Вече отминаха
изборите за 45 Народно събрание. Резултатите са ясни. Играят се стотици безсмислени
журналистическо-политологически-социологически варианти за правителство и премиер.
И почти не става дума за същността на политиката, за идеите, идеологиите,
ценностите и стратегиите за измъкване на България от катастрофата. Защото
управлението през последните 11 години може да се определи само и единствено като
катастрофа.
* *
*
Най-общият
прочит на резултатите показва, че на тези избори победиха десните неолиберални
и неоконсервативни, дори леко профашистки идеи, партии и движения. В най-бедната държава на Европа победиха
партиите с дясна идеология и политика, често под мимикрията на социална
загриженост за по-бедните и безкрайни лъжовни обещания за социални промени
(ГЕРБ, Демократична България, Има такъв народ, ДПС). С приоритет за „Изправи
се. Мутри вън“ е дребния и средния бизнес. Левите партии и обявилите се за леви партии и движения
(БСП, АБВ, Българска Прогресивна Линия, Движение Заедно за промяна и др.)
претърпяха много значимо поражение. Провал претърпяха и някои
националистическо-консервативни партии и движения. В резултат от поражението на разединените леви
партии и движения не се вижда реален изход за страната от дълбоките проблеми:
обезбългаряване на България, дълбока икономическа, здравна, социална,
образователна и духовно-културна криза.
Политическото
пространство в България е безкрайно раздробено. На тези избори се оказа че образно
казано: „В България има повече вожд, отколкото индианец“. Политическият
нарцисизъм и властогонство доминират над обществения интерес. Има лидери, които
не могат да преценят реалната политическа ситуация и реалните възможности на
техните организации, партии и движения. Дори един професор по политология не
можа да оцени обстановката, и иска ли не иска това, стана патерица на ГЕРБ. Парцелирането
на политическото пространство обхваща всички сектори – ляв, десен,
патриотичен,
консервативно-националистичен, а по същество в България няма ясно
формиран център. ГЕРБ за 11 години успя
да се превърне от масова популистка партия-движение в дясна неолиберална партия
на мутроолигархата. Но тя успя до голяма степен чрез средствата и лостовете на изпълнителната
национална и местна власт да предизвика допълнително раздробяване на лявото,
дясното и националистическото пространство, както и деформиране на изборните
резултати.
Формираха се нови
отделни движения и политически партии, които по същество, искат или не искат
това техните ръководни дейци, станаха политически патерици на ГЕРБ за отнемане
на гласове от основните леви и десни партии (новата градска буржоазия). Платформите
и посланията на някои от тях дори звучат напълно абсурдно. На огромен
политически и натиск бяха подложени някои партии и движения като: БСП;
Възраждане; Възраждане на Отечеството; дори и последователи на идеята за
Евразийския съюз като Н. Банев, който над две години седи без присъда в ареста.
Част от десните неолиберални формации бяха разбити, защото са против герберския
мутролигархат, дори създадени нови като тази на Москов (КОД - Консервативно
обединение на десницата), която по същество е проява на неолибералното и
консервативно разединение на десницата. Не случайно на тези избори има толкова
много участващи партии. В лявото
политическо пространство подобна разединяваща роля изиграха и продължават да
играят АБВ, Движение 21, Българска прогресивна линия, Възраждане на Отечеството
(Малинов), която е смес на национален патриотизъм и силна социална политика,
социалдемократите на Ал. Томов и др.
Политическите партии са в дълбока криза. Сред обществото има негативни
нагласи против почти всички партии. Дори една
профашистка организация като ПП Български национален съюз „Нова демокрация“ чрез
нейният лидер Боян Расате пряко заяви, че мрази всички партии (без своята,
разбира се), подобно Хитлер, Мусолини и Борис III. Партиите са
недолюбвани по много причини, но главната е тяхната демагогия пред избирателите
– едно говорят, друго вършат.
След мощните
национални протести против мутроолигархата представляван от ГЕРБ и ДПС през 2020
г. рязко се промени политическата ситуация в страната. Тази политическа
ситуация не бе успешно прочетена от почти всички български политици,
ръководителите на т.нар. системни партии. Протестът придоби стихиен характер,
без не изразиха ясна идея какво да се прави в бъдеще. Акцентът на Отровното
трио, да се свали Борисов, а после да се мисли е безкрайно непродуктивен. Но той започна да доминира. ГЕРБ и ДПС искаха
да се успокои протеста, тъй като той бе против техните водещи лица – Борисов
(ГЕРБ), Пеевски, Доган и главния прокурор Гешев (ДПС). Те разчитаха на това, че
след бурята има затишие.
При тази
ситуация съвсем естествено бе от изборите да са най-големи пораженията за ГЕРБ
(най-нисък изборен резултат от съществуването на партията), БСП (за пръв път на
трето място в изборните резултати и са над два пъти по-малко гласове спрямо
предишните избори) и ДПС (за пръв път извън трите водещи партии). ГЕРБ бе в
кръгова отбрана с цел запазване мутроолигархически тип капитализъм в България и
с използване на всякакви, без каквито и да било задръжки, методи и похвати,
дори с целево режисиране на здравната криза, така, че пикът на пандемията да
бъде малко преди и по време на изборите.
Ситуцията в БСП
В тази
политическа обстановка БСП не бе подготвена идейно, политически и
организационно да отговори на кризисните потребности на българското общество. Отдавна
БСП е социалистическа по традиция, по членски състав, но не и по провеждана от
ръководството политика. След 2014 г. имаше плах опит за формулиране и
защитаване на една малко по-лява, по-социалистическа политика на ръководството
на партията. И веднага десните в БСП, ръководени от Румен Овчаров и Георги
Гергов, с активното участие на Добрев организираха и проведоха успешен
вътрешно-партиен преврат, прикрит под благите намерения за промяна на БСП. И на
конгреса 2016 г. бе избрано едно ново ръководство, което поддържа
неолиберализма и с предимство интересите на богатите. Не е случайно, че почти
всяко второ изречение на новата лидерка бе загрижеността за бизнеса
(капиталистите, наречени работодатели). Нещо повече в редица случаи
парламентарната група на БСП гласува антисоциални и антинародни решения
предложени от ГЕРБ, патриотарите и поддържани от ДПС като гигантския за
мащабите на страната военен бюджет през 2020 г., изхарчени авансово пари за
самолети, които не се произвеждат и не могат да осигурят въздушната сигурност
на страната, за кораби насочени срещу Русия и т.н. Подобна бе картината и с
подкрепа на идеята на ГЕРБ да не се построи АЕЦ „Белене“ под маската на търсене
на чужд стратегически инвеститор и редица други. Неефективни дори парадоксални
са т.нар. „алтернативни бюджети“ внасяни от парламентарната група на БСП. С
това действие БСП показваше на обществото, че е за същата система и политика, но
фризирана за да бъде по-възприемчива от масата българи.
В новите
усложняващи се социално-икономически условия и нарастващи неравенства
ръководството на БСП реши да се разграничи и отстрани от всякакви позиции
представителите на по-ляво мислещите дейци – Миков, Стоилов, Жаблянов,
Мерджанов и т.н. за да може да се провежда и поддържа в скрита форма дясна (неолиберална)
социално-икономическа политика. „Демократизирането
на БСП“ се превърна в разгромяване на „вътрешнопартийната опозиция“, каквато
формално нямаше. Второто действие на акта на вътрешно-партийната
промяна бе в т.нар. „демократизиране“, в избиране на ръководни дейци не по
идейни убеждения и организационни умения, а по телевизионен и фейсбукарски
образ и псевдодемократичен пряк избор.
Това се отрази на боеспособността на БСП и на нейната привлекателност за
широкия кръг избиратели от средите на хората на труда и пенсионерите.
В настъпилата
здравна криза, породена от Ковид-19, както и политическата и икономическа криза
ръководството на БСП, водено от някакви свои съображения по същество допусна
провал на подготовката на парламентарните избори. И сега своя провал се опитва
да прехвърли върху някои от БСП, които били „работили отвътре против партията“.
Кои са главните
стратегически и тактически причини и грешки, допуснати от ръководството на БСП?
Първата и основополагащата е отказът
на ръководството на партията от социалистическата идеология и социалистическите
ценности. По презумпция левите партии и особено социалистическите,
са призвани за изразяват, защитават и отстояват жизнените интереси на хората на
труда и по точно – на наемния труд. А в България огромната част от хората на наемния
труд бедстват, те са „работещи бедни“, както и огромна маса мизерстващи
пенсионери. Това е отказът на ръководството да защитава интересите на труда, а
да дава приоритетно място на интересите на бизнеса. Това личи дори от празния
от идеология и ценности предизборен лозунг: „С грижа за хората“. Хората се всички
в България, включително олигарсите, мутрите, рекетьорите, престъпниците,
милиардерите и милионерите и т.н.. Общо прието е в политологията, че партиите
изразяват интереса на част от хората. И общоприето е, че левите партии,
включително социалистическите и социалдемократическите, изразяват и отстояват интересите на хората на
труда, а не на бизнеса. В
предизборната кампания го нямаше акцентът за грижата с предимство на интересите
на хората на наемния труд.
Щом партията е
социалистическа, тя трябва на преден план в своите програмни и предизборни
документи да поставя въпросите и проблемите на труда. Беше пропуснат, особено в
дискусиите и телевизионните изяви въпросът за цената на труда в България.
Българският бизнес, грижливо обгрижван от Нинова и компания, нарочно плаща мизерни трудови възнаграждения
за да повиши размера на своята печалба. В България е най-ниската в ЕС цена на
труда. Е, как да няма работещи бедни? Бизнесмените у нас поради ниската цена на
труда не само прибират голям размер на печалбата, но и нямат интерес от
инвестиции във високотехнологични дейности и производства. Това не позволява повишаване
на производителността на труда и бърз икономически растеж.
Трудът и интересите на хората на труда липсваха в целите на предизборната
кампания на БСП. На 23.03.2021 г. Свиленски
ни съобщи, че: „БСП си е поставила за цел да промени управлението, да
отстрани ГЕРБ от властта, да бъде първа политическа сила …“ Кратко и ясно, старата
стратегия на СДС : „Стани Да Седна“ (по образния език на проф. Драганов), да
сме ние на власт в партията и в държавата е най-важното, не проблемите на
хората на труда.
Съществен
принос за намаляване влиянието, особено сред младите има антиисторизмът на ръководството на БСП.
То по всякакъв начин избягва да посочва историческите социално-икономически
достижения на социалистическия период (1944-1989 г.), както и приносът на
партията в борбата срещу фашизма. А младото поколение расте в антикомунистически,
антисоциалистически и русофобски нови обществени условия. За него твърде често
самата дума социализъм е отрицателно натоварена и невъзприемчива. А на тях
трябва да им се покаже, че социализмът има редица обществени предимства, които
са реализирани в близкото минало и в България.
Втората съществена причина за
поражението на БСП е отказът от
конкретни мерки за значително преодоляване на неравенството.
България е на първо място по икономическо неравенство в Европейския съюз.
Разликата между най-богатите и най-бедните в България е осем пъти при средно
5.2 пъти за страните от ЕС. В условията на икономическа, здравна и социална
криза тежестите са предимно за бедните, които у нас чрез ДДС подсигуряват около
75% от приходите в държавния бюджет, приходи, значителна част от които отиват
под формата на подпомагане на бизнеса в джобовете на капитала. В условията на
тази криза богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни. БСП не
подкрепи идеята на синдикатите за повишаване на данъчните ставки за богатите до
15%. До голяма степен неравенството в доходите се дължи на действащата данъчна
система, инициирана от ДПС (по тяхно самопризнание), подкрепена от юпитата на
НДСВ, със съдействието на неолиберала Орешарски (ДПС), както и с активното
участие на Румен Овчаров, Петър Димитров
др. от БСП. Корпоративният данък за едрия и среден бизнес в България е едва
10%, при 19-21% в другите средноевропейски бивши социалистически страни. Но тук
има значими отклонения. Данъкът на едноличните търговци е 15%, а на най-едрите
капиталисти (притежателите на фирмени дялове, акции, т.е. правото на дивидент)
е едва 5%. В същото време ДДС за
най-бедните и бедните потребители е 20%. Ниският корпоративен данък е една от
основните причини за износ от България на национален доход, стимулира
развитието на чужди държави. Например през 2020 г. печалбата на банките в
България е 1.6 млрд. лева. Данъкът върху тях е 160 млн. лева. Тъй като над 75%
от капитала на банките в страната е чуждестранен то огромната част от печалбата
отива в други страни (Унгария, Италия, Германия и т.н.). При 20% данък,
постъпленията в държавния бюджет ще се удвоят и ще са не 160, а 320 млн. Ето
това означава нисък корпоративен данък.
И
ръководството на БСП си мълчи, тъй като в него има и редица по-крупни
бизнесмени, които не са заинтересовани от повишаване на техния данък. Всяка страна с ниски данъци за богатите е
бедна страна, с доминиращо бедно и мизерстващо население. Мантрата, че
по-ниските данъци ще доведат до повече чужди инвестиции е дъвка или ластик (по Б.Б.), пусната първоначално от
Овчаров и юпитата на НДСВ. Ръководството на БСП или не знае или прикрива
истината, че социализмът е за
равенство, а капитализмът е за неравенство.
БСП се нареди
в общия хор да десните партии (ГЕРБ, ДПС, Демократична коалиция, ВМРО и др. да
не се повишават данъците на богатите (бизнеса, капитала, буржоазията,
чорбаджийте). На 15 февруари 2021 г. Нинова на среща с работодателските
организация направо заяви това, което ГЕРБ, ДПС, ВМРО и всички десни партии заявиха –
„Корпоративният данък за фирмите ще остане 10%“. Е, защо да се сърди
ръководството на БСП, когато приравняват БСП към статуквото? Само семейното
подоходно облагане, с което се намалява данъчната тежест на семействата с деца
(788 000 семейства) не стига. За семейство с едно дете това са някакви 50
лева, с които не можеш да купиш едни свестни маратонски на детето си. На
цитираната вече среща Нинова обеща и „данъчни облекчения за стартиращи компании
и фирми разкриващи работни места в слабо развитите райони“. Предложена бе (по
идеята на Миков) от 2016 г. осакатена форма на прогресивен данък за физическите
лица. Предлаганите идеи за намаляване на ставката на ДДС за лекарства и др. не
работи. Справка, намаляването на данъка на ресторантьорите и хотелиерите. Тя
води само до увеличаване на печалбата на богатите. Намаляването на ДДС, което
не дава отражение върху доходите на потребителите, и без увеличаване ставката
за богатите (корпоративния данък) по същество се намаляват възможностите на
държавата да реализира социално значими дейности.
Ръководството на БСП си мълчи и за неравенството в осигуряването. Обикновените работещи плащат здравни и пенсионни осигуровки, но
високоплатените избиратели на ГЕРБ, каквито са държавните служители в
министерствата, ведомствата, комисиите, агенциите, ДАНС и т.н. не плащат тези
осигуровки. Дали това е равенство? Дали това е справедливост? Мълчи се от
ръководството на БСП и за ниският размер на осигуровките, което обрича
настоящите и бъдещи пенсионери на мизерия.
Доминиращата в
страната мутроолигархическа форма на неолиберализма формира масова бедност (за
наетите лица, хората на труда) и нищета (за безработните и пенсионерите). И в крайна
сметка – огромно неравенство. Бедността и неравенството имат за предпоставки мизерното заплащане на
труда и спекулата в цените в огромни мащаби. В предизборните платформи на БСП и
2107 и 2021 г. няма дори веднъж споменаване на думите експлоатация на труда на
работещите и масовата спекула в търговията, източваща ниските доходи на хората
и свеждащи ги до равнището на мизерия.
Социализмът е за по-значима роля на държавата в икономиката, а за
капитализма и най-вече неолибералния и мутроолигархичен капитализъм е за
„по-малко държава“, а ако може въобще и без
държава. За да е бедно българското население една друга причина е ограничаването
на държавната собственост до минимални размери, под 10%, при между 30 и 50% в
другите страни от ЕС. Тук има два
аспекта. Държавната собственост в икономически план осигурява повече приходи в
държавния бюджет (75% от печалбата, при 10% на бизнеса), които след това да се
инвестират в социалните грижи здравеопазване, образование, наука и култура. Вторият
аспект е чрез държавна реиндустриализация да се открият нови работни места,
особено в Северозападна и Централна Северна България, които са най-бедните
региони на Европа. Разширяването на държавната собственост в социалната сфера
(социални грижи, социално обслужване, здравеопазване, образование) пряко влияе
за повишаване на жизненото равнище на населението на страната и предимно на
бедните хора и пенсионерите. Правилно е предложението на БСП за изгонване на
търговците от болниците, но само той не е достатъчен.
Третата причина за поражението
на БСП е отказът на ръководството
за защита на трудовите права на работещите. А за партия на трудовите
хора (т.е. социалистическа или социалдемократическа) те са от особено важно
значение. Става дума за спазването
продължителността и за регулиране интензитета на труда, за премахване
герберското увеличаване на извънредния труд, с което се увеличава по същество
продължителността на работната седмица, за насилието и тормоза на работното
място, за охраната на труда. И най-важното – за равенството и справедливостта в
заплащането на труда. Сега въпросът е за справедливостта в разпределението на произведеното
чрез труда на хората ново богатство. Сега
по същество в България няма достойно заплащане на труда, формираната печалба на
бизнеса е по-висока за сметка на по-ниското трудово възнаграждение.
Пред работодателите не бе поставен ясно и явно въпроса за нарушаването от тях
на правото на сдружаване и синдикализация (поставено дори в доклада на
държавния департамент). И защо на практика в почти всички частни предприятия и
фирмени структури няма синдикални организации? Проблемът за трудовите права е
предмет не само на синдикалните организации, но и на левите партии, а би
трябвало да бъде и предмет на БСП.
В предизборните документи и в публичните прояви на водещите дейци на БСП
липсваха противодействието на въвеждането на т.нар. „гъвкави форми на работа“,
чрез които става безпределно лесно освобождаването на наетите работници,
най-често поради кефа на собственика, на размиването на границите между работно
и свободно време, на преумората на наетите лица и т.н. В предизборните изяви на
ръководните фактори на БСП не стана дума и за борбата с т.нар. „сива
икономика“, която ощетява не само държавната хазна, но и на пенсионните и
здравни осигуровки на работещите.
Сега по
същество няма кой да защитава в парламента конституционното право на труд на
хората в България. Десните не са заинтересовани от защита на труда, те
защитават със зъби и нокти интересите на капитала. А левите си мълчат.
Четвъртата причина за поражението на БСП в изборите е лошото
организационно състояние на самата партия. В нея на практика няма
лява „млада кръв“. Младежкото обединение бе разбито от капризите на ръководството да налага в
него свои хора. Липсва разработена и осъществявана младежка политика на БСП,
която да привлече мнозина млади хора. Добра е идеята за грижите за младите
семейства и отглеждането на децата. Но липсват останалите същности параметри на
една действена младежка политика. Тъй наречената „младежка квота“ в Националния
съвет е формална и не действаща. Не бе развита мрежата от младежки клубове по
интереси. Младите хора не искат и не могат да членуват в кварталните партийни
организации с предимно пенсионерски състав. А без младите закъде?
Под маската на
„демократизиране“ и „обновяване“ на партията и партийните органи, на борба с
„вътрешната опозиция“ и разчистването на стари сметки с участниците в преврата
срещу Миков (Гергов, Янков, Добрев и т.н.) бе организационно отслабена
партията. БСП в навечерието на изборите бе лишена от организационна и
политическа енергия да се превърне в притегателен център за анти-ГЕРБ
настроенията.
Петата причина за
поражението на БСП е недостатъчно внимателната и грижлива
подготовка на посланията към избирателите. Размахваната Визия за
България е самоцелен неработещ партиен документ (71 стр.), много труден за
четене и асимилиране от широк кръг избиратели, макар че в него има редица
рационални идеи. Представената Предизборна платформа (41 стр.) е също обемна,
прекалено секторно разработена. На хората на труда (наемни работници, селяни,
интелигенция и т.н.) трябваше кратко и ясно да се дадат стратегическите цели (към
какво се стреми и за какво се бори БСП), а детайлите да се разработват в
документи за следизборното време, като управленски програми в отделни сфери и
конкретни законопроекти. Посланията, които правеше БСП в много отношения бяха
правилни, но разхвърляни, несистематизирани. И масовият избирател не ги разбра.
Много важни бяха и листите
с кандидатите на БСП за България по области. Най-общо казано това бяха
еднолично налагани решения, които масово не се възприемаха от членовете и
симпатизантите на БСП в повечето области. Грубо бяха наложени външни хора за
водачи на листите в множество области като Монтана, Враца, Смолян, Разград,
Перник, Търговище и т.н. В предложения нов състав липсваше високо равнище на
експертност. Особено силно се чувства липсата на качествени юристи и
икономисти. Бяха включени и чужди за ценностите на партията лица и хора от партийния
състав, но и от т.нар. гражданска квота.
Ето някои от тях.
1/. В София бе включен известният
Иван Гранитски, уж безпартиен. Но някои хора помнят, че той бе секретар на ГК
на БКП по идеологическите въпроси и отговаряше за отделите „Пропаганда и
агитация“, „Култура и изкуство“ и „Институт за пропаганда на
марксизма-ленинизма“. Ето този ренегат напусна БСП след промените и се обяви за
непартиен човек. Нещо повече, във воденото от него предаване в БСТВ се прояви
с подигравателно отношение към
социалистическия период от развитието на България, който той определи като „тъй
нареченият социализъм“. Този социализъм, който той пропагандираше, за който той
агитираше и ръководеше на Софийско равнище. През 2014 г. работи за избирането
на представителя на ГЕРБ в Народното събрание ген. Стоян Танев. И веднага след вписването
му и регистрирането на листите в БСП се прояви като човек срещу БСП. Ето един
показателен цитат от негово интервю като кандидат на БСП: „Аз мисля че най-добрият вариант за България е програмно
правителство, което да не бъде доминирано от партийни чиновници, а от
действителни експерти…“. Май позицията му кореспондира с тази на Борисов в
следизборната нощ!
2/. Иван Търпоманов – водещ в
едно от предаванията на телевизия. Той е известен от времето на СДС, с участие
в земеделската партия, кандидат за депутат на Николай Бареков, сега Председател
на Българската индустриално-аграрна партия и кандидат на БСП за народен
представител във Видин. Неговите заслуги пред БСП са в това, че той в предаване
на живо определи в нейно присъствие К. Нинова
като „българската Жана Д'Арк“. Коментарът е излишен.
3/. Включването в листите на
недостатъчно образовани и подготвени артисти и спортисти (предложение на
спортния журналист Ченчев) като Дончев – водач на листата в Габрово и бившите
футболисти Марашлиев (ЦСКА) и Велев (Левски). По кой закон те ще се изкажат?
Какъв проект за закон ще предложат?
4/. Чужди на ценностите на
социализма хора като: Ат. Костадинов (водач на листата в Монтана) убеден
последовател на неолиберализма и разединител на партийната организация в
Монтана; Божанков с неговата недостатъчна професионална и политическа подготвеност
и опит, израснал в семейството на най-големия богаташ от Горна Оряховица;
Гуцанов известен във Варна бизнесмен с много противоречиви оценки за него; небезизвестният
богаташ (граждански квотник) П. Кънев и т.н.
Шестата причина е лошо организираната и
провеждана предизборна кампания и участие в телевизионните предавания и
дискусии. Доминиращото в нея бе антигерб говореното. Него го нямаше
само в рекламните клипове. Почти винаги представителите на БСП остро атакуваха
ГЕРБ, в редица случаи предизвиквани. От този подход БСП губеше време и
възможност да представи ясно и разбираемо своите послания към избирателите.
Това в най-голяма степен пролича в проявите на Свиленски, особено в дискусиите
между представителите на трите парламентарно представени партии. ГЕРБ
заслужаваше критика, но по-важното бе представянето по-ясно и разбираемо на
посланията на социалистическата партия. В някои от участията в телевизионните
предавания личеше липсата на експертност. Това особено ярко протича в дискусията
между ГЕРБ, БСП и ДПС по темите външна политика, образование и здравеопазване. В
нея Иван Ченчев (спортен журналист) не бе достатъчно подготвен по нито една от
темите за разлика от Налбант (ДПС) по образованието и Георг Георгиев (ГЕРБ) по
външна политика.
Нинова и обкръжението около нея се
правеше, че не чува протестите в цяла България, които се дистанцираха от
олигарсите в ДПС (Доган и Пеевски), че не чува исканията за оставка на Главния
прокурор, смятан за подставено лица на Пеевски от ДПС. У голяма част от
избирателите се формира убеждението, че БСП се готви да управлява с ДПС. А това
е крайно непродуктивно, предвид от двата жестоки урока преди години и скритата
и дори явна подкрепа на ДПС за правителството Борисов-3.
Грешна бе тактиката на местните избори в
София, когато БСП подкрепи масово на втория тур десните от Демократична
България и по този начин позволи на тази формация да набере политическа скорост и
да стане първа политическа сила в столицата на сегашните парламентарни избори.
Главната и съществената слабост по време
на протестите, която се отрази пряко на предизборната кампания, бе пасивната
роля на БСП по време на протестите, в самото начало, но и в разгара. Ръководството на БСП проспа началото на протеста. Президентът бе издигнат и избран с решаващото участие на БСП. И БСП бе
длъжна първа да го защити от неофашисткото нахлуване на мутрите от държавната
власт в Президентството. Това бе и
моментът, в който БСП можеше и трябваше да излъчи кратка и ясна, ляво
ориентирана програма за промяна на системата на управление и стратегия за бързо
социално-икономическо развитие. Ако БСП в началото на септември бе напуснала
парламента, правителството падаше и щеше да има предсрочни избори. Но тогава
ръководството на БСП имаше за цел да спечели време за да отстрани от БСП дейците със самостоятелно и различно
мнение от това на Нинова и да се разправи „окончателно“ с т.нар. „вътрешна
опозиция“, т.е. от по-ляво мислещите в БСП. Ако БСП бе напуснала Народното
събрание, сега нямаше да се разглежда като елемент на статуквото. Но заплатите
за 8 месеца на депутатите се оказаха по-важни от интересите на обществото! Грешен
тактически ход бе и отказът на ръководството да подкрепи веднага кандидатурите
на Радев и Йотова за нов президентски мандат. Оправданията с вътрешнопартийни
организационни действия не хванаха място в общественото мнение. Формира се
масово усещане, че ръководството е против
Радев, а Манолова и компания използваха тази ситуация се подкрепиха Радев
за нов мандат.
Случиха се и някои, макар и отделни
действия, които получиха голям негативен обществен резонанс спрямо БСП,
макар че са извършени от отделни хора, а не от ръководството. Става дума за
искането за легализация на проституцията, без отрицателна реакция от
ръководството. С подобен характер е и идеята на един от водачите на листите на
БСП (от гражданската квота) за легализация на марихуаната. Подобен остър
негативен обществен резонанс имаше и гласуването в Европарламента на депутатите
на БСП в подкрепа на Истанбулската конвенция, ЛГТБ и джендъризма. Има
граници в политиката, които не може и не трябва да се преминават поради
национално установените дълготрайни масови традиции.
* * *
Да, има провал на БСП на
парламентарните избори. Зад всеки провал има причини и грешни действия
и тактики. Както казва българският народ „рибата се вмирисва откъм главата“, но
се оказа, че я чистят откъм опашката. Народът казва още и че „стъпалата се
метат отгоре надолу“. В БСП сегашното ръководство иска метенето да започва
отдолу-нагоре. Да, при наводнение и потъване, „удавникът се държи и за сламка“.
Нещо, което Нинова, Свиленски и Проданов се мъчат да направят. Може и сламката
да ги спаси. Но това ще е нов тежък удар върху цялата партия и ляво мислещите
хора в България. Оставката на Изпълнително бюро е опит за прехвърляне на вината
от Нинова и Свиленски към другите членове на ръководството и заблуждаване на
вътрешнопартийното мнение. Тезата, че сега ни предстоят важни дела и други
избори и не бива да се търси отговорност, успешно развивана от Д. Дъбов в
миналото, а сега е отстоявана от Нинова, Проданов и др.. С това само се отлага
и размива решаването на същностните проблеми на БСП. А те са въпросите за
социалната база, идеологията и ценностите, за разработваната и провежданата
политика, за връзката и отстояването на интересите на хората на труда. Да, има
провал, това го вижда цяла България. Има провал, но няма виновни ли?
Въпросите от дневния ред на живота на
хората на труда трябва да станат въпроси на дневния ред на ръководството на
БСП, а не прекомерната жажда за партийна и държавна власт.
Анко Иванов – д-р по философия
