За кого бие камбаната?

 

            Появи се на бял свят Национален план за ваксинирането срещу Ковид-19. Прочетох го внимателно и си спомних за известната книга на Хемингуей. Този път овладяването на пандемията и формирането на общ имунитет зависи най-вече от ваксинирането. Тази дейност, както и всяка друга дейност се нуждае от предварително планиране и добра организация. На грамотните хора им е известно, че всяка дейност в обществото се провежда с определена цел. А тя в случая е създаване на навременна организация по ваксинирането, след като е възприето че този процес е най-важен в структурата на мерките за борба с пандемията на Ковид-19. Съставянето на оперативен план за ваксинирането е обществена и управленска необходимост. Във всеки качествено направен план има приоритети и последователност (алгоритъм) на действията по реализация на планираната дейност.

В навечерието на изготвянето на плана в публичното пространство бе масово тиражирано виждането за приоритетите за поредността във ваксинирането. И съвсем естествено на първо място бяха посочени лекарите и медицинския персонал. Много често на второ място бяха поставяни учители и/или пенсионери над 65 год. възраст и т.н. Министър-Председател, Министър на здравеопазването, видни специалисти в здравеопазването и т.н. повтаряха почти едно и също нещо. Но в утвърдения и публикуван Национален план за ваксинирането  нещата се оказаха не такива, каквито бяха предлагани и почти напълно обществено възприемани и одобрявани. За какво става дума?

Става дума за морално-етични, медицински и управленски ценности и приоритети. В приетият план е записано: „Приоритизирането на целевите групи  се основава на епидемиологични и етични критерии (к.м.)“. До тук много добре. Но след това май нещо е твърде несъответстващо на тези критерии.  

Епидемиологичните критерии са твърде ясни. Първата група са предпазните: значително ограничаване на контактите; избягване работа и престой в затворени помещения (хоум-офис); носенето на маски; лична и обществена дезинфекция и хигиена. Това са мерките за предпазване на разширяването на епидемията (пандемията) досега. Те дават резултат при значимо ограничаване на контакти чрез различни видове дейности, пътувания и т.н. У нас правителството се провали чрез мерките за ограничаване на епидемията от Ковид-19 и разрушаваната от трите правителства на Борисов здравна система, която е крайно претоварена и всеки момент ще изпадне в кома. Интересите на развлекателния бизнес („индустрията на кефа“), неясно защо наричана от Борисов с общото понятие „бизнес“ и развлеченията на богатите здравите хора, надделяха над грижата за опазване на здравето и живота на населението на страната.

Най-мощната и най-сигурната предпазна мярка от заразяване и боледуване е ваксината срещу Ковид-19. В други страни като Австралия, Финландия, Дания, Куба и т.н. дори без ваксина се справяха и справят твърде успешно. У нас остана, благодарение на едноличната власт на Борисов да се надяваме предимно на ваксината. При недостига на ваксина в настоящия момент на огромна за мащабите на България официална и най-вече неофициална заразяемост, както и последващата много висока смъртност редът, последователността във ваксинирането има най-важна роля за спасяване на повече човешки животи. 

Анализът на приоритетите, разкрива, че в Националния план правилно на първо място е поставена групата на медицинския персонал от доболничната и болничната помощ. Въпрос буди само огромният брой на помощният персонал. В Статистическия справочник на НСИ 2020 на стр. 45, в таблицата за пазара на труда пише, че в системата на хуманното здравеопазване са заети 105 658 лица по трудово и служебно правоотношение. По данните от НВЩ са 243 600 лица. Откъде се появи таза разлика от почти 140 000 души? Дори със всички служители на МНЗ, неговите чиновнически поделения, Държавната здравна инспекция и т.н. тази бройка едва ли може да бъде достигната. Кой лъже – НСИ, работещ по първичните данни от здравната система или МНЗ и НВЩ?

Във втората група не е ясно защо е включен персонала на отглеждащите норки. Вероятно това е най-важният за страната бизнес, от който зависи размера на БВП, осигуряването държавния бюджет с максимални приходи и т.н. В тази група е нормално да бъдат записани учителите в детските ясли, градини, начални, прогимназиални и средни училища в България, както и 23 000 домуващи и персонал в старческите и други социални домове.    

В трета група е необосновано дадено предимство на „Служители, участващи в поддържането на функционирането на основни за обществения живот дейности“. В плана не се прави разбивка, подобно на първите две групи, за техния състав. Какво се има предвид и строга държавна тайна – „класифицирана информация“ е това? Фразата „основни за обществения живот дейности“ е възможно най-мъглявата и неясната формулировка. Основни за обществения живот дейности са повечето от дейностите в обществото, дейности без които то не може да функционира или функционира твърде трудно. Вероятно в тази група са включени служителите на МВР (ок. 50 000 души), ДАНС, Българската армия (ок. 25 000) души, служителите на Министерския съвет, Народното събрание и др. Основни са и работещите в министерствата, централните ведомства (ок. 120 комисии, агенции  т.н.), общините и т.н. Основни са и тези които снабдяват хората и стопанството с вода, електричество и работят в сметоизхвърлянето и т.н. А не са  ли „основни за обществения живот“ и хората, които произвеждат пресни и преработени храни? Може да се изброяват като „основни“, т.е. такива без които не може и редица други стопански производствени и обслужващи дейности. Подходът с формирането на тази трета група е предпоставка за  създаване на анархия, за привилегии за всички, които не са в четвърта група.

В четвъртата група са поставени, по същество на последно място, възрастните хора над 65 г. възраст, т.е. пенсионерите по новата калфинова пенсионна система. Това е групата с най-ниската съпротивляемост на организма (най-нисък имунитет) към Ковид-19 въобще и в частност в България. Това се дължи предимно на най-масовото боледуване от т.нар. „придружаващи заболявания“ и понижения по възрастови причини имунитет, които увеличават смъртността от Ковид-19.

По думите на доц. Кунчев високата смъртност в България се дължи на високият дял на болните от сърдечно-съдови заболявания. Те са в групата на статистиката (НСИ) отнесени към болестите на кръвообращението. България е на челно място в Европа по сърдечно-съдови заболявания и смъртност. Към тази група може и е справедливо да се отнесат и болните от хипертония (високо кръвно налягане). За 2019 г. от общо починали в България 108 083 души най-много са хората от групата „болести на кръвообращението“ (със силно доминиращ дял на сърдечно-съдовите заболявания) – 69 932 (64.4%). Умиращите от тази група болести е средно 998.2 души на 100 000 население (по НСИ), но възрастните над 65 г. имат решаващ дял – възраст 65-69 г. – 1290.6 души, 70-74 г. – 3 556.4 души, 75-79 г. – 3 556.4 души на 100 000 население и т.н. Подобна е картината при умиранията заради заболяване от рак (новообразувания) – средно за всички възрасти 262.3 души на 100 000 население, както и тези от болести на дихателната система и от диабет. По същество най-уязвимата от летален изход при заразяване с Ковед-19 група от хора (възрастните над 65 г.), с най-голяма смъртност от сърдечно-съдови заболявания, болести на дихателната система и диабет, е поставена на последно място. Това е продължение на мангъровата стратегия по естествен път да отпаднат „сухите съчки“ (възрастните хора и хронично болните) и да останат преболедувалите здрави и по-млади хора. 

И последната пета група е наречена „Уязвими групи от населението поради високия епидемиологичен риск от инфектиране, свързани с условията и начина на живот“. И възниква въпросът има ли по-уязвима група от тази на пенсионерите поради висок епидемиологичен риск, които в повечето случай и преживяват с мизерни средства и при мизерни условия и възможности за хранене, лечение и въобще на живот. Само скитниците са с по-нисък жизнен стандарт от пенсионерите. По същество тази пета група е измислена, за да не остане обществото с впечатлението, че възрастните хора („сухите съчки“) са оставени на последно място при ваксинирането, противно на практиката на плановете за ваксиниране в страните от Западна Европа.

Така приетият Национален план е най-ярката проява на мангъровщината – да умират болните и възрастните („сухите съчки“), за да се формира по естествен път стаден имунитет. А може би и да се облекчи държавния бюджет от икономисване на парите за пенсии? Кой знае?

Ако българското правителство се грижеше за живата и здравето на българите, за ограничаване на последиците от пандемията би могло да възприеме друг подход. Става дума за приоритетно ваксиниране на здравните работници (предимно лекари, сестри, фелдшери, лаборанти, шофьори от спешна помощ), които поддържат здравната система в условията на криза на здравеопазването, както и хронично болните от рисковите заболявания, което ще доведе до намаляване на натиска върху капацитета на здравната система. А само при хронично-болните да се дава предимство на тези, които са болни от две или повече от „рисковите придружаващи заболявания“. На трето място да бъдат поставени пенсионерите, които не попадат в групата на хронично болните от съпътстващи заболявания. Такъв вариант е вероятно най-справедливият.   

И да се върнем към критериите, към т.нар. етични критерии. Кое е етичното? Здравият, който ще понесе леко (може и да не знае че е заразен) вируса ли трябва да има предимство или застрашеният от смърт? Отговорът навежда на въпроса дали има липса на морален имунитет, на хуманни здравни и обществени ценности у някои дейци на МНЗ, НВЩ и МС?

Справедлив откъм приоритети при ваксиниране ли е предложеният от специалистите на МНЗ и утвърден от МС Национален план за ваксиниране? Нека всеки читател сам да си отговори, но не само от камбанарията на своя личен егоистичен приоритет, а от камбанарията на обществения хуманен (човешки) приоритет. От Националния план ми се струва, че камбаната много скоро ускорено и вече по-често ще бие за повечето възрастни хора и с хората с придружаващи заболявания от по-млада възраст.

Управляващи, ако не искате да спасите болните възрастни хора, то поне се смилете над младите (от 20 до 65 г.), работещи и трудоспособни хронично болни хора. Не претоварвайте още претоварената здравна система с умиращи хронично болни млади и възрастни хора. Ваксината може да ги спаси.

 

5.12.2020 г.

Анко Иванов

 

Ковид-19. Къде сме на Балканите?

 

            Световната пандемия на Ковид-19 заля и Балканите, както и цяла Европа и целия свят. Няма отърване от нея. Важното е как да се справим с по-малко загуби в тази своеобразна война. Без загуби никоя страна не минава. Важното е те да са незначителни, по-малко човешки животи да се загубят.  Пандемията е криза, при която се проявяват достойнствата и най-вече недостатъците на държавната власт и на здравните системи. От умението или неумението, от съвременните и качествени мерки зависи спасяването на хиляди животи.

            В началото на пандемията заразяванията с коронавируса в балканските страни бяха значително малко. Най-малко те бяха в България, Гърция и Турция. От началото на есента на тази година Европа и Северна Америка станаха районите с най-голям бум на разпространение на Ковид-19 в света.  В тези условия нямаше как балканските страни да се опазят от общата пандемична криза. Множеството неограничавани от нищо пътувания на стотици хиляди хора да западноевропейските страни и обратно, неспазването на ограничителните мерки и т.н. доведе до масово (дифузно) разпространяване на заразата. Но степента на заразяване и особено равнището на смъртност в отделните балкански страни се различават съществено. При сравнителния анализ в средствата за масова информация най-често се посочват абсолютните данни. Но те не позволяват действителното вникване в размерите на разгръщане на пандемията и пораженията от нея в отделните страни. Истината за степента на пораженията се разкрива чрез съпоставими, а не само и толкова с абсолютни данни.

Има твърде различни данни, но най-често се използват тези за броя на заразените. Той се установява по различни методики в отделните страни. А това не позволява истинското разкриване на ситуацията. Типичен пример е България, където не се отчитат бързите тестове, чиито резултати са много близки до тези с PSR тестовете. Независимо от това броят на заразените на 1 млн. население дава възможност за някакво относително сравняване на данните.

При т. нар. „Втора вълна“ на коронавируса, в част от балканските държави, които не взеха своевременни противоепидемични ограничителни мерки пандемията се разгоря с необикновена сила. Това стана най-вече в България, където мерките закъсняха с около два месеца. През последните две седмици на базата на данните за дневна, едноседмична и двуседмична смъртност България зае челните места в световните класации.

В балканските страни има сравнително високо равнище на заразени,  активни случаи и починали от Ковид-19. Към 1 декември 2020 г. заразените на 1 млн. от населението са с най-високи стойности в Черна гора – 57 075, следвана от Словения с 37 101, Хърватия с 32 077. България заема средно положение с 21 480 заразени на 1 млн. от населението.  С най-малък дял заразени е Турция с 7 896. Единствено Турция от балканските страни е с равнище по-ниско от средното за света (8238).

Тези данни зависят от броя на регистрираните случаи чрез тестове. С най-много проведени тествания на 1 млн. население са Словения (252 512), Гърция (230 217), Турция (221 589). В България този брой е само 141 824, значително по-малък от повечето балкански държави. Тава се дължи на липсата на свободен безплатен достъп до PSR дори на хора с клинична картина, характерна за Ковед-19, както и високата цена на това тестване в частните лаборатории (120 лева). Оправданията на министър Ангелов, че цената се определя от пазара  са несъстоятелни. Щом си ограничил достъпа до държавните лаборатории  (с цена 60 лв.) чрез лимита за направления за изследване, то частните лаборатории ще надуват цените. Не бе възприет и опитът на Гърция, където правителството въведе пределна цена на тестването с PSR на 40 евро (80 лв.). В условията на пандемия от коварната болест е антинародно по своята същност отказът от безплатно тестване, при условие, че огромна част от населението в България е с доходи под жизнения минимум. В балканските страни, включително и най-вече в България, равнището на тестването е на твърде ниско количествено равнище. То изостава значително от Русия (525 866 на 1 млн.), Испания (491 693), Литва (467 311), Португалия (427 453) и редица други. Това означава, че в посочените европейски страни има по-надеждна база за управлението на Ковид-19 кризата, че те в интерес на здравето на хората не икономисват пари.

Най-важният критерии за политиката в отделните страни е броят на починалите от Ковид-19. Абсолютният брой, обаче, не е показателен. Зад него не се разкрива действителната картина на размерите на пандемията в различните балкански страни. За целият период мястото на България по смъртност на 1 млн. население се променя. То бе незначително до лятото на 2020 г. и  по този показател страната бе на едно от най-ниските, най-добрите равнища в света. Разхлабването на мерките през лятото и началото на есента на основата на принципа на Б. Б. – „няма да затваряме нищо“, независимо от нарастването на заболяванията в края на септември и началото на октомври доведе до рязък бум на заболяванията и няколко седмици след това и на умиранията от Ковид-19.  През последните две седмици страната е във т.нар. „високо плато“ на заболяваемост, което след две три-седмици ще доведе до нарастване или в най-добрия случай на задържане на високо равнище на смъртността. Подобна е ситуацията и в други балкански страни, в които прекалено разхлабиха антипандемичните мерки и при настъпването на втората вълна закъсняха с рестрикциите – Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Румъния. Благодарение на засилените рестрикции нарастването на смъртността е по-слабо в Гърция, Турция и Албания.

Към 1 декември по данните на https://www.worldometers.info/coronavirus/? по смъртност на 1 млн. жители България е на средно място сред балканските страни (пето), но с високо равнище на смъртност. С най-ниско равнище на смъртност е Турция – 164 души на 1 млн. Това се дължи предимно на строгите рестриктивни мерки, включително вечерен час и т.н. С малко по-висока от средната смъртност в тази страна са районите на мегаполиса Истанбул и района на Източна Тракия (Одрин и др. градове), т.е. най-близките до България земи. На второ място по ниска смъртност е Сърбия със 189 души на 1 млн. Това се дължи на стриктните мерки в миналото. В последните седмици в тази страна има нарастване на заболеваемостта, което неминуемо ще доведе и до повишаване на смъртността. Само тези две страни (Турция и Сърбия) от Балканите са със среден брой на починалите на 1 млн. население под средното за света (190.8 души). А трето място по най-малко загуби от Ковид-19 е Гърция (242), страна в която приоритет на живота на хората е преди състоянието на икономиката, включително и туризма (25% дял от БВП на страната). В Гърция има множество рестриктивни мерки, които са непознати в България. Сред тях е носенето на маски в личните коли, недопускането на повече от двама пътници в тях и по изключение трима т.н. С по-голяма заболеваемост са близките до България райони на Солун, Кавала, Серес и др.. На четвърто място е Албания с 286 смъртни случая. Вече не бива да използваме името на Албания като синоним на изостаналост.

Огромна е разликата на България (605) с тези страни – около и над два пъти повече смъртни случая. Сред страните от ЕС България е на едно средно равнище. Това се дължи обаче на огромния срив на повечето страни от Западна и Югозападна Европа (Белгия 1446; Испания 973; Италия 933; Франция 819 и др.). Сред бившите социалистически страни (членове на ЕС) България има по-висока смъртност от 8 страни (Естония 91; Латвия 112; Словакия 159; Литва 192; Полша 465,; Унгария 516 и Румъния 601). Много по-голяма е смъртността в България и спрямо Русия (277), Беларус (123), Молдова (576) и др.   

С най-висока смъртност са четири от шестте бивши югославски републики – Сев. Македония (860), Босна и Херцеговина (833), Черна гора (802), Словения (714). На сходно с България равнище е Румъния (601 случая). Преди няколко месеца в Румъния бе много по-високо равнището на заразяване и на смъртност от Ковид-19, но през последния месец Румъния ни изпревари с вземането на по-рестриктивни мерки за ограничаване на пандемията.

От изнесените данни става ясно, че пораженията от Ковид-19 са най-значими в страните от Балканите, в които правителствата дадоха приоритет на разхлабване на мерките в защита на бизнеса. Ама кой бизнес? Това са отраслите свързани с кефа и развлеченията на хората – курорти, хотели, ресторанти, кафенета, нощни клубове, игрални зали, фитнеси, дискотеки, спортни зали, стадиони, театри и т.н., както и множеството тържества, чествания и т.н. В много по-малка степен са потърпевшите от ограничителните мерки фирми в материалното производство (индустрията и селското стопанство). По-значими са загубите в обслужващите отрасли като търговия с нехранителни стоки, пътническия транспорт и комунално-битови услуги. Но има редица стопански отрасли в ръст на производството и продажбите (фармация, аптекарство, производство и търговия с  храни, дезинфектанти и т.н.). Светът, държавите в него могат известно време да ограничат развлечения на част от своите граждани и печалбата на обслужващия бизнес, да не робуват на кефа, а да предпазват живота и здравето на стотици хиляди и милиони хора.

Главният, действително верният критерий за размера на пандемията и особено за пораженията е смъртността на 1 млн. население, а не борят на фалиралите фирми и на безработните. По-ценно от човешкия живот няма. Бизнес фалира, но се и възстановява. Работа са губи, но има помощ при безработица, а и работа след някакъв интервал от време се намира. Живот не се възстановява.  Няма „счупена икономика“ (Б.Б.) от временни ограничения на индустрията на кефа (развлеченията).    

2.12.2020 г.    

Автор: Анко Иванов

Източник: politkoment.blogspot.com

Мутроолигархическата демокрация в България

 

            Някога, в далечното „демократично минало“ на България, в края на 1989 и в началото на 1990 година, българската общественост бе зарибена за абсолютната, единствено приложимата у нас европейска и англосаксонска демокрация. Във въздуха духаше, дори с ураганна скорост „вятърът на промяната“. Думата „демокрация“ служеше като мехлем за душите български. С демокрацията бе свързано всичко. И се започна едно такова „демократизиране“, че свят да ти се завие. Демократизиране отгоре-надолу и отдолу-нагоре, в ляво, център и в дясно. И така се демократизирахме, че не остана камък върху камък от България – почти не остана промишленост, селско стопанство, закрихме поредица от железопътни линии, останахме без български кораби, в скоро време България ще остане и без българско по род и душа население. От страна с висококачествено образование, вече имаме около 25% млади хора, които не ходят на училище и са неграмотни.

             Демокрацията означава власт на народа

            Тя е управление на общите дела от народа и в интерес на народа, пряко или чрез представители. Всяка политическа власт в съвременния свят се кълне, че управлява в интерес на народа и за народа. Демокрацията като подход на решаване на общите дела възниква в Древна Гърция, но е демокрация за богатите и свободните, нямало е демокрация за жените, за робите, за преселниците. От Древна Атина до днес винаги демокрацията е форма за решаване на общите дела през призмата на интереса на определена група от хора, най-често владееща средствата за производството и богатствата. В Древния Рим демокрацията е форма за властване и управление от група от хора – патрициите. Пред Средновековието няма демокрация, а има абсолютизъм. Възникването на политическите партии създава организирана група на част от населението за прокарване чрез властта на своите групови (партийни) интереси. От Древна Елада до наши дни демокрацията се разширява само като обхват на хората, които могат да избират своите представители, които от тяхно име, но най-често в свой групов и личен интерес, управляват държавата и обществото. Другият напредък е доминирането на републиканската форма на управление въвеждането на мандатност и сменяемост на ръководните лица.

От края на XIX век и до началото на XXI век вече се разграничават две форми на демокрацията: официалната, видимата, законно избраната чрез демократични процедури и неофициалната, невидимата (Задкулисието, Дълбоката държава и т.н.), която формира целите и задачите на управлението и която защитава други, а не общонародните интереси. Съвкупността от двете форми е по същество обобщен израз на псевдодемокрацията. Тя се представя пред обществото, като формирана от народа и изразяваща неговите интереси, а по същество реално страната се управлява неофициално от скрита група от хора, обединени от общ групов користен интерес. Като параван на демокрацията се използват празните думи за „политика в интерес на народа“, за „добруването на всички в страната“, за „развитие и напредък на страната“ и т.н. В много страни, включително и в съвременна „демократична“ България политиката и демокрацията са превърнати в една безкрайно, денонощно работеща фабрика, в гигантски конвейер за празни думи, намерения, обещания, цели, стратегии и задачи. Но в съвременния неолиберален свят всичко е пари, всичко се върти около парите и личното богатство. Друго няма. А големите пари много искат и почти винаги придобиват пълната или почти пълната държавна власт, не само и не толкова икономическа и финансова, но и политическа, с една едничка цел – бързо и неограничено обогатяване. Който има силно влияние върху държавната власт си осигурява нови висоти на обогатяването.

Първообразът на неолибералната българска демокрация

Съвременният моделът на „демокрацията“ в България е привнесен от англосаксонския свят и предимно от американската неолиберална политическа система. А привносителите са обикновени компилатори, хора, които не могат да анализират и оценят конкретно-историческата и народностна обстановка в страната. Не само че този неолиберален модел бе привнесен и не бе съобразен с българските национални особености, история и традиции, но заедно с него бяха привнесени псевдодемократичните страни  на американската „демокрация“.  Българската „демокрация“ е копие под изхабено индиго на американската „демокрация“.

При съвременната демокрация богатите във всички страни стават пряко заинтересовани от  прокарването на закони, които ги облагодетелстват. Започва надиграване на групи от богаташи, кого да поставят начело на властта. Всяка икономическа групировка започва да лобира за определени кандидати. По същество се формира една група икономически свързани лица, които прокарват чрез държавните органи своите икономически интереси. Чрез подобно функциониране „българската демокрация“ се превърна в олигархическа демокрация (по проф. Янков), в олигархат. При олигархията властта е съсредоточена в ръцете на малка група богаташи, владеещи огромни финанси, средства за производство и за масова информация. Същност на англосаксонският тип демокрация е, че тя зад фасадата на свободата на личността е царство на капитала. В западната, както и в българската „демокрация“, олигархията не е вътрешно единна, в нея има борещи се групи за овладяване на възловите държавни места и прокарване на техните интереси. 

Неолибералната същност на демокрацията в България

В края на XX век в България бе наложен неолибералния тип демокрация. И той в България копира всички недъзи на неолибералната демокрация и по същество, само че в ускорени темпове, се превърна в олигархическа демокрация. Да, но при налагането и в България нямаше богати хора, които да са в основата на новото „демократично“ олигархическо управление. Появиха се мутрите, които акумулираха капитала в свои ръце и започнаха да налагат олигархически модел на управление на България. В ускорени темпове бе формирана българска олигархия от пет типа, в зависимост от произхода на капитала.

Първият е приватизационната олигархия, която на безценица или дори само с голи кредити придоби огромни материални активи (Кремиковци, Бобовдол, Стомана (Перник). ТЕЦ „Марица-Изток“1 и ТЕЦ „Марица-Изток“ 3 и хиляди други предприятия и фирми). Голяма част от тези активи бяха продадени под скритата форма на офшорни компании, което позволи свързването на политици и олигарси. 

Вторият тип новобогаташи бе създаден чрез  мутризацията. Първоначално бяха формирани предимно рекетьорски групи и организации с оглед изпомпване на финансови ресурси на входа и изхода на предприятията и фирмите, пряк рекет на търговците и занаятчиите, търговски спекулации, застраховане и др. (СИК, ВИС, Мултигруп, Котараците и др.). На малко по-късен етап тези групи се заеха с т.нар. „охранителна дейност“, т.е. рекет на официално законово регистрирано равнище, нападения, убийства и др. криминални прояви. В началото на XXI век част от тези мутрофирми и групировки започнаха да легализират своя бизнес пряко или чрез застрахователни и/или офшорни компании. По този начин бе създадена в България мутренската олигархия.

Третият тип новобогаташи бе формиран от организирани криминални групи от типа мафия. Първоначално те работеха обособено, самостоятелно, но постепенно започнаха да се създават и по-значими мафиотски групи. Тяхната „бизнес-дейност“ е с широк обхват – контрабанда, ДДС измами, наркотици, проституция, кражби и др. Те действат като ОПГ (организирана престъпна група), като мафиотска олигархия.

Четвъртият тип олигархия е реституционната олигархия. Тази, която придоби богатства чрез връщане на наследство на принципа „на копчето да пришием балтон“. Тя се формира най-вече чрез прякото връщане на имоти и жилища.

И петият, най-слабо развитият тип новобогаташи възникна чрез отделни предприемачески, търговски, финансови и творчески дейности, които доведоха до забогатяване на определен кръг лица, но не до превръщането им в крупни олигарси, разбира се с отделни изключения. Това стана предимно в селското стопанство, туризма, информационните технологии и финансовите операции. 

Разбира се има и множество съчетания между тези пет типа, преливане от един в друг и т.н. Формира се по същество по произход на парите и комплексен тип олигархия.   

От така формираните типове новобогаташи се създаде българския олигархат с водещо място на мутробогаташите. В началото на XXI век тези мутробогаташи търсиха държавна закрила за да извършват по-лесно своите икономически и финансови дейности, да получават изгодни държавни поръчки, за избягват преследване за незаконната си дейност и др.. Това наложи тяхната връзка с политическите партии. Формираха се определени по-трайни или временни връзки между отделни партии и групировки, между отделни бизнесмени и партии. В българските политически партии, представени в Народното събрание и някои извън него, има богати хора, бизнесмени.

Под влияние на един запис от реч на Ахмед Доган в обществото се наложи мнението, че всяка партия си има свой „свой обръч от фирми“. Това е вярно не само за ДПС. Истината е, че зад редица политически партии стоят крупни фирми. Не партиите имат кръг от фирми, а кръговете от мутроолигарси си имат своите партии. Подобен характер имат и НФСБ, Воля, а в близкото минало и СДС, ДБЦ и т.н. В България има една група „плаващи“ олигарси, които са винаги в добри отношения с управляващата или управляващите партии. Това са фирми от типа на Главбулгарстрой, приватизирана по иванкостовски, приспособила се към НДСВ, после с Тройната коалиция, след това с ГЕРБ и Бойко Борисов, с Орешарски от ДПС и сега отново с Борисов.

Някои характеристики на българската демокрация

            Научна истина е, че и най-добрият теоретичен модел чрез практиката може да се обезсмисли. През 1990 г. голяма част от българите имаха само най-обща идейна представа за западната неолиберална демокрация. Сега вече българите най-после започнаха да разбират, че „тази демокрация не е онази“, която наивно са си представяли през 1990 г. А какво е нейната истинска същност?

       На първо място, главата характеристика на съвременната демокрация са наложените неолибералните ценности в развитието и функционирането на обществото: доминиране на личния егоистичен материален и финансов интерес, всичко да се прави само ако има лична полза, печалба, богатство; държавна закрила на личния егоистичен интерес и на частната собственост за сметка на публичния интерес, държавната и общинската собственост; комерсализация на всички дейности в обществото, включително политика, здравеопазване, образование, култура, наука, информация, спорт и т.н.; налагане на потребителството като начин на живот, на рангомания в обществото в зависимост от притежаваните луксозни предмети за потребление (самолети, яхти, луксозни автомобили, разкошни вили и къщи, луксозни стоки, облекла, ювелирни изделия и др. предмети на лукса). Хората се ценят почти единствено по притежаваните луксозни предмети и елитарен начин на живот.    

            На второ място са илюзиите за свобода на словото и печата. Свободата остана някаква далечна за българина абстракция. Илюзията за лична и колективна свобода умря. Да, всеки може свободно да пише всичко, което си пожелае. Всеки може да ругае и дори да псува властта. Но къде да публикува своето свободно мнение? В кой вестник? В коя книга и кой ще я издаде? Всеки демократично може всичко да си пише. Хартията и клавиатурата търпят всичко. Ама собственикът и главният редактор (цензори), преценят дали писаното отговоря на редакционната политика. И край със свободата на словото.

Собственикът при неолибералната демокрация винаги има право. Да, човек може свободно си каже каквото си пожелае по телевизията и радиото по телефона, само ако си плати тлъста сметка на телефона и ако му позволят да се изкаже.  Свобода на словото има само за тези, които могат да си купят телевизия, рекламно време, радио, вестник, списание, да поддържат свой сайт. Всеки, който си няма парици е „просто диване“, както ни учи дядо Славейков. За „свободния българин“ няма свобода на словото.  Има явен олигархичен монопол върху средства за масова информация.   Дори в Интернет големи политически информационни сайтове директно манипулират и цензурират.  Чрез СМИ на гражданите се подава предварително рафинирана информация като факти. След това тези факти се интерпретират само по определен начин и в „единствено правилния аспект“. Друго не се допуска. В слушалките зад ухото редакторът казва кое и как трябва да се представи на зрителя. По възловите, главните въпроси на дневния ред на българското общество има гръмогласна тишина, всички водещи журналисти (тип мисирки) се снишават и не забелязват жизненоважните за хората теми. В същото време изваждат на преден план поредната жълтина. Особено натрапчива е демагогията, колко много управляващите работят и как всички нередности са наследство от миналото. Тя стана любим похват на Бойко Борисов, макар че в последните 11 години в 10 от тях той еднолично управлява. Чрез СМИ се развихря демагогията в политиката, се управлява и манипулира общественото мнение. Демагогията  се реализира не толкова чрез преките контакти на политиците с избирателите, а предимно чрез телевизионните излъчвания и радиопредавания, чрез печата и Интернет. Средствата за масова информация в България са по скоро СМРАД (Средства за Масова Реклама, Агитация и Дезинформация). Те са под мощен мутренско-олигархичен похлупак, подобен на този в САЩ и в цяла Западна Европа, те са средство за политическа демагогия и неолиберална пропаганда.

На трето място изчезва, почти напълно липсва свободата да получаваш и да ползваш ежедневно необходимата ти информация. А това е един от най-същностните белези на истинската демокрация. А ако получават хората някаква информация, то тя е прецизно филтрирана през съответния филтър на собственика. Кражбите, корупцията,  криминалните действия на олигархата, на едрите богаташи успешно се прикриват чрез различни забрани и тайни: класифицирана информация; фирмена тайна; договорна тайна; съдебно-следствена тайна; банкова тайна; лекарска тайна и въобще всякакви тайни. Явно, достъпно за масата хора,  е само това, което не вреди на мутроолигархата. Тайна е собствеността на повечето фирми, собствениците на офшорките, размера на трудовите възнаграждения (особено на водещите журналисти, на банкерите, застрахователите и т.н.), цената на крупните имотни и други сделки, размера на допълнителното материално стимулиране. Тайна е кой е масон и в какви тайни общества и групи участва.

В чий интерес се премълчава информация? Разбира се в интерес на крупния богаташ, а ощетените от премълчаваната информация, разбира се, са десетките и стотици хиляди потребители. Скриването на информация, която вреди на огромно множество граждани, дали е демокрация? По същество неолибералната демокрация е не само олигархическа, тя е и демокрация на тайната, всеобщата и всеобхватна тайна. Но това е тайна само за обикновените граждани. За ползване от мутроолигархата тайната почти винаги е явна, олигарсите знаят какво прави ДАНС, кого разследва МВР, какво прави прокуратурата и т.н.. България се превърна в страна на тайните.

Гражданите нямат право на свободно мнение, да изказват мнения и съображения за определени държавни, социални, политически и др. дейности и особено за производството, търговията и потреблението на определени стоки. По този начин останалите граждани нямат право да получават свободна информация за определени дейности, потребителски стойности, качество и т.н. на масово ползваните изделия и услуги. Забраната за реклама и антиреклама по същество е мярка за забрана на свободата на мнение, на позиция за определени изделия, особено за тези от първа необходимост, дори за лекарства. Производителят и търговецът имат правото да произвеждат некачествени изделия (ментета), но потребителите нямат право, забранено им е, да си кажат гласно чрез печата, радиото и телевизията че това са ментета.   

            На четвърто място е наложеният лобизъм като един от основните механизми на функциониране на неолиберална демокрация. Дори вече има призиви той пряко да се признае официално и да се приеме съответен закон. С това се признава неявното купуване на депутати в интерес на вземането на едно или друго решение в интерес на олигархическа група от хора. Но лобизмът е най-пряко свързан с корупцията, особено при държавните и обществените поръчки, при извършването на редица услуги.

            На пето място е илюзията за свободата всеки гражданин да избира и да бъде избиран. Без това право няма демокрация. Всички пълнолетни и непоставени под запрещение имат право да избират и да бъдат избирани. А дали е така? А дали явяващият се пред урната свободно, информирано и независимо дава своя вот, вот по лично предпочитание и лична убеденост? В много голяма степен мнозина граждани на България не могат свободно до упражнят своето право да гласуват. Формиран е мутренскоолигархичен механизъм на провеждане на избори. В този механизъм има няколко много важни подхода. Първият е купуването на гласовете на бедни и безпарични граждани. Бедният и безработен човек не е свободен в своя избор. В използването на този механизъм най-усвършенствани са ДПС и ГЕРБ.  Вторият подход е манипулиране на резултатите от секционните протоколи чрез подмяна на бюлетини (носене на чували в зала Универсиада от дейци на ГЕРБ), обявяване на действителни за недействителни бюлетини и дори в усъвършенствания вариант на ГЕРБ – купуване на цели избирателни комисии. Третият подход е корпоративният вот. У нас той се реализира в двете му разновидности: олигархът-притежател на своя партия нарежда (не документирано) на своите служители да гласуват за неговата партия. Може би класически примери са „Лидер“ и Воля? Шефовете на фирми посочват на своите служители партията, на която трябва да са „благодарни“ за общинските и държавни поръчки, поради които има работа и заплати. Този механизъм е много добре овладян и прилаган от ГЕРБ. В българската разновидност на олигархическата демокрация заловените да купуват гласове и да манипулират резултатите са ненаказуеми, МВР и Прокуратурата се занимават само със случайните издънки на последните от веригата на купувачите на гласове, а съдът прикрива беззаконията.

            На шесто място е лъжата, че народът е суверен на властта. Властта при неолибералната демокрация изобщо и конкретно в България е власт на богатите, на мутрите и въобще на всякакви олигарси. На повърхността, пред телевизионните камери, се виждат политическите партии и т.нар. „политически елит“, но зад тях стоят хората с парите. Това, което отличава България е пряката намеса на външни сили, на чужди държави в управлението на страната. Типичен пример са наложените на България външнополитически и вътрешнополитически решения по редица въпроси. Към тях следва да отнесем въпросите за: ембаргото срещу Русия; провеждането на агресивни военни учения на българска територия без съгласието на Народното събрание; създаването на американски военни бази в България; намесата на чужди (американски, западноевропейски и турски) посланици в работата на българското правителство, дори на българския съд и т.н..

А къде  е суверена на властта в страната? Кой го пита как да се процедира, как да се решават важни, главни проблеми на развитието на България? Страната се отказа от свой политически суверенитет, ставайки член на ЕС, без никой да попита народа дали иска или не иска, поне както това направиха в Дания, Норвегия и други страни. Никой не попита българите и дали страната да стане член на НАТО и да се откаже от военния си суверенитет, дали да има американски военни бази. Калфин, без да е питал суверена, т.е. народа, положи подпис и прикрепи България към колесницата на военнолюбците от НАТО.  По същия начин Кунева, без да пита народа, подписа за затваряне на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“. Дори когато народът се произнесе положително за АЕЦ „Белене“, политическият мутроолигархат на ГЕРБ и ДПС направи точно обратното на волята на суверена. Щом не се иска и не се признава волята на суверена, по същество няма демокрация.    

          Причините за краха на демокрацията в България

          Възниква естественият въпрос защо и как се налага чужд за българските условия модел на демокрация? Има две обяснения. Първото се корени в националния нихилизъм и неолиберален егоизъм на голяма част от т.нар. български „политически елит“ –  неподготвени хора, случайно попаднали във властта и страхуващи се да не слязат от кормилото на властта, да не бъдат пометени от „народната обич“, готови за обслужването на олигархически кръгове да потъпкват общонародни национални интереси. И за да прикрият своето чуждопоклонство много често си служат с демагогия – „ние сме част от общото европейско семейство и трябва да се придържаме към неговите ценности и критерии“, „евроатлантическите ценности са най-важни за нас“, „така е написано в доклада от Брюксел“, „това е съгласувано с Венецианската комисия“, „ние сме малки и трябва да правим, това, което правят другите“, „ние слушаме г-жа Меркел“ и т.н. А зависимостта от олигархическите и откровено мутренски кръгове политическият „елит“ премълчава или отрича, дори когато фактите показват обратното.

Второто обяснение е явното чуждестранно финансиране на процесите на утвърждаване на неолибералния модел на демокрация от чужди организации и фондации на Сорос, Америка за България, фондация „Науман“ и др.. Българският политически елит се управлява и непряко чрез т.нар „обучение“ в САЩ и някои развити западноевропейски страни (Б. Борисов, Цв. Цветанов, Р. Кънев, Д. Добрев и др.).

Третото обяснение е силното раздробяване на политическите нагласи в страната и формирането на сложна политическа система от стотици партии партийки, избуяването на повърхността на личностни вождистки амбиции, които да се осъществяват не с политически, а със всякакви средства. Българската „демокрация“ е най-убедителен пример за ситуацията „много вожд, малко индианец“. Да вземем например национално-патриотичният сектор. В него се родиха множество партии, идентифицирани с вождистките, понякога тоталитарно-политически намерения на Волен Сидеров („Атака“), Валери Симеонов (НФСБ), Красимир Каракачанов (ВМРО), Юлий Абаджиев (Обединение на българските патриоти) и редица други. Много по-широк е списъкът на обявяващите се за леви партии. Само социалдемократически по име са 6-7 партии. Има и редица партии с имена и програмни цели, които не отговарят на съответния профил. Типичен пример в това отношение е АБВ.

Един от най-съществените недостатъци на неолибералната демокрация е краткосрочността на политическите цели и действия. Доминиращите обществени потребности и интереси като правило би трябвало да се имплантират в политическите цели и програми на партиите. Всеобща болест на неолибералната демокрация, особено силно и проявяваща се в България, е краткосрочността на програмите за действие. Те имат обхват от едни избори до други избори, но най-много за четири години. В България всяко ново управление декларира, че започва „на чисто“ и че то ще провежда „операция чисти ръце“ предимно с пропагандни политически цели. Като цяло се губи приемствеността и последователността на управлението на държавата.

Общата картина

Сега в света има поредица от кризи. Ту икономически, ту търговски войни, ту етнически, ту пандемични, ту религиозни и т.н. Но има и две  световни взаимосвързани явления. Първото е превръщането на американската и европейската демокрация в олигархическа форма на управление, на задкулисие в решаването на държавните и международните дела. Видимите лица, позьорите пред екраните от типа на Обама, Байдън, Нюланд, Меркел, Макрон и т.н. изпълняват политически роли, написани от невидими драматурзи и неявни режисьори.

Второто явление е налагането със сила в света на неолибералния тип демокрация. Това става чрез политически натиск, намеса в суверенни вътрешни решения, нарушения на права и др. Неолибералната демокрация от американски тип се налага и с оръжие. Това стана в Афганистан, Ирак, Либия чрез участие във военни действия, чрез провокиране, финансиране и поддържане на т.нар. „нежни революции“, „цветни революции“, „майдани“ како в Украйна, България, Грузия, Тунис, Египет и т.н.

В света господства неолибералната олигархическа демокрация, която справедливо може да бъде наречена и неолиберален тоталитаризъм. Но нещо в света се измени и все по-отчетливо започва да се променя в Европа, в Русия, в Китай, в Индия, в Турция и т.н.

 

1.12.2020 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Забележка: Статията е преработка на подобна статия от 2015 г. 

Бегом марш по нанадолнището

 

            През последният месец в страната има невероятен бум на пандемията. От страна с едни от най-ниските показатели в Европа на заразени и починали, за няколко седмици плътно се приближихме към челото на „отличниците“ по брой на заразени и починали. Към 20 ноември 2020 г. в България при население от 6 951 482 души (към 1 януари 2020 г.) общо заразените с Ковид-19 са 118 418 души. Само през последното денонощие те са 3 983 душа. Общо за периода на пандемията са починали 2 788 души, а само на 20.11.2020 г. – 129 души.  Пандемичната криза започна да се чувства още през месец август, поради разхлабване на мерките и повишените трансгранични пътувания във връзка с туризма и почивките, допускането на публика на стадионите и спортните зали и т.н.. От 20 юни 2020 г. до 20 септември регистрираният брой на заразените се повишава от 755 на 18 819 т.е. ръст  за три месеца ръст с 15 064 души или пет пъти повече заразени. Средно за денонощие заразените са между 80 и 120 души.  През същите три месеца починалите от Ковед-19 се увеличават от 193 на 755 души или ръст 3.9 пъти. Кризисният период е от 20 септември до 20 ноември с ръст на заразените от 18 819 на 118 418 души или ръст от 6.3 пъти. Починалите са се увеличили от 755 на 2788 души или разлика от 2033 души. Особено значимо е нарастването на заразени и починали от 20 октомври до 20 ноември – съответно регистрирани заразени за един месец 87 891 души и починали 1780 души.

            Причините за този рязък бум на заразявания и умирания не в недисциплинираността и безотговорност на населението, както се опитват да ни внушават. И те имат дял. Но главното са непредприетите своевремнни мерки, и неподготвеността на здравната система, която вече третото правителство на Борисов унищожава, иска или не иска това. Причините за бума на заразяване и умирания са най- вече прекомерното нарастване на броя на масовите мероприятия, събирания, чествания на годишните (на личности, на университети, читалища, фирми и безброй други), банкети, другарски срещи, безсмислени военни учения, симпозиуми, конференции и т.н. Това бе съпроводено с липсата на граничен контрол срещу трансграничния пренос на заразата. Разбира се принос имат и започналите занятия в училищата и университетите, при които трудно се спазва дистанция, дезинфекция и дисциплина. В почти всички европейски страни през есента във връзка с т.нар. втора вълна на пандемията се предприеха решителни рестриктивни мерки, независимо от протестите и разгонване на протестиращи със сила. Само у нас властта си дреме и с това се влошава обстановката, влошава се финансово, ресурсно и кадрово здравна система. 

Този бум се оказа неочакван за властващите гербери и патриотари, както и за ръководните дейци на системата на българското здравеопазване. Те от май до септември дремеха по кабинетите или се разхождаха по курортите. Никой не мислеше за предстоящата трудна есен и зима. А огромната маса от качествени експерти и специалисти, мнозина лекари още през пролетта и лятото непрекъснато предупреждаваха за опасността от разрастване и усложняване пандемичната ситуация в България през есента и зимата. Предупреждаваха, но както винаги правителствата на ГЕРБ се интересуваха как повече да може да се краде, отколкото да се погрижат за здравето и живота на хората. По бойкопослушните телевизии бе даден безкраен телевизионнен ефир за мангъровци, които да внесат дезорганизация в прословутите три Д – дисциплина, дистанция и дезинфекция, към носенето на маски, към ограничаване на масовите събирания.

През последния месец обилно, от почти всички телевизионни екрани, в условията на страшен бум на пандемията от Ковид-19 в България, непрекъснато чуваме от политици, държавни мъже и жени (министри) две послания. Първото е, че сме с отслабени мерки, една от държавите с най-отслабени в Европа мерки. Но бумът на заразата и смъртта, видите ли, се дължал на хората, които не били спазвали стриктно мерките. Забравя се, че когато се разслабват мерките се понижава и дисциплината и отговорността на всеки за ежедневно сменящите се заповеди на Министъра на здравеопазването.  

Още през XIX век един от най-големите мислители бе казал, че хората са такива, каквито са обстоятелствата, в които живеят. И ако искаме хората да се променят, в нашия ковиден случай да станат по дисциплинирани и станат по-отговорни към мерките,  трябва да се променят обстоятелствата. Когато властта създава безредие, не можеш да искаш от хората да са отговорни  и дисциплинирани по отношение на мерките с борбата срещу вируса. Абсолютна дисциплина и отговорност не имало никога и в нито едно общество. Но дисциплината в обществото не е само личен акт и отговорност, а и предимно задължение на властта, която създава правилата и контролира тяхното спазване.  

Борисовата власт, и поддакващите ѝ патриотари, се луташе като пате в кълчища. Целият народ вижда , че властта няма ясна стратегия, ясен план за управление на кризата, не се справя с най-елементарните управленски неща, дори с логистиката на лекарства и прием и преместване на болни. Хората умират, чакайки линейка, умират в линейките, през входовете на болниците, линейките са разкарвани от болница в болница за да намерят свободно легло на тежко болен или дори на умиращ човек. Но министър Сачева е самоуверена, че властта се справяла с кризата, но видите ли, хората не били отговорни и не спазвали мерките, произтичащи от хаоса на властовите решения. Не съвсем точно е и определението, че правителството управлява кризата аварийно.  Дори мерките при аварийното състояние на здравната система са неадекватни на кризисната ситуация.  По-вярна е оценката на д-р Джафер, че кризата се управлява сама.

По същество България вече е във война с невидим враг, с враг по който не можеш да стреляш, който да бомбардираш, намушкаш и т.н. За да се победи подобен враг са възможни две стратегии. Първата е да не му се обръща  достатъчно внимание на Ковид-19 и който от гражданите на страната загине, е загинал и толкова. По Мангъров и неговите последователи от правителството и някои от медицинските среди, ще отпаднат сухите съчки от населението (възрастните и болните) и ще останат младите и здравите. Тази стратегия е антихуманна, тя не цени най-висшата ценност на човешкото общество – живота, но е много благоприятна за богатите, за бизнеса, който от ковидната криза реализира нови много големи печалби и се увеличават милионерите и богаташите в България.  Рестриктивните мерки, опазващи живота на възрастните и болните, нарушават идилията и кефа на богатите, реализиращи печалби от „индустрията на кефа“ (ресторантьори, хотелиери, кафеджии, собственици на игрални зали, нощни заведения, дискотеки  и т.н.). Втората стратегия, възприета в началния период на пандемията, е стратегията, че живота има предимство през бизнеса и трябва да се опази здравето и живота, да се предпази населението от разгаряне на пандемията и претоварване на здравната система. Нейният най-ярък последовател проф. Мутафчийски бе изолиран и се развихри печалбарското начало в битката с невидимия враг. Тази стратегия бе успешно реализира в редица страни, в които жертвите от тази война са незначителен брой.  В същото време икономиката им „не се счупи“ (по Б.Б.), спадът е незначителен, а някои от тези икономики вече имат ръст.

Освен „вината“ на народа, че нямал отговорност, не спазвал предписаните дисциплина, дистанция и дезинфекция (Кунчев, Балтов – „нека обществото да е отговорно“ и т.н.), има и втора отвратителна лъжлива мантра. Нея я чуваме от всички министри, герберски и патриотарски депутати и подмазващи се здравни кадри. Ежедневно заставащите пред телевизионните камери ни предлагат обяснението за провала с новостта на пандемията и че така е навсякъде в Европа и в света: Дариткова – „в Европа никой не е подготвен“; Захариева – „навсякъде в Европа има липса на персонал“ и т.н. Да, на калпавата власт народът ѝ пречи!

А сега да видим чрез данните дали „навсякъде“ е толкова дълбока пандемичната криза. И къде сме ние като държава.   На 20.11.2020 г. по данните на СЗО в света има население от  7 848 380 000 души. Регистрираните заболели в света общо по време на пандемията са 56 806 789 души, а само на 20 ноември са 647 713. Общо починалите в света са 1 358 871 души, а само през деня – 10 749 души. Това прави: средно заразени за света 72.4 души на 100 000 население и 0.82 души заразени за деня; общо починали 1.73 души на 100 000, а само за деня 0.01 души от населението на света. В България ситуацията е много по-влошена от средната за света.

Общо в света в момента по данните и определенията на СЗО най-кризизните райони са Северна Америка и Европа. Това не е случайно. В тези два големи географски района бе „успешно“ наложен търговския модел на здравеопзване, дори личните лекари станаха еднолични търговци в България. Второто е безкрайната свобода на придвижване на огромни маси от хора не само между селищата в държавите, но и между държавите, особено за туризъм, спорт и развлечения. Това е Европа без граници и символичната граница между САЩ и Канада. В богатите общества на Европа и Северна Америка е силно развита „индустрията на кефа“. Третата главна причина е преобладаващото разбиране на Европейската комисия и правителствата на много от европейските държави за хлабави мерки, „без локдаун“ за да не пострада бизнеса, да се увеличават богатствата на богатите, а да обедняват бедните, да се жертват голяма част от възрастното население и хронично болните.

Картината в ЕС е много пъстра – от безкрайно разхлабени и липсващи мерки до стриктни мерки и наложени ограничения, осигуряващи предпазване, дистанция между хората. Средната картина е значително влошена спрямо средната за света. В ЕС населението е 447 706 209 души. От тях за периода на пандемията са починали от вируса  230 293 души или смъртност от 51.4 на 100 000 население, а само за деня 6 712 души или 1.49 на 100 хил. В България показателите са над средните в сравнение с повечето европейски страни. Общо заразените за периода на 100 х. население са 1703.6 души, за деня 56.5 души, а при починалите за периода са 40.1, а само за деня са 1.9. Само по абсолютен брой на починалите на 20 ноември България е на осмо място със 129 починали от по-големите по население от нея страни като: Австрия (62), Гърция (59), Унгария (92), Португалия (69), Нидерландия (74), Чехия (116), както и редица страни извън ЕС.

Много по-тревожни са сравнимите данни на 100 хил. население. Ето някои от тях за общо починалите през периода страни с по-ниски показатели за общата смъртност под 40.1 на 1000 хил. (на България): Албания 23.1, Гърция (12.6), Турция (14.4), Сърбия (16.0), Естония 6.5, Беларус (14.4), Русия (2.4), Германия (16.6), Австрия (23.8), Дания (13.3), Латвия (5.0), Литва (17.9), Чехия (12.6), Австралия (8.45), Куба (1.14), Сингапур (0.44). На 20.11.2020 г. има редица страни с нулева смъртност за деня като: Китай, Република Корея, Виетнам, Австралия, Финландия, Словакия, Кипър. С незначителен дял починали са Израел 3, Ирландия 4, Сирия 5, Албания 11 и много други.      

В САЩ, западноевропейските големи и развити страни (Испания, Италия, Франция, Белгия и др.) картината е все още значително по-тежка от България. Това се дължи предимно на неолбералния търговски модел на здравеопазването, подценяване на интересите за опазване на здравето и живота на възрастните и болните и надценяване опасностите от стопанската криза.  Нещо не се чете в интернет и не се съобщава по телевизиите да се е „счупила“ икономиката на Китай, Австралия, Финландия, Дания, Словакия, Куба, Сингапур, Естония, Латвия и др.. Дори едни от най-големите туристически страни в Европа като Австрия и Гърция прекратиха екскурзиите. От това икономиката им не рухна и няма да рухне.  Това, което се прави в България прилича на преднамерено изоставяне на прfизвола на съдбата на част от населението, предимно на възрастните и хронично болните хора. Правителството явно е повлияно от намерението да спечели изборите и поради това жертва живот и здраве на стотици хиляди хора за да угоди на присъдружните му фирми и бизнесмени и предимно на бизнеса от „индустрията на кефа“, осигуряваща значими доходи на множество бизнесмени, но и развлечения и отдих на голяма част то богатите и средната класа, на високоплатените чиновници в министерства, ведомства, комисии, мениджъри на фирми, и т.н.. А всички те са значимата част от електората на ГЕРБ (Грабят ежедневно Република България).

Цинизмът продължава. Днес Дончев заявявя: Когато има необходимост от по-твърди мерки, те ще бъдат взети“. Кога? Последни от европейските страни ли? След като измрат още няколко хиляди души ли? Наскоро срещнах в интернет и се припомних една мисъл на Салвадор Дали: „Откаченият мисли, че е нормален, а аз знам, че съм луд“. Ако префразираме това изречение, може да изглежда, че властващите  твърде много си мислят, че са нормални. А ние обикновените хора (невластници) сме луди ли да им вярваме и да ги търпим?

Като държава много устремно се свличаме по нанадолнището към още по-жестока здравна криза.

21.11.20202 г.

Анко Иванов

Източник: Politcoment.blogspot.com