Порой
ни мътен влече
През тези юнски дъждовни дни си спомням с благодарност
някогашните си учители по български език и литература, които ни караха да
научим наизуст стихотворението на Яворов – Градушка. В него си припомням актуалните
сега – „Порой ни мътен влече“. Да, при Яворов те са в минало време, а при нас е
в сегашно време – влече. От телевизионните
екрани ни втълпяват, че проливните валежи и наводненията са нещо свръх необичайно,
че то е следствие от глобалното затопляне и безхаберие на местните власти, на
държавата, че е нещастие за обикновените пострадали българи и т.н. И ни
показват плачещи възрастни българки и нещастни българи. Да, бедата е пристигнала при тези хора. Те се
нуждаят от помощ и подкрепа в труден за тях житейски момент. И добре, че в България
все още са останали и някои добри хора, които им помагат в труден момент.
В цялата картина, която ни се представя, личи недоброто
познаване на географията на България. Това за журналистите е донякъде простено.
Те се учат в училище да пишат есета и текстове по всякакви теми, без да се
основават на данни, а използват само лични съждения. Но това е непростимо за
новопръкнали се държавници. Поройни валежи в България е имало, има и ще има.
Това е географска даденост за нашата
страна. В районите с умерен континентален климат те са предимно през месеците с
максимални валежи – май и юни. Това става при циклонален студен фронт, усилен
от местните орографски (на релефа)
влияния и конвективните движения (издигане във височина на нагрят въздух).
Следователно причината е характерната за умерения пояс обща атмосферна
циркулация и местните релефни условия. Тазгодишните
юнски интензивни валежи са предимно в умереноконтиненталната климатична област
на България и обхващат най-вече районите около Западна и Средна Стара планина –
северно и южно от нея – Берковица, Врачеш, Ботевградско, Етрополе, Димово, Боровци
и оградните склонове на планините край Софийското поле. В минали години към тях
се добавят и Средна Западна България, Краището и котловините.
Северните
склонове на Западна и Средна Стара планина са сред най-валежните места в
България поради доминиращият от северозапад
атмосферен пренос и наветреното положение на северните склонове, по
които влажните въздушни маси се изкачват във височина и достигат точката на оросяване,
образуват се облаци и вали обилен дъжд. Към влиянието на тази огрографска
преграда – високата северна част на Западна и Средна Стара планина се добавят и
конвективните движения, повлияни от местните условия. Валежите във високите
части на тези две части на Стара планина са високи – над 1000 mm год. сума: х. Амбарица 1327 mm, х. Вежен 1249 mm, Петрохан 1200 mm, х. Мазалат 1187 mm, вр. Мургаш 1176 mm, вр. Ботев 1087 mm и др. (по данни от климатичен
справочник за 1931-1985 г., т.е. климатичната норма). Максималните денонощни
валежи, много преди глобалното затопляне са със сравнително ниски стойности за
умерено-континенталната планинско-котловинна част на България. До 1959 г. те при
Петрохан са 111 mm,
Ботевград – 129 mm,
хижа Амбарица 156 mm,
Габрово
130 mm.
Известни са поройните валежи в долината на р. Росица през тридесетте години на XX век, Ихтиман 131 mm и др. В извънпланинските райони с
умерен континентален климат особено високи са максималните интензивни валежи в
Цар Калоян (Разградско) на 7 август 2007 г. – 291 mm/за 24 часа, предизвикали огромно
наводнение.
В
условията на преходноконтинентален климат интензивните денонощни поройни валежи
са най-обилни и по-чести в България в черноморското крайбрежие и Източните
Родопи. Ето някои данни от преди глобалното затопляне, което сега обявяват за
главна причина. За България сред най-характерните максимални денонощни валeжи са
с количества между 100 и 200 mm.
В Черноморското крайбрежие те са: на 20 август 1951 г. Варна (Слънчев ден) 342 mm, Варна (града) 258 mm, река Батова 222 mm. В Източните Родопи в Златоград на
4.02.1963 г. са 216 mm
и на 3 октомври 1970 г. – 234 mm,
в Чакаларово на 18.02.1968 г. – 226 mm и на същата дата в с. Кирково – 210 mm (по Д. Димитров и Ст. Велев, 1982
г.). През периода на глобалното затопляне в Златоград са регистрирани максимални
денонощни валежи през 2020 г. от 168 mm/за 24 часа.
През
2014 общественото внимание бе привлечено от интензивния проливен дъжд и
наводнение в кв. Аспарухово – Варна. Там и тогава (19 юни 2014 г.) се извалява
за половин час 138.8 mm
дъжд, а през периода 15-20 юни 2014 г. количеството на валежите е 382% от
месечната норма на валежите в тази част на страната.
Средните
за страната максимални денонощни валежи
след 1990 г. са с различни величини през отделните години: 1993 г. –
36.9 mm;
2005 г. – 71.9 mm
и 2020 г. – 43.5 mm
(по НИМХ). Сегашните валежи в Западна и Средна част на Старопланинската област
и Софийско са в параметрите на средните стойности на максималните денонощни
валежи – 30-50 mm
за 24 часа. Пак по данните на НИМХ потенциално опасните денонощните максимални
валежи са тези на и над 60 mm/за
24 часа. А такива валежи е имало многократно по-високи през други последните години – преди и по
време на глобалното затопляне. С високи стойности са те през 2005 и 2014 г. По
същество тези стойности са отклонения (флуктуации) от средните стойности. Но
подобни флуктуации има и през други години, но на отделни места. През 2020 г.
те са в Сапарева баня 96.8 mm
и
в Рибарица – 80.4 mm.
През 2021 г. (16.07.) в Трън максималните денонощни валежи са 99.3 mm/за 24 часа.
Всичко
посочено дотук разкрива, че максималните интезивни денонощни валежи са нещо
почти постоянно и би трябвало хората и властите в ежедневието си да се
съобразяват с този валежен риск за своето имущество и живот, особено, когато са
са от 30 до 60 mm денонощна
сума на валежите. А рискът произтича от вековния стремеж на хората, включително
и на българите, да живеят прекалено близо до водата и най-вече до реката. В
по-голямата част на течението на българските реки, най-вече в долното и
средното течение, откъм двата бряга има равна площ, наречена от географите
заливна речна тераса. Там най-лесно се изграждат жилища и придружаващи ги
по-леки помощни постройки, често пъти на равнището на земната повърхност и без
здрави основи и необходимата хидроизолация.
При
интензивен валеж и пълноводие обикновено реката залива тази застроена речна
тераса и нанася своите поражения. Източните квартали на София през 1922 г. са
развити в по-голямата си част в заливната тераса на Владайска река – Ючбунар,
Баталова воденица, Ташкова ливада, Коньовица. На 9 юни 1922 г. след интензивен
пороен дъжд Владайска река прелива и залива тези квартали. Съборени са
множество стотици къщи и други по-леки стопански постройки. Невиждано за
времето си наводнение в най-бедните квартали на София. Това принуждава
тогавашните власти да коригират течението на Владайска река, да изградят
подпорни стени, да издигнат и укрепят нейните брегове. През 1957 г. в Плевен
след проливен дъжд река Тученица и придошлите откъм Гривица води заливат града
в централната му част и промишлената зона. По главна улица тече река. След
оттичането на водата на уличното платно остават
наноси с мощност от 80 сантиметра. След това градското ръководство изгражда
специализирана отводнителна система и в Кайлъка два микроязовира на р. Тученица,
които да поемат високите води на реката, както и един микроязовир край Гривица.
Изграден е отводнителен канал южно от града, който да отводнява южните склонове
и събира водите от доловете, притоци на р. Тученица. И оттогава до днес няма мащабни
наводнения в Плевен. Тези два примера показват, че има решения за
предпазване при риск от наводнения след интензивни максимални валежни
количества за денонощие.
Вече
три десетилетия българските общини са поставени в рискова ситуация. Държавата
прибира почти всичките им постъпления от данъците и ги оставя на минимално
финансиране. Тъй наричана диференциация на бюджетните разходи остава само мечта
за българските общини. Кметовете нямат реалните средства дори да заплатят почистването
на речните корита. И малкото средства, които имат не им помагат, тъй като системата
на обществените поръчки е така направена, че няма поръчка, която да не може да бъде
атакувана в съда и поради това общините не могат да вземат бързи адекватни
мерки. Потребни са не обществени поръчки, а собствени общински фирми по ремонт,
благоустрояване и поддържане на територията им, общински фирми, които да не обявяват
търгове за печалбарите, свързани с властта. В същото време медиите подстрекават пострадалите
граждани да обвиняват само държавата. Можем да чуем само: „няма държава“,
„държавата я няма“.
Няма
как държавата, концентрирала в свои ръце огромната част от данъчните приходи,
осигурявани предимно от бедните, да не е виновна. Нейната вина е допускането на безогледната сеч
на българските гори, дори в природни и национални паркове и резервати. Известна
азбучна истина, че гората е естествения регулатор на повърхностния склонов
отток – дърветата, храстите и тревите пазят почвата от разрушаване и отнасяне
от течащите води в речните корита. Гората забавя оттока на повърхностно
стичащите се води. Горската мафия унищожи огромни горски площи в страната за да
изнесе дървесината и да получи огромна спекулативна печалба, за сметка на имуществото,
здравето и живота на хората, страдащи от наводненията. А горската мафия се
развихря под благосклонното око на управлението на горите, на горските служители
от всякакъв ранг и лесничеите, издаващи разрешителни за т. н. „отгледна сеч“,
която е десетократно и стократно по-голяма от масовата сеч на дървесина.
Горските служители са сред най-бедната част (по заплата) в страната и за да
живеят по-добре (те и техните семейства) сключват сделки с дървената мафия да
не ѝ пречат да унищожава българските гори.
Главната
причина за голяма част от щетите след проливните максимални денонощни валежи в
България е политическият порой от харвардски некадърници, дошли да изпомпват
последните остатъци от жизнените сокове на някога могъщия български народ, от
българските евроатлантически кириакстефчовци – стипендианти на Сорос и „Америка
за България“, от представителите на обръчите от фирми на ДПС и на ГЕРБ.
Автор: Анко Иванов
17.06.2023
г.
Гр.
София
Източник:
Политкомент
