Трохи за бедните – пачки пари за богатите

 

            През последните дни все повече лъсва крайно дясната философия на т.нар., на измислените „партии на протеста“, наричани неправилно и „партии на промяната“. Те искат промяна в съдебната система, за да бъдат изнудвани и ограбвани по-малко богатите, чиито интереси изразяват и защитават. След правителството, предстои и промяна в Съдебната система, т.е. сменят се лицата, работи извечния принцип на СДС (Стани Да Седна). И това се прави под маската на исканията за свобода, демокрация, борба с корупцията и див популизъм. По същество не се предлага промяна на социално-икономическото статукво, а само на правителственото и съдебното статукво и на срастването на мафията с държавата (т.е. мутренското управление, следствие, обвинение и съдопроизводство).

След победата с малко и за малко на крайно дясната популистка партия, продължител на десните неолиберални политики у нас – ИТН (И Тъй Нататък), се разбра, кой и какво стои зад подобен политически месиански проект. Най-напред се изцепи Н. Василев, който предложи по същество 100 процента частна и 0 процента държавна собственост и намаляване на данъците на богатите, които в ЕС са най-ниските. Това бе продължение на неговата минала неолиберална политика под скиптъра на „Царчето“ и/или под диктовката на обръчите от фирми и порциите на „Депесето“.

Съвсем наскоро (на 27 юли 2021 г.) на преден план бе изтикана една бивша седесарка (бизнесмен-капиталист), представяща се от партия, която по същество не си знае името (официално по регистрация – „Мутри вън“, а неофицилно – „Ние идваме“) – небезизвестната крайно дясна М. Капон. Да, те идват от миналото и в социално-икономически план отиват пак в миналото. И тя ни баламосва нас, обикновените хорица и предимно пенсионерите, колко много тя и партийката ѝ са загрижени за хората, за народа, за бедните. И огромната маса телевизионни зрители остава с грешното впечатление, че те действително мислят за хората – за над 2 милиона пенсионери. А в същност това е проява на поредната демолатрия (много приказки за народа, без по същество да му се обръща съществено внимание). Много говорейки за народа, Капон и себеподобните ѝ десни предвиждат трохи за бедните – повишаване на пенсиите с троховиден размер (т.е. предвиждат трохи, спрямо жизнените потребности на бедните пенсионери) – някакви си 12.5%, но не наведнъж, а на етапи, ако има възможности хазната. Това на преден план, а на заден план – намаляване на данъците на богатите под маската за загриженост за бедните. Става дума за предвижданото премахване на данъка върху дивидента и повишаване на границата за регистрация по ДДС, т.е. намаляване облагането на нов брой фирми, включени в новия по-висок размер за регистрация по ДДС.

Най-циничното е предложението за премахването на данъка върху дивидента. Ежегодно в България, разпределените и платените като дивиденти пари са между 7 и 8 млрд. лв.  Ако приемем със закръгление сумата 8 млрд. лв. то внасяният данък в държавната хазна трябва да е 400 млн. лв. Преобладаващата част от българския народ поради мизерия и нищета и с много „работещи бедни“ не получава дивиденти. Изключения са някои чиновници от министерства, централни ведомства, банки и т.н., които имат някакви мизерни акции и дялови участия във фирми. Дори от приватизационните фондове само един плаща мизерни суми (50-70 лв.) като дивидент. От тези ок. 8 млрд. лв. най-вероятно около 7 млрд. лв. са на големите икономически и финансови акули. Ето един драстичен пример. За 2018 г. депутатът Делян Пеевски е декларирал доходи от дивиденти в размер на 7 609 002 лв. и е платил върху тях данък в размер на 380 450.10 лв. (5%). Сега крайно дясната Капон и ИСНИ ни предлагат да опростим (не еднократно, а постоянно) тези данъчни задължения на Пеевски, както и на около хиляда други подобни на него богаташи-милионери. Лозунгът на ИСНИ сега е „Да живеят милионерите“, а работещите бедни – кучета ги яли.

В България данък дивидент е с най-малкият размер в Европа – едва 5%. В Унгария и Литва този данък е 15%, в Словения е 27.5% и в Словакия 7%. Ако в България се въведе размер на този данък от 15% и той стане колкото е данъкът на едноличните търговци (дребните предимно семейни бизнеси), тогава в хазната за една година ще постъпват не 400 мил., а 1 200 мил. лв., толкова колкото е потребно за актуализацията на пенсиите и за действително, а не символичното им увеличаване.

В България сме най-бедните, с най-ниските доходи, с най-много хора живеещи в мизерия и най-много емигриращи и умиращи, понеже данъците ни са най-ниските в Европа и са най-ниски в полза на капитала и високи – за хората на труда. Това се вижда от най-лошото съотношение между преки и косвени данъци 25% от бизнес и 75% от потребление. А също така и най-ниско равнище на преразпределение на произведения БВП – ок. 36-37% преди пандемията, а представители на десните-бесни в Народното събрание като икономистите на ИТК и Демократична България, искат делът на преразпределението да се намали, т.е. много повече пари да отиват в бездънните джобове на капитала, необходими им за яхти, самолети, лимузини, разкошни апартаменти и вили в чужбина и по-ограничено в България, стоки на разкоша и т.н..  Дори по време на пандемията алчните богаташи в България станаха още по-богати и всеки ден имаше по един нов милионер, а бедните ставаха все по-бедни.

Голяма част от предлаганите икономически мерки за подпомагане на бизнеса са от 75% пари, събрани от данъците и таксите на бедните. Какво от това, че правителството на ГЕРБ и патриотарите, заради Симеонов, намали данък ДДС на ресторантьорите и работещите в системата на общественото хранене от 20% на 9%. От това намаление те икономисаха и сложиха в джобовете си допълнително през 2020 г. над 40 млн. лв., но нито едно заведение не намали цените, напротив – леко ги повишиха. Сега Капон ни предлага друга глупост – подпомагане на занаятчиите, понеже били затваряни! Вярно намалял е броят на обслужваните клиенти по време на пандемията и затварянето, но те повишиха цените на услугите си в редица случаи безбожно. И те (чрез повишените цени) си избиха загубите на гърба на бедните социално-икономически хора. А сега Капон иска и парично допълнително да бъдат стимулирани и „купени“ като гласоподаватели на ИСНИ.

Така е в неолиберална България. Демагогско поднасяне на трохи от обществената трапеза за бедняците (само за пенсионерите оформено като социална помощ, а не възнаграждение за минал достоен труд)  и златен дъжд (чрез опростяване, отменяне и намаляване на данъците) за богатите. Някога дядо Славейков бе възкликнал: „Брайно, нямаш ли парици, ти си просто диване и си какво ли още не“. Нямаш ли парици, плащаш повече данъци, а имаш ли парици – плащаш все по-малко. А си диване, защото избираш, тези, които те ограбват и си намаляват данъците.

Борисов и ГЕРБ, като крепители и ръководители на създадената от ДПС мутренска мафия, трябваше и трябва да си отидат. Това е безспорно. Но огромната част от хората се заблудиха в това, което сега идва на власт – крайно дясно, по възможност най-крайно дясното неолиберално. В социално-икономически план почти всички депутати от т.нар. „партии на протеста“ са крайно десни ( Г. Ганев, М. Димитров, Ат. Атанасов, Н. Зеленогорски, М. Капон, Хаджигенов, Д. Делчев и др.). В  ИТН (И Тъй Нататък) почти всички, с малки изключения като М. Зайкова, А. Стефанова и др. и няколко други объркани, не знаещи какви са, също са крайно десни. Не по-малко са десните икономисти в 46 Народно събрание и от групите на ГЕРБ-СДС и ДПС – Й. Цонев, П. Чобанов, Ал. Иванов, К. Ананиев, Р. Желязков,  Р. Христов и др.. По същество те всички по идеология са крайно десни икономически настроени, т.е. и от „статуквото“ и от „протеста“ всички са от един дол дренки. Борбата между тях е само с прословутата корупция и кой да бъде махнат от стола на властта и кой да седне в него.

На морална основа, на основата за борба с неправдите и борба за справедливост и премахване на корупцията, „партиите на протеста“,  „партиите на промяната“ подведоха голяма част от народа. И по същество ще водят социално-икономическата дясна политика на ГЕРБ, но без ГЕРБ и без Борисов, Гешев, Пеевски и т.н.. Прав е дядо Хегел – всеки народ си заслужава управлението, което има. Когато гласуваш за прикрити десни, ще получиш дясно социално-икономическо управление. И ще продължаваш да живееш в бедност и в емиграция.

Проблемът сега е дали БСП ще подкрепи подобно в социално-икономически план дясно-бясно правителство „на промяната“.

 

28.07.2021 г.

Анко Иванов

Истинският проблем на БСП е провежданата от Нинова политика

 

(Това е положението след двукратните избори)

Чета в един свръхцентрален (надцентрален) сайт, имащ самочувствието на истина от последна инстанция един редакционен (т.е. анонимен) материал. Той навярно е написан от известната мадам В.В.  В него се твърди, че в БСП истинският проблем не е управлението на Нинова, а как чрез новото правителство ще се решат трите задачи, поставени от атлантическите партньори: смяната на главния прокурор Гешев, допускането на „третия пол“ и „вдигане блокада пред „Северна Македония“. Явно авторката изхожда само от презумпцията, че България е колониална държава и на всяка цена трябва да спазва предписанията „евроатлантически“, както и това, че правителствата на България не решават вътрешни проблеми, нямат самостоятелни функции като изпълнителна власт.

Първо. „Задачата“ за допускане на „третия пол“ е нерешима и няма защо да се поднася като задача на БСП при подкрепа на правителство. Следователно се предпоставя, че правителство на ИТН или на Демократична България и в краен случай с мандата на БСП, ще иска да се подпише т. нар. Истанбулска конвенция. Може би следва да се уточни, че за Истанбулската конвенция има решение на Народното събрание и на Конституционния съд и тук никой, не Нинова, не цялото БСП, не Сл. Трифонов, не Хр. Иванов, не мадам В.В. и т.н., може да променят и да решават нещата самостоятелно или чрез правителството, заобикаляйки Народното събрание, независимо от евроатлантическия натиск. Този евротлантически, не български, въпрос би могъл да се реши единствено от българския народ чрез национален референдум. Но в нашата страна политиците са страхливци и лъжедемократи. Те говорят от името на народа, но не искат да попитат народа си.  Такива са всички български политици от всички цветове и разновидности на политическата дъга.  

       „Задачата“ за вдигане блокадата пред Северна Македония, не е задача пред българското правителство, а пред западняците. У нас има решение на Народното събрание. Ако някой като Христо Иванов иска България да се откаже от националното си достойнство, да поиска и да направи референдум и да попита българския народ по този болезнен национален проблем. За всеки български политик личната и партийната му отстъпка пред исканията на бюрократите на графинята от ЕС, САЩ и ренегатите-българи от Северна Македония е равнозначна на харакири. Поради това и Христо Иванов не иска референдум.

            „Задачата“ за смяната на Гешев е в дневния ред не на евроатлантиците извън България, а на българските политици. Това е задача за решаване на вътрешнонационален политически проблем, част от проблема за изгонването на мафията от властта, за премахване на прокурорския съдебен чадър над нея, т.е. дълбока реформа на съдебната система.

            С извеждането на тези почти нереални задачи пред бъдещото правителство анонимната авторка се стреми да отклони вниманието на предстоящия пленум на Националния съвет на БСП от главния проблем, загатнат дори в нейната статия – катастрофалното представяне на БСП на двата последователни избора за Народно събрание през 2021 година.

            Вкараният проблем от авторката на статията за това как БСП ще одобри „последователното изтласкване на руските интереси от България“ е неактуален.  В България вече няма руско влияние, макар че над две трети от населението са русофили. В България има американски военни бази, български самолети и кораби участват в антируски провокации в Черно море. Народното събрание, с участието и на БСП и Нинова, гласува за хартиени американски фантом американската посланичка шества из български крупни предприятия и т.н.

            От направеният кратък преглед се вижда, че това не са най-важните и актуални въпроси пред каквото и да е българско правителство, дори такова, съставено и без БСП, само от ИТН.

            В БСП, а и в материала на мадам В.В. не се търсят причините за изборната катастрофа. Дори нещо повече ръководството на БСП, а и писанието в статията твърдят, че всичко било направено както трябва, предизборната кампания била едва ли не образцова.  Но за загубата има вина, но ръководството на БСП счита, че няма виновни. Ама там всички са праведници, няма грешници. И понеже нямало грешници не стоял на дневен ред въпросът за оставките.   А политическите грешки в политическата партия БСП са огромни и вина за тях носи най-вече ръководството на партията. Партията е виновна само за това, че си е избрала такова ръководство.

            Истинският проблем е Нинова и тясното обкръжение около нея, не самата партия, десетките хиляди членове и другите десетки хиляди поддръжници и симпатизанти. Проблемът е Нинова не като личност, не като човек, а като политик, провеждащ несоциалистическа политика, политика в интерес на българския бизнес и на чуждестранните компании. Лидерите на партията трябва да се оценяват по политиката, която открито или скрито подкрепят и  провеждат, но най-вече по резултатите. А резултатите в съвременна България за политическите лидери се виждат най-ясно чрез получените резултати на парламентарни и общински избори.   

Изборите на 4 април и 11 юли 2021 г. са с катастрофални резултати на БСП, Намаляването на поддръжниците и привържениците на левите идеи, които досега подкрепяха БСП е всеобхватен по възрасти, социално положение, по региони и населени места. От четири области в страната със етническо смесено население няма избран депутат на БСП в Народното събрание.

     Резултати на БСП от парламентарните избори

година	Изб. актив.	Бр. гласове	% от гласув.	% Ув./ намал.	Брой депутати	място
2005	55.76	1 129 196	30.95	+13.80	82	първо
2009	60.20	748 147	17.70	-13.25	40	второ
2013	51.30	942 541	26.61	+8.91	84	второ
2014	48.66	505 527	15.40	-11.21	39	второ
2017	54.07	955 490	27.93	+12.53	80	второ
2021 ап.	50.61	480 146	15.01	-12.92	43	трето
2021 юл.	42.19	365 695	13.29	-1.72	36	трето

Източник: Централна избирателна комисия

Спадът на гласувалите за Коалиция БСП за България на 11 юли достигна историческо дъно – 2.6 пъти по-малко гласове сравнено с резултата от 2017 г. и 1.3 пъти само за три месеца между 4 април и 11 юли. Тези 589 795 бивши избиратели на БСП са загубили доверие в нейната способност да промени социално-икономическото статукво в страната. За тези четири години те не чуваха предложения за съществена социално-икономическа промяна.

На 11 юли 2021 г. изключително нисък е делът от гласувалите за БСП на младите хора – само 6%. Много малко са гласувалите за БСП в областните центрове – само 11%, с по-нисък дял от БСП е само ДПС. БСП е с доминиращ дял от гласувалите за нея само в градовете (без София и областните центрове) с  33% от гласовете и по този показател е на първо място. Срамно нисък е изборният резултат в градските избирателни райони – в София и  Пловдив и във Варненска област. В последната делът на избирателите, подкрепили Коалиция БСП за България е само 11.27% и са избрани само двама народни представители. Пловдивският градски избирателен район  е с 12.69% и избран 1 народен представител. Прекалено ниски са и резултатите в софийските избирателни райони. Общо в София БСП има 5 депутати и партията е на четвърто място. Постигнатото в големите градове е избирателно дъно, по-ниско от това не може и не бива да има.

Главните причини за тоталния изборен срив не се посочват от ръководството на БСП. А те са по мое мнение:

1). Липсата на ясно изразена лява социална политика, а малкото частични полезни социални неща бяха удавени в самоцелната Визия за България от 71 страници и 40 стр. предизборна платформа;

 2). Грешна оценка на политическата ситуация и грешно политическо решение по време на протестите да не се излезе със силна кратка и ясна социална програма за развитие на България, страхът БСП да не би да бъде обвинявана, че „яхва“ протеста. Протестът го яхнаха десните. В политическото пространство няма празни места, в политиката няма място за наивност;

3). Оставането на парламентарната група след 2 септември 2020 г. в Народно събрание в подкрепа на ГЕРБ, патриотарите и ДПС, дало основание на голяма част от българите да считат и БСП като част от статуквото;

4) Пропуснатата възможност веднага, незабавно да бъде подкрепен президента Румен Радев за втори мандат;

5) Пространна, не добре фокусирана предизборна платформа и послания, в които приоритетно място имаше запазване на социално-икономическото статукво в интерес в защита на българския бизнес, а не на хората на наемния труд. Когато в света се въвежда минимална ставка за корпоративен данък от 15%, БСП поддържа бизнеса данъците му да останат само 10%, а данъкът върху дивидентите да остане на мизерното 5%.

6) Многогодишно подценяване и пренебрегване на работата с младите и на разширяване влиянието на БСП сред младежта. Допуснато бе разгромяване на обединението на младите социалисти, които бяха пратени на обучение заедно с младите гербаджии от Цв. Цветанов.

7) Редица стратегически и тактически грешки в начина на формиране и състава на депутатските листи, в които със значително предимство се оказаха само приближените на Председателя на партията, с което се демотивират местните структури и предимно местните избиратели. За водачи на листи бяха включени някои капиталисти и деца на капиталисти и десни нелиберални икономисти. Ръководството на БСП се хвърли в защита на дейци на ГЕРБ и техни лица в здравеопазването. Защитаваният Кантарджиев, който сбърка избора на ваксините, се включи активно в предизборната кампания.  Допуснаха се и редица други тактически грешки и публични изяви.

            БСП се ръководи вече над пет години от Корнелия Нинова. От хората в ръководството само един е бил на ръководен партиен пост преди 2016 г. Следователно всички сегашни ръководители са лично подбрани от председателя на партията. И така обновеното ръководство се провали. За четири години след 2017 г. не успя да се подготви за редовните и извънредните парламентарни избори през 2021 г.

            Предлаганата възможност от БСП да състави правителство при евентуален трети мандат би бил нова политическа грешка, подобна на тази с правителството на Орешарски, когато под мотото на експертност бяха вкарани масово дейци на ДПС и няколко амбициозни дейци на БСП. Провалът на подобно ново правителство с мандата на БСП би бил и краят на социалистическата партия. Крайно време е Националния съвет да прояви политическа зрелост и да не се поддава на политически внушения на лица извън партията и кариеристи в партията.

 

            24.07.2021 г.

           Анко Иванов

https://pogled.info/bulgarski/istinskiyat-problem-na-bsp-e-provezhdanata-ot-ninova-politika-tova-e-polozhenieto-sled-dvukratnite-izbori.132223

 

Провалът на БСП в парламентарните избори през 2021 г. (съкратен вареиант на Грешниците в БСП се считта за правеници ...)

            Изборите за 46 –тото Народно събрание на 11 юли 2021 г. потвърдиха още веднъж стремглавото сриване на влиянието на БСП в обществото. В политическата реалност в България след Десети ноември 1989 г. в Българската социалистическа партия протича вътрешен процес на дискусия и противоборство на идеите за това каква по своята същност е и да бъде социалистическата партия. 

             В последните дни (след 11 юли 2021 г.) след изборите за 46 –то Народно събрание има множество и най-различни анализи на резултатите. Откриването на работата на 46 Народно събрание като че ли измести фокуса на общественото внимание. Но горомната част от лявомислещите българи продължават да се тревожат от липсата на трезв аналаз на електоралнато влияние на БСП в българското общество. В Народното събрание доминират десни партии наричани партии на статуквото (ГЕРБ и ДПС), но и нови партии, нарекли се протестни партии и/или партии на промяната. Истината е че тези три нови политически формации са също партии на статуквото, тъй като те не предлагат значими промени в господстващото в България социално-икономическо неолиберално статукво, което в интерес на бизнеса вкара милиони българи в нищета, а други прогони зад граница. Те са само за промяна на управлението и намаляване на корупцията, за властване на нови ДПС обръчи от фирми. И на фона та тази нова политическа и социално-икономическа ситуация възниква потребността от силна лява партия. С възможности за такава е само БСП. В основата на досегашните анализа на изборните резултати на БСП са предимно технологиите за участие ѝ в изборите и получения слаб резултат. В редица от анализите няма реално разкриване на процесите довели до този негативен резултат за лявата партия.  

След доброто представяне, независимо от изпусната възможност да бъде победен ГЕРБ на изборите през 2017 г. в БСП започна битката с: „вътрешната опозиция“, с „врага с партиен билет“, с „хората на ГЕРБ в БСП“ и т.н. безсмислени вътрешни партийни преследвания и установяване на вътрешнопартиен авторитарен режим. След изборите 2017 г. започна процес на бавно и вече видимо понижаване на влиянието на БСП в българското общество.

            Изборите за 45 Народно събрание показаха драстичен спад  на влиянието на БСП в българското общество. Те бяха многократно разглеждани, анализирани и оценявани. Няколко бяха главните причини за провала на БСП на изборите за 45, а и за 46 Народно събрание:

1). Липсата на ясно изразена лява социална политика, а малкото частични  полезни социални неща бяха удавени в самоцелната Визия за България от 71 страници и 40 стр. предизборна платформа;

2). Грешна оценка на политическата ситуация и грешно политическо решение по време на протестите да не се излезе със силна кратка и ясна социална програма за развитие на България, страхът ГЕРБ и десните популисти да не би да обвинят БСП, че „яхва“ протеста;

3). Оставането на парламентарната група след 2 септември 2020 г. в Народно събрание в подкрепа на ГЕРБ, патриотарите и ДПС, дало основание на голяма част от българите да считат и БСП като част от статуквото;

4) Пропуснатата възможност веднага, незабавно да бъде подкрепен президента Румен Радев за втори мандат;

5) Пространна, не добре фокусирана предизборна платформа и послания, в които приоритетно място имаше запазване на социално-икономическото статукво в интерес в защита на българския бизнес, а не на хората на наемния труд. Когато в света се въвежда минимална ставка за корпоративен данък на 15%, БСП поддържа бизнеса данъците му да останат само 10%, а данъкът върху дивидентите да остане на мизерното 5%.

6) Многогодишно подценяване и пренебрегване на работата с младите и разширяване влиянието на БСП сред младежта. Допуснато бе разгромяване на обединението на младите социалисти, които бяха пратени на обучение заедно с младите гербаджии от Цв. Цветанов.

7) Редица стратегически и тактически грешки в начина на формиране и състава на депутатските листи, в които със значително  предимство се оказаха само приближените на Председателя на партията, с което се демотивират местните структури и предимно местните избиратели. За водачи на листи бяха включени капиталисти и деца на капиталисти (Гуцанов, Кънев, Кадиев, Божанков) десни нелиберални икономисти като Ат. Костадинов, Стойнев и др.

            След изборите от 4 април 2021 г. ръководството на БСП не направи верни изводи и самокритична оценка на станалото, не поиска да отстрани главните дефекти на предишната си предизборна кампания. Оправдания много и с какви ли не аргументи, но не бе посочена нито една грешка на ръководството и предизборния щаб. Виновна била пандемията и страха на възрастните избиратели на БСП да отидат до урните. Започнаха да се изтъкват изтърканите аргументи на някогашните ръководни дейци в БСП, че сега не е време за оставки, че партията има важни задачи, които да се решават, че оставките не са на дневен ред. И за три месеца не бе решена нито една от тези неизвестни важни задачи. Кампанията за извънредните избори бе проведена в почти същия вид и в почти същия състав на кандидатските листи. Нямаше нови обхватни леви послания и леви социално-икономически идеи.  Свиленски многократно тръбеше, че „БСП трябва да гарантира сигурност“. Коя сигурност? Тази на досегашното статукво ли? И повечето телевизионни зрители отнасяха за пореден път БСП към статуквото. Българите очакваха не сигурност, а промяна, дълбока значима социално-икономическа промяна, осигуряваща повишаване на доходите, на жизненото равнище, на намаляване на неравенството, на прекратяване демографската катастрофа, на значимо намаляване на неравенството, формирано от крайно ниските данъци за богатите и огромен дял в данъчната система на приходите от данъци от бедните. Тази дълбока промяна обхваща основата на държавата – социално-икономическата база на общество. Ръководството на БСП изрази пълна подкрепа за национално безотговорния български бизнес.

Изграждането на т.нар. Лява коалиция бе просто прах в очите на хората. Включването на социаллибералната партия (АБВ), на милионера Г. Кадиев и множество други не разшири кръга на коалицията, а го стесни. Гласоподавателите от Младост много добре помним как ренегатът-милионер Кадиев на местните избори работеше против БСП и вместо да спечели кандидата за кмет на БСП, бе избрана подкрепяната от него Иванчева. А той след това ренегатски се отказа и от нея. Ляво обединение се прави около леви политики и от леви партии, а не от социаллиберали и капиталисти.

            Спадът на гласувалите за Коалиция БСП за България на 11 юли достигна историческо дъно – 2.6 пъти по-малко гласове сравнено с резултата от 2017 г. и 1.3 пъти само за три месеца между 4 април и 11 юли. Тези 589 795 бивши избиратели на БСП са загубили доверие в нейната способност да промени социално-икономическото статукво в страната. За тези четири години те не чуваха предложения за съществена социално-икономическа промяна. Мнозина от тях в началото харесваха  телевизионния образ на Нинова и нейната антигерб активност. Но след това се разочароваха от редица действия като: подкрепата на ГЕРБ и ДПС за сключването на сделката за американските книжни фантоми, а не за повишаване на доходите на хората в България; подкрепата на ГЕРБ за решението за АЕЦ, „Белене“ така че централата да не се построи никога; гласуване на част от депутати ена БСП за Цацацаров за шеф на КПКОНПИ и т.н. Само красивите образи, красивото говорене анти ГЕРБ и анти Борисов се оказаха недостатъчни.  Втората линия на разочарованието бе от разгарянето на вътрешното напрежение в БСП и формиране у обществото и голямата част от левите избиратели, нечленове на БСП, че партията е отслабена и не си заслужава да се залага на слаба партия. 

            Изборите на 11 юли 2021 г. са с отчайващи общи резултати, видни от таблицата, но те са такива и по региони и области. Отливът на броя поддръжници на БСП е тотален, в цялата страната, макар, че в процентен дял има области с над 20% - Ямбол (27.27%), В. Търново (21.49%), Видин (20.52%) и Пловдив – област (20.48%). Увеличиха се областите, в които няма  избран народен представител – Кърджали (8.13%), Търговище (13.41%), Разград (9.61%) и Силистра (13.39%). Това са региони със значим дял население от български турци, които са образували една затворена политико-религиозна общност, сред която БСП не работи и няма дори елементарно политическо влияние.

Данните на Галъп интернешънъл показват, че на 11 юли 2021 г. изключително нисък е делът от гласувалите за БСП на младите хора – само 6%. Използването на ИКТ е повлияло в много по-голяма степен за ориентация и на гласоподавателите с висше/полувисше образование като при Демократична България те имат дял от 71%, а при БСП само 38%. Много малко са гласувалите за БСП в областните центрове – само 11%, с по-нисък дял от БСП е само ДПС. Огромен е отливът от поддръжници и симпатизанти на БСП в градските избирателни райони – в София и  Пловдив и във Варненска област. В последната делът на избирателите, подкрепили Коалиция БСП за България е само 11.27% и са избрани само двама народни представители. Пловдивският градски избирателен район е с 12.69% и избран 1 народен представител. Безкрайно ниски са и резултатите в софийските избирателни райони, в които начело на листите са най-представителните лица на БСП: 24 МИР начело със Свиленски – само 13.07%, 23 МИР 13.33% и 25 МИР 14.70%. Общо в София БСП има 5 депутати и партията е на четвърто място. Постигнатият резултат в големите градове е избирателно дъно, по-ниско от това не може да има.

И едно сравнение, което на ръководството на БСП никак няма да му хареса. Преди 81 години, т.е. през януари 1941 г., когато в България властват фашистите, се провеждат изборите за 25 обикновено Народно събрание. По това време членовете на БРП (к) са преследвани по ЗЗД (Закон за защита на  държавата), политическите партии са забранени, има пълна цензура на печата и радиопредаванията. В тази обстановка в 160 членното Народно събрание от градските избирателни райони в Пловдив са избрани 2 депутати – Тодор Поляков и Коста Светлов, а сега само един. Във Варна в градските райони са избрани също двама депутати – Аврам Гачев и Атанас Къдрев, а сега в града и в цялата област също двама. В София от 7 градски избирателни района са избрани 4 депутата от БРП (к) – Любен Дюгмеджиев, Н. Сакаров, Димитър Захариев и Петър Митев, а сега са пет. Всички депутати от БРП (к) още преди изборите са знаели, че ще бъдат преследвани. И действително от тези 8 депутати на 14 юни 1941 г. 7 са били арестувани и изпратени в концлагер. Това са били хора отдадени на социалистическата идея, а не на политическа кариера и за висока заплата. Всеки може сам да си направи изводите.

Провалът на БСП на изборите на 11 юли 2021 г. отново бе оправдан с всичко друго, но не с грешки в политиката, грешна стратегия и тактика в подготовката и провеждането на изборите, не с лична или поне не с групова вина. Сега виновна бе не пандемията, а машинното гласуване, недостигащото време за подготовка. Някога       (при социализма) стопанските ръководители в селското стопанство се оправдаваха с времето (киша или суша, мраз или пек). Сега се оправдаваме пак с времето, но като времеви период. Не стигнали 3 месеца за корекция. Виновно било и „задкулисието“ в БСП!!!! Само че не се уточнява кое задкулисие и кой е от това задкулисие. А е ясно, че това се внушава предимно за хората, които имат собствено мнение, изразяват собствена позиция, т.е. за хората от т.нар. „вътрешна опозиция“, т.е. членовете на БСП от ръководствата с по-леви идейни нагласи. Може да има и обратна трактовка. Провалът се дължи на скритото партийно дясно задкулисие, умело ръководено от Сивия кардинал. Всъщност може да се направи обобщението, че на „калпава ракета космосът ѝ пречи“ (по проф. Др. Драганов), на слабо ръководство не му стигнаха четири години да се подготви за редовните парламентарни избори.

Има жестоко поражение на БСП, но няма вина, няма грешници. Всички от ръководството и особено от парламентарната група са праведници. Има дилема: Кой е виновен за поражението – партията или ръководството? Щом управлявалите партията в два провалени тура на изборите се считат за праведници, то всички останали членове на партията сме грешници. Така стана в БСП – грешниците се считат за праведници, а праведниците (членовете на партията и нейните поддръжници и симпатизанти) сме безкрайни грешници.

 

Анко Иванов

                Източник: Политкомент.

Грешниците в БСП се считат за праведници, а праведниците – за грешници

 

            Изборите за 46 –тото Народно събрание на 11 юли 2021 г. потвърдиха още веднъж стремглавото сриване на влиянието на БСП в обществото. В политическата реалност в България след Десети ноември 1989 г. в Българската социалистическа партия протича вътрешен процес на дискусия и противоборство на идеите за това каква по своята същност е и да бъде социалистическата партия. 

            Предисторията на провала

След Десети ноември 1989 г. в БСП се оформиха две посоки на промяната. В продължение на около 100 години партията е идейно единна. Промяната на 10 ноември задвижи механизма на идейния плурализъм в БСП. В него няма нищо лошо, ако той е в рамките на социалистическите идеи, ценности и политика. Но това не стана. Противоборството между Лилов и Луканов раздели БСП не на две, а на три идейни течения. Първото, стоящо на леви социалистически позиции бе огромната част от членската маса на БСП, но то го нямаше по телевизиите, не бе структурирано и организирано. То смутено и объркано се чудеше какво става по върховете на доскоро единната партия. Второто идейно течение под водачество на Лилов явно вървеше към социалдемократизация по западногермански модел със стремеж да се съхранят някои традиционни за БСП социалистически ценности. Това не се обявяваше открито, тъй като огромната тогава членска маса на БСП, а и в цялото общество думата „социалдемократизъм“ бе с крайно негативно възприемане. Провалът на различните опити за възраждане на социалдемократически партии се дължеше на това негативно отношение. Третото идейно направление бе за рязък завой на дясно със социалистическа фразеология и със социалистическо знаме, под шапката на победилия завинаги капитализъм (край на историята по Фукуяма), на войнстващият ултрадесен неолиберализъм. Това идейно крило в БСП се развиваше и имаше привърженици предимно под влияние на Луканов, а по-късно и от генералското движение, с активното участие на Първанов, Овчаров, Добрев (баща, а по-късно и син), Калфин, Р. Петков, С. Узунов, А. Найденов, Д. Дъбов и  др. Това крайно дясно идейно течение се наложи в социалистическата партия през периода от 1997 до 2013 г. като властващо не само в централното ръководството. То бе под диригентската палка на Г. Първанов, до образуването на АБВ. Наложи се чрез формираният му телевизионен образ, а не в зависимост от идеите, които изразява. Започна провеждане под диригентската палка на Първанов и Овчаров (колкото и да се мразят един друг) крайно дясна икономическа политика. Първанов бе първият, който открито се обяви за социаллиберал и за социалиберализация на БСП. Крайно дясната политика бе провеждана от името на БСП от икономистите Р. Овчаров, И. Калфин, П. Димитров и др., но всъщност бе под влияние на  коалиционния натиск на юпитата-жълтурковци и депесарите с техните обръчи от фирми и раздаваните от тях догановски „порции“. Овчаров лансира и подкрепяше в БСП неолиберала Орешарски, той го предложи и наложи с помощта на ДПС за финансов министър.

След падането на Правителството на Орешарски, идейно доминирано от неолиберализма и под влиянието на ДПС и след напускането на С. Станишев, в БСП започна един бавен мъчителен опит за олевяване, за провеждане на една по-лява, по-скоро социалдемократическа социална и икономическа политика. В центъра за провеждане на такава политика застанаха М. Миков, Я. Стоилов, Мерджанов и др. И скоро след това започна организирана битка срещу тях. Формира се задкулисен антиляв фронт с основни играчи в него на Сивия кардинал на БСП, като диригент, с най-активното участие на бизнесмените Г. Гергов и К. Добрев, победените от Миков на избора за Председател на БСП (Стойнев, Манолова и Нинова), Паскалев (твърдящ, че в лява партия не може да има леви идеи и ляво движение) и т.н. На конгреса през май 2016 г. замисленият вътрешнопартиен преврат успя и с участието на К. Янков и др. И бе избрана К. Нинова, виден приватизатор (с участие в поне 3 приватизации – две външнотърговски дружества и Пловдивски панаир) и свързвана от мнозина по някакъв пряк или косвен начин със СДС, предимно може би само чрез някои личностни приятелски връзки и отношения.

С тази победа на десните при избора на председател не завърши, а се ускори и организационно разви битката на десните срещу по-левите в БСП. Започна се процес на елиминиране на всички малко по-ляво мислещи от ръководните органи на партията и от депутатския състав в Народното събрание. Бяха измислени или по-скоро прекопирани от макроновото движение правила за включване в листите за Народно събрание, промени се Устава на БСП с цел налагане на авторитарен режим под маската на демократични подходи и решения. Но участниците във вътрешнопартийния преврат не очакваха, че ще бъдат изметени всички (няма ненаказано добро), или поне почти всички, от ръководните органи на БСП и че ще се установи еднолична партийна власт, поддържаща дясна икономическа политика под маската на лява фразеология. „Отстреляни“ бяха по-левите Миков, Стоилов, Мерджанов, Жаблянов и др., но и „превратаджиите“: Гергов, Добрев, Паскалев, К. Янков, Дъбов, Асланов, Кутев. Започна процедура и по отлюспването на Председателя на столичния съвет на БСП Калоян Паргов – активен участник в избирането на новия председател. Ръководството на партията се сформира от недостатъчно подготвени идейно-теоретически и организационно-практически дейци, но  с едно силно лично качество – не възразяват и безусловно подкрепят налаганата линия от председателя, под диригентската палка на Сивия кардинал. От „превратаджийте“ в ръководството на БСП остана само Бригадир Аспарухов. Тази борба за „разчистване на терена“ в ръководните органи и депутатските листи в БСП бе маскира като борба с „вътрешнопартийната  опозиция“ или като вътрешнопартийното „задкулисие“ и дори – „проводниците на ГЕРБ в БСП“. В един кюп бяха вкарани хора с различни идейни виждания и позиции в партията с една цел – „разчистване на терена“ за установяване на единомислие под палката на авторитарния председател.  

Анализ на резултатите от изборите 2021

В последните дни (след 11 юли 2021 г.) след изборите за 46 –то Народно събрание има множество и най-различни анализи на резултатите. И на тази основа има интерпретации и оценки за влиянието на БСП в българското общество. В тези анализи като че ли се забравят предишните резултати и трудно се проследява връзката между предишните и следващите резултати, т.е. „развитието“ надолу.

В политически план в началото на лятото на 2016 г., в навечерието на президентските избори започва очакваното в БСП оживление. То се почувства и разви най-вече на президентските избори есента на 2016 г., когато Нинова и Гергов откриха и предложиха за президент Румен Радев. Сполучливата кандидатура с лесно възприеман от масите образ на генерала осигури първата загуба на избори на ГЕРБ.

Създаде се обстановка, в която БСП можеше да спечели и парламентарните избори в началото на 2017 г. Но не стана. Очакваната от левите хора в страната (социалисти, симпатизанти и поддръжници) лява политическа предизборна платформа я нямаше. Ръководството на БСП продължаваше в предишния стил да изразява, поддържа и провежда продясна неолиберална и социаллиберална политика и по традиционен начин да провежда предизборната кампания. Постигна се положителен резултат от 955 490 гласа и 27.93% от гласовете. Но той бе под очаквания от огромната маса ляво настроени хора в България. Пропусната бе идеална възможност за разширяване на политическото влияние на БСП в обществото и отстраняване на мафиотската структура ГЕРБ. Пропуснат бе благоприятният момент. След това започна битката с: „вътрешната опозиция“, с „врага с партиен билет“, с „хората на ГЕРБ в БСП“ и т.н. безсмислени вътрешни партийни преследвания и установяване на вътрешнопартийния авторитарен режим в БСП. Това ставаше открито и пред погледа на цялото общество. И то доведе до огромен отлив на последователи, за които една партия, в която не може да има вътрешно единство не може да управлява страната.

            След изборите 2017 г. започна процес на бавно и вече видимо понижаване на влиянието на БСП в българското общество. Проведените през 2019 г. избори за Европейски парламент не показаха напредък и развитие. Постигнаха се 474 160 гласа с малко по-малко от 2009 г. (476 618) и малко повече от 2014 г. (424 037) получени гласове. Но този застой бе обявен за гръмка победа, понеже се били увеличили броя на депутатите на БСП за България от 4 на 5. Това увеличение се дължеше на провала на други партии, а не на поддръжката на гласоподавателите. Подобна картина се получи и на местните избори 2019 г. но поради безбройните разнообразни местни коалиции трудно можеше да се определи реалният дял на получените гласове за отделните партии и коалиции, както за кметовете, така и за общинските съветници. Отново бе отчетен успех с избора на 4 (всъщност вече само три) кмета на областни градове. А по същество ГЕРБ почти окончателно превзе цялата местна власт и тя стана негова опора за следващите парламентарни избори.

            Изборите за 45 Народно събрание показаха драстичен спад  на влиянието на БСП в българското общество. Те бяха многократно обществено разглеждани, анализирани и оценявани. Няколко бяха главните причини за провала на БСП на изборите за 45 Народно събрание:

1). Липсата на ясно изразена лява социална политика, а малкото частични  полезни социални неща бяха удавени в самоцелната Визия за България от 71 страници;

2). Грешна оценка на политическата ситуация и грешно политическо решение по време на протестите да не се излезе със силна кратка и ясна социална програма за развитие на България, страхът ГЕРБ и десните популисти (Хаджигенов, Бабикян, Минеков и маса десни мисирки) да не би да обвинят БСП, че „яхва“ протеста;

3). Оставането на парламентарната група след 2 септември 2020 г. в Народно събрание в подкрепа на ГЕРБ, патриотарите и ДПС, дало основание на голяма част от българите да считат и БСП като част от статуквото. Депутатските заплати на народните представители от БСП за месеците до април 2021 г. се оказаха многократно по-ценни от социално-икономическите и политически интереси на огромната част от българското общество;

4) Пропуснатата възможност (вероятно под влияние на К. Методиев) веднага, незабавно да бъде подкрепен президента Румен Радев за втори мандат;

5) Пространна, не добре фокусирана предизборна платформа и послания, в които приоритетно място имаше запазване на социално-икономическото статукво в интерес в защита на българския бизнес, а не на хората на наемния труд.

6) Многогодишно подценяване и пренебрегване на работата с младите и разширяване влиянието на БСП сред младежта. Освен това бе допуснато  разгромяване на малкото обединение на младите социалисти, обявено от ръководството за пореден вътрешен враг, както и съвместното обучение на млади социалисти с млади гербаджии под мъдрото лекционно „социалистическо“ знание на Цв. Цветанов;

7) Редица стратегически и тактически грешки в начина на формиране и състава на депутатските листи, в които със значително  предимство се оказаха само приближените на Председателя на партията, с което се демотивират местните структури и предимно местните избиратели.

            След изборите от 4 април 2021 г. ръководството на БСП не направи верни изводи и самокритична оценка на станалото, не поиска да отстрани главните дефекти на предишната си предизборна кампания, не набра морална смелост и достойнство да подаде оставка. Оправдания много и с какви ли не аргументи, но не бе посочена нито една грешка на ръководството и предизборния щаб. Виновна била пандемията и страха на възрастните избиратели на БСП да отидат до урните. Започнаха да се изтъкват изтърканите аргументи на някогашните ръководни дейци в БСП (Д. Дъбов и С. Узунов), че сега не е време за оставки, че партията има важни задачи, които да се решават, че оставките не са на дневен ред. И за три месеца не бе решена нито една от тези неизвестни важни задачи. Кампанията за извънредните избори бе проведена в почти същия вид и в почти същия състав на кандидатските листи. Не помогна и безсмисленото авансово провеждане на митинг-събор на Бузлуджа. Там бяха агитирани за БСП трайно убеди социалисти, бяха убеждавани убедените.

Нямаше нови обхватни леви послания и леви социално-икономически идеи.  Свиленски многократно тръбеше че цел на БСП е отстраняването на ГЕРБ и Борисов, че „БСП трябва да гарантира сигурност“. Коя сигурност? Тази на досегашното статукво ли? И повечето телевизионни зрители отнасяха за пореден път БСП към статуквото. Българите очакваха не сигурност, а промяна, дълбока значима социално-икономическа промяна, осигуряваща повишаване на доходите, на жизненото равнище, на намаляване на неравенството, на прекратяване демографската катастрофа. Тази дълбока промяна обхваща основата на държавата – социално-икономическата база на общество. Добри са някои от предлаганите социални мерки: безплатни детски градини, безплатни лекарства за децата до 14 г., закон за младите семейства и преизчисляване на пенсиите. Но това са отделни блокчета в общата сграда на държавата, откъснати от социално-икономическата база, приличащи на някои хора на популизъм. В същото време бе изразена пълна подкрепа за едрия некадърен и граблив национално безотговорен български бизнес.

Изграждането на т.нар. Лява коалиция бе просто прах в очите на хората. Включването на социаллибералната партия на Първанов, Калфин и Петков (АБВ), на милионера Г. Кадиев и множество други не разшири кръга на коалицията, а го стесни. Гласоподавателите от Младост много добре помним как ренегатът-милионер Кадиев на местните избори работеше против БСП и вместо да спечели кандидата за кмет на БСП бе избрана подкрепяната от него Иванчева. А той след това ренегатски се отказа и от нея. Редица поддръжници на БСП не гласуваха, отвратени от факта, че трябва да гласуват за продесни партии и кариеристки ренегати  в листите на БСП. Ляво обединение се прави около леви политики и от леви партии, а не от социаллиберали и капиталисти.

            Измеренията на новия погром на БСП на извънредните избори са ужасяващи.  Спадът на гласувалите за Коалиция БСП за България на 11 юли, независимо от разширяването на „коалицията“, достигна историческо дъно – 2.6 пъти по-малко гласове сравнено с резултата от 2017 г. и 1.3 пъти само за три месеца между 4 април и 11 юли. БСП закономерно има спад в изборите, когато слиза от власт, а сега се получи обратното – огромен спад, когато партията е в опозиция. Тези 589 795 бивши избиратели на БСП са загубили доверие в нейната способност да промени социално-икономическото статукво в страната. За тези четири години те чуваха само антигерб и антиборисов говорене от екраните, но не и предложения за съществена социално-икономическа промяна. Мнозина от тях в началото харесваха  телевизионния образ на Нинова и нейната антигерб активност. Но след това се разочароваха. Разочарованието вървеше по няколко линии. Против ГЕРБ сме, но подкрепяме ГЕРБ за сключването на сделката за американските книжни фантоми, а не за повишаване на доходите на хората в България. Против ГЕРБ сме, но гласуваме предложението на ГЕРБ за АЕЦ, „Белене“ така че тази необходима централа да не се построи никога. Против ГЕРБ и против статуквото сме, но гласуваме за Цацаров за шеф на КПКОНПИ. Против задкулисието сме, но не искаме решително оставката на прикриващият задкулисието човек на ГЕРБ и ДПС, човек на Пеевски, Доган и Борисов – главният прокурор и т.н. Само красивите образи, красивото говорене анти ГЕРБ и анти Борисов се оказаха недостатъчни.  Втората линия на разочарованието бе от разгарянето на вътрешното напрежение в БСП и формиране у обществото и голямата част от левите избиратели, нечленове на БСП, че партията е отслабена и не си заслужава да се залага на слаба партия.  

Но най-важното е, че не се предвиждаше в поредицата документи на БСП решителност за радикална промяна на неолибералното социално-икономическо статукво, превърнало България в най-бедната страна в ЕС, в най-умиращата нация и силно обезбългаряващата се. Продължи подкрепата от ръководството на БСП с предимство на интересите на бизнеса, за сметка на интересите на хората на труда, на бедните.

            Изборите на 11 юли 2021 г. са с отчайващи общи резултати, видни от таблицата, но те са такива и по региони и области. Отливът на броя поддръжници на БСП е тотален, в цялата страната, макар, че в процентен дял има области с над 20% - Ямбол (27.27%), В. Търново (21.49%), Видин (20.52%) и Пловдив – област (20.48%). Увеличиха се областите от 2 на четири, в които е много нисък процента на гласовете за БСП и не са избрани народни представители – Кърджали (8.13%), Търговище (13.41%), Разград (9.61%) и Силистра (13.39%). Това са региони със значим дял население от български турци, които са образували една затворена политико-религиозна общност, сред която БСП не работи и няма дори елементарно политическо влияние.

     Резултати на БСП от парламентарните избори

година	Изб. актив.	Бр. гласове	% от гласув.	% Ув./ намал.	Брой депутати	място
1994	75.30	2 258 212	43.40	+10.30	125	първо
1997	62.40	939 308	22.07	-21.43	58	второ
2001	67.00	783 372	17.15	-13.25	48	трето
2005	55.76	1 129 196	30.95	+13.80	82	първо
2009	60.20	748 147	17.70	-13.25	40	второ
2013	51.30	942 541	26.61	+8.91	84	второ
2014	48.66	505 527	15.40	-11.21	39	второ
2017	54.07	955 490	27.93	+12.53	80	второ
2021 ап.	50.61	480 146	15.01	-12.92	43	трето
2021 юл.	42.19	365 695	13.29	-1.72	36	трето

Източник: Централна избирателна комисия

Данните на Галъп интернешънъл показват, че на 11 юли 2021 г. изключително нисък е делът от гласувалите за БСП на младите хора – само 6%. А за ДБ те са 21% и за ИТН – 25%. Демократична България вдигна значително броя на младите гласоподаватели за нея чрез по-умело използване на възможностите на съвременните ИКТ и най-вече чрез посланията и рекламите през интернет. А тази възможност ръководството на БСП отдавна е проспала. Използването на ИКТ е повлияло в много по-голяма степен за ориентация и на гласоподавателите с висше/полувисше образование. За Демократична България те имат дял от 71%, а при БСП само 38%. Много малко са гласувалите за БСП в областните центрове – само 11%, с по-нисък дял от БСП е само ДПС. БСП е с доминиращ дял от гласувалите за нея в градовете (без София и областните центрове) с  33% от гласовете и по този показател е на първо място.

Огромен е отливът от поддръжници и симпатизанти на БСП в градските избирателни райони – в София и  Пловдив и във Варненска област. В последната делът на избирателите, подкрепили Коалиция БСП за България е само 11.27% и са избрани само двама народни представители. Пловдивският градски избирателен район  е с 12.69% и избран 1 народен представител. Безкрайно ниски са и резултатите в софийските избирателни райони, в които начело на листите са най-представителните лица на БСП: 24 МИР начело с провалилия се на предишните избори председател на предизборен щаб Свиленски –само 13.07%, 23 МИР начело с Проданов (13.33%) и 25 МИР начело с К. Нинова (14.70), Общо в София БСП има 5 депутати и партията е на четвърто място. Постигнатият резултат в големите градове е избирателно дъно, по-ниско от това не може и не бива да има.

И едно сравнение, което на ръководството на БСП никак няма да му хареса. Преди 81 години, т.е. през януари 1941 г., когато в България властват фашистите, се провеждат изборите за 25 обикновено Народно събрание. По това време членовете на БРП (к) са преследвани по ЗЗД (Закон за защита на  държавата), политическите партии са забранени, има пълна цензура на печата и радиопредаванията. В тази обстановка в 160 членното Народно събрание (не 240 както сега) от градските избирателни райони в Пловдив са избрани 2 депутати – Тодор Поляков и Коста Светлов, а сега само един. Във Варна в градските райони са избрани също двама депутати – Аврам Гачев и Атанас Къдрев, а сега в града и в цялата област също двама. В София от 7 градски избирателни района са избрани 4 депутата от БРП (к) – Любен Дюгмеджиев, Н. Сакаров, Димитър Захариев и Петър Митев, а сега са пет. Всички депутати от БРП (к) още преди изборите са знаели, че ще бъдат преследвани. И действително от тези 8 депутати на 14 юни 1941 г. 7 са били арестувани и изпратени в концлагер. Това са били хора отдадени на социалистическата идея, а не кариеристи за висока заплата и високо обществено място. Всеки може сам да си направи изводите за работата на тогавашната и днешната партия и техните ръководители.

Провалът на изборите на 11 юли 2021 г. отново бе оправдан с всичко друго, но не с грешки в политиката, грешна стратегия и тактика в подготовката и провеждането на изборите, не с лична или поне не с групова вина. За 4 април виновна бе пандемията, която била уплашила много възрастни хора да отидат да гласуват. Сега пък виновни били машините за гласуване, чието въвеждане бе подкрепено от настоящото ръководство на БСП, и което видите ли било уплашило пак част от възрастните хора. За сгромолясването между 4 април  и 11 юли 2021 г., слушайки по телевизиите Нинова, Свиленски, Мирчев, Симов и другите новоизбрани стари депутати виновно било времето. Някога       (при социализма) стопанските ръководители в селското стопанство се оправдаваха с времето (киша или суша, мраз или пек). Сега се оправдаваме пак с времето, но като къс период. Не стигнали 3 месеца за корекция, а всъщност на „калпава ракета космосът ѝ пречи“ (по проф. Др. Драганов), на слабо ръководство не му стигнаха четири години да се подготви за редовните парламентарни избори.

Причините за провала на 4 април не бяха подложени на качествена анализ и опит да бъдат ако не всички, то поне част от тях преодолени като например решителна промяна в предизборната платформа и значима промяна в листите по избирателни райони.  Виновно било „задкулисието“ в БСП!!!! Само че не се уточнява кое задкулисие и кой е от това задкулисие. А е ясно, че това се внушава предимно за хората, които имат собствено мнение, изразяват собствена позиция, т.е. за хората от т.нар. „вътрешна опозиция“, т.е. членовете на БСП от ръководствата с по-леви идейни нагласи. Може да има и обратна трактовка. Провалът се дължи на скритото партийно дясно задкулисие, умело ръководено от Сивия кардинал, Бригадира, приятелите от СДС (Методиев, Татарски и т.н.),  и в което на преден план пред обществото излиза само Председателя на партията.   

И пак старата изтъркана плоча на провалилите се на избори дейци на БСП: сега оставките не са на дневен ред. И от телевизионния екран един депутат от бившото Ляво движение в БСП, правейки наколенки на продесния си председател, твърди, че било започнато обновление в партията и то трябва да продължи. И поради това оставка на председателя не била актуална, не била на дневен ред. Ама то едно такова обновление в БСП, че свят да ти се завие!!!?

Има жестоко поражение на БСП, но няма вина, няма грешници. Всички от ръководството и особено от парламентарната група са праведници. Гледайте телевизията на БСП, ако не вярвате. Има дилема: Кой е виновен за поражението – партията или ръководството? Щом управлявалите партията в два провалени тура на изборите се считат за праведници, то всички останали членове на партията сме грешници. Така стана в БСП – грешниците се считат за праведници, а праведниците (членовете на партията и нейните поддръжници и симпатизанти) сме безкрайни грешници.

И ако префразираме дядо Хегел: всяка партия си заслужава ръководството, което има. Когато избираме в ръководствата телевизионни добре говорещи и добре изглеждащи образи, настроили се само срещу ГЕРБ, а не предлагащи радикална промяна на социално-икономическите условия на живот, водещи вътрешнопартийна война срещу инакомислещите, това получаваме и то завинаги чрез прекия избор на Председател на партията, на който му липсва достойнство сам да си подаде оставката.  

  

А сега накъде? Какво да се прави?

Първо. Партията следва бързо да промени редица свои програмни и идейни постановки в посока тя да изразява интересите на хората на наемния труд, на безработните и на работещите бедни, а не на всички и най-вече на бизнеса, както е досега. В политическата стратегия и практика е крайно необходимо БСП стриктно да се придържа към социалистическите идеи и ценности като: равенство и борба срещу голямото неравенство; социална справедливост; социална солидарност; политическа и икономическа свобода; равен достъп до здравеопазване, образование и култура; право на достоен живот в по-екологична жизнена среда; отстояване на националните интереси и националното достойнство.

Второ. Общуване с широките слоеве на хората на наемния труд и особено с младите хора (студенти, докторанти, асистенти, млади научни работници, млади специалисти, млади работници и т.н.) на ясен и разбираем социалистически, а не неолиберален език. Отказ от натруфени и прекомерно разлати неразбираеми документи от типа на Визия за България (71 стр.) и предизборни платформи (40 стр.). Формиране на кратки и ясни послания, които да разкриват към какво се стреми и за какво се бори БСП.

Трето. Решителна промяна в организационното състояние на партията с цел привличане на млади хора и хора на средна възраст, даване възможност за организационно-политическо израстване, подготовка и развитие на младите хора. Особена промяна е потребна при формирането и определянето на състава на колективните ръководни органи, като приоритет да се дава на хората с качества, а не на харесваните от някой ръководител. Прекратяване на формалната демократичност. Изборът на Председател да бъде от тези, които добре го познават в работата, а не го знаят само от телевизионния екран. Една от значимите традиции на социалистическата партия е тези, които работят или са работили с кандидат за определена партийна длъжност да преценят неговите качества и опит, да дават отговор дали те съответстват за определен ръководен пост – т.е. той да е пръв сред равни. Потребно е и въвеждането заедно с принципа за изборност да се прилагат и принципите за сменяемост и отговорност за несвършената или лошо свършената работа.

Необходимо е възвръщане на ръководната политическа роля в партията (когато не заседава конгреса) на Националния съвет, който да е само от социалисти със знания, опит, честност, а не избрани или дори определени по местнически интереси и възрастови предпочитания. Сега ръководната роля на Националния съвет по същество липсва, тя е узурпирана от парламентарната група и Председателя на БСП. Трябва да се премахне възможността да участват в работата на ръководния орган на БСП без да са избрани в него повечето депутати в Народното събрание. Парламентарната група следва да се ръководи и да реализира политиката определяна от НС на БСП, а не обратното– Националния съвет да бъде поставян пред свършени политически актове на парламентарната група.

Четвърто. Оставка на лично преданото на „безгрешната“ председателка на БСП Изпълнително бюро. С малки изключения, това са приспособили се към наложената и с тяхно участие дясна политика и внедрения авторитарен стил на ръководство на БСП.  Незабавно свикване на конгреса на БСП, бързи промени в Устава, обновление на състава на ръководните органи на БСП чрез провеждане на бързи извънредни отчети и избори.

            В заключение, сега е време не само разделно в БСП, а е време свръхразделно. Разделяме се не по отделни политически или организационни въпроси. Разделяме се по това дали да има в България социалистическа партия или да няма. Сегашното, избрано от нас, ръководство ни води към пропастта, в която ще изчезне БСП. И можем да се отнесем по въпроса към Вапцаров и неговата „Селска хроника“:

„то сигурно и лудия

разбира,

че ние трябва

да си кажем думата“.

           Да, всички членове на БСП и нейните поддръжници трябва да си кажат тежката дума. Да се продължава ли по стръмното нанадолнище на неолибералното дясно статукво и затриване на БСП или да се възприеме курс към ляво обновление и връщане към истинските социалистически идеали и ценности на партията? Ако и сега голямата членска маса си затрае и не се разбунтува, ако първосигнално  се довери на „тези отгоре“, то съдбата на БСП е предрешена.  

        Забележка: Настоящата статия е естествено продължение на материала  „Дневният ред от живота на народа го няма в новото Народно Събрание“, публикуван в Поглед.инфо  (https://pogled.info/bulgarski/dnevniyat-red-ot-zhivota-na-naroda-go-nyama-v-novoto-narodno-sabranie.131941)

 

            Анко Иванов

            20.07.2021 г.