Объркани в геополитическия и геоикономическия кръстопът

            Отношенията в света и мястото на държавите в него се определят от доминирането на определени геополитически и геоикономически стратегии. Доскоро светът бе доминират от една обща проамериканска геостратегия – глобализъм (мондиализъм) под егидата на САЩ и чрез налагане на неолибералните икономически  отношения и връзки и на осигуряващата ги неолиберална демокрация под егидата на САЩ и с поддакването на Великобритания и ЕС. И това изглеждаше като окончателната победа на неолиберализма. Поради това с особен патос Фукуяма обяви края на историята.

Но се оказа, че историята няма край, че човечеството има и други варианти на развитие. Първоначално възникна БРИКС, после нарасна военната сила и международния авторитет на Русия. И не по-малко важното – Китай става световна икономическа сила и китайската икономика, ориентирана към износът на промишлена продукция и завладяване на световните пазари, започна да предопределя развитието на международните икономически връзки и отношения, да се налага на чужди пазари на територията на целия свят. Китай стана фактор за развитието на множество местни икономики, особено в Африка и Азия. Все повече изправя ръст индийската икономика. Политическото сближение на базата на интереси между Русия, Иран и Турция започна да променя геополитическото статукво в света. С високи темпове се развиват икономиките на редица азиатски държави като Индонезия, Виетнам, Малайзия, Иран, а и някои латиноамерикански страни като Бразилия и Мексико. В същото време икономиката на ЕС буксува, нарастват напреженията между отделни групи страни в нея, подготвя се развитието на този уж единен съюз, на държави развиващи се на „различни скорости“ и т.н.

            В този бързо променящ се геополитически и геоикономически свят, в този огромен лабиринт от икономически и политически връзки и отношения България сякаш се изгуби. Мантрата за „евроатлантическите ценности“ не носи почти нищо добро за българския народ. Евроатлантизмът е в криза, а и почти никой в България не може смислено да обясни на обикновените хора „Що е то евроатлантизъм и каква е ползата за българския народ от него“? Повечето от хората го чувстват като неоколониална зависимост  и възможност за бягство от нерадостната българска ситуация. Съществените промени в геополитически и геоикономически план настъпиха през последните 10 години, т.е. по същество през управлението на ГЕРБ. През 2017 г. Бойко Борисов и подвластните на ГЕРБ и Пеевски (разбирай ДПС и невидимия, задкулисния  кръг „Кой“  или „БПЦ“) средства за масова манипулация венцехвалят Министър-Председателя като „голям международник“, „голям европейски политик“. А в същност нещата са не съвсем така, както ни внушават от екраните и писанията.

            В геополитически план просто Борисов и гербарстите продължават политиката на Костов и Кобурготски за обезличаване на България и превръщането и в нещо като болтче от европейската машинка. Основата на тази политика е отиване в другата крайност – от тясно привързване към бившия Съветски съюз към безкрайно тясно политическо, икономическо и културно обвързване с Европейския съюз и до демографска катастрофа. И всичко това обагрено от  антикомунизъм, русофобия, национален политически нихилизъм,  скъсване на икономическите и културните връзки на България с Русия, отказа от изгодни за страната инфраструктурни проекти (под чужда диктовка).

В същото време в другите европейски държави има засилен интерес и стремеж за развитие на икономическите и търговските връзки с мощната китайска икономика. Китайците усилено търсят пазари в цял свят, но се стремят предимно до достъп на най-големия в света пазар – Европа. Китай реализира своята инвазия на другите континенти чрез: нова и модернизиране на старата пътна инфраструктура и чрез икономическа инвазия (купуване на предприятия, изграждане на нови китайски и смесени китайски с местни национални компании).

По отношение на пътната инфраструктура Китай вече успешно разви и наложи своята инфраструктурна транспортна стратегия за „Новия път на коприната“ от Китай до Европа, преминаващ през няколко трасета:

1/. През Средна Азия, където китайците инвестират не само в пътна инфраструктура, но и имат дял от около 90% от чуждестранните инвестиции в тези страни. Този път след Каспийско море преминава през Азербайджан и Грузия, по суша през Турция и по море достига до пристанището Поти в Грузия на източния бряг на Черно море. По-нататък най-прекият път е през българските пристанища Варна-запад и Бургас. Но тази възможност бе пропусната от правителствата на ГЕРБ, съсредоточени към провалянето на българо-руските проекти и споразумения за Южен поток. И започна развитието на трасето на този път на коприната от Поти чрез фериботни комплекси през Украйна и Полша до Балтийско море и Германия.  

2/.   През Южнокитайско море, Индийския океан, Червено море и през Суецкия канал за Средиземно море и Европа. По този път вече Китай създаде своя военно-морска база  в Джибути (Бабелмандебски проток). В Югоизточна Европа Китай започна инвазия през Балканския п-в по трасето западно от България с главни начални бази в Пирея и Солун. Китай, Гърция, Македония и Сърбия постигнаха договорености за бъдещо изграждане на скоростна ж.п. линия от Пирея до Белград. А през последните няколко дни стана ясно, че Унгария се е договорила с Китай тази линия да продължи до Будапеща.  Същевременно с Гърция, Македония и Сърбия бяха огласени намерения за отдавна предлагания речен канал Дунав-Солунски залив, използвайки течението на реките Велика Морава – Южна (Българска) Морава и Вардар. По трасето на този маршрут вече е построена и отдавна функционира автомагистрала.

3/. През Казахстан и Русия до Балтийско море. По този маршрут Русия и Китай имат договорка за изграждане на високоскоростна ж.п. линия.  

4/. Използване на Северния морски път от Тихия океан през Северния ледовит океан до Атлантическия океан и до Северна и Западна Европа. По това трасе, особено сега след затоплянето на климата и намаляване на ледената покривка в Арктика, Русия модернизира и изгражда нов мощен ледоразбивачен и товарен флот и пристанища по бреговете на Сверения ледовит океан.

В тази китайска стратегия за сега български път няма. Възможностите за това бяха на лице, но те много успешно бяха пропуснати от правителствата на Борисов. Трябва да се търсят възможности не толкова за нереалистичен газов хъб във Врана, а за реновиране на Варненските пристанища и ускорено модернизиране на ж.п. линията София-Варна. Това ще позволи да се повиши ролята на грузинското фериботно пристанище Поти и част, дори по-голямата част, от китайските стоки да се транспортират през България, а не през нестабилната Украйна и да се намали ролята на румънското пристанище Констанца (Кюстенджа). Втората възможност е ускоряване довършването на автомагистрала Струма, много бързото изграждане на нов мост над Дунав при Никопол и свързването на Никопол с автомагистрала Хемус. Необходимо е и цялостно модернизиране на ж.п. линията от Ясен до Черквица, както и модернизирането на ж.п. линията София-Солун. Това ще позволи да се съкрати пътя от Букурещ до Солун поне с 1.5 до 2 часа и икономически да се развият районите в Северна България. Но то ще позволи част от китайските товари от пристанищата Пирея и Солун да преминат през България за България, Румъния, Молдова и Украйна. Изграждането на втори мост при Русе и нов мост при Силистра е важно, но в момента по-важно е развитието на бърз скоростен автомобилни и ж.п. транспорт, свързващ Солун, София и Плевен и през мост Никопол-Търну Мъгуреле с Букурещ и Кишинев. Крайно време е да се изгради автомагистралата София-Калотина, която ще ускори движението по стария диагонален път „Виа Милитарис“ (от Белград през София и Пловдив за Цариград).  Споразуменията с Гърция за транспортните връзки от Кавала през Гюмюрджина (Комотини) за Бургас са по-скоро от национален интерес за Гърция и не толкова за България.  Тук Борисов принизи българския национален интерес пред гръцкия. Приоритетното изграждане на мост над Дунава при Силистра е предимно в интерес на Турция и транспортните връзки с районите населени компактно от български турци.

Китайската инвазия в Европа се реализира предимно чрез китайските инвестиции в икономиката на европейските страни. Те са мощен лост за икономическо влияние на Китай, за развитие на търговията, но и за развитието на местните икономики и удовлетворяване потребностите на населението от разнообразни стоки.  По данните на Берлинския институт за изучаване на Китай (Merics) от 2000 до 2016 г. „комунистически“ Китай е вложил като преки инвестиции в „капиталистическа“ Европа 100 млрд. евро. От тях преобладаващата част са вложени в най-развитите европейски държави – Германия, Франция и Великобритания, Германия, Италия и Франция. Китайски компании придобиват чрез изкупуване на контролния пакет от акциите важни европейски компании като „Пица експерс“, британските универсални магазини „Хаус ъф Фрейзър“ и редица други.  Китайците придобиват дялове във важни европейски компании като тези за изграждането на „Града-летище Манчестър“, летище „Хийтроу“ (10%), приливна електростанция в Суонси и др.  Изкупуват се и множество немски компании като тези за производство на промишлени роботи и различни видове машини.

Най-големи са китайските инвестиции в най-развитите: Великобритания (23.6 млрд. евро), Германия (18.8), Италия (12.8), Финландия (6.8), Франция (11.5) и др. Сравнително малки по обем са преките китайски инвестиции в бившите социалистически източноевропейски страни (групата 16+1). Но и сред тях има твърде значими различия. Най-значими са те в страните водещи по-самостоятелна политика в съдружеството на ЕС. На първо място са инвестиции в Унгария (2051 млн. евро), следвана от Полша (936 млн.), Румъния (889) и Гърция (840). 

В сравнение с нашите съседи по географско положение, китайските инвестиции в България са сравнително малко (337 млн. евро). Това показва, че най-ниските корпоративни данъци в Европа не са решаващ фактор за инвестициите. Решаващи са инициативата на националните правителства да привличат и създават условия за китайски инвестиции, бизнес-климата в отделните страни, развитостта на пазара и др. В България като пречка за привличането на чужди инвестиции е значимата корупция   и рекет, отнемащи значим дял от печалбата на чуждестранните компании, ниските доходи на населението и неразвитостта на пазара. На приключилата в Будапеща среща на източноевропейските страни и Китай, Министър-Председателят на тази страна (Къцян) обеща нови 2 млрд. евро инвестиции в Източна Европа. Стана ясно и че най-големият дял от тях ще отидат за Унгария за ж.п. връзката Будапеща-Белград. За България остана споразумението за износ на комбинирани фуражи и фуражни добавки, но само след китайско одобрение на преработвателните предприятия, т.е. нищо сигурно.  Ако България иска да привлече китайски инвестиции до следващата среща на 16+1 в България, нашата страна трябва добре да се подготви. Иначе, ще остане само пропагандния шум за успехите на Борисов на международното поле.

В сегашния момент българската икономика е прекалено силно зависима от развитието на Европейския съюз. Борисов и правителството трябва да говорят и не само за енергийната диверсификация, но за икономическата диверсификация. Борисов профука възможностите за изграждането на трите инфраструктурни проекта (Бургас-Александруполис, Южен поток и АЕЦ „Белене“) и руски инвестиции в страната. Ембаргото силно намали износа на български стоки в Русия. Това от една страна. А от друга – българското правителство не набира куража да отмени визите за руските туристи, подобно на други страни от ЕС. Съседните ни страни Турция, Македония, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина имат безвизов режим за определен брой дни в годината.  България не е в шенгенската зона и може да допуска руски туристи без виза. Дори шенгенска Гърция определя части от своята територия за посещения и почивка без визи (Родос, Кос, Лесбос, Хиос, Самос). Такива примери и в Кипър. Подобно нещо може да се направи и за българското черноморско крайбрежие и за Банско чрез доказване на запазени легла в черноморските курорти и Банско.  

За сега има само приказки за оживяване на икономическите връзки с бившите съветски републики като Азербайджан, Грузия, Украйна, Молдова, Беларус и т.н. На подобно ниско равнище са и икономическите връзки с някои бивши силни търговски партньори на България. Българското правителство на Борисов 3 явно няма ясна геостратегия, геополитика и геоикономически приоритети за развитие на българската икономика и на България изобщо, особено в условията на трусове в ЕС.  Позицията „каквото каже г-жа Меркел“ е в ущърб на развитието на България.

28.11.2017 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент

Криво ли съди за партията си Кирчо?

            Прав, пред  Националния съвет на БСП, Кирил Добрев в събота на 18 ноември е изнесъл доклад за организационното състояние на БСП. Прав стои, но криво ли съди? Преди няколко дни в-к „Дума“  в два броя публикува доклада. И добре, че „Дума“ набра кураж. Не стана известно какви изказвания е имало по него и какви решения НС на БСП е приел. Внимателният му прочит, обаче разкрива някои важни за развитието на БСП, а и на други партии неща. Ако той се анализира от строга партийно-политическа, партийно-идеологическа и партийно-организационна гледна точка не може да не направят впечатление няколко основни неща. 

            Първо. За формиране и реализиране на политиката на

                       социалистическата партия.   

При внимателния прочит се набиват в очи няколко твърдения за това как се формира и реализира политиката на БСП. Ето някои и от тях. На национално равнище „…политиката на партията се формулира (к.м.) от националните й органи – ИБ, НС, конгрес. Парламентарната група изпълнява тази политика.  Народните представители се явяват изразители на политическа воля, определяна от партията.“ А кой я определя, как тя се формира, преди да се формулира? Елементарната истина е, че политиката на всяка партия изразява определени интереси на някаква част от обществото. Кои интереси са заложени в политиката на партията? Какви цели си поставя тази политика? Главната политическа линия на всяка партия се определя от нейната програма. Може ли предизборната платформа, която е послание към хората извън партията да не съответства на основните положения на Програмата на партията и на основополагащите решения на нейните конгреси? Може и това нагледно го показа ръководното трио на БСП на последните парламентарни избори. На 49 конгрес бе приета лява по насоченост политическа платформа. След това бе съставена от тясна група лица в БСП предизборна продясна предизборна платформа, обвита със социалистическа фразеология.  И главният играч на този терен (Лобиста) успешно имплантира в нея някои продесни Оландовско-Макроновски идеи. И никой не се допита преди това до членовете и особено до симпатизантите на партията. Просто предизборната платформа им бе спусната за мнение. Но след редицата мнения дали някой ги отрази? За да е ефективна една политика и да печели тя избиратели, а не само членовете на партията, тя трябва да изразява и отстоява техните потребности и интереси, а не просто да е един добре формулиран и добре фризиран документ.

Все във връзка с определянето на политиката на БСП е и твърдението Добрево, че има в общинските структури „неспособност да се формулира (к.м.) силна местна политика, която да печели доверието на гражданите. Много често наши общински съветници действат съобразно свои собствени разбирания… Да казвам ли, че групата на общинските съветници трябва да изразява ясно позицията на партийната организация?“ и „Партийната организация трябва да бъде основен източник на формулиране на политиката на партията в местната власт.“  Следователно общинските съветници трябва да изразяват интересите на членовете и симпатизантите на партията. Ама защо същото това правило не важи за Националния съвет и Изпълнителното бюро, за ръководното трио? Защо за тях не се поставя изискването партийните организации да бъдат „основен източник“ за определяне, за формиране  (не само за формулиране) на политиката на партията в национален мащаб? Да, явно не се разбира, че няма и не може да има местна политика, различна от политиката на цялата партия. В т.нар. „местна политика“ трябва да се отчитат само регионалните и местните специфики на реализацията на общата политика. В противен случай партията ще се превръща във федералистки съюз на местни структури. Най-важните регионални и местни проблеми трябва да намират място в общата политическа платформа на партията. Политиката на партията, при демократичен подход, трябва да се формира предимно отдолу-нагоре, от интересите и потребности на членовете и симпатизантите, гласоподавателите на партията. Навярно ще има и непремерени и недобре подредени идеи и предложения, остарели възгледи и т.н., но партийните форуми отдолу-нагоре ще отделят зърното от плявата.

Частично верен е извода, че „…за изминалите президентски и парламентарни избори част от ръста на гласовете за БСП се дължи именно на патриотичната линия в защита на българското. БСП трябва да запази и разшири тази тенденция“. Тази патриотична линия е израз на въжделенията на огромната маса млади българи, все още не емигрирали от страната. Национално-патриотичното направление на политика трябва да се свърже не с голия национализъм, а предимно с укрепването на българската държава, самостоятелността в политиката на българската държава, с развитието на българската икономиката, образованието и културата на българите, съхраняване и опазване на българските национална памет и национални традиции. Но без силна икономическа и социална младежка политика и патриотизмът може да остане гол и непотребен.

            Второ. За тезата, че „БСП е все по-малко местна и все по-национална

                         партия“.

Този извод се прави на основата на сравняване на изборните резултати от национално и местно равнище. Но ако сравним резултатите от изборите за Народно събрание и за Европейски парламент може да се направи обратният извод – БСП е все по-вече местна и по-малко национална партия, тъй като на евроизборите резултатите са национални. Това, разбира се, са изкуствени определения, които не разкриват действителната картина на електоралното влияние на социалистическата партия при различните видове избори.

Няколко са причините за незадоволителното равнище на представянето на БСП на местните избори. На общинско и кметско равнище (община и кметство) върху резултатите влияят набор от фактори. Сред тях на първо място е разочарованието от обявяваната и провежданата на власт от БСП политика за ролята и мястото на местната власт при решаването на най-важните за хората проблеми. На второ място е срастването на местните структури на повечето партии, и особено на ГЕРБ и ДПС, с мутроолигархически кръгове. Местните политически ръководства са пряко или скрито обвързани с определени кръгове („обръчи“ по образното определение на Доган) от фирми, които по същество приватизират обществените поръчки и осигуряват значим корпоративен вот за ГЕРБ и ДПС. Реално, значимото намаляване на резултатите на местните избори на БСП, дойде след като ГЕРБ майсторски овладяха и доразвиха опита на ДПС и масово внедриха в общинското управление „обръчите от фирми“ не само и не толкова като източници за обогатяване, а и като средство за влияние на работещите в тези фирми (корпоративен вот). Добрев си затваря очите за този проблем, понеже има макар и отделни по –скоро изолирани случаи в БСП. Да си спомним обвързването на БСП с милионерите. Показателни са обратните резултатите в Пловдив при местните избори и класирането на Гергов за кмет на града. Или да вземе знаменитата фраза на милионера Бенчев от Бургас: „Аз мога без БСП, но БСП не може без мен“. А има и други отделни подобни примери на общинско равнище. Сега, ако не си от ГЕРБ не можеш да получиш работа в общински или държавни структури на територията на общината, работа в училищата, в детските градини и т.н.. От ГЕРБ ти зависят социалните помощи, дори количеството на дървата за огрев. ГЕРБ в редица случаи купуват цели избирателни секции, дори кметове, зам. кметове и областни управители от БСП. На трето място, особено в кметствата и малките общини, освен политика и политическите партии, силно влияние имат родовите връзки и зависимости. Партии и политика остават на по-заден план, независимо от индивидуалните качества на кандидатите за общински съветници и кметове, особено в кметствата. И на четвърто място това е почти пълното владеене на средствата за масова информация от кръга ГЕРБ и олигархията. Това с изключителна сила се отнася до областното и общинско равнище. На национално равнище БСП е ограничена в изявите си, но все пак от международна гледна точка, и от кумова срама, се дава време, място и екран на избрани представители на социалистическата партия. И съвсем естествено, макар и в ограниченото време и нарочно предизвикваните провокации от типа Цолова, Николаев, Ризова и т.н., социалистическите лидери могат да изложат някои от своите възгледи и те да достигнат до широка аудитория. На местно равнище това е изключено. Явно К. Добрев прикрива знанието, че нашето общество функционира в т.нар. „телевизионна демокрация“, че телевизионните образи и реакции в значима степен влияят на резултатите от изборите. Не в общинските ръководства, не толкова продължителността на мандатите на ръководители общински длъжности  на БСП е причината за по-ниските резултати от местните избори.

            

            Трето. За „бягството на младите“ от БСП.

Явно е нежеланието на редица млади хора да членуват в БСП. А една част от тях, т.е. „…новоприетият член напуска партията през следващите няколко години. Т.е. ние не сме успели да му създадем перспектива, че от участието му в БСП има някакъв смисъл“. Именно тук е разковничето на неуспеха на БСП да привлича млади хора в своите редове  и да ги задържа, да разширява своето електорално влияние върху младежката група избиратели. Стремежът към обвързването на млади хора с БСП може да става и обикновено става на три основания: идеи и идеология за развитието на обществото; предлагана икономическа, социална и младежка политика; стремежът към кариера или някакво съчетание между трите. Сега една част от младите нови членове на партията влизат в нейните редове под влиянието на идеологията на своите родители и близки хора, които могат да им обяснят същността на социализма, на социалистическите идеи и пътищата за тяхното реализиране и една по-голяма група – от стремеж за политическа кариера. Но огромната маса от младите хора извън БСП са обгърнати от негативната атмосфера на отрицанието на всичко свързано със социализъм,  социалистическо, на целия социалистически период на развитие, на злостен антикомунизъм, на отрицание на борбите срещу фашизма и т.н. Това е чуждоземски възглед за политическата оценка на миналото. Нещо повече, дори ръководители на БСП мълчат за активната роля на партията в борбата срещу фашизма, за героите антифашисти, за успехите в социално-икономическата и културната сфера на българското общество през социалистическия период. Премълчават се дори международно признатите ръководители на партията като Димитров (знаме в борбата против фашизма) и В. Коларов съдействали за спасяване на България от катастрофа при подписването на мирния договор в Париж 1947 г., тогава, когато гърците, подкрепяни от Великобритания, САЩ, и др. страни,  искаха целите Родопи и границата да минава близко до Пловдив.  Премълчават се имената на загиналите в борбата с фашизма ремсисти, дори на петимата от РМС.  В предлаганите от БСП (и реализирани, когато тя е на власт) предизборни и управленски програми огромната част от младите хора не виждат своите интереси и потребности. Те не различават политиката на социалистическата партия от политиката на десните и центристите. Съвсем естествено е да твърдят, че всички политици са „маскари“ и да се поддават на популистки идеи на новопръкнали се вождове, „оправящи страната“  било то за 800 дни или някакъв друг срок. А за кариеристите е безсмислено да се пише. Тях ги има във всички партии и във всички управления и органи на държавната власт. Проблемът е те да не са голяма или доминираща част от младите хора, влизащи в редовете на БСП. За да има повече млади хора в БСП трябва нова социално-икономическа и културна политика насочена предимно към младежките потребности и интереси. Това в някаква успешна степен направиха лейбъристите на последните избори и спечелиха 43% влияние сред младите гласоподаватели във Великобритания.

            Четвърто. За организационното състояние на социалистическата

                                партия.

Това е много голяма тема, която по-приляга да бъде обсъждана на закрит вътрешно-партиен форум. Но понеже Добрев ѝ дава гласност можем да посочим някои други, различни от неговата гледни точки. Общият извод е верен, че БСП не е в добра организационна кондиция. Да, основата на всяка политическа партията (независимо от нейния характер)  са основните партийни организации (ОПО). Главното е не те да бъдат превърнати в „информационна точка“, която да получава информация отгоре на долу и да връща обратна информация отдолу нагоре. Главното е те да обсъждат и предлагат идеи и решения, предизборни платформи, програмни и уставни решения на по-горестоящите партийни органи, да правят своя оценка на дейността на тези органи и на общопартийните мероприятия и събития.  Не само чрез допитвания, чиито резултати след това да се манипулират и представят в определена изгодна на някого гледна точка. От доклада в неявна форма се подразбира, че на ОПО, общинските съвети и на областните координатори и съвети се гледа предимно като на обекти, на които да се спускат решения „от страна на ръководството“. Сега Организационния секретар на БСП, ИБ и ръководството често пъти пренебрегват ролята на ОПО. Например, след избори никой не пита ОПО и членовете на партията каква е тяхната оценка за резултатите и за работата на централните, областните и общинските партийни ръководства. И винаги е налице дъбовото (на Д. Дъбов и на последователите му) оправдание, че сега главното е друго, че трябва да съсредоточим усилията си към следващите избори  т.н.

Интересна е идеята да се направи допитване до партията за бъдещото функциониране на БСП. Но по-важните въпроси са за дискусия в самата партия и на тази основа решение какъв да бъде характера на партията (лява социалистическа, лявоцентристка социалдемократическа или социаллиберално със социалистическо лого), каква да бъде политиката на партията и програмата за управление, към кого да е ориентирана: към интересите на наемните работници и за повече социална справедливост; към интересите на дребния и средния бизнес; към интересите на едрия чуждестранен и национален капитал, създаващи работни места. И не на последно място, това за което почти не става дума в доклада е за  превръщането на голяма част от партийните органи от представителни в работещи. Крайно време е в Националния съвет да няма делегирани представители на областите и на младежите. Той трябва да е в силно намален състав (не повече от 101 членове) и да обсъжда и решава предимно най-важните идеологически и политически проблеми на партията, а не бюджети за текущата година.  Изпълнителното бюро трябва да бъде избирано не само по предложение на председателя, а и на всеки пълноправен член на Националния съвет. Иначе се превръща в котерия и форма за упражняване на еднолична политическа власт в партията.

            Има и множество други аспекти, които да бъдат разгледани от организационния живот и състояние на всяка партия, включително и на БСП. Общият дух на доклада е, че видите ли,  ние в Националния съвет вършим своята работа, но не можем да извършим работата на общинските партийни организации, не могат Нинова, Зарков и Йончева да спечелят местните избори. А пък в общините дори не могат да си намерят кандидати с авторитет за изборите за кметове и съветници. Ама и те в общините са и с много продължителни мандати и това води до срив на влиянието на партията. По-друго си е национално равнище, там няма проблеми, там има реки от мед и масло. Дори Желю Бойчев сам е изкарал повече гласове от другите леви партии вкупом. Вярното е обаче, че гласове не са за Бойчев, а за листата на „Коалиция за България“. Опитът на Кадиев вън от БСП (в същия избирателен район)  показва, че тук нищо не значи някаква си самостоятелна личност. В едно по-далечно минало дори човек като  Гиньо Ганев не можа мажоритарно да спечели избори.

И човек като се замисли за аналозите от миналото може лесно да си спомни периода преди 30 г. Тогава течеше перестройката (катастройката). И силният човек в Политбюро Милко Балев твърдеше, че местните ръководства са пречката. Ние от Политбюро сме за преустройството, народът също е за преустройството, но местните ръководства не отговарят на очакванията на ръководството и на народа.  И сега на Кирчо Добрев общинските ръководства са му пречката. Иначе Националния съвет е окей, партията няма „електорален таван“, т.е. хората я харесват, но има там едни общински ръководства, които пречат на пълната победа на БСП. Горкичкият Кирчо, той не е разбрал, че с продесни избирателни платформи, с милионери в листите, и с милионери в ръководството на БСП (твърдят, че и той е от тях) партията му има нисък „избирателен таван“.

БСП следва да се промени, но да поеме истински ляв икономически и социален курс на политика, политика в който приоритет имат интересите на трудовите хора, на младежта, политика, която защитава българските национални интереси.

22.11.2017 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент

Що е то младежка политика и има ли тя почва в България?

Стара много известна, дори вече банална, максима е, че на когото принадлежи младежта, на него принадлежи бъдещето. И да си припомним, че „Едно общество, което се лишава от своята младеж … е осъдено да кърви до смърт " (Кофи Ананд, 1998 г.).

Сега в българското общество все по-пълно се налага тревогата за младежта и респективно за бъдещето на България. А в България живеят все по-малко млади хора. И това превръща демографската криза в демографска катастрофа. Огромната част от намаляващите по брой български деца и младежи вече не свързват своето бъдеще с България. Още от 6-7 клас те, активно подпомагани от родителите си,  вече кроят планове как да емигрират от страната, да учат и да работят в чужбина. Почти всички млади родители, особено тези с висше и средно специално образование, подтикват своите деца да се готвят за чужбина. И ако през първите 15-20 години на прехода подтикът за емиграция бе търсенето на работа, бягството от безработицата и бедността, то сега вече подтикът е търсенето на друго качество на живот, търсенето на по-големи възможности за бърза и успешна потребителска реализация в живота.  Това е особено характерно за младите, завършващи медицина, информатика и т.н. Голяма част от останалите и оставащите в България са млади обезверени хора. Повечето дори не търсят работа, омерзени от ниските трудови възнаграждения, от перспективата да са „работещи бедни“ и от невъзможността да се реализират успешно в живота.

Трябва съществено да се променят условията за израстване и пълноценно развитие на младите хора, равнището на доходите на младите семейства, грижите за образованието и квалификацията им и т.н.. Само чрез подходящата и реална такава промяна (политика) може да се измени негативната демографска ситуация и катастрофа в страната. По същество е необходима цялостна ориентирана към децата и младежите икономическа и социална национална политика. Подобна, младежка по цел и съдържание, политика могат и трябва да предложат политическите партии.

Необходима ли е младежка политика?

Сега младите българи живеят в нова обществена обстановка, в свят почти без граници, в свят със съвременни информационно-комуникационни технологии, източници на информация и знания и възможности за неограничено общуване, размяна намерения, виждания и дори внушения и манипулиране. Този съвременен свят се развива не са само на основата на глобалните тенденции и т.нар. „общочовешки ценности“, но и на основата на националните ценности и интереси. Българите, включително и младите българи, живеят не само в неолибералните съвременни български условия, но и при определени доминиращи обществени ценности, нагласи и предпочитания.

Младото поколение (в широките граници до 35-40 г.) израсна в периода на крушение на България, на негативизъм към всичко социалистическо, включително и социалистическите принципи за равенство, справедливост, солидарност, взаимопомощ, приоритет на обществените ценности пред индивидуализма и т.н.. То е продукт на смяна на идеалите, на моралните устои и ценности на българското общество. То израсна в условията на умишлено предизвиканата икономическа и особено социална криза, довела го до отчаянието и бягството от нерадостната българска обстановка. Сегашното младо поколение израста в условията на т.нар. „преход“, в атмосферата на „победилия“ глобален неолиберализъм с основна ценност индивидуалното богатството, неговото съсредоточаване във все по-малко ръце, т.е. с огромното неравенство в обществото. То живее в атмосферата на потребителско общество. То живее в общество със социална атмосферата на почит, на обществен ранг и авторитет, престиж от притежаваното богатство, имоти, коли и луксозни предмети. Голяма част от младежите и девойките се чувстват в съвременното българско общество като „най-кръглата нула“, като че ли те не съществуват. Зад бедността и отчаянието те не виждат истинските причини за нерадостното си положение в обществото и поради това не са готови да се борят за своите права, а избират предимно изхода през терминал 2 на Софийското летище.

Промяната на тази негативна ситуация не може да стане само с констатации, само с вайкания и пожелания. Не става с общи приказки за преодоляване на демографската катастрофа. Може да стане само с политика насочена към грижи за физическото и интелектуалното развитие, за здравеопазването и жизненото равнище на младите хора и на младите семейства.  Сега българските политици от почти всички партии предлагат за решаване, особено преди избори, отделни проблеми, свързани с: раждаемостта, детството, юношеството, средното образование, реализацията на младите хора на трудовия пазар и жизненото равнище на младите семейства на парче, със ограничени по обхват и размери действия. Това е в крайна сметка е предимно политика за намаляване на социални напрежения, а не за решаване на най-важните социални и демографски проблеми на страната.  Политиците ни нямат разбиране за общността на младите хора, за техните ценности, потребности, интереси и предпочитания.

Няма разбирането, че трябва да има отделна самостоятелна младежка политика. Всички политици в България, особено тези от БСП и патриотарите, поставят акцент върху демографската катастрофа, но почти никой не дава цялостна визия за нейното прекратяване и възобновяване на демографския потенциал на България. Политиците ни не си дават сметка, че младите хора на България са такива, каквито са обстоятелствата при които живеят, такива са каквато е обществената и семейната среда, в която са ежедневно. За да се промени младежта и чрез нейната промяна да се осигури бъдещето на България трябва да се променят именно обстоятелствата при които те живеят в България, да почувстват реална грижа за техните интереси и потребности, за тяхната подкрепа. И става дума не за потребностите и интересите на децата на богаташите, които имат друг стандарт на живот и друга визия за обществото, а предимно за децата на обикновените българи.

Към кого да е предназначена младежката политика? 

На обикновено битово и друго равнище младежката група обхваща възрастта от 19 до 30 или 35 години. И когато политическите партии пишат своите програми имат предвид обхвата именно на тази възраст.  По данни на НСИ през 2016 г. в младежката група (20-34 г.) попадат 1 297 404 или 12.26% от населението на страната. Това е възрастта, в която младите българи започват самостоятелния си житейски път и трайно се реализират на трудовия пазар. Това е възрастта, в която те определят своето семейно положение и имат своите деца. През 2016 г. майките в тази възрастова група са родили 49 186 деца или 75.69% от всички новородени при 27 г. средна възраст на майките при раждането на първо дете. Това е и възрастта на най-голямата емиграция от страната. През тази възраст младите хора решават в основни линии своето професионално развитие, своето самостоятелно място в живота, решават своите жилищни потребности, предначертават и предопределят останалата част от живота си. 

Тази основна младежка група е възрастово и родствено свързана и с другите възрастови групи и особено с юношеството и детството.  Тя е продукт на детската и юношеската възрастови групи. Юношеската група (15-19 г.) е сравнителна тясна по обхват, но това е възрастта, в която юношите и девойките анатомически, физиологически и обществено съзряват и придобиват облика, с който се реализират в живота и намират мястото си сред другите поколения.  В тази група през 2016 г. са 309 596 души или 4.36%. Това е възрастта, която в съвременните български условия е най-уязвима за влизане в криминални и наркомански зависимости, възраст със силно изразени форми на агресия  и неприлично поведение,  полова експлоатация, педофилия и други.

Детската възрастова група (от 0 до 14 г.) в последните години е силно социално и етнически разслоена. Поради ниското жизнено равнище на младите родители, ниски доходи, високите цени на детските стоки и храни, на здравеопазването и качественото образование, младите хора с висше образование предимно предпочитат да имат само по едно дете, на което да създадат някаква по-прилични жизнени условия и по-реални възможности за добра реализация в бъдещия живот.  Поради по-високото образование на младите българи (в сравнение с другите етноси) чрез такъв подход се свива делът на българските деца в обществото. В същото време поради по-ниската битова култура и по-ниското жизнено равнище в ромските семейства, в част от турските семейства (предимно по религиозни и народностни традиции) се раждат повече деца  и се увеличава делът на тези етноси в структурата на населението на страната. Вече в редица общини в България е много голям делят на децата от ромски произход в училищата, като дори в такъв град като Самоков те са доминиращата част.  Израстването на тези деца в семейства с по-ниско жизнено и битово равнище, с по-ниско образование води до влошаване на образователното равнище в страната. Тава поражда кардинален не само и не толкова демографски, колкото национален проблем.

Какво съдържание и обхват да има младежката политика?

Младежката политика трябва да извежда на преден план решаването на проблемите и промяната на обстоятелствата при които живеят, учат се и работят младите хора. За да променим младите хора, трябва решително да се променят обстоятелствата при които те живеят. Младежката политика трябва да се основава на интересите на българския народ, на българските традиции и на очакванията на самите млади хора. А за провеждането на действена младежка политика решително трябва да се повиши ролята, отговорността и мащаба на действията на държавата. В неотдавнашно изследване на Изследователския център „Тренд“ пролича, че българите разбират вече, че неолибералният лозунг „По-малко държава“ не е в техен интерес, те вече разбират, че държавата трябва да осигурява основните социални потребности на хората, включително и тези на младежите. Резултатите от изследването разкриха, че за огромното мнозинство от хората здравеопазването трябва да е напълно безплатно (92%); образованието трябва да е напълно безплатно (91%); да се осигури работа на всеки, който иска да работи (86%). Подобно, макар и с по-малък дял е мнението на хората, че държавната намеса подпомага икономиката (44%). В същото време неолибералните ценности имат все по-малко значение: пазарна икономика (6%), разбирана у нас предимно като синоним на капитализъм; неприкосновеност на частната собственост (15%); свобода на словото (т.н. изразяване, 14%); демокрация (14%), усещана от българите като неолиберална демокрация; толерантност (11%), разбирана предимно като отношение към различните (педераси, лесбийки, чуждестранни натрапници и т.н.); равенство между половете (едва 4%). Следва да посочим и неприемането (отхвърлянето) от мнозинството българи на: еднополовите бракове (75%), легализирането на марихуаната (72%), легализирането на проституцията (69%).

Младежката политика следва да се насочи към главните социални трудови ценности и блага като работа и високо равнище на доходите, тя трябва да пронизва и да е в пряка връзка с политиката в сферите на образованието, здравеопазването, културата (в широкия смисъл на думата), доходите и т.н. В нея трябва да са включени отделни политики за малките деца и детството, за училището и университетите, за осигуряване на работа, за равнище на доходите на младите работещи и младите семейства. Тя трябва да се основава не само и не толкова на „евроатлантическите ценности“ (каквото и да означават те), а предимно на интересите и потребностите на младите българи. 

Засега единствената политическа сила в България, която може да предложи комплексна действена младежка политика е БСП. Тук е голямо очакване за рязка промяна в политиката за работата с младежта. Но промяна не само и не толкова чрез пропаганда и агитация за социалистическите ценности и идеали, но предимно промяна в икономическата, социалната, образователната и културната политика, отношението към образованието и труда на младите хора, към жизненото равнище на младите семейства, към грижите за малките деца.  Крайно време е в икономическата и социалната политика на БСП да включи приоритетно проблемите на младите хора. Ето няколко направления за младежка политика, които да залегнат в самостоятелен документ или като обособена част от партийната програма и от предизборната платформа:

1/. Задължително и безплатно за родителите посещаване на целодневна детска градина, предложение направено още преди няколко години от движението на жените – социалистки (подминавано от ръководството на БСП), ускорено изграждане в големите градове и модернизиране на съществуващите детски заведения.   

2/. Нова образователна реформа, която да осигури: едносменно целодневно обучение на децата от първи до четвърти клас; безплатна закуска и безплатен обяд на ден на редовно посещаващите учениците занятия; безплатни учебници и учебни пособия; до завършване на 7 клас; намаляване на нормативите за брой на децата в паралелките и в училищата в селските райони и малките градове и общини, прекратяване на практиката за закриване на училища по финансови съображения; в съдържателен аспект приоритетно място да имат общообразователните учебни предмети, способстващи самостоятелното мислене и интелектуалното развитие на децата; стартови заплати на учителите на равнището на 90% от средната работна заплата; коренно преобразуване на учебния процес и училищното оборудване чрез масово въвеждане на нови  ИКТ.  

3/. Увеличаване на дельт на отделяните от държавния бюджет средства за образование и наука до над 5%. Премахване на делегираните бюджети на финансиране на образователното дело в средните училища и в университетите. Осигуряване на минимална работна заплата на младите учени от институтите на БАН, Селскостопанска академия и асистентите от държавните университети в минимален размер на 150% от средната работна заплата в страната.

4/. Безплатно обучение в университетите по медицински и педагогически специалности и стипендии в размер на минималната работна заплата на студентите подписали договор за работа в България през първите десет години от практикуването на придобитата професия;

4/. Сериозни промени в здравеопазването, засягащи родилната помощ отглеждането и медицинските грижи за децата и учащите се до завършване на XII клас. Напълно безплатна родилна помощ в държавните и общински болници, решително подобряване на материалните, медицинско-техническите и битови условия в АГ болниците. Създаване на няколко държавни национални високоспециализирани детски болници. Безплатни лекарства, импланти и консумативи при лечение на децата до навършване на 14 - годишна възраст. Премахване на ДДС върху бебешките стоки, намаляване на ставката ДДС на 10% за детските облекла, учебните помагала и учебните средства за ползване в училищата, детските книги и лекарствата, консумативите и имплантите при оперативна намеса за децата до навършването на 19 –годишна възраст; 

8/. Подпомагане на семейния бюджет чрез: въвеждане на семейното подоходно облагане; значително увеличаване на детските надбавки за второ и трето дете с бонус за младите семейства родили и отглеждащи 2 или 3 деца до навършване на 35 г. възраст на майката, когато и двамата родители са с висше образование или единият с висше, а другият със средно.

9/. Създаване на Национален фонд за строителство и поддържане на жилища, в които с предимство да се настаняват срещу минимални наеми  млади семейства с две или три деца. Чрез насърчителна банка отпускане на нисколихвени кредити (при раждане на трето дете и безлихвени) на млади семейства (със сключен граждански брак) за изграждане и покупка на жилище до 80 m².

10/. Изключителни мерки за защита и охрана на труда на младите хора и най-вече на младите майки с деца до 7 – годишна възраст, включващи: предимство при приемане на работа в държавни на национално и регионално равнище, както и в общински структури на млади хора с по-високо образование и деца; забраната на нощен и извънреден труд за майки с деца до 7 годишна възраст и т.н.

11/. Въвеждане на прогресивно подоходно облагане  и необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата от получаваните трудови възнаграждения.  

Предлаганото е само част от възможните действия за средно продължителен период от време. Те могат да са някаква стартова основа при формиране на общонационална социална младежка политика, основана на социалистическите принципи за равенство, справедливост, солидарност, взаимопомощ между членовете на обществото. Реализацията на подобна политика ще предотврати изчезването на българите и на България. Разбира се, в една младежка национална политика  могат да се предлагат, обсъждат, приемат и реализират множество и най-разнообразни идеи. Важното в младежката политика е не просто да се гледа на младите хора, както това правят европейските институции, като на трудов ресурс за развитие на бизнеса, а като средство за високо интелектуално развитие и високо жизнено равнище и стандарт на живота.

Младежката политика следва да е най-важната част от икономическата и социалната политика в страната. Тя може да се реализира чрез промени в икономическата, в социалната и културно-образователната политика. Чрез промените в икономическата и данъчната политика трябва да се осигурят необходимите по-големи суми за осъществяване на дълбоки промени в отношението и грижите за младежта и бъдещето на България. Но тя трябва да се основава и върху промяната на ценностите при преразпределянето на средствата от държавния бюджет. Позицията „няма пари за харчене“ не работи. Ако действително няма пари, то няма да има и бъдеще за България. А пари има. До 16 милиардни заеми без полза за никого. Парите изтичат чрез огромната корупция, рекет, обществени поръчки, контрабанда, сива икономика, пилеене за безсмислени инициативи като 2 млрд. лева за саниране, обогатяване на богатите, за фрегати, фантоми и грипени, безсмислено висок брой държавна администрация  и т.н.

Има ли място младежката политика в дейността на БСП?

Младежката политика има за цел промяната на възрастовата структура на населението, осигуряване на приемственост между поколенията и бъдещото развитие на страната. Но тя може и се отразява и на самата социалистическа партия. Негативната възрастова структура на обществото се пренася и в различна степен в състава и влиянието на политическите партии. В това отношение най-влошена е възрастовата структура на избирателите на БСП и ДПС. ГЕРБ привличат повече млади хора предимно чрез политическия рекет при назначаване на работа и принудителен корпоративен вот на фирмите, пряко свързани с държавните и общински поръчки.

В момента най-приляга на БСП като социално ориентирана партия да разработи и предложи на обществото и на своите избиратели значима социално-икономическа политика с център младежката политика като главно средство за излизане от демографската политика.   

При наличието на подобна по насоченост и обхват социална национална младежка политика, младите хора и младите семейства ще могат да се привличат към социалистическите идеи и социалистическата партия. С младите хора не трябва да се  говори само за абстрактни за тях социалистически ценности. Днешните младите хора в България нямат представа какво е това социализъм, как са живели и при социализма техните родители и деди. Те нямат представа какво са социалистическите идеи, ценности и принципи, каква е същността на социалистическата политика, каква е историята на социалистическите движения. Всичко е прикрито от мълчанието на учебниците, от безмълвието на учителите, от страшното мълчание на средствата за масова информация, от политическите манипулации,  които по същество са механизми за обществена антисоциалистическа дезинформация на ценностите, мнението и нагласите на хората, от медийните и парламентарни скандали. Обвито е в забравата, дори от лидери на БСП на историческото минало, действителните социалистически ценности и принципи. Сега БСП може да се обърне и назад и да разкаже и разкрие на младите хора социално-икономическите и културни достижения на страната през социалистическия период, през който се създаваха най-важните социални (образователни, здравни, научни и културни) предпоставки не само за развитието на страната, но и за младото поколение – безплатното здравеопазване, безплатното образование, достъпната художествена култура и т.н. И не само да разкаже за миналото, но и да предложи реална и действена младежка политика. 

            В съвременни условия младежката политика трябва да стане национален държавен не само ангажимент, но и приоритет. Тя трябва да пронизва цялата икономическа, социална, научно-образователна и културна политика на държавата. А това може да стане чрез усвояване разбирането от политическите партии на стратегическото място на младежта в бъдещото развитие на страната.  Всяка партия, която иска да е на власт предварително трябва да има ясна младежка политика не непременно и само като отделен политически документ, а като набор от механизми и държавно-управленски инструменти за промяна на ситуацията в страната, така че да се променят в правилната посока  условията на живот и развитие на младите хора.

19.11.2017 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент

Голямо увеличение на учителските заплати ... ли?

Който и герберист да се появи на някой от телевизионните екрани, бълва огън и жупел срещу БСП и правителството на Орешарски.  И безкрайни венцехвалебствия за любимия вожд и пазител на българския народ – трикратно избирания и два пъти смъкван премиер. И го хвалят за какво ли не! И как ли не! Напоследък най-много го венцехвалят за повишаването на учителските заплати. Едни усмихнати и самодоволни журналистки едва ли не преливат от радост от досега с премиера, от проявената от него „грижа“ за част от българската интелигенция. И у наивните българските телевизионни зрители и читатели на пеевските и другите вестници се формира неусетно масовото усещане, че най-после един социален проблем ще бъде решен – достойно възнаграждение на труда на учителите на българските деца. Аха,  и аз да се хвана на въдицата, на просташките внушения.

А както е известно, блажени са верующите. А реалната картина е съвсем друга. Разбираме го, когато си послужим със сравнението. Истината се познава в сравнението. Но не само и не толкова сравнението с предишното, с миналото, а с реалността, сравнението с други дейности. И няма да се ровим в социалната и икономическата статистиката, която в редица случаи може да носи и името стъкмистика. А иначе изглежда много примамливо, това което каза министъра на образованието и науката още през май. От новата учебна година 759 лв. стартова заплата за учител, 791 лв. за старши учители 836 лв. за главен учител. От много мизерни трудови възнаграждения се преминава към по-малко мизерни учителски заплати. Сравнението с настоящите заплати, ръстът с 15% към тях е капка в морето на бедността. По-важен е житейският критерии. И пак със стартовата заплата.

И понеже си нямам друга работа, чета пред голям софийски супермаркет на входа едричка обява, че те търсят работници. Ама никакви изисквания за образование, за стаж по специалността, умения за работа в екип и т.н. стандартни изисквания и процедури на трудовия пазар в България. Дори няма изискването за възраст до 25 г., висше, средно или дори начално образование и поне 5 години трудов стаж. На таблото с обявата се посочва скромната стартова заплата от 920 лв. месечно и като бонус ваучер за храна на стойност още 60 лева. Или около 980 лева стартова заплата само за първите 6 месеца, заплата без изисквания за образование и без изисквания за умения и опит.

Е, и как да оценим увеличаването на стартовата заплата на главен учител от 836 лв? Или пък току що завършил университет учител със стартовата заплатица от 791 лв., само около 200 лева по-малка от общ работник в супермаркет без образование или пък с килийно начално образование. А при главния учител разлика е по-скромничка – само от някакви си около 150 лв. по-малко. А главен учител  човек може да стане само ако има завършено висше образование с магистърска степен и стаж поне около 10 години. Да не говорим за стартовата заплата на млад научен сътрудник в БАН! А да сравняваме ли със заплатите на шофьорите, не само тези от международни превози, огромната част от които са с основно образование и  по-рядко със средно. Мит са големите възнаграждения от частни уроци на учителите. Сега всеки абитуриент влиза в университет и дори само с подарена тройка. И няма балами, които да плащат за подготовка за приемни изпити. Само една малка част, предимно учители по математика и чужди езици, припечелват по някой лев от частни уроци. Останалото е нищета. Нищета не само на самите учители, но и на техните деца.

Неолибералната мантра, че заплати трябва да се дават за резултати в образованието не работи. Резултатите от учебния процес се виждат след много години. И ако сега залагат ниски заплати, учителите ще работя по на няколко места за да си издържат семействата и ще влагат по-малко старание в учебния процес. Това е закономерност, която с критика, мантри за получени резултати не може да бъде преодоляна. 

Медийната шумотевица с увеличаването на учителските заплати е част от общата манипулация за социалните грижи на гербаджийте. Търси се по същество сваляне на общественото напрежение от масовите кражби от бизнеса чрез държавните поръчки и еврофондовете и създаване на по-благоприятно лице на управляващите във връзка с т.нар. Европредседателство.

Българските учители отново са прецакани. И то под маската на увеличаване на работните заплати. В крайна сметка е прецакано цялото българско общество, тъй като учителите са тези, от които в най-голяма степен зависи развитието на интелектуалния потенциал на нацията. Но това не могат да разберат псевдодържавници с физкултурно и пожарникарско образование. Уважавам труда на завършилите Спортната академия и огнеборците, които са си избрали достойни професии и имат добро образование. Но не уважавам всезнайковците, както и опитите им да баламосват учителите. Да, не случихме с управници. Но дядо Хегел не напразно твърди, че  „всеки народ си заслужава управниците“. И щом си ги избираме и си ги търпим тези управници, образователното дело ще е на този незавиден хал. И държавата ще се подиграва с техния труд. А иначе  с фанфари и тържества за показ на политиците по телевизиите ще си честваме деня на будителите, денят на учителите, 24 май и т.н. Все празници с напразни обещания за българското учителство. А трябва, много трябва бърза действителна, решителна социална промяна в България.

6.11.2017 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия, бивш главен учител

  

Политика и социология

            Политика и социология

През последните дни има масова пропагандна кампания за огласяване на резултати от проведено от изследователския център Тренд и Института за дясна политика проучване сред 1004 български граждани, озаглавено „Изследване на ценностните нагласи на българите“. Акцентите на представянето по скоро напомнят неолиберални внушения за кардинални въпроси за българската действителност. Анализът на огласените данни от сайта на Тренд, обаче разкриват и методологически отклонения поради политически внушения на десните, пряко свързани с управляващите от ГЕРБ. Независимо от десния неолиберален подход на инструментариума на изследването, то все пак дава достатъчно данни за анализи и оценка на съществуващата в страната ситуация и възможните политически реализации. Интересното е дали водещите политици ще го прочетат внимателно и ще предприемат съответни действия за промяна на своите политики. Акцентът в анализите на Тренд е поставен предимно за „консервативните“ възгледи за отношенията в обществото между етноси, религии, полове, семейство и някои прояви, свързани с проституция, наркотици и др.   

А може и да има друг прочит и анализ на данните, предимно от политическа гледна точка. Макар и ограничена представа за тях ни дават резултатите от централния въпрос на това изследване „Кои са най-важните за Вас три ценности от този списък?“ (с до три отговора). Внимателният прочит и анализ разкрива съотношение между ключови десни (неолиберални) неолиберални ценности и леви (социалистически) нагласи.

Неолибералните ценности са с най-малък дял на тежест (под 20%). Става дума за: пазарна икономика (6%), разбирана у нас предимно като синоним на капитализъм; неприкосновеност на частната собственост (15%); свобода на словото (т.н. „изразяване“, 14%); демокрация (14%), усещана от българите като неолиберална демокрация; толерантност (11%), разбирана предимно като отношение към различните (гейове, лесбийки, чуждестранни натрапници и т.н.); равенство между половете (едва 4%). От налаганите в обществото нови неолиберални отношения и ценности следва да посочим и неприемането (отхвърлянето) от мнозинството българи на: еднополовите бракове (75%), легализирането на марихуаната (72%), легализирането на проституцията (69%). Азбучна истина е, че основната неолиберална ценност са богатството и парите. В тази група на отговори можем да поставим и отношението към богатството, като 68% от анкетираните считат, че всички милионери са натрупали богатството си по незаконен път и само 27%, че в България можеш да станеш богат по честен път и едва 24% считат че успехът в България зависи от това дали работиш усърдно. Това означава, че при доминиращото дясно управление през последните 8 години не са преодоляни бандитско-рекетьорските, далавераджийските начини за обогатяване, приятелството (т.е. връзките) са решаващи за успеха (69%). И това, което не личи от изследването –  решаващи за успеха са връзките с държавната власт и ГЕРБ (кумгейт, зетгейт, суджукгейт и т.н.).

Резултатите от изследването разкриват противоречие в оценката за демокрацията. От една страна само 14% от анкетираните посочват демокрацията като ценност. От друга страна 51% считат, че тази „второстепенна ценност“ е наложена в България и тя е „демократична страна“ (51%), но 41% са на обратното мнение. Тази колизия произтича от неразбирането на същността на демокрацията и нейното прилагане в България. По Конституция и закони България е демократична страна, но по функциониране на държавната власт нещата не са в съответствие с правовия режим. Тук въпросите биха могли да са във форма, подпомагаща анкетирания по-добре да се ориентира в тези сложни обществени процеси. Това, че 55% от анкетираните считат демокрацията за добра форма и 29% са на обратното мнение е съждение абстрактно, а не спрямо конкретните прояви на демокрацията у нас. Не случайно едноличната власт е отречена, а с това и желанието начело на страната да има „силна ръка“. 

С най-високи стойности са левите и традиционно характерни за българите ценности, подложени от неолиберализма на яростна атака: семейство (46%); мир 44%, разбиран вероятно като израз на миролюбието на българите, противопоставянето на войната и като спокойствие, липсата на военни и други сблъсъци; сигурност (38%), вероятно разбирана като защита и спокойствие за живота, здравето и имота на всеки, като социална сигурност, осигурена с работа, труд и равнище на доходите. Хората разбират вече, че неолибералният лозунг „По-малко държава“ не е в техен интерес, те вече разбират, че държавата трябва да осигурява основните социални потребности на хората: здравеопазването трябва да е напълно безплатно (92%); образованието трябва да е напълно безплатно (91%); работа на всеки, който иска да работи (86%). Но подобно, макари с по-малки дялове е мнението на хората; държавната намеса подпомага икономиката (44%), при 37%, че държавната намеса вреди на икономиката.  Това са предимно леви (социалистически) нагласи.

Вероятно под натиска на Института за дясна политика са пропуснати ценности като справедливост, взаимопомощ, защита и охрана на труда и др. И съвсем не случайно са формулирани някои от въпросите, така че да се получи желанията от авторите резултат. Типичен пример е въпросът за избор на твърденията свързани с данъците. И са се получили угодни за дясната политика резултати. На въпроса „Държавата трябва да намали данъците, макар и да остават по-малко пари за социални помощи и услуги“ утвърдително са отговорили 60% от анкетираните. Втората опция „Държавата трябва да повиши данъците, за да дава повече пари за помощи и услуги“ е получила 25%, а третата „Не знам/Не мога да преценя“ е твърде висок дял – 15%. Авторите правилно са разчитали на обстоятелството, че респондентите ще отговорят на въпроса през призмата на плащаните от тях данъци. Огромната маса от българите не плащат корпоративни данъци, а предимно косвените данъци – ДДС и акцизи. А те са сред най-високите в Европа. И следователно не трябва да се повишават, те няма накъде повече да се повишават. Но ако са зададени въпросите: „Държавата трябва да повиши корпоративните данъци на едрите и средни фирми, за да може да дава повече пари за социални помощи и услуги (здравеопазване, образование, наука и култура) резултатът вероятно би бил тройно по-висок. Или пък: „Държавата трябва да намали корпоративните данъци и те да са почти на нула (сега са 10%), за да има по-малко пари за социални помощи и услуги (здравеопазване, образование, наука и култура) вероятно резултатът ще е обратният, очаквано около 90%. Социолозите от Тренд са качествени експерти, както и редица други социолози в България, и винаги могат да получат чрез  „правилно“ редактираните въпроси, очакваните от Института за дясна политика резултати.  

Има го изследването. Има ги резултатите. И сега какво? Шумиха няколко дни и всичко се забравя. А би могло да се използва като ориентир за промяна в политиката на БСП, понеже от изследването личат доминиращите леви нагласи на българите. Тези леви нагласи трябва да се отразят в леви политики, в преработка на икономическата и социалната политика на социалистическата партия. Отказът от нелибералния девиз „по-малко държава“ предполага нови, по-активни социалистически политики за повишаване на ролята на държавата за: развитие на безплатно образование; действителна, а не мнима, безплатна и качествена медицинска помощ (не само изтегляне на областните и общински болници от търговския бранш); разширяване на държавната собственост в икономиката и услугите, така че да има повече възможности  държавата да осигурява работа на всеки, който желае да работи. Държавната собственост да се развива в дейности в сферата на новите технологии, но и в други с голяма социална значимост, дори губещи, но полезни за здравето и сигурността, за равнището на живот на хората.    

1.11.2017 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия       

Източник: Политкомент