понеделник, 1 април 2019 г.

Олигархическа ли е демокрацията ни?



            Изминаха почти 30 години от промяната в развитието на българското общество (10.11.1989 г.). Тя започна отгоре и продължени отгоре и  отдолу. Промените бяха масово и широко прокламирани по телевизиите, радиото, вестниците и митингите пред „Ал. Невски“ и на Орлов мост като преход към демокрация. Демокрацията бе извадена на преден план. Никой от т.нар. десиденти не смееше да каже че иска замяна на социализъм с капитализъм. И огромната маса от хората се подведоха по идеологемата „демокрация“. И се започна под мотото на борба за демокрация на фактическо унищожаване на България. А всъщност демокрацията била използвана като синоним на либерален капитализъм. Но така беше и е не само в нашата страна, но и в целия постсоциалистически лагер, независимо от отделните специфики. И сега мнозина се питаме: „Това което постигнахме, демокрация ли е?“, и „При тази наша демокрация по-добре ли живеем?“.

         Наскоро излезе от печат капитален философски труд под авторството на проф. М. Янков: „Демокрация или „демагогска олигархия“ (Изд. къща „Тип-топ прес“, 503 стр., 2019 г.) като продължение или по-скоро като същностна част от предишния му значим труд „Българският преход от социализъм към капитализъм“ (2015 г.). Новият труд е по същество критичен анализ на либералната демокрация и нейните постсоциалистически версии, труд, който теоретично дава отговор на множество философски, политологически и социологически въпроси за развитието на страните от бившия Източен блок и най-вече на България. В него не само и не толкова в исторически план се изследва демокрацията (гл. 1, 2 и 3), но и се изследва развитието и съвременните проявления и недъзи на пряката и особено на представителната демокрация, демагогската същност на партийно-политическия плурализъм. Особено място е отделено на новите олигархически трансформации на либералната демокрация, на морално-ценностните предпоставки на демокрацията като „демагогска олигархия“.

       Целият този критичен анализ е направен през призмата на социалистическите ценности свобода, равенство, справедливост, солидарност. Особено внимание заслужава тезата му за социалното равенство като базова същност на народовластието. Авторът сполучливо посочва, че в установената у нас по западен модел неолиберална демокрация по същество „понятието социално равенство се заменя с понятието социална справедливост“, което маскира „непрекъснато растящото количественото различие между доходите на богатите и бедните под формата на социална справедливост“ и че без „социално равенство няма оптимална социална справедливост“ (с. 15). Бичът на социалното неравенство е, че то се премълчава или се подменя с биологическо, биосоциално, интелектуално и др. неравенства в отношенията между хората. А социалното неравенство се обуславя от социално-класовите различия. Огромните социални напрежения в Европа и Северна Америка в настоящия момент се базират предимно на бързо разширяващото се социално-икономическо неравенство.

            Наскоро в Интернет препрочетох едно малко по-старо изявление (ноември 2006 г.) на един от най-богатите хора в света – Уорън Бъфет (четвърто място в листата на богаташите в света; 84.3 млрд. долара). А то гласи, че в съвременното западно общество „Има класова война, наистина, но моята класа, класата на богатите, води тази война и ние побеждаваме“.  Според самият него   данъкът, който плаща (37%) е нисък. А нашите псевдобизнесмени се оплакват непрекъснато, че много им били високи данъците от 10%! В своята книга Проф. Янков много вярно се позовава на разбирането на Платон, че пропорциалното равенство в обществото на „идеалната държава“ трябва да е в съотношение 1:4. А в съвременните постсоциалистически общества индексът на неравенството на Джини (съотношението на доходите на 20% от най-богатите и 20% от най-бедните) то много високо, през 2017 г. за България е 8.2.

    В постсоциалистическите общества понятието „демокрация“ се превръща в „демагогска олигархия“ под влиянието на идеологическата манипулация, осъществявана предимно чрез електронните масмедии и интернет мрежите, чрез пряка пропаганда и чрез налаганата комерсиална масмедийна масова култура. В резултат на масово-психологическата операция чрез СМИ, чрез демагогско представяне на политически идеи и програми се внушава на хората на наемния труд (работници, инженери, техници, строители и т.н.) дори „осъзнато и по вътрешно-субективни убеждения да поддържат на избори … много често политическите партии, защитаващи … интересите на богатото капиталистическо малцинство“ (стр. 493).

         Когато се прочете тази книга на проф. Янков може да се разбере, че „либералната демокрация като правно-политическа технология“ (стр. 409) не е независима от социално-икономическата същност на политическата система. Демокрацията не е самоцел на обществото, а средство за постигане на политически цели, отразяващи истинските интереси на отделните големи групи хора в обществото. Чрез демокрацията се отразяват в управлението на обществото доминиращите интереси, а не единствено интересите на богатото малцинство.

          Демокрацията в България и другите постсоциалистически страни, подражаваща на западната либерална демокрация, е средство за защита на интересите на транснационалния капитал. И твърде често в пресата и телевизиите журналисти непрекъснато агитират за игнориране на „съдържателните социално-класови, социално-икономически, социално-културни … и др. различия и противоречия“ (стр. 419) с цел осигуряване на „единството“ в държавата, единството и солидарността с т.нар. „евроатлантически ценности“. Забравя се, че всяко „общонародно единство“ е измамно, че демокрацията е управление на мнозинството, изразяващо коренните интереси на множество хора, а не на малкия брой богати (олигархията).

        Има и множество други същности идеи в този забележителен философски труд. Но тяхното разбиране изисква внимателен прочит от всички политици, политолози, социолози и държавници, доколкото в България има такива.
            Анко Иванов – д-р по философия                        
              Статията е публикувана във в-к „Дума“ на 1.04.2019 г.
                                                                        Брой 62 (8161)