И като замириса на власт ...

 

            Бързат. Всички много бързат към властта. А тя горката се търкаля по улицата и никой не можа да я вземе от първи път. Сега напъните са за втори път, за новите избори на 11 юли. При изборите на 4 април ясно се видя безкрайното раздробяване на българското политическо пространство. Сега бързат да се коалират за да могат по някакъв начин да постигнат мечтата на Големанов: "Хубаво е да си министър! Власт ... Чест ... Слава! По-нагоре - небе!" Но в съвременни условия не само министър, но и народен представител.

            Пътя към властта и „по-нагоре“ към небето е път трънлив, труден. Всеки се мъчи да изкачи върхът на властта – премиер, министър, народен представител, зам. министър, областен управител. Играе се усъвършенстваната пиеска СДС, т. е. „Стани Да Седна“. А Боко и боковистите, герберастите не искат да станат от властовото „небе“, не искат да изпуснат огромните облаги от мутроолигархическия клептомански модел на управление. И правят всичко възможно да удържат министерстването, управлението, ако може завинаги. Те първи прибягнаха до манипулацията, наречена  коалиция, и се гушнаха със умиращото СДС. Целта им бе ясна – победа на изборите и оставане на власт с помощта на СДС. Да, но не. ГЕРБ/СДС спечели най-много гласове и мандати, но не победи, нещо повече – се смали.  

Политически коалиции са правени десетки хиляди в целия свят и по всяко и по всякакво време – държавни, партийни, избирателни, управляващи и т.н. Коалицията (от лат. coalitio – обединение, съюз, съгласие, сговор и др.) на политическите партии се формира за постигане на определени, предварително зададени обществено значими политически цели. При коалицията всяка политическа партия, движение, съюз и т.н. запазва своята самостоятелност по въпросите извън, залегналите в целта на коалиране. Сега ги няма политическите значими обществени цели, но го има ясно проявен нагон към властта на всяка цена.

В българската вътрешнополитическа практика се формират два типа коалиции. Първият – това е избирателната коалиция. Целта на предизборните коалиции е да не се допусне разпиляване на гласовете на гражданите, имащи сходни политически идеи и разбирания.  Такава предизборна коалиция има вече много години наред с участието на БСП, наричана с различни имена – „БСП лява България“, „БСП за България“ и др. Подобна коалиция на няколко пъти правят десните отломки от коалицията СДС, понастоящем най-значимо представяна от „Коалиция Демократична България“. В националистическата сфера на няколко пъти се коалират и разкоалират  патриотарските организации.  Вторият тип е т.нар. парламентарна коалиция  между партиите, успели да влязат в Народното събрание с цел създаване на правителство и съвместно управление на страната. Тези коалиции формират т.нар. парламентарно мнозинство или правителствена коалиция.

Това разкриване на същността и видовете коалиции помага да се прави по-точен анализ на съвременният сизифовски напън за коалиране. И двата типа коалиции имат своите предимства и недостатъци. Участието в предизборни и следизборни (парламентарни) коалиции трябва да бъде на основата на отстояване на същностните доминиращи интереси на гласоподавателите, а не на властовите амбиции на ръководителите. Всяка коалиция е отстъпление в някаква степен от участващите в нея. Главният въпрос е докъде може да се отстъпва при формирането на коалиция.  Десните партии не могат да отстъпват от интересите на бизнеса. Левите партии не могат и не трябва да отстъпват от интересите на хората на труда и т.н. Авторовото предпочитание е към парламентарните коалиции, но след допитване до членовете на съответната партия докъде може да се отстъпи от прокламираните предизборни цели, т.е. да има демократична процедура, не решение на тясното партийно ръководство.  

В момента в общественото пространство най-актуални са четири  коалирания: в дясното пространство („Демократична България“); в националистическото пространство („Българските патриоти“); в лявото пространство („Коалиция за България“); в протестното разнородно пространство („Изправи се. Мутри вън“). От големите политически „играчи“, само дясно-популистката партия-движение ИТН („Има такъв народ“) дясната етническа партия ДПС държат на самостоятелно явяване на изборите на 11 юли с надежда за спечелване на парламентарното мнозинство и/или на повече гласове и мандати.

На първо място най-ясни са нещата в двете видимо десни коалиции – ГЕРБ/СДС и Демократична България. В коалицията ГЕРБ/СДС има само една главна цел – удържането на властта от ГЕРБ, намаляване до минимум пораженията от престъпното десетгодишно управление. И това с помощта на новата патерица – гордото някога СДС. В коалицията Демократична България има повече амбиции за разграждане на мутроолигархическият (клептократският) модел на неолиберализма в България, отколкото някакви ясни перспективи за решаване на най-важните обществени цели. При тях е амбицията да заменят във властта ГЕРБ, да се укрепят и при следващ случай да поемат цялата власт. В идеен план коалициите от първата група са в основата на войнстващия неолиберализъм.

На второ място вече се изясняват обхвата и целите на патриотарската коалиция (ВМРО, НФСБ и „Воля“). Това са организации, свързания най-пряко с клептократското управление на ГЕРБ, самите участващи в клептокрацията и разграбването на обществените богатства, с приемането на лобистки закони в техен материален пряк интерес, със социалната демагогия за по-високите пенсии, показвани като успехи и т.н. Целите на тази коалиция са ясни. Властта е сладко нещо и не бива да се изпуска блажния кокал. Той трябва да се оближе и измучи докрай. Иначе от хоризонта ще изчезне известният Шкембе войвода. Властта осигурява доходи на аптекарския бос и го пази от затвора. Властта осигурява по-ниски данъци за хотелско-ресторантьорския бизнесмен. Второто главно, което обединява тези три формации е колониалната вярност към САЩ, НАТО и Европейския съюз.  „Атака“ е отстранена, понеже тя не е за пряка колониална зависимост на страната (поне на пропагандно равнище), тя е против базите на НАТО в България и е за двустранни изгодни връзки с Русия.  В идеен план патриотарската коалиция се основава на смесица от консервативни, неолиберални, евроатлантически, русофобски и комунистофобски разбирания, т.е. някакъв своеобразен идеен турлюгювеч.

На трето място е коалицията влязла в 45 Народното събрание под името „Изправи се. Мутри вън“ (ИСМВ). Единственото, което свързва тези партии и движения в една коалиция е свалянето на ГЕРБ от властта. А за по-нататък – нямало било значение. По същество в нея са събрани елементи от обществени идеи от почти цялото политическо пространство. Поради това тази коалиция се тресе по шевовете и не е изключено в скоро време да се разпадне. Тя не е припозната от другите две самообявили се за протестърски единици – Демократична България и ИТН (Има такъв народ). Общото между ИСМВ и ИТН е „изчегъртването на ГЕРБ“, но популистко неолибералните идеи на ИТН са в дисонанс с идейният гювеч на ИСМВ.

И на четвърто място е амбицията за създаване на Голяма лява коалиция около БСП. И досега има една малка „Коалиция БСП за България“ (БСП, ПП „Комунистическа партия на България“, ПП „Нова зора“, ПК „Екогласност“ и ПК „Тракия“). Стана традиция БСП да се явява на избори чрез коалиция с различен брой малки партии. Това е една подкрепа за тези малки партии (чрез партийната субсидия) и придаване на по-широк представителен характер на БСП.  И дотук.

Сега се предлага и бе публично огласено разширяването на „Коалиция БСП за България“ чрез подписване на споразумения с АБВ, ПП „Движение 21“ и  ПП „Нормална държава“. Кое е общото между тези три нови политически субекта  за т.нар. „голяма лява коалиция“. И трите са самоотлюспили се от БСП, напуснали поради незадоволени лидерски и властови амбиции на техните ръководители – Първанов да стане председател на БСП, Т. Дончева да се издигне в йерархията, Г. Кадиев да стане столичен кмет. Освен това общо между тях е идейната им социаллиберална политическа ориентация. Първанов пръв в Народното събрание заговори за социал-либерализиране на БСП. А Дончева и Кадиев въведоха социал-либералния лозунг като кредо на техните партии: „Няма ляво, няма дясно“, използван от Блеър, Шрьодер, Макрон и др. европейски политици, който, преведен на разбираем език, означава – има само неолиберално дясно.  Третото, което е общо за тези три новокоалиращи се с БСП политически субекти е продължителната колаборация с  ГЕРБ, особено, най-вече на АБВ.

БСП е социалистическа партия по историческо наследство и по членски състав. Но в ръководството доминират представителите на социаллибералното и неолибералното идейни направления. Именно такава е едната от двете основи за новата „голяма лява коалиция“. Втората основа е стремеж към докопаване на нови лица до облагите на властта в правителство и в Народно събрание, т.е. „няма ляво, няма дясно“ има само облага от властта.

Явно някои дейци от ръководството на БСП не познават добре историята на левите движения. Някога Ленин бе ясно казал: „Преди да се обединим и за да се обединим, ние трябва най-напред решително и определено да се разграничим.” (Съч. т. 4, с. 363).  Така стои и днес въпросът с коалирането на БСП с АБВ, „Нормална държава“ и евентуално с „Движение 21“. В тези политически партии има действително лявомислещи и действащи хора, предимно бивши членове на БСП. Те са объркани и повлияни от телевизионните образи и демагогските послания на известните бивши ръководни дейци на БСП. Разграничението следва да бъде по политическите идеи и практики, против неолибералните политики и печалбарския интерес на бизнеса на т.нар. „Нормална държава“, на социал-либерализма и неолиберализма на Първанов, Калфин и Р. Петков, на прословутото „няма ляво, няма дясно“ на Т. Дончева. Лява партия може да се коалира и обединява само на леви идейни и политически позиции и действително леви партии и организации.

Да си припомним деянията на триото Първанов, Калфин и Петков. Най-напред през 2005 г. десетина дни преди парламентарните избори Р. Петков пред телевизията ясно заяви, че след изборите БСП ще се коалира за управлението на държавата с ДПС.  И веднага голяма част от гласовете за БСП преляха към новосъздадената „Атака“ и тази нова политическа формация нахлу в политиката с гръм и трясък, а БСП се сви като електорална подкрепа.  Последва огромният натиск на Първанов върху Станишев да се състави тройна коалиция (БСП, НДСВ и ДПС), макар че бе възможна двойна такава (БСП, НДСВ), като израз на благодарност за избирането и аванс за преизбирането на Първанов за президент за втори мандат. Личният президентски интерес бе приоритетен пред обществените интереси и интересите на БСП. С огромния натиск от ДПС и „юпитата“ на НДСВ, както и на Първанов, Калфин, Р. Овчаров, Р. Петков и П. Димитров  от БСП, правителството на Станишев прие една от най-десните в света данъчни системи, безкрайно облагодетелстваща  бизнеса за сметка на наемните работници. И нещо повече, Първанов съзнателно докара на власт Б. Борисов, чрез натиска над Народното събрание да се въведат 31 едномандатни избирателни мажоритарни райони, която бяха разпределени предимно за ГЕРБ и частично за ДПС. Върхът на сладоледа бе, когато АБВ влезе във властта в подкрепа на ГЕРБ и чрез Калфин (зам. Председател на министерския съвет) прокара антисоциалните изменения в Закона за пенсиите.

Какво би спечелила БСП с привличането в коалицията на трите нови политически субекта? За АБВ за 45 –тото Народно събрание гласуваха ок. 15 000 души (14 798 или 0.46%). За „Нормална държава“ са гласували нула души. За „Движение 21“ е неясно, но като се знае организационния разпад на това движение, то остава само с избора на образа на Т. Дончева. А и тя най-вероятно ще си остане в ИСМВ. В максимално добрия случай БСП би привлякла с тези две-три партии допълнително не повече от 25 000 гласоподаватели. Но никой не отчита и какво би загубила „Коалиция БСП за България“. А то вероятно ще бъде горе-долу в същия размер, поради отказа на част от членовете на тези партии да гласуват за коалиция под името на БСП, както и на част от членовете и симпатизантите на БСП, несъгласни с коалирането с ренегати-предатели на БСП, хора ругали и с неуважително отношение към социалистическата партия. Не е прав Ал. Симов да твърди, че Голямата лява коалиция създавала „нова атмосфера“. Със стари ….. нова коалиция не се прави. Нова коалиция се прави с нов или нови политически субекти, с нова действително лява политическа позиция. Статуквото не се преодолява с партии на управлявалото статукво (АБВ).               Инициативата на Нинова за създаване, за привличане в съществуващата коалиция на засега двете партии (АБВ и „Нормална държава“) е недостатъчно продуктивна. Тя няма да доведе до решителен скок в електоралното влияние на левите сили в България. Ляво мислещите хора в България са между 1.0  и 1.5 млн. души. Но огромната част от тях не припознават сегашните, наричащи се леви политически партии  и движения, като истински леви организации. Засега тези ръководители са подкрепяни от смаляваща се група избиратели само поради формираният техен публичен образ на речовити грамотни хора, които демагогски и популистки привличат избиратели. Но в политиката определящото е не телевизионният образ и самославенето през фейсбук, а предлаганата и реализираната политика. Досега никоя от т.нар. леви партии, включително и ръководни дейци на БСП, не се разграничават от провежданата в страната дясна неолиберална, колониално зависима политика.            Главните проблеми на БСП сега не са коалирането с ренегатите, а формирането на:              1/. Действителна лява социалистическа предизборна платформа и послания до избирателите, засягащи техните интереси и ограничаване привилегиите на бизнеса, повече държава в сферата на здравеопазването, образованието, социалните дейности (грижи и услуги), в охраната на труда и т.н.             2/. Действително вътрешнопартийно единство, прекратяване на вътрешнопартийния остракизъм и лансирането на лично предани кариеристи и хора с посредствена експертиза, хора представители на бизнеса, а не на хората на труда. Само организационно силна БСП, и силно младежко движение в нея, може да увеличи нейното влияние в обществото.              На България, а и изобщо в европейските страни е потребна нова лява социалистическа политика, която да отговора на дневния ред на живота на преобладаващата част от хората в страната, а не да е ракета-носител към облагите на властта. Доминиращи трябва да бъдат интересите на хората на труда, героите на труда, творците на благата (по Г. Кирков, Дружна песен).            Сегашните напъни за коалиране в ляво, дясно, патриотарско и други направления са загубили своя обществено-полезен характер, от целите са изпаднали значимите проблеми на обществото и са се превърнали в някакъв противонароден сговор. Сговор, напомнящ по форма Народен сговор на Ал. Цанков, Демократичен сговор на Ал. Цанков и т.н. сговори.             В информационните съобщения за новите коалирания в ляво не личат политическите цели (преодоляване на огромната бедност, мизерия и безработица в страната, обезбългаряването на България и огромната за мащабите на страната ни емиграция, неадекватното и недостъпно здравеопазване и образование и т.н.). Чуваме и четем само общи фрази като: „да обединят усилията си за общ ляв фронт, за възстановяване на държавността, за изкореняване на корупцията, промяна на модела на управление и т.н.“.              Днес стана факт образуването и на нова лява коалиция „Ляв съюз за чиста и свята република“. Тя се обявява за действително лява и отричаща БСП като лява партия. Но в нея има и ясно откроени патриотични мотиви. Формирана е от „Лява алтернатива на България“ (лидер Иван Атанасов), „Социалистическа партия Български път“ (проф. А. Димов), „Българска прогресивна линия“ (Кр. Янков), „Възраждане на отечеството“ (Н. Малинов) и „Партия на българските комунисти“ (Ив. Пенчев). Това е обединение, което не разполага с реално време и средства за организиране на смислена силна предизборна кампания. Има желание за промяна в обществото и в лявото пространство, има обединителна фигура в лицето на Жан Виденов. Рано е да се говори за реалните перспективи на това обединение на предстоящите парламентарни избори на 11 юли.              Сега е време за обединение (коалиране) вътре в БСП, обединение на основата на действителна лява политика, отразяваща потребностите и интересите на милионите хора на наемния труд. Ако БСП не потегли наляво, огромна част от левите гласове в миналото могат да се прелеят в новото ляво обединение. Така предвидената коалиция със социаллиберални образувания няма да донесе на БСП прираст на влиянието на левите сили в българското общество. Подобен е проблемът и на патриотарската коалиция. Патриотичните гласове може да се прелеят и към „Възраждане“, т.е. към партията с действително патриотична, а не патриотарски-националистическа, както и към „Ляв съюз за чиста и свята република“. Изборите на 11 юли 2021 г. може да не доведат до очакваните, от коалиращите се ръководители на партии, резултати.                            23.05.2021 г.               Анко Иванов

Отново за историческата истина

 

(Едно малко оповестено научно изследване)

 

Относно едно изследване на Института за изучаване на близкото минало (ИИБМ) през 2010 г. за безследно изчезналите след 9 септември 1944 г. и до края на годината.

 

Предварителна информация

По тази гореща тема има писано много. Това налага да отминем без коментар тенденциозните становища на политици, журналисти, млади лаици-историци и др. Голяма част от тях са идеологически обременени с политически пристрастия и техните писания обслужват определени интереси. Интересува ни главно отговорът на въпроса за мащабите на беззаконията, извършени непосредствено след 9 септември 1944 г. Всички български историци, засегнали тази тема, са съгласни, че след 9 септември 1944 г. са допуснати убийства без съд и присъда.

Противоборството, острата класова и политическа борба още от 1923 г. достига размерите на кървава гражданска война. Народът е подложен на жестокост и насилие. Ежедневни убийства без съд и присъда се извършват над антифашистките борци.

На 9 септември 1944 г. се извършва коренна политическа промяна в страната. Свалена е фашистката върхушка. Властта преминава в ръцете на Отечествения фронт. При тази обстановка се допускат отплата, отмъщение и незаконни убийства. За мащабите на извършените беззакония историците изказват различни становища – от 850 при Д. Желев (1) до 26 860 при Д. Шарланов (2).

Нужно е да се отбележи един основен недостатък на изразените от авторите становища. Това е, че те слагат знак на равенство между безследно изчезнали и убити без съд и присъда. Безследно изчезналите са по-широко понятие. Освен безследно изчезналите вътре в страната има и убити или безследно изчезнали в Беломорска Тракия, Македония и Сърбия, избягали зад граница в Турция, Виена и др.

Повечето автори по тази тема дават свои предположения без обосновка и неопровержими доказателства. Други приемат на доверие изказаните вече предположения. Необходимо е да посочим, че им само две изследвания пряко по темата. Първото на полк. Ангел Топкарев – извършено през 1982 – 1985 г. Той открива в Държавен вестник (ДВ) имената на безследно изчезналите със смъртни присъди след 9 септември 1944 г. За месеците септември и октомври същата година той сочи 1734 имена (тетрадката на Топкарев (3). В този брой са включени имената на безследно изчезнали лица в страната, но и в Беломорска Тракия, Македония и Сърбия, а също и безследно изчезналите зад граница. Второто проучване е на ИИБМ през 2010 г. под заглавие „Време за убиване“, направено от Г. Зеленгора (4).

Това проучване на ИИБМ е предмет на нашето внимание. Издирването на имената на безследно изчезналите след 9 септември 1944 г. е по материали от ДВ от 1945–1946 г. Списъците са по области и околии. В тях се съдържат данни за имена, откога е изчезнал, в кой брой от ДВ са данните. Общият брой на издирените безследно изчезнали е 2046 души.

 

Основен документален източник

Законодателно терминът „безследно изчезнал“ се използва във връзка с бомбардировките на България по време на Втората световна война през 1943 – 1944 г. С решение на Министерския съвет се уреждат въпросите за имуществото и имотите на безследно изчезналите по време на бомбардировките (5). С него законът се разширява, като се добавят думите безследно изчезнали при „военни събития или граждански смутове“ (6). С това се включват безследно изчезналите в периода на антифашистката борба 1941 – 1944 г., Отечествената война 1944 – 1945 г. и лицата в неизвестност след 9 септември 1944 г.

Какви данни могат да се извлекат от списъците?

Първи източник са личните молби на лица – бащи, майки, синове и др. на безследно изчезнали с главна цел уреждане на наследствени въпроси. В тях се посочва при какви обстоятелства се губят следите на издирваното лице. Особен интерес представляват молбите за издирване на лица, убити в Беломорска Тракия и Македония от гръцки и югославски партизани (7).

Вторият източник са публикуваните протоколи на временните общински управи с молба до прокурора за издирване и съдебно признаване на безследно изчезналите в общините. Ето един пример. ДВ публикува протокол на временната общинска управа на Фердинандска община (Пловдивско) с искане за произнасяне за безследно изчезнали 12 души от с. Фердинандово (сега с. Първенец) и трима души от с. Извор (8).

Третият източник на информация са и публикуваните искания на военните окръжия до общините да съобщят за безследно изчезналите с оглед проверка на състава на запасните (18). Например, с писмо на Пловдивско военно окръжие до временната общинска управа в с. Стряма се иска сведение за запасните офицери, осъдени от Народния съд, но безследно изчезнали. Общинският съвет дава сведения за двама подпоручици (10). Особен интерес представляват публикуваните решения на военнополевите съдилища с присъди на офицери, подофицери и войници, изчезнали от частите след 9 септември 1944 г. (11). В ДВ се съдържа и друга информация, важна за изследването.

Изложените по-подробни данни за информацията, която може да се извлече от Държавен вестник, са с цел да се обори твърдението, че не са обхванати всички лица в неизвестност, че има такива, които не влизат в никакви отчети. Данните категорично доказват, че всички (или почти всички) лица в неизвестност се издирват чрез молби, обяви и решения, публикувани в Държавен вестник.

 

Беззакония, мотиви, вина

Става въпрос главно за безследно изчезналите вътре в страната (убити без съд и присъда). Тази тема заема централно място в обобщителната част от изследването на ИИБМ. Изнасят се факти за единични и групови убийства в дните непосредствено след 9 септември:

1. При слизането на партизаните в селата се произнасят смъртни присъди на общоселски събрания. „В името на народа“ се извършват преки убийства на известни участници в разстрел на партизани и ятаци. Допуснати са и лични отмъщения без политически мотиви.

2. Разстреляни са и агент-провокатори от БРП (к), предавали нелегални.

3. Ръководни полицейски кадри са убити от Държавна сигурност (поделенията във Варна и Бургас) при опит да избягат зад граница (Н. Гешев и Л. Димитров), при с. (дн. град) Куклен и др.

4. Редица офицери и политически лица пред страха от възмездие за техните престъпления срещу антифашисткото движение се самоубиват (ген. Христов, ген. Киров, ген. К. Стоянов, Иван Попов, Славейко Василев и др.).

5. След 9 септември 1944 г. продължава кървавата война между крилата на ВМРО.

Според проучването на ИИБМ втора вълна на незаконни убийства следва в края на септември и началото на октомври 1944 г. Допускат се както разстрели на арестувани лица, така и групови убийства. Описани са разстрелите край с. Макреш (Видинско), край с. Вакарел (Ихтиманско), край с. Козаревец (Великотърновско) и др. Няколко групови ликвидации се извършват в Пловдивско – в Голямо Конаре – 22 души, в Брезово – 17, и в с. Стряма и съседните села – десетки убити (12). В с. Стряма вина за станалото има партизанският командир Леваневски (Запрян Фазлов), който по-късно е изключен от Комунистическата партия. В тези села има силно антифашистко движение: Брезово – 50 партизани и над 200 ятаци и помагачи; Ръжево Конаре – 16 партизани, 60 ятаци и 17 политзатворници; Перущица – 15 партизани и 28 политзатворници, Стряма – 14 партизани и 4 политзатворници.

В тези пловдивски села полицейските и военните репресии са най-силни. Само няколко месеца преди 9 септември 1944 г. озверелите фашисти на 21 май 1944 г. при блокада на с. Перущица убиват без съд и присъда 22-ма ятаци, а на 31 май 1944 г., близо до с. Стряма, са разстреляни 35 ятаци, на 10 юни 1944 г. в с. Ръжево Конаре са арестувани над 100 души и са подложени на жестоки инквизиции (13). В тези села борбата срещу фашистката власт приема най-остър характер и след 9 септември тук разплатата е най-силна и най-бърза.

От информацията, която се съдържа в ДВ, се вижда, че груповите убийства са в отделни села, единични случаи и ограничен брой. Повечето са персоналните разстрели. От списъците на безследно изчезналите в изследването на ИИБМ се вижда също, че в много райони на страната и в цели области безследно изчезналите са малко на брой. Прави впечатление, че чрез натрупването на факти и тяхното емоционално представяне в обобщението се цели да се подсили изводът за всеобща масовост и огромен брой на избитите.

Проучването засяга и въпроса за мотивите за извършените беззакония. Посочва се, че най-много разстреляни след 9 септември стават в районите със силно партизанско движение и много ликвидирани партизани. Научната добросъвестност е принудила както Г. Зеленгора, така и Ал. Везенков да подчертаят, че главният мотив за извършените беззакония са възмездието, отплатата за извършените убийства на партизани и ятаци. „Изобщо – пише публикуващият данните, – в селата, в които е имало загинали партизани и ятаци преди 9 септември, почти сигурно са давани жертви след това“ (14).

В потвърждение на тезата, че там, където е най-силно партизанското движение, и има най-много убити партизани, ятаци, политзатворници, там отмъщението е най-очевидно. Ще посочим само едни факт. В двата района – София и Пловдив, в които партизанското движение дава най-много жертви: в Софийски окръг – 393 души, и в Пловдивско – 524 души (15). В тях безследно изчезналите са най-много. Според списъците, изготвени от ИИБМ, безследно изчезналите в София и околните села са 441. В Пловдив и Пловдивски район са 317 души: Пловдивска околия – 235, Карловска – 71, Асеновградска – 11 души (16).

Кои са безследно изчезналите? Според списъците на изследването това са кметове, секретар-бирници, полицаи, жандармеристи, свещеници, членове на реквизиционни комисии и др., които са предавали или лично са участвали в издевателства и убийства на партизани, ятаци, политзатворници. Освен посочените има и политически, полицейски и военни началници и съдебни лица от висшия ешелон на властта, които са вземали решения за наказателни акции, преследване и унищожаването на антифашисти и/или са участвали в тях.

В общите изводи на проучването се посочва, че терорът след 9 септември 1944 г. е брънка от веригата насилия преди това. Беззаконията, извършени след 9 септември 1944 г., не са едностранен и самостоятелен акт. Те са пряко следствие на терора и насилието на профашистката власт.

Списъците са изготвени по местоживеене. Това означава, че посочените лица може да са изчезнали в други райони на страната или в Беломорска Тракия, Македония, където са работили като кметове, околийски управители, полицейски началници и др. София и Пловдив са дали основната част от администрацията на висшия полицейски и военен апарат в цялата страна и в т. нар. нови земи. Засега е невъзможно да се установи колко са безследно изчезнали (убити без съд и присъда) в София, Пловдив и други градове.

За да се даде представа на общата картина на безследно изчезналите (според изследването на ИИБМ), ето данни само за Плевенска област по околии: Плевенска – 33; Габровска – 4; Севлиевска – 17; Никополска – 14; Луковитска – 10; Ловчанска – 43; Дряновска – 5; Търновска – 21; Горнооряховска – 24 души или общо 171 безследно изчезнали (17).

*       *       *

В обобщението на изследването липсва отговорът на един важен въпрос – за вината и отговорността за извършените насилия преди 9 септември. Създава се впечатление, че са съдени и убити невинни хора. Премълчава се фактът, че това е битка между профашистки и антифашистки сили в България по време на Втората световна война. Оправдават се лицата, които преди това са издевателствали и са избивали антифашисти. Имат ли вина тези, които се съюзиха с фашистка Германия, и станаха проводници на хитлеристката политика в България, подпомагаха хитлеристката армия срещу Съветския съюз, обявиха война на САЩ и Великобритания? Имат ли вина и носят ли отговорност тези, които издаваха наредби, заповеди за наказателни акции срещу антифашисткото движение, които пряко участваха в ликвидиране на антифашисти?

На тази плоскост трябва да се разглеждат отплатата, възмездието, допуснато след 9 септември 1944 г. Без да се отрича незаконността на извършените убийства, без да се омаловажава трагедията на стотици хора.

 

За мащабите на незаконните убийства

Главният спорен въпрос е за мащабите на безследно изчезналите вътре в страната и по-точно броят на убитите без съд и присъда. Общият брой на безследно изчезналите по списъците от изследването на ИИБМ е 2046 души. Този брой се нуждае от уточняване.

Първо. В списъците има имена на лица без дата на изчезването. Има и повторение на имена.

Второ. В тях са включени безследно изчезнали в Беломорска Тракия, Македония и от окупационния корпус в Сърбия, лица, убити от гръцки и югославски партизани. За да избегнат възмездието, редица офицери, подофицери, сержанти и войници, участвали в разстрели в Беломорска Тракия, Македония и Сърбия, доброволно се предали на германското командване. В броя на безследно изчезналите се включват и пленени от германската армия офицери и войници, чиито следи се губят във военнопленническите лагери в Австрия и Германия, както и лица от българската администрация и полиция от Беломорска Тракия и Македония, избягали в чужбина, които отначало се водят за безследно изчезнали.

С други думи, в списъка са включени (в общия брой) всички, които са убити и безследно изчезнали както вътре, така и вън от страната. Това значително намалява общия брой на убитите без съд и присъда вътре в страната. Тези уточнения ни приближават до истинския брой на разстреляните след 9 септември 1944 г.

Зеленгора, който прави обобщение на изследването, и Везенков, който пръв публикува резултатите от него, дават свое предположение за общия брой на убитите без съд и присъда. Те отхвърлят твърдението за десетки хиляди убити без съд и присъда. Необяснимо обаче остава защо въпреки резултатите от изследването те също завишават броя на убитите. Вместо да защитят научния характер на проучването, те търсят други документи, за да обосноват по-високи цифри. Зеленгора прави едно нелогично предположение. „В следващите години – пише той – тази бройка намалява, но със сигурност надхвърля 5 хил. души“ (18). В книгата си „9 септември 1944 г.“, която прави достояние на научната общественост резултатите от изследването, Везенков отхвърля завишените цифри от 20–25 хил. убити без съд и присъда на редица автори. Но и той елиминира резултата от изследването и приема с предположение, без научни доказателства, че безследно изчезналите (убитите без съд и присъда) са между 4 и 7 хил. души (19).

И двамата автори базират своите предположения на едно писмо на Главния обвинител на Народния съд Георги Петров до ЦК на БРП (к), в което се съобщава, че до влизането на Наредбата-закон за Народния съд от 6 октомври 1944 г. „за безследно изчезнали могат да се счита 5 хил. души“ (20). Истината е, че Г. Петров говори за безследно изчезналите както вътре, така и вън от страната. Тук са включени разстреляните без съд и присъда вътре в страната, убитите и безследно изчезналите вън от страната (Беломорска Тракия, Македония и Сърбия) (21). Включени са също и политически, военни и полицейски лица от висшия ешелон на профашистката власт, избягали зад граница (22). В този обем безследно изчезналите могат да наброяват около 5000. Представянето на безследно изчезналите вън от страната за убити в България е явна фалшификация на историята.

Да се върнем към основния резултат на изследването. Списъците на безследно изчезналите в България след 9 септември 1944 г. до края на годината по списъка на ИИБМ са 2046 души. Този брой, уточнен и намален в значителен размер, спрямо другите цифри за броя на лицата убити без съд и присъда вътре в страната, не намалява трагедията, изживяна през тези дни. Дори да се приеме, че броят на безследно изчезналите по списъците, изготвени от ИИБМ, 2046 души се приближава до истината за извършените беззакония, следват няколко извода.

Първо. В Държавен вестник се намира пълна информация за безследно изчезналите след 9 септември 1944 г. Опитите да се твърди, че хиляди са убити без отчети е невярно. Публикуваните протоколи на временните общински управи, молбите на отделни лица до прокурора и редица други съдебни решения и обяви дават достоверен отговор за броя на безследно изчезналите.

Второ. С тази цифра 2046, уточнена и намалена, се слага горна граница на безследно изчезналите. Всички твърдения за многото хиляди и десетки хиляди убити без съд и присъда са груба фалшификация на историческата истина.

Трето. Убийствата без съд и присъда, допуснати след 9 септември 1944 г., са последната брънка на борбата между фашизма и антифашизма в България. В този период задачата за пълен разгром на фашизма е задача на всички световни антифашистки и прогресивни сили и е на дневен ред.

Четвърто. В задачата за ликвидиране на фашизма са ангажирани всички политически партии на Отечествения фронт. Сред тях няма разногласия по въпроса дали да бъдат наказани и съдени виновниците за новата национална катастрофа на България. Те подкрепят наказанията на Народния съд.

И двете изследвания пряко по темата – на полк. Ангел Топкарев (1985 г.) и на ИИБМ (2010 г.), водят до сходни числа. В списъците на Ан. Топкарев за безследно изчезналите през септември и октомври 1944 г. са 1734 души (23), а в изследването на ИИБМ са 2046 (24). Както се вижда, бройките са близки и сходни.

Засега не може да се даде точен отговор на въпроса колко са безследно изчезналите (убити без съд и присъда) вътре в страната. Трудността произтича от това, че в списъците, използвани от Топкарев и ИИБМ, са дадени имена за безследно изчезнали както вътре в страната, така и в „новите земи“ – Беломорска Тракия и Македония, от окупационния корпус и избягали зад граница. Може да се направи обосновано предположение, че убитите без съд и присъда вътре в страната са значително под 1731 (по Топкарев) и 2046 (по ИИБМ). Но точният брой остава неизяснен. Във всеки случай тези изследвания ни доближават до историческата истина.

Към този общ извод води и един друг първостепенен документ – справката към отчета на Главния обвинител на Народния съд Г. Петров до ЦК на БРП (к) от 3 юли 1945 г. (25). От нея се вижда, че са издадени 2618 смъртни присъди, а изпълнени – 1046. В разликата от тези цифри (но не цялата) трябва да се търси броят на убитите без съд и присъда и узаконени от Народния съд.

Когато се разглеждат тези трагични събития непосредствено след 9 септември 1944 г., трябва да се има предвид, че войната срещу фашистка Германия не е завършила. Световният фашизъм е разгромен, но не е ликвидиран. Армиите на Съветския съюз, Великобритания и САЩ са в настъпление. През есента на 1944 г. въпросът за пълния разгром на фашизма е на дневен ред. Такъв е световният фон на събития, задачи, стремежи и настроения.

След 9 септември 1944 г. става смяна на политическата система в България. Старата профашистка власт е свалена. Сменя се целият политически, полицейски, военен и съдебен елит, служил на фашистката политика. Тези, които решаваха, нареждаха и лично участваха в мъчения и убийства на антифашисти – партизани, ятаци, политзатворници, се оказаха в ръцете на тези, които избиваха. В такива условия е трудно да се избегне възмездието без съд. Терорът ражда контратерор. Такава е изстраданата истина на цялата световна история.

 

Въпросът сега

Сега пред обществото стои без отговор въпросът, защо данните от изследването не са публикувани, а са едва ли не засекретени? Защо няма обществен дебат по това изследване? Това действие на ИИБМ кореспондира с грубото политизиране на българското общество, с отричането на антифашистката борба, с дълбокото разделение в обществото, развитие на конфронтацията и на омразата на политическа основа. Премълчаването на фактите от близката история е една от най-силно влияещите предпоставки за развитие в съвременни условия на политическа конфронтация в страната.

Бедата е там, че погрешното твърдение за невероятно големия брой на убитите се утвърди в общественото пространство като научно доказана истина. В научни издания, учебници, радио, телевизия и всички информационни институции политически оцветените исторически манипулации се приемат като категорично твърдение. В настоящия момент главното пред управляващите е целенасоченото налагане на общественото мнение чрез средствата за масова информация, политически речи и в учебниците за младото поколение на неверен мащаб на събитията непосредствено след 9 септември 1944 г., значително преувеличаване на истинските размери на случилото се. Министерството на образованието и просветата (МОН) задължи авторите на учебници по история да посочат предполагаеми, а не доказани научни твърдения за голям брой от убитите без съд и присъда.

Редица историци от БАН и университетите, редица политици и публицисти са радетели за помирение в обществото. Помирение на основата на премълчаване и манипулации на историческата истина? Каквото и да е помирение извън историческата истина е невъзможно и неправилно.

Сега в българското общество се формира нормативно предписана „историческа памет“ у младите хора, т.е. политически идеологизираната, а не истинската история. И правителството на Борисов налага чрез наредби и задължително използвани понятия за учебниците на учениците тази нормативно предписана история, деформираща историческата памет на българския народ. Историческата истина не е феодално-крепостно владение на политическата власт и на доминиращата неолиберална идеология. Младото поколение на България не бива да бъде манипулирано с политически обагрени исторически неистини.

 

Бележки и източници на информация:

1. Желев, Д. Още около фалшификацията на тема убити без съд и присъда след 9 септември 1944 г. – в-к „Дума“, 18 ноември 1991 г.

2. Шарланов, Д. История на комунизма в България. С., 2009, т. 1, с. 253.

3. Тетрадката на полк. А. Топкарев се съхранява в архива на МВР (без номер).

4. Списъците на безследно изчезналите и заключението се съхраняват в архива на ИИБМ на БАН.

5. Държавен вестник, бр. 101, 17 май 1944 г.

6. Държавен вестник, бр. 224, 12 октомври 1944 г.

7. Държавен вестник, бр. 158, 11 юли 1945 г. Такива обяви има и в бр. 153, бр. 157 и др.

8. Държавен вестник, бр. 151, 11 юли 1945 г.

9. Държавен вестник, бр. 160, 13 юли 1944 г. Държавен вестник, бр. 100, 30 април 1945 г.

10. Държавен вестник, бр. 157, 10 юли 1945 г.

11. Държавен вестник, бр. 100, 30 април 1945 г. и , бр. 165 от 19 юли 1945 г. Отново за историческата истина

12. Село Стряма на два пъти е освобождавано от партизаните – на 18 октомври 1943 г. и на 18 май 1944 г. След всяко слизане на партизаните в селото следват предателства, терор и насилие. Тук борбата между фашисти и антифашисти взема крайни форми. Вж: Енциклопедия България, С., 1988, с. 522.

13. Енциклопедия България. Статиите за отделните села.

14. Везенков, Ал. 9 септември 1944 г., С. , 2014, с 369.

15. Победа. Годишник на Музея на революционното движение в България. С., 1969, с. 161.

16. Архив на ИИБМ. Списъци на безследно изчезналите след 9 септември 1944 г.

17. Пак там.

18. Зеленгора, Г. Време за убиване. Архив на ИИБМ, с. 68.

19. Везенков, Ал. 9 септември 1944 г., С., 2014, с. 269 и следващите.

20. Шарланов, Д. Тиранията, жертви и палачи. С. 1997, с. 8.

21. България във Втората световна война. Кратка историческа енциклопедия, В. Търново, 2019, с. 191, 200, 258.

22. Недев, Н. Александър Цанков, 2015 с. 231; Никола Гешев, С. 2017, с. 157.

23. Иванов, А. Още веднъж по горещата тема за безследно изчезналите след 9 септември 1944 г. Сп. „Ново време“, Година XCV, бр. 7-8, 2020 г., 199-218.

24. Архив на ИИБМ. Списъци на безследно изчезналите след 9 септември 1944 г.

25. Отчет на Г. Петров до ЦК на БРП (к) от 3 юли 1945 г. В: Шарланов, Д. История на комунизма в България, т. 1, С., с. 505.

 

Забележка:

Статията е публикувана в сп. „Ново време“, Бр. 1-2, януари-февруари 2021, Година XCVI, с. 208-218.

Quo vadis (Къде отиваш) БСП?

 

Преминалите избори за 45 Народно събрание са предмет на множество анализи, коментари и оценки. В огромната част от тях почти не става дума за същността на политиката, за идеите, идеологиите, ценностите и стратегиите за измъкване на България от катастрофата. Анализът и оценката на резултатите от изборите и на новата политическа ситуация, трябва да дават верни непредубедени отговори на поредица от въпроси. Реалистичната политика се формулира и провежда само на основата на верни и точни анализи на политическата ситуация.

                                             *       *      *

I.                  Какво показаха изборите за състоянието и процесите в  обществото и политиката?

Най-общият прочит на резултатите показва, че на тези избори победиха десните партии и движения. В най-бедната държава на Европа победиха партиите с дясна идеология и политика. Това стана чрез мимикрията на социална загриженост за по-бедните и безкрайни лъжовни обещания за социални промени, за демокрация и борба с корупцията, за справедливо правосъдие. Левите партии,  и обявилите се за леви партии и движения, претърпяха значимо поражение. В резултат от това не се вижда реален изход от кризата.

Политическото пространство в България е безкрайно раздробено. На тези избори образно казано: „има повече вожд, отколкото индианец“. Политическият нарцисизъм и властогонство доминират над обществения интерес. Парцелирането на политическото пространство обхваща всички сектори – ляв, десен, патриотичен.  ГЕРБ за 11 години успя да се превърне от масова популистка партия-движение в дясна неолиберална партия на олигархията. ДПС продължава да е национално-етническа дясна партия. ГЕРБ успя чрез средствата и лостовете на държавната и местната власт да предизвика допълнително раздробяване на лявото и дясното пространство и мащабно деформиране на изборните резултати. В България се формираха нови движения и политически партии, които по същество, искат или не искат това техните ръководни дейци, станаха политически патерици на ГЕРБ. На огромен политически натиск, пропагандно-медийни манипулации и прокурорско-съдебни преследвания бяха подложени някои партии и движения като: БСП; Възраждане; Възраждане на Отечеството. Част от десните неолиберални формации бяха разбити, защото са против герберската олигархия, дори бяха създадени нови като тази на Москов (КОД), която е проява на разединение на десницата. Не случайно на тези избори има толкова много участващи партии. В лявото пространство подобна разединяваща роля играят редица по-стари и по-нови партии.  

В една значима част от българското общество има политическа апатия, безразличие, чувство на безнадеждност и обърканост. Голяма част от тази апатия се дължи на невъзможността на хората да припознаят в политическите партии изразът на своя интерес, своите защитници и дейци за преодоляване на личните и обществени проблеми предимно на хората на труда. Мнозина от тях разбират, че не им се дава друга възможност, освен неолибералния експлоататорски модел. Тази апатия се проявява и прераства в подозрителност към политическите партии, в безнадеждност, в недоволство от дейността на партиите, Народното събрание, Правителството и т.н. Доминиращата в България политическа апатия формира отрицателни електорални нагласи. И се появи известното байганьовско отношение: „Всичките са маскари“. Тази апатия е много опасна за интелигенцията и водещите специалисти и експерти, понеже те виждат, че в управлението на страната доминират най-малко подготвените хора. Обществената апатия е предизвикана в значима степен от политиката и политическите действия и образи на политиците. Тази сериозна политическа демотивация се дължи на провеждания в страната продесен неолиберален курс, включително и от т.нар. леви партии и особено на БСП. Продесните политики на левите партии ги вкара в очите на левите хора в България в групата партии на неолибералното статукво. В българското общество има развита антипатия към социалистическото. Тя е насаждана от представителите на неолибералната десница и от редица ренегати от БКП и БСП като Бойко Борисов, Христо Иванов, Плевнелиев и т.н.     

Политическите партии са в дълбока криза. Сред обществото има негативни нагласи против почти всички партии, тяхното почти фашистко тотално отричане. Боян Расате пряко заяви, че мрази всички партии (без своята, разбира се), подобно Хитлер, Мусолини и Борис III. Партиите са недолюбвани предимно поради тяхната демагогия пред избирателите – едно говорят преди избори, друго вършат на власт и винаги защитават интересите на бизнеса. Партиите в Народното събрание формираха по същество едно дясно неолиберално статукво с доминиране на олигархическите интереси на върхушките на ГЕРБ и ДПС. В България, след правителството на Жан Виденов, се провежда само една политика – десен колониален неолиберализъм.

В лявото пространство, където се позиционира БСП, има градиране на поддръжка ѝ. Освен ок. 80 000 членове, тя има и един твърд електорат от ок. 400 000 избиратели, които почти винаги гласуват за нея. Освен това има едно объркано мнозинство около 800 000 ляво ориентирани избиратели, които понякога поддържат БСП, но в повечето случаи, отчаяни от продясната политика на нейното ръководство през последните 20 г. обикновено не гласуват или пък припознават като свои някои популистки партии и движения. Така бе при появата на НДСВ, на ГЕРБ и сега на Има такъв народ (ИТН).  Негативното отношение към партиите и техните идеологии много често се формира чрез образа на техните лидери. В повечето случаи на изборите хората избират предимно телевизионни образи, а не подготвени политици. В условията на политически наивитет мнозина посрещат новите лидери по словата, както стана с Ив. Костов, С. Сакскобурготски,  Бойко Борисов, К. Нинова, Сл. Трифонов, М. Манолова и др.

След мощните национални протести през 2020 г. рязко се промени политическата ситуация в страната. Тя не бе успешно „прочетена“ от почти всички политици, особено от ръководителите на т.нар. „системни“ партии. Протестът придоби стихиен характер, без ясна идея какво да се прави. Акцентът на Отровното трио, да се свали Борисов, да се махне Гешев, а после да се мисли е безкрайно непродуктивен. Но той започна да доминира. В дните след изборите Председателят на БСП, по подобие на ръководителите на ГЕРБ и ДПС се произнесе за подкрепа на правителство на ИТН. Появиха се два парадокса. Първият е, че няколко дейци на БСП, включително председателя на партията, говорят от името на БСП еднолично-субективно, авторитарно. ИБ е в оставка, НС на БСП не е свикван да се произнесе. Обещанието за вътрешнопартиен референдум е забравено. Демокрацията и колективният стил на ръководство са под миндера. Вторият парадокс е твърдението на ръководен деец на БСП: „Бързи предсрочни избори в момента ще върнат Борисов на бял кон“. Това се оформя като обща колаборационистка позиция  с Борисов и Карадайъ, т.е. т.нар. „системни партии“ ще са в подкрепа на „несистемните“ популистки партии. Това е идея БСП и ГЕРБ да се обединяват в подкрепата за ИТН! Хем сме против ГЕРБ и Борисов, хем сме заедно с него. Още веднъж бе потвърдено продясното мислене и действие на ръководните дейци – подкрепа за дясна популистка партия, заедно с другите неолиберални партии. Е, това не е ли проява на статуквото?

 

В тази ситуация с най-големи поражения е БСП (трето място в изборните резултати и с над два пъти по-малко гласове спрямо предишните избори). ГЕРБ бе в кръгова отбрана с цел запазване олигархическия тип капитализъм в България.

  

II.               Какво е мястото и ролята на БСП в преминалите избори за Народно събрание?

Как партията влезе в изборите? В тази сложна политическа обстановка БСП не бе подготвена идейно, политически и организационно да отговори на кризисните потребности на българското общество. Отдавна БСП е социалистическа предимно по традиция, по членски състав и риторика на ръководните дейци, но не и по провежданата политика. След 2014 г. имаше плах опит за формулиране и защитаване на една малко по-лява, по-социалистическа политика. И веднага десните в БСП, ръководени от Румен Овчаров, Георги Гергов и Бригадир Аспарухов, с активното участие на Добрев и други проведоха успешен вътрешно-партиен преврат, прикрит под благите намерения за промяна на БСП. И на конгреса 2016 г. бе избрано едно ново ръководство, което поддържа неолиберализма и социаллиберализма и с предимство интересите на богатите (т. нар. бизнес). Не е случайно, че почти всяко второ изречение на новата лидерка на БСП бе загрижеността за бизнеса (капиталисти, работодатели). В редица случаи парламентарната група на БСП гласува антисоциални и антинародни решения предложени от ГЕРБ, патриотарите и поддържани от ДПС както стана с гигантския за мащабите на страната военен бюджет през 2020 г., изхарчени авансово пари за самолети, които не се произвеждат и не могат да осигурят въздушната сигурност на страната, за кораби насочени срещу Русия, за избора на Цацаров за шеф на КПКОНПИ и т.н. Подобна бе картината и с подкрепа на идеята на ГЕРБ против АЕЦ „Белене“ под маската на търсене на чужд стратегически инвеститор. Неадекватно на ситуацията в страната бе и указанието на ръководството на БСП да бъде подкрепен референдума на десния популист Сл. Трифонов. Парадоксални, са т.нар. „алтернативни бюджети“, внасяни от парламентарната група на БСП. С това действие БСП показваше на обществото, че е за същата система и неолиберална политика, но фризирана за да бъде по-възприемчива.

В новите усложняващи се социално-икономически условия и нарастващи неравенства ръководството на БСП реши да се разграничи и отстрани от всякакви позиции представителите на по-ляво мислещите дейци – Миков, Стоилов, Жаблянов, Мерджанов и т.н. за да може да се провежда и поддържа в скрита форма дясна политика. „Демократизирането на БСП“ се превърна в разгромяване на „вътрешнопартийната опозиция“, в избиране на ръководни дейци не по идейни убеждения и организационни качества и умения, а по телевизионен и фейсбукарски образ, по симпатия на по-горе стоящият партиен началник. В тази посока бе и проведеният псевдодемократичен пряк избор на Председател на партията. Всичко това се отрази на боеспособността на БСП на проведените парламентарни избори.

Съществената слабост по време на протестите бе пасивната роля на БСП в самото начало, но и в разгара. Ръководството на БСП проспа началото на протеста. Президентът бе издигнат и избран с решаващото участие на БСП. И БСП бе длъжна първа да го защити от неофашисткото нахлуване на мутрите от държавната власт в Президентството. Това бе  и моментът, в който БСП можеше и трябваше да излъчи кратка и ясна, ляво ориентирана програма за промяна на системата на управление и стратегия за бързо социално-икономическо развитие. Ако БСП в началото на септември бе напуснала парламента, правителството падаше и щеше да има предсрочни избори. Но тогава ръководството на БСП имаше за цел да спечели време за да отстрани от  БСП дейците със самостоятелно и различно мнение от това на авторитарния лидер и да се разправи „окончателно“ с т.нар. „вътрешна опозиция“, т.е. от по-ляво мислещите в БСП. Ако БСП бе напуснала Народното събрание, сега нямаше да се разглежда като елемент на статуквото. Грешен тактически ход бе и отказът на ръководството да подкрепи веднага кандидатурите на Радев и Йотова за нов мандат. Формира се масово усещане, че ръководството на БСП е против  Радев.

В настъпилата здравна и икономическа криза ръководството на БСП, водено от някакви свои неясни и/или неявни съображения, по същество допусна провал на подготовката на парламентарните избори. И сега своя провал се опитва да прехвърли върху някои, които били „работили отвътре против партията“.

Какви са резултатите на БСП в парламентарните избори 2021?

Резултатите от преминалите избори за 45 -тото Народно събрание вече многократно са посочвани и оценявани. Особено важни са трите показателя: абсолютен брой гласували за БСП, процент от общо гласувалите и брой на депутатските мандати.

Има една ясно изразена закономерност. При слизане от власт всяка политическа партия губи брой гласове, процент от гласовете и брой депутати. Тази закономерност, с малки и отклонения, важи и за БСП (Виж таблицата). На изборите през 1997 г. спрямо тези от 1994 г. спадът на БСП след кризата от връщането на мандата от Първанов и Добрев е с 21.43%, при слизането от властта на Тройната коалиция през 2009 г. спадът е с 13.25% и през 2014 г. след правителството на Орешарски (доминирано от ДПС, но приписвано на БСП) спадът е с 11.21%. Много често дошлото на власт през 2016 г. ръководство на БСП, както и някои „мастити журналисти“ (напр. мадам В.В.) се опитваха да обвинят за този спад единствено М. Миков (избран след оставката на Станишев на 27 юли 2014 г.).

Резултати на БСП от парламентарните избори по години

Год.	Изб. Актив.	Брой гласове	% от гласув.	% увел/ нам.	Бр. депу-тати	Място
1994	75.30	2 258 212	43.40	+10.30	125	първо
1997	62.40	939 308	22.07	-21.43	58	второ
2001	67.00	783 372	17.15	-13.25	48	трето
2005	55.76	1 129 196	30.95	+13.80	82	първо
2009	60.20	748 147	17.70	-13.25	40	второ
2013	51.30	942 541	26.61	+8.91	84	второ
2014	48.66	505 527	15.40	-11.21	39	второ
2017	54.07	955 490	27.93	+12.53	80	второ
2021	50.61	480 146	15.01	-12.92	43	трето

Източник: Централна избирателна комисия

 След изборите през 2014 г. (Миков до 8 май 2016 г. и Нинова) вече като опозиция БСП започна да бележи ръст на своето влияние и на изборите през 2017 резултатът е положителен с 12.53%. Тогава бе пропусната благоприятната ситуация да бъдат спечелени парламентарните избори, предимно поради десни послания от ръководството към избирателите. На парламентарните избори на 4 април 2021 г., вместо продължаване на подема като опозиция БСП бележи спад с 12.92%. Мнозинството от избирателите, независимо от опозиционния тип говорене, не възприеха БСП като реална опозиция на корумпираните партии ГЕРБ, ДПС и др. а като част от неолибералното статукво. Това е случаят, когато най-голямата опозиционна партия не увеличава резултатите си, а значително ги намалява, т.е. отклонение от основната закономерност.

В политико-географски план резултатите показват съществени диспропорции. Продължава тенденцията от превръщането на най-бедният в ЕС регион – Северозападна България от „червената крепост“ на БСП в крепост на десните и популистките партии. Продължава слабото представяне на БСП в смесените райони, където е силен етническият вот за ДПС. Крайно незадоволителни са резултатите на БСП в големите градове. В София БСП вече  е на четвърто място. Огромният спад на изборите 2021 се измерва със спада на подадените гласове за БСП спрямо предните избори – около два пъти по-малко.

Само в Ямболска област БСП е на първо място с 27.27%, в 11 области е на второ, в 15 на трето и в четири избирателни района (трите Софийски и Смолянска област) е на четвърто място.  С най-нисък дял от гласувалите, освен в София (13.07-14.70%), БСП е и в районите със смесено население. В две от областите БСП няма избран народен представител (Кърджали и Разград). Само в четири избирателни района резултатът е над 20% – Ямбол, В. Търново, Видин и Пловдив-област.

За ниският изборен резултат силно влияние имат противоречията между централното ръководство и местните областни структури на БСП. Листите с кандидатите на БСП за България най-общо казано бяха еднолично налагани решения, които масово не се възприемаха от членове и симпатизанти на БСП в повечето избирателни райони. В предложения състав липсваше високо равнище на експертност, особено на качествени юристи и икономисти. Бяха включени и чужди за ценностите на партията лица и хора от партийния състав, но и от т.нар. гражданска квота. В почти всички избирателни райони авторитарно бяха наложени водачите на листите, почти всички приближени на Председателя на БСП. От 43 депутати, по субективна оценка на автора, ок. 34 са директно определени от Изпълнителното бюро на БСП и само девет са предложени от местните структури. Редица от кандидатите на БСП бяха непознати в районите или не бяха възприети добре. Това се отнася за Пазарджик, Сливен, Разград, Търговище и др. Издигнатите местни авторитетни дейци за водачи на листата са по-известни в района и по-авторитетни (напр. Добрич). В бъдеще при определяне на водачите на листи трябва да има баланс между местните и националните интереси и предложения.

Социално-демографската характеристика (по данните на агенция „Тренд“) на гласувалите за „Коалиция БСП за България“ е крайно неблагоприятна. Огромната част от гласувалите за БСП са над 60 г., т.е. това са поколенията, които са живели през социалистическия период и са допринасяли за развитието на България, за нареждането ѝ сред първите 30 държави в света, които са се ползвали  от социалистическата социална политика. Гласували са за БСП не толкова от носталгия по младите години, колкото като сравнение с нерадостното настояще. Крайно незначителен е делът на гласувалите за БСП от младите възрастови групи – от 18 до 29 г. едва 6.5% и от 30 до 39 г. само 7.9%. Това са поколенията, които нямат реална представа и знания за социализъм, за достиженията през социалистическия период. Те са израснали в условията на антикомунизъм, антисоциализъм, с фалшифицирана нова история, с доминиращо отрицателно отношение към социализма. Крайно незначителен е делът на гласувалите за БСП от учащите се (9.1%), сред българските турци. Влиянието на БСП сред ромите (14.2%) е значително по-ниско от това на ГЕРБ/СДС и ДПС. БСП загуби своето влияние в селата (15.2%). По дял на гласувалите с висше и полувисше образование БСП е четвърта.

Като цяло резултатите от преминалите парламентарни избори са крайно неблагоприятни за БСП. За това има множество външни и вътрешни причини. Многократно по-важни са вътрешните причини и грешки.

 

III.           Вътрешните причини за провала на БСП на изборите

Главните стратегически и тактически причини и грешки, допуснати от ръководството на БСП са няколко.

Първата, и основополагащата причина, е отказът на ръководството на партията от социалистическата идеология и социалистическите ценности. По презумпция левите партии и особено социалистическите, са призвани за изразяват, защитават и отстояват жизнените интереси на хората на труда и по точно – на наемния труд. В България огромната част от хората на наемния труд са „работещи бедни“, има и огромна маса мизерстващи пенсионери. В предизборната кампания го нямаше акцентът за грижата с предимство на интересите на хората на наемния труд. Това личи дори от предизборния лозунг: „С грижа за хората“, т.е. за всички, включително и за бизнеса,  и по същество за никоя социална група. Беше пропуснат въпросът за цената на труда в България, а тя е най-ниската в ЕС. Бизнесмените поради ниската цена на труда не само реализират голяма печалба, но и нямат интерес от инвестиции във високотехнологични дейности и производства. Това не позволява повишаване на производителността на труда и бърз икономически растеж. На 23.03.2021 г.  Свиленски  ни съобщи, че: „БСП си е поставила за цел да промени управлението, да отстрани ГЕРБ от властта, да бъде първа политическа сила …“ Кратко и ясно, СДС: „Стани Да Седна“, това било най-важно, а не проблемите на хората на труда. 

Съществен принос за намаляване влиянието, особено сред младите има антиисторизмът на ръководството на БСП. То по всякакъв начин избягва да посочва историческите социално-икономически достижения на социалистическия период (1944-1989 г.), както и приносът на партията в борбата срещу фашизма. За младите хора, растящи в антисоциалистически обществени условия самата дума социализъм е най-често отрицателно натоварена. А БСП трябва да им  покаже, че социализмът има редица обществени предимства, които са реализирани в близкото минало и в България.

  Втората съществена причина за поражението на БСП е отказът от конкретни мерки за значително преодоляване на неравенството. България е на първо място по икономическо неравенство в Европейския съюз. Разликата между най-богатите и най-бедните в България е осем пъти при средно 5.2 пъти за страните от ЕС. Един от най-мощните източници на неравенството е собствеността. За да е бедно българското население важна причина е държавната собственост под 10%, (при 30-50% в ЕС). Държавната собственост осигурява повече приходи в бюджета (75% от печалбата, при 10% на бизнеса), които да се инвестират в социалните грижи, здравеопазване, образование, наука и култура. Чрез държавна реиндустриализация могат да се открият нови работни места, особено в Северозападна и Централна Северна България, които са най-бедните региони на Европа.

            Третата причина е отказът от защита на трудовите права на работещите. А за партия на хората на наемния труд те са от особено важно значение.  Става дума за спазването продължителността и за регулиране интензитета на труда, за премахване герберското увеличаване на извънредния труд, за насилието и тормоза на работното място, за охраната на труда. Сега по същество никой в парламента не защитава правото на труд на хората в България. Десните защитават интересите на капитала. А левите си мълчат за интересите на труда.

Четвъртата причина за поражението на БСП в изборите е лошото организационно състояние на самата партия. В нея на практика няма лява „млада кръв“. Младежкото обединение бе разбито. Липсва разработена и осъществявана младежка политика на БСП, която да привлече мнозина млади хора. Добра е идеята за грижите за младите семейства и отглеждането на децата. Но липсват останалите същности параметри на действена младежка политика. Не бе развита мрежата от младежки клубове по интереси. Под маската на „демократизиране“ и „обновяване“ на партията и партийните органи, на борба с „вътрешната опозиция“ и разчистването на стари сметки бе организационно отслабена партията. БСП в навечерието на изборите бе лишена от организационна и политическа енергия за да се превърне в притегателен център за анти-ГЕРБ настроенията.

Петата причина е недостатъчно внимателната и грижлива подготовка на посланията към избирателите. Размахваната Визия за България е самоцелен неработещ партиен документ (71 стр.), много труден за четене и асимилиране от широк кръг избиратели, макар че в него има редица рационални идеи. Представената Предизборна платформа (41 стр.) е също обемна, прекалено секторно разработена. На хората на наемния труд трябваше кратко и ясно да се дадат стратегическите цели (към какво се стреми и за какво се бори БСП), а детайлите да се разработват в документи в  следизборното време. Посланията, които правеше БСП в много отношения бяха правилни, но разхвърляни. И масовият избирател не ги разбра.

            Шестата причина е лошо организираната и провеждана предизборна кампания и участие в телевизионните предавания и дискусии. Доминиращото в нея бе антигерб говоренето. Почти винаги представителите на БСП остро атакуваха ГЕРБ, в редица случаи предизвиквани. От този подход БСП губеше възможност да представи разбираемо своите послания към избирателите. Ръководството на БСП недостатъчно се дистанцира от олигарсите в ДПС (Доган и Пеевски) и безобразията в прокуратурата.  У голяма част от избирателите се формира убеждението, че БСП се готви да управлява с ДПС. А това е крайно непродуктивно, предвид от двата жестоки урока преди години.

Грешна бе тактиката на местните избори в София, когато БСП подкрепи масово на втория тур десните от Демократична България и по този начин позволи на тази формация да набере политическа скорост и да стане първа политическа сила в столицата на сегашните парламентарни избори.  

 

IV.            Необходими действия за превръщането на БСП в действителна лява партия и алтернатива на дясното в България

Идеите, ценностите и принципите са тези, които отразяват и изразяват потребностите и интересите на членовете и поддръжниците на левите партии и са това, за което техните членове и симпатизантите им се обединяват и се борят за тяхното осъществяване. Те сега трябва да залегнат в основата на същностната радикална промяна на функционирането на БСП и на нейното политическо място в българското общество.

Най-важното е политиката и дейността на БСП да изразява, отстоява и осъществява на власт с предимство потребностите и интересите на хората на наемния труд, повишаване на техните доходи и жизнено равнище, на значимо намаляване на бедността, на социалното разслоение и грамадните неравенства в обществото. Целият народ не може да бъде социална база на БСП, както при националистите. Интересите на бизнесмените и на хората на наемния труд са коренно противоположни. Интересите на бизнеса се отстояват от десните, а тези на наемния труд – от левите партии.

На първо място от социалистическите идеали и ценности е равенството. Сега в България има огромно неравенство, най-голямото в ЕС. На този етап главното в дейността на БСП е преодоляването на неравенството. Ръководството на БСП следва да се ръководи от позицията, че социализмът е за равенство, а капитализмът е за неравенство. В условията на сегашната криза богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни. Абсолютното равенство е невъзможно, но абсолютното неравенство е нечовешко. Нарастващото неравенство убива нацията, прогонва младите от България.

            На второ място е справедливостта. Тя е пряко свързана с равенството и се изразява чрез:  равнопоставеност; недопускането на привилегии и дискриминация; заплащане според количеството, интензивността и качеството на труда; равен достъп до качествено образование и качествени здравни грижи. Справедливостта се измерва чрез разпределението и преразпределението на резултатите от труда. Огромната бедност е резултат от несправедливото разпределение на доходите, експлоатацията на труда. Справедливостта се отстоява чрез държавата, а не извън и против нея. Следователно чрез механизмите на политиката и на държавната власт БСП следва да работи за премахване на всякакви несправедливости.

На трето място е солидарността. Чрез нея се съчетава обществения с личностния интерес и се осигурява приемствеността между поколенията; преодолява се личния егоизъм; развива се колективистичното начало; проявява се човешкия хуманизъм. В обществото трябва да има баланс на интересите и възможностите за развитие на всеки, не само и не толкова на богатите и на бизнеса. При бизнеса силно доминира личния егоистичен интерес Част от богатството на бизнеса чрез данъчните механизми следва да се използва за решаването на хуманни и социални дейности.

На четвърто място е свободата. БСП е потребно да работи за преодоляване на дефицита на икономическата и социална свобода за хората на наемния труд, за свобода, стабилност и сигурност на семейния бизнес. Човекът, който се бори за насъщния хляб на своите деца е несвободен. Свободата за предприемачество на бизнеса трябва да осигурява и свобода за физическото и духовното развитие на хората на наемния труд. БСП не следва да допуска икономическата зависимост да става и политическа.

На пето място е демокрацията. Тя е основната технология на управлението и основната ценност за функционирането на свободните общества. В условията на победилия капитализъм у нас либералната демокрация все повече се превръща във формална технология за заблуждаване на трудовите хора и осигуряване на политическата власт за богатите. На българското общество е потребна действителна демокрация, диалог между партиите, плурализъм на мненията, свобода на словото и печата. Вътрешнопартийната демокрация в БСП е болна, доста самоцелна, фасадна, превърната в средство за овластяване на определена котерия от властогонци, стремящи се към власт и на всякакви компромиси с десните, против социалистическите идеали и ценности, с потребностите и интересите на хората на наемния труд. 

            В съвременните глобални и национални условия, в съвременната политическа и социално-икономическа обстановка в България освен тези традиционни идеали и ценности, актуални стават още два идеала и две ценности – патриотизъм и екологизъм. 

На шесто място от съвременните социалистически идеали и ценности е патриотизма. Става дума за формиране у младите поколения на чувствата за обич към българския народ, преодоляване на националния нихилизъм, обич към българската природа, опазване на националната памет и традиции, българският език и култура, националната чест и достойнство, излизане от демографската катастрофа. Без патриотизъм и нова социално-икономическа политика България не би могла да излезе от демографския колапс, в който се намира, да ограничи до минимум емиграцията, да позволи връщането на част от емигрантите.

            На седмо място е екологизма, опазването на природната среда, облагородяването на жизнената среда на огромната маса от хората, разумното  използване на българските природни ресурси в интерес на развитието на България. Актуален проблем е осигуряването на чисти: въздух, вода, почва и биохрани.

            Посочените седем идеи, ценности и принципи са нравствените основи и жалони на социалистическата политика в съвременните условия.

Главната  стратегическа цел на необходимата радикална промяна в БСП е отказът от продясна неолиберална и социаллиберална политика и възвръщане към лявата социалистическа същност на партията. Главните стратегически подцели на промяната в дейността и политиката, на власт и в опозиция, би могло да бъдат:

1/. Интензивно развитие на икономиката, повишаване на ефективността и производителността на труда чрез стимулиране внедряването на нови технологии и производства с висока добавена стойност, с дигитализация, с реиндустриализация и увеличаване на ролята на държавата чрез ефективно регулиране на икономиката и чрез  повишаване на държавния дял в нея.  Съществени промени са потребни в начина на изготвяне и реализация на бюджета на страната и подкрепа на идеята на синдикатите за повишаване на корпоративния данък на богатите поне до 15%, при средно за почти всички бивши европейски социалистически страни 19-21%. Развитието на икономиката да се свързва и основава и на развитието на науката и новите технологии, те действително да станат производителна сила.

2/. Справедливото разпределение на произведените богатства, намаляване на експлоатацията на труда на наетите лица, защита на трудовите права и мерки за решително намаляване на бедността и безработицата.

3/. Осигуряване на действително безплатно и качествено образование в националните и общински училища, използването на държавния ресурс само за тях, равен достъп до качествено образование за всички деца, а не само за тези на богатите, системни съдържателни и организационно-структурни промени.

4/. Безплатно висококачествено здравно обслужване, равен достъп до здравеопазване, безплатни лекарства за хронично болните деца (до 18 г.) и възрастни хора (над 65 години),  превръщане на здравето в значима социална дейност, а не в търговия и печалба, действени здравни и социални грижи за децата, хората с увреждания, хронично болните и пенсионерите, значимо увеличаване на заплатите на медицинския персонал, прекратяване финансирането на частните болници чрез здравната каса.

5/. Провеждане на радикална социална младежка политика, пряко засягаща децата, младежите и младите семейства с деца и водеща до излизане от демографската катастрофа.

7/. По-хармонично развитие на регионите, на общините и населените места, на свързаността на националната територия. Реализацията да става чрез държавни инвестиции в инфраструктура, предприятия, социални дейности, повишаване делът на средствата от бюджета за общините. Повишаване на финансовата стабилност на общините. 

8/.  Значими промени в пенсионното дело чрез: постепенно увеличаване размера на осигурителните вноски (най-малко с 2%), увеличаване на максималния осигурителен доход на 5000 лв., изваждане от ДОО на т.нар. „социални пенсии“, които не са формирани на основата на осигурителен индивидуален принос, а са социални помощи; актуализация на всички пенсии, отпуснати до 1 януари 2020 г., криминализиране на неплащането от работодателите на пенсионни и здравни осигуровки и др.

9/. Повишаване на качеството и ефективността на държавните и общинските органи на властта, оптимизиране на тяхната структура и зает персонал, особождаване от калинките. Особено място да имат активната защита на националните интереси пред ЕС и международните организации, въвеждане на електронни системи на управление и административно обслужване, засилване на правата и активизиране на държавните контролни органи за борба с проявите на корупция, измами и кражби от гражданите, реформиране на системата на обществените поръчки и др.       

10/. Повишаване на ефективността на органите на сигурността и правораздавателните органи. Трябва цялостен ремонт на съдебната система, нови закони, защита на собствеността на гражданите и фирмите, на живота на гражданите.

                Реализацията на главната стратегическа цел и стратегическите подцели за лява политика на БСП се очаква да срещне противопоставяне от някои членове на НС и ИБ на БСП, които са: със социаллиберални и неолиберални възгледи за развитието на страната; едри и средни бизнесмени; милионери, членуващи в БСП и/или заемащи ръководни постове и лобистки народни представители. Може да се очаква и натиск от ПЕС, отстояващ „Третия път“.

                                                                             *      *      *

            Има провал на БСП на парламентарните избори. Зад всеки провал има причини. В политиката има не само права, власт и известност. В нея има, или поне трябва да има, и морал и отговорност. Само права на ръководство без лична политическа отговорност е безсмислица. Имаше вече провал на изборите за Европейски парламент и никой не понесе отговорност. Имаше провал на общинските избори, но той бе обявен за победа. Сега отново има провал, невиждан в историята на БСП. Оставката на Изпълнително бюро е опит за прехвърляне на вината. Тезата, че сега ни предстоят важни дела и други избори и не бива да се търси отговорност е неадекватна. След всеки провал дейци на БСП може да се оправдават, че пред партията „стоят нови и важни задачи“ и поради това те остават. С това само се отлага и задълбочава кризата. В БСП следва да се върне колективният стил на ръководство.

Сега в БСП е необходимо въпросите от дневния ред на живота на хората на труда да станат въпроси на дневния ред на ръководството на БСП, да се изменят Програмата и Уставът в посока към възвръщане към социалистическите ценности, потребни са други ръководители (компетентни, експертно подготвени, доказали се в практиката), които последователно да отстояват и работят за социалистическите идеи, лявата политиката. В БСП е необходима цялостна промяна, независимо как ще бъде тя определяна: радикална, рестарт, преустройство, реновиране и т.н.

Къде отиваш БСП? Към бавно и постепенното смаляване и изчезване от политическото поле чрез продължаваща подкрепа на дясното? Към цялостно реновиране и заемане на водеща политическа роля в измъкването на България от цялостната криза на основата на левите идеи и ценности?

 

Анко Иванов – д-р по философия

12.04.2021 г.