Пациентска визия за болното здраве

През последните месеци се появиха множество материали, публикации, социологически изследвания, интервюта и документи, свързани със здравеопазването. Акцентите на Министерствата (на народното здраве и на финансите) и на соросоидния Институт за пазарна икономика са предимно счетоводни  и либерално-пазарни. За тях пазарът, търговията със здравето е главна ценност. Част от публикациите са свързани и със структурата (вертикална и хоризонтално-териториална) на здравеопазването. Умерено ляво е виждането във Визията на БСП – разделението между държавно и частно здравеопазване.  Всеобщо е общественото недоволството от функционирането на здравната система у нас. Визията на БСП за здравеопазването е поглед напред. Но не можем да минем и без два погледа назад – кратък анализ на предишната социалистическа и на сегашната неолиберална система на здравеопазване.

Предисторията на сегашната система на здравеопазването

За здравна система, която обхваща цялото население в България може да се говори през социалистическия период. След 1950 г. страната се изгражда всеобхватна система от национални, областни и общински болници, поликлиники, здравни и зъболекарски пунктове във всички градове и в почти всички по-значими села, заводи, фабрики, институти, училища, изграждат се множество диспансери, женски и детски консултации и т.н. Главното в тази система бе: безплатност на всички здравни услуги и грижи за пациентите; бърза, своевременна достъпност на всички и по всяко време до лекарска и зъболекарска помощ, осигуреност с лекарства, лекарствени пособия и препарати, и най-важното – достатъчно и добре подготвени лекари и медицински сестри. Издръжката е поета от държавата, няма платени услуги, няма здравни вноски от работещите. Част от издръжката на тази система бе поета от стопанските звена – за лекарските и зъболекарските кабинети в заводите и фабриките. Главните недостатъци на тази система бяха ниските трудови възнаграждения на лекари, медицински сестри, лаборанти, както и по-ниска снабденост със съвременна медицинска апаратура. Населението възприемаше тази здравна система като качествена и надеждна, независимо от отделни недоволства при лекуването на отделни болни. Но отделни хора подлагаха част от персонала на нерегламентирани семейно-приятелски натиск и опити за изразяване на „лична благодарност“ чрез кутия бонбони, бутилка марково питие или малък личен подарък. Независимо от слабостите ѝ тази система, наподобяваща някои скандинавски здравни системи, функционираше добре. Вместо тя да бъде усъвършенствана и подобрена, след 1989 г. тя целево бе недофинасирана и изправена пред сериозни, понякога непреодолими препятствия. Преди почти двадесет години тя бе брутално целево разрушена от седесарското неолиберално безгрижие за здравето на българския народ, както и под натиска на Световната банка и други соросоидни международни организации.

Пациентска характеристика на недъзите на здравеопазването

В публичното пространство циркулират множество негативни оценки за натрапената на българския народ противонародна здравна система. Всички са недоволни, с изключение на някои лекари и особено директори на частни и здравни болнични заведения.  В общия хор на недоволството от здравните грижи в обществото доминират финансовите, търговските, структурните и разбира се политическите аспекти. Те са много важни за реформата на безкрайно реформираната и доведена до колапс здравна система. В целия многогласен хор май че се изгуби главното – пациента. От какво се нуждае пациента? От улеснен, бърз достъп до здравеопазване и качествено лечение и рехабилитация.

Първият и основен и по същество решаващ недъг е пазарната основа на функциониране на здравната система. Тя е създадена на пазарна основа, и на основата на пазарни отношения се извършва социална хуманна дейност. За целта бяха остойностени почти всички грижи за пациентите, доведени до абсурда за почукването на вратата на кабинета или лабораторията да плаща пациента от 1 до 3 лева. Неолибералите забравиха, или по-точно пренебрегнаха, златното правило, че живота и здравето нямат цена и здравеопазването не може да се развива на основата на търсенето и предлагането. За някои лекари и множеството здравни администратори пациентът вече не е пациент, а ходещ портфейл.

Нещо повече, вероятно умишлено така бе конструиранаа здравната каса, че тя да се превърне в средство за обогатяване на тесен кръг лица от здравния персонал, но и от задкулисието, в средство за огромно източване на средства от държавния бюджет и преливането им пряко или косвено в частните джобове. Невидимата ръка на пазара все по-дълбоко преджобва обикновените българи, тези с ниски заплати и пенсии, тези с ограничени финансови възможности.  И 100 милиарда лева от бюджета и здравните осигуровки да се налеят в здравната система и здравната каса поне 98 от тях ще бъдат откраднати.

Вторият недъг е безкрайната бюрократизация. Формира се система на съставяне и разхождане на пациентите по йерархичните нива за и с много често безсмислени документи. За всяко нещо във здравето има не само остойностяване, но и подробно бюрократично документиране. То на пръв поглед изглежда самоцелно, за да се оправдаят щатовете на служителите на здравната каса. Но по същество те са и средство за: 1). Целево намаляване времето на личните лекари и извънболничните специалисти за преглеждане и лекуване на пациентите; 2). Изпомпване на макар и дребни суми от джобовете на болните или на техните близки. Например напълно излишните здравни книжки за хронично болните. Не само тяхното попълване, но и ежегодно закупуване на спекулативно висока цена за малкото книжно тяло (издател е известен в близкото минало лекар от лекарския съюз), както и разтакаване за заверяване в поделенията на здравната каса. 3). Разтакаване на пациентите и затрудняване на лекарите с рецептите за хронично болните. Във века на ИКТ, на пълната компютризация на лекарите, ДКЦ, болниците и аптеките е престъпление да не се използват електронен тип рецепти, подобно на тези в съседна Гърция.

Третият недъг е огромното неравенство във възможностите за лечение, предимно за достъп до качествено и ефективно лечение. Неравенството в доходите води пряко и до неравенство в ползване на здравните услуги. Милионерът, който държи милиони в кутии за обувки, винаги може да се лекува, в което си иска лечебно заведение, когато си иска, не толкова в България, колкото в чужбина. Богатият, дори и висшият високоплатен държавен служител, има грамаден избор къде да и при кого да се лекува.  Бедният, който се нуждае от изкуствена клапа на сърцето няма пари да доплати 10 000 лева и умира, за богатия и членовете на неговото семейство няма този проблем. Това се отнася не само за прегледите, консултациите, лечебните процедури и възстановяването и в най-голяма степен – в закупуването на лекарствата. В реимбурсивния списък не са включени редица лекарства, изследвания и прегледи. За богатия не е проблем да си плати тези неща, но бедният е силно ограничен. А процентомерът на всеки болен показва, че липсата на лекарство или изследване в този списък за него е 100% отказ от лечение. Незначителни, символични са доплащанията от здравната каса на множество лекарства. Поради това част от хронично болните престават да ползват здравната книжка и си купуват лекарствата на свободни цени. Нешо повече, отделни лекарства имат различни цени – в аптеките те са с по-високи цени по здравна каса и по-ниски за другите пациенти. И това ако не е източване на здравната каса! Поради бедност редица болни не купуват част от предписаните им и необходимите им лекарства. И това на никой медицински експерт, журналист и министерски чиновник не му прави впечатление! 

Неравенството в достъпа до лечение е най-силно проявено в териториален аспект. Стремежът към парите доведе до разкриването на частни болници и кабинети в големите градове. В същото време течеше процес на умишлено закриване на общинските болници в малките населени места, понеже не носели печалба! В резултат дори големи райони от страната, особено планинските и крайграничните земи останаха без здравеопазване. За да получи човек медицинска помощ трябва да измине множество десетки километри по разбитите трето, четвърто и петокласни междуселски пътища, а има и места до които не може да достигне и т. нар „спешна помощ“. А ако семейството няма лека кола, и състрадателни комшии, по същество болният е обречен, особено при инфаркт и инсулт . А в тези части от страната като правило личните лекари се появяват един или два пъти седмично, а дори в областни центрове няма денонощно работеща аптека, а в селата и дори обикновена аптека. Ограничаване на достъпа до здравна помощ са т.нар. „направления“. Когато ти откажат направление за специалист за твоето заболяване за теб това е 100% недостъпност да здравна грижа. Това от една страна. От друга – пациентите стават зависими и сервилни пред личните лекари, унижават се само и само да получат направление. А от трета страна се формират вериги (свързани приятелски или бизнес кръгове) за използване на направленията.

В Конституцията на Република България пише, че здравеопазването е безплатно. Но по същество то е платено. Кой ли го е грижа за Конституцията? И то е яко платено от пациентите. При средно доплащане  между 20 и 30% с лични средства от пациентите за ЕС, то размерът в България е около 55% - най-високо в ЕС. А за отделни заболявания е дори над 80%.

Огромно неравенство има при купуването на лекарствата. То води до огромна несправедливост. В България има най-високата смъртност в ЕС. По причина за смъртността на първо място са сърдечно-съдовите заболявания – около и над 55%, т.е. всеки двама от трима почиват от тези заболявания. Най-често боледуват хората и се нуждаят от здравна помощ във възрастта след 60 години. Те са около две трети от ползващите системата на здравеопазването. Но сърдечно-съдовите заболявания за тази възраст са характерни за над 80% от възрастните хора. В същото време това е групата заболявания (с изключение на редките заболявания), при която има най-значимо доплащане от пациентите, по мнение на редица специалисти – над 80%. На второ място след тази група са раковите заболявания. И дори за тях бе намален делът на реимбурсиране (доплащане от здравната каса). По същество тези две групи заболявания включват почти всички пенсионери, а те са най-бедните. И се получава, че най-бедните доплащат най-голям дял от здравната помощ. А къде отива солидарността на системата? А къде отида справедливостта, след като цял живот си плащал здравни вноски? А дали това не е направено нарочно, с цел геноцид на възрастните хора – незначителни пенсии и големи доплащания за лечение?

Четвъртият недъг е спекулата. Обикновено у нас тя е наричана източване. Проблемът не е в понятието, а в резултатите. Увеличени са над 5 пъти средствата за здравеопазване за десет години, а няма резултат, има масово усещане на неудовлетворение. Нараства броя на частните болници, намаляват общинските болници, във фактически фалит са редица окръжни болници. Това влошава не само достъпа до медицински грижи, но и увеличава спекулата  с цените на здравната помощ. Най-значима е спекулата с лекарствата и лекарствените препарати, импланти и хранителни добавки. По публични данни за лекарства в България се изхарчват над 5.2 млрд. лева. От които преобладаващата част – над 50% са лични средства от пациентите. По този показател България изпреварва почти всички европейски страни. Обществена тайна е, че в повечето европейски страни (значително по-богати) цените на лекарствата са по-ниски от тези в бедна България. Дори произвежданите в България лекарства са много по-скъпи от цените им в чужбина.  Цените на лекарствата се увеличават пряко и скрито. Вносителят на определено лекарство или хранителна добавка ги пакетира и пуска в аптечната мрежа. След време , без да променя опаковка и съществено да изменя цената, намалява количеството на вложеното в опаковката лекарство или хранителна добавка. Например вместо 120 хапчета, те стават 90. Спекулата е явна, но не се знае защо тя не се вижда от Комисията за защита на потребителите и специализираните контролни органи върху лекарствата и храните. А в някои европейски страни има ясен регламент на образуването на цените на лекарствата! Но ние не сме от тях.

Петият недъг е корупцията. Тя е повсеместно разпространена. Една част е узаконена чрез правилници и наредби. Типичен пример е изборът на лекар за лечение в болница – от 300 до 900 лева. Не по-малка е корупцията „под масата“, когато болни или техни близки нерагламентирано плащат на известни и изтъкнати лекари – специалисти по различни болести. По-добрите и качествено работещи, по-търсените лекари следва да получават и по-големи трудови възнаграждения, но не за сметка на пациентите, а от сметката на болницата – държавна, общинска или частна. Силно разпространена е и корупцията при обществените поръчки за доставката на лекарства, лекарствени препарати, импланти, консумативи миещи средства, постелочен инвентар и т.н.

Шестият недъг е липсата на бърза, своевременна и  спешна помощ, своевременен достъп до лекарска помощ. Публична тайна е бедственото положение на т. нар „спешна помощ“. Няма достатъчно съвременни и здрави коли, няма необходимата апаратура, няма достатъчно лекари. А за медицински хеликоптери дори никой не желае и не може да си помечтае. Като прибавим и неадекватните реакции на голяма част от операторките на 112 – ситуацията се разбира, че е бедствена. Особено ако си над 60 години възраст. Почти нямаш шанс навреме да дойде линейката. Да, спешната помощ и особено спешните отделения на големите болници твърде често са пренатоварени, понеже няма необходимата спешна помощ в ДКЦ. Някой неадекватно мислещ чиновник, гледайки тавана, е измислил, че личните лекари трябва да са на разположение по 24 часа в денонощието през всичките дни на седмицата и 365 дни в годината! Това по същество е отказ от помощ за болните. Лекарите не са машини, нито пък роби на пациентите. И една голяма част от болните в неприемното време на личните лекари, заедно с неосигурените, се изсипват пред спешните отделения на болниците. И държавните и общинските болници поемат удара на неотложната и спешната помощ.

Какво да се прави? Назад към бъдещето на здравеопазването!

Социологическо изследване на Афис разкрива, че огромната част от българите: не искат допълнително да доплащат за лечение; 67% са против идеята на счетоводителят Ананиев да се въведе задължително допълнително здравно осигуряване;  80% са за премахване на спекулативното оскъпяване на лекарствата; 69% са за това най-високоплатените чиновници да плащат пълния размер на здравната вноска; 64% от българите са за премахване на търговския характер на държавните болници и поликлиники и т.н. Най-важното е, че преобладаващата част (51%) са за преминаване към пряка бюджетна издръжка на здравеопазването – без здравна каса, по подобие на националните здравни служби във Великобритания, Испания и Швеция. Авторите на анкетната карта са пропуснали да попитат анкетираните дали искат модела на пряка бюджетна издръжка, който бе в България преди недомислието на СДС, реализирано в действащата сега здравна система.

   

            Да, бъдещето на сигурна и ефективна здравна система в България е назад, към миналото. Там е заровено бъдещето. Премахването на здравната каса ще освободи голям паричен ресурс, изразходван за издръжка на огромната администрация, ще позволи решително премахване и ограничаване на бюрокрацията и премахване на излишната документация, съкращаване възможностите за достъп до здравна помощ на огромната част от българите. Идеята във Визията на БСП за разграничаване на държавното и общинското здравеопазване следва да се доведе докрай. Който иска да се лекува в частно здравно заведение при лукс условия да бъде добър да си направи доброволна вноска в която си иска компания или да си плаща в брой. Негова си работа. Държавното здравеопазване следва да дава възможност на всеки осигурен да получи необходимата му здравна помощ.

            Назад към миналото са и идеите са да се възстановят всички бивши поликлиники, в тях да има приемно време от 7.00 до 20.00 часа от общопрактикуващите лекари, да има необходимите лекари по специалности и лаборатории и възможности за други изследвания, за да не се налага пациентите извън големите градове да пътуват десетки километри за тях; да се възстановят училищните лекари. Следва да се възстановят и нощните дежурства на лекари и сестри в поликлиниките.

Назад към миналото е и потребността за възстановяване на женските и детските консултации. Повечето личните лекари сега не са специалисти по детски болести. Те са майстори в издаването на фалшиви бележки на децата и учениците за отсъствие от детска градина и училище.

Но само с опита на миналото не става. Трябват и нови неща. Сред тях са: значително, но справедливо повишаване на възнагражденията на лекарите (според квалификацията, резултатите от труда и оценката на пациентите) и медицинските сестри, на лаборантите и рехабилитаторите; обзавеждане на държавните и общинските болници със съвременна медицинска техника; специализации на лекарите за овладяване на нови методи и използване на най-съвременни средства на лечение; създаване на съвременна истински спешна медицинска помощ и т.н. 

Много важен аспект е повишаване на жизненото равнище на хората, увеличаване на техните доходи, а чрез тях и възможностите за пълноценно и здравословно хранене и водене на здравословен начин на живот. Повишаването на жизненото равнище и качеството, достъпността и навременността на здравните грижи са взаимно свързани

18.10.2018 г.

Автор: Анко Иванов

Ура за спекулантите!

През последния месец българското общество се вълнува от покачването на цените. От екрана непрекъснато ни убеждават, че това е следствие от покачването на цените на нефта и газа. Но едва ли е само това и едва ли то е най-значимото. Инфлацията изяде увеличението на пенсиите от 1 юли 2018 г.. Хората останаха с пръст в устата. А от екрана обилно тече водопад от славословия на евроатлантическите ценности, които бай Иван и бай Хасан от село Гол Тупан не чувстват и не разбират. Те виждат, че магазинера, с право или и без право, е вдигнал цената на хляба, на доматите, че им изкупуват млякото със загуба за тях и т.н. Те не усещат на своя гръб „грамадните“ успехи на Борисов 3 и т.н. глупави славословия. Има и нещо друго. Нещо за което политици, икономисти и особено журналисти старателно избягват – спекулата на цените. Спекула отдолу до горе и обратно – отгоре до долу, спекула от производството и чрез разпределението до потребелнието, спекула в износа и във вноса и т.н.  

Четенето на различни исторически (в прекия смисъл на думата) текстове понякога е твърде полезно. Ето например един много дълъг цитат: „Но какво нещо е спекулата? Спекулант е всеки, който живее, който купува стоки възможно най-евтино, а продава възможно най-скъпо, т.е. с най-голяма печалба за себе си. Спекулантът дебне моментите, когато може да закупи стоки най-евтино и да ги продаде най-скъпо за себе си, било на вътрешния пазар, било с износ за външни пазари… Днес например в България всички, които са натрупали известен паричен капитал, … цялата наша капиталистическа класа (пардон, бизнес, работодатели, предприемачи и т.н. – б. м.), нейните банки и акционерни дружества не влага парите си в производството, а в спекулацията предимно с предмети от първа необходимост. От тука между другото и увеличаването на скъпотията изобщо и поскъпването на хляба (к. м. – А. И.)…“

Това е написано преди 97 години (20 октомври 1921 г.) в статията „Ура за спекулантите! Долу комунистите!“ от Димитър Благоев в „Работнически вестник“. Както за всички статии на Благоев, и за тази има значима причина. В началото на октомври 1921 г. е прекратен консорциумът върху храните и до средата на месеца спекулативно цените на стоките от първа необходимост много бързо се повишават. Вместо към истинските спекуланти, в тогавашния буржоазен (сега би бил наречен „свободен“, „демократичен“, т.е. соросоиден и/или евроатлантически) печат се подема медийна атака срещу създадената от тесните социалисти кооперация „Освобождение“. В страната нямало спекуланти, а само поради „Освобождение“ се покачвали цените! А тази кооперация се грижела в нейните магазини да има редовна доставка на по-евтини стоки за 80 000 работници кооператори. Тя обхващала почти цялата страна. И, разбира се, тя пречела на масовизирането на спекулата на едрите и дребните търговци. За да я дискредитират, създават тогавашна фалшива новина, че „Освобождение“ купувала много храни и ги изнасяла за Цариград. Нито грам истина, но се използва като повод за охулване на „комунистите“ от „Освобождение“. И поради това, в интерес на спекулата се издига лозунгът „Долу комунистите“. И не е случайно, че по-късно, през януари 1924 г. тази работническа кооперация е ликвидирана от фашистите на Ал. Цанков чрез ЗЗД и съответния указ на монархофашиста Цар Борис III.   

Четвърт век по-късно спекулата в социалистическа България бе определена като престъпление. И цялата държавна машина, както и Комитетът за държавен и народен контрол, отечественофронтовските комитети се впрегнаха да се борят с корупцията. И тя бе натикана в ъгъла и остана само в сферата на занаятчийските услуги. След Десети ноември 1989 г. отново бе лозунгът „Долу комунистите“. Само че „забравиха“ открито да кажат на хората, че това е синонимът на лозунга „Ура за спекулантите“. В България под маската на демокрацията и „долу комунизма“ нахлу времето на масовата спекула.

Сега, стотина години след статията на Дядо Благоев, спекулата не е същата. Тя се превърна в основен механизъм на съвременния либерализъм – глобален, европейски и български. И ако преди 100 години спекулата в България е предимно национален проблем, тя сега вече има и множество монополни изяви и черти и става общоевропейски проблем. Няма либерална икономика, няма либерална демокрация (тип държавност), няма евроатлантически ценности без мащабна спекула. Спекулата, накъдето и да се обърнете, е сърцето на либерализма, тя е навсякъде в България. Тя е видимият израз на егоизма, алчността и безчовечието, маскиран като „търсене и предлагане“.

И не става дума за спекулацията като философски умозрителни твърдения, а за икономическите, финансовите и социални лостове, механизми и последствия. Дълбоката същност на спекулата е личната корист, изгода, независимо от негативните за други лица и за обществото резултати. Главното в нея е, че се генерира печалба без да се произвеждат материални блага. Чрез нея се прави несправедливо преразпределение на произведеното ново богатство. Чрез спекулата няма производство на блага, а само присвояване на богатство, чрез преразпределение с механизма на либералния пазар – чрез „търсенето и предлагането“. Спекулата се проявява при различни конкретни обстоятелства и условия. Главното  в нея е формиране на голяма разлика (марж, от англ. Margin) между покупната и продажната цена, т.е. правилото „купувай най-евтино, продавай най-скъпо“. Спекулативните механизми са твърде често сложни, твърде често неразбираеми за обикновения човек, особено при борсовата търговия.

Спекулата след първобитно-общинното общество е съществувала винаги. Проблемът е в нейните размери. В сегашния исторически момент спекулата е основополагаща ценност на бизнеса – от най-дребния до най-едрия. Поради това чрез спекулативните цени на продаваните стоки се повишава значимо печалбата на богатите (т.е. собствениците на продаваната стока) и силно се намаляват разполагаемите средства за живот на обикновените хора (т.е. масовите потребители). И това става предимно чрез спекулата със стоките от първа необходимост.

При спекулата няма значение от къде и от кого е закупена стоката – важното е да евтина (за беден народ дори и лошокачествена), както и няма значение на кого ще се продаде – важното е да е на по-голяма, възможно на най-голямата цена. Дори за лекарствата. Теренът на спекулацията е пространството между производител на стоката и нейният потребител.

Причините, които в съвременна България, по време на т.нар. „преход“, водят до засилване на спекулата са:

1/. Разрушаването на националното стопанство, нарушаване на балансите между производство и потребление;

2/. Огромен наплив на чуждестранни стоки, особено на китайски и турски, с ниска ценова и потребителска стойност, но продавани на висока спекулативна цена;

3/. Галопиращата инфлация, особено в края на XX век, когато богатите купуват стоки с обезценяваните пари, за да ги продадат след това на новите по-високи цени. Това става едновременно с презапасяването с по-евтини стоки, а това увеличава инфлацията и следователно печалбата на най-богатите;

4/. Лобистко законотворчество, което създава условия и предпоставки за спекулативно забогатяване на определени групи производители и търговци, като например облагането на домашната ракия, горивата, данъка върху хазарта и т.н.

5/. Слабо държавно управление, слаб държавен и обществен контрол върху търговията със стоки (предимно от първа необходимост), фокусиран само отчасти върху някои потребителски качества, а не и за тяхната спекулативна цена. 

Живеем във силно спекулативно общество. На спекулация се подлага всичко. Дори политиката е спекулативна. И поради това цената на лекарствата в България е по-висока  в сравнение с повече от половина страни-членки на ЕС. И ако ги слушаш Методи Андреев, Спас Гърневски, Антон Тодоров, Калин Биков и подбрана подобна компания, виновни са комунистите. Винаги, те, навсякъде, във всичко и за всичко!

Специалисти и експерти различават различни видове спекула. Най-много в т.нар. „свободен печат“, „свободни телевизии“ и интернет внимание се обръща на борсовата търговия и борсовата спекула, по-рядко на валутните спекулации, спекулата с ценни метали, предимно злато, с имоти (купуване без жилищна потребност с цел продажба по-висока цена). Въобще никой от държавници, политици, политолози, социолози, журналисти, партийни дейци) не споменават най-масовата – търговската спекула със стоки от първа необходимост. Но именно тя пряко засяга жизненото равнище на населението, засяга най-вече бедните, почти две трети от хората в страната, бедните, които след спекулата стават още по-бедни, а богатите все по-богати, а някои от тях и безкрайно богати. Жизненото равнище като правило най-пряко зависи от равнището на доходите, но в много голяма степен и от търговската спекула и то предимно спекулата със стоките от първа необходимост като хранителни продукти (хляб, мляко, сирене, яйца, месо и т.н.), енергия и горива, облекла, перилни препарати и миещи средства и т.н..

По същество в условията на доминиращ неолиберализъм в България спекулата не е ограничена от нищо, развихря се произволно и твърде често в гигантски мащаби, тя е безгранична. Пълна спекулантска лъжа и измама е дейността на Комисията за регулиране на цените на горивата и водата. А извън тези масово потребявани стоки, да вземем няколко най-елементарни примери. Първият е на равнището на дребната търговия – т.нар. „улично“ кафе, продавано в будки, павилиони, малки магазинчета и дори такива на денонощна работа. Само в София, в идеалния център (около пл. „Св. неделя“), „уличното“ кафе (без сервиране и в пластмасова или картонена чаша, с или без захар) се продава от 0.30 до 1.20 лева, а ако е с мляко до 1.60, т.е. пет пъти разлика. Подобна е картината с продажбата на закуски, сладкарски и тестени изделия и безалкохолни напитки в или покрай повечето училища. Понякога тяхната цена е почти два пъти по-висока от тази в търговските вериги. Не са пощадени дори децата.

Но спекулата е присъща и за едрите търговци и за прекупвачите. Например спекулацията с цените на прясното мляко. Изкупуват го обикновено за 40 ст., но докато стигне до потребителя цената му достига 2.40 лв., т.е. 6 пъти повече, а производствените разходи имат малък относителен дял. Подобна е картината на множеството пазари в големите градове за плодове и зеленчуци, особено при купуване от борсите.  Например през септември 2018 г. доматите са предимно вносни с цена от 0.70 лв./кг, преминавайки през зеленчуковата борса и достигайки до кварталния пазар цената им нараства 3.5 пъти и достига средната продажна цена от 2.50 лв./кг. Тази висока цена е повод българските производители също рязко да повишат цената на доматите и да я изравнят, а за някои сортове и да надминат средната спекулативна цена.     

Добре известно е, че спекулата е законна, когато се използват празнотите или нарочно направените „дупки“ в законови положения за определени дейности (лобизъм), т.е. тя е легална спекула. В нашия парламент напоследък тя ясно пролича при няколко гласувания, включително за домашните казани за варенето на ракия. За България много характерна е нелегалната спекула, при която има директно определяне на цената без етикет и цена върху опаковката на продукта. Има редица разновидности на незаконната спекула. Най-често срещаната за масовите стоки е поставянето на етикет или емблема на чужда престижна марка, което е предпоставка за по-висока цена. Не по-малко лъжовна е и практиката при обявената цена да се продава по-малък грамаж, брой и т.н. от стоката. Дори в продажбите на лекарства се достигна до същата по вид опаковка, същата цена, но с по-малко хапчета. Тези два вида спекула са равнозначни на измама на клиента под маската на утвърдена марка на производството.  

В България няма спекула ли? Ако все пак някои я видят, пак „комунистите“, пак онези 45 години и правителството на Орешарски, са виновни за спекулата с цената на кафето, на доматите, на хляба, на млякото, на горивата и т.н.. Ах тези гадни комуняги, които в миналото бяха спрели „предприемчивите“ хора да спекулират на гърба на масовите потребители! И сега, както преди почти сто години, виновни са комунистите, нищо, че от последните 10 години 9 управляват герберастите (мутроолигарси от върхушката на ГЕРБ). Само че преди 100 години комунистите бяха обвинявани от тогавашните комунистофобски и протофашистки политици и журналисти за ниските цени на стоките от първа необходимост за семействата на кооперация „Освобождение“, а сега „комунистите“ са „виновни“ не само за спекулата, а и за всеобщата бедност, т.е. за всичко. Лозунгът „Долу комунистите!“ е основен лозунг на бивши комунисти (Б.Б., Ц.Ц и др.), наследници на комунисти (И.М., Л.П., Р.П. и др.), твърде много навели се политолози, философи, журналисти. За тях не е важно жизненото равнище на хората да е по-високо, важното е „комунистите“ да са виновни. Техният актуален прикрит (задкулисен)лозунг е: „Да живее неограничената спекула“, реализирана чрез т.н. „търсене и предлагане“.

Изглежда, че си остана актуален и за днешните неолиберали призива на техните предшественици от времето на Дядо Благоев: „Да живее спекулата! Долу, комунистите!“.

2.10.2018 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

            Вестник „Дума“ http://www.duma.bg/node/176233