Предизборно икономическо баламосване

            Остава месец до изборите и политиците ги обхвана предизборното бръщолевене. Всички говорят уж на различен политически и икономически език, ама май че не ни казват истината, а се въртят, както казват руснаците „вокруг до около“, (т.е. без да се засяга същината на въпроса), само и само да не кажат истината. А както бе казал още преди около 2500 г. Аристотел: „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа“. Колкото и да ги уважавам политиците, независимо от кой спектър са, „истината ми е по-скъпа“.  И трябва да видим същината на ситуацията. Истината е винаги субективна. Но има и истини, очевадни и очеизвадни, които се доближават до обективната истина, до действителното състояние в обществото.  Гледайки, слушайки и четейки коментарите на едно сутрешно предизборно надприказване (24.02.2017) между бивши министри от две противоборещи се партии – Горанов (ГЕРБ) и Стойнев (БСП), останах с неприятното усещане, че ме баламосват. Често подобни баламосващи послания за промяна на статуквото на българската бедност правят и редица други политици, неолиберални икономисти, високоплатени журналистки и т.н. А някой иска ли да бъда балама?

            Главният белег на сегашното състояние на обществото в България е огромната бедност, огромното неравенство, голямата социална и икономическа несправедливост и като резултат от това е огромната емиграция, развихрянето на криминалната престъпност, корупцията и демографската катастрофа. Поради това хората са недоволни от политиците, които управляват страната през последния четвърт век. Огромната маса българи искат промяна на сегашното неолиберално статукво, правещо богатите все по-богати, а бедните все по-бедни. Извънредните парламентарни избори поставиха политическите партии пред дилемата – промяна или политическа смърт. И всички, като в църковен хора заговориха за промяната на статуквото на масовата бедност, за обрата и за преодоляване на неолибералното глобалистко статукво. И всички се въоръжиха със социалното слово, с „грижата за народа“. И се започнаха едни разработки и утвърждавания на социално обагрени предизборни платформи за чудо и приказ. Заливащото ни огромно социално ориентирано многословие е с все уж верни и правилни неща, но по своята същина са приоритети и стратегии за запазване на статуквото. Важното в този телевизионен диспут бяха няколко манипулации, няколко клишета, упорито насаждани на българската общественост като принципи за развитието на страната.

Първата манипулация е, че „за да има по-големи доходи трябва да има растеж на икономиката.“ Но това е само част, малката част от истината. Вече двадесет години българската икономика е в растеж, кога по-голям, кога по-малък, но растеж. През това време нараства средната работна заплата. И уж всичко е наред. Растежът на средната работна заплата е като средната температура в болницата. Индивидуалните и груповите стойности са много различни. За някои тази температурна е нормална, но за мнозина други е смъртоносна. Има растеж, но се увеличава делът на хората под равнището на прага на бедност, изчерпват се голяма част от личните спестявания, от заделеното „за черни дни“. У хората все повече се утвърждава усещането за бедност, за несправедливост в разпределението на богатствата. И безкрайно продължава емиграцията на трудоспособно население от страната, безкрайно се задълбочава демографската катастрофа. А икономическият растеж е белег за нарастване на произвежданото в страната богатство. Има растеж на произведеното национално богатство има, но реален растеж на доходите на огромната маса хора няма. Следователно икономическият растеж е само предпоставка, само възможност за растеж на доходите.

Второто манипулативно внушение, е че доходите на хората се създават от икономиката. А тя не расте ей така, от само себе си, от слънцето, влагата и почвата. Растежът се осигурява от работещите хора, а не от икономиката. Главното в растежа е производителният труд. Чрез него се преработват природните ресурси и се създават материалните блага и услуги, необходими за хората. Капиталът осигурява по-големи възможности за по-производителен труд. Доходите на хората се създават от самите хора. Работейки те създават материалното богатство на обществото, произвеждат стоки и услуги, а чрез пазара се остойностява новосъздадената добавена (принадена) стойност. Доходите на хората се създават от техния труд, но при наличието на определени природни и обществени условия. Икономиката е продукт на обществените отношения между хората. Произвеждайки нови продукти и услуги, хората влизат в преки и опосредствани отношения помежду си, но не само икономически, но и социални и политически.

Третото манипулативно внушение е, че „доходите не се създават от политиците“. Да, доходите се създават чрез труда на хората, в сферата на икономиката. Но те в изключително голяма степен зависят от политиците. На В. Горанов някой трябва на прост, т.е. на обикновен български език да му обясни, че икономика без политика няма, че политика без политици няма. Не е нужно да се впускаме в теоретични разглеждания на връзките между икономика и политика. По отношение на доходите решаваща роля имат две неща. Първото от тях е равнището на обществената производителност на труда. Да, в България равнището на производителността на труда е ниско, но и доходите са два пъти по-ниски от достигнатото равнище на производителност на труда. Следователно има крещяща несправедливост. Политиката, осъществявана от българските политици през прехода е да се поддържа ниско равнище на доходите за да се привличали уж чуждестранни инвеститори, примамвани от ниската цена на труда. Да, но нещо на хоризонта не се забелязва опашка от чакащи чуждестранни инвеститори. Обратното е по-вярното. Чуждестранните инвестиции все повече намаляват. Но ниското равнище на доходите не стимулира собствениците на производствените предприятия да влагат средства за повишаване на производителността на труда. Тях ги устройва ниското равнище на доходите, при което реализират значими печалби. Другото, най-важното и решаващо за равнището на доходите е разпределението на произведената добавена стойност. А то става по два начина – чрез прякото и браншовото договаряне между наемния труд и капитала (собствениците или упълномощените техни представители) и преразпределение чрез данъчната система за осигуряване на социалните дейности в обществото. И двата начина сега са в ущърб на наемните работници. А разпределението на добавената стойност зависи от провежданата от политиците финансова и данъчна политика. Политиците да бъдат любезни  и да не се извиняват с икономиката, че уж само от нея зависело равнището на доходите. Политиците чрез реализираните в обществото политики влияят върху развитието на икономиката, икономическия растеж, но и пряко върху равнището на доходите. 

Четвъртото манипулативно действие е премълчаването, с което неолибералните и социаллибералните български политици „предпазват“ огромната маса от хора, е че разпределението на произведеният нов обществен продукт, разпределението на добавената стойност е крайно несправедливо. Лъвският дял от добавената стойност отива в собственика (капиталист, буржоа, предприемач, частник, главен акционер и т.н.), а мизерна минимална част, недостигаща за примитивно жизнено равнище е отредена за производителя на това богатството. Това положение марксистите наричат присвояване на произведеното богатство. И тук е ролята на политиците чрез множество механизми да регулират тези разпределителни отношения между капиталист и наемен работник. В общественото пространство циркулира като механизъм само равнището на минималната работна заплата. Да, тя трябва да се повишава значимо през следващите години, а не само символично. Политиците могат да се намесват по-решително в решенията на т.нар. Тристранка, а не да оставят вълка (капитала) да се договаря с агнето (наемния труд). Същността на вълка (капитала) е стремежът към максимални печалби на всяка цена и при минимални разходи за труд. Изсветляването на българската икономика, решителното намаляване на присъщия на неолибералния капитализъм сив сектор, също ще се отрази пряко на доходите, но и на постъпленията в държавния бюджет, чрез които се решават важни социални въпроси като образование, здравеопазване и т.н. Това, от което бягат българските политици е разширяване на държавния сектор в индустрията, чрез който ще се въздейства за намаляване на бедността не само чрез разкриването на работни места, но и върху разпределението на доходите: чрез отчисленията за държавния бюджет (75%) при мизерните 10% за частния капитал; чрез повишаване на трудовите възнаграждения на наетите в държавния сектор. Увеличаването на заплатите в държавния сектор неминуемо ще предизвика увеличаване на доходите в честния сектор на стопанството на България. 

            Предлаганите ни предизборни платформи, независимо от използваната словесна еквилибристика, в огромната си част не предлагат реално увеличаване на доходите на наетите работници. Сега всички предизборно използват социална реторика, но предлаганите социални мерки имат характер не на промяна и замяна на неолибералната политика със социално ориентирана такава. Предлаганите от ГЕРБ, РФ, Воля, ДПС, БСП  и др. предизборни платформи в по-явна или в по-скрита форма отстояват интересите на капитала. Малко по-ляво от обикновеното звучат предизборните послания на новия лидер на АБВ, но те не почиват на реалистичност. Самият факт на коалирането с „Движение 21“, което е социаллиберално по своята идейна същност (прословутото няма ляво, няма дясно) показва реалните намерения на центристка, а не за лява политика. Силно лява забежка към социалната реторика правят и патриотарите. И неслучайно в-к „Сега“ написа, че предизборните платформи на ГЕРБ и БСП в сферата на икономиката са почти еднакви.  И ако поддържането на дясната неолиберална политика  е присъщо на десните (РФ, ДСБ, Да България и др.) и популистките (левите забежки на дясната ГЕРБ и безбройните малки партии и движения) партии. Това обаче е недопустимо за обявяващата се за лява партия БСП. Да тя е лява по своя състав и симпатизанти, но има ръководство овладяно от десни кариеристи, стабилно подпирани от нови капиталисти със социалистическо потекло.

             Да, истината ми е по-скъпа от посланията на политиците, от изказите на Борисов, Нинова, Каракачанов, Трайков, Москов и т.н.. Не искам да изглеждам балама. Така както започна предизборната кампания, вероятно така и ще завърши – с победа на сегашното неолиберално статукво. А промяната, радикалната промяна на обществените отношения в страната е крайно необходима. Сега е време избирателите да мислят преди да гласуват, а не след това да се вайкат. Хора бдете, отново ни баламосват. Ако на някои им харесва, нека да следват баламосващите телевизионни предизборни послания на тези политици.

25.02.2017 г.

Анко Иванов – д-р по философия

Медиите и новото политическо месианство

Човешката природа е нещо твърде сложно, най-сложно нещо на нашата планета. Хората са най-любознателното и най-предприемчивото същество. Хората, за да се развиват са възприели обществения характер на съществуването, на доминирането на разума над емоциите. Сложното съчетание между емоция и разум умело се използва в политиката за постигане на определени политически цели. И то се използва манипулативно, дали в явна или в прикрита форма, това няма значение. Хората са любопитни (любознателни), те търсят знание и информация за най-различни неща, от ежедневното битие на други хора до най-абстрактни неща като Вселена, Космос, разум и т.н. Те търсят знание и информация чрез възприемането на образ, звук и писмо, разбира се представяни им в най-различна форма и чрез най-различни средства.

В съвременни условия най-въздействащи върху настроенията и предпочитанията на хората са съчетанията на образ (картина, изображение, личен образ и излъчване) и говор. И поради това политиците се стремят чрез личния си образ, екранно поведение и изказ да впечатлят хората. Това става предимно от телевизионния екран, от трибуната на обществено мероприятие и дори с речите в Народното събрание. Но хората са твърде впечатлителни не само от звука, образа и текста, но и от обвръзката на тези неща с техния собствен живот, с техните интереси и тяхната колективна и лична значимост. Ето тези дадености използват най-успешно политиците, когато се стремят да въздействат на избирателите. И има два типа политици. Такива, които чрез политиката изразяват и защитават интересите на големи групи от хора, и такива, които обслужват тесни групови и лични егоистични интереси. Разбира се, има и твърде често съчетание на тези интереси, особено на тесните групови с индивидуалните себични интереси. 

            В сложния свят на политиката и политическите отношения хората се ориентират не само и не толкова разчитайки на собствения са разум, а от получаваната и интерпретираната за тях от други лица информация. И ето тук, в това поле се рекрутира политическата манипулация. За да направят своя разумен отговарящ на техните собствени интереси политически избор, хората трябва да имат няколко неща: политически разум, политически опит и политическа памет (оценка на близкото минало); вярна информация за възможните политики, отговарящи на техните потребности и интереси; свобода да правят самостоятелен политически избор, т.е. действителна, а не мнима свобода.

            В сегашните предизборни времена с особена сила застават истината и манипулацията на  информация. Сега в информационното поле тече безкрайно манипулирана информация, подават се множество действителни и измислени новини, представят се на зрителите, слушателите и читателите нереалистично определени събития във вътрешния живот на страната. В информационната среда в България са се формирали няколко центъра, обслужващи в скрита или полускрита форма определени политически интереси: 1/. Кръгът Капитал с неговите информационни, подмолни и често чуждестранно платени средства за влияние, обслужващ предимно най-десните политически групировки, защитаващи тесните егоистични интереси на едрия капитал;  2/. Кръгът на пеевските медии (вестници, сайтове, телевизионни предавания) и разпространение на печата; 3/. Кръгът на герберастките (мутроолгархически) телевизии, радиостанции, вестници и сайтове, задкулисно финансирани от определени кръгове, а и чрез държавните поръчки за реклама. 4/. Формиращ се нов епицентърски кръг за обществени внушения и манипулации.

Този нов четвърти Епицентърски кръг е претендиращ за създател на новите политически вълни и на основата на формиране на големи очаквания от явна или измислена харизма на определени лица. Мнозина остават с впечатлението, че той се ръководи от една известна българска журналистка, която в близкото минало венцехвалеше последователно, а понякога и едновременно: Командира (съсипателят на българската икономика), Владетелят от Сараите (обръчите от форми), Кобурга (доразпродаване ва България), пожарникарят Борисов (масово използване на европейски и български фондове за обогатяване на избрани фирми), а сега и Нинова. Най-вероятно това, което епицентърци правят е режисирано от невидим задкулисен кръг, имащ интерес от създаване на нов политически образ.

Кое е общото между тези на пръв поглед несвързани информационни кръгове!

Ø  Първо. И четирите кръга са защитници на една и съща политическа и идеологическа система, основаваща се на: глобалисткият монополюсен неолиберализъм, обслужващ интересите на най-едрия капитал (предимно най-богатите) и върховното господство на САЩ над света. Става дума за политика против интересите на бедните, срещу интересите на други страни. Общото между четирите кръга е концепция за свят без граници, с неограничени възможности на ТНК, на крупните банки да изсмукват национален доход от едни към други страни, за изсмукване на най-интелигентната част от човешките ресурси към най-развитите държави.     

Ø  Второ. Информационно затъмнение за съществуването на други възможни политики основаващи се на социалната справедливост, на националните и местните интереси. При това чрез медийна цензура в най-драстичната и форма на комунистически, социалистически, леви социалдемократически, националистически и патриотични идеологии, организации, движения и партии. В екраните на телевизиите в САЩ, Канада, Западна Европа, Австралия и т.н., а и в България, не може да се срещне разкриване на истинските причини за голямата бедност и огромното неравенство между хората. И не само това, а се използва и технологията за публично омаскаряване най-често с измислени факти и събития на лицата, носещи определени различни с господстващите идеи и послания към гражданите. Особено показателно бе световното омаскаряване на Доменик Строс-Кан и ликвидиране възможността лявомислещ човек да стане президент на Франция. Макар че Франция е далече, дори и нашите средства за масово омаскаряване не пропуснаха възможността за издевателство над Строс-Кан. А у нас е налице и пълното премълчаване дори на съществуването на явлението „Българска левица“. А нейният председател е член на ръководството на Интернационала на новите леви партии, които в Европа все повече набират скорост и са представени в Европейския парламент. Сигурно България ще се „обърне нагоре с краката“, ако в предаванията на Панорама, Референдум, сутрешните телевизионни блокове и т.н. се появи представител на Българската левица, на комунистическите партии (без Чакъров като разказващ политически пикантерии) или други леви социалистически движения.  Българските медии със „страшна сила“ мълчат за неравенството в обществото и породилите го причини, за социалната несправедливост и т.н. Всичко това е „табу“ за българските медии.

Ø  Трето. Масово информационно внушение, че в света има само евроатлантически ценности и че във всички страни в света трябва да има само англосаксонски модел на държавно устройство и управление. Това е съчетано с внушението, че всички, които не съответстват на този англосаксонски модел на държавна власт и управление са „диктатори“, които могат и трябва да бъдат не само изобличавани, а сменяни чрез „нежни“ революции, „арабски пролети“, „майдани“, военни намеси и разстрелване и обесване (справка Кадафи и Садат). Този който не поддържа еднополюсният световен ред, подобно на Путин и Си Цзин Пин са омаскарявани и оплювани. Напоследък все по-модерно става твърдението на десните политици и политолози, социолози и водещи журналисти, че българският народ бил избрал евроатлантическата интеграция и бил безкрайно доволен от нея. А как българският народ е избрал страната ни да членува в ЕС и НАТО? Кой ли да ти каже, когато не е имало допитване до него (българския народ), подобно на референдумите в Дания, Норвегия и други страни?

Ø  Четвърто. В явна или най-често в скрита форма предимно чрез телевизиите са налага масовата комерсиална американска нискохудожествена култура. Култура, която се пропагандира като модел за подражание от националните култури, особено чрез масовите и касовите естрадни песни и филми. 

Ø  Пето. Налагането на почти пълна цензура на средствата за масова информация и превръщането им в средства за масова манипулация и омаскаряване. Цензура, налага от „медийната политика“ на собственика. А това означава, че информацията трябва да е подчинена не на истината и обективността на ставащото в света и в България, а на субективните бизнес-интереси на собствениците или на зависимостите на собствениците. Нещо повече, наложи се като практика налагането на възлови места в държавните средства за масова информация на лица задкулисно свързани със СДС или пък с ГЕРБ. Държавните органи, избрани да спазват реда и свободата на словото започнаха да забраняват излъчвания и публикации, несъответстващи на политическите интереси на задкулисието. Да си спомним свалянето на предаването на Волгин! Може би най-страшното в политиката на тези четири кръга  е налаганият модел за подражание на самоцензурата на журналистите. Тя е наложена чрез механизмите за: уволнение и назначение на журналистите; йерархично израстване; размер на трудовите възнаграждения.  И само един пример за политически внушения чрез наложения финансов интерес на водещите телевизионни журналисти. Това е примерът с искането на предишното ръководство на БСП за отмяна на плоския данък на облагане на доходите на физическите лица. Разработената от Миков схема предвиждаше, ако не се лъжа в спомените си, по-високо облагане на доходите над 2500 лева, и поетапно повишаване на ставката за облагане. Да, но всички водещи журналисти в българските телевизии получават заплати между 3000 и 10000 лева. Това означаваше, че Миков иска да им „бръкне в джоба“ и те се постараха да го представят като неуспешен лидер на БСП. Нинова, предлага облагане на доходите с по-висока ставка само за хората, получаващи над 10 000 лева месечно, т.е. ставка, която не засяга водещите журналисти и те почти в хор започнаха кампания да я възвеличават като лидер на БСП. Следователно не обективните интереси на огромната маса бедни българи са в основата на журналистиката, а техните лични егоистични финансови интереси.      

Новите епицентърски напъни за създаване на нов политически харизматичен

образ на политически лидер.  

През последната година е в ход политическата дейност на определен кръг от хора в страната да се заблуди отново българския народ, като се прогласи формирането на нов харизматичен лидер, който „да поведе българският народ“. Част от журналистите са участници в създаването на предишните „харизматични“ лидери като царчето Симеон и Б. Борисов, които използваха вълната на народното недоволство от провежданата дясна неолиберална политика, сега са се заели с нова мисия, създаване на нов алтернативен масово внушаван лидерски образ на Корнелия Нинова

Механизмите за формирането на нов политически образ с примамлив образно-изказен облик за пред публиката са множество. Но няколко от тях прозират през последното послание на епицентърци, които са най-активните във внушенията за „новия месия“, за „новия спасител на нацията“. И както и в другите два случаи на месиански внушения има единство на личностна мания за величие с масови пропагандни политико-журналистки внушения.  

На първо място, това е внушението, че виновно за всичко е времето и че основните лидери и партии залагали на различни позиции по отношение на неолибералното българско статукво. Някога времето си искало Борисов, сега си искало Нинова. И се появи новият слоган на месианската епицентърска пропагандна кампания:  „Времето си иска Нинова“ (19.02.2017 г.). Ама това време, не е онова, за което говореше Левски: „ние сме във времето и времето е в нас“. Ние не обръщаме времето с политиките, които ни се предлагат от почти целия политически център в България.

На второ място епицентристите, съзнават ли го или не го съзнават, са за запазване на сегашното омразно неолиберално статукво. Те определят, че ГЕРБ били за запазване на статуквото чрез „Същите лица, същите приказки за магистрали, все същото“. Да, ГЕРБ са за запазване на статуквото. При тях промяната е предимно в социалното говорене, но не като действие и истински намерения за действие, а само са принудени от обстоятелствата да използват демагогска популистка фразеология. А епицентърци твърдят, че „БСП залага на промяната“. А истината е съвсем различна. И ГЕБР, и БСП, и Патриотичният фронт, и разпокъсаните десни партии, и ДПС и ДОСТ са за запазване на статуквото, за евроатлантическата ориентация и т.н. 

За да разпознаем истината трябва да означим ясно главният, основният проблем пред обществото, чието разрешаване ще доведе до същностна промяна на статуквото. А това става чрез радикални икономически, социални, политически, демографски, образователни и други политически програми, чиято реализация ще доведе до истинско преборване на неолибералното статукво.

Главният проблем на България е бързо умножаващата се бедност на населението, обогатяване на богатите и безкрайно обедняване на бедните. А това се дължи на користното разпределение на новосъздаденото богатство в страната. Богатството се  присвоява от малка група мутроолигарси. Това става чрез множество механизми, но най-набиващото се на очи е много ниското равнище на заплащането на труда на всички наемни работници, специалисти, експерти, учители, лекари, медицински сестри, служители и т.н. Заплащане, което е два пъти по-ниско спрямо нивото на обществената производителност на труда. Безкрайната бедност на работещите поражда новото явление – нежелание на някои хора да се трудят, да повишават своето образование и квалификация. Неработещите и работещите бедни са естествен източник на мотиви за криминални престъпления, на мотиви за лично корумпиране. В предлаганите политически предизборни платформи има само отделни неща, с които леко да се смекчи ограбването на миналия и настоящия труд на огромната маса от хората. В тази посока са предлаганите увеличаване на минималната работна заплата, минималната пенсия, опрощаване на 50 и 100 лева от дължимите данъци при наличието на едно и две деца и т.н. Повишаването на доходите е оставено в ръцете на работодателите, които налагат своите решения в т.н. „Тристранка“, в която ролята на държавата е сведена до минимум, а договарянето е от типа договор между вълк и агне. 

Огромната бедност се дължи и на ограничената възможност чрез данъчната система в държавния бюджет да се увеличават средствата за социални дейности като безплатно образование, безплатно здравеопазване, увеличаване на пенсии и стипендиите на учещите се и т.н. Българският бизнес е известен не само с почти изцяло мутренския си произход и методи на дейност, с използването на поръчки за обогатяване и т.н., а и с безкрайната си алчност. Става дума за алчност от типа „одиране на две кожи от една овца“. Явно, е че българският едър и среден бизнес е най-калпавия в Европа. Защо ли? Защото работи при най-ниските данъчни ставки от 10%, при средно за Европейския съюз между 20 и 25%. Как така при по-високи данъци в Естония, Полша, Словакия, Чехия и т.н. бизнесът  е рентабилен и възнагражденията на труда са по-високи и разбира се, жизненото равнище е по-високо? Но в България нито една партия не предлага увеличаването на корпоративния данък. А това е главната мярка за запазване на статуквото. Защото ако данъкът е не 10, а 20% ще се увеличат приходите в държавния бюджет. По подобен начин стои въпросът и намаляването на ДДС за редица социално важни  позиции. Само отделни незначителни партии предлагат намаляване само в отделни позиции. Главните „политически играчи“ на предизборното поле си мълчат за промяна на двата вида данъци, за повишаване на събираемостта на акцизите, за борбата със сивата икономика и т.н. Сегашното статукво работи за едрия и част от средния бизнес. Предизборните платформи са насочени предимно към облекчаване на средния и дребния бизнес, особено програмите на БСП и Воля. Промяната на статуквото изисква ограничаване на обогатяването на едрия бизнес и повишаване на доходите на наемния труд.  А това го няма в предизборните програми, следователно епицентърци заблуждават своите читатели. Твърдението на Нинова, че тя е алтернатива на статуквото чрез промяна на политиките е несъстоятелна. Но тя е несъстоятелна и за огромното мнозинство от политически партии, понеже техните програми се опитват в различна степен да „фризират“ статуквото и по този начин чрез новота „фризура“ да го направят по-възприемано от маса български избиратели. 

На трето място е масовото информационно внушение, че на българското общество са омръзнали определени политически лица, предимно поради продължителното им участие в политиката. И медиите наложиха мантрата за подмладяването, за смяната на лицата. Нинова подхвана тази струна и декламира, че „Ние сме алтернатива на статуквото в две посоки – промяна в политиките и промяна в лицата“. Така подходиха в подреждането на листите и някои други политически партии. Но тъй като епицентърци славословят и почти боготворят Нинова, ще се спрем отново на промяната на лицата в листите на БСП. Липсата в листите на знакови доказани леви социалисти (Миков, Стоилов, Мерджанов, Божинов) и възможността за отсъствие в бъдещи листи на Пирински и Станишев не решава въпроса за главното за депутатите в Народното събрание – качеството на законотворческата дейност. От „отстрелването“ на левите социалисти от листите ще загубят не те, а социалистическата партия като цяло. С тяхното „отстрелване“ (по-точно лустриране) в БСП се насажда отново духът на социллиберализма на Първанов, Овчаров и Станишев, избягва се от типичните социалистически и социалдемократически идеи, насажда се авторитаризмът при вземането на решения (без дискусия и спор), а само с ръкопляскания. Сега листата на БСП може да бъде структурирана на четири групи. Първата е от съратници на Нинова и участници в отстраняването на Миков от лидерския пост. Това са „стари лица“ в политиката на БСП, някои от тях наближаващи ограничителната възраст от 12 години депутати (К. Добрев, Ст. Данаилов). Втората многобройна група са лицата от т.нар. „гражданска квота“ – хора с телевизионна визия като актьори, журналисти, други дейци на културата, някои от тях на след пенсионна възраст като Ст. Данаилов, Велков, Т. Томов и т.н. По-голямата част от тях са лица от типа Максим Захариев и П. Курумбашев и други използвачи на името на социалистическата партия, т.е. хора без афинитет към социалната политика и социалистическата идея. Такъв е примерът и с Нона Йотова, съжителката на Б. Ботев (покровителстван от олигарха Гергов). С тези лица се търси предимно възприемчив образ, независимо от качеството на законотворци, т.е. на политическия пазар ни продават не политики, а телевизионни образи. Третата група са милионерите в БСП, тези които поради своето материално-финансово положение в обществото няма как да защитават интересите на наемните работници и служителите. И четвъртата група са нови присопособенци към обстановката и млади неопитни, макар и перспективни млади хора. С изключение на Мирчев, Зарков и Симов, останалите по-млади хора са на толкова задни позиции в листите, че едва ли за някои от тях ще сработи правилото 13:13 или 15:15 или пък преференциалния вот. Като цяло се формира група, която в новото Народно събрание ще има по-привлекателен телевизионен облик, но със значително по-ниско качество на законотворчеството. Това особено би затруднило БСП, ако стане първа политическа сила и излъчи правителство.  Тогава главното ще бъдат не „новите лица“, а „можещите лица“, а те ще са кът. По този начин на формиране на листата се формира своеобразен култ към лидера на партията. Манипулацията с новите лица, с омръзналите стари лица е базата върху която се гради новата промисионерска дейност на епицентърци, създаването на образ на нов Месия, на нов Спасител на държавата, но този път в пола.

На обществото е потребна действителна радикална промяна чрез намаляване на неравенството, повишаване на социалната справедливост, осигуряването на социалната сигурност и по-високото жизнено равнище на хората. На хората не им трябва самоцелна промяна, фризура на статуквото, прогласявана от платени от мутроолигархията социолози, политолози, политици и особено от мастити журналисти. Политиците трябва да се водят от политиките, основани на тяхната политическа идеология, а не от невидимата „ръка на съдбата“ по израза на епицентърци. И ако се обърнем към библията и я префразираме, изводът ще бъде, че политиците се познават по реализираните политики, а не от обещанията за промяна на лицата и на статуквото. Нинова, подобно на предишните „месии“ има добър външен телевизионен образ, ясен, разбираем, конфронтационен  изказ  и поведение. Но за промяна на статуквото се изискват съществено други характеристики, тези които Нинова не притежава: чисто политическо и приватизационно минало; истинска лява социална платформа, а не фризиране на неолиберализма; диалогичност и вслушване в гласа и интересите на хората на наемния труд, а не социално говорене, а действия в интерес на бизнеса и т.н. Ако БСП отново управлява и провежда несоциалистическа, а социаллиберална или откровено неолиберална политика това ще бъде фатално за съществуването на партията на социалистите. И неминуемо в обществото ще се зароди нова силна радикално лява партия.  

Предизборните платформи подсказват на разумните избиратели, че действителна промяна на статуквото няма да се състои, понеже ще надделее продажбата на телевизионни нови образи, а не на действителна реална (не фризирана) политика за промяна на статуквото. А може да се случи и нещо ново, нещо неочаквано от рода на Априлски тезиси след изборите.

20.02.2017 г.

Автор: Анко Иванов – доктор по философия

"Подмладяването" като фризиране на статуквото

Мечтата на Сивия кардинал на БСП и на Нинова се сбъдна. В списъка на водачите на листите за предстоящите парламентарни избори няма нито един представител на лявото движение. Нещо, което не е било по времето на целия преход след 1989 г. Най-после социаллибералното дясно крило в БСП се окича с окончателна победа над истинските социалисти. Колебаещият се Симов вече не може да се брои като ляв социалист. Това е победа на десните в БСП, която отдалечава социалистическата партия от нейните главни корени – изразяване и защитаване интересите на бедните, на хората на наемния труд, на борбата за повече справедливост и равенство.

Внимателният анализ на публикувания списък на водачите на листите за парламентарните избори разкрива редица неща, които са неприятна истина за Сивия кардинал. Защо неприятна истина? Защото разкриват истината за противоречие между прогласени мотиви и принципи за изменение на Устава на БСП и последващи решения. Заседанието на конгреса прие решение за въвеждане на мандатност от 12 години максимален срок за пребиване в Народното събрание. Това бе направено под девиза за обновление (смяна на лицата) и подмладяване. Инициаторите и поддръжниците на това решение бяха забравили най-важното за една листа за Народното събрание – качеството на кандидатурите, техните знания, опит и умения да изработват политика и то в съответствие с идейните основа на социалистическата партия.

Да се опитаме да направим анализ по трите основни показателя: обновление (нови лица); подмладяване; парламентарна експертност и качество на законотворчеството.

Първо. Обновлението не се състоя, поне на равнище водачи на листи. Нинова с телевизионен гръм и трясък обяви 40% обновление на водачите на листи. От 31 водача на листи нови лица са само 9 (девет). Останалите 22 са досегашни народни представители и водачи на листи, министри и зам. министри. През 2013 г. Станишевото обновление е 50% и е направено без лустрационни промени на Устава. Какво значи  обновление, какво значи смяна на лицата? Елементарният отговор е нови, непознати до сега  лица.  В смисъла на тълковния речник нов означава: който е неотдавна; следващ друг; неизвестен, непознат. В случая меродавно е последното значение – неизвестен, непознат. Новите водачи на листи са: Елена Йончева, Тома Томов, Крум Зарков, проф. Иво Христов, Иван Генов, Славчо Велков, Александър Симов. Към тях могат да се добавят Иван Ченчев и Стоян Мирчев, макар че са били депутати, но за малко време. Следователно обновлението на водачите, а не на народните представители, е почти 30%. Вероятно апаратчиците на Позитано броят за нови Филип Попов – два мандата народен представител, Васил Антонов – два мандата и т.н. Отпадат като водачи на листи по лустрационни причини Михаил Миков, Янаки Стоилов, Георги Божинов, Ат. Мерджанов, А. Найденов.

Второ. Подмладяването не се състоя. Изпълнителното бюро и Националния свет на БСП не случайно не посочиха възрастта на водачите на листите. Ако приемем за млади лицата на възраст до 40 г., т.е. тези, които не могат да стават Президент на Република България, то броят им като водачи на листи е незначителен. Това са само трима – Крум Зарков, Стоян Мирчев и Станислав Владимиров. На границата със следващата възрастова група е Александър Симов (р. 1977 г.). Или около 10% млади водачи на листи. Втората възрастова група е от 41 до 60 години, т.е. зрялата възраст или с 18 водачи на листи, или почти 60%. В най-горната възрастова група (над 60 г.) са 9 души. От тях Тома Томов и Стефан Данаилов са със 74 навършени г. Над 65 г., т.е. пределната възраст за пенсиониране на професорите, е още и Славчо Велков. В предпенсионна възраст (60-65 г) са Иван Генов, Петър Кънев, Васил Антонов, Таско Ерменков, Светла Бъчварова и Денчо Бояджиев. Общо в най-високата възраст са почти 30% от водачите на листите. Делът от около 60-70% народни представители от зрялата възраст е оптимален за законотворческия орган на държавата.  Сравнението с „новите лица“ за младата възраст не показва съществени различия от досегашната практика. В предишните състави на Народното събрание в младата група водачи бяха К. Добрев, Д. Стойнев, К. Нинова и още няколко души. Сравнението обаче между отстранените (лустрираните) и „новите лица“ не е в полза на последните. Лустрираните М. Миков (56 г.), А. Найденов (58 г.), Я. Стоилов (58 г.), Ат. Мерджанов (53 г.) имат значително – малка възраст, т.е. са значително по-млади от „новите знакови лица“ Тома Томов (74 г.), Славчо Велков (55 г.), Иван Генов (63 г.). Само Ел. Йончева и проф. Христов са на възрастта на Мерджанов (52-53 г.). Е, и на това, ако му казвате подмладяване! 

Трето. Експертността и качеството не се повишават, поне за водачите на листите на БСП. В Народното събрание трябва да има огромна доминираща група от хора с висока експертност предимно в областта на правото, икономиката, политологията и социологията, но и в образованието, науката, културата, здравеопазването и социалните дейности. Високата експертност, опитът в законотворческата дейност и принципната нелобистка позиция помагат за повишаване на качеството на законотворчеството в страната. Тези неща се придобиват в процеса на образование, но се развиват предимно чрез практическата политическа и законотворческа работа. Една голяма част от новите лица-водачи на листи не познават българското законодателство и тепърва трябва да го усвояват, не познават процеса на законотворчеството, нямат ясна политическа позиция по множеството от вътрешните проблеми на страната. На мястото на опитните законотворци, честни и принципи социалисти, в Народното събрание ще бъдат хора, които не познават основни неща от законотворчеството. Да, до това доведе лустрацията.

Известният и уважаваният от средното и по-старо поколение българи журналист-международник Тома Томов едва ли ще повиши качеството на работата на групата на БСП в Народното събрание. Сегашното младо поколение, израснало във времето на прехода не познава неговите блестящи журналистически анализи и коментари от миналото. А и сегашните му позиции по основни външнополитически въпроси и проблеми не са от най-разбираемите и съответстващи на духа на новото време. На 75 години Тома Томов трябва да се учи как се пише законопроект, как се правят изменения в закони, как се обсъждат законопроекти и т.н.  Вероятно чрез депутатстването Томов ще загуби част от своето журналистическо обаяние, което има сред по-възрастното поколение. 

Подобна е ситуацията с Иван Генов. Безспорно той е един от най-големите български ядрени експерти и ръководители в сферата на енергетиката. Безспорен авторитет. Има и едно друго много силно качество – лична преданост и послушание пред Сивия кардинал на БСП. Но това дали ще повиши качеството на неговата законотворческа дейност. Само тези две качества не стигат за да стане тепърва добър политик и да отстоява политическата линия на социалистическата партия. 

Другият водач на листа – спортният журналист Иван Ченчев има едно прекрасно за цесекарите качество – вярност към червения футболен отбор. Да има и още едно качество – лична преданост и послушание към лидера на БСП, има позицията на политическо протеже. Симпатичното ми цесекарче Ченчев вероятно не знае как се пише законопроект, какво е икономика, политика, социология и т.н., но е верен на когото трябва. 

Крайно време е да се преосмисли и мястото на едни от авторитетите на БСП – Стефан Данаилов. В близкото минало той бе блестящ актьор. След това стана блестящ актьор и студентски преподавател. Но Данаилов няма афинитет към законотворчеството. Той си е артист по душа и настройка. Има над 8 години стаж като народен представител, но няма значим законопроект внесен от него. Той няма активна позиция в Народното събрание. И след Ахмед Доган и Делян Пеевски той е най-отсъстващият и най-малко изказващият се депутат. Той, както всички актьори и повечето политици, много обича камерите и телевизионните изяви, но не обича и не умее да прави закони. А същността на Народното събрание е именно това. Досега него го употребяваха като привлекателен образ Първанов, Станишев, Калфин и сега Нинова.  Дано намери този път личен кураж да се откаже от депутатството и на него място да влезе млад човек, който ако не е подготвен, поне  ще трупа опит, а не само отсъствия.  

В Народното събрание депутатите от социалистическата партия и нейните коалиционни партньори се очаква да защитават чрез приеманите закони интересите на огромното мнозинство от хората, на бедните, на наемните работници, на трудовата интелигенция и т.н. Е, как ще ги защитават тези интереси милионерите Петър Кънев. Весела Лечева и Кирил Добрев. Предприятията, фирмите, печатниците, хотелите им и т.н. печелят от присвояването на труда на наетите работници. А в Народното събрание собствениците ще коват законите в интерес на бедните хора ли? Или ще защитават с предимство своите милионерски интереси? Защо ли тези хора милионери са против отмяната на плоския данък? Защо ли тези хора не искат да повишат корпоративните данъци поне до нивото на тези в Унгария (16%), а защо не и както в Словакия (22%)?

И още един принципен въпрос за водачите на листите. Новоприетият Устав на БСП казва, че мандатността е до 12 години за народните представители. Как ще се реализира тази норма към тези, които имат над 8 години стаж като народни представители. Например, Кирил Добрев досега има около 10 г. и 6 месеца стаж като народен представител. Това означава ли, че той се предлага на народен представител само за следващите 18 месеца вместо за 4 години, както е по Конституция?

И не е маловажен и въпросът: „Доколко и в каква степен Националният съвет на БСП може да налага водачи на листи, въпреки явно изразената позиция на местните структури за неприемането на подобни кандидатури?“ И да видим някои примери. Обществена тайна е, че местните структури в Стара Загора и в Ямбол не приемат налаганите им водачи на листите. Става дума дискредитиралите се  „човек на Уестингхаус“, нежелаещ да се бори за каузата за АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“ и „Бандеровеца“, който против интересите на България легитимира една нова фашистка власт в Украйна. Е, с каква позиция да привлечеш избирателите? Подобна е картината и във Видин. На общинската конференция са номинирани 8 кандидати за листата за народни представители. С най-много гласове е Димитър Велков (55), а определеният за водач на листата от Националния съвет на БСП Филип Попов е класиран на  седмо място (27 гласа). Вероятно той е награден с водачество на листата (т.е. сигурно влизане в следващото Народно събрание) за личната си преданост към председателя на БСП.

 Националния съвет на БСП прие една фризираща сегашното неолиберално статукво предизборна платформа, с която освободи лявото политическо пространство. И в него моментално са наместват други политически субекти, които само се прикриват с левите послания и отнемат от БСП голяма маса от избиратели. Безсмислената лустрация от листите за Народното събрание на доказани експерти и формираната листа на водачите на листи допълват вече неблагоприятната картина. С това се изпуска възможността след успеха на ген. Радев на изборите за президент, БСП да привлече много по-голяма маса избиратели.  Ръководството на БСП не разбра, че червената карта е измамна. Не разбра, че само с предлагане на избирателите на „нови лица“ и телевизионни образи няма как да бъдат спечелени парламентарните избори. Хората вече все по-малко вярват на налаганите им от и чрез телевизиите образи, все повече преценят по равнището на собствените си доходи, по реализираната политика. Сега е потребно не фризиране на статуквото, а неговата радикална промяна, промяна очаквана от хората.

12.02.2017 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Подмяната и използването на понятията народ, демагогия и популизъм като политическо оръжие

            В българската политика, както и въобще в политиката във всички други страни, върви една безкрай подмяна на понятията и влагане на различно съдържание в известни и наложени понятия. Освен влагането на друго съдържание в традиционните политически понятия като партия, демокрация, демократизъм, социализъм, патриотизъм, либерализъм, консерватизъм и т.н. има и множество неумишлени грешки и грешни опити за политическа метафора. Но много често става дума за умишлена подмяна на понятията не само от политици, но и от политолози, социолози, народолози и т.н. –лозита. Сега особено актуална стана подмяната на съдържанието на понятия като политика, народ, популизъм, демагогия и др.

            Понятието народ е основно политическо понятие. Обикновено в широкия смисъл на думата като народ се разбира цялото население на дадена страна, в нашия случай – на България. Много често то се използва и като синоним на племе, народност и нация. Типичен пример е използването като синоним на термините българска нация и български народ. Но понятието народ се употребява в различни значения в зависимост от политическата идеология и политическите интереси на отделните партии. В различните конкретно-исторически ситуации понятието народ има различно съдържание и обхват. В епохата на Френската революция това са гражданите, третото съсловие. След това навсякъде по света терминът народ се използва като знаме в борбата за политическа власт и всички говорят от името на народа. Западната демокрация се развива и усъвършенства под знамето на идеята за народовластие, за власт на народа. В буржоазно-капиталистическите общества на Западна Европа, а след това и в САЩ, под народ властващите разбират всички хора, но предимно като избирателите. Обхватът на понятието народ зависи от системата на власт и държавното устройство. Маркс и марксистите са първите, които отделят от народа господстващите класи, които експроприират огромната част от произведеното в страната ново богатство, овеществения във вид на материален продукт труд. В бившите европейски социалистически държави понятието народ обхващаше цялото население на страните, понеже нямаше експроприатори (някога наричани буржоазия и капиталисти, а сега бизнесмени) на произведеното национално богатство. 

            С промяната на общественото устройство и системата на властта, в бившите социалистическите страни се появи характерното за западноевропейските страни разделение на народа (населението на страната) на: класа на бизнеса, използваща наемен труд и присвояваща значимата част от произведеното ново богатство и класа на наемните работници, специалисти, експерти и т.н.. Това от една страна. А от друга – в понятието народ се изключва т.нар. „политически елит“, това което в САЩ наричат истеблишмънт. Почти изцяло политическата класа, с изключение на някои действително леви партии, под маската на загриженост за народа отстоява и защитава обогатяването на богатите (бизнеса) за сметка на бедните. И по същество политическият елит се превръща в бизнес-политически елит. Неолибералните философи, политолози и социолози отхвърлят марксовото класово разделение на съвременното общество и го заместват с т.нар. „социална стратификация“ и вместо думата класа използват неразбираемата за българския народ чужда дума „социална страта“ (от лат. Stratum – слой, пласт). От това, че ще замениш терминът „класа“ с термина „страта“ не се променя същността на разделението на обществото по определен социален показател. И у нас масовото хората използват (на емпирично равнище), за да разграничат бизнес-политическата класа от огромната маса експлоатирани (използван техния труд за обогатяване), използват други термини като „богати и бедни“, „обикновени хора“, „редови граждани“ и др. „Редовият гражданин“ е обитателят на панелките или живее в порутена къщичка, той не е  политик, не е високо платен държавен служител, не е среден или едър бизнесмен. Той си изкарва прехраната и издържа семейството си чрез наемен труд или семеен самоосигуряващ се бизнес. „Обикновените хора“ са тези които не се различават от огромната маса българи – бедни работещи, безработни, пенсионери, мизерстващите и т.н..

Теоретичното използване на понятията народ, класа или страта не може да преодолее чувството на хората за съществени различия в битието (жизненото равнище и начина на живот)  им, разбира се съпоставено с битието на съществено различните от тях – бизнеса и политическия елит. И това не е случайно, че в практиката на въздушния пътнически транспорт се е вкоренило разделението на местата на пътуващите на „бизнес-класа“ и „обикновени“.   И ако в дореволюционна Франция (края на XVIII век) е имало три съсловия, то сега третото френско съсловие е разделено на две нови „страти“ (класи, съсловия и т.н.) – „обикновени хора“ и бизнес-политически (политико-олигархически) елит. В България елитът е мутро-олигархически политически елит. И вероятно Маркс се оказа прав, че „битието определя съзнанието“, т.е. битието определя принадлежността към: а) бизнеса (т.е. класата на богатите) и политическия елит, обслужващ богатите; б) народа – към „обикновените хора“, „редовите граждани“, хората на наемния труд (т.е. класата на бедните).

За народа като съвкупност от всички граждани, социални групи, слоеве, класи и елити може да се говори само по отношение на техните политически права – равни избирателни права (без расови, етнически, религиозни, образователни и имотни ограничения). Това, което свързва народа (редовите граждани, обикновените хора и т.н.) и политическия бизнес-елит е властта. Но хората в едно общество, основано на либерализма (капитализма) са крайно неравни по отношение на собствеността и при придобиване и използване на произведената добавена стойност от труда и предприемачеството. И поради това крайно неравенство, като 20% много и средно богати и 80% бедни, и равенството в гласовете при упражняване на демокрацията за формиране на властта, поражда натоварени с отрицание понятия като демагогия и популизъм.

Понятието демагогия е политически инструмент на бизнеса и на политическия елит, а не на „обикновените хора“, на „редовите граждани“. Демагогията (от грц. Demos – народ и ago – водя) се разбира като преднамерено въздействие върху чувствата и очакванията, върху надеждите на хората за по-добър живот, за по-добро бъдеще. Много често тя се разбира като неискреност и измама за прикриване на истинските цели на партии, политици и държавници. Използва се с цел прикриване на истината за състоянието на обществото и привличане на избиратели с цел осигуряване на властови възможности и цели. В исторически план тя се разглежда като мощно средство за манипулация чрез обещания, лозунги и непостижими и нереалистични цели, заложени в политически програми, концепции и най-вече в предизборни платформи, речи, призиви, печатни, образни и образно-словесни послания. В условията на мощното въздействие върху мислите, чувствата, емоциите и политическото поведение на хората на телевизията, радиото и Интернет играят решаваща роля за формиране на политическите образи на партиите и политическите лидери. Чрез прякото купуване с много пари, и чрез политическите пристрастия и самоцензурата на журналистите и собствениците на СМИ инструмента на печатното и електронното слово, както и на телевизионните и радио излъчвания на читателите и зрителите се предлагат образи. Предизборната борба между партиите се превръща от една страна в търговия на образите, а от друга – в медийна пелена (завеса) за други идейни послания. В съвременни условия, както бе доскоро в САЩ и е в Европейския съюз и, включително и в България има тежка завеса, тежко мълчание за истинските леви социалистически послания. По такъв начин се реализира нов тип демагогия като съревнование само на десни либерални послания към избирателите. Тези либерални послания за бъдещите политически действия носят само послания прикриващи факта, че това са политически платформи в интерес на бизнеса и политическия елит, но послания облечени в образа на народния интерес и народната полза. За да изглеждат по-правдоподобно и респективно по-силно заблуждаващи тези политически послания се правят не от милиардерите и милионерите пряко, а чрез слугите им от политическата класа, от политическите лидери и политиците на неолибералните партии. Е, има и изключения като милионерите в БСП.

За демагогията са характерни не само заблуждаващите, но и ресурсно необезпечени политически, икономически, социални и други цели, т.е. тяхното постигане е невъзможно. Демагогското заблуждаване става и чрез леви и патриотични послания, но с десни и антинародни практически политически действия. Типичен пример в българските условия са посланията на Патриотарите (т.нар. „патриотичен фронт“), които непрекъснато правят леви социални и национално патриотични послания, но подкрепят провеждането на дясна неолиберална политика. Подобни са изявленията на Нинова, че се коригира плоския данък, но по същество го запазва, понеже не предлага отмяна на данъка за нископлатените работници. Подобна е и тезата „Осем милиона българи и нито един беден“.

Един от върховете на политическата демагогия е, че няма ляво и дясно. „Третият път“ на Блеър, трансформиран в България като социаллибералната политика на Г. Първанов, Станишев, Овчаров и Нинова, по същество подкрепя неолиберализма, е негова проява, но под маската на социалистическа фразеология. В още по-уродлива форма са декларациите на Христо Иванов и Татяна Дончева, че няма ляво и дясно, а има само борба с корупцията и с мутроолигархията. Като че ли се забравя, че в България 80% от хората са бедни, а само 20% са над средното жизнено равнище. И че интересите на богатите (десните) и на бедните (левите) са противоположни. Вероятно най-голямата манипулация е внушението, че именно „българският народ“ е избрал членството в ЕС и НАТО, е избрал евроатлантическите ценности.  А как ги е избрал, като никой не го е питал? В Норвегия и Дания имаше по два национални референдума за членството в ЕС, но у нас, вместо народа, това го реши тесен кръг компрадорски политици с демагогията, че това е в интерес на народа.

Много често демагогията я бъркат с популизма. Понятието популизъм е прекалено често използвано и много често натоварено само или предимно с отрицателно съдържание и отношение. От речниците е известно, че популизмът е съвкупност от послания, които си поставят за цел следване в политиката на „волята на народа“, пряк израз на „волята на народа“, безкрайна „пряка демокрация“, само мажоритарен избор (по посланията на шоу специалисти, сценаристи и омбудсмани) на депутати и други лица, недоверие в представителните органи и държавната власт, борбата с корупцията и бюрокрацията и т.н. И всичко това в името „за благото на народа“. Този вид популизъм е особено характерен за десните в България (СДС, ДСБ, ДБГ, ГЕРБ, Дай България и т.н.). Под маската за борба с бюрокрацията, корупцията, за по-малко държава по същество се защитават десните интереси на едрия и средния капитал. Именно този капитал е най-големият носител на корупцията. Прокурори, следователи и съдии са подкупни защото бизнеса разполага с огромни финансови възможности да ги корумпира и реално ги корумпира. Баба Гюргя от Долно Нанагорнище няма финансов ресурс да корумпира съдията и могат да я осъдят на затвор за кражба на кокошка, когато за кражбата на милиони от приватизация, обществени поръчки и т.н. няма действащи закони, няма смели прокурори, съдии. Иначе посланието за борбата с корупцията е нещо много хубаво. Но си остава само демагогско послание с популистка цел. Особено, когато не се атакуват причините за корупцията.

Но през последните десетилетия клишето „популизъм“ започна да се използва от десните политици и наемните им журналисти като отрицателен етикет на истинските политически послания (предимно леви социалистически и патриотични), изразяващи действителните интереси на широките народни маси, на „обикновените хора“, на редовите граждани. Защитата на интереса на бедните, на хората с доходи под стандарта за оцеляване, за справедливо разпределение на произведеният БВП е първостепенна цел за социалистическа партия, а не е див популизъм. И тук е разликата между видовете популизъм. Невярна е тезата, че няма ляв и десен популизъм. Левият популизъм защитава интересите и потребностите на хората на наемния труд, на бедните и онеправданите, на народа (от populis – народ). Десният популизъм и послание към народа е с цел да се харесаш на хората и при изборите да те докарат на власт. И съвсем не е случайно, че някои десни политици отправят не само послания, но и непрекъснато се стремят да докажат, че те са част от народа. Подражават на филма за Тодор Живков – „Човек от народа“ В България в това отношение най-фрапантно е поведението на Борисов. Той използва простонародния, а не политическия говор, той следи и чувства настроенията на многото хора и се пригажда към тях. Промяната в мненията и настроенията води и до промяна на неговия изказ и позиция. И не е случаен и израза му: „Аз съм прост и вие сте прости и поради това се разбиране“, като думата „прост“, а и „прости“ има звученето на „обикновен човек“.

            Демагогията и популизмът имат за цел въздействието върху народа (т.е „обикновените хора“ и „редовите граждани“), а не на цялото население на страната. Демагогията е в полза на бизнеса и обслужващия корумпиран политически елит. И ако за десни неолиберални и либерални партии това е тяхна същностна характеристика, то за левите партии е крайно неприемливо. Не е нормално ръководството на лява партия да имплантира в своя ръководен състав поредица от милионери. 

            Подмяната на понятията народ и популизъм и използването на демагогията са мощни пропагандни оръжия в борбата между партиите и техните лидери

7.02.2017 г.

Анко Иванов – д-р по философия

Само силна социалистическа партия може да промени България

            Днес завърши поредното заседание на 49 – тия конгрес на БСП. Той прие очакваните манипулативни решения. А те са: засилване на властта в партията на нейния Председател; лустриране от Народното събрание на доказани професионалисти и социалисти под статически предлог – пределен брой години в Народното събрание; приемане на социаллиберална по съдържание предизборна платформа.

Чрез решенията на конгреса на първо място се промени над стогодишната практика и добра традиция Председателят на партията да е пръв сред равните, т.е. пръв сред членовете на Националния съвет – човек който юридически представлява партията и ръководи заседанията на Националния съвет и Изпълнителното бюро. Конгресът прие решение чрез промяна в Устава Председателят да се избира от всички членове на партията. И той от Председател на Националния съвет се превърна в Председател на партията. На пръв поглед това е твърде демократично. Но по съдържание това решение превръща Председателя в едноличен авторитарен ръководител, тъй като той вече не е пръв сред равните, понеже членовете на Националния съвет се избират чрез представители – делегатите на Конгреса, пряко избирани от 600-700 души, а Председателя – от 70 000 души.  Така партията променя своите организационни принципи. От избор на общинските, районите и националните ръководни органи и ръководители чрез представители (представителна демокрация) към пряк избор (плебесцитна демокрация). И особено, когато няма реални механизъм за отзоваване на Председателя, той става всевластен, авторитарен ръководител на колективистична по идеи партия. Нещо повече обсъждането в основните организационни единици на множество кандидатури за председател ще създаде възможности за организационно разделение и отстлабване на партията. И последното критично съображение е възможностите на апарата на Националния и общинските съвети да манипулират резултатите от прекия избор. Подобна практика вече бе реализирана при проведения референдум, когато 11% от членовете на партията искаха предизборна коалиция за президентските избори с АБВ, а ръководството на БСП отчете 51%. 

На второ място е лустрацията на бивши ръководители на партията от възможностите да бъдат народни представители, поради изтекъл статистически мотивиран срок от 12 г., приет днес като изискване на устава. И не става дума за качества, за експертни възможности, за парламентарен опит, а за статическо броене. „Отстрелват“ се хора, които имат парламентарен опит, които са доказали качества и възможности. „Отстрелват“ се независимо от демократичното им предлагане и избиране в проектолистите за народни представители от членове на партията, от общинските конференции. И да видим, поименно които са тези членове на БСП, членове и на Националния съвет на БСП. А те са:

§  Сергей Станишев – председател на Партията на европейските социалисти, бивш Председател на партията и Министър-Председател, депутат в Европейския парламент;

§  Георги Пирински – много активен и ползотворен депутат в Европейския парламент, бивш Председател на Народното събрание и министър в няколко правителства;

§  Михаил Миков – бивш Председател на партията, бивш Председател на Народното събрание и министър на вътрешните работи, предложен за народен представител от множество общински партийни конференции;

§  Янаки Стоилов – бивш заместник-председател на БСП, бивш заместник-председател на Народното събрание; преподавател в Юридически факултет на Софийски университет, почетен професор на най-големия в Азия и в Китай, а вероятно и в света, Шанхайски университет. Той е един от активните участници в изработването и приемането на действащата Конституция на Република България. Няма друг действащ български политик с такова високо международно научно признание.

§  Атанас Мерджанов – социолог, заместник-председател на парламентарната група и говорител на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП;

§  Ангел Найденов – многогодишен член на Изпълнителното бюро, министър на отбраната, говорител на БСП и зам. председател на парламентарната група.
 Георги Божинов - народен представител от Врачанска област, привърженик на истинската лява оринетация на БСП.

За всички тези социалисти на ръководна работа в БСП няма нито един сигнал за участие в масонска ложа, в бандитско приватизиране на крупни държавни фирми (Техноимпекс, Техноимпортекспорт, Пловдивски панаир, Слънчев ден, ЦУМ, Тримонциум, хотели в Кюстендил и т.н.), в антипартийна дейност. В обществото и в партията оценката за тях е положителна. И никой няма съмнение, че добре работят като народни представители. Единствената им вина е, че били „омръзнали“ на партията и били трябвали „нови лица“, като че ли депутатите в Народното събрание трябва да се избират не по компетентност и качества, а като на моден конкурс по външна визия.

Истинските причини за тяхното лустриране (на Миков, Стоилов и Мерджанов), е тяхната партийно-политическа идейна позиция за провеждане на лява  политика, за преодоляване на бедността, за отмяна на плоския данък и т.н., все неща записани в документите на партията от 8 май 2016 г. Втората причина, е че това са хора, които в Народното събрание ще пречат на лобизма. И за да сме убедителни ще посочим няколко примера. Първият е предотвратяването от исканата от ГЕРБ и ДПС през 2014 г.  данъчна ваканция в консултативния съвет при Президента. Това бе начин България да бъде вкарана в остра финансова криза и инфлация, от която да се облажат определени кръгове от фирми свързани с ГЕРБ, ДПС и Костоваците. Замисълът бе предотвратен от участниците в Консултативния съвет от БСП Сергей Станишев и особено Михаил Миков. По същество със своята позиция те спасиха България от финансова криза. А защо новото ръководство на БСП не поиска от Президента, избран от името и на БСП да разсекрети стенограмата от това заседание? Защото не е в интерес на милионерите от Изпълнителното бюро. Да припомним и някои гласувания на Янаки Стоилов в Народното събрание. Той бе един от двамата депутати от Парламентарната група на БСП, който гласува против избора на Делян Пеевски, един от четиримата гласувал против внедряването на полезния за богатите и неизгоден за бедните плосък данък, човек който непрекъснато иска неговата отмяна и с това вреди на милионерите от БСП и тези от АБВ, от ГЕРБ, ДПС, НФСБ и т.н. компания. Стоилов и проф. Пантев бяха сред малцината осмелили се да гласуват против интервенцията (без санкцията на ООН) в Ирак, довела до възникването на Ислямска държава, войната в Ирак и Сирия и милионите бежанци, заливащи Европа. По същество лустрирането на тези политици е по политически причини, а не че са „омръзнали лица“. Нима сегашното ръководство на бСП по-рядко да се показва по екраните на телевизиите?

      На трето място е приемането на предизборна платформа, която е социаллиберална по своята идеология, платформа в интерес на дребния, средния и най-вече на едрия бизнес и с лека фризура на неолиберализма по някои проблеми на като опростяване на данък за едно и две деца и т.н. По своята икономическа и социална основа платформата е съотносима с тази на ГЕРБ и тази на Марешки, който прави същия акцент за малкия и средния бизнес. Тази близост на програмите е нарочна направена, за да може част от социалистическия елит (кръга на Сивия кардинал и милионерите) да се реализира във властта с подкрепата на тези партии.

    Националното ръководство в нагорещената обстановка преди изборите за Народно събрание допусна две груби политически грешки. Първата е приемане на социаллиберална вместо социалистическа по съдържание предизборна платформа. А хората очакват от БСП кардинална промяна за отмяна на неолибералните политики и провеждане на действителни политики, защитаващи предимно социалните права и социалната справедливост за хората на труда. Втората грешка бе показването на организационно-политически мускули за силата и авторитаризъм на Нинова с промените в Устава. Енергията на партията на социалистите трябваше да бъде съсредоточена към изработване на действена лява платформа за парламентарните избори. За изборите трябва силна и сплотена, а не разединена партия. Например, в София вече има идейно разединение. То бе породено от стремежа на всяка цена да се наложат неолибералните идеи на Сивия кардинал, прокламирани и театрално-артистично и емоционално представени пред конгреса и телевизиите от Нинова. А с това се отслабва партията. Сега само силна социалистическа партия може да извърши промяната на неолибералното статукво. Партия, която разполага с опитни, подготвени и силни политици и народни представители, а не само с млади лица и "приятни" образи за телевизионната публика. Политици, които изразяват, защитават и чрез политиката реализират интересите на хората на наемния труд,  а не на бизнеса, на милионерите в БСП. 

       

      За по-голяма убедителност на моята позиция за лустрирането на листите за Народното събрание прилагам текста (от Поглед.инфо) на изказването на конгреса на Янаки Стоилов, почетен професор на Шанхайския университет.

5.02.2017 г.

Анко Иванов

Изказване на Янаки Стоилов – 49-ти конгрес на БСП - 04.02.2017г.

Уважаеми делегати, многократно съм говорил пред вас включително от тази трибуна, но никога вълнението не ме е напускало, винаги съм били искрен с вас и съм се опитвал да поставям въпросите, които смятам че имат най-голямо значение за нашата страна,за настоящото и за бъдещото на социалистическата идея на нашата партия. Преди няколко месеца тук приехме политическата платформа „България, суверенна, солидарна, справедлива” тя допринесе за успеха на подкрепения от БСП кандидат за президент Румен Радев. Победата на тези избори дава самочувствие на социалистите и увеличава шансовете за предстоящите парламентарни избори. Тази победа потвърждава, че сме били прави, когато преди четири години се обявихме за радикална промяна за демократична и социална България. За съжаление тя не се реализирана у нас. Радикални промени проправиха пътя за промени в Съединените американски щати и в няколко европейски страни. Така, вместо да бъдем в крак с времето, поради собствени колебания, външен натиск и противопоставяне от влиятелни групи в партията, загубихме политическата инициатива.

Сегашното ръководство на БСП и особено председателят оказват силна енергия и воля за власт. Това мобилизира и мотивира партията. Днес по-скоро недоволството на хората, а не толкова намерението на партиите създава обществените нагласи. Залагането на тази тактика може да ни доведе до спечелване на изборите, но не осигурява успешно управление. Няма достатъчно доказателства, че радикалното говорене ще бъде последвано от решителни действия срещу картелите, срещу избягването на данъци от компании с огромни приходи, срещу познатите злоупотреби с власт. Правилно в центъра на вниманието днес е поставена икономиката. Трябва да е ясно обаче, че ако не се заздрави администрацията и не се подобри правосъдието, ако не се укрепи държавата като цяло, много от предлаганите икономически мерки, ще се изкористят. Да очакваме че бизнес-социалистите, които напоследък взеха превес да проправят пътя на необходимата ни политика, е поредната илюзия.

Странно е че лявата БСП се обръща предимно към предприемачите, освен това ги дели, както и политиците, на млади и други, а не според приноса който дават. В същото време други партии се насочват към широки социални групи – хората със средни доходи, възрастните с най-ниски пенсии, учителите, с конкретни числово изразени послания. БСП трябва да разчита предимно на хората, които са ощетени и недоволни от прехода, а те далеч не са само бедните, на всички, които смятат сегашната система за несправедлива. Само така можем да постигнем убедителна победа, която ще ни избави от поредните пагубни компромиси. Не казваме обаче от какво няма да отстъпим в името на властта и тази констатация трябва да предизвика достатъчно тревога във всички нас.

Супер проблемът на съвременния свят и на България е огромното неравенство. Днес не е достатъчно просто да говорим за противодействие и ограничаване на бедността. В доклада вече бяха направени сравнения с 20-те процента най-богати и най-бедни, но аз ще ви дам още по-драстична картина. Средно за Европейския съюз разликата между най-богатите и най-бедните 10% е осем пъти. В европейска България по актуални данни на Световната банка тя е 28 пъти. Къде е нашият отговор на този проблем? Не искам да бъда по-католик от папата, но ако по-критично четем всичко, което обсъждаме, може би той ще се окаже по-голям социалист от нас. Това налага в проекта за платформа да се включат още няколко ясни ангажимента, поне за мен те са задължително условие за нейното приемане. Затова предлагам:

1. Осезаемо покачване на доходите на работещите, за достигане на заплащане в съответствие с производителността на труда в България. Това означава да направим така, че заплатите, не само минималните, да се увеличат 1,5 -2 пъти през следващите две – три години. Оказа се вече, че ние закриваме паралелната държава, което категорично подкрепям. Може би ще ни е по-трудно с паралелните политици, които участваха и подпомагаха нейното формиране в изминалите години.

2. Минималната пенсия за трудов стаж да достигне прага за бедността за същия период.

3. Преминаване към прогресивно облагане без усукване, с освобождаване от данък на ниските доходи. Запазване на равнището на данъчните задължения за масовите доходи на 10 процента и постепенно покачване на скалата за по-високите още от следващата година.

4. Премахване не само на скритите форми, а на всяко доплащане за лечение на здравноосигурените лица.

5. Увеличаване на дела на Брутния вътрешен продукт, произвеждан с участие на държавата, от сегашните под десет процента на 15-20 процента за четиригодишен период. Привлечените инвестиции у нас от други страни приблизително да се изравнят с тези от Европейския съюз през започналия програмен период.

Само сплотена и силна партия може да промени България и да управлява успешно. Сега е необходимо значително обновление, включително подмладяване на парламентарното представителство на БСП. Въпросът е - ще излъчим ли способни, волеви и безкористни личности, които да отстояват социалистическата политика, защото ново лице може да бъдеш само веднъж.

Разбирам и споделям стремежа да привлечем периферен вот, но това няма да стане чрез разколебаване и разбиване на ядрото на партията, няма да стане чрез провокирания от част от ръководството реваншизъм. Временно могат да му помогнат загрижени за БСП хора и медии, които преди обслужваха други силни на деня.

Утре предстои да гласувате устава на БСП, аз няма да участвам в това действие, не поради конфликт на интереси. Не се стремя към пореден депутатски мандат, но благодаря на тези хора, които са видяли в мое лице човек, който могат да подкрепят. Просто този проект не отговаря на обявените цели, нито един от прокламираните принципи - за мандатността и особено за прекия избор, не е приложен последователно, колкото и да ни убеждават в обратното неговите апологети. Защо след като председателят на партията ще се избира пряко, същото не се предвижда за председателите на общински и районни съвети? Така председателят ще стане мандатен притежател на партията. Защо кандидатите за народни представители, кметове и общински съветници, не се излъчват пряко от социалистите в съответния район, а се въвеждат странни за демократичните парламентарни системи ограничения, с които се сродяваме с партия на Ердоган. Истинските необявени мотиви на тези промени са в желанието на техните инициатори БСП да бъде лишена от вътрешнопартийна алтернатива, а тя прави партията демократична, допринесе да се съхрани през годините, дава й политическа перспектива. С тези промени вие отклонявате истинския разговор за отстъплението на политиката пред големите пари, за обслужването на частни и корпоративни интереси, които са проникнали във всички партии и вече години наред съсипват българския народ и българската държава.

Трябва да завърша с едно предупреждение, не веднъж съм се борил за възстановяване на доверието към БСП. Сега отново се намираме в преддверието на властта. Нашият хроничен проблем е, че почти винаги, след участие в управлението, стигаме до тежки загуби. Не бива отново да допуснем това, може да е с непоправими последици. Дано имаме основание и ние да изречем знаменателните думи:

„И в бурята, ще бъдем пак със теб

народе мой, защото те обичаме”.

Благодаря Ви!

(Източник: Поглед.инфо)