За „канализацията“ на настоящето?

 

В края на отиващата си ковидово-изборна година един силно изявен корнелиански епицентрален сайт започна кампания срещу Георги Пирински. Поводът стана негов материал за необходимостта от нов партиен курс, за нова програма, за коренно преустройство (преучредяваве, рестарт и т.н.). Няма нищо лошо да има дискусия за бъдещето на БСП. Но някои забравят, че тази дискусия е вътрешно партийна. Забравят, че белег за културна политическа етика е всяка партия да си се занимава със своите програмно-уставни въпроси и оценката на своите ръководни органи.

В два поредни материала главният редактор на в-к „Нова зора“ и Председател на едноименната партия г-н Минчо Минчев и в следващите дни и от Атанас Стойчев – член на централното ръководство на партия „Нова зора“ станаха прекалено активни на терена на чуждата нива. Сред множество използвани изрази се появи и „глас от канализацията на историята“. Историята е минало, определило до голяма степен настоящето. Но „канализацията“ на настоящето е много по остра и актуална.  

След двата корнелиански материала от името на г-н М. Минчев му написах лично писмо. С него се познаваме от десетилетия и аз в редица случаи съм сътрудничил на вестника на партия „Нова Зора“ като автор. Повтарям – лично, а не отворено писмо, защото прецених, че заради два хвалебствени за един деец и обругаващи за друг деец на БСП материала, не бива да се очерня и зачертава една национална патриотична организация. Мислех, че това е било някакво временно непремерено емоционално изявление на поета Минчо Минчев. Статията на Атанас Стойчев, обаче разби моите илюзии. Става дума за целенасочена, дирижирана или недирижирана от Нинова, явно целенасочено обругателска кампания не само срещу Георги Пирински, а и въобще срещу другомислещите в БСП.   

Заслужава си да се спра на няколко основни момента в тази кампания спрямо опитите за излизане от корнелианския коловоз в БСП. Ще използвам само отделни моменти от личното ми писмо до г-н Минчев, но и добавям множество нови.

На първо място, не е прието политически лидер от коалиционна партия (Коалиция „БСП за България) да се занимава с вътрешнопартийни проблеми на друга партия от общата коалиция и то водещата партия. Не е достатъчно колегиално и вежливо лидерът на „Нова Зора“ косвено да се намесва във вътрешнопартийните дела на БСП. Аз не помня някой от ръководните дейци на БСП, въобще някой от БСП, дори и аз редовия социалист, по някакъв повод някъде печатно, телевизионно или в Интернет-мрежата да се занимава с вътрешно-партийни идейни, организационни и кадрови проблеми на партия „Нова Зора“, проблеми каквито има всяка партия. Не съм срещал обидни квалификации от дейци на БСП за дейци на партия „Нова зора“. И така би трябвало да бъде вътре във всяка политическа коалиция, между коалиционните партньори. Тях трябва да ги свързва общото, което е породило коалицията, а не да си „надничат взаимно в чиниите“ и да размахват „мръсното бельо“ на партньорите си. Не е етично главният редактор на органа на ПП „Нова Зора“ да обругава главния редактор на теоретичното списание на партньорската партия БСП. 

На второ място и г-н Минчев и г-н Стойчев ми се струва, че не са напълно наясно с програмно-уставните въпроси на БСП, нейният характер. Поради това всеки другомислещ от социалистическата партия е обявяван от тях за социаллиберал, за неотроцкист, за неотроцкистки социаллиберал. И разбира се, на първо място Главният редактор на  сп. „Ново време“. Пояснявам, че социалиберализмът е политическо течение, формирано по идеите на лорд Гидънс (Третият път; няма ляво, няма дясно, т.е. има само дясно) и наложено в политиката от Тони Блеър и Герхард Шрьодер, реализирано под маска и от Макрон. В българските условия пръв негов идеен почитател и практикант  е Георги Първанов, който от трибуната на Народното събрание обяви, че е време БСП да се социаллиберализира. След това Овчаров като министър на икономиката под натиска и диктовката на юпитата на Кобурга и аверите на агента на ДС, изживяващ се като крупен хидроинженер и виден енергетик на България – Ахмед Доган, наложиха чрез данъчната система не социаллибералния модел, а неолибералният, крайният, фундаменталисткият модел  на икономика в полза на богатите и в ущърб на бедните. От социаллибералното крило бе и Татяна Дончева с явно прогласеното от Движение 21 – „няма ляво, няма дясно“. Под булото на социаллиберализма (постигане на леви резултати с десни политики) е и новата бизнес-партия наречена „Продължаваме (неолибералната – б.м.) промяната“. Стойчев е крайно категоричен за Г. Пирински: „Социаллиберализмът не прощава!“.

Освен това същият автор сипе огън и жупел срещу идейната платформа „Социализъм XXI век“. За него това е „троцкистка социаллиберална секта“.  Явно авторът не прави разлика между троцкизм и социаллиберализъм. За него всичко е като водопад, нали водата пада от високо към ниско. Няма значение колко и каква вода пада, кога е най-много, кога е най-малко. Важното е да пада мръсна вода, по същество, срещу БСП. Присъствах на учредяването на платформата „Социализъм XXI век“. И никъде в нейните материали, в изказванията и т.н. не стана дума за любимата на Троцки „световна революция“. Тя бе отхвърлена навремето си още от Сталин. В съвременните политологически писания понякога определят по различен начин неотроцкизма. Майкъл Линд твърди, че революционната теория на неоконсерватизма в действителност е троцкистката теория на перманентната революция. По същество неотроцкизма е ляворадикално антикомунистическо течение на обществената мисъл в редица западноевропейски страни. В някои случаи (САЩ) го свързват дори с  принудителната демократизация на света. 

Без да съм адвокат на Пирински, доколкото го познавам, следял съм неговите речи, изказвания, статии и др. съм останал с впечатлението, че той е от по-друга и то лява идейна разновидност – привърженик е на социалдемократизма. И като такъв, с негово участие в Програмата на БСП бе записано, че тя е „партия на народа“ по модела на Бадгодесбергската програма на ГСДП. Аз съм на обратната теза – че БСП трябва да е партия на хората на наемния труд. Независимо от различните ни виждания за характера и социалната база на БСП, той публикува мой материал в защита на моята теза. Абсолютно нищо троцкистко няма в платформа „Социализъм XXI век“. Навярно Стойчев не е прочел нищо от тази платформа, но за него е било важно да се използва негативната конотация на термините „троцкизъм“ и „социаллиберализъм“.

На трето място е прекаляването с метафорите и очернителството. Обидното е не толкова в квалификациите за Пирински, колкото техният подтекст за партията БСП и за редица нейни дейци и членове, за сп. „Ново време“. Ето няколко от тях.

За списание „Ново време“. Това е едно от най-старите излизащи в България научно-теоретични списания. В момента то е в дълбока финансова криза, породена от недалновидните решения на ръководството на БСП. Но независимо от това има качествен авторски състав. В редколегията са професорите Петър-Емил Митев, Максим Мизов, Андрей Пантев, Искра Баева, Димитър Генчев и известните журналистки Велислава Дърева и Къдринка Къдринова. Множеството автори са предимно български учени – философи, социолози, политолози, икономисти, редица известни западни и руски публицисти. В него се отпечатват и основни партийни документи. Непряка обида към известните учени от редколегията и автори в списанието е твърдението, че „Пирински пише скучно, но за сметка на това пък дълго“, че „няма някакво впечатляващо читателя съдържание“. Значи (според г-н Стойчев) някакъв си посредствен човек стои начело, води група авторитетни български учени и журналисти? „Ново време“ не е списание за художествена литература и емоционални изблици на авторите. То е научно-теоретично списание. А за текстовете на Пирински, би било профанизъм, ако г-н Стойчев не знае, че действащата Програма на партията на българските социалисти е създадена и редактирана с най-прякото участие на Георги Пирински. И тази програма е приета от конгрес на БСП с над 800 делегати, че тя е разпространена в цялата партия. Ето това е отговорът на въпроса на г-н Стойчев: „Чели ли сте някога програмен партиен документ, политически текст или публицистична статия, изготвени и писани от другаря Георги Пирински? Не сте?! Прекрасно!“ Да, чели сме и мнозина все още четат. Незнанието не е оправдание за неистината.  А колко се четат „Ново време“ и „Нова Зора“ е въпрос само на личностни виждания и оценки. Като читател на Националната библиотека мога свободно за прочета сп. „Ново време“, но там я няма „Нова Зора“ и трябва да купувам няколко вестникарски страници доскоро за 1 лев, а вече вероятно и за два лева.

Конгресът на БСП взе решение по инициатива на Г. Пирински да се подготви нова Програма на БСП за условията в XXI век. И по инициатива на Г. Пирински се започна в страниците на списанието дискусия за новата програма на партията. 

За „социалистическите изборни несгоди“ на БСП. Огромна е разликата във вижданията. Причината за г-н Стойчев била в политическото безвремие, била у Пирински като „демиург на политическото безвремие“. Нещо се забравя, че Пирински не е член на ръководството на БСП, на Националния съвет, на Изпълнителното бюро. Изборите се подготвят и провеждат от ръководството на партията, което изготвя и утвърждава предизборната платформа и списъка на листите от кандидати за Народно събрание, за президент и т.н. Нинова е начело на БСП вече пет години и тя носи най-голямата отговорност. Причините за изборните катастрофи на БСП са не в „политическото пространство“, а в съдържанието на предлаганата от ръководството на БСП несоциалистическа политика, и действията за защита на българския бизнес. Упреците от г-н Минчев към Пирински, че използвал бил „счетоводен метод“ за анализ на резултатите от катастрофата на БСП на изборите е опит да се прикрие истината. А в сравнението се познава истината, както е посочил навремето си Рене Декарт. Няма как да не се сравняват резултатите от последните пет години – провалената петилетка на Нинова. Самоустройването във властта не е критерий за оценка на изборните резултати. А биха ли могли двамата господа от „Нова Зора“ да ни кажат какъв е приносът на тяхната партия за онези само 267 000 гласа за коалицията? „Публичното омаскаряване на Нинова“ заради изборните резултати не е цел на платформата „Социализъм XXI век“, а промяната на самата партия. Това, което тя е „постигнала“ се вижда от твърде много хора извън корнелианските издания.

За обидите и нападките. В трите материала на политическите дейци на „Нова Зора“ има твърде много личностни нападки и обиди, които уж отправени към Пирински засягат множество членове на БСП, включително и автора на тези редове. Ето някои от „културните“ определения (наричания) на Пирински и група дейци на социалистическата партия: „безбожници“, „партийно болярство“,  „потомствен червен дворянин“, „петоколонници“, „неотроцкисти“, „социаллиберали“, „торквемади“, „паразитни вируси на социллибералната пандемия“. Ето моето отношение към някои от тях.

1). За инквизицията в БСП! То бива художествени измислици, метафори и оригиналности, но чак пък толкова! Да определиш главния редактор на „Ново време“ като Главен инквизитор на БСП (подобие на Великия инквизитор Торквемада в средновековна Испания) преминава всякакви морални и човешки граници.

2). Мнозина в БСП попадаме под наричането – „невярващ, сиреч безбожник“. Всъщност аз съм атеист, не вярвам, че има всесилен и свръх справедлив бог. Аз имам самочувствието на добре подготвен по природни науки – геология, география и биология, по обществени – философия, социология и политология. Науката досега не е открила Бог, не е доказала неговото съществуване. Всеки е свободен да вярва в каквото си иска. Вярата не е наука. Терминът „безбожник“ обижда не само Пирински, но и мен с отрицателната му конотация. Аз съм израснал в източноправославна обществена духовна среда, продукт съм на тази среда, благодарен съм на църквата, че е съхранила българския народ, език и писменост, българските традиции и обичаи. Но да си „безбожник“ още не значи, че не си патриот  и родолюбец, че не си социалист.

3). Какво е това „бездуховно партийно болярство“? Какво е това „потомствен червен дворянин“? Аз съм потомствен член на БСП, каквито са хиляди други членове на социалистическата партия. И като потомствен дали съм „Червен дворянин“? Пак словоблудство, прикривано чрез уж „интересна“ метафора. Аз и мнозина други социалисти сме от „болярски“ комунистически род. Баща ми по време на фашисткия терор е създавал и ръководител организацията на БРП (к) в селото, в което съм роден. Аз съм потомствен комунист и социалист, който членува в БСП почти 60 г. През тези години съм бил на различна работа, не защото баща ми и близките ми са били от политическия род  комунисти. Болярството е наследствено. Аз съм наследил само идеите на партията. Нямам богатствата на бизнесмените, на приватизаторите, на мафиотите. Но са ми останали идеите на убитите от фашистите мои роднини, на баща ми. Да, ние „потомствените дворяни“ не сме отцеругатели, отричащи се от идеите на своите родители като Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Христо Иванов и т.н. Да, ние не сме и от тези, които след Десети ноември побързаха да се откажат от социалистическите идеи и достойнствата на социализма, от членството в партията, както някои главни редактори на вестници. Освен от „партийното болярство“ сме били и „бездуховни“. И аз като един от „партийното болярство“ ли съм „бездуховен“? Да се самопредставя в своята „бездуховност“. Авторството над 20 книги, на стотина статии във вестници и списания, включително „Дума“, „Нова Зора“, „Ново време“ бездуховност ли е? В оборот в Интернет чрез моя блог са над 330 политически статии и анализи.  В географския ми блог ученици и учители ползват над 300 учебни материала, като общия брой посещения е над 3.3 млн. Да, ние потомствените социалисти („боляри“) сме „бездуховн“! А дали са бездуховни и доскорошния член на БСП проф. д-р Янаки Стоилов, университетските преподаватели Жаблянов, Миков, Мерджанов, Добрева и т.н.  

4) Членовете на платформата „Социализъм XXI век“ овци ли са? Вероятно и аз съм една от много овци в „кошарата на платформа Социализъм XXI век“ (по г-н М. Минчев). И съм „овца“ понеже участвам в политически идейни дискусии как да се преустрои БСП! А това е страшен грях, някой да има свое мнение и да го отстоява в дискусия! Началническото мнение не винаги е мое мнение, колкото и да ме считат за „овца“. От г-н Минчев разбрах и че като учредител на платформата съм „токсичен“, понеже съм от „токсична кошара“. И тази моя дейност е  „токсична“ понеже не отговаря на поръките и заветите на настоящия партиен вожд и вожд на коалиция „БСП за България“. Откога дискусията за програмата на партията е станала „токсична дейност“ на „овците“ от „кошарата“?

5). Откога е патриотично да се сатанизира журналист – главен редактор? Не само г-н Минчев е журналист и издател. Георги Пирински също е журналист и издател, и би било поне колегиално към него да има по-нормален колегиален тон. Той е главен редактор на едно от най-старите в България списание. Това е необорим от никого факт. Разбира се, той не е на висотата на журналисти-публицисти като Волгин, Великова, Диков, М. Минчев, В. Дърева и т.н. Най-вероятно той няма и подобни претенции. Той редактира научно-теоретично партийно списание. Друг необорим факт е, че когато ръководството на БСП пренебрегна списание „Ново време“, не осигури необходимата субсидия за неговото издаване, той го пое и продължи излизането на списанието на Дядо Благоев. И аз не харесвам редица неща у Пирински, у Дърева, у Волгин и  т.н., но това не ги прави по-малко утвърдени журналисти. Не му харесваш на Пирински гласа и изказа, интонацията – твое право. Мнозина други го харесват. Така е в публицистиката. Но той, не допускам, че ще използва ненапълно цивилизовани изрази  като „глас от канализацията на историята“.

Казано честно, нещо не е наред в Коалицията „БСП за България“, и в самата социалистическа партия. Главният проблем е формираната и осъществявана политика в България. Социалистическата партия е призвана да формира, поддържа и в управление да провежда лява социалистическа политика. Миков бе отстранен заради плахия му опит да направи по-ляв завой в политиката. Загрижеността на Нинова предимно и най-вече за бизнеса (поддържане на крайните данъчни привилегии за бизнеса) и подценяване защитата на интересите на работещите бедни е една от главните причини левите хора (около 1.5 млн.) да не ходят на избори и да не гласуват за БСП. Без лява политика лявата партия се проваля. А какво би станало с патриотична организация без патриотизъм? Да си спомним герберастите от ВМРО. Без лява социалистическа идеология, без ежедневна загриженост за интересите на хората на наемния труд, за бедните и онеправданите, за експлоатираните  от бизнеса, скоро няма да има не само Нинова, но и БСП и коалиция „БСП за България“.

В заключение, ПП „Нова зора“ има своя принос за развитието и отстояването на патриотизма в България. На страната ни са необходими патриоти, родолюбци. Общополитическите намеси на двама ръководни дейци на ПП „Нова Зора“ във вътрешния живот на БСП не бива да се надценяват, но трябва да им се отговори. Моите впечатления са че мнозинството читатели на „Нова Зора“ са леви хора. И очаквам, че ръководството на коалиционния партньор на БСП ще се съсредоточи не върху вътрешнопартийния живот на социалистическата партия, а върху предложения за леви политики, за политики в интерес на хората на наемния труд, политики за отстояване на българската история и съвременните български национални интереси.

        

            28.12.2021 г.  

         Анко Иванов

         Източник: Политкомент

Новото правителство - краeн либерализъм в действие

 

            Чета с внимание първите отзиви за състава на правителството на бизнес-коалицията (Бизнес партията „Продължаваме промяната“, дясната коалиция „Демократична България“, популистко-всеядната „Има такъв народ“ и властогонското ръководство на „Коалиция за България“). А защо ли това бъдещо правителство, ми напомня една детска песничка с по-ново политическо съдържание:

Ние сме политици.

Ще вървим назад!

Леви-десни, леви-десни,

ще вървим назад!

За социалистите назад е дясната либерална политика, а напред е социалната държава и социалната политика. Българската политика дава заден ход – вместо социално-ориентирана политика, социална държава в духа на Конституцията на Република България, вървим към класическото ултрадясно неолиберално управление, съпроводено с отказ от предишната мутролигархическата форма на властта. Цялото ново правителство е обявено като правителство на промяната? А за каква промяна става дума? Промяната е обяснена не от вечно усмихващият се премиер Петков, а от идеолога на „Продължаваме промяната“ Асен Василев:  „Задачата в следващата година е да се спрат течовете и да използваме средствата, които фирмите и българските работници дават в бюджета по един ефективен начин. Не зная как ще определите това – ляво, дясно или център, но горе-долу това е моята лична философия как да се подходи към икономическата политика на страната", както и „България не е бедна държава, тя е безобразно крадена. Задачата в следващите години е да се спре течът на средства“. Като произтичащо от това са идейните послания, че няма да се повишават данъците. Има някои идеи за намаляване на ставките на ДДС, но това в български условия е доказано неработещо,  българският уродлив бизнес винаги запазва цените и язък за намаляване на данъка. Справка намаляването на ДДС за ресторантьорите. Вследствие на това цените не спаднаха, дори се повишиха, а ресторантьорите прибраха стотици милиони лева, които иначе, трябваше да са в държавната хазна за социални нужди. 

Около тези крайно дясни тези се обединиха представителите на всички партии в новата четворна бизнес-коалиция. Тя от години е пропагандирана и налагана от десните формации от Демократична България. Само акцентът и изразните средства са различни. Петков и Василев използват други по-меки изразни форми като „спиране на течовете“, „спиране на кражбите“, „събиране на средствата, дължими към държавния бюджет“, докато „Демократична България поставя акцентът на „борбата с корупцията“, т.е. спиране на кражбите, на течовете и др. Напоследък акцентът на Петков е „нулева корупция“, която практически е невъзможна и никъде в света не е постигана, но е примамлива от морална гледна точка. И двете тези партии, както и Нинова (преди години) считат, че несъбраните, т.е. крадените пари от бюджета са в размера на 8-10 млрд. лева, с които могат да се покрият голяма част от социалните разходи.        

Защо е крайно дясна подобна уж нова политика?

Първо, тя е крайно дясна, защото защитава егоистичния свръх печалбарски интерес на т.нар. български бизнес. България е с най-ниските корпоративни данъци в Европа и с най-голямата бедност. При тези крайно ниски корпоративни данъци – 10% и 5% данък дивидент, бизнесът си осигурява много високи печалби и не е заинтересован от въвеждането на нови технологии, производство на нови изделия и стоки, повишаване на производителността на труда, интелектуализация на производството. И това е съпроводено с безкрайно ниското заплащане на труда на наемните работници. Няма как при най-ниските данъци в Европа и най-ниските заплати (белег за експлоатация на труда) България да не е на последните места в Европа по почти всички показатели – бедност, неравенство, смъртност, емиграция и т.н. Нещо повече българският бизнес получава безкрайно много помощи и привилегии от държавата чрез бюджета, т.е. предимно от парите на бедните хора чрез много високия дял в приходите в бюджета от ДДС и акцизите.  Борбата на тези нови крайно десни политици е не да се повиши приносът на бизнеса в държавната издръжка, а да се преодолее мутренския елемент, ползващ най-много изгоди от досегашните „обръчи от фирми“ на ГЕРБ-СДС, ДПС и ВМРО.

Второ, четворната бизнес-коалиция продължава по същество процесът на безкрайното разграждане на държавата чрез унищожаване на държавната собственост и въвеждане на почти 100% частна собственост. Няма европейска страна с държавна собственост под 10% (само в България е крайно ниска – около и под 9%), а във водещите държави в ЕС е с около 35-45% (Швеция около 60%), а в редица централноевропейски държави като Полша, Словакия, Чехия, Унгария държавната собственост е около 40%. Сега „новите спасители“ на България, предлагат ликвидиране и на остатъците от държавна собственост в страната. При разговорите за споразумението проличаха намеренията за съкращаване на Българската петролна компания. На 21 юли 2021 г. усмихнатият Петков заяви че би затворил държавната петролна компания, но не обясни защо. А истината е, че тя влияе непряко на цените на големите печалбари от петролния бизнес. Множество държавни бензиностанции  с по-ниски цени на бензин и дизел, ще принуди частните петролни акули да намалят цените и печалбите си. В споразумението вече се видя, че и БСП приема това крайно бизнес-печалбарско намерение. Подобни са намеренията за премахване на държавната консолидационна компания (ДКК) и БЕХ, което ще ускори приватизирането на малкото останали държавни предприятия. За приватизаторските намерения бизнес-партньорите Петков-Василев привлякоха опитен приватизатор като К. Нинова, която участва в приватизирането на две външнотърговски дружества, а като зам. министър на Р. Овчаров отговаряше за приватизацията и имаше отношение към подготовката и/или приватизацията на Пловдивски панаир и Булгартабак. Нещо повече, очаква се да бъде закрита и ББР, която може и трябва да кредитира малкия и средния бизнес в България. Това действие е в интерес на другите банки и най-вече на доминиращите чуждестранни банки. В България сме по-бедни не само заради данъците, а и заради ниския дял на държавната собственост и приходите от нея в държавния бюджет. Сега огромната част от населението на България не знае, че министерството на финансите изземва около 75% от печалбата на държавните фирми, а частните печалбари дават в държавния бюджет само 10%. Бедността може и трябва да се преодолява и чрез увеличаване на държавната собственост до средноевропейските равнища – около 35%.  

Политиката за защита на държавната собственост в цял свят е основна позиция на всички леви партии – от комунистически до десни социалдемократически не само в исторически, но и в съвременен план. Отказът на ръководството на БСП от защита и развитие на държавната собственост е против интересите на избирателите на тази партия. Наложените от десните юпита на Кобурга и неолибералите от ДПС, с подкрепата на Овчаров и П. Димитров от БСП, крайно ниски ставки на корпоративният данък и плоския данък е отново срещу интересите на хората на труда в България. Бизнес-партията „Продължаваме промяната“ не иска дори да се обсъжда въпроса за необлагаем минимум на работните заплати. И ръководството на БСП коленопреклонно  се примирява. Сегашната коалиция върви назад – към първоначалната свръхнеолиберална идея за отказ от държавата в икономиката и намаляване на средствата за социални дейности.

Съставът на коалицията с участието на БСП е за прикритие на крайно десният либерален курс на управлението на България, прикритие зад лявата фасада на името на БСП и за заблуда на масово неориентираните избиратели. Странното е поведението на членовете на НС на БСП, които по модел, който нямаше и по времето на Тодор Живков, Вълко Червенков и Борис III до един да гласуват за К. Нинова и нито един да не види тревожното бъдещо положение за БСП от тази идейно безпринципна коалиция. По този начин те дадоха нова възможност за оттегляне на оставката от Нинова.  

Вярно е, че на България и трябва редовно правителство, че в държавен интерес е да има работещо Народно събрание, което да промени редица закони, с което да се помогне за преодоляване на кризите – икономическа, социална, демографска и пандемично-здравна. Да, правителство трябва да има, но правителство експертно, а не партийно-приятелско. Да вземем квартета приятели Петков-Василев-Лорер-К. Константинова и компания. Или политическите приятели на Нинова Ив. Иванов, Хр. Проданов, Г. Гьоков, както и лично подбраните по симпатия (не по експертност) министри от ИТН Ал. Василев и по партийно-лично приятелство – Н. Йорданова от ДБ.   Правителството още не е избрано, но вместо здравната криза, на преден план изтъква Истанбулската конвенция, която според Нинова беше червената разделителна линия.  

Преобладаващата част от новите министри, подобно на народните представители на БП „Продължаваме промяната“ са върли американофили, учили, специализирали, работили в САЩ и за САЩ и в структури на НАТО. Около две трети от депутатите, по данни от Интернет, на „Продължаваме промяната“ са в някаква степен свързани с „Америка за България“. От министрите завършили образование в САЩ, специализирали и работили там и в структури на НАТО са: К. Петков, А. Василев, К. Константинова, ген. Ст. Янев, Ат. Атанасов, Т. Генчовска, а Гроздан Караджов е работил за САЩ в България чрез ръководна функция в „Отворено общество“.

Със значим и сериозен бизнес като собственици и мениджъри са се занимавали доскоро: К. Петков, Ас. Василев, Д. Лорер (София, Истанбул, Париж, Барселона), Ал. Николов, Б. Божанов, Н. Събев, Р. Василев. С по-дребен бизнес и мениджмънт са и още няколко министри. България директно ще я управляват бизнесмени. Огромната част от министрите са без опит в държавна администрация. От тази информация може да се направи обоснованият извод, че новото правителство е американофилско, силно дясно неолиберално, основното ядро в него са бизнесмени и мениджъри без достатъчен опит в държавната администрация.    

Новото бизнес правителство е крайно дясно и понеже преднамерено „забравя“, че в българското общество има неимоверна спекула в цените на едро и на дребно, особено на цените за жизнено важните, крайно необходими за живота на хората стоки. Нито ред в споразумението, нито в изказванията на петимата ръководители на четворната коалиция няма за борбата със спекулата. Крайнодесните партии никога дори не споменават думата „спекула“, а и „спекулативно високи цени“. А каквато и да е мисъл за борба или  ограничаване на спекулата за тях е нонсенс. Спекулата удря по джоба бедните, хората на труда. Както и да се повишават доходите, минималната работна заплата, пенсиите и т.н., нарастващите неимоверно цени не само на електричеството и топлофикацията, а и предимно на хляба, олиото, млякото, месото, водата и в голям мащаб на лекарствата и медицинските изследвания, няма да доведат до повишаване на жизненото равнище. По-високо, но ограничено от минималните възможности, равнище на доходите в сегашната ситуация не означава по-добър живот.  

И ако за двете крайно десни партии, функциониращи на обща идейна основа, но с различни ръководни лица (БП „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“), а и за дясно-популистката ИТН такава политика е естествена, то за лявата партия по членски състав, поддръжници и привърженици, но с дясно ръководство, това е самоубийствено. Още неизбран новият мераклия за министър Гьоков заяви, че през 1922 г. пенсиите няма да са по-ниски, а по-високи при възможност и че размерът на пенсиите  ще бъде изяснен при формирането на бюджета. Но той не каза, че това не зависи от него, а от свръхминистър Василев, който изповядва крайно дясна идеология, прикривана от параванната теза, че нямало било ляво и дясно, че с десни политики ще се решават леви цели. Вярно – няма ляво, няма дясно, има само крайно дясно.

Изненадващо за мен е, че само един от ръководните дейци в БСП е разтревожен от това, че партията поема „тежки министерства“ и че има рискове за нейното обезличаване в крайно десен кабинет.  Останалите са доволни, че БСП ще е във властта и Корнелия Нинова ще е зам. председател на Министерския съвет. Дори Сивият кардинал на БСП, покровителстващ Нинова от 2003 г. до днес се опитва да внуши на зрители и читатели измамното твърдение, че „БСП ще има ключова роля“ и ще бъде „ключов фактор“ в това управление. Нищо подобно. Още преди да е избран за Министър-председател Петков заяви, че всички министри ще са лично отговорни пред него, а това означава че министрите от „Коалиция за България“ ще са лично отговорни пред него, а не пред ръководството на БСП. И това е нормалното – министър да отговоря пред Министър-председател. Каква ключова роля ще има БСП при наличието само на 4 министри от 21 възможни, при положение че в структурата на Министерския съвет на БСП са оставени най-тежките производствени министерства (промишленост и селско стопанство) и най-тежкото – социално министерство? В „Продължаваме промяната“ са ключовите министерства, разпределящи българските и европейските ресурси.  

Властта е сладко нещо, министър – над тебе небе (по Големанов). Това е позицията на множество дейци от коалиращите се три коалиции и една партия (ИТН). За нагона към власт няма никакви морални препятствия, никакво самоуважение и никакво лично и партийно достойнство. Да вземем отношенията Петков/Василев и ИТН. Те станаха безкрайно остри, с компромати след като Петков и Василев отказаха да са в първото предлагано от ИТН правителство. И в настоящия момент Асен Василев води дело в съда срещу един от лидерите на ИТН – Тошко Йорданов. Или да вземем Хр. Проданов, който в предизборната кампания определи ръководителите на „Продължаваме промяната“ като „поредните политически шарлатани, които се явяват на избори“. И как той, с какво лице и с какво достойнство ще седи заедно с тях, ще получава указания или заповеди от „шарлатанина“ Министър-председател и с „шарлатанина“ свръхминистър? И с какво човешко достойнство Петков/Василев ще работят с министър, определил ги като „шарлатани“? Майко мила, всеки от тези политици преглъща обидното за него положение само и само да е на власт, да е във властта, да командва множество други хора, да определя техните съдби!

Вътре в БСП властогонците славославят Нинова, че само с 26 депутати успяла да вкара БСП във властта и да я направи „незаобиколим фактор“. Мнозина от тях се надяват на сладки държавни постове в министерства, политически кабинети, парламентарна група и т.н. Тях ги разбирам – тяхната философия е ясна – „интереса клати феса“. И някои от тях станаха дори министри. Да вземем Министерството на земеделието и храните. БСП имаше два много по-силни кандидата от Иван Иванов. Явор Гечев (инженер-агроном) работи в земеделския бизнес вече дълги години, в Държавен фонд „Земеделие“, в агенцията по безопасност на храните, бе зам. министър на земеделието в правителството на Орешарски и сега е зам. министър в двете служебни правителства, т.е. познава цялата система отдолу и отгоре, познава механизмите на държавно управление на земеделието.  Има безспорна аграрна експертиза и опит. Или другият кандидат – професор Иван Върляков – специалист по животновъдни науки. А бе избран Иван Иванов верният човек – доктор по история и юрист-адвокат никога не работил в сферата на земеделието, храните и горите.

Не по-малко старателни са някои венцехвалители от политическите коментатори, от журналистите. Да вземе небезизвестната Мадам В.В. – почитателка на Костов, особено на Доган (той ѝ изпрати открито писмо), Кобурга, ранният Борисов и от пет години на К. Нинова. В просторно изявление по една от телевизиите тя възвеличи непогрешимата председателка на БСП. Тя обяви, че Нинова е „големият победител“ и „водеща фигура в този пасианс“, „без Нинова и БСП нямаше да има правителство“. Да, вярно е, че без депутатите на „БСП за България“ нямаше как да се състави правителство. Но същото твърдение е многократно по-вярно за „Продължаваме промяната“ (67 депутати, с 41 повече от тези на БСП), и че без Петков/ Василев нямаше да има първи мандат и въобще правителство. Но и без депутатите на ИТН и Коалиция „Демократична България“ пак нямаше да има правителство.  Обаче е вярно и това, че водещата фигура в съставянето на правителството бе К. Петков.

Сивият кардинал и Мадам, подчертавайки „достижението“ на Нинова изрично подчертават, че и пречели на Нинова отвътре – от „вътрешната опозиция“. Изглежда двамата не разбират или се правят, че не разбират смисъла на „вътрешна опозиция“. В смисъла на вътрешна опозиция те включват всички членове на НС на БСП и дейци на партията, които имат собствено мнение по някои от въпросите на политиката и дейността на партията, различаващо се от това на ръководството. Всеки член на БСП, който има различно мнение от това на Председателя на партията е опозиция ли? За да има опозиция тя трябва да е организационно и идейно свързана. В случая с БСП няма такава организационна връзка между хората със самостоятелно мнение и позиция. И ето как самата Мадам се самоопровергава: „… вътрешната опозиция е разделена, без обществен ресурс, а фракциите ѝ са вътрешно скарани“. Може ли група скарани хора да са опозиция? Това не е ли политически нонсенс?

Нещо повече, двамата крепители на Нинова, отварят вратичката за обществена нагласа за нейното оставане след оставка за втори път. Кардиналът изказва мисълта, че партия във властта трудно ще смени лидера си: „Когато една партия е във властта, смяната на лидера ѝ е изключително трудна и тежка. Това трябва да стане насилствено“. Смята ли Кардинала, че всички, които искат смяната на Нинова са насилници? Мадам изрича твърдението: „В тази тежка ситуация Нинова … трябва да бъде оставена да реализира обещанията си в БСП“. Да, но Мадам навярно в обещанията на Нинова не включва обещанието преди изборите за 45 Народно събрание БСП да е първа политическа сила. А обещанието бе редуцирано до най-ниските изборни резултати на БСП от 1940 година насам, загуба на три-четири пъти повече избиратели от 2017 г. до 2021 г. За това ли да остане Нинова начело на партията за да може при следващи редовни избори тя да изчезне от политическата сцена?

Правителство трябва да има, особено в сегашната многоаспектна кризисна ситуация. То може да има подкрепа на „Коалиция БСП за България“, но без да се влиза пряко в управлението. И да има подкрепа само докато се решават успешно кризисните и социалните проблеми. Сега има обвързване за четири години и осигуряване на държавни постове за властогонци за пълен мандат. Да, властта е сладко нещо.

Има едно вярно изречение от интервюто със Сивия кардинал: „харесването е емоция, а в политиката тя е вредна“. Българското общество непрекъснато се води по емоцията – ту харесва новите от СДС, ту жълтурковците на Кобурга, ту лъжливите борци срещу корупцията на Борисов, ту обърканите десни чалгаджии от ИТН и сега най-после – десните либерални харвардци. Мнозинството от българският народ не се научи, че масово налаганият телевизионен образ на по-млади и нови хора е лъжлив, измамен, че той е манипулиран в изгода на някой скрит зад телевизионните камери сценарист. Но „харесването“ е вредно не само за Народното събрание, но и за избора на лидери на политическите партии. Така стана и в БСП, в която дядовците и бабите от моето поколение вкупом гласувахме за продясната, с добър образ, добър и разбираем изказ, с борбен телевизионен образ Нинова. И получихме над три пъти по-малко гласове на изборите. И получихме само 8 500 гласа за БСП от най-младите гласоподаватели.

Дано новото коалиционно правителство успее в близките зимни и пролетни месеци да се справи с острите пандемично-здравна, социална, икономическа, енергийна криза. Това е в интерес на целия български народ. След това ще се разбере кой колко струва в политиката, в очите на хората.

  

12.12. 2021 г.

  Автор: Анко Иванов

За какво бие камбаната в БСП?

         В съботния ден (4.12.2021) Сивият кардинал на БСП най-после обяви, че повече няма да подкрепя Корнелия Нинова за председател на БСП. Но той даде указанията на вътрешнопартийните властогонци как да направят промяната: „БСП трябва да върви по стъпките и по Устава си. Нямаме нужда от повече братоубийствени войни. Корнелия не бива повече да е лидер, тя има задача да избере своя заместник (к.м.) …“ В тези две изречения е закодиран планът за промяната. Ще се сменя председателя без да се сменя политическата линия, посочена от Сивия кардинал – плътно следване на неолиберализма, който според него нямал алтернатива, плътно следване от ръководството на БСП на линията на политическото съглашателство с десните против интересите на бедните. Разбираме, че Корнелия Нинова следва и ще да избере своя заместник от нейния кръг властогонци в НС на БСП и/или парламентарната група. По същество Сивият кардинал иска само смяна на лицето, на образа на водещата личност в БСП, без промяна на политиката. Да, „зад новите лица, крием липсата на нови идеи“ каза той пред телевизионния екран по повод по новите лица в политиката. Но това важи и за БСП. Какво от това, че ще сменим Корнелия Нинова и ще сложим ново лице при същите идейни позиции и сегашната практика на провеждане на политика на ръководството на БСП?

Катастрофалният провал на БСП на предишните избори за 45, 46 и 47 Народно събрание  достигна критичната точка – само около 260-270 хил. поддръжници. Провал небивал в историята на БСП. И да повторим един исторически аналог с изборите за 25 ОНС по време на фашисткия режим през 1940 г. Тогава членовете на БРП (к) са преследвани, партия е в нелегалност, обявена извън закона, но партията вкарва в Народното събрание 4 депутати от София, 2 в Пловдив и 2 във Варна. Сега в София БСП има 3 ма, в Пловдив и Варна по един депутат, а в традиционните работнически центрове като Перник и Габрово сега БСП няма депутат.

За оттласкването от това политическо дъно в БСП трябва да има много значима промяна. Тази промяна може да бъде наричана преучредяване, преустройство, презареждане, реконструкция и т.н. Важен е не термина, а влаганото в него съдържание. Това преучредяване е при запазване на формата и юридическия статут, на историческото и материално наследството на политическата партия БСП, но чрез него се внася в старата форма ново съдържание, съществени промени в нейната програма, устав, организационна структура, начин на формиране на лидерския състав, отношенията национално ръководство-парламентарна група, коалиционни сътрудничества и т.н.

Необходимо е възвръщане към част от традиционните ценности и идеология на БСП и на първо място изразяване, отстояване и провеждане на власт на политики, отговарящи на потребностите и интересите на хората на наемния труд. БСП не може и не бива да бъде партия на целия народ – на хората на труда и едновременно с тях на капиталисти, бизнесмени, банкери, олигарси и т.н., т.е. на хората, използващи капитала за обогатяване чрез експлоатация на работещите. Трудът е основата на съществуването на обществото и БСП трябва да изразява и защита само интересите на трудещите се. За собствениците на бизнеси има десни партии. Бизнесмени и богати хора могат да членуват в БСП, ако не само на думи, а и на дело подкрепят програмата и спазват Устава, подпомагат партията, но не използват партийните постове за лобистки егоистични интереси, не са сред водещите политически лица на партията. На този етап от ръководните органи трябва да отпаднат  милионери и богаташи като Гагаузов, Гуцанов и редица други членове на ръководства на БСП, както и такива от „гражданска квота“ от типа на милионера Петър Кънев и т.н.

На второ място е отстояването на равенството във всички сфери на обществения живот. България е на първо място в ЕС по неравенство и е една от водещите по този показател страни в света. И тук значително трябва да се промени политиката на НС на БСП. Най-крещящите неравенства са три-четири. Най-напред е неравенството в доходите, което до голяма степен обуславя другите неравенства. То е в основата на международните класации. Дължи се почти изключително на целево налаганите ниски трудови възнаграждения за да може голяма част от трудоспособните хора в България да емигрират и подсилят икономиките на Западна Европа.

Много значимо е неравенството в сферата на собствеността на средствата за производство. Ако през социалистическия период доминираща бе общонародната държавна собственост (над 95%), сега е обратното – частната собственост е над 90% и е привилегирована във всичко. Тя чрез т.нар. „обществени поръчки“ изпомпва държавни ресурси, прелива капитал от публичен в личен. Драстичното неравенство между държавна и общинска собственост се изразява и в неравния принос в държавния бюджет – 75-80% от държавните фирми от печалбата, а при частните фирми – някакви си 10%. За да има повече приходи в държавната хазна и от тях повече разходи за развитие на социалните дейности и най-вече за безплатно образование и безплатна медицинска помощ, за култура, спорт и социални помощи за болните и бедните,  държавната собственост следва да се разшири, както е в повечето европейски държави до равнището поне на 30-40%. Социализмът има за ценност развитието на обществената собственост, а фундаменталния експериментален неолиберализъм в България – почти само частна собственост. Прекаленото доминиране на частната собственост в България е една от основните причини за огромната бедност.

Чрез политиката си БСП трябва да отговаря на интересите на хората на труда за равен достъп на децата не просто до образование, а до качествено образование и до равен старт в живота. Сега децата на богатите получават значително по-висока подготовка чрез частни училища, частни уроци и на тази основа прием в т.нар. национални и общински „елитни училища“, частна високоплатена подготовка при университетски преподаватели за постъпване във ВУЗ, частни скъпоструващи извънкласни занимания и спорт, които са недостъпни за децата на бедни родители и т.н.

Не по-малко важно е осигуряването на равен достъп до качествени медицински услуги за всички нуждаещи се, прекратяване на доплащанията на пациентите, включително и за имплантите, премахване на безбожните такси „за избор на лекар“ при оперативните намеси и т.н. Необходимо е осигуряване на безплатни лекарства за децата до 16 г., за хронично болните (ракови, сърдечно-съдови, и др. най-тежки и смъртоносни болести), и възрастните хора над 75 години, както и разделяне на медицинските грижи на държавни (безплатни, болниците не трябва да са търговски дружества) и на частни (платени от пациентите). Всеки граждани на Република България следва да има пряк достъп до безплатна медицинска помощ в държавните и общинските болници. Като следствие може да се закрие здравната каса и нейните функции за финансирането на националните, университетските и общинските болници се поеме от МНЗ и неговите поделения в страната.

Всеки български гражданин, нуждаещ се от медицинска помощ трябва да има равен достъп до качествено лечение, независимо къде живее – дали в с. Гол Тупан или в гр. София. Това се отнася и до спешната помощ, която дори за най-високо разположеното и отдалечено село в Смолянска област трябва да бъде своевременна, подобна на тази в големите градове. Следователно е потребна по-голяма грижа за общинските болници и за използване на повече и по-съвременни лечебни средства, уреди и апаратура, осигурен денонощен достъп до лекарства, както и средства за спешна помощ – линейки, хеликоптери. Трябва да се преодолее неравенство в заплащането за еднакъв медицински труд на лекарите в националните и общинските болници с тези от частните болници. Това да стане чрез значимо повишаване на трудовите възнаграждения на лекарите, медицинските сестри, лаборантите и т.н., улесняване на специализацията на лекарите в държавната здравна система.

Борбата за данъчно равенство е присъщо за социалистическа партия. Няколкократно медийно вече се поставя въпросът за равенство в данъчните задължения, преодоляване на сегашната ситуация, когато 75% от приходите в бюджета са от косвените данъци (от потреблението на огромната маса от хора в страната, т.е. около 95% от небогатите), а българския бизнес плаща най-срамните ниски данъци (10%) в целия ЕС и в повечето държави в света. Следва БСП да отстоява равенство в данъците чрез въвеждане на еднакви ставки на равнището на данъка за едноличните търговци (15%) за корпоративния данък (10%) и за данък дивидент (5%).

В годините след 1989 г. бе забравена социалистическата ценност: за равен труд – равно възнаграждение. В България неимоверно се увеличават неравенствата в заплащането на труда в една и съща професия, в еднотипни предприятия и т.н. Особено драстични са неравенствата в трудовите възнаграждения за един и същи вид, обем и качество труд в териториален аспект. БСП трябва да се бори с това неравенство, да не се огъва пред бизнеса, да отстоява висока ставка на минималната работна заплата, което ще има три ефекта: по-голяма справедливост в заплащането на труда; ще принуди собствениците на предприятия да намаляват енергоемкостта, суровиноемкостта на производството и да внедряват нови технологии, което в крайна сметка ще доведе до модернизиране на цели стопански отрасли; ще прекрати или поне намали обезлюдяването на големи части от територията на България.

На трето място са солидарността и справедливостта. Това са взаимосвързани социалистически ценности, които имат множество измерения. Едното от тях е солидарността между поколенията. Най-често тя се изразява в грижата на сегашното активно трудово поколение към децата и пенсионерите. Първото се отразява на демографската ситуация в страната, а втората върху продължителността и качеството на живот на възрастните хора. Сегашното зряло поколение в миналото по същество е получило заем от възрастното поколение, а сега  дава заем на децата и подрастващите и връща заем на възрастните. Смяната на поколенията осигурява приемствеността в развитието на нацията и обществото. Солидарността на работещите с възрастното поколение може и трябва да се изразява чрез повишаване на осигуровките за пенсии и здравни грижи, както и значително повишаване на осигурителните прагове в стопанските отрасли и дейности. Сега осигуровките в България са на ниско, най-ниско в ЕС равнище. Те бяха направени такива от юпитата на Кобурга и дейците от ДПС, зад които надничаха обръчите от фирми и раздаването на порциите, но и с отстъпчивата позиция на неолибералите Р. Овчаров и П. Димитров от БСП. БСП би трябвало да има премерена позиция за бавно и постепенно повишаване на осигуровките до средните за ЕС. Нещо повече – не трябва да има изключени лица от плащането на осигуровки, както е това сега за държавните служители, включително министри, зам. министри, депутати в Народното събрание и десетки хиляди други експерти, специалисти, за полицаите, които справедливо стачкуват за по-високи заплати, но забравят, че е справедливо и те да плащат осигуровки. Това важи и за военнослужащите и работещите в съд и прокуратура.  Сега техните осигуровки се плащат в частичен размер от държавния бюджет, т.е. за сметка предимно на работещите в материалната сфера (включително работещите бедни), учителите, лекарите, пенсионерите и т.н. 

Солидарността може и трябва да се проявява и в данъчната система. Става дума за въвеждане на прогресивен подоходен данък с необлагаеми минимум за най-бедните и с нарастваща данъчна тежест за богатите, най-богатите и свръхбогатите. Такава диференциация е не само солидарна, но и социално справедлива, понеже извежда голяма част от работещите от позицията „работещи бедни“.

Солидарността неминуемо предполага отказ от тавана на плащаните осигуровки. Сегашната ниска ставка за получаващите по-високи доходи позволява да се освобождават над определена граница на трудовите възнаграждения от плащането на осигуровки. Ставките следва да отпаднат или поне да са по-високи от равнището на брутните трудови възнаграждения на министри, депутати, зам. министри и т.н., да са поне петкратния размер на средната работна заплата. Ясно трябва да се обясни, че по-високият праг на осигуряване е хуманна солидарност към родителите и дедите на сегашното младо и средно поколение работещи хора.  

    

На четвърто място са свободата и демокрацията. Свободата не е безгранична, тя е в рамките на демокрацията. Формално България е демократична страна, т.е. капиталистическа, понеже под демокрация почти всички разбират либерална демокрация, а това е другото име на капитализма. За да има повсеместно истинска демокрация е необходимо всички да са с равни права и възможности. В България сега демокрацията е почти изключително формално-политическа. В нея има множество уродливи явления като: купен (от гласоподавателите, но и от кандидатите), корпоративен и административно наложен вот в изборите; назначаване на партийни калинки във висшата администрация; изкривяването на конкурсите за обществени и държавни длъжности и т.н.

Силно ощетени са наемните работници с неолибералните поправки в Кодекса на труда. Това трябва да бъде едно от политическите полета на дейност на БСП – борбата с флексибилизацията на труда, намаляване на извънредния труд, прекратяване на всеобщата практика работниците да работят наднормено и над горния предел на часовата ставка, на нощния труд, без надеждна охрана на труда и предпазни мерки и облекла и т.н.  Това са въпроси не само социални, но и на свободата и правата на отделната личност

  

На пето място е работата с децата, младежта, с младите семейства. Без дълбоки промени в работата с младежта, а не само с младите социалисти, няма как България да излезе от демографската криза. В страната расте ново различно младо поколение. Сред образованата и активна негова част има три основни нагласи и очаквания към бъдещия живот. Най-напред е постигане на успешна реализация в живота, придобиване на висок социален статус, високо жизнено равнище и достоен живот, т.е. социалните очаквания са на преден план, личностната реализация в живота е определяща. А за това най-значимо влияние има качественото високо образование. Поради това БСП трябва да бъде инициатор, да отстоява и да прокарва чрез политиката постигането на безплатно висше образование, достатъчни по размер стипендии за отличниците, за семейните студенти с деца, за готовите да работят по разпределение в страната за определен срок, предимно медици, учители, инженери и др.. Безплатното образование е една от висшите ценности на социализма и социалистическите партии. За него социалистическата партия не бива да прави каквито и да са компромиси с десните партии.

Младото поколение, особено учениците от горните класове, студентите и младите хора до 35 годишна възраст са в доминиращата си част патриоти, хора, които обичат своята Родина, своя народ, история, култура и т.н. Патриоти са независимо от соросоидните напъни за обезличаване на българското, за развитие на българския национален нихилизъм. Независимо от записано в Устава на БСП, че тя е партия, отстояваща ценностите на патриотизма, досегашните ръководства на БСП след 1989 г. силно подценяваха патриотичните чувства на младите българи, неправилно разглеждаха патриотизма като някакъв свръхнационализъм, поставяха изключителен акцент върху т.нар. евроценности. И това отблъсна голяма част от младите патриоти и стана предпоставка за възникване на Атака, ВМРО, НФСБ, Възраждане и други популистко-националистически и свръхнационалистически партии и движения.  

Бягството на ръководни дейци на БСП от историческата истина за огромния принос на БСП в борбата срещу фашизма, за огромния напредък на БСП през социалистическия период (1948-1989 г.) води до антисоциалистическо въздействие върху младите хора.  Благодарение на борбата срещу фашизма, организирана от БРП (к), след Втората световна война България не загуби части от своята територия. Трябва пред младото поколение да се разкрият достиженията на социалистическата партия и в изграждането на социализма, когато България бе сред най-развитите страни в Източна Европа, бе сред 30 –те най-развити държави в света, която първа в социалистическия лагер започна компютризацията и електронизацията, бе в челните места в света по производство на редица изделия, включително мотокари и електрокари, цветя, зеленчуци и т.н., която създаде индустрия и електрифицира цялата страна, въведе напълно безплатно образование и здравеопазване и т.н. Сега младите хора непрекъснато по всички информационни канали чуват и възприемат само негативи за социализма и поради това, съвсем естествено, отбягват всичко свързано с думата социализъм. Следва най-после да се преодолее антиисторизма на редица ръководители на БСП и особено на сегашната властогонска котерия, загнездила се през последните 5 години в централното ръководство.

Сред българското младо поколение, подобно и на това в множество европейски страни има развито чувство за опазване на природната среда, за по-екологични условия на живот, за по-цивилизована околна жизнена среда. За тях съществена ценност и стремеж е осигуряване на здравословна екологично по-чиста среда за живот – чист въздух, чиста вода, чиста почва, чисти хранителни продукти, безшумна жизнена среда, опазване на естествената природна среда и биоразнообразието в България. Тези три вектора: социален, екологичен и патриотичен трябва да бъдат в съдържанието на социалистическата политика и дейност. В противен случай БСП ще се превърне в пенсионерска организация.

 

На шесто място е промяната в организационния строеж, форми и методи на работа, на мястото и функционирането на колективните партийни органи, на начина на подбор на кадрите на БСП, на вземането на решения, на създаването на първичните организационни звена. Следва да се премахне привидната формална псевдодемокрация, да се разшири колективното начало, да се избягват проявите на авторитаризъм  и кариеризъм и т.н.  Необходима е значима промяна на ръководните органи от първичните през общинските и областните до централните равнища. Наложително е превръщането на НС на БСП в действен ръководен орган, а не параван за вземане на авторитарни решения. Това може да стане чрез намаляване на неговия състав, включването в него на доказали се членове на партията, а не измислени квоти за млади хора, за жени и т.н. Важни са качествените, а не количествените параметри на НС на БСП. 

За организационната и идейно-политическата промяна трябва провеждане на извънредни отчети и избори в БСП, избиране и формиране на нов конгрес, нов Национален съвет, ново Изпълнително бюро, избирано на основата на множество кандидати, а не само на тези предлагани от авторитарния председател. Разбира се, в центъра на промяната трябва да бъде изработването и приемането на нова програма и нов устав. Има и множество други организационни и организационно-кадрови аспекти на преустройството на БСП.

Ако се запази досегашният ръководен състав, действащ най-често на несоциалистически основания в политиката,  партията на социалистите в България е обречена. Трябва да се преодолее противоречието на лява социалистическо мислеща членска маса, поддръжници и симпатизанти и продесни партийни ръководители. Това може да стане чрез избиране в ръководните органи на дейци, които са  идейно-ценностно към провеждане политика в интерес на хората на наемния труд.   

В БСП бие тревожно камбаната за промяна. Но промяна не формална на принципа СДС (Стани Да Седна), не просто смяна на едни лица с други лица, на един телевизионен образ – с друг телевизионен образ, на един лидер – с друг лидер. Камбаната бие за промяна на развитието на партията, връщането ѝ към социалистическите ценности. Няма ли същностна дълбока промяна в идейните основи, в политиката и в ръководните лица, просто БСП ще изчезне от политическата сцена.   Дали това не е скритата цел на Сивия кардинал? А и на външните (извън БСП) сили?

 

Забележка: Настоящата статия няма за цел да изчерпи всички аспекти на необходимата промяна (преучредяване, преустройство) в БСП. Това може да стане чрез дискусия в партийните среди. Статията изразява само едно лично мнение в определен момент, в ограничен обхват.

       6.12.2021 г.

      Анко Иванов

За предателството в политиката и проблемите в ръководството на БСП

 

В топлия съботен ноемврийски ден (27.11.2021) в една от телевизиите в едно крайно антисоциалистическо, антикомунистическо, американофилско и русофобско предаване е давала интервю лидерката на БСП – Нинова. Това предаване отдавна не го гледам. В него Нинова развила, по препредаването от редица интернет сайтове, една нова морална тема за разговор в БСП – темата за предателството.   Ето цитатът от един от преразказващите сайтове: „За толкова години откакто съм председател, преживях доста предателства. И то от хора, на които съм помагала и стимулирала в политиката. Но няма значение. Предателите нямат значение. Имат значение последователите, а те са много”. И още един цитат от друг сайт: "Доста предателства преживях от хора, които съм стимулирала в политиката. Гърбът ми е като дъска за дартс – пълен със стрелички". От сайтовете проличава, че тези думи са казани по повод на Крум Зарков.

Та думата е за предателството. Терминът предателство има множество значения и определения. Най-често негов синоним е измяна. Предателство е често употребявано в живия живот по повод и без повод, по причина или без причина, а и напълно обосновано. Предателят е човек, който предава някого, изменя на някого, действа против приетите от група хора (партия, организация, съюз, фирма, служба, приятелски кръг, роднини, семейство) идеи, ценности и норми на дейност и поведение.

Следователно има два типа предателство в политическите партии. Първият е на личностна основа, когато една личност (обикновено по-високостояща в партийната йерархия) не получава очакваната политическа, изборна или друга подкрепа от друга личност. Особено, когато водещата личност счита, че другите са ѝ длъжни заради някаква подкрепа към тях в миналото, т.е. връщането на дълг. Вторият тип предателство е действието против общоприетите в партията (организация и т.н.) идеи, ценности и норми. Първият тип предателство е личностно, а вторият тип – колективно предателство на политическа партия или организация. Всяко политическо предателство от втория тип може да бъде разглеждано като е съзнателно нарушаване на поетите задължения към партията, нарушаване на уставните норми и програмни идеи, ценности и постановки.  

В политическата дейност има множество идейни и организационни предателства.  Най-често срещаното през последните над 30 години е преминаване от БСП към други партии – социалдемократически, либерални, консервативни, националистически, етнически, популистко-кариеристични и т.н. В България най-ярък пример е Бойко Борисов, който напусна МВР за да остане член на БСП, но след това се отказа от БСП и премина на десни позиции, създаде нова популистко-либерално-кариеристично-мафиотска партия, най-върл противник на бившата му партия. По същество е ренегат от социалистическата партия.

В личностно-семеен план най-гнусно е предателството на идеите на родителите и дедите. Това е същинска измяна и по същество отцеругателство, т.е. когато публично се отричаш от техните идеи и ги обявяваш за пагубни. Сред най-драстичните примери в това отношение са пак Бойко Борисов, но и неговите бивши министри Московски и Павлова и най-вече неговият президент – Плевналиев, чийто баща бе зав. отдел в окръжен комитет на БКП. Политическо предателство има и при напускане на партията от кариеристични подбуди – желания за по-високо длъжностно равнище и кариерно развитие. Така постъпиха ренегатите от БСП Близнашки, Ал. Томов, И. Калфин, Н. Камов, Г. Първанов, Р. Петков, Т. Дончева и т.н.

Най-позорно е политическото предателство на националните интереси. Към него могат да се отнесат отказите от важните за страната инфраструктурни проекти – Бургас-Александруполис, Южен поток, АЕЦ „Козлодуй“ под диктата на САЩ, извършено от Б. Борисов в съучастие с човекът на ДПС – Орешарски. Към този тип предателство може да се включи и сключеният от Калфин договор за предоставяне на САЩ на вече множество военни бази без да са защитени българските икономически и национални интереси. Към този тип можем да отнесем и гласуването от групата на БСП в Народното събрание на закона, внесен от ГЕРБ за АЕЦ „Белене“, закон който по същество прекрати изграждането на крайно необходимата сега централа. А за нея бе проведен успешен референдум, на който гласуваха всички социалисти и огромната маса от техни поддръжници и симпатизанти. Това не е ли своеобразно предателство на интересите на социалистите, но и на България?

 Множество действия и бездействия в БСП могат в реален или метафоричен план да бъдат определяни като предателство в личностен план. Да започнем логично да разглеждаме ситуациите от края на 2015 г. и днес. В края на 2015 г. Сивият кардинал на БСП (Дългият инкасатор), недоволен от по-левия партиен курс на Миков, Стоилов, Мерджанов и др. започна активна дейност за набиране на симпатизанти за сваляне на Миков от Председател на БСП. Той дори се обърна към Миков с това, че няма нищо лично срещу него, следователно има нещо против провежданата под негово ръководство политическа линия. Започна агитация за смяната на Миков с избрано от Сивия кардинал лице. В подкрепа на идеята на инициатора се оформи влиятелна група от социалисти (противници на Миков) на втория тур на избира на Председател, включваща Р. Овчаров, Г. Гергов, К. Добрев, К. Янков, Ю. Асланов, А. Кутев, К. Паргов, К. Паскалев, Б. Аспарухов и други, морално подкрепени от С. Станишев. Благодарение на тези хора и най-вече на тяхната агитация през май 2016 г. Нинова бе избрана за Председател на БСП, т.е. те ѝ направиха добро. И те очакваха вероятно, че Нинова няма да ги предаде.

Сегашната ситуация, разказана от Нинова за Зарков напомня онази от 2016 г.  И да цитираме, какво казва тя: „Напротив, винаги съм помагала на Крум. Предложих го за депутат няколко пъти. Предложих го за член на Изпълнителното бюро на партията. Даже когато ми поиска оставката през юли, след предишната загуба, го предложих да бъде зам.-председател на парламентарната група и той прие“. Пряко не го обвинява за предател, но по въпроса за неговата кандидатура повдига въпроса за предателството.

В подтекста на цитираното подразбирам, а вероятно и множество зрители и читатели подразбират, че според нея той ѝ е длъжник за своето развитие. А дали самоиздигането му за кандидат за председател на партията е някакво лично предателство? А ако се върнем към първата ситуация, би ли трябвало тези, които организираха и проведоха избора на Нинова и бяха отстранени и обявявани за агенти на Борисов и ГЕРБ да я разглеждат като предател? Та нали благодарение на тях тя бе избрана! Има ли двоен аршин? Моят извод е, че в междуличностните отношения думата предателство е твърде тежка и най-често не отговоря на разглежданите деяния. Всеки в БСП има право на свое мнение. И когато то не е в съответствие с това на лидерите, няма как той да е предател. Обвиняването на множество дейци на БСП в предателство дали не е израз на налагане на авторитарен режим в БСП?    

Много по-важен и кардинален е въпросът за втория тип предателство – предателството на идеи, ценности, уставни и програмни норми. При сегашното ръководство на БСП в политически план почти напълно изчезват от политиката левите идеи, възприемат се и се налагат крайно десни неолиберални и либерално-консервативни идеи, политики и действия.  И ето някои лични размишления и въпроси на които всеки читател би могъл да си зададе и да си отговори.

Първо. По време на 46 –тото Народно събрание, в преговорите с ИТН, ДБ и ИБГНИ ръководството на БСП твърдеше, че е постигнало 90% покритие с партиите от „другия бряг на реката“ (по израза на Сл. Трифонов), т.е. на десните неолиберални партии. Ако БСП е на левия бряг, то на десния са неолибералните и либерално-консервативните партии. Щом политиката на БСП съвпада с тази на дясната партия на старата градска буржоазия (ДБ), на дясната популистко-либерална партия (ИТН) възниква естественият въпрос: „Каква партия е БСП, лява или дясна“? В Сегашното 47 Народно събрание пак същата ситуация. Ръководителите на БСП твърдят, че  „имат над 90% покритие“ с идеите и политиките на десните популисти от ИТН, от силно десните и с бизнес-партията на Петков-Василев (БП „Продължаваме промяната“), незнайно защо носеща това име. Та тя е за запазване на неолибералното социално-икономическо статукво, а да отпадне само мафиотски-клиентелисткия образ на статуквото (утвърдено от ГЕРБ и ДПС) чрез съдебна реформа и промяна на лицата. По същество промяна няма на социално-икономическите условия в държавата, а само смяна на лицата в съдебната система, неолибералното статукво се запазва. И отново обединение с три десни партии (от „другия бряг“ на политическата река) на основата на десни политики, популистки социално „оцветени“. Преминаването на ръководството на БСП към провеждането на десни политики не е ли идейно-политическо предателство?

Второ. Това са обявените от Нинова червени разграничителни линии. Преди изборите една от червените линии бе построяването на АЕЦ „Белене“. Сега в преговорите с БП „Продължаваме промяната“, под влияние на техните американофилски и русофобски възгледи, БСП се отказва с половин уста от тази червена линия. Трябвало било да се постигне по-късно „съгласие и за построяване на нова ядрена мощност“. Къде е червената линия? Изчезна. Изчезна не само енергийното бъдеще на България, но и икономическото развитие на значителна територия от Плевенска, Ловешка и Великотърновска област.

Чета в друг сайт, че в ефира на Nova News Председателят на БСП е казал: „Има две червени линии, които БСП няма да премине. Едната е въпросът за членството на Македония в ЕС. Другата – Истанбулската конвенция.“ И ето по този повод възниква у мен, а не само у мен, а и в десетки и стотици и хиляди членове, поддръжници и симпатизанти на БСП въпросът: „Каква партия е БСП щом за ръководството ѝ червените, непреодолимите линии в политиката, най-големите ценности са отрицанието на Истанбулската конвенция и приемането на Северна Македония в ЕС?“. Тези две позиции са приоритетни ценности на дясно-консервативните и националистически партии, в България като ВМРО, Атака, НФСБ и Възраждане, но и на неофашистите от Български национален съюз на Боян Расате. Огромната маса от членове и поддръжници на БСП (сред тях и автора на тези редове) са за твърдата позиция спрямо историческите кражби на северномакедонците, за запазване на традиционните семейни ценности, но не само това, а и за същностните ценности на социалистическата партия, това, което я прави лява партия. Членовете на БСП приравняват ли се на членовете на Атака и ВМРО?

В Устава на БСП са посочени други приоритетни типични социалистически ценности, записани във финалната част на преамбюла: „отстояване на принципите на социална справедливост и солидарност, равенство, републиканизъм, патриотизъм и интернационализъм“. Основополагащите социалистически принципи от възникването на БСП и до днес са социална справедливост, солидарност и равенство.   Има ли в непреодолимите червени линии, прогласени от ръководството на БСП, някой или някои от тези основополагащи принципи, чието спазване е червена непреодолима линия? Май че няма.

Да вземем липсата на една от възможните червени линии – равенството. На цяла Европа е известно, че България е с най-високото равнище на бедност и най-високото равнище на неравенството в обществото, но е едно от на-високите в света. В България през последните 20 години, след идването на власт на СДС и Иван Костов, богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни. През 2000 г. 5% от населението на България (най-богатите хора) има дял от БВП на България 12%, а през 2018 г. той вече е 21.5% (по данни от World Income Database). Това е безусловно първо място в Европа. Нашите богаташи са изсмукали най-много пари от бедните от всички европейски богаташи, два пъти повече от словашките богаташи и с десетина процента повече от Словакия (10.9%), Словения, Естония, Белгия (12.1%), Австрия (13.1%), Дания (15.1). Да, това е капитализъм, неолиберален, но най-грабителски е той в България.

На какво се дължи това огромно неравенство в българското общество? Разбира се, на експлоатацията на труда от бизнеса пряко чрез ниските трудови възнаграждения и косвено чрез паразитната данъчна система, изцяло облагодетелстваща бизнеса и предимно едрия бизнес. Има ли равенство в данъчното облагане? Няма. Едноличният търговец плаща данък 15%, капиталистът (бизнесмен, работодател, чорбаджия и т.н.) плаща 10% корпоративен данък и срамно ниският данък дивидент от 5%. Това данъчно неравенство стимулира обогатяването на богатите и обедняването на бедните. В света върви процес на внедряване на минимална данъчна ставка за корпоративните данъци от 15%. В България и двата синдиката препоръчаха внедряването на подобна 15% ставка за корпоративния данък. А всички партии на „промяната“, включително и ръководството на БСП, са за запазване на това неравенство

Равенството е ценност социалистическа, неравенството е ценност капиталистическа. В България е реализирана капиталистическата ценност – огромно неравенство, водещо до обогатяване на богатите и прогресиращо обедняване на бедните.  И не е случайно, че дори по време на пандемията през 2020 г. всеки ден се раждаше по един нов милионер от средата на ония 5% от населението на България, т.е. на богатите. Преодоляването на неравенството не може да стане с незначителните увеличения на минималните работни заплати, социалните помощи, пенсиите и средствата за подпомагане на семействата и на учащите се. Тези повишения на плащанията към тях се изяждат авансово от галопираща инфлация и цени. Сега данъчната тежест в България е върху гърба на потребителите, т.е. на огромната маса от народа, онези 95% от населението, които не са богати, онези които си броят стотинките за храна, лекарства, облекло, светлина, топлина, тетрадки и т.н..  Става дума за това, че в държавния бюджет само 25% от приходите са от корпоративните данъци на богатите, а 75% от онези 95% небогати, бедни хора.  

За да има равенство в данъчното облагане социалистическата ценност като червена линия би трябвало да бъде изравняване на корпоративните данъци и данък дивидент към данъка на едноличните търговци – 15%. Иначе се запазва неолибералното капиталистическо статукво в социално-икономическата сфера. Преустройството на съдебната система трябва да бъде съпътстващ, а не главен процес. Когато ръководството на социалистическата партия предлага и се съгласява с крайно десните от БП „Продължаваме промяната“ да не се „пипат данъците“, по същество, според моето лично мнение то идеологически ме предава като социалист и ляв човек. В моите очи и според моите разсъждения то би могло да бъде обявено за идейно-политическо предателство на БСП. С такова чувство са стотици хиляди леви хора в България. Една значителна част от тях не отидоха да гласуват, понеже не виждат истински ляв избор. Ръководството на партията не е разбрало, че само чрез баланс на интересите на хората на труда да живеят по-добре и на богатите да развиват бизнес, може да се постигне значим икономически растеж и повишаване на раждаемостта и излизане на България от демографската катастрофа. С мизерни заплати не може да има икономически прогрес, нормален човешки живот, стабилни семейства и повече български деца.

Внимателният прочит на бизнес преговорите в Мола, избран от БП „Продължаваме промяната“ (А защо не в Народното събрание?),  по моя скромна лична оценка разкриват наличието на един див популизъм, яростно наддаване на социални мерки и предложения, непрекъснато постигане на т.нар. „петминутна телевизионна слава“ на преговарящите. И в същото време няма достатъчно ресурси за реализация на предлаганите социални мерки. Петков и Василев разказват басни как само чрез прекратяване на корупцията ще преборят бедността, как с десни неолиберални капиталистически мерки ще постигнат значими социални цели. Никой в света не е преборил корупцията. Ограничаването на корупцията не може да даде значим финансов ресурс за социалните политики. Ръководните социалисти забравят, че си имат работа с вълка (капитала, бизнеса). Той, както е добре известно, козината си мени, но нравът – не, той никога няма да се откаже от по-големи печалби и от по-ниски корпоративни данъци, че Петков и Василев са милионери, които милеят на първо място за своите милиони.

Желанието на най-тясното ръководство на БСП да се включи във властта е явен признак за министерската мечта на героя Големанов. Да, България се нуждае от правителство. И БСП може да подкрепи едно такова правителство на десните партии с оглед по-бързо решаване на здравната, енергийната и частично на социалната криза, както и намаляване на темповете на инфлацията и нарастване на цените. И до тук. БСП не трябва да участва в дясно-бясна коалиция, заместваща също дясно-бясната, но мафиотизирана и мутризирана коалиция на ГЕРБ-СДС, ДПС, ВМРО. Такъв извод може да се направи от опита от близкото минало. Социалистическата партия загуби огромен обществен престиж с участието в две коалиционни управления, когото под натиска на НДСВ и ДПС, Овчаров, П. Димитров и др. ръководни дейци на социалистическата партия се поддадоха на натиска и участваха в приемането на най-грабливата данъчна система в Европейския съюз.

Вероятно благи са намеренията на ръководството на БСП да се прокарат редица социални мерки, които най-вероятно няма да се осъществят, а богатите ще продължават да си увеличават богатствата. Не бива да се забравя, че понякога пътят към ада е постлан от благи намерения. След участието чрез коалиция във властта негативите ще останат изцяло за социалистическата партия и тя просто може да изчезне след следващите редовни избори от политическия хоризонт. Това ли е целта на ръководството на БСП? Не бива с леви на думи депутати да се постигат десни цели и да не бъдеш наказан за това. Тази истина едничка кой би смял да отрече? Не бива лицето на БСП да бъде използвано като смокинов лист за затвърждаване на неолибералното социално-икономическо статукво чрез нови телевизионни бизнес-образи.

В заключение, има и друг прочит на мисълта на Нинова, че „предателите нямат значение“. Историята, а и съвременността показват, че предателите винаги имат значение. Те променят съдбите на големи или малки групи от хора, на цели държави? Да спомним само кой пусна турците във Велико Търново? А да погледнем кой и как предаде Съветския съюз и от мощна държава сега на картата има по–слаба Русия и редица незначителни държавички? Идейното предателство, подмяната на социалистическите ценности с неолибералните ценности е своеобразно предателство. На въдицата, хвърлена от БП „Продължаваме промяната“ за социални мерки чрез десни политики могат да се хванат само наивници от социалистическата партия. В личностен план предателите може и наистина да нямат значение. Вероятно  просто са ги зачеркнали. А дали предателството на идеите може да бъде забравено от десетки хиляди убедени социалисти, които сега живеят тревожно и сънят им е неспокоен? Не, те са идейни хора и няма да съдят юридически никого. Но и няма дълго да се примиряват. Вярно е, че имат значение последователите, но не толкова на личностите, а тези на социалистическата идея и на социалистическата партия. Те стават повече, когато партията провежда истинска лява политика, а не се нагажда към десни партии и не поддържа дясна политика.

Забележка: В критиката към ръководството на БСП, а и на други лица,  няма

нищо лично. Критиката е за политика от политически дейци в миналото и сега.

29.11.2021 г.

Автор: Анко Иванов

             Източник: Политкомент

https://pogled.info/bulgarski/za-predatelstvoto-v-politikata-i-problemite-v-rakovodstvoto-na-bsp.136742