Случаят Кантарджиев и неравенството

 

            През последните дни не стихват пропагандните действия по повод навременното пенсиониране на проф. Кантарджиев – телевизионно известна фигура от последните година и половина, запомнящ се телевизионен образ. Безспорно проф. Кантарджиев е ерудит в своят област, международно признат специалист. И преди пандемията на Ковид-19 той, макар и рядко, довеждаше до знанието на българската общественост кога се очаква поредния грип, какъв щам и т.н. Малцина познават пряката му работа като административен и научен ръководител. Безспорно той е уважаван и като такъв.

Но в пандемичната обстановка, той, иска ли не иска това, стана притурка на ГЕРБ и лично на Борисов. В предаванията на пресконференциите на Националния щаб той се изразяваше интересно, но винаги подкрепяше личното мнение и налаганата от авторитарния вожд Борисов (със самомнението на спец в епидемиологията). Проф. Кантарджиев и доц. Кунчев почти винаги приклекваха пред мнението на Борисов и неговите властови тоталитарни методи на ръководство. И се завърташе един безкраен процес на почти ежедневна промяна на заповедите на здравния министър. Със своето поведение те искат, или не искат това, станаха съучастници в може би целевото допълнително развихряне на  втората и третата вълна на кризата. Те стана ревностни почитатели на икономическата загриженост за ресторантьорите, хотелиерите, нощните клубове, барове, фитнесите и т.н. Здравето за тях остана на втори план пред социалните и икономически проблеми на бизнеса, осигуряващ кефа на хайлайфа.

В България, както в повечето европейски страни с пазарно здравеопазване срещнахме пандемията напълно неподготвени научно-теоретически, материално-технически и управленско-политически.  Да си припомним само, че в първия етап на пандемията имаше седмици, в които тестове имаше само във Военно-медицинска академия и то ограничен брой (ок. 2000). Кой трябваше да е отговорен за осигуряването на такива тестове, поне на равнището на другите европейски страни? И кой, ако не Кантарджиев трябваше да алармира и инициира своевременната доставка на тестовете? По чия вина бе забавено признаването на антигенните тестове? Разбира се на специалистите от медицинския антураж на Б.Б.

Защо Кантарджиев се съгласи в края на лятото на 2020 г. и началото на есента да бъдат масово разхлабени мерките и у нас избухна мощна втора вълна от заразявания и боледувания, от умирания на медици и педагози. От какъв зор само в България и още две-три страни имаше масови посещения на футболни мачове, започна нормално учебната година и продължи така до края на ноември месец? И защо дори когато се разгаряше втория етап на кризата се закъсня с въвеждането на необходимите ограничения? И да си спомним месец март, когато в Европа се надигаше третата вълна. Тогава у нас започна значително разхлабване на ограничителните марки така, че пикът на вълната да съвпадне с провеждането на парламентарните избори. Защо тогава Кантарджиев си мълча, а по  телевизиите ни уверяваше, че това е плод на по-заразния английски вариант на Ковид-19. Да, ГЕРБ спечели изборите, но хиляди хора умряха предсрочно. Носи ли някой отговорност за това?

В целия Европейски съюз само в България бе приета наредба за ваксиниране, в която бяха изпуснати хронично болните, възрастните хора бяха оставени чак на четвърто място, след гледачите на норки, след полицаите (здрави по статус, иначе са уволнявани), университетите, чиновниците (гласоподавателите на ГЕРБ) в министерствата и централните ведомства, но не само те, а и членове на техните семейства и т.н. А на проф. Кантарджиев му е добре известно като един от най-големите специалисти в България, че жертвите на Ковид-19 са предимно хронично болните и възрастните хора – над 80% от смъртните случаи. Забавянето на   ваксинирането на възрастните хора и хронично болните доведе до голяма за размерите на България смъртност, но освен това и пренатовареност на държавните болници и неимоверни усилия и изтощение на медицинския персонал.   

Оценката за действията в кризисна ситуация се определя не от чувството за хумор, нравоучителния и спокоен тон, добрият образ пред телевизионния екран. Оценка се прави по резултатите, а главният резултат от пандемичната криза е смъртността. Да си припомним, че по обща смъртност по време на пандемията България се нареди на второ място в света след Перу. А да видим последните данни за смъртността само от Ковид-19 към 11.06.2021 г. На 100 000 население рекордьор в света е Перу (584.85), страна, в която държавата не признаваше съществуването на Ковид-19. Следват Унгария (306.09) и Чехия (282.58). България (257.40) е на седмо място, „изпреварена“ с почти същия резултат  от малките държавици Босна и Херцеговина (269.95), Северна Македония (263.34) и Сан Марино (260.19). Само в ЕС България е рекордьор, на първо място по обща смъртност, дължаща се на ликвидиране в болниците на множество отделения заради формиране на Ковид-отделения и ограничаване на достъпа до медицинска помощ на хронично болните и възрастните хора.  Изключително показателни са данните за това на НСИ за 2020 г. Всеки може да ги види и анализира.

По смъртност само от регистрираните от Ковид-19  България е на трето място в ЕК с починали 17 893 или 257.40 на сто хиляди. Оценката да управляващите пандемичната криза трябва да се прави както от общите резултати, така и чрез сравнение, предимно със съседните страни. Най-лесно е сравнението със Сърбия, понеже страните ни са с почти еднакъв брой население, еднаква религия, сходни бит и начин на живот. В Сърбия са починали почти два пъти по-малко хора от Ковид-19 – 9 303 души или само 97.65 на сто хиляди. И естествения въпрос: „Къде управлението на кризата е било по-качествено и къде почти провалено?“ Подобно е сравнението с Гърция, в която делът в БВП на туризма е 24%, а в България само 12%. Там смъртността е 115.27 или почти два пъти и половина по-малка от тази в България. Да не говорим за Турция, където смъртността е 58.44 или почти пет пъти по-малко от България. В националния щаб, с изключение на ген. Мутафчийски (създал най-качествено в страната лечение от Ковид-19) останалите, включително и Кантарджиев, се страхуваха да назоват истинската опасност и да изразяват тревога от високата смъртност. С мълчанието си те подкрепяха лъжовната теза на Борисов, че сме най-добри в света, най-добри в Европа, че другите трябва да се учат от нас. С това те заемаха лъжовната позиция на СМИ, че в другите страни е много страшно. И на 12 юни медиите ни лъжеха, играейки си с абсолютните цифри, колко е гигантска смъртността в Индия, САЩ и Бразилия. В тях тя на сто хиляди население е значително по-ниска от тази в България – САЩ (181.59), Бразилия (227.87) и Индия (26.26). 

Не е известно, кой е най-виновен за грешния избор на ваксини за ваксинацията Борисов, Ангелов, Кунчев или Кантарджиев. Доколкото си спомняме Кантарджиев е главният специалист по ваксините. Дали той ги е предложил, дали е мълчал, когато Борисов ги е предложил и утвърдил?

Когато човек участва в държавна дейност със своето действие или бездействие той носи отговорност за резултатите. Така стои  въпросът с проф. Кантарджиев. Провалът в управлението на кризата в България е драстичен. И никой ли в България не е виновен за хилядите излишно преждевременно загубени животи.   Това от една страна.

А от друга страна е реакцията срещу решението на министър Кацаров. Реакция на ОПГ (организирана пропагандно-герберастка група) е показателна. Министър Кацаров не  е нарушил закона. И започват протестите на ГЕРБ, на ИТН, на НФСБ, на БСП и множество други партии, политици, журналисти и лекари. Създава се пропагандна кампания срещу министър Кацаров, срещу служебното правителство и срещу президента Радев.

Разбираема е позицията на ГЕРБ и Борисов, НФСБ, ВМРО – Кантарджиев служеше като обществено прикритие под маската на експертност за безобразното държавно управление на кризата. Разбираема е и позицията   на ИТБ, които са противници на грижата за пенсионерите (начело с Буквоядката). 

Неразбираема е позицията на ръководството на БСП, на изявленията на Нинова и върхът – позицията на ГС на БСП (Импровизациите, извършени от министър Кацаров, трябва да бъдат поправени). Позициите на Нинова и ГС на БСП би следвало да са по-други. Тази партия в програмата и в устава си е записала, че е за равенство в обществото. И веднага възникват въпросите:

 Първо, по-равен ли е от другите пенсионирани след навършване на пенсионна възраст проф. Кантарджиев? Ако е призната за по-равен, то има място за протести. По-равни ли са пред закона обслужвалите грешното управление от Борисов, Ананиев, Ангелов и компания на здравната криза?

Второ, защо всички протестиращи срещу пенсионирането на проф. Кантарджиев не протестираха срещу пенсионирането на стотици професори от университетите, които след навършване на пенсионната възраст почти  моментално са пенсионирани. Те са по-малко ценни от Кантарджиев ли? Те са по-малко професори ли? Защо градското ръководство в София мълча по време на пенсионирането на знаменитият български хирург акад. Дамянов от ИСУЛ? Защо вини проф. Кацаров, че уволненият от Ангелов знаменит хирург от ИСУЛ Бойко Коруев – председател на българското хирургично дружество, не е възстановен като директор на ИСУЛ)? Ами нали трябва да уволни настоящият директор и това да бъде оценено като реваншизъм от герберастите. А зощо обществеността не протестира когато ГЕРБ масово уволни стотици прекрасни директори на училища чрез пенсиониране заради навършена възраст? Образованието е по-малко важно от ли?

Трето, а как да израстват по-младите лекари, когато някои на пенсионна възраст продължават да работят до дълбоки старини. Младите нямат ли право на равни възможности? При 33 години стаж на ръководна длъжност (колкото Тодор Живков) на Кантарджиев, нямат ли право по-млади и способни да поработят на такава позиция.

Четвърто,  и може би най-важното в случая е, че на мястото на Кантарджиев е назначен подготвен от него по-млад кадър с не по-лоша експертиза. Това е естественият ход на развитието на кадрите.

Няма безгрешен човек и навярно министър Кацаров не е безгрешен. И може и трябва да бъде критикуван, когато нарушава основни принципи. В дадения случай той спазва закона и принципа за равенство и равни възможности за развитие и израстване на кадрите.  Кацаров още преди да е министър остро критикуваше управлението на кризата и най-вече пренебрегването на ваксинирането на хронично болните и възрастните хора. И сега критикът на ГЕРБ и Борисов е критикуван навярно по инерция от БСП. А дали с тази критика към министър Кацаров БСП не подкрепя ГЕРБ и Борисов, тъй като Кантарджиев влезе в политическа екранна поддържаща роля на Борисов. Министър Кацаров запази достойнството на проф. Кантарджиев, не го упрекна за нищо, макар че имаше за какво.  В личен план имам някои резерви към Кацаров, но в случая с проф. Кантарджиев е прав.  

Може би президентът Радев не избра най-добрия вариант за здравен министър!? Навярно има и други експерти в сферата на здравето, които можеха да са  министри на здравеопазването, но някои от тях се отказаха, защото не искаха да се противопоставят на хората на ГЕРБ и Борисов, защото се страхуваха. Стана в БСП нещо подобно на ИТН – ние сме за „изчегъртването“ на ГЕРБ, но да запазим хората, работили за проваленото управление на здравната криза.

12.06.2021 г.

Лъжи в името на истината

 

            Чета статия (4 юни 2021 г.) под заглавието: „Триумф за закона и антикомунизма“, написана по повод самоуправството на един дясно-бесен кмет на район в София, унищожил паметна плоча на убит без съд и присъда млад човек – студент през 1943 г. Авторовата теза е, че правилно кметът-антикомунист е унищожил паметната плоча. Видите ли тя била несъответствала на закона! И е посочен: „Зaкoн зa oбявявaнe нa кoмуниcтичecкия рeжим зa прecтъпeн“. И си припомняме този закон от 5 май 2000 г. (ДВ, бр. 37). В него има идеологеми, развити в четири члена. Това е втори подобен закон в съвременната история след фашисткия закон на известния в цяла Европа кръволок Ал. Цанков от 1924 г. – Закон за защита на държавата (ЗЗД), с които се забранява лявата идеология и партии. Въпросният автор явно не е прочел закона и/или не го е разбрал.

         Първо. В закона е вложено идеологическо и политическо съдържание. В демократичния свят не съдят за политика и идеология. В България според Иван Костов може. Под термина „политически режим“ е включено управлението на БКП. Но то е грешно записано в закона – от 9 септември 1944 до 1989 година. БКП управлява от 23 ноември 1946 г. с първото правителство на Георги Димитров. Паметната плоча на убитият без съд и присъда на 3 март 1943 г. студент по ветеринарна медицина Марин Иванов Боев е доста време (3 години) преди установяване на „комунистическия режим“. Авторът на пасквила не си задава елементарния човешки и юридически въпрос: „Може ли някой да бъде убиван на улицата без да е доказана някаква негова вина, без да е съден, без да има право на защита и да има произнесена смъртна присъда?“

 Второ. Никъде в закона не пише, че могат и/или трябва да се унищожават паметници, паметни плочи на борци срещу фашизма, загинали преди Девети септември. Всеки човешки живот има ценност. Тази простичка истина не е разбрана от автора на статията. Никой самовлюбен и самопроизволен антикомунист-кмет няма право да унищожава паметни плочи. И на мен не ми харесват паметните плочи на убийците-фашисти, но не отивам да ги унищожавам.

Трето. Внушението на автора, че „петолъчката е над закона“ е твърде манипулативно. Петолъчката не е само символ на комунизма, както твърди авторът. Петолъчки има навсякъде. Има я на знамената, издигнати над немския Райхстаг в последния ден на Втората световна война. Знамето на ЕС, в което на син фон има 12 петолъчки (скромно наричани в Уикипедия звезди), не е ли символ на отнемане на национална независимост на европейските страни от Брюкселската бюрокрация? Знамето е символ, то не е конституция, която може да бъде над законите.

 Четвърто. Лъжовно е провъзгласяването на „невинността“ на полицията. Авторът твърди, че такова нещо като „фашистка полиция“ нямало, а имало „царска полиция“. Дали полицията преди Девети септември 1944 г. е била фашистка или царска е излишен спор. Тя е била по документи само с името полиция, но е вярно, че е била и фашистка и царска. И още по драстичното лъжовно твърдение: „царската полиция не е стреляла и убивала невинни хора“. Българската царско-фашистка полиция, жандармерията и войската масово са убивали невинни хора дори деца. Ето от част от жертвите, убити без присъда: Николчо Здравков Чампоев на година и 7 месеца, убит с 12 куршума на 22 февруари 1944 г.; Гроздьо Гроздев Желев (14 месеца) с отказана в ареста медицинска помощ и той умира; Марийка Александрова Мъглова (15 г.) убита заедно с майка си; братовчедите Кокарешкови  (на 16 г.) – убити и с телата им хранени жандармерийските кучетата; ястребинчетата Стойне Калайджиев (7 г.), Иван Калайджиев (9 г.), Димитринка Стоичкова (11 г.), Надежда Калайджиева (12 г.); Тодорка Истратиева (16 г.) убита по време на сватбата си, понеже имала брат-партизанин; Гинчо Славов Гинчев  е убит заедно с майка си, понеже имал неподходящи роднини – трима братя партизани; Гинчо Славов Гинчев (18 г.) убит по време на стачка; Вълка М. Георгиева (18 г.) и Аврам Юда Кало (18 г.) умират след инквизиции в царската полиция; Георги Ив. Стоянов (18 г.) убит от полицията пред дома си.  И още огромно множество малолетни, непълнолетни (под 18 г.) и млади хора.

                Пето. Твърдението, че в „България никога не е имало фашизъм“ прилича на папагалско повторение на твърдения на някои пребоядисали се стари историци и соросоидно подплатени млади историци и журналисти. Съгласен съм с твърдението, че трябва да „обърнем внимание на историческата истина“. Още Буда твърди, че: „Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него“. Струва ми се, че твърде много хора в България въобще не тръгват по пътя към истината, друга голяма част не стигат до нея, вземат отделен изолиран факт и от него правят гигантски обобщения и историко-политически оценки. Истината е сложно нещо, тя се налага не със закон, а с обективен анализ и оценка на редица факти. Наличието или отсъствие на фашизма се доказват с факти.

      Фашизмът  (от итал. fascismo, от fascio - съюз, сноп, обединение) е в три проявления: идеология; политическо движение; политически режим. Главното във фашизма са: ултрарадикалния национализъм; расизъм, антисемитизъм и шовинизъм; недопускане на класови, политически и синдикални борби; антилиберализъм и антикомунизъм; етатизъм; милитаризация, терор и насилие. Има ли ги тези неща в България?

1/. В България след Първата световна война доминира ултранационализма и желанието за реванш към съседните държави, откъснали части от територии, населени с българи, преувеличаване на достойнствата на българската нация и отричане тези на съседните народи. Развити са утранационалистически организации като „Хан Кубрат“, „Съюз на българските фашисти“, „Народно социално движение“, „Съюз на българските национални легиони“, „Съюз на ратниците за напредъка на българщината“, Съюз на запасните офицери, Съюз на запасните подофицери, Военната лига и др.  Излизат от печат множество националистически вестници, списания, книги, хиляди статии. Национализмът пронизва всички дейности в обществото – политика, образование, култура, военно дело и т.н.

2/. Има множество прояви на расизъм, антисемитизъм и шовинизъм. В страната са приети 7 фашистки антиеврейски закони (Закон за защита на нацията и др.), от София са изселени и интернирани десетки хиляди евреи. Евреите носят жълтите звезди. Почти всички мъже евреи, годни за военна служба, са вкарани в т.нар. „трудови лагери“ (полуконцлагери) на Строителни войски. Създадени са еврейските лагери край Сомовит и Плевен. Предадени за унищожение са българските евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия (над 11 000). Има шовинизъм. Българският окупационен корпус (над 33 000 военни) окупира почти цяла Сърбия на север до Дунав (без Белград и мини Бор), участва в сражения срещу югославските партизани под командването на немски офицери, дори в Черна гора и Босна и Херцеговина. Ген. Христо Козаров, твърди, че „Един сърбин по-малко на земята, ускорява немската и нашата победа“. В с. Орляк в Сърбия е заповядал да се убият 60 души мирни граждани заради това, че са убити 4 български войници (ЦДА, фонд 1449, оп. 1, а. е. 105, л. 452), но не от мирните граждани. И за да се постигне тази „немска и наша победа“ полк. Хр. Стоянов на 17.02.1942 г. заповядва в района на Пуста река масово убийство на мирни жители, на деца, жени и старци (ок. 500), от тях до 17 г. са 75 деца и младежи, сред които Ружица Маркович на три месеца, както и 4 души на възраст над 80 години. Това не е ли шовинизъм и фашизъм?

   3/. Пълно единение на нацията, без класови, политически и синдикални борби. Националсоциалистическата държава не признава „класи“ (Хитлер). Такава е позицията на Ал. Цанков, който (в-к „Миръ“, бр. 6923, от 9 юли 1923 г.) в реч заявява, че е постигнал „Край на всяка класова и съсловна политика“. Подобна позиция заемат по-късно и Б. Филов, П. Габровски и т.н. ръководни дейци на българската държава.

       4/. Политическият режим в България, особено по време на Втората световна война е антидемократичен и антилиберален. Формално има Народно събрание. Политическите партии са забранени. Депутатите от БРП (к) са изпратени в концлагери. Всички важни решения са еднолични на цар Борис III, определян като „Великият вожд“ (т.е. фюрер). Управлението е тоталитарно със строг контрол на всички дейности. Има властващ антикомунизъм. През 1924 г. е приет ЗЗД, преследващ комунистите и левите земеделци, а по време на войната е въведена смъртна присъда за малолетни.

            5/. Въведен е фашисткият етатизъм по рецептата на Мусолини – всичко в държавата, чрез държавата и нищо извън държавата. Държавата е милитаризирана, на всички държавни органи са предоставени военно-мобилизационни права и задължения. Синдикатите са поставени под държавен контрол, чрез закон е създадена, по подобие на немския Хитлергюнд, младежката организация „Бранник“. Местните органи на властта са овластени да извършват полицейски и военно-наказателни действия. Ето извадка от заповед № 25/657 на командващия II български корпус ген. А. Сираков: „Всеки кметски наместник или централен кмет да си организира бойно ядро, което под негова команда да защитава населеното място …“ (ЦДА, ф. 1449, опис 1, а.е. 333, л. 51-53). Нещо повече всички български граждани и предприятия подлежат на т.нар. гражданска мобилизация.

          6/. В страната има милитаризация, терор и насилие. Приети са Закон за гражданската мобилизация, Закон за реквизицията, гигантски военни бюджети, увеличен е съставът на армията. На нея са и придадени командни права спрямо полицията, жандармерията и държавната и местна общинска администрация. Ето още от заповедта на ген. Сираков: „… всеки служащ от всички ведомства, общини и прочие е войник  и за своята дейност по отношение борбата срещу партизаните и нелегалните отговаря пред мен и военно-наказателния закон“. В страната има убийства и преследвания, инквизиции, повсеместно насилие. Ето няколко примера. На 8 юли околийският управител на Новоселска околия (сега гр. Елин Пелин и съседните села) раздава на 94 полицаи общо 1 млн. лева за убийствата на партизани (ЦДА, ф. 1449, опис 1, а.е. 138, л. 209-210). Дирекцията на Пловдивска област с писмо до МВРНЗ представя списъци на убити 144 души нелегални от отряд „Антон Иванов“ и на 34 от Пазарджишко  с искане за 8 900 000 лева „за възнаграждения“ за убийството им (ЦДА, ф. 1449, опис 1, а.е. 23, л. 49). Редица офицери и полицейски началници издават заповеди за масови убийства без съд и  присъда. Ген. К. Стоянов заповядва да се убиват всички заловени или разкрити партизани, ятаци и  конспиратори, даже и предалите се такива без да бъдат давани под съд (ЦДА, , ф. 1449, опис 1, а.е. 138, л.215-216). В страната има концлагери: „Рибарица“, „Гонда вода“, „Свети Никола“, „Св. Кирик“, „Св. Анастасия“, „Еникьой“ и с. Тодоровци (Ксантийско), еврейските лагери в с. Сомовит и „Кайлъка“, лагерите за донаборници с лява ориентация, край с. Гиген и Белене (Плевенско), лагер за английски и американски летци край Шумен.

                В международно отношение България след присъединяването към Тристранния пакт е разглеждана от всички като фашистка държава, подобно на Германия, Италия, Унгария, Румъния, Хърватия и Словакия, страни в които са били на власт фашисти. В Парижките мирни договори 1947 г. България е разглеждана като фашистка държава, независимо от опитите на българската делегация и тази на Съветския съюз да я определят като съвоюваща страна на Антифашистката коалиция. В средствата за масова информация в другите страни България е определяна като фашистка.

              Нека читателите сами преценят имало ли е фашизъм в България, трябва ли да се унищожават варварски паметни плочи на антифашисти.

 6.06.2021 г.

Забележка: Статията е публикувана във в-к „Дума“ 

На 8 юни 2021 г.

https://pogled.info/bulgarski/lazhi-v-imeto-na-istinata.130625

Недъзите на българската здравна система

 

Недъзите на българската

здравна система

(мнение на редови пациент)

Ковид пандемията разкри недъзите на българската здравна система и най-вече на нейното управление. Особено в условията на пандемията, независимо от неимоверните усилия и всеотдайност на действащите лекари и медицински сестри. Грешното управление на здравната криза доведе до рекордно високи равнища на смъртността от Ковид-19, но и на общата смъртност. Съвкупно по двата показателя по данни от пресата България зае много „престижното“ второ място в света след Перу. 

Само по показателя смъртност от Ковид-19,  на 100 000 население (към 2 юни 2021 г.) България през 2021 г. е постоянно в челната десетка на света и заема трайно трето място в ЕС с 255.30 починали на 100 000 население, след Унгария (304.76) и Чехия (281.71). Тази висока смъртност у нас често бе обяснявана с това , че „така е в света“, така е в Европа“, „налегна ни английския по-заразен щам“ и т.н. Но истината се познава чрез сравнението. Английският вариант на Ковид-19 върлува в цяла Европа и във всички наши съседни страни.  Но заболеваемостта и смъртността в тях са твърде различни. Тези различия се дължат предимно на начина на управление на кризата.

В България от регистрирано заболяване от Ковид-19 са починали 17 745 души, близо до броя на загиналите по време на Втората световна война българи (1941-1945 г.). Сравнено със съседите ни, с изключение на Северна Македония, тя е безбожно висока. При сходно по брой население, сходен бит и култура, религия, начин на живот и т.н. огромна е разликата със Сърбия. В нашата западна съседка от Ковид-19 са починали 9 128 души, около два пъти по-малко от България и при два пъти повече заболели в Сърбия (820 028)  при 419  010 в България. Това е не само от разликата в тестирането. А в броя на регистрираните чрез него заболели и по-адекватните грижи за болните в здравните заведения. Смъртността в България е значително по-висока. Ако страната ни бе копирала дословно или в сходни линии подхода на борбата с Ковид-19 в Сърбия биха починали 7-8 хил. души по-малко. Това 17 745 е твърде много.  

Подобно е сравнението с Гърция, в която населението също е православно и има сходни черти на начина на живот на българското население. При по-многобройно население в Гърция броят на заразените е почти еднакъв с този в нашата страна – 419 010 в България при 405 542 в Гърция. Починалите в Гърция са 12 145. Ако бяха приложени в България сходни мерки, като тези в Гърция, вероятно броят на починалите би бил с около 5-6 хил. души по-малко. Оправданието, че разхлабените и липсващи в България мерки спасяват туризма са неоснователни. Туризмът в България има дял от около 12% в БВП, а в Гърция неговият дял е 24%.

Съседите в Румъния, също православни християни и със сходен начин на живот, в определен период имаха по-големи проблеми от нашите, но предприетите допълнителни мерки намалиха смъртността. При тях починалите са 30 415 души при смъртност  156.76 или в България спрямо Румъния смъртността е по-висока 1.63 пъти. Най-неблагоприятно за България е сравнението с Турция, където починалите са 47 768 души при смъртност от 57.44 души или 4.44 пъти по-малко от тази в България. Недостатъчно е обяснението, че Турция има по-младо население от България. Истината, че в Турция животът на хората бе поставен на по-високо равнище, на първо място, пред  интереса на индустрията на кефа (туризъм, ресторантьорство, кафеджийство и т.н.). В огромния мегаполис на Истанбул (над 14 млн. души население) бяха въведени много стриктни, дори жестоки мерки.

А да вземем една от страните с най-либерални мерки в Европа, държавата на проклинатия от ЕС Лукашенко – Беларус. Там са починали от Ковид-19 само 2 871 души при смъртност 30.52 души или  8.36 пъти повече починали в България спрямо Беларус. Колкото и някои мисирски журналисти да се съмняват в данните от Беларус, истината е, че в тази страна бе съхранена почти изцяло старата социалистическа държавна система на здравеопазване, че там все още демокрацията не е направила здравето търговска стока с нарастваща печалба от нейната продажба.

В последните седмици нашумя ситуацията в Индия и се нагнетява страха в цял свят. Да, починалите са огромен брой хора – 335 102 души, но почти два пъти по-малко от САЩ, а смъртността  на 100 000 е 24.24 души.  Колкото и да са неточни данните, да се съмняваме в тях, в тази огромна по население страна смъртността от Ковид-19 е значително по-ниска от тази в цяла Европа и ЕС.

Съмнения в данните има за всички страни. Погледнете българската здравна статистика от дните в понеделник и вторник и си направете сметка каква информация ни подават чиновниците от МНЗ. Данните за смъртността на НСИ за 2020 г. показват, че има скрита, неотчетена смъртност от Ковид-19. Иначе няма как да се обясни прекалено високата – с над около 30 000 по-висока смъртност през 2020 г. Остава съмнението, че редица починали не са  изследвани и не са отчетени като умрели от Ковид-19. У нас високата обща смъртност се дължи и на пренебрегване лечението на другите заболявания, особено тези на инфаркт и инсулт. Не е нормално в общински, областни и национални болници да бъдат закривани  по време на пандемията  множество отделения, дори сърдечно-съдовите както това стана в голямата софийска болница „Св. Ана“.

Главните недъзи, разкрити от пандемията са:

Първо, ограничен достъп на българските граждани до здравеопазване. Той има различни измерения. Превръщането на здравеопазването в търговска дейност, остойностяването на всички и всякакви здравни грижи, въвеждането на принципа на търсенето на здравни грижи и тяхното предлагане, доведе до деформации в здравната мрежа. Тя се изразява предимно в отдалечаването на болничната помощ в големи географски райони от населението чрез закриване на множество общински болници, закриване на жизненоважни отделения в други. Това принуждава нуждаещите се от здравни грижи да търсят помощ на множество десетки и стотици километри разстояния. Като се добави и липсата на достатъчно лични лекари в тези райони, на аптеки в множество селища и липсата дори в областни центрове на денонощни аптеки, става ясно, че болният е оставен на произвола на съдбата.  Вярно, в София не е така, но София не е цяла България.

Това, което засяга и София е огромния размер на доплащането на лечението от пациентите, най-високият в ЕС. Огромната част от бедните хора – над две трети от населението на страната, не могат да си позволят качествено лечение, дори не могат да си купят всички предписани лекарства. Това лесно може да се установи от здравната каса чрез анализиране на неизпълнените по месеци предписани лекарства на хронично болните хора. В България пациентите доплащат най-много за здраве от всички европейски страни – над 80%. Ама се плаща за всичко, дори да почукаш на вратата на личния лекар, на лекаря-специалист, болничното отделение, лабораторията и т.н. Плащаш си 2.90 лева известната Иванкостова „потребителска“ такса като поп. Нямаш възможност за  друго, освен да платиш. А и те гледат накриво, ако парите са в стотинки.

Няма свободен достъп до лекар специалист. Здравната каса малтретира личните лекари с измислени лимити за направления за специалисти. Болните получават ограничен достъп до висококачествено специализирано лечение. И какво се получава? Личният лекар, който не може да те изпрати при специалист, започва да те лекува и понякога това лечение излиза прекалено скъпо като здравен проблем, но и като пари. Защо човек с болни очи трябва да посети личния си лекар, той да отчете преглед и след това да му даде направление за офталмолог? Получават се две плащани от здравната каса за преглед за едно и също оплакване, едно, от които е от неспециалист. Трябва да има свободен достъп до лекарите-специалисти.

Огромна е неравнопоставеността между пациентите. Богаташите, бизнесмените, високоплатените държавни чиновници могат да си платят по 900 лева за избор на специалист при оперативна намеса, но обикновеният работяга, обикновеният „работещ беден“, мизерстващият пенсионер, безработният на може да си позволи добро, качествено лечение, няма право на избор като богатия. Явно трябва друг подход на заплащане на труда на хирурзите, без да има дискриминация по доходи на болните.

Дано служебния здравен министър набере смелост и отмени глупавата наредба на известния лидер на КОД и бивш министър и партньор на карти на Борисов – д-р Москов. Чрез тази наредба значителен брой хронично болни бяха с отнета диспансеризация при лекари-специалисти и бяха прехвърлени на отчет при личните лекари, които имат ограничени възможности им издават направления за специалисти. Това е една от причините за повишаване на смъртността предимно на тези със сърдечно-съдови заболявания, с диабет и т.н.  

За много от доплащанията през здравната каса реимбурсацията е смешна, тя е най-често в размера на стойността на ДДС, т. е. мизерни левчета и стотинки от струващи десетачки и стотачки лекарства. Да, но за тази реимубрсация се изписват купища ненужни документи. В държава, в която има грижа за пациента, поне лекарствата на сърдечно болните, на болните от редките и тежки заболявания следва да са безплатни или поне с много голяма реимбурсация.

Второ, много значим недъг на българската здравна система е хроничният вече недостиг на кадри. Нашата страна все още има много качествени лекари и медицински персонал. Недостигът се формира от преднамерената, целенасочената емиграция на лекари и медицински сестри към Западна Европа, където има недостиг на медицински персонал. Механизмът е прост. България подготвя лекари и медицински сестри, във университетите си. Това обучение струва между 80 и 120 хил. евро на човек, считано от първи клас до придобиване на медицинска специалност. И имаме износ не само на трудови високо специализирани кадри, но и на българско национално богатство в множество милиони евро. Това от една страна. А от друга – нарочно се поддържа мизерно заплащане на труда на лекари и медицински сестри в националните, областните и най-вече в общинските болници. Най-значим принос в това отношение имат Борисов, Москов, Ананиев и дори Ангелов.  Когато един лекар в България (извън най-големите градове) получава по-малко от ватманката на тролейбуса и от чистачката в Министерския съвет, няма как той да остане да работи в България.  И се заформя масово бягство от България на млади медицински специалисти. Поради това лекарският състав в страната вече е застарял. Сега, при кризата от Ковид-19 се видя как болниците в Шумен, Свищов, Видин и т.н. нямат дори по един лекар в отделение. А болницата в Раднево дори я продават. Това е резултат от „бляскавата“ непрекъсната изборна победа на ГЕРБ и Борисов. Който не се грижи за лекарите в сраната, той не се грижи за своя народ, а подпомага лечението на други народи. А дали не е национален предател?

Трето, значим недостиг е хипертрофирането на здравната мрежа. На първо място това е пространствена хипертрофия на здравните заведения. Обезлюдяването на определени географски райони не е основание да се ликвидират болници, да остане населението без бърз и своевременен достъп до лечение. Вероятно България е страната с най-много на брой болници в ЕС. Но тяхното географско разположение е крайно неравномерно. Те са локализирани най-вече в София и по-малко в няколко по-големи града. На второ място се видя, че големият брой болници не осигурява лечение в пандемична обстановка. Главният удар понесоха държавните национални, университетски, областни, военни и общински болници. С малки изключения частните болници, центрове и клиники се изтарикатиха и не се включиха надеждно в лечението на  не само на Ковид-19, но и на останалите болни. И то поради високата цена на техните услуги, цена недостъпна за всеки болен. Подценяването от държавата на държавните, областни и общински болници води до рязко влошаване на здравните грижи в страната. Огромният проблем е източването на здравната каса към частните болници. У нас трябва да има разграничение между държавни и частни здравни заведения. Всеки, който иска по-лукс условия да си плаща в частните заведения, а не да му плаща здравната каса. Крайно време е да се укрепят финансово, материално-технически и кадрово общинските и областните и да се прелицензират частните болници.  Пандемията разкри, че неправилно и прибързано са закрити редица белодробни болници в страната като тези в Пловдив, Шумен и др. Въпросът за болниците е въпрос на национална сигурност. Правителството пропусна за възстанови за кратък период от време част от тях в специализирани болници за лечение на Ковид-19, както и да приспособи като Ковид болници няколко санаториума и да съхрани комплексната болнична помощ в повечето национални, университетски, областни и общински болници.

Четвърто, значима слабост на българското здравеопазване е бързината на реакция на медицинските специалисти. Става дума за т.нар. „спешна помощ“, а в близкото минало – „бърза помощ“. Тя сега нито е бърза, нито е спешна, нито е своевременна и качествена. Не достигат съвременна медицинска техника и високо проходими линейки, в много от тях оборудването е примитивно. Лекарите и сестрите в тях работят на предела на физическите си възможности. Главната слабост е ниското, мизерното заплащане на труда на лекарите и персонала на спешната помощ, които извършват животоспасяващи действия понякога в примитивни условия. Крайно време е в България да има десетки медицински хеликоптери с най-съвременно оборудване. Това ще спаси много животи. За редица спешни случаи бързината на транспортиране до квалифицирана помощ е решаваща. Има пари за военни самолети на хартия, за бойни кораби, а няма пари за медицински хеликоптери!?   

Пето, крещяща слабост на здравната ни система са корупцията и спекулата в търговията с лекарства, лекарствени препарати, импланти и др. Търговският принцип в здравната система най-силно се проявява в търговията и снабдяването с лекарства, препарати и консумативи на болниците. В страната има гигантска спекула в цените на лекарствата и изследванията. Чрез тях в значима степен се източват финансовите средства от държавните и общинските болници. Много често, под различни предлози в аптечната мрежа се предизвикват изкуствени дефицити. Това води до рязко повишаване на цените. В условията на пандемията значимо се повиши цената на лекарства, необходими за лечението на Ковид-19. За някои се появи дефицит, но за други просто се покачиха спекулативно цените. Особено цинично бе положението с цените на писиар тестовете. При нормална цена на консуматива от 17 евро, в редица страни цените бяха регулирани и понижени, а в други тестовете станаха безплатни за гражданите. В Гърция правителството сложи пределна цена от 40 евро за лабораториите. А у нас проф. Ангелов стана радетел на спекулата, като не поиска подобна мярка и цената им скочи до 100 евро в някои случаи  и в някои лаборатории.  Подобно бе положението с антигенните тестове – при първоначална цена от 25 лева, след утвърждаването им тя скочи до 50 лева при същия разход на консуматив и труд. Всички разбират, че бедните, безработните, пенсионерите трудно могат да си позволят подобни средства за изследване, и то по няколко пъти. И не случайно отчитаме два пъти по-малко заболели от съседна Сърбия. Просто хората не се изследват, боледуват и умират от Ковид-19 без да са регистрирани като болни. Да не говорим за спекулата и реекспорта на жизнено важни лекарства с едничката цел богатите търговски фирми да забогатяват безпределно. За търговците на лекарства хуманизмът е непознато нещо. Хора умират без лекарства заради лакомията на търговците! А държавата е само страничен наблюдател, макар, че в конституцията пише, че е социална държава.  

Шесто, неефективна е организацията и управлението на здравната система като цяло и на здравната каса. Това особено пролича по време на пандемията. Пред кабинетите на личните лекари имаше опашки от хронично болни хора за изписване на лекарства, попълване и заверяване на здравни книжки, за издаване на рецепти. Електронните рецепти бяха въведени много късно, с огромен разнобой между програмните продукти, използвани от хиляди лекари, хиляди аптеки, всички болници и здравната каса. А трябваше просто единно програмно  осигуряване за всички с еднакви програмни продукти. Въведоха електронните рецепти, но оставиха здравните книжки. А те са направени с малък брой страници, така че болните често да си купуват и заверяват в здравната каса тези книжки. Издателят им печели огромни пари. А дали някой от здравната каса нарочно не ги отменя? И сега горкият „електронизиран“ пациент с книжката в ръка ходи при личния лекар и при аптекаря. Нищо, че всички данни ги има електронния регистър на рецептите в здравната каса.

В управлението на процесите има множество грешни преценки на ръководните дейци. Да вземем планирането и доставката на ваксините.  Беше сбъркана, намалена заявката на ваксините срещу грипа. След това бе сбъркана и заявката на ваксините за Ковид-19 и се наложи австрийците да ни помагат пред ЕС да се реши проблема. Това доведе до продължително забавяне на ваксинацията, а като следствие от това и повишена смъртност от Ковид-19. Политически целево бе съставен плана за ваксиниране. Вместо хронично болните и възрастните над 65 години да се ваксинират веднага след медицинските работници, както това стана в цяла цивилизована Европа, в България те бяха оставена на четвърто място, изпреварени от гласоподавателите на ГЕРБ от министерствата и централните ведомства, от полицията (където служат само здрави хора под 55 г.), от желаещите студенти, гледачите на норки от фермите на приятеля на Борисов, собственика на известната старозагорска фирма  и т.н. Нещо повече в началото на третата вълна на Ковид-19 вместо да се затягат мерките Борисов, Ангелов и Кунчев ги разхлабваха. У мнозина остана обоснованото съмнение, че нарочно се създават условия да се увеличи заболеваемостта и пикът на третата вълна да достигне седмицата на провеждане на парламентарните избори, така че избирателите на БСП, които са предимно възрастни хора, да не отидат да гласуват. Дали е така? Има ли кой да проучи и анализира това? Върхът на третата вълна бе постигнат в седмицата преди изборите. И какво от това? БСП остана трета политическа сила, но и ГЕРБ не прокопсаха.  А хиляди хора загубиха преждевременно живота си.

Непостоянството в решенията, тяхното непрекъсната променяне, почти ежедневно, тяхното постоянно дописване и т.н. внесоха в българското общество усещането за неорганизираност, която повлия на спазване на мерките за дистанция, за носене на маски и т.н.

Има и много други аспекти на здравната криза. Но провалът в управлението на Ковид-кризата помогна преждевременно хиляди хора повече предсрочно да напусната този свят. За управляващите по-важно бе ресторантьорите на Дългокоско, собствениците на игрални зали, на барове, нощни клубове, фитнеси, дискотеки, хотели и т.н. да спечелят нови пари, а хиляди други да си загубят живота. Безработните бяха частично подпомагани чрез държавата. Бизнес се възстановява, но загубен живот не може да бъде върнат.  Кой носи отговорност за грешните здравни решения? Управляващите държавата или здравните ръководители, или и двете? И каква отговорност трябва да има? Само морална и политическа или и наказателна? На тези въпроси може би следва да отговори новия служебен здравен министър, както и служебния министър-председател?

Анко Иванов

4.06.2021 г. 

"Превратът" като начин на злоупотреба

 

В последните дни политици и журналисти масово завъртяха в оборот понятието „преврат“. Поводът за това бе изцепката на лидера на ГЕРБ, че в България има „преврат“, че случващото се в момента било „опит за преврат“ и „влизане през задния вход на комунистическата диктатура“. Ама преврат били и протестите през лятото на 2020 г. – „Този опит за преврат беше много добре организиран от олигарси и чужди служби и т.н. (пред L'Europeo). А на среща с млади гербери доуточнява: „онова, което става в момента като преврат, няма нищо законово …“. Тази теза за „преврат“ масово се подема от придворни герберасти. След парламентарните избори на 4.04.2021 г. Спас Гърневски (поетът на комунизма) се произнесе, че „от доста време в България срещу законното правителство тече пълзящ преврат“. А бившият критик на Борисов (Биков) се произнесе в Народното събрание: „усещането ми е, че правите преврат с Изборния кодекс“ (29.04.2021). Браво, „преврат“ чрез закон и чрез избори. А учената последователка на Борисов проф. Антоанета Христова отсече по време на връчването на мандатите за съставяне на правителство: „Ситуацията, в която се намираме, има по-скоро характеристиките на преврат …“. Не закъсня да се прикрепи към тезата за „преврата“ и известният ренегат от БСП проф. Близнашки, който откри, че: „Случващото се е един пълзящ държавен преврат. Атаката започна срещу бившият министър-председател Бойко Борисов, но тя премина в атака към държавата“. Има и редица други политици, „учени“, и журналисти, които се включиха в хора на „превратаджиите“.

Същите тези хора гръмогласно, по герберски мълчаха, когато шайка тежковъоръжени лица под командата на прокурори нагло нахлу в президентството. Това не бе ли опит за въоръжен държавен преврат? И по този повод спонтанно стотици хиляди хора излязоха по улиците на протест. Хората разбраха, че държавата и държавността са в опасност, че самозабравили се прокурори и дансаджии могат да арестуват всеки български гражданин по всяко време, на всякакво място, дори в президентството, и без аргументиран повод. И същите тези хвалители и защитници на тезата за „преврата“ сега не коментират, че арестът на сътрудниците на президента Пламен Узунов и Илия Милушев са обявени от съда за незаконни.

В публичното пространство се появиха и сравнително малко обратни тези. Политологът Смилов твърди (пред Дойче веле), че: „преврат в България няма“, а „ГЕРБ и Борисов се отбраняват на цели три фронта …“. От политическите лидери ясно по въпроса се изказа К. Нинова пред „Дарик радио“:  „Няма преврат в България, това е защитна реакция на ГЕРБ“. Защитна реакция не, по-скоро уплаха, политически страх, че с уволняването на герберските и патриотарски калинки от ръководни места ще пресекне властово осигуряваният вот за ГЕРБ на изборите, т.нар. служебно-административен вот. Това от една страна, а от друга – все повече ще се разкрива срастването на властта на  ГЕРБ, ДПС и патриотарите с българската мутренската олигархия.

 Всички цитирани до тук мнения са на хора, които имат почти еднакво разбиране на понятието „преврат“ – разглеждат го като държавен преврат, като насилствена (дори въоръжена) смяна на властта. Такъв подход от професионална гледна точка е оправдан само за юристите. За тях превратът е нелегитимна, непредвидена от Конституцията и законите форма на смяна на държавното управление. Но понятието „преврат“ има и други съдържания. В Български тълковен речник А-Я, 1993 г. БАН, с. 716 терминът „преврат“ се определя като: 1. Рязък прелом, промяна в развоя на нещо. 2. Рязка промяна на обществено-политическия строй. 3. Насилствена смяна на управлението.

В различните науки, думата „преврат“ има различно съдържание. Например: „промишлен преврат“, „технологичен преврат“ в икономиката; рязка промяна на земната повърхност, синоним на катаклизъм, в геологията и др. В обществените науки, особено в политологията, а и в политиката, понятието „преврат“ има няколко различни значения. Ето някои от тях: 1/. Рязка цялостна промяна (прелом; друга същност и качество) на съществуващата социално-икономическа и политическа дейност и практика; 2/. Рязко изменение в противоположна посока в хода, в развитието на нещо, в социалните, икономически и политически действия; 3/. Рязко, значително изменение на съществуващия обществен строй, смяна на една с друга обществена система. 4/. Внезапна, нелегитимна силова смяна на правителството, на държавното управление (държавен преврат).

Застава пред читателите застава един същностен въпрос: “Има ли държавен преврат в България през 2921 г.?“.

Тъй като повечето поддръжници на тезата, че в България има „пълзящ“ или някакъв друг „държавен преврат“, да разгледаме сегашната политическа ситуация през призмата на значенията на понятието „преврат“. За да има държавен преврат в България, трябва да има нелегитимна смяна на правителството и на държавното управление. Няма преврат, понеже правителството Борисов - 3 само подаде оставка след изтекъл мандат. Има ли някакво насилствено или нелигитимно действие с формирането на служебното правителство? Няма, понеже то е предвидено от Конституцията и действа в нейните рамки и дадените му от нея правомощия, а се грижи не само за подготовката на изборите, както герберастите се опитват да внушават на обществото. Това, че на Борисов, Христова, Близнашки и компания не им харесват действията на служебното правителство, не значи, че това е насилствено формирано и нелигитимно правителство, че действията му са нелигитимни.

Борисов прави и едно крайно лъжовно внушение пред младите хора и пред обществеността в България. Като ренегат от комунистическата партия, той за да се докаже застава (като Матросов) на амбразурата в битката с комунизма и ръси неверни исторически и политически съждения. По-възрастните поколения добре си спомнят как в началото на прехода „антикомунистът“ Борисов демонстративно напусна МВР за да съхрани партийното си членство в БСП. Потомственият активен комунист, под влияние на парите от охранителната дейност, се превърна във върл ренегат-антикомунист, слуга на Меркел и Тръмп. И изръсва: „Така е било през 1944 г. – правят преврат и избиват елита на нацията“. 

В едно изречение три неистини. Първата е аналогията с обстановката по време на Втората световна война, когато България е в състояние на война с Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Съветския съюз, Германия и когато е победена от антифашистките страни. Сега България е в съвсем друга политическа обстановка.

Втората Борисова неистина е, че на Девети септември 1944 г. в България антифашистите са дошли на власт чрез преврат. Той навярно не знае, че при преврата първо се установява новата власт в центъра и след това постепенно в цялата страна. Така е било на 9 юни 1923г. Военните вземат властта в центъра, а запасните офицери, подофицери, шпицкомандите и военни части налагат новата военнофашистка власт в България. Новата отчественофронтовска (деветосептемврийска) власт започва да се установява най-напред в покрайнините на страната, в провинцията, а не в центъра, не в София. И да припомним на г-н Борисов ученото от него по история. На 6 септември в България за пръв път е установена отечественофронтовската влас в с. Алеково (Свищовско). На 6 срещу 7 септември в гр. Исперих е образуван комитет на ОФ, който обезоръжава полицията, създава милиция и обявява новата власт. Отечественофронтовска власт е установена и в с. Голямо Враново (Русенско) и Габровница (Монтанско). На 7 септември в Перник има стачка и протестна манифестация, в Пловдив стачкуват тютюноработниците, а в с. Розовец (Пловдивско) е установена новата власт. В Козловец, Масларево и Петокладенци (Свищовско) има ОФ власт. На 8 септември в третия по големина български град (Варна) е разбит затворът, освободени са политическите затворници, превзета е общината, полицейското управление и на митинг е оповестена новата власт. На същата дата е установена отечественофронтовската власт и в градовете Силистра, Тутракан, Провадия, Балчик, Каварна, Копривщица, Клисура, Калофер, Лопушна (Георги Дамяново), Царево и множество (около 170) села като Сенокос, Вранино, Лютиброд, Ракьово, Търнава (Врачанско); Гагово, Кардам, Ломци, Зараево и Сеячи (Поповско); Милославовци (Трънско); Раянци (Радомирско); Горно Ново село (Годечко); Враня стена (Кюстендилско) и др. На 8 срещу 9 и на 9 септември новата власт се установява в почти всички села и градове от партизански отряди, чети и бойни групи. Например отряд „Петър Момчилов“ установява новата ОФ власт в селата Овчи кладенец, Гълъбинци, Болярско, Бояджик, Савино, Каменна река, Голям манастир, Скалица, Чукарово и Синапово (Ямболско). Установяването на новата ОФ власт в страната става от БРП (к), БЗНС и другите партии в ОФ, от партизанските отряди, чети и т.н. Военните вземат участие с малки части само в София (военната прожекторна част, учебната рота и някои др.), подпомагани от Шопския партизански отряд и бойни групи. В случая само на потомците на старите фашисти и на новите евроатлантически соросоидни неофашисти им се привижда преврат. Девети септември е масово народно надигане (въстание) с незначително участие на второстепенни военни части, верни на отечественофронтовския кръг „Звено“.

Третата Борисова неистина е, че след 9 септември комунистите „избиват елита на нацията“. Дефашизацията е процес в цяла Европа. Осъдени и са разстреляни много хиляди хора в почти всички европейски страни за тяхната фашистка дейност, за престъпления срещу мира и човечеството. Кой е избитият „елит на нацията“? Кой? Кръволокът проф. Ал. Цанков ли? Фашистът проф. Богдан Филов – инициатор на ксенофобските антиеврейски закони, на депортирането на евреите от България, вкаралият България във война със САЩ и Великобритания, поради което Сифия е бомбардирана и хиляди хора са убити ли? Проф. Ал. Станишев, като министър на МВРНЗ  раздавал милиони за отрязани глави ли? „Елит“ ли са жандармеристите, хранели кучета си с телата на братовчедите Кокарешкови? „Елит“ ли са убийците на децата от Ястребино? И много други подобни въпроси. Никой не е съдил и убивал професор Филов, за това, че е учен историк. Той е съден за престъпления против мира и човечеството. Така стои въпросът и за другите осъдени от Народния съд и екзекутирани.

Сега ставащото в страната не е преврат и няма как да е преврат. В България няма изменение на съществуващия обществен строй, няма смяна на една с друга обществена система, няма политическа революция. Всички партии и всички действия на служебното правителство са в синхрон с неолиберализма като основа на европейските общества. Да, има промяна от действията на служебното правителство, но тази промяна не е цялостна. Та е частична, предимно в начина на държавно управление, а не в същността на самото държавно управление и неговата структура.  Няма и рязко изменение в социалните, икономическите действия. Има само частична промяна, насочена в противоположна посока на действията на предишния ръководен екип на държавната власт. Тази посока е демократична, тя води до очистване на висшия държавен апарат от калинките и лобистите, на подставените лица на мутроолигархията.

Борисов се опитва, чрез своеобразна информационна война, чрез грешни и неверни внушения, да втълпява на младите хора неистини за историята и прикриване на истината за своето трикратно управление. Той явно разчита на късата памет на хората и на профанираното обучение по история в българските училища. 

 

30.05.2021 г.

            Автор: Анко Иванов

            Вестник „Дума, 1.06.2021, Бр. 102 (8697)

            https://pogled.info/bulgarski/prevratat-kato-nachin-na-zloupotreba.130254