събота, 31 май 2014 г.

Украински унитаризъм и федерализъм

Украински унитаризъм и федерализъм
Автор: Анко Иванов

Събитията в Украйна отново повдигат един отдавна решен исторически въпрос – за формата на държавното териториално-политическо устройство. Сега в пресата могат да се срещнат най-различни, често пъти емоционално обагрени определения. Това с най-голяма сила се прояви след провеждането на двата референдума в Източна Украйна. Новосъздадените местни органи в Донецка и Луганска области първоначално се обявиха за федерално устройство на държавата, независимо от отделни гласове и призиви за присъединяване подобно на Крим към Русия. В редица други рускоговорящи области се формира движение за федерализиране на Украйна. В Одеска област то бе удавено в кръв, отровни газове и огън. Федерализацията се прави за да се отчетат териториалните, националните, историческите и социално-икономическите различия на отделните територии и население. Разумните хора разбират, че Украйна в днешните си граници не е еднаква териториално в своята история, бит на населението, култура, език, религия, стопанска развитост и т.н. Исканията за федерално устройство са опит да се спре политиката на управляващите за тотално украинизиране на страната, за въвеждане на пълното господство на украинския език, култура, обичаи, исторически ценности и т.н. По същество се сблъскват две различни териториално-политически концепции – унитаризъм и федерализъм

Унитаризмът (от лат. Unitas - единство) е такова държавно устройство, при което територията на държавата се управлява централизирано, от един център. Това управление може да бъде пряко в малките по териториален обхват и малък броя население държави. Но то може да бъде и опосредствано от съществуването на административно-териториални единици, които могат да носят най-различни имена – окръзи, области, номи, губернии, префектури и т.н. Повечето държави в света са унитарни – Франция, Полша, България, Румъния, Гърция, Турция, Швеция, Куба и т.н. Тази форма е благоприятна: а) за исторически обособени държавни територии, земи с почти еднородно население (напр. Япония с над 98% японци), сходна култура, един език и т.н. В някои от тези унитарни държави може да има обособяване на територии с някакви особености, но те са в статуса предимно на националните и религиозните особености и в тях се формират културни автономни пространства.

След разпадането на Съветския съюз и обявяването на Украйна за самостоятелна държава, в новата и конституция е заложен принципът на унитаризма. Това веднага постави в неравностойно положение всички други етноси (без украинския), понеже отпадна като държавно-правен, официален език руския. При това положение живеещите в Украйна други народности се налага не само да научат и знаят добре украинския, но и задължително да го използват във всички обществени общувания и отношения. Руснаците, живеещи в Югоизточна Украйна и Крим се оказа, образно казано „за една нощ“ да научат и знаят литературно украински, да се откажат от официалния руски език, който в тези земи е бил държавен официален език над 200 години. В по-тежко положение се оказаха другите народности, живеещи в Украйна – българи, молдовани, унгарци, русини, поляци, кримски татари, гагаузи, евреи, които вече ползват три езика – майчиния, руския и нововъведения задължителен украински език. Руският език служеше като сплав между различните етноси. Руският език и езикът на етносите бе принизен само до битово използване и като своебразно хоби. В Украйна започна процес на т.нар. украинизиция. По същество това е налагане на украинския език, украинската именна система, исторически традиции и празници, култура и бит. По същество принципът на унитаризма от принцип на териториално-политическа организация на държавата се превърна в инструмент на национален шовинизъм и национална асимилация на другите народности. Зa почти четвърт век самостоятелна Украйна в Закарпатието и в Северна Буковина почти изчезнаха русините, а се увеличиха много бързо „новоукраинците“. Украинизирането засегна дори новоизбрания президент – Пьотр Порошенко с майка еврейка с украинска фамилия и баща евреин – Валцман. Бъдещият президент своевременно сменя явното еврейско фамилното име Валцман с украинско звучащото Порошенко. Подобни процеси има сред другите малочислени етноси. Унитарното териториално устройства на Украйна позволява на централната власт да изсмуква огромни финансови ресурси от най-промишлено и икономически развитите области, населени предимно с руснаци – Донецка, Луганска, Днепропетровска, Николаевска, Одеска, Херсонска и т.н. Това доведе до понижаване на жизнения стандарт на руснаците в Новорусия и Крим. Те виждаха, че унитаризма и украинизацията влошават техния живот, а братята им в съседна Русия имат значително по-висок жизнен стандарт. Ако жизненият стандарт на Крим бе по-високо от този в Русия никакъв референдум не би бил възможен за присъединяване към Русия.    

Федерализмът  (от лат. Foederare) е форма на териториално-политическа организация на държавата, при което тя функционира като обединение от относително самостоятелни държавни образувания (щати, провинции и др.) чрез действието на единна (обща) конституция, парична единица, гражданство, армия, външна политика и др. Но всяко отделно образувание има своя самостоятелност, собствена конституция, закони, съд, законодателна и изпълнителна власт. В този тип държавно устройство има рязко разграничение между правата на еднотипните държавни органи и власти като федералните има приоритет пред местните (регионалните). Докато при унитарните държава има едностепенна (централизирана) териториална структура на държавното управление, то при федералните държави има двустепенна структура, при която в повечето сфери и дейности има низово (регионалното) равнище. Функционирането на федералната държава се основава на отчет на интересите на регионите (щатите, провинциите), партньорство, съгласие и компромиси при различия. В света държавите с официално федерално устройство са около 25. Но това са големи по територия страни като Китай, САЩ, Индия, Бразилия, ЮАР, Германия, Русия. Има и малки федерални държави, каквито са Австрия, Швейцария (макар формално последната да се нарича конфедерация), Белгия, Микронезия, ОАЕ и др.. Федерации се създават и разпадат. Съветския съюз бе създаден преди 90 години  и се разпадна. Югославия съществува много по-малко време. Русия се превърна във федерация. Други федерации като ЮАР коренно се променят. Има и неформално (не обявени със закон) съществуващи и действащи федерации като Великобритания, Испания, Белгия и др.

В Украйна централната олигархическа власт няма интерес от федерализация на страната, понеже няма да може да решава всичко и свободно да преразпределя ресурси, да действа в интерес на украинизацията и против патриотизма и националните чувства и интереси на другите народности и региони на страната. За да тушират напрежението, политическите сблъсъци и да се покажат в по-благоприятна международна светлина, управляващите украинизатори-националисти и профашистки елементи уж отстъпват. Те предлагат повишаване на статуса на руския език, но само на местно равнище и в битови условия, в неговото изучаване по желание, но само ограничени по брой и възможности училища. Проповядваната от украинските временно управляващи страната националисти децентрализация е по същество фризура на централизма в държавното управление. Децентрализацията не премахва пряката зависимост на областите от централната власт. В идеите на украинските националисти децентрализацията се разбира само като възможност на месното население и управленски органи на областите да правят предложения, които да достигат до централната власт и в най-добрия случай местното население само да избира своите губернатори. Тази схема не премахва главните различия и необходимост от самостоятелно решаване на въпросите за развитието на територията и разполагане с изработените приходи в бюджета.     

Пред Украйна, ако иска да съществува самостоятелно, като развита европейска държава, стои дилемата: Украйна в сегашните си граници като федерална държава или остатъчна унитарна Украйна. Вече почти всички мислещи световни анализатори стигат до извода, че без федерализация Украйна няма да може да съществува. На САЩ и Европейските реални ръководители (Меркел, Оланд, Камерън) им се иска на всяка цена Украйна да се съхрани в сегашните граници и да стане мощно острие срещу Русия, да стане източник на ресурси и пазар за стоки за Европейския съюз. Това може да стане само на основата на победата на великоукраинския шовинизъм, умело подклаждан през последните десетилетия от САЩ (5 млрд долара), Германия, Полша, Литва и някои други европейски страни. Играта им е  „вабанк“. И в тази игра уж губещата ("международно изолираната" според Обама) е Русия, но в действителност изходът не се знае. Дори и да паднат т.нар. Донецка и Луганска народни републики, кървавата пропаст между украинските националисти от една страна и руснаците и другите рускоговорящи народи в Новорусия е изкопана и тя е безкрайно дълбока. Стратегията на украинските управници: армия срещу народ винаги и навсякъде в света е губеща. Очаква се в скоро време да възникнат и локалните огнища на напрежение между другите етноси и украинските националисти. Американската и западноевропейска стратегия Украйна да е част от европейското икономическо пространство и НАТО, но финансово да се издържа от досега послушна Русия е явно неработеща. Русия повече няма да храни някаква националистическа хунта и нейната Национална гвардия и „Десен сектор“ за сметка на жизненото равнище на руския народ.  

В тази силно променена геополитическа и геоикономическа глобална световна обстановка Украйна в териториално политическо отношение може да се развие по четири сценария. Първият е запазване на унитарното устройство, но със загуба на цялата или на части от Новорусия. Особено ако Украйна загуби Донецка, Луганска, Николаевска и Одеска области. Това означава Украйна да остане без реален излаз към Черно море и без енергийни  ресурси – въглища, нефт, природен и шистов газ. При запазване на унитарния характер е възможно и отпадане от Украйна на някои от западните територии с различен от украинския национален състав. Вторият сценарий е запазване на сегашния унитарен характер на държавата, но с откъсване на Донбас. Третият сценарий на развитие е промяна в конституцията на страната и федерализация, като всяка отделна област или групи области Новорусия, Малорусия (в миналото наричана от поляците „Руска Украйна“), Закарпатие, Северна Буковина и др. станат субекти на новата федерална държава. Четвъртият сценарий, поддържан от известният руски публицист А. Паршев (книгата „Почему Америка наступает“), e създаването на конфедерация.

Конфедерацията  (от лат. сon – заедно и foederatio - союзно обединение) e форма на обединение на суверенни държави, при което всяка запазва своя суверенитет и собствени органи на властта, но се създават специални за координация на действията на отделните страни. По този модел бе създаден Европейския съюз и сега се създава Евразийския икономически съюз. Сега има силен напън ЕС от конфедерация по замисъл да се превърне във федерация. Конфедерално устройство в бъдеще може да има и Украйна, тъй като повечето от нейните области имат брой население и територия по-големи от редица членове на ЕС. Такава държава може да бъде призната от САЩ, Западна Европа и Русия. Това ще бъде формално една държава, с едно знаме, химн, герб, с два официални езика – украински и руски. В тази държава ще се отчита спецификата на всички етнически, исторически и икономически формирани региони на Украйна.

В хода на протичане на украинската криза не е изключено да се достигне и до друг сценарии – кръвопролитна гражданска война с намесата на чужди за Украйна сили.

31.05.2014




четвъртък, 29 май 2014 г.

Партийно-организационните основи на кризата в БСП


Партийно-организационните

основи

на кризата в БСП

автор: Анко Иванов
 
Исторически БСП почти винаги се е отличавала със стройна и здрава организационна структура и нормално функциониране на системата. В периода на безкрайния преход това започна да се променя в негативна посока. И причината е не само и не толкова в отмяната на принципа на демократическия централизъм. Причината  e безогледния принцип на отричане на всичко предишно от начините на функциониране на БСП.  Започнаха да се променят вътрешнопартийните ценности. Демократизацията започна от силно централизирана да се деформира във формална демокрация (използване на демократични процедури за постигане на неостатъчно демократични резултати). Най-силно това се проявява във формирането на партийните органи.

            Покойния Добрев и бившият лидер на БСП Първанов наложиха в БСП формата на провеждане на организационната дейности и формиране на ръководни органи на основата на груповия интерес, а не на общия партиен интерес и свободното волеизлияние на голямата маса от членове на БСП. По този начин се формираха в ръководствата на различните равнища затворени групи от членове на БСП, които съсредоточиха всички организационни функции в свои ръце и изолираха до голяма степен останалата част от членовете на БСП от вземането на решения по най-важните въпроси. Няма практика в БСП да се провеждат вътрешно-партийни обсъждания на най-важните въпроси на политиката на БСП и когато партията е управляваща и когато тя е в опозиция. Политиката и важните решения се вземат от прекалено тясна група от взаимосвързани лица. Такава форма на функциониране на партийните органи е много близка до това, което дядо Благоев навремето наричаше котерия.  Достигна се до парадоксалната възможност тесните местни групи (т.е. котерии)  да избират членове на Националния съвет, които висшият орган на БСП – конгреса не е избрал. Например така станаха членове на Националния съвет лица като Татяна Дончева (бивш служител на бандитската групировка Мултигруп), Румен Петков (със сериозни  съмнения за негови връзки и отношение с бившата бандитска групировка СИК), Димитър Дъбов (бивш служител в банката на СИК) и редица други.      

            Особено тревожно е явлението за подценяване от висшите (националните, централните и т.н.) ръководства с разумните предложения на членове  и симпатизанти на БСП. Нещо повече, дори да не им дават отговор, дори по предложения за промени в законите. Например, Корнелия Нинова, хобито на която е да се показва на екраните на телевизиите, но не може или не иска да вникне в предложения на членове на БСП. Ако са грешни, търпеливо да обясни грешката на този който прави предложенията, а ако са правилни да ги прокара в комисията в Народното събрание. За нея са меродавни напътствията на Станишев и позициите на Адемов. Е, така социални проблеми на хората не трябва да се решават.

На партийните събрания и форуми се изказват хиляди мнения и се правят хиляди предложения, много от които изразяват същността на истинските проблеми на обществото. Но в повечето случаи някои ръководители в БСП не се интересуват от тези личностни позиции на членовете на БСП,  а се интересуват от „общоевропейските“ супер абстрактни ценности и пригодни в повечето случи само Западна Европа. Типичен пример в това отношение са русофобските позиции на Вигенин и Найденов. Огромната част от членовете на БСП са носители на българската традиции да се почита и обича освободителят на България – Русия. Вместо да отстояват интересът на България за разумен подход към събитията в Украйна тези дейци на БСП действаха като дейци на Европейския съюз от Португалия или Ирландия, без да отчитат българските специфични връзки и отношения с Русия.  Тази липса на чуваемост на членската маса и привържениците е една от действителните причини за намаляване на електоралната маса на поддръжници на БСП.

            Не по-малко погрешни  и недемократични са начините на формиране на висшите органи на БСП. Да вземем конгресите на БСП. Те нарочно се свикват в тесен делегатски състав – около 700 души. И какъв е състава на делегатите: около 300 членове на Националния съвет, председатели на Общинските партийни съвети и някои други партийни дейци на възлови места. Като делегати на конгреса се избират и повeчето депутати от Народното събрание (около 50 души)  около 100 членове на общински съвети, областни управители, зам. областни управители, министри, зам. министри и др от БСП. Така се оформя едно ядро от около 450-500 души, което е лесно управляемо от организационното ядро на Националния съвет на БСП с водещата позиция на Дъбов, Николова, Мерджанов или някой друг. При така формиран състав и особено при свикването му по всяко време, по решение на тясното организационно ядро в БСП, не може да се формира истинска вътрешнопартийна демокрация при вземането на решенията и избора на ръководните органи.   Необходимо е конгресът да се свиква поне в двойно по-голям състав. Оправданията че липсват пари са прикритие на целта –манипулиране на решенията. Зала 1 на НДК струва едни същи пари за 700 делегати, за 1700 делегати, за 3700 делегати. Пътните разноски обикновено са за сметка на самите делегати. А цената на поканените гости нали пак се заплаща! По-голямата маса делегати много трудно може да бъде манипулирана и тя в много по-голяма степен ще отразява мненията и настроенията на членовете на БСП.

            Ако БСП иска да остане влиятелна политическа сила в българското общество трябва решително да промени функционирането си в посока на разширяване на вътрешнопартийната демокрация. Полезно за нея би било въвеждането на практиката на вътрешнопартийни допитвания (референдуми) по важни актуални проблеми. БСП като партия не се допита да своите членове дори по такива важни въпроси като влизането в ЕС, членството в НАТО. Бившият лидер на БСП Първанов се бие в гърдите че той сам бил вкарал в страната в НАТО. А в същото време огромната част от членовете и симпатизантите на БСП са против НАТО и създаването на военни бази на българска територия. 

Сега има редица възлови проблема за бъдещото развитие на страната. Първият и най-важният е проблемът на бедността - безкрайно ниските доходи на населението и лошото функциониране на социалните обществени системи (образование, култура, здравеопазване) и на тази основа масова емиграция и демографска катастрофа. Доходите зависят много от развитието на производството и производителността на труда. Но те зависят и в много голяма степен от данъчната система. Ето повод БСП да се допита например до своите членове и симпатизанти каква да бъде данъчната система в България, кой да понася по-голямата данъчна тежест – дали потребителите или бизнеса.  Сега са ощетени потребителите, т.е. 95% от българския народ, а са поощрени в разхищения на национално богатство бизнесмените. На мене не ми известна в света друга подобна идиотска данъчна система, 100% копие на свръх неолиберализма, провалил се в целия свят като икономическа идеология. На подобно мнение е и проф. Вучева – бившият финансов министър на България. Такова допитване би направило позицията на БСП много по-силна в обществото.   

В БСП следва се изработи и политика, изразяваща мненията и настроенията на членовете на партията и на привържениците и по отношение на мястото на държавната собственост. В Конституцията ясно е записана равнопоставеността на различните видове собственост. Но на практика, държавата собственост е дискриминирана. При социализма държавната собственост даваше около 93-96% от произведеният БВП. Сега при „победилия“ свръх неолиберализъм държавната собственост дава едва 10-11% от произведения БВП в страната и то благодарение само на няколко по-големи предприятия в сферата на енергетиката. Противоречието между „развитият“ социализъм  и „развитият“ тотален неолиберализъм е в мястото на държавната собственост. Дянков усвояваше 80% от печалбата на държавните предприятия, а „човекът на БСП“ Чобанов – 75%. В същото време частните предприятия на чуждестранните собственици плащат само 10%. В повечето случи поради чуждата собственост останалата част от печалбата се изнася в чужбина. Например по данни от Интернет Комбината в Пирдоп ежегодно транслира в Белгия около 1 млрд. лева годишно. Това дали съответства на записаното в Конституцията? По този въпрос членовете на БСП и техните симпатизанти трябва пряко да се произнесат, а ръководството на БСП да отстоява тяхната позиция. Защо да не се проведе вътрешнопартийна дискусия, дори вътрешнопартиен референдум, каква да бъде ролята на държавната собственост. Държавната собственост е тази, която може да осигурява по-големи приходи в държавния бюджет и да се увеличават държавните разходи за образование, наука, култура, здраве, спорт – все необходими дейности за живота на хората в страната.  Така процедират в Швеция, Норвегия, Дания, Франция и други страни.  

            Политиката на БСП трябва да се строи отдолу-нагоре. Това е новата истинска вътрешнопартийна демокрация. Ако се спазва подобен принцип БСП ще изразява интересите на своите членове и симпатизанти, ще може да подбира и предлага за решаване в Народното събрание от Правителството най-важните и най-актуалните проблеми на развитието на страната.

            Един от най-важните вътрешнопартийни проблеми, който доведе до кризата е формирането на ръководните екипи в партията и нейните представители в органите на законодателната и изпълнителната власт, в органите на местното самоуправление. Тук има няколко порочни кръга. Първият е вмъкването във властта и предоставянето на властови пълномощия на хора, които не изразяват интересите на членовете на БСП и съмишлениците на партията, а са във властта предимно от лични користни интереси. Става дума за широката Коалиция за България, включваща множество мижави партийки и обществени организации. В повечето случаи те не носят гласове на БСП на изборите, техните представители не са активни в органите на властта. Но за сметка на това понякога предават фронта. Такъв е последният пример със 101 вата организация на земеделците начело с Йончев. С гласовете на членовете и симпатизантите на БСП той стана депутат и с гласовете на членовете на БСП той стана враг на БСП. Ако нещо трябва да се промени е отказ от тази форма на уж обществена подкрепа за БСП, от измислената и наложената от Първанов, Румен Петков и Евгени Узунов форма за предварително коалиране. По моя оценка броят на гласовете от тези партии и организации не могат да донесат на БСП и един депутатски мандат, но им осигуряват доста места в Народното събрание. На БСП и трябват привърженици на социалната идея. С подобни партии и организации трябва да има сътрудничество, но то да не се търгува с места в органите на властта.

            Вторият порочен кръг на формирането на органите на властта (законодателна, изпълнителна, местна) e т.нар. „гражданска квота“. От тази гражданска квота действително има редица достойни лица като например проф. Сендов, проф. Пантев и др. Бедата е, че преобладаващата част от тази квота са политически номади, лица неуспели да направят кариера в други партии и БСП ги привлича като „граждани“. Особено драстичен е примерът с Калфин, който демонстративно напусна БСП, след това бе наложен като вицепремиер от Първанов, с гласовете на БСП отиде в Европарламента, с гласовете на БСП участва в президентската надпревара и само манипулирания избор му попречи да стане президент на България. А сега заби нож в гърба на БСП. В друг аспект е примерът с Мартин Захариев (активен член на СДС), който е лично предан на един от ръководителите на БСП. Дали това е достатъчно. А да вземем и най-крещящият пример – Пламен Орешарски. Да пропуснем активното му участие в ръководните органи на СДС. От гражданската квота на БСП той става два пъти депутат в Народното събрание и сега е Министър-Председател с мандатоносител БСП. Като човек, предложен и избран от БСП, той би трябвало да отстоява, защитава и провежда лявата социалистическата политическа линия.  Но в момента той е на-големият противник на социалното и социалистическо искане за реиндустриализация на страната, за мястото на държавната собственост, той е против отмяната на плоския данък, пак въведен под негово давление, той е сред маскираните противници на АЕЦ „Белене“. Хората гласуват за БСП и очакваната лява социалистическа политика, а не за дясна неолиберална политика, олицетворявана от Орешарски и компания. Проведените от Орешарски социални мероприятия не засягат същността на неолибералния дълбоко експлоататорски по своята същност икономически модел, а само му придават по-мек, фризиран образ, за да може наивните да се подлъгват. Само че изборите показаха, че 500 000 души привърженици на БСП не се хванаха на тази въдица и не отидоха да гласуват.    

            Проблемът с кадрите не е само на национално равнище. Той е още по-драстичен на местно равнище. Всички политически партии и политически дейци на местно равнище се стремят да уредят свои хора на всевъзможни постове и длъжности в областните управи, в регионалните дирекции и поделения на министерствата, в общините и общинските фирми. В по-малките населени  места започва безогледно уреждане  на роднините. И тук няма вече никаква социална справедливост.  Има партийни назначения. Безпределно активни в това отношение се оказаха ДПС. От тях в малките населени места не се заема нито едно работно място в селищата населени предимно с български турци. Справка – община Кърджали. На второ място в това класиране е непременно ГЕРБ. За съжаление има отделни назначения на кадри и специалисти и под давление на ръководни дейци на БСП. Лошото е, когато тези хора са неподходящи за заеманите длъжности, както стана с редица случаи при „конкурсите“ за главни лекари, за директори на училища и др.  БСП трябва да отстоява в органите на местната власт и техните поделения да влизат способни предимно млади хора, а не т.нар. „близки хора“.  

            БСП отново може да си върне предишните позиции, ако направи рязка промяна в политическата линия в Народното събрание и в Правителството като се опира на интересите на предимно на бедните хора, на младежите и девойките, които все още са останали в България. Тази промяна може да настъпи само след отстояване на лява социално-икономическа политика и дълбока промяна в партийно-организационната дейност на самата партия. Ръководните органи трябва да се обновят. В каква степен и кои равнища постове и длъжности да обхване тази промяна е в правото и в ръцете на членовете на БСП.  

29.05.2014 г.

сряда, 28 май 2014 г.

Идейните основи на кризата в БСП


Идейните основи

на кризата в БСП

автор: Анко Иванов

 

Наскоро приключилите избори за Европейски парламент ясно разкриха дълго премълчаваната криза в БСП. Тази криза има различни измерения, но тя е главната причина за изключително слабият изборен резултат. Едно от най-важните, но почти винаги премълчавано измерение за всяка една политическа партия в България е идейното измерение. В годините на прехода думите идея и идеология станаха „мръсни“ думи. Това, което може да движи отделния човек и хората като човешко обединение, да ги насочва към едни или други обществени действия е идеята. Подценяването на идеите и идеологията съвсем не е случайно. Това е наложено отношение на победителите в Студената война. Наложеният неолиберализъм признава само една единствена ценност в обществото – количеството спечелени пари. А отдавна е известно, че политическите идеи не са пари, а са виждане за това какво трябва да бъде обществото, как да живеят хората в него.

След 1989 г. от социалистическа партия БСП започна да се трансформира и преобразува. Първоначално това бе идейно движение към социалдемократизация, т.е усвояване на идеите на социал-демократите. Родоначалник на това действие бе една малка група от специалисти към Висшия съвет на БСП. През 1990 г. тя бе създадена по инициатива на Андрей Луканов и в нея бяха включени отломките на закритата АОНСУ. В тази група се открояваше една сива личност, която твърдеше, че БСП трябва да се социал-демократизира „хапка по хапка“, тъй като членската маса на БСП не е в състояние за 24 часа да се прероди в презираните преди това от пратийната членска маса социал-демократи.  Този специалист по прераждането на БСП дори получи прякора „Жоро Хапката“. Търсеше се от западните социал-демократически партии модел за подражание. А в Западна Европа имаше огромно социал-домократическо разнообразие – от леви и центристки до десни социал-демократи. Направляваният от Луканов Жоро Хапката избра и предпочете дясната европейска социалдемократизация. Тази промяна се правеше във всички партийни документи, но никога не казваше ясно на членската маса, че това е социалдемократизиране. В ръководството на БСП ясно се оформиха две групи от млади „лидери“, които гравитираха към двамата големи в тогавашното ръководство на БСП – Лилов и Луканов. За съхраняване на социалистическото направление като водещо в промените на БСП се оказаха Виденов (в по твърда и ясна форма) и Стоилов (в по-мека и гъвкава форма). За по-бърза и насочена крайно надясно трансформация (към дясна социалдемокрация и социален либерализъм) се очертаха Томов, Първанов и Камов. След падането на правителството на Виденов, ръководството на партията бе овладяно от тази социал-либерална групировка начело с Първанов. Именно той за пръв път в явна форма заговори за социал-либерализирането на БСП.

            През следващите години тази посока вече не бе публично огласявана, но практически бе прокарвана. И това стана със съдействието на Първанов и неговите хора в ръководството на БСП – Добрев, Петков, Овчаров, Станишев и Калфин (като зам.председател на министерския съвет, отговарящ за икономическото направление). След като стана министър-председател и се поочука в проблемите на развитието на страната Станишев започна да вижда някои от недостатъците на тази социал-либерална политика, но нямаше необходимата подкрепа вътре в ръководството на БСП, както и в межуднароден план, нямаше и необходимата лична решителност да се възпротиви на този курс.  Този социал-либерален курс стана водещ в политиката на БСП в периодите, когато тя бе в управлението на страната. По същество този социал-либерален курс се оказа неолиберализъм в действие. В провежданата от БСП икономическа политика той стана дори водещ (без да се споменава името неолиберализъм). Реализатори на този политически курс в правителството с мандата на БСП сега са Орешарски, Бобева, Чобанов, Стоянович, Андреева, Дивизиева, Златанова – всичките бивши активни членове в ръководни органи на СДС.

            В идейните основи на БСП решаващо място освен посоката (каква политика да се провежда) и целите на партията има и идеята каква партия да е БСП. След промените се водеше дълга дискусия каква партия да е БСП – масова или тясно организирано политическо ядро. Макар, че доминираше идеята партията да е масова, все повече тя се превръща  в елитарна – здраво твърдо ядро от членове на БСП. В това отношение в БСП бе подценен един от решаващите идейни въпроси – как да функционира партията. Формално в партийните документи и в изявленията на нейните ръководители се твърди, че тя е демократично устроена. Но засега тази демократичност се вижда предимно като възможност за публична изява на различни мнения. Подценява се главното – кои интереси изразява БСП в обществото. Сегашната размита формулировка, че БСП е партия на всички е доминираща. Е, няма как БСП да изразява и отстоява интересите на богаташите (неолиберални идеи)  и на бедняците (социалните, левите идеи). Каквато и еквилибристика да се прави, огънят и водата са несъвместими, противоречията не се обединяват, а се разрешават. Противоречието между огромната маса бедняци в България и малката група богаташи се преодоляват не с братска прегръдка и милостиня, а чрез политика за социална справедливост и солидарност. Сега не само в България, а и в цяла Европа, дори и в САЩ главният проблем е икономическото неравенството в обществото. 

Политиката е израз на интереси. Партийте са част от обществото (от фр. Parte – част). По това какви интереси се изразяват и защитават, какви идеи за обществото се отстояват се разпознават отделните политически партии.  Във всяко общество има множество различни, дори противоположни интереси. Социалистическите партии са призвани да изразяват, защитават и отстояват социалната справедливост и социалната солидарност. В цял свят е известно, че плоският данък не е социлно справедлив и социално солидарен, но той бе наложен в българското общество (под натиска на НДСВ, ДПС, Първанов, Калфин и групата на Орешарски) от БСП. В аспекта на изразяване на интересите  на членовете и симпатизантите БСП се отклони от идейната основа на социалистическа партия.

            Демократичните основи на БСП предполагат не само свободата на изразяване на мнение по основни въпроси на партийната политика, изборност и сменяемост, мандатност на органите, но и  на най-важното: формирането по политическата линия на БСП отдолу – нагоре.  БСП няма проведено нито едно вътрешнопартийно допитване (референдум) по нито един важен политически въпрос (например, каква данъчна система да се осъществява в България). Разчита се на поддържане на европейската линия, на формулировките на председателя или ръководството на БСП.

            Ако БСП иска да излезе от кризата, трябва да направи дълбоки промени в цялостната си дейност, но като се започне от идейните въпроси и проблеми.   

 

27.05.2014 г.

петък, 23 май 2014 г.

Социално-икономическите корени на кризата в Украйна


Социално-икономическите корени

на кризата в Украйна

автор: Анко Иванов

Когато в едно общество има кризисни явления и противоборства, има политически напрежения, обикновено причините се търсят в различни влияния върху живота на хората и политическите решения. Социално-икономическите условия на живот в страната са един от най-важните, а може би и най-важният фактор за обществената ситуация в определена страна. В Украйна освен националистическите, геоикономическите и геополитическите причини за кризата много силно влияят и вътрешните украински социално-икономически условия.

Сегашната социално-икономическа ситуация в Украйна се формира след продължителен период на преход от един тип стопанство (социалистическо) към друг тип стопанство (капиталистическо) и от една политическа към друга политическа система. Различното в нейното формиране от подобните ситуации в другите бивши социалистически страни и подобно на тази в бивша Югославия е: 1) Разкъсването на трайните икономически връзки на някогашното цяло (СССР и Югославия) бавното и трудно формиране на нови икономически връзки, формирането на нова цялостна функционираща икономическа общност; 2) развихрянето на националистическите страсти, напрежения и конфликти, които още повече усилват икономическата разруха.    

            Икономическата производствена ситуация, подобно на тази във всички бивши социалистически страни, в Украйна се отличава със силен спад на промишленото производство, закриването и фалирането на хиляди промишлени предприятия. Това доведе до намаляване на произвеждания БВП, на доходите на населението, на отчисленията за бюджета и т.н. Съхраниха се на някакво по-ниско равнище предимно въгледобива, черната металургия, химическата промишленост и производствата на военната промишленост, тясно кооперирани с производствата в Русия. Украинската икономика продължава съкращаването на производството. През тази година международните финансови институции прогнозират свиване на украинската икономика с 5-7%.

            Външнотърговският обмен е отрицателен като финансов резултат. Това води до непрекъснато увеличаване на украинския дълг. Неконкурентноспособността на украинските изделия води до формиране на нова структура на износа. Сега Украйна е предимно износител на непреработени суровини – въглища, руди, метали, царевица и и т.н. Износ на машиностроителна продукция има предимно за Русия. Това се дължи на тясното коопериране на производствата, остатък от икономическата общност на бившия Съветски съюз. Но и тези връзки вече са в процес на прекъсване. Показателен е примерът с производството на двигатели за руските хеликоптери. Сега основният доставчик на тези двигатели е заводът „Мотор Сич“ в град Запорожие. Русия вече подготви свой завод от Санкт Петербург, който ще започне това производство. Подобна е ситуацията в самолетостроенето и другите отрасли на военното машиностроене. За първите четири месеца на 2014 г. износът от Украйна намалява с 13%. Намалява и вноса – с 23%. Увеличава се външната задлъжнялост на Украйна и най-вече спрямо Русия, поради отказа на украинските управници да плащат за руския природен газ. Особено бързо намалява търговията с Русия – за четирите първи месеци на тази година  - с 26%. За продукцията, която не се изнася в Русия (локомотиви, вагони, парни котли, металообработващи машини и др.) няма друг пазар. От украинските стоки на международния пазар ограничено се търсят въглища, чугун, желязо, царевица и пшеница. Всичко това е съпроводено от значителен спад на курса на украинската гривна.

            В Украйна е налице огромна поляризация на доходите на населението. Хората в страната са разделени на две групи: грамадна група бедни и незначителна група от много богати. Преобладаващата част (грамадната група) от почти цялото население, е много бедно, с много ниско равнище на доходите (работна заплата, пенсии и т.н.), с ниска покупателна възможност. В Украйна средното равнище на доходите и особено на работните заплати и пенсиите е най-ниското от бившите европейски социалистически страни. Драстично по-ниски доходите със съседните  Полша, Беларус, Русия. Огромната безработица, бедност води до огромни земографски проблеми, сравними с тези на България – огромно високо равнище на емиграция, бързо застаряване на наслението, много ниска раждаемост и висок отрицателен естествен прираст.

В същото бреме втората група граждани на Украйна е много богата с доходи измервани в милиони и милиарди долари, с множество сметки в офшорни зони, придобивани имоти в други страни и курорти. Тази група формира обособена олигархическа група. Олигархията бе създадена, както и във всички бивши социалистически страни, на основата на бандитската приватизация. Но украинската олигархия е ненадмината. Тя владее почти цялата промишленост, добивът на полезни изкопаеми, банките. Тази олигархия не само подкрепя финансово определени политически партии и организации, като олигархиите в другите бивши социалистически страни. Тук не партиите са обгърнати от икономически „кръгове“ по определението на Доган. Тук олигарсите имат свои политически партии и организации. Партията на регионите, която бе управляваща до началото на годината, бе създадена от олигарсите и предимно от Ринат Ахмедов, Сергей Тигипко и Янукович. В почти всички страни има корпоративен вот на изборите, но в Украйна той е невероятен по размери и обхват, поради огромната концентрация на стопански дейности в ръците на шепата олигарси. Има две главни особености на украинската олигархия. Първата особеност е пряко и явно срастване на олигарсите с политическата власт. В Украйна по различни данни има различен брой милиардери в доларово изражение. Но броят е около 12. Единият от тях – Пьотр Порошенко (по баща Валцман) вероятно след дни ще стане президент на Украйна. Доскоро близкият на Янукович Сергей Тигипко е член на украинският парламент. Игор Коломойский и Тарута са губернатори на едни от най-важните области на Украйна. Втората особеност на украинската олигархия е формирането от олигарасите на собствени въоръжени групи за изпълнение на техни поръчки. С такива отряди разполагат Ринат Ахмедов и Коломойский. Вторият дори открито и пряко финансира ликвидиране и отстраняване на свои политически противници и борци срещу управляващата клика (10 000 долара за човек или може би за отнемане на човешки живот). Тези собствени въоръжени отряди открито се подкрепят, особено в масовите сцени на протести и сблъсъци, от издържаните от олигарсите футболни агитки на големите футболни отбори – Шахтьор на Ахметов, Металург на Тарута, Динамо Киев на Суркис, Днепър на Коломойский и други. Футболните запалянковци бяха намесени и в трагедията в Одеса. Тази украинска олигархия ограбва не само руснаци и други етноси, но и  украинци. Тя успешно използва развихрящия се украински национализъм и неофашизъм за своите цели и най-вече за смачкване на всякакво недоволство.           

            Във всяка европейска страна има неравенство в териториалното развитие на икономиката. Такова има и в Украйна. В тази страна то има своите специфични особености. Условно Украйна е поделена на няколко големи териториални района. Двата от тях са определящи по големина, по брой на населението и по произведеният БВП. Основният икономически район е този на Източна и Южна Украйна (бившата Новорусия). Този район е много богат на въглища, шистов газ, железни и манганови руди, каменна сол и други полезни изкопаеми. Тук са съсредоточени въгледобива, металургията, химическата промишленост, енергетиката, тук има гъста железопътна мрежа, развит речен транспорт, тук са морските пристанища (Одеса, Мариупол и други), осигуряващи вноса и износа на страната. Този район осигурява преобладващата част от износа на Украйна. Само двете области – Донецка и Луганска осигуряват около 25% от произведения БВП в Украйна. Новорусия осигурява и най-големите отчисления в държавния бюджет на Украйна. В този район е силно доминиращо рускоезичното население, но има и украинци, българи, татари, гагаузи и др. Вторият голям район е Малорусия, някогашните Галиция и Волиния. В този район природните ресурси са ограничени – предимно плодородните черноземни почви, нерудните полезни изкопаеми. Неговата икономическа специализация е предимно селскостопанска – отглеждането на царевица, пшеница, зеленчуци, плодове и др. Този район има незначителен дял от отчисленията в държавния бюджет и в износа на страната. В него е доминиращо украинското население. Малки по територия и население са географските райони на Лвов, Задкарпатска Украйна и Северна Буковина.  Това са територии, продължително време владени от съседните държави и с пъстър етнически състав. От района на Лвов по времето и след Втората световна война е изселена голямата маса от полското население. След това са заселени предимно украинци и руснаци и е развита промишленост, особено машиностроене. Закарпатска Украйна е била Австро-Унгарско владение продължително време, което е дало отражение на етническия и религиозния състав. Традиционен местен етнос са русините, но там живеят още украинци, унгарци и др. Северна Буковина обхваща голяма част от земите на сегашната Черновицка област на Украйна край границата с Румъния. Тя е била владяна от Австро-Унгария, Молдова и Румъния.Този район е населен предимно с украинци, русини и румънци. Тези три малки района са много слаби в икономическо отношение.  Това голямо икономическо неравенство между районите, които етнически и религиозно са с различно доминиращо население поражда големи социални напрежения. По-богатите и развити икономически източни и южни райони не могат да се развиват тъй като голяма част от техните финансови ресурси издържат останалата част на страната. Това напрежение е една от причините за политическите напрежения в украинските области на Новорусия и желанието на населението да се отдели от Украйна или поне да се федерализира страната, така че по-голямата част от средствата да остават за развитието на областите в Източна и Южна Украйна.      

            Икономическите проблеми на Украйна са много големи, те са широкоспектърни и дълбоки. Янукович правилно определи, че присъединяването на Украйна към ЕС ще доведе до икономическа катастрофа и поради това поиска и получи спасяващ заем от 15 млрд долара от Русия, но успя да получи само първия транш от него. Последвалите събития и държавния преврат в Украйна изправят страната пред финансов колапс. Изключително трудната икономическа ситуация на Украйна бе правилно определена и от Кристин Лагард – шефа на Международния валутен фонд:  „Кризата в Украйна в икономически план крие опасност, която е трудно да се определи. Освен това, едва ли може да се прогнозира вероятността за нейното разпространение и на другите страни. И все пак тази криза може да има тежки икономически последствия за световната икономика. …На Украйна са необходими много повече от 17.1 млрд долара.“ Лагард дори назова много по-големи цифри. Редица специалисти считат, че за икономическото спасяване на Украйна ще са потребни около 100 млрд долара. Отпуснатите от МВФ пари обаче са срещу многообхватни и болезнени рестрикции. Това неминуемо ще доведе в следващите години не по-малко от сегашното икономическо противопоставяне и напрежение в Украйна.  

Нещо повече икономическият спад или дори разпад на Украйна ще повлече към рецесия или най-малко не ще позволи икономически растеж на Русия, понеже икономическите системи на двете страни са тясно свързани. Евентуалното включване на Донецката и Луганската народни републики към Русия ще изисква много по-големи капиталовложения за цялостна реконструкция и модернизация на изостаналите в технологично отношение мощности на въгледобива, рудодобива, химическата промишленост. Осигуряването от Русия на евтин природен газ може само временно да облекчи ситуацията. Изравняването на доходите и пенсиите на украинците с тези в Русия ще претовари руската осигурителна и социална система. Тези икономически и социални перспесктиви много ясно се виждат и оценяват от руското държавно ръководство и поради това то не извършва никакви прибързани стъпки към асоцииране на Донецка, Луганска и другите рускоговорящи области на Украйна. Самостоятелното съществуване на бъдеща държава Новорусия или части от нея също ще повлече огромни финансови ресурси на Русия, която няма морално  право да ги остави на произвола на съдбата.

           

23.05.2014 г.

 




понеделник, 19 май 2014 г.

Геоикономическите корени на украинската криза


 

            Геоикономиката (англ. geoeconomicsе ново научно междудисциплинарно направление, възникнало в края на XX век в лоното на геополитиката. Има различни разбирания за неговата същност и теоретически основи. Тя е сплав между политика, икономика и география. Геополитиката е научно направление в пространството между география (географско пространство) и международна политика. А сплавта между геополитика и икономика е основата на геоикономиката. Последната възниква в епохата на „студената война“. В нея заляга схващането на американския социолог Имануел Уолърстейн, че възхода и падението на световните геополитически господства е резултат от промяната в световното стопанство в съответствие с икономическите цикли на Кондратиев. Самият термин геоикономика е въведен за пръв път в употреба от американския военен историк Едуард Лwтуейк (Edward N. Luttwak). Геоикономическите изследвания и разработки имат предимно практико-приложен характер. Те са насочени предимно към коригиране на външната и вътрешната икономическа политика на страните. Много често геоикономическите разработки имат характера на дългосрочна стратегия за международните икономически позиции на определена държава или блок от държави. В арсенала на геоикономическите мероприятия и действия са включени протекционистки (митнически), технологични, търговски, валутни и други войни.   

                В наши дни чрез украинската криза се преплитат тясно и противоречиво геоикономическите интереси на САЩ, Европейския съюз, Русия и самата Украйна. Водещи са трите интереса – на САЩ, ЕС и Русия. Геоикономическите интереси на Украйна са на заден план, независимо от това, че нейната територия е плацдармът на икономическото противоборство и на икономическите интереси.

            В геоикономически аспект водещ е интересът на САЩ. Поради това и САЩ са в основата на предизвикването на кризата. За да разберем позицията на САЩ, трябва да си отговорим на въпроса защо те са толкова активни в Украйна, похарчиха 5 млрд долара, и непосредствено ръководят политическите действия на местната узурпаторска власт. Отговорът е в икономическата ситуация в самите САЩ. Бързото икономическо развитие на САЩ през последните десетилетия на XX и началото на XXI век са финансирани от световната икономика, предимно чрез използването на долара като световна валута и изпомпването на национален доход от другите страни най-вече чрез американските транснационални компании, владеене и използване на преобладаващата част от световните енергийни ресурси от въглеводороди. Независимо от това изкуствено поддържаният висок жизнен стандарт в САЩ доведе да огромен дори за тази страна държавен дълг.  Държавният дълг на САЩ достигна до 17 трилиона долара. През последните десетина години стабилността на икономиката на САЩ и на самия долар до голяма степен зависиха от купуването на държавни ценни книжа от другите страни и най-вече от Китай. Сега вече тази възможност е ограничена. Пред САЩ има две алтернативи. Първата е да бъде девалвиран долара, с което да се премахне огромния вътрешен дълг. Това ще доведе до огромен икономически катаклизъм в страната, но и в международните икономически връзки, до снижаване на жизненото равнище не само в САЩ, но и в целия свят, до огромна безработица и социални и политически напрежения, конфликти и дори войни. Засега Китай, Русия и другите страни от БРИКС, както и  ЕС не могат да заместят долара като световна валута. САЩ търсят друг изход, нови ресурси за запазят световното си икономическо господство. На тях им трябва огромен пазар, на който да продават своите стоки. Огромен пазар, но без мита, т.е. чрез осъществяването на т. нар. зони за свободна търговия. Съвсем неслучайно САЩ предложиха на ЕС сключването на споразумение за свободна търговия между с Европейския съюз. Европа е най-големият пазар в света и САЩ искат да го използват за спасяването на своята икономика, но в ущърб на европейците. Такова е схващането на някои от най-известните американски учени и специалисти. Например проф. Пол Кристи, директор на „Института за глобални перспективи“ при Колумбийския университет. Той твърди, че: „За да приключат с дълговете, на Съединените щати са необходими нови пазари, по мащаб съпоставими с американските. Следователно, необходимо е да се намери начин, с помощта на който би било възможно напълно да се открие европейския пазар за САЩ. С разработката на този проект ние се занимавахме много години. Бог е едал на Съединените щати най-напредничавите технологии, най-мощната промишленост, огромни финансови средства и гигантски природни ресурси – от това те и трябва да се възползват за преодоляване на трудностите на растежа на американската икономика. Това същото Бог е дал и на Европа, заради това решаването на общите финансово-икономически проблеми е необходимо просто да се съединят двете главни световни икономики в единна икономика. А за това е небоходимо да се преориентира европейската икономика къвм по-тясно сътрудничество със САЩ“.  Свързването или още по-точно овладяването от американците на европейския пазар на първо място предполага овладяването на енергийните ресурси, енергийното производство и разпределение. Сега ЕС е зависим на около една трета от потребяваната енергия от доставките от Русия. Лозунгът за енергийна независимост и за прекъсване на връзките и доставките на енергоносители от Русия за европейските страни е по същество стремеж да се отвори пазар за американските енергийни компании. Дори Обама директно предложи на Меркел американските доставки на шистов газ. За страните от ЕС това е икономически неизгодно и поради това те са нерешителни, особено най-големите и развити европейски икономики.

            Главната цел на предизвиканата от САЩ криза в Украйна е прекъсване на икономическото сътрудничество между Русия и Европейския съюз. Това ще принуди ЕС към сближаване със САЩ и поемане на по-голямата част от американския вътрешен дълг. На по-ниско равнище са останалите две цели: силно съкращаване на икономическите възможности на Русия за развитие чрез прекратяване на приходите от износа на нефт и природен газ, както и овладяването на огромните потенциални енергийни ресурси на Украйна, особено от компаниите Шеврон и Шел.  Украйна в границите си до 2013 година разполагаше с три огромни зони на енергийни ресурси. Първото са находищата на природен газ в черноморския шелф, шелфа на Азовско море и п-ов Крим. Неслучайно американците планираха създаването на американски бази на п-ов Крим – не само за военни, но и за икономически цели. Присъединяването на Крим към Русия осуети използването на тези огромни енергийни ресурси. Нещо повече на дъното на Черно море има много ефективно потенциално гориво – газът сероводород. Този газ изпълва водите на Черно море до 150 м до морската повърхност. Втората зона, много богата на енергийни въглеводородни ресурси е Източна рускоговоряща Украйна и най-вече в областите Донецка, Луганска, Харковска. Тук са огромните залежи на черни и антрацитни въглища и тясно свързаната с тях най-развитата промишлена зона на Украйна – металургия, машиностроене, производство на електричество и т.н. Но в този район са и най-големите залежи на шистов газ в Европа и вече са дадени лицензиите на Шеврон (района на Славянск) и Шел. Не случайно там е най-яростното противоборство между украинските федералисти и поборници за Донецка и Луганска народна република с поддръжниците на САЩ и Европейския съюз. Голяма част от населението вече се е убедила от вредите от добива на шистов газ поради щетите от първите сондажни проучвания и замърсявания на водата. Трета богата на въглеводороди украинска зона е в района на Карпатите и Предкарпатието, където има находища на кафяви въглища, нефт и природен газ. 

            Геоикономическите интереси  на Европейския съюз в Украйна са много по-широки. Те обхващат на първо място използването на енергийните и минерални ресурси на Украйна. Във Франция вече е забранен добивът на шистов газ, в Германия се очаква това да стане в скоро време. Но най-богатите находища в Украйна вече имат държавно разрешение за добив. Не бива да се подценяват и големите находища на черни коксуващи се въглища, на качествени манганови и железни руди – едни от на-богатите находища в Европа и със световно значение.  На второ място ЕС много държи да приеме Украйна в своя състав и поради потребността от голям пазар за нейните стоки. Украйна е една от големите по население страни в Европа (около 43 млн. души). Тези хора трябва да се хранят, да се обличат, да ползват домакински уреди, превозни средства и т.н., а европейските стоки са по-качествени, по-лъскави. На трето място е потребността на страните от Европейския съюз от квалифицарана работна ръка, каквато Украйна безспорно притежава и която сега е заета в нейната промишленост. Това особено се отнася за машиностроенето, самолетостроенето и т.н. Приемането в ЕС на Украйна ще улесни придобиването на собственост в Украйна от западноевропейските компании, след това и износ на национален доход към най-богатите сега европейски страни. Съвсем не случайно ЕС бърза да сключи още през този месец споразумението с Украйна за свободна търговия.  

            Геоикономическите интереси на Русия в Украйна са не по-малко важни от геополитическите. Съвсем не бе случайно предложението на Русия конфликтът в Украйна да се решава в тристранна форма между ЕС, Украйна и Русия. Геополитическите интереси на Русия и диктуват позицията, че Украйна не трябва да членува в НАТО, в нея да няма чужди военни бази, тя да пази неутралитет и да бъде стабилна политически и икономически. В геоикономически аспект Русия не иска да загуби водещите си позиции в Европа чрез снабдяването на европейските страни с горива и строителството на АЕЦ. Нещо повече, тя не иска в ръцете на САЩ да попаднат богатите енергийни ресурси на Крим, акваторията около него, както и на Източна Украйна. С Крим Русия се справи много добре. В нейна геоикономическа полза засега се развиват и събитията в Източна Украйна. Проблемите с доставката на европейските страни на природен газ, които украинските управници (подстрекавани от САЩ) се опитват да правят на Русия се преодоляват чрез новите газопроводи „Северен поток“ и „Южен поток“.      

            Геоиокономческите интереси на самата Украйна сега са подчинени на интересите предимно на САЩ и в по-малка степен на ЕС. В сcврeменния глобализиран свят геоикономическите интерси на Украйна не са и не могат да бъдат постигане на господстваща роля на нейната икономиката в Източна Европа или в цяла Европа. В неин икономически интерес е да избере вярната позиция между интересите на големите играчи на световното икономическо пространство. Самото украинско общeство е дълбоко раздeлено в каква посока да поеме: част от хората са настроени за интеграция, (т.е ресурсен и трудов придатък) с ЕС; интеграция в Евразийския съюз и с Русия, основавщи се общите икономически връзки, традиции и опит; самостоятелно развитие като мост между ЕС и Евразийския съюз. В Украйна има непрекъсната промени в позициите и избора на възможности. Това „разкрачено“ положение доведе до огромен вътрешен и външен дълг на страната.  Украинските националисти и украинските олигарси са привлечени от американските геоикономически цели и стратегии чрез реализацията на които ще се разкъсат традиционните икономически, политически и духовно-културни връзки с Русия. И те много ревностно, страстно и безоогледно работят в тази посока, дори чрез проливането на украинска кръв. Разкъсването на тесните икономически вързки на Украйна с Русия ще увеличи неимоверно иконовическите трудности пред тази държава. Нейното спасяване ще струва доста повече от спасителните планове  помощи на ЕС за Гърция. Федералистите от Източна и Южна Украйна са за поддържане на здрави и тесни икономически, политически и духовно-културни връзки с Русия в широк полотически спектър – от съдаването на автономни области и федерализиране на Украйна, създаване на нови самостоятелни държавни образувания (Донецка, Луганска, Новорусия и т.н. републики) до присъединяване към Русия. И те много ревностно и активно подкрепят своята позиция, воюват за нейното постигане.

            Разрешаването на украинската криза и постигането в някаква степен на предварително поставените цели може да се осъществи чрез реализация на съответните геополитически и външнополитически стратегии на САЩ, ЕС и Русия. В настоящия момент никоя от трите външни за Украйна сили не е близко до постигане на своите геоикономически цели.  
                                                                                   Автор: Анко Иванов

19.05.2014 г.