сряда, 28 октомври 2020 г.

Ковид войната и пораженията от нея

 


Огромната част от хората, независимо от внушенията на доц. Сухосъчков и подобните му ежедневни телевизионни коментатори, сериозно са застрашени от здравните, икономическите, социалните и културните кризи и последствия от пандемията. Мнозинството хора в България на висока и средна възраст са силно разтревожени. Независимо от словесната пандемична вакханалия около Ковид 19, при внимателен прочит на ситуацията в света и в България, могат да се направят и някои моментни изводи.

Първо. Пандемията на Ковид-19 е биологична война, масово и коварно заболяване, нанасящо щети на всички сфери в обществото и застрашаваща всички индивиди. Война е защото умират хора, които без тази болест биха живели още продължително време. В света са починали над 1 150 000 души (към 27.10.20202 г.). Война е защото жертвите в САЩ са над два пъти повече отколкото във Виетнамската война. По данните (от 27.10.20202 г.) в САЩ от Ковид-19 за 8 месеца са починали 225 697 души. По време на Втората световна война за 40 месеца военни действия САЩ са дали  417 000 жертви. Средномесечно през Втората световна война САЩ са давали по ок. 10 500 жертви на месец. Сега средномесечно от Ковид-19 умират  над 28 200 души. Това не е ли война? Да, това е война, в която врагът е невидим и поразява в различна степен всички държави в света. Тук няма фронт, няма воюващи блокове и използване на огнестрелно оръжие, унищожаване на инфраструктура и материални богатства. Но има значими човешки поражения, възникват значими икономически, социални, политически и културни кризи в отделните страни и в света.

Жестока е здравната криза. В огромна част от страните в света здравните заведения нямат капацитет да лекуват тежките случаи на Ковид-19. Най-драстичен вид придоби невъзможността и отказът от лечение на възрастни и хронично болни хора, през пролетта на 2020 г. в Северна Италия. В Швеция се стигна до административен антихуманизъм. От публикация в Интернет: „Здравните власти в Швеция издадоха директива, според която определени групи пациенти трябва да бъдат оставени извън интензивното лечение. Те включват тези над 80-годишна възраст, тези над 70-годишна възраст с поне едно значително заболяване и тези между 60 и 70-годишна възраст с най-малко две органни заболявания, включително сърцето, белите дробове и бъбреците“.

Здравната криза е не само професионално медицинска, биологична и т.н. Тя е значима кадрова медицинска криза. Социална дейност като здравеопазването бе превърната от либералните западни демокрации в търговия. И последва намаляване на капацитета на болниците, на броя на лекарите и медицинските сестри. А в Източна Европа  бе проведено за 30 години целево обезкървяване на здравните системи. Стотици хиляди лекари и медицински сестри отиваха в Западна Европа за големи заплати. А националните колониални правителства нарочно задържаха ниски трудови възнаграждения в здравините системи за да могат квалифицираните лекари и сестри да избягат към колективната западна европейска метрополия. Това с най-голяма сила важи за въведената от Иванкостовото правителство нова здравна система, активно провеждана и от трите правителства на Борисов.

Здравната кризата и пораженията от Ковид-19 са най-значими в най-богатите икономически страни. Към тях се присъединиха и значителна част от бившите социалистически страни. Това се дължи на множество фактори, но решаващите са няколко.

Първият фактор е възприетият неолиберален търговски модел на функционирането на здравните системи, при който водещи са парите, а не живота и здравето на хората. Такава е ситуацията в САЩ, Франция, Великобритания, Италия, Испания, Белгия, Нидерландия и др. Страните с по-развита и надеждна здравна система като Япония, Китай, Ю. Корея, Куба, Виетнам и др.  имат много по-малки поражения от кризата с Ковид-19.

Вторият фактор за здравната криза са политическата некадърност на повечето неолиберални държави да управляват кризата, без паника, и без преминаване от едни към други крайности, в повечето случай с неадекватни здравни мерки за спазване от населението на дисциплина, дистанция и дезинфекция, каквито са препоръките на СЗО. Главната причина за това действие е влиянието на две неолиберални ценности – приоритет на интересите на бизнеса пред здравето и живота на хората (парите изяждат хората) и безкрайното неограничена свобода на придвижването (глобализъм), която стана средство за предизвикването на световната пандемия. Пораженията от Ковид-19 са незначителни в страните със силна политическа власт и доминираща социална или по-социална политика (Китай, Япония, Южна Корея, Австралия, Куба, Нова Зеландия, Сингапур, Виетнам, Норвегия, Финландия и др.).

Третият фактор за здравната криза в повечето страни е ниското равнище на дисциплина и самодисциплина в обществото. Немците, датчаните, финландците и др. са известни със своята дисциплина и отговорност, а французите, италианците и испанците със своето безгрижие и безотговорност. И разбира се резултатите са твърде влошени във Франция, Италия и Испания спрямо Германия, Дания и Финландия.

Четвъртият фактор за здравната криза е огромното и често пъти приоритетно развитие в обществото на т.нар. „индустрия на кефа“, т.е. бизнес-дейности в сферата на развлеченията, отдиха, удоволствията и т.н., в които не няма достатъчна дистанция между потребителите на услугата. Туризмът е със значи дял в икономиката на Франция, Италия, Испания, Гърция (25%), България (12%) и др.  В редица страни, включително и в България, опазването на бизнеса обхваща предимно: стопанския туризъм; хотелиерство и ресторантьорство; дискотеки, барове и нощни заведения, игрални зали, платени посещения на спортни игри и фитнес и т.н. Мерките за подкрепа на въздушния транспорт, туризма и развлеченията са правителствени мерки за подкрепа на съответния бизнес, но и на богатите, които предимно ползват тези услуги.

       Второ. Задълбочаване на  огромното неравенство в обществото. Жертвите на Ковид-19 и пандемията са предимно най-бедните и най-зле живеещите хора, включително и възрастните и пенсионерите. Пандемията предизвика огромна безработица, значимо намаляване на доходите в условията на повишаване на цените на стоките и лекарствата, на търговията със здраве, на влошените грижи в социалните домове. Проф. Нино Драгано (Дюселдорф) в свое изследване разкри, че жителите на бедните квартали и хората с нископлатени професии, по-често се заразяват с новия коронавирус, по-често ги уволняват от работа. Това са хора, които не могат да работят дистанционно. В повечето случаи това са хора, обитаващи бедни квартали, много често гета с различно по раса, етнос, религия и социално положение хора. Общото при тях е огромната бедност, лоши битови условия при пренаселеност, по-ниска обща култура. Най-големи поражения пандемията в Бразилия нанася във фавелите (бедняшщките гета), в САЩ в гетата, населени предимно с афроамериканци и латиноси, в Швеция и Сингапур в общежитията за чуждестранни работници, във Великобритания гетата с африканци, индуси и пакистанци, в Германия предимно в общежитията с наети на работа емигранти от Източна Европа, Близкия Изток, Северна Африка и Южна Азия и т.н.   

            Пандемията доведе огромна корупция и спекула в повечето страни в света. Това  породи допълнително обогатяване предимно на най-богатите хора, особено милиардери и милионери. Това от една страна, а от друга – богаташите поради своите дворци, разкошни къщи и вили могат да се дистанцират от струпването на хора, водещо до заразяване с корона вирус. Те могат да си позволят и висококачествено хранене за повишаване на имунитета и най-вече висококвалифицирано лечение, не ползват градски транспорт за придвижване и т.н. Почти всички финансови капиталисти се обогатяват дистационно (онлайн) предимно чрез игрите на борсите.

Но и някои по-дребни бизнеси използват Ковид-19 и извличат необичайни печалби за сметка на бедните. Например, заплащането на изследването с PCR тестовете в България. Препаратът струва на лабораториите 40 лв. Здравната каса плаща на болниците изследването на цена от 60 лв, в която са включени и производствените разходи и печалбата. В същото време в частните лаборатории пациентът заплаща за същото нещо 120 лв. Оправданието на министър Ангелов, е че цените се определят от либералната мантра – според търсенето на пазара е несъстоятелно. Държавата не е само на и за богатите и спекулантите, не е политическа организация за обогатяване на богатите. Подобни примери за спекулация има и в множество други дейности.

Неравенството се задълбочава в различните страни и със своеобразни правителствени мерки. Да вземем българският случай с намаляването на ДДС за храната и виното в ресторантите. Резултатът е намаляване на приходите от ДДС в държавната хазна от ресторантьорския бизнес и увеличаване на нетните печалби на ресторантьорите. Но обикновеният българин, който не може да си позволи посещение в ресторант, заплаща ДДС върху хранителните продукти с 11% повече от бизнесмените, собственици на ресторанти и заведения. Подобни са примерите с множество други мерки, насочени уж предимно към „спасяване на работните места“,  а в същност водещи до допълнително обогатяване на богатите. В резултат на всичко това вътре в отделните държави и общо по региони в света се засилва диференциацията в  обществото и формиране на коренно различни групи – малка елитарна част с притежаване на значимо богатство и ресурси за живот и от друга страна – огромна бедна част на обществото в трудност и дори в невъзможност да се бори с Ковид-19. А пита ли ги някой богаташите откъде са им парите за депозитите в банките (около 40-50 млрд. лв. в България) и защо не ги използват за да си спасят бизнеса, а искат пари от бедните чрез данъците?

            Трето. Ковид 19 доведе до коренна промяна на начина на живот на хората. Пандемията предизвика ограничаване на индивидуалните права на хората – правото на свободно движение, достъпно здравеопазване, свободата на събирания и посещаване на масови мероприятия на закрито и на открито, задължения за носене на маски, мерене на температурата, ползване на дезинфектанти и т.н. Карантината и принудителната изолация значително намаляват човешките обществени и дори семейни контакти и водят до личностни напрежения и притеснения, на психични нарушения и отклонения.  Всичко това води до ограничаване на личното, семейното и груповото поле на свободи и права. Но общество с абсолютна свобода, без ограничения не може да съществува. В моменти на криза ограниченията на свободите са за запазване на живота на много хора.

Пандемията промени нагласите за солидарност и разкъсва естествени връзки между поколенията в обществото. С развитието на дигиталното обучение намаляват значително възможностите за социализация на децата и личностното влияние на преподавателите. Поне засега дистанционното обучение e с по-ниско качество и прякото обучение в клас и аудиторията, където освен преподавател-ученик/студент има и множество междуличностни преки връзки и отношения между ученици и студенти. Пандемията наруши връзките и отношенията между поколенията. На младите хора им се „живее“ и те в мнозинството случаи не спазват правилата за предпазване, дистанция и дезинфекция. А с това те стават потенциални преносители на опасния Ковид-19 към по-старите застрашени (за фатален изход) поколения.

Има и множество други параметри на световната Ковид война и криза.

 

28.10.2020 г.

Анко-Иванов – д-р по философия

сряда, 14 октомври 2020 г.

БСП след прекия избор. Демократичната форма победи лявото политическо съдържание

 

 

Вече изминаха 30 дни след продължилият над 10 месеца пряк избор за Председател на БСП. Единият месец след неговото провеждане е време напълно достатъчно за реалистична и по-трезва оценка, особено след случилото се на 50 –ия конгрес на БСП.

Твърде едностранна бе оценката на резултатите от избора. Имаше гръмки изявления от организаторите и ниновистките журналисти като „Нинова размаза опозицията“ и т.н. Да си припомним резултатите. От общо 80 214 членове на БСП гласували са 53 795 или 67%. Но всеки трети социалист не е гласувал, независимо от разнасянето на кашоните по къщите. Ако е за парламентарни избори, този резултат е обясним и добър, но за вътрешнопартийни избори и то в организирана партия, това е недостатъчно, твърде малко. За Нинова са гласували 43 228 социалисти или 53.9% от членовете на партията. Ниновистите обикновено афишират относителния дял от гласувалите – 80.3% за Нинова. То изглежда внушително, но за Нинова са гласували съвсем малко повече от половината членове на БСП. Нежеланието да се участва в прекия избор на множество социалисти също е избор и той не е за Нинова.

            В прекия избор липсваше политическото съдържание, лявата партийна политика, политическата оценка на ситуацията, ясното определяне на политически цели, изразяващи интересите на хората на наемния труд. Доминираше фразеологичното антигерберско говорене, с нищо не значещи послания. Формално кандидатите уж бяха равнопоставени, но частично само в партийната преса. Имаше отказ от дискусия. Опитът на Калоян Паргов да организира такава се провали поради бягството на Нинова от нея. Прекият избор в БСП се оказа само форма, но форма не само без съдържание, а организирана форма за избор не на политически ръководител, а на телевизионен образ. В тази кампания Нинова и всички ниновисти, забравяха за главното за една политическа партия – политиката, съответстваща на името на партията, за социалистическата лява политика.

            Има множество фактори за победата на Нинова. Но последното Овчарово венцехваление на Нинова вече заслужи остра реакция. Но към статията на В. Кардамски (Поглед.инфо) може да се добавят и други допълнителни  съображения като: това че практически прекият избор бе не само неинформиран избор за голямата маса от социалистите, но и деформиран избор по уж демократична технология. Единият от петте образа (действащият председател) бе активно осветляван от телевизионните екрани ежедневно, по няколко пъти на ден, по повод и без повод, по всички телевизии. Това ставаше и чрез сайтове, вестници и радиостанции, речи от трибуната на Народното събрание, множеството пресконференции, декларации на парламентарната група и новинарски емисии. Трима от кандидатите бяха предимно обект на критични изявления и публикации.   

Много същностна социалнопсихологическа характеристика на вътрешните борби в БСП бе доминирането на личностната конфронтация, която прерасна в личностна непоносимост. На 49 конгрес на БСП, недоволните от Миков бяха организирани предимно на основата на личностно неудовлетворение за местата им в партията, силно разминаващо се с техните личностни амбиции. Формира се група под ръководството на Овчаров, която предопредели избора за Нинова при втория тур. Нинова, постигаше своята мечта за власт. На 50 конгрес отново се потвърди личностната неприязън (омраза, ненавист, злоба, вражда, завист и т.н.) и непримиримост на Овчаров и Нинова към Станишев и кръга социалисти около него. Водещият в тази неприязън е Овчаров, който по повод и без повод е противник на Станишев. Тя започна, тя се зароди, още когато той очакваше да стане Председател на НС на БСП, но Първанов предложи и избраха Станишев. Непримиримостта срещу сегашния лидер на ПЕС се усили, когато по време на Тройната коалиция Станишев уволни Овчаров от министър, а Нинова от зам. министър. Овчаровата неприязън към Станишев се засили, когато в правителството на Орешарски бе избран за министър Стойнев, а не Овчаров. Тази вражда срещу Станишев премина всякакви граници. Той има своите грехове към БСП (особено за двете коалиции с ДПС), но това е най-високопоставеният политически представител на България в чужбина. Само ненавистта срещу Миков бе за политика, понеже той се стремеше БСП да провежда по-лява социалдемократическа политика, а Овчаров и Нинова са представители на неолиберализма в БСП.  Общото, това което кара Овчаров да подкрепя и направлява Нинова е поддържането в България на неолибералната политика и най-вече неприязънта срещу Станишев.

Особен акцент бе личностното напрегнато отношение на Нинова с жените, които са с авторитет в БСП и по някакъв начин могат да ѝ съперничат. Първа бе „отстреляна“ Манолова. След това бе Деница Златева (вицепрезидент на Социалистическия интернационал на жените) и накрая Йончева.  Група ниновисти, политически неподготвени социалисти, от Хасково дори си позволиха „да снемат политическо доверие“ от Йончева. Е, как да стане това? Йончева е избрана не само в Хасковска област и не само от хасковските социалисти, а от цялата партия, както и от няколко стотици хиляди безпартийни. За какво ѝ снемат „политическото доверие“?  За това че откри и оповести множеството груби нарушения на Борисов ли? За това, че бе най-активната в Европарламента и отстояваше резолюцията, която бе приета на 8.10.2020 г.? Йончева не е безгрешна. И аз не харесвам някои нейни гласувания в Европарламента, но това не е повод да ѝ се снема политическото доверие. Като цяло тя е положителен образ, който се бори предимно с корупцията.

Важен фактор при прекия избор и в 50 конгрес на БСП бе мащабната публична дезинформация и очернителство. Тя бе предимно чрез внушаване с  неподплатени с факти и аргументи публични твърдения, заблуждаващи и/или опетняващи социалисти от НС на БСП с друго мнение и друго разбиране за ролята и мястото на БСП в обществото. Никой от тях обаче не атакуваше Нинова за главното – целево провежданата линия за неизпълнение на левите решения на 49 конгрес на БСП. За това не стана дума и на 50-тия конгрес, нямаше отчет.  В последния месец преди прекия избор Нинова твърдеше (без факти), че „вътрешната опозиция“ прокарва интересите на ГЕРБ, че е свързана с ГЕРБ и е за съвместно управление с ГЕРБ.  Груба манипулация на фактите имаше в твърдението, че само Нинова е отказвала съюз и постове и се е противопоставяла на ГЕРБ. Манипулативно се премълчаваше факта, че първият, който отказа на ГЕРБ бе Миков като председател на партията. От интернет е ясно, че в БСП за коалиция с ГЕРБ бе само Ангел Найденов, на който му се искаше да остане пак министър. 

Линията на обидите и очернителството бе съпроводена от възвеличаване на Нинова. Те се правеха с добре подбрани журналисти. Един журналист (самообявяващ се за земеделец, но върл седесар) използваше необятно разнообразен речник от негативни изрази за т.нар. „вътрешна опозиция“, възвеличаваше Нинова като „съвременната Жана д'Арк“. Един друг „недорасляк“ (по определението на Иво Инджев за него), работещ в сайта на един бивш седесар, един водещ „самостоятелно предаване“ в БСТВ, публикува в седесарския сайт на ментора си материал, който бе тиражиран от почти всички други десни сайтове. В неговата публикация се твърди, че в БСП „тече преброяване на дивите маргинали“ и че Нинова „размаза палетата“. И сега след конгреса да видим, кои са тези „размазани палета“ и „диви маргинали“: доц. Валери Жаблянов; социологът Атанас Мерджанов, проф. Ваня Добрева, проф. Захари Захариев, Велислава Дърева, лидерът на партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев, Георги Пирински (главен редактор на партийния орган „Ново време“) и т.н. А не е ли по точно този журналист-„недорасляк“ да бъде възприеман като „пале“ и най-вече като „маргинал“, извършител на долнопробни поръчки? Кой е „палето“ – Теодора Овчарова или проф. Ваня Добрева? Кой е „палето“  – Теодора Овчарова или Станишев? Кой е „палето“ – футболният журналист (цесекар) Ченчев или доцентът по политология В. Жаблянов? Читателите сами да си отговорят.

Освен журналистите от типа „недорасляци“, в очернителската дейност се включиха и мастити лица с научни степени  и звания. Единият от тях проф. по икономика твърди, че т.нар. „вътрешна опозиция“  „работи с представители на „Шайката““ (групата лица от ГЕРБ, определени от А. Тодоров като шайка). А другият е телевизионен доцент, който твърди, че „Нинова не прави завой на дясно. Нинова изхвърли шепата останали троцкисти“. На добре начетените философи, историци и др. научни специалисти е много добре известно, че в България след Девети септември 1944 г. до наши дни никога не е имало троцкисти. Такива на него му се привиждат, Той не прави разлика между САЩ, където има значима група троцкисти и България, където няма нито един от тях. Важното в случая е да се хвърлят странни фрази и оценки (независимо да ли са верни), които да привличат повече зрители и лайкове в интернет, а разбира се вероятно и да се харесат на Нинова.

Ето и добавката за Овчаровите неистини, както бе писано културно в интернет. Да отворим синонимния речник   и да прочетем, че синоними на „неистина“ са: „лъжа“, „измислица“, „басня“, „фантазия“, „заблуждение“, „заблуда“. Но и въпросната форма, която бе използвана от Овчаров също води до „заблуждение“ като намеква, че някой друг казва неистина (т.е. лъжа, басня, фантазия). От екрана пита как Велислава Дърева била открила, че идол на Нинова била Маргарет Тачър. Той добре знае, че Нинова е изрекла думите: „Маргарет Тачър е любимият ми политик, а от днешни времена Тереза Мей“. Добре знае и че по  това-време в интернет-пространството бе писано, че Нинова се стреми да бъде „желязната лейди“ в България. 

Но Овчаров премълчава редица свои и на Нинова десни политики. И то целево, за да формира забрава за истината. Става дума за  това, че в НС на БСП  е твърде голяма групата на защитниците на бизнеса. Водещо място сред тях има Румен Овчаров, който като министър и като шеф на комисия в Народното събрание се занимаваше с приватизационните сделки по време на Тройната коалиция. Още се помнят анексите към договорите на Иван Костов (подписани от Овчаров) за „американските“ централи.  С пряко отношение към приватизацията бяха и двете зам. министърки на Овчаров: Ани Янева и Корнелия Нинова. Но Нинова и пряко участваше в приватизацията на Техноимпекс (с личен дял), на Техноимпортекспорт и Пловдивски панаир. Овчаров премълчава и за голямата група бизнесмени в състава в новото ИБ на НС на БСП (напр. Гуцанов, Гагаузов).

В политическо отношение в България най-често за съвременната данъчна система е упрекван С. Станишев. Той носи своята отговорност като Министър-председател. Но кои бяха тези, които най-активно участваха в нейното разработване: Румен Овчаров и Орешарски. А кой предложи на Станишев Орешарски за финансов министър, не беше ли това самият Р. Овчаров? Станишев не е икономист и неговите хора икономисти (предимно Орешарски и Овчаров) твърдяха, че неолибералната данъчна система няма алтернатива в България.

Защитата на интересите на бизнеса от К. Нинова и парламентарната група е пряка и косвена. За това има редица доказателства. На първо място по цинизъм тук стои подкрепата на парламентарната група на  БСП за договорите за фантомните американски самолети „Фантом“. Със средствата за фантомите  и за военните кораби бе възможна почти изцяло индексацията на пенсиите. В тази посока бе и подкрепата на предложението на ГЕРБ за АЕЦ „Белене“, което по своята същност е отказ от изграждането на централата, искана от преобладаващата част от българския народ. В тази графа на преки колаборации в ГЕРБ може да се посочи и гласуването за Цацаров за шеф на КПКОНПИ. С такъв привкус е отказът на Нинова и групата около нея да подкрепи синдикатите в предложението им за увеличаване на корпоративния данък на 15%, при положение, че повечето източноевропейски страни този данък е 19-21%. А и вече Президентът вече говори за това. Парламентарната група на БСП с председател Нинова и с капацитета на проф. Гечев мълчат като комунисти на разпит за увеличаване на данъка върху дивидента, който в България е на най-срамното в цяла Европа равнище – само 5% при средно в европейските страни около 20%. Не по-малко срамно за социалистическа партия е въздържането при гласуването за увеличаване на експлоатацията на наетите лица чрез безбожното увеличаване на извънредния труд. Вместо против, ръководството на БСП се въздържа, като с това в скрита форма се обявява за поддръжка на интереса на бизнеса за удвояване на извънредния труд. Красноречив е примерът с отказа на БСП да регистрира на местните избори  на 26 септември 2020 г. кандидати за кметове в Септември и Стрелча, позволяващо на ГЕРБ да получи решително предимство. Ето това са достатъчни аргументи за да сеобоснове одесняването на ръководството на БСП, действащо под егидата на Овчаров и Нинова. А не е ли косвено доказателство за това и присъединяването на десни дейци като Татарски (бивш шеф на политическия кабинет на министър Плевнелиев)  на щатна ръководна работа в НС на БСП през 2018 г. и на доц. Калоян Методиев (отдавнашен деятел на СДС) на обществена основа през 2020 г.

            В заключение, може да се направи неблагоприятният извод, че Светът отива наляво, а ръководството на БСП – надясно в подкрепа на капитала против хората на наемния труд. Та това е същността на политиката на любимия на Нинова политически образ – „желязната лейди“ Маргарет Тачър – лидер на Консервативната, а не на  Лейбърстиката партия (Партия на труда) във Великобритания. Дали е случайно оприличаването на Нинова с „желязната лейди“? И дали е случайно, че някои хора от средното поколение оприличават БСП като партия на бизнесмени, на партия на капиталисти? Навярно те съдят по политиката, а не по телевизионния образ на Председателя. Сегашното ръководство на БСП все повече се откъсва от изразяване и защита на интересите на хората на наемния труд, на онеправданите „работещи бедни“. В речника на водещите политици от новия Национален съвет липсват термини и имена като: труд, роби на труда (по Интернационала), експлоатация на труда, работник, работническа класа, трудово селячество, охрана на труда, достижения на социалистическо минало на България, Г. Димитров („горд съм, че съм син на българската работническа класа“), капитализъм. В САЩ свободно критикуват капитализма, но от ръководството на БСП не може! И все повече в ръководството на БСП са загрижени за интересите на бизнеса (капиталистите, буржоата, чорбаджиите и т.н.).

 

            12.10.2020 г.

            Politkoment.blogspot.com и

https://pogled.info/bulgarski/bsp-sled-prekiya-izbor-demokratichnata-forma-pobedi-lyavoto-politichesko-sadarzhanie.121514

            Автор: Анко Иванов

 

събота, 10 октомври 2020 г.

БСП - зад фасадата на пряката демокрация

 

Вече повече от 30 дни след отминаването на продължилият над 10 месеца пряк избор за Председател на БСП. Събитие с много коментари – от осанна до разпни го. Единият месец след неговото провеждане е време напълно достатъчно за реалистична и по-трезва оценка, особено след случилото се на 50 –ия конгрес на БСП. Има най-различни твърдения за този пряк избор. От това че той е „най-съвременната демократична форма (к.м.) на избор“ (Шаренкова); водещ западноевропейски модел и пример за подражание; форма за разделение на партията и средство за превръщането на БСП в лидерска, вождистка и авторитарна партия; формална, популистко-параванна демократичност и множество други.  Всеки има право на мнение. Възприемането на прекия избор от различните автори, социалисти и антисоциалисти, е предимно на основата на личностните им ценностни ориентации и интереси.  

Резултатите от прекия избор в БСП

Твърде едностранна бе оценката на резултатите от избора. Имаше гръмки изявления от организаторите и ниновистките журналисти като „Нинова размаза опозицията“ и т.н. Да си припомним резултатите. От общо 80 214 членове на БСП гласували са 53 795 или 67%. Но всеки трети социалист не е гласувал, независимо от разнасянето на кашоните по къщите. Ако е за парламентарни избори, този резултат е обясним и добър, но за организирана партия, вътрешнопартийни избори това е недостатъчно, твърде малко. За Нинова са гласували 43 228 социалисти или 53.9% от членовете на партията. Ниновистите и журналистите-мисирки обикновено афишират относителния дял от гласувалите – 80.3%. То изглежда внушително, но не бива да се пренебрегва факта, за Нинова са гласували малко повече от половината членове на БСП. Нежеланието да се участва в прекия избор е също избор и той не е за Нинова.

            Да, прекият избор е една от организационните форми за образуване на ръководния състав. И е положителна форма, но само когато е изпълнена със съдържание, с лява партийна политика, с политическа оценка на ситуацията, с ясно определени политически цели, изразяващи интересите на хората на наемния труд. Именно съдържанието, т. е. лявата политика липсваше в прекия избор. Доминираше фразеологичното антигерберско говорене, с нищо не значещи послания. Формално кандидатите уж бяха равнопоставени, с еднакво място във в-к „Дума“, с равно време в БСТВ. И толкова. Имаше отказ от дискусия. Опитът на Калоян Паргов да организира такава се провали поради бягството на Нинова от нея и неадекватната позиция на Янков и Жаблянов, че няма да участват в публични прояви, но ще участват в избора. С това те, искат или не искат това, подпомогнаха избирането на Нинова. Прекият избор в БСП се оказа само форма, но форма не само без съдържание, а организирана форма за избор не на политически ръководител, а на телевизионен образ.

            Факторите за победата на Нинова

Първият фактор е, както правилно е забелязал А. Гицов (Факти.бг), че обикновените социалисти малко знаеха за другите кандидати. А може да се добави и че това доведе не само до неинформиран, но и до деформиран избор по уж демократична технология. Единият от петте образа             (действащият председател) бе активно осветляван от телевизионните екрани ежедневно, по няколко пъти на ден, по повод и без повод, по всички телевизии. Това ставаше и чрез сайтове, вестници и радиостанции, речи от трибуната на Народното събрание, множеството пресконференции, декларации на парламентарната група и новинарски емисии. Пресцентърът на БСП на допускаше до телевизионни изяви другите кандидати. Тримата други кандидати бяха предимно обект на критични изявления и публикации от верните на Председателя депутати от Народното събрание и членове на ИБ на НС на БСП, съпроводени с хвалебствия към „най-правилния ръководител“ – Корнелия Нинова. В тази кампания Нинова и всички ниновисти, забравяха за главното за една политическа партия – политиката, съответстваща на името на партията, за социалистическата лява политика.

Вторият фактор за победата на Нинова бе овладяването на партийния апарат чрез уволнения и преназначения, чрез директни указания и включване на щатни партийни дейци в т.нар. инициативни комитети за поддръжка на кандидатурата на Нинова. Не по-малка е и заслугата на ЦИК, която целево манипулираше партийната общност за броя на членовете на БСП.

Третият фактор е социалнопсихологическият. Той има редица параметри и характеристики. Първата характеристика бе антининовската целевата информационната политика, организирано провеждана от ГЕРБ, патриотарите и СМИ, намиращи се под крилото на Борисов, Пеевски и Домузчиев. Някои от СМИ целево допускат членове на НС на БСП, които да критикуват Нинова. Тази формална атака срещу Нинова (най-вече ПИК и предаването Политика без спорт) и критиките от т.нар. „вътрешна опозиция“, формираха и по-скоро извадиха на показ старото чувство за обединение около ръководството пред лицето на „врага с партиен билет“. В същото време през последните три месеца  Борисов публично говореше срещу комунизма, срещу БСП, но избягваше персоналните критики към Нинова, както и тя към него. Редица наблюдатели останаха с впечатлението, че между тях двамата има някаква договорка.

Друга характеристика на социалнопсихологическия фактор бе сработването на онаследената от близкото минало мантра, че първият ръководител на партията винаги и във всичко е прав. И сега, 30 години след Десети ноември 1989 г., от възрастните членове на партията може да чуете на партийни събрания отрицателна реакция към критикуващите или изразяващи различно мнение от това на ръководството и най-вече на председателя. Дори се достигна до призиви за изключване на членове на БСП, които критикуват Председателя. В Казанлък дори се отиде до изключване от БСП на цели партийни организации. И процентът гласували за Нинова съвсем не случайно съвпадна с процента на социалистите на възраст над 60 години. Да, има флуктуации от по-младите, които гласуват за Нинова, но има и такива в обратна посока.

Важна социалнопсихологическа характеристика бе старата българска черта и традиция, чувството и желанието „да се отъркаш у началството“, чрез него да станеш по-авторитетен и по-забележим пред другите хора. Това пролича най-вече в организираните множество апаратни букетни срещи на кандидата Нинова със социалисти във множество области, общини, градове, райони и села. И предимно хиляди баби и дядовци (от моята възраст) бяха щастливи да се срещнат и разговарят с председателят на партията и ако може и покрай „голямото началство“ те да се „видят и да ги видят по телевизора“.

Друг социално-психичен механизъм на прекия избор бе харесването, предпочитанията към определен тип телевизионен образ, за който вече стана дума. В това отношение Нинова имаше множество предимстважена, много по-млада от силно доминиращите в членския състав възрастни членове на БСП, борбена псевдосоциалистическа риторика и терминология, насочена предимно към основния опонент във властта и други.

Много същностна социалнопсихологическа характеристика на вътрешните борби в БСП бе доминирането на личностната конфронтация, която прерасна в личностна омраза. На 49 конгрес на БСП, недоволните от Миков бяха организирани предимно на основата на личностно неудовлетворение за местата им в партията, силно разминаващо се с техните личностни амбиции. Формира се група под ръководството на Р. Овч., с активното участие на недоволните Гергов, Дъбов, Янков, Добрев, Стойнев, Кутев и т.н. Тази група предопредели избора при втория вот. В резултат бе избрана Нинова, постигаща своята мечта за власт. Тези, които избраха Нинова на 49 конгрес не знаеха, че тя е свръхамбициозна и че няма да си изпълни обещанията и да приема напътствия и препоръки, че ще бъде зависима от тях. Разделянето с тези, които ѝ осигуриха победата на 49 конгрес породи нови конфронтации и омрази. И семейните приятели Нинова и Гергов станаха вътрешнопартийни врагове. Излъганият за зам. председателското място по организационните въпроси Янков стана враг на Нинова и т.н. Особено на 50 конгрес отново се потвърди личностната омраза и непримиримост на Овчаров и Нинова към Станишев и кръга около него. Основата бе това, че Станишев уволни Овчаров от министър, а Нинова от зам. министър. Водещият в тази омраза е Овчаров, който по повод и без повод е противник на Станишев. Омразата му се зароди още когато той очакваше да стане Председател на НС на БСП, но Първанов предложи и избраха Станишев. Тази омраза премина всякакви граници. Станишев (особено за двете коалиции с ДПС) има своите грехове към БСП, но това е най-високопоставеният политически представител на България в чужбина. Само омразата срещу Миков бе за политика, понеже той се стремеше БСП да провежда по-лява социалдемократическа политика, а Овчаров, Нинова, Гергов и т.н. са представители на неолиберализма в БСП.

Особен акцент бе личностното напрегнато отношение на Нинова с жените, които са с авторитет в БСП и по някакъв начин могат да ѝ съперничат. Първа бе „отстреляна“ Манолова. След това бе Деница Златева (вицепрезидент на Социалистическия интернационал на жените) и накрая Йончева.  Група ниновисти, политически неподготвени социалисти от Хасково дори се позволиха „да снемат политическо доверие“ от Йончева. Е, как да стане това? Йончева е избрана не само от цялата партия, но и от стотици хиляди безпартийни. За какво и снемат „политическото доверие“?  За това че откри и оповести множеството груби нарушения на Борисов ли? За това, че бе най-активната в Европарламента и отстояваше резолюцията, която бе приета на 8.10.2020 г.? Йончева не е безгрешна. И аз не харесвам някои нейни гласувания в Европарламента, но това не е повод да ѝ се снема политическото доверие. Като цяло тя е положителен образ, който се бори предимно с корупцията.

Четвъртият фактор е мащабната публична дезинформация и очернителство. Тя бе предимно чрез внушаване  на обществото на крайно неверни, не подплатени с факти и аргументи публични внушения, заблуждаващи или опозоряващи и/или опетняващи социалисти от НС на БСП, хората с друго мнение и друго разбиране за ролята и мястото на БСП в обществото. Обвинения имаше и от двете страни, но т. нар. „вътрешна опозиция“ на Нинова атакуваше по оста, че чрез прекия избор се формира лидерска партия, подобна на ГЕРБ, че в БСП се налага авторитаризъм. Но никой не атакуваше Нинова за главното – целево провежданата линия за неизпълнение на левите решения на 49 конгрес на БСП. За това не стана дума и на 50-тия конгрес.  Ниновистите атакуваха т.нар. „вътрешна опозиция“ без аргументирани и неверни очернителски твърдения.  В последния месец Нинова твърдеше без факти, че „вътрешната опозиция“ прокарва интересите на ГЕРБ, че е свързана с ГЕРБ и е за съвместно управление с ГЕРБ. 

Груба манипулация на фактите имаше в твърдението, че само Нинова е отказвала съюз и постове и се е противопоставяла на ГЕРБ. Манипулативно се премълчаваше факта, че първият, който отказа на ГЕРБ бе Миков като председател на партията. От интернет е ясно, че в БСП за коалиция с ГЕРБ бе само Ангел Найденов, на който му се искаше да остане пак министър.  Злоумислено бе твърдението, че Станишев е направил предложение за коалиция с ГЕРБ. Нинова го обяви като предложение за кръгла маса с ГЕРБ. Станишев го отрече публично, но продължиха инсинуациите по тази тема. От разговорите, които проведох с почти дузина членове на НС на БСП ми стана ясно, че Станишев е предложил не кръгла маса с ГЕРБ,  а национална кръгла маса по тематичен проблем – каква национална стратегия да се формира за използване на определените фондове от ЕС във връзка с борбата с пандемията. Целта на това предложение на всеки грамотен е ясна – тези фондове да не се променят след смяна на правителствата, тъй като те са условно отпускани на основата на разработени проекти. Протоколът от това заседание на НС на БСП бе законспириран. Защо ли?    

Линията на обидите и очернителството, съпроводена от възвеличаване на Нинова имаше множество измерения. И те се правеха с добре подбрани журналисти. Един от тях (самообявяващ се за земеделец, седесар) използваше необятно разнообразен речник от негативни изрази за т.нар. „вътрешна опозиция“, възвеличаваше Нинова като „съвременната Жана д'Арк“. Един друг „недорасляк“ (по определението на Иво Инджев), работещ в сайта на един бивш седесар, сега  един от водещите „самостоятелно предаване“ в БСТВ публикува в седесарския сайт материал, който бе копирано публикуван от почти всички други десни сайтове. В него се твърди, че в БСП „тече преброяване на дивите маргинали“ и че Нинова „размаза палетата“. И сега след конгреса да видим, кои са тези „размазани палета“ и „диви маргинали“: доц. Валери Жаблянов; социологът Атанас Мерджанов, проф. Ваня Добрева, проф. Захари Захариев, Велислава Дърева, лидерът на партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев, Георги Пирински (главен редактор на партийния орган „Ново време“) и т.н. А не е ли по точно този журналист-„недорасляк“ да бъде възприеман като „пале“ и като „маргинал“, извършител на долнопробни поръчки? Кой е „палето“ – Теодора Овчарова или проф. Ваня Добрева? Кой е „пале“ и/или „маргинал“ – Теодора Овчарова или Станишев? Кой е „пале“ и/или „маргинал“ – футболният журналист Ченчев или доцентът по политология В. Жаблянов? Читателите сами да си отговорят.

Освен журналистите от типа „недосрасляци“, в очернителската дейност се включиха и мастити лица с научни степени  и звания. Единият от тях проф. по икономика твърди, че т.нар. „вътрешна опозиция“, която „работи с представители на „Шайката““ (групата лица от ГЕРБ, определени от А. Тодоров като шайка). А другият е телевизионен доцент, който твърди, че „Нинова не прави завой на дясно. Нинова изхвърли шепата останали троцкисти“. На добре начетените философи, историци и др. научни специалисти е много добре известно, че в България след Девети септември 1944 г. до наши дни никога не е имало троцкисти. Такива на него му се привиждат, Той не прави разлика между САЩ, където има значима група троцкисти и България, където няма нито един от тях.    

Резултатите от прекия избор и новия състав на  НС на БСП

Резултатите от прекия избор бяха и вече са видими и от състава на НС на БСП, избран от   50 конгрес на БСП. „Изчистени“ бяха от НС на БСП другомислещите и се въведе повсеместно единоначалието.

На първо място следва да се посочи технологията на избора. Малцина политически наблюдатели забелязаха, че новоизбраните делегати за 50 конгрес  са с около 300 души повече от тези на 49 –тия конгрес. И то при положение, че между двата конгреса броят на членовете на БСП е значително намалял. Това значимо увеличение е целево, но едва ли с цел „демократизиране“ на избора. По-скоро то е с цел формиране на по-голям състав, в който информираните за качествата на предлаганите за членове на НС на БСП намаляват като дял, а се увеличава силно делят на неинформираните и по-лесно манипулируемите. По този начин се дават много по-големи възможности за манипулиране на избора. И, както разказаха редица делегати на конгреса, това е ставало с раздаваните две различни листчета с имената за кого да се гласува със „за“ и за кого – да не се гласува. Два са вероятните центрове на раздаващите листчетата – щабът на Нинова и щабът на К. Добрев. Това разкрива задкулисното съглашателство с цел изхвърляне от състава на НС на БСП на подготвени и опитни социалисти, предимно бивши партийни ръководители. В началото на конгреса опитният  М. Миков вече знаеше за какво става дума и правилно си направи самоотвод от ръководството на конгреса и от листата за избор за НС.

На второ място в състава на НС на БСП се формира сложна мозайка, включваща различни по идеология и политика новоизбрани и преизбрани членове. Макар и  с доста условности, без подробна информация за идейните убеждения, предпочитания  и интереси, членовете на НС могат да бъдат разделени на няколко групи.   В първата група са доминиращо членовете на НС на БСП защитаващи предимно интересите на бизнеса. В тази група са лицата свързани с приватизацията с тяхно лично участие или като държавни служащи. Водещо място сред тях има Румен Овчаров, който като министър и като шеф на комисия в Народното събрание се занимаваше с приватизационните сделки по време на Тройната коалиция. Още се помнят анексите към договорите на Иван Костов (подписани от Овчаров) за американските централи.  С пряко отношение към приватизацията бяха и двете зам. министърки на Овчаров: Ани Янева и Корнелия Нинова. Но Нинова и пряко участваше в приватизацията на Техноимпекс (с личен дял), на Техноимпортекспорт и Пловдивски панаир. Г. Гергов приватизира ЦУМ (по времето на Иван Костов), Пловдивски панаир, Тримонциум, Слънчев ден. Значима е групата и на бизнесмените в новия НС на БСП. Сред тях най-известните са Г. Гергов, Гуцанов от Варна, В. Антонов от Плевен, широкопрофилния бизнесмен Н. Добрев, както и редица по-дребни като размер на бизнеса членове от НС на БСП. Има и ярко изявени лобисти като този на Уестингхаус и т.н.   

В политическо отношение в България най-често за съвременната данъчна система е упрекван С. Станишев. Той носи своята отговорност като Министър-председател. Но кои бяха тези, които най-активно участваха в нейното разработване: Румен Овчаров и Орешарски. А кой предложи на Станишев Орешарски за финансов министър, не беше ли това самият Р. Овчаров? Станишев не е икономист и неговите хора икономисти (предимно Орешарски и Овчаров) твърдяха, че неолибералната данъчна система няма алтернатива в България.

Защитата на интересите на бизнеса е пряка и косвена от К. Нинова и парламентарната група.  За това има редица доказателства. На първо място по цинизъм тук стои подкрепата на парламентарната група на  БСП за договорите за фантомните американски самолети „Фантом“. Със средствата за фантомите  и за военните кораби бе възможна почти изцяло индексацията на пенсиите. В тази посока бе и подкрепата на предложението на ГЕРБ за АЕЦ „Белене“, което по своята същност е отказ от изграждането на централата, искана от преобладаващата част от българския народ. В тази графа на преки колаборации в ГЕРБ може да се посочи и гласуването за Цацаров за шеф на КПКОНПИ. С такъв привкус е отказът на Нинова и групата около нея да подкрепи синдикатите в предложението им  увеличаване на корпоративния данък на 15%, при положение, че повечето източноевропейски страни този данък е 19-21%. Парламентарната група на БСП с председател Нинова и с капацитета на проф. Гечев мълчат като комунисти на разпит за увеличавана на данъка върху дивидента, който в България е на най-срамното в цяла Европа равнище – само 5% при средно в европейските страни около 20%. Не по-малко срамно за социалистическа партия е въздържането при гласуването за увеличаване на експлоатацията на наетите лица чрез безбожното увеличаване на извънредния труд. Вместо против, ръководството на БСП се въздържа, като с това в скрита форма се обявява за поддръжка на интереса на бизнеса за удвояване на извънредния труд. Има и редица други примери. Красноречив е примерът с отказа на БСП да регистрира на местните избори  на 26 септември 2020 г. кандидати за кметове в Септември и Стрелча, позволяващо на ГЕРБ да получи решително предимство.

Във втората група са хората, които продължават да защитават в някаква степен социалистическите ценности, ориентации и социалистически тип политика. Тази група е твърда малка и вероятно няма да има необходимата и съответстващата на името на партията възможност да влияе върху решенията на НС на БСП. 

Третата група са хората, които аз наричам приспособенци. Те са за политиката и решенията, които предлага силният в момента – председателят на БСП. Такива са примерите с Ф. Попов, който беше много верен и лично признателен на Миков, но сега е негов оплювател и яростен привърженик на Нинова. Подобно е поведението на Таско Ерменков, някога близък на Миков, сега на Нинова. Да не говорим за майдановеца Вигенин, пръв чуждестранен министър от ЕС посетил и защитил неофашисткия майдановски преврат в Украйна, близък на Станишев, сега на Нинова.  Да, личният интерес клати политическия фес. А в политиката трябва да е водещ обществения, а не личния интерес.

И четвъртата група са новите, младите, неориентираните. Тази група е твърде голяма в НС на БСП и в началото на мандата ще работи за ръководството.  

 На трето място е въпросът за невидимите зависимости вътре в НС на БСП и задкулисни договорки с други партии и икономически субекти. Вътре в НС на БСП все по-широко се възприема схващането, че с ролята на сив кардинал се изживява Румен Овчаров, въвлеклият в активната политика Нинова и един от главните организатори, ако не главният, на сваляното на по-левия Миков с дясно ориентираната Нинова. От „заговорниците“ срещу Миков в новия състав на НС останаха трима: яростния подкрепител на Нинова – Овчаров; яростният критикар на Нинова – Гергов и договарящият се с Нинова – К. Добрев. Останалите бяха определени като „вътрешна опозиция“, като „подводници“, „палета“ и т.н. и „отстреляни“ (Янков, Дъбов и др.). В момента се формира нов състав на вътрешнопартийното задкулисие.

Има неявно официализирани връзки с групи и лица, които дърпат конците на някои политици в БСП. Става дума за влиянието на т.нар. „генералско движение“ в БСП, в по-явен вид представяно от трима офицери. Някои анализатори (проф. Б. Чуков) определят Нинова като „звездата на кръга Монтерей“, свързван с името на наскоро починалия ген. Л. Гоцев (лека му пръст). Това личи и от беспрекословната подкрепа на Нинова от страна на  проф. Д. Иванов (известен и като Гестапото). Неговата подкрепа е пряка, но най-често чрез прекият му и сигурен говорител – проф. Шаренкова, яростен подкрепител на Председателката.  От този тип е и връзката между немият вече пред медиите ген. Бригадир Аспарухов, член на ИБ на НС на БСП, един от определяните като свързан в миналото с кариерата на Б. Борисов. Дали е нормално при антигерберското говорене на Нинова, тя да предлага и да е избран в ИБ създателят на Б. Борисов? Или има някаква договореност с Борисов? Те си знаят. Ген. Аспарухов публично не говори, но вероятно задкулисно действа. Бивши разузнавачи няма.   

            Има и някои съмнения за обвързаности с втория човек в „обръча от фирми на ДПС“ – Делян Пеевски. Чета, че някой упреква Миков, че гласувал за Пеевски за шеф на ДАНС. Но за Пеевски гласува и самата Нинова. За Пеевски от сегашните членове на НС на БСП не гласува само проф. Янаки Стоилов. Да сте я чули някога Нинова публично да критикува Пеевски? Аз поне не съм я чувал. Или пък да кажем да критикува неговия човек – Главният прокурор Гешев. Никога. А вярно ли е, че предложените и избрани във Висшия съдебен съвет предложени от Нинова лица са гласували за избора на Гешев? А цяла България скандира срещу Пеевски и Гешев (бившият колега на Нинова).  А за двама от новоизбраните членове (известни имена в БСП) има индикации, че са свързани пряко и зависими от Пеевски.

            От лятото в БСП се върти една „партенка“, че Нинова и Борисов са се договорили да няма предсрочни избори, да може Борисов да се измъкне, а Нинова да се разправи  с „вътрешната си опозиция“ и да нареди листите за следващото Народно събрание само по свое усмотрение. Елена Йончева изрази своето усещане, че има договорка между Нинова и Борисов БСП да крепи Борисов на власт. Дали е така? Логически изглежда обосновано. Кой да ти каже как е? Само че Йончева нещо пообърка подкрепата за Борисов в Европарламента. И още един напълно логичен въпрос. Когато се обявява и твърди, че БСП е срещу ГЕРБ, мафията и мутрите, защо по времето на гигантските протести в страната (вече почти 100 дни) парламентарната група не напуска проваленото Народно събрание? А защо го напусна преди изборите ва Европарламент? За да може да спечели ГЕРБ ли?

            В заключение могат да се направят някои изводи:

Първо. Светът отива наляво, а БСП – надясно, в защита на интересите не на хората на наемния труд,  а на хората на капитала. Дали е случайно оприличаването на Нинова с „желязната лейди“? Дали е случайно мнението, че идолът в политиката на Нинова е Маргарет Тачър (В. Дърева).  И дали е случайно, че някои хора от средното поколение оприличават БСП с партия на капиталисти? Навярно те съдят по политиката, а не по телевизионния образ на Председателя. Сегашното ръководство на БСП все повече се откъсва от изразяване и защита на интересите на хората на наемния труд, на онеправданите „работещи бедни“. В речника на водещите политици от новия Национален съвет липсват термини и имена като: труд, роби на труда (по Интернационала), експлоатация на труда, работник, работническа класа, трудово селячество, охрана на труда, достижения на социалистическо минало на България, Г. Димитров („горд съм, че съм син на българската работническа класа“), капитализъм. В САЩ свободно критикуват капитализма, но в БСП не може! И все повече в ръководството на БСП са загрижени за интересите на бизнеса (капиталистите, буржоата, чорбаджиите и т.н.).

Второ. Злоупотреба с понятието пряк избор. Нещо което тази година непрекъснато ни натрапват от телевизионните екрани и по сайтовете – „най-демократичното е прекият избор“.  Сещат се за прекия избор, но не се сещат за практиката на ГСДП да прави допитване до членовете, дали тяхната партия да влезе в коалиция с десните партии. Във Великобритания лейбъристите (Партията на труда) провежда пряк избор за лидер на партията, като през м. май 2020 г. избра за такъв Стармър. И какво последва? Стармър предложи в правителството си в сянка, ръководено от него, за министри двамата от основните си конкуренти. И нещо повече. В програмата му могат да се срещнат  политическите позиции за: поддържането на обществената собственост; отмяна на таксите за обучение в университетите; увеличаване подоходния данък за най-богатите с 5% (и то при много високи данъци във Великобритания); режим на строги икономии в държавата и т.н. В БСП прекият избор стана основа за чистка на различно мислещите. Такава чистка и Тодор Живков не си е позволявал (В. Дърева). Бих добавил, че през цялата история на БСП такава чистка на основата на личностни различия и личностни конфронтации никога досега не е ставала, дори след раздялата с левосектантския курс и след Априлския пленум (1956 ).

Четвърто. Ако БСП иска да бъде  социалистическа партия трябва да се придържа към Програмата за демократичен социализъм и то не само на думи. А с конкретна политика. Това може да стане чрез множество усилия и борба от огромната маса истински социалисти да принудят ръководството да води лява политика. Борбата за съхраняване на социалистическия облик на БСП зависи до голяма степен и от новоизбраните членове на НС на БСП, които преди да гласуват десни решения и политики да се замислят как това се отразява на живота на бедните, а не да подкрепят политики в интерес на бизнеса. Необходимо е формирането на ново Ляво движение в БСП (в организирана или в неорганизирана форма), което да предлага и да се бори за леви социалистически решения в НС на БСП. 

Неотдавна проф. Шаренкова заяви, че „процесите в БСП са към промяна“. Нейната промяна завърши с конгреса, когато завърши процеса на одесняване на БСП, Сега трябва да започнат процесите на олевяване, каквато е световната тенденция.

            10.10.2020 г.

            Politkoment.blogspot.com

            Автор: Анко Иванов