понеделник, 19 април 2021 г.

След изборите. Къде е лявото на БСП?

 

След изборите. Къде е лявото на БСП?

 

            Тези дни, след пленума на Националния съвет на БСП, слушам и чета, чета и слушам многократно предложенията на висшия ръководен орган на лявата социалистическа партия за подкрепа на ново правителство в Народното събрание. И това от името на над 80 000 членове на тази партия и над 400 000 гласоподаватели.  Дали нещо не разбирам?


От името на Националния съвет се предлагат няколко неща. В преамбюла на тази декларирана позиция на НС става ясно, че БСП няма да подкрепя каквото и да е правителство на ГЕРБ. Това е правилно – ГЕРБ е част на най-агресивното дясно пространство – Европейската народна партия, загуби обществената подкрепа в страната, виновник е за мащабната корупцията, установи еднолична диктатура и т.н. Второто ясно изявление е, че БСП няма да участва в правителство, предложено от „Има такъв народ“. И това също е правилно. Нали е ясно, че ръководството на БСП уж е на левия бряг на реката, а г-н Трифонов ясно каза, че той е на другия бряг на реката – т.е. на десния бряг, в дясното политическо поле. Но БСП била готова да подкрепи правителство на „Има такъв народ“ (ИТН), ако предложеният министър-председател е готов за реализацията на 5 неща. Това прилича ли на прикрита колаборация на лявото с дясното?


При срещата за консултации при Президента Радев Т. Йорданов от името на ИТН ясно обяви, че те биха правили правителство при втория мандат само в коалиция с „Демократична България“ и „Изправи се. Мутри вън“, а не с партиите на статуквото (ГЕРБ, БСП и ДПС). Следователно е възможна дясна коалиция понеже: ИТН е дясна популистка партия, която е на „другия бряг“;  „Демократична България е много дясна партия“, член на Европейската народна партия; „Изправи се. Мутри вън“ се обявява за защита на средния и дребния бизнес, т.е. партия вдясно от центъра.


Следователно НС на БСП е готов да подкрепи дясно управление без дясната ГЕРБ, но с изключително сигурна подкрепа от ДПС. И това съгласие е преди да се знаят намеренията на евентуално бъдещо правителство и е прикрито под обществената маска, че бъдещото дясно правителство да е съгласно за предлаганите пет конкретни действия. В света и в ЕС има редица десни правителства, които в кризисни ситуации, обещават по-често и макар и по-рядко реализират някои леви политики. 


Интересен е анализа на формулировките на тези пет позиции. След срещата при Президента вече става дума за четири позиции (по агенция „Фокус“).

На първо място е поставена необходимостта „от бързи и последователни действия за овладяване на пандемията“ и за смекчаване на нейните икономически и социални последици. Само че така формираното условие дава възможност за всякакви, дори произволни тълкувания. Доколкото са известни намеренията на другите парламентарно представени партии, и те са за подобни мерки. По такъв начин става ясно, че по тази „червена линия“ се появява известното социаллиберално послание „няма ляво, няма дясно“, т.е. има само дясно. А къде е лявото в така формулираната позиция? Къде са и защо не са поставени грижите за „работещите бедни“, за безработните, за хората под равнището на бедност?  Това първо условие на БСП е по същество позиция на всички останали парламентарни партии. В кризисна ситуация се търси решение. Но какво решение? В социална и здравна кризисна ситуация грамотните хора търсят леви решения.  

Къде изчезнаха прокламираните при откриването на 45 Народно събрание правилни идеи: „Помощ за домакинствата и младите семейства със специален пакет средства за деца с облекчение на младите семейства в кризата, преизчисляване на пенсиите, Законът за възрастните хора и т.н.“? Нали всички разбираме, че тяхната липса е своеобразен отказ от провеждането на лява социална политика.


На второ място е поставено изискването за „борба с корупцията, укрепването на независимата съдебна система и медиите и възстановява на парламентаризма“.   Е, как добре звучи това в ушите на „Демократична България“, особено ако се добави и оставката на Главния прокурор! Интересно, че всички (без ГЕРБ) в 45 –тото Народно събрание са за възобновяване на парламентаризма, сякаш те са извънпарламентарни партии. Сега те решават, сега от тях зависи всичко, или почти всичко.  Парламентаризма вече е възстановен. Трябват сега действия, а не празни приказки. Проблемите в съдебната система са проблеми на всички българи, но са проблеми най-вече на бизнеса, не толкова на отрудените и бедни хора. Корупцията я има поради това, че предимно богатите имат пари да корумпират значително по-бедните държавни и общински слуижители. Баба Гицка от Гол Тупан няма пари да си купи олио и захар, та камо ли да подкупва  съдията, прокурора, държавния и общинския чиновник. Може да им подари по някоя и друга полугнила круша. Борбата с корупцията няма начало и няма край. Въпросът е в размера. Така поставено изискването го приемат в по-голямата му част всички парламентарни партии. Но дали в момента на криза (здравна, икономическа и най-вече социална) разпускането на Висшия съдебен съвет е най-първостепенната  потребност на масата отрудени и бедни хора? Не е ли то потребност предимно на бизнеса?

На трето място е поставена т. нар. „ревизия на бюджета“ и други ревизии. Това е една непосилна задача за парламентарна комисия, съставена от народни представители с недостатъчна експертност на проверители и ревизори.  Ревизията е приоритетна цел на всички партии в Народното събрание, дори на ГЕРБ (за да протака и да не може да се извърши качествено).

На четвърто място е проблемът с оперативните програми с ЕС и преработен Националния план за възстановяване и устойчивост. За две седмици дали би могъл да бъде преработен Националния план за възстановяване и устойчивост? Така поставено условието е и изискване на всички партии в Народното събрание. Кое е новото ляво в него? В коя част и в какво да се преработи този Национален план? Преработка заради самата преработка ли?

На пето място е промяната в изборното законодателство. Това е искане на всички партии (без ГЕРБ). То е в най-значим интерес на две от партиите (ИТН и коалицията „Демократична България“) с искането за електронно гласуване и гласуване по пощата. При едни предсрочни избори това ще им донесе от чужбина много по-голяма подкрепа. То е в интерес и на ДПС с премахване ограничението до 35 секции в страните извън ЕС и възможността на незнаещи български език турци от Турция да гласуват за ДПС. Предвижданото за провеждането на изборите вътре в страната е по-адекватно на ситуацията. За демократизирането на изборния процес формално са всички парламентарни партии (без ГЕРБ).


В публикацията на агенция „Фокус“ за казаното от Председателя на БСП изчезна второто: борбата с корупцията. Дали е пропуск на агенцията или е съкратено от ръководството? Кой да ти каже?


Получава се така, че НС на БСП и парламентарната група на Коалиция за България са на всяка цена да се състави „стабилно правителство“. И поради това се предлагат уж „разграничителни“ линии“, които всъщност ги няма в направените 4 или 5 предложения. Те са, такива, че са възприемчиви за всички други партии без ГЕРБ, т.е. за всички десни. Забравя се, че кризата се бори не само и не толкова с „Анти ГЕРБ“ парламентарни действия, а с практически действия за нейното преодоляване, особено за бедните и онеправдани слоеве от населението. Вече стана ясно, че „Изправи се. Мутри вън“, не искат предсрочни избори, те не са в техен интерес. ГЕРБ е на същата позиция. Но в обществото остава усещането и че ръководството на БСП също се страхува от нови предсрочни избори. Този страх е подплатен с позицията, че предвид тежката криза е необходимо да се състави „стабилно правителство“. Страхът е, че след провала на парламентарните избори, при нови трябва на всяка цена да се промени следваната от ръководството продясна с по-истинска лява политика.


Но дали такава е целта на ИТН и на Демократична България? Те явно разчитат на продължаването на вълната „Анти ГЕРБ“ и „Анти Борисов“. Какво стабилно правителство може да има от три разнородни и с различни амбиции на ръководителите „протестни партии“ с едни десни пробизнес политически идеи и послания към обществото?


Ако внимателно се върнем към Платформата на БСП за изборите и обещаваните действия за първите сто дни при правителство на БСП и сегашните предложения за подкрепа на дясно правителство, ще видим, че са изчистени малкото леви предизборни обещания и позиции.


Ръководството на БСП, включително Националния съвет и Изпълнителното бюро, не можаха правилно да „прочетат“ след изборите политическата ситуация в страната и да разберат, че на България ѝ е потребна действителна лява политика, защитаваща интересите на труда, т.е. на: хората на наемния труд; самоосигуряващите се; занаятчиите, работещи в сферата на услугите с патент; дребния семеен бизнес. Това са хората, които с личен труд си изкарват прехраната и си отглеждат децата, а не използват капитала за постигане на печалба и живот в охолство.

 

Анко Иванов

Източник: Политкомент