Бегом марш по нанадолнището

 

            През последният месец в страната има невероятен бум на пандемията. От страна с едни от най-ниските показатели в Европа на заразени и починали, за няколко седмици плътно се приближихме към челото на „отличниците“ по брой на заразени и починали. Към 20 ноември 2020 г. в България при население от 6 951 482 души (към 1 януари 2020 г.) общо заразените с Ковид-19 са 118 418 души. Само през последното денонощие те са 3 983 душа. Общо за периода на пандемията са починали 2 788 души, а само на 20.11.2020 г. – 129 души.  Пандемичната криза започна да се чувства още през месец август, поради разхлабване на мерките и повишените трансгранични пътувания във връзка с туризма и почивките, допускането на публика на стадионите и спортните зали и т.н.. От 20 юни 2020 г. до 20 септември регистрираният брой на заразените се повишава от 755 на 18 819 т.е. ръст  за три месеца ръст с 15 064 души или пет пъти повече заразени. Средно за денонощие заразените са между 80 и 120 души.  През същите три месеца починалите от Ковед-19 се увеличават от 193 на 755 души или ръст 3.9 пъти. Кризисният период е от 20 септември до 20 ноември с ръст на заразените от 18 819 на 118 418 души или ръст от 6.3 пъти. Починалите са се увеличили от 755 на 2788 души или разлика от 2033 души. Особено значимо е нарастването на заразени и починали от 20 октомври до 20 ноември – съответно регистрирани заразени за един месец 87 891 души и починали 1780 души.

            Причините за този рязък бум на заразявания и умирания не в недисциплинираността и безотговорност на населението, както се опитват да ни внушават. И те имат дял. Но главното са непредприетите своевремнни мерки, и неподготвеността на здравната система, която вече третото правителство на Борисов унищожава, иска или не иска това. Причините за бума на заразяване и умирания са най- вече прекомерното нарастване на броя на масовите мероприятия, събирания, чествания на годишните (на личности, на университети, читалища, фирми и безброй други), банкети, другарски срещи, безсмислени военни учения, симпозиуми, конференции и т.н. Това бе съпроводено с липсата на граничен контрол срещу трансграничния пренос на заразата. Разбира се принос имат и започналите занятия в училищата и университетите, при които трудно се спазва дистанция, дезинфекция и дисциплина. В почти всички европейски страни през есента във връзка с т.нар. втора вълна на пандемията се предприеха решителни рестриктивни мерки, независимо от протестите и разгонване на протестиращи със сила. Само у нас властта си дреме и с това се влошава обстановката, влошава се финансово, ресурсно и кадрово здравна система. 

Този бум се оказа неочакван за властващите гербери и патриотари, както и за ръководните дейци на системата на българското здравеопазване. Те от май до септември дремеха по кабинетите или се разхождаха по курортите. Никой не мислеше за предстоящата трудна есен и зима. А огромната маса от качествени експерти и специалисти, мнозина лекари още през пролетта и лятото непрекъснато предупреждаваха за опасността от разрастване и усложняване пандемичната ситуация в България през есента и зимата. Предупреждаваха, но както винаги правителствата на ГЕРБ се интересуваха как повече да може да се краде, отколкото да се погрижат за здравето и живота на хората. По бойкопослушните телевизии бе даден безкраен телевизионнен ефир за мангъровци, които да внесат дезорганизация в прословутите три Д – дисциплина, дистанция и дезинфекция, към носенето на маски, към ограничаване на масовите събирания.

През последния месец обилно, от почти всички телевизионни екрани, в условията на страшен бум на пандемията от Ковид-19 в България, непрекъснато чуваме от политици, държавни мъже и жени (министри) две послания. Първото е, че сме с отслабени мерки, една от държавите с най-отслабени в Европа мерки. Но бумът на заразата и смъртта, видите ли, се дължал на хората, които не били спазвали стриктно мерките. Забравя се, че когато се разслабват мерките се понижава и дисциплината и отговорността на всеки за ежедневно сменящите се заповеди на Министъра на здравеопазването.  

Още през XIX век един от най-големите мислители бе казал, че хората са такива, каквито са обстоятелствата, в които живеят. И ако искаме хората да се променят, в нашия ковиден случай да станат по дисциплинирани и станат по-отговорни към мерките,  трябва да се променят обстоятелствата. Когато властта създава безредие, не можеш да искаш от хората да са отговорни  и дисциплинирани по отношение на мерките с борбата срещу вируса. Абсолютна дисциплина и отговорност не имало никога и в нито едно общество. Но дисциплината в обществото не е само личен акт и отговорност, а и предимно задължение на властта, която създава правилата и контролира тяхното спазване.  

Борисовата власт, и поддакващите ѝ патриотари, се луташе като пате в кълчища. Целият народ вижда , че властта няма ясна стратегия, ясен план за управление на кризата, не се справя с най-елементарните управленски неща, дори с логистиката на лекарства и прием и преместване на болни. Хората умират, чакайки линейка, умират в линейките, през входовете на болниците, линейките са разкарвани от болница в болница за да намерят свободно легло на тежко болен или дори на умиращ човек. Но министър Сачева е самоуверена, че властта се справяла с кризата, но видите ли, хората не били отговорни и не спазвали мерките, произтичащи от хаоса на властовите решения. Не съвсем точно е и определението, че правителството управлява кризата аварийно.  Дори мерките при аварийното състояние на здравната система са неадекватни на кризисната ситуация.  По-вярна е оценката на д-р Джафер, че кризата се управлява сама.

По същество България вече е във война с невидим враг, с враг по който не можеш да стреляш, който да бомбардираш, намушкаш и т.н. За да се победи подобен враг са възможни две стратегии. Първата е да не му се обръща  достатъчно внимание на Ковид-19 и който от гражданите на страната загине, е загинал и толкова. По Мангъров и неговите последователи от правителството и някои от медицинските среди, ще отпаднат сухите съчки от населението (възрастните и болните) и ще останат младите и здравите. Тази стратегия е антихуманна, тя не цени най-висшата ценност на човешкото общество – живота, но е много благоприятна за богатите, за бизнеса, който от ковидната криза реализира нови много големи печалби и се увеличават милионерите и богаташите в България.  Рестриктивните мерки, опазващи живота на възрастните и болните, нарушават идилията и кефа на богатите, реализиращи печалби от „индустрията на кефа“ (ресторантьори, хотелиери, кафеджии, собственици на игрални зали, нощни заведения, дискотеки  и т.н.). Втората стратегия, възприета в началния период на пандемията, е стратегията, че живота има предимство през бизнеса и трябва да се опази здравето и живота, да се предпази населението от разгаряне на пандемията и претоварване на здравната система. Нейният най-ярък последовател проф. Мутафчийски бе изолиран и се развихри печалбарското начало в битката с невидимия враг. Тази стратегия бе успешно реализира в редица страни, в които жертвите от тази война са незначителен брой.  В същото време икономиката им „не се счупи“ (по Б.Б.), спадът е незначителен, а някои от тези икономики вече имат ръст.

Освен „вината“ на народа, че нямал отговорност, не спазвал предписаните дисциплина, дистанция и дезинфекция (Кунчев, Балтов – „нека обществото да е отговорно“ и т.н.), има и втора отвратителна лъжлива мантра. Нея я чуваме от всички министри, герберски и патриотарски депутати и подмазващи се здравни кадри. Ежедневно заставащите пред телевизионните камери ни предлагат обяснението за провала с новостта на пандемията и че така е навсякъде в Европа и в света: Дариткова – „в Европа никой не е подготвен“; Захариева – „навсякъде в Европа има липса на персонал“ и т.н. Да, на калпавата власт народът ѝ пречи!

А сега да видим чрез данните дали „навсякъде“ е толкова дълбока пандемичната криза. И къде сме ние като държава.   На 20.11.2020 г. по данните на СЗО в света има население от  7 848 380 000 души. Регистрираните заболели в света общо по време на пандемията са 56 806 789 души, а само на 20 ноември са 647 713. Общо починалите в света са 1 358 871 души, а само през деня – 10 749 души. Това прави: средно заразени за света 72.4 души на 100 000 население и 0.82 души заразени за деня; общо починали 1.73 души на 100 000, а само за деня 0.01 души от населението на света. В България ситуацията е много по-влошена от средната за света.

Общо в света в момента по данните и определенията на СЗО най-кризизните райони са Северна Америка и Европа. Това не е случайно. В тези два големи географски района бе „успешно“ наложен търговския модел на здравеопзване, дори личните лекари станаха еднолични търговци в България. Второто е безкрайната свобода на придвижване на огромни маси от хора не само между селищата в държавите, но и между държавите, особено за туризъм, спорт и развлечения. Това е Европа без граници и символичната граница между САЩ и Канада. В богатите общества на Европа и Северна Америка е силно развита „индустрията на кефа“. Третата главна причина е преобладаващото разбиране на Европейската комисия и правителствата на много от европейските държави за хлабави мерки, „без локдаун“ за да не пострада бизнеса, да се увеличават богатствата на богатите, а да обедняват бедните, да се жертват голяма част от възрастното население и хронично болните.

Картината в ЕС е много пъстра – от безкрайно разхлабени и липсващи мерки до стриктни мерки и наложени ограничения, осигуряващи предпазване, дистанция между хората. Средната картина е значително влошена спрямо средната за света. В ЕС населението е 447 706 209 души. От тях за периода на пандемията са починали от вируса  230 293 души или смъртност от 51.4 на 100 000 население, а само за деня 6 712 души или 1.49 на 100 хил. В България показателите са над средните в сравнение с повечето европейски страни. Общо заразените за периода на 100 х. население са 1703.6 души, за деня 56.5 души, а при починалите за периода са 40.1, а само за деня са 1.9. Само по абсолютен брой на починалите на 20 ноември България е на осмо място със 129 починали от по-големите по население от нея страни като: Австрия (62), Гърция (59), Унгария (92), Португалия (69), Нидерландия (74), Чехия (116), както и редица страни извън ЕС.

Много по-тревожни са сравнимите данни на 100 хил. население. Ето някои от тях за общо починалите през периода страни с по-ниски показатели за общата смъртност под 40.1 на 1000 хил. (на България): Албания 23.1, Гърция (12.6), Турция (14.4), Сърбия (16.0), Естония 6.5, Беларус (14.4), Русия (2.4), Германия (16.6), Австрия (23.8), Дания (13.3), Латвия (5.0), Литва (17.9), Чехия (12.6), Австралия (8.45), Куба (1.14), Сингапур (0.44). На 20.11.2020 г. има редица страни с нулева смъртност за деня като: Китай, Република Корея, Виетнам, Австралия, Финландия, Словакия, Кипър. С незначителен дял починали са Израел 3, Ирландия 4, Сирия 5, Албания 11 и много други.      

В САЩ, западноевропейските големи и развити страни (Испания, Италия, Франция, Белгия и др.) картината е все още значително по-тежка от България. Това се дължи предимно на неолбералния търговски модел на здравеопазването, подценяване на интересите за опазване на здравето и живота на възрастните и болните и надценяване опасностите от стопанската криза.  Нещо не се чете в интернет и не се съобщава по телевизиите да се е „счупила“ икономиката на Китай, Австралия, Финландия, Дания, Словакия, Куба, Сингапур, Естония, Латвия и др.. Дори едни от най-големите туристически страни в Европа като Австрия и Гърция прекратиха екскурзиите. От това икономиката им не рухна и няма да рухне.  Това, което се прави в България прилича на преднамерено изоставяне на прfизвола на съдбата на част от населението, предимно на възрастните и хронично болните хора. Правителството явно е повлияно от намерението да спечели изборите и поради това жертва живот и здраве на стотици хиляди хора за да угоди на присъдружните му фирми и бизнесмени и предимно на бизнеса от „индустрията на кефа“, осигуряваща значими доходи на множество бизнесмени, но и развлечения и отдих на голяма част то богатите и средната класа, на високоплатените чиновници в министерства, ведомства, комисии, мениджъри на фирми, и т.н.. А всички те са значимата част от електората на ГЕРБ (Грабят ежедневно Република България).

Цинизмът продължава. Днес Дончев заявявя: Когато има необходимост от по-твърди мерки, те ще бъдат взети“. Кога? Последни от европейските страни ли? След като измрат още няколко хиляди души ли? Наскоро срещнах в интернет и се припомних една мисъл на Салвадор Дали: „Откаченият мисли, че е нормален, а аз знам, че съм луд“. Ако префразираме това изречение, може да изглежда, че властващите  твърде много си мислят, че са нормални. А ние обикновените хора (невластници) сме луди ли да им вярваме и да ги търпим?

Като държава много устремно се свличаме по нанадолнището към още по-жестока здравна криза.

21.11.20202 г.

Анко Иванов

Източник: Politcoment.blogspot.com

Нямало фашизъм в България ли?

 

Тези дни се навършват  80 г. от приемането на първо четене (20 ноември 1940 г.) от българското Народно събрание на фашисткият Закон за защита на нацията (ЗЗН). Неговият прототип е сходният закон във фашистка Германия.

Все по-често в българското публично информационно пространство, дори в научна и специализирана литература по история, политология, философия и други обществени науки се отрича съществуването на фашизма. В интернет пространството, всяка статия, всеки пост със съдържание за фашизма в България е обругаван, съпровождан с множество ругатни, цинизми и т.н.. Това го правят най-често наетите за паница леща тролове, служещи си с различни никове. Но има и една група от читатели в интернет, които априорно отричат съществуването на фашизма. Това най-често е продукт на незнанието и терминологичната обърканост.  Редица подобни отзиви има и под мои статии. Ето една реплика под статията „Груба фалшификация на българската история“ публикувана в Поглед.инфоо и препечатана от Факти.бг: „в Бългaрия нe e имaлo фaшизъм … имaлo e в Итaлия...aкo фaшизмa aвтoрa нa cтaтиятa гo cвързвa c Гeрмaния…мнoгo жaлкo зa нeгo…и oт тук cлeдвa чe cтaтиятa e фaлшивa...Гeрмaния e билa нaциoнaл-сoциaлиcтичecкa пo врeмeтo нa Хитлeр…тaкa ce кaзвa пaртиятa му…и зaтoвa ca нaричaни нaкрaткo нaциcти...“ (18.08.2019 г.).

Фашизмът  (от итал. fascismo, от fascio - съюз, сноп, обединение) е в три основни проявления: крайно дясна, националистическа и антихуманна идеология; радикално-екстремистко националистическо политическо движение; политически режим – открита терористична диктатура. Основните признаци на фашизма са: радикален национализъм (ксенофобия, шовинизъм, расизъм и антисемитизъм), подчиняване на всичко на интересите на нацията, сплотяване на нацията без класови, политически и синдикални противопоставяния и борби (еднопартийна или безпартийна система); етатизъм (държавата е над всичко, всичко е в държавата); тоталитаризъм, терор и насилие; антилиберализъм и антидемократизъм; антикомунизъм; демагогска пропаганда, ограничаване на свободата на словото и цензура; милитаризация на обществото и т.н.. Главното във фашизма са радикалния национализъм, тоталитаризма (държавата контролира всичко), терора и насилието. Целта е възраждането на нацията, нейното обединение и мобилизация за постигането на нейните национални идеали и интереси, независимо от използваните методи.

Между 1920 и 1945 г. в Европа има три основни доминиращи политически системи: либерализъм, социализъм и фашизъм. Главното за либерализма е защитата на интересите на капитала (богатите), за социализма – на работническата класа и трудовите хора (бедните) и за фашизма – интересите на стоящата над личностите нация и националните интереси.  

В България се забелязва тенденция от някои политолози, философи и историци да отричат съществуването в миналото на фашизъм в България. Има два подхода за определяне на наличието или отсъствието на фашизъм. Първият непродуктивен подход е сравнението с някакъв еталон на фашизма и най-вече на национал-социализма в Германия. И при отсъствието на някоя от нацистките характеристики в българските условия се отрича съществуването на фашизма у нас. Вторият подход за дефиниране на наличието на фашизъм е проявлението не на всички,  а на най-същностните черти на фашизма. Във всяка отделна страна фашизмът има своите специфични признаци и характеристики, но съдържа общите признаци.

Фашизмът е родово понятие (проф. И. Баева). То изразява общи съществени признаци на политическото явление фашизъм. Това общо (родово) по-широко понятие включва отделните видове понятия. Родовото понятие фашизъм не може да  съществува отделно от видовите понятия за фашизма. В родовото понятие са включени не всички черти на видовите понятия (италиански фашизъм, национал-социализъм, фалангизъм, монархофашизъм и др.), а само общите признаци (характеристики), тези, които ги има във всички видови понятия.

Фашизмът в отделната страна има специфична, различна форма. Както посочва Палмиро Толиати (Лекции о фашизме, М., 1974 г.) „дори в една и съща страна в различно време фашизмът има различна форма“. Подобна е и позицията на друг известен италианец (Умберто Еко, 1995) „фашистката игра може да се играе под много форми, а името на играта не се променя“, както и  „Фашизмът се превърна в универсален термин, защото човек може да премахне от италианския фашистки режим една или повече характеристики и той все още ще бъде разпознаваем като фашистки. Махнете империализма от фашизма и все още имате Франко и Салазар. Махнете колониализма и все още имате балканския фашизъм“.

По същество няма в света единна матрица на фашизма, с която да се сравняват неговите белези в отделни страни, в нашия случай България. Белезите на фашизма в Италия и Германия не съвпадат. Това не значи, че Италия или Германия не е фашистка държава. Не е случайно, че Роджър Грифин въвежда понятието „фашистки минимум“, т.е. минималните признаци на които трябва да отговаря определено политическо движение и практика за да се считат за „фашистки“ (Griffin, Roger (1991). The Nature of Fascism (1st Edition in the USA, ed.). New York: St. Martins Press.). 

Повечето сравнения в България с италианския фашизъм или с немският националсоциализъм често пъти акцентират върху отделни специфики, а не спрямо основните признаци на фашизма. Фашизмът в отделните страни на Европа не е копие на някакъв универсален вид на фашизма. Фашизмът като политически режим и политическа система се отличава с комплекс от признаци, които го правят фашизъм. Но в различните страни може да има различни признаци и да няма пълен комплекс от признаци на фашизма. Но може и някои от признаците да липсват, но главното, което пронизва всички признаци остава. Такъв е примерът с факта, че в България няма управляваща фашистка партия (но има редица фашистки партии и движения, представени и в Народното събрание) и няма изявен Фюрер или Дуче. Но това не отрича съществуването на другите признаци на фашизма, т.нар. от Грифин „минимални признаци“. Едни от тях са, радикален национализъм, антилиберализъм, антикомунизъм, ксенофобия и расизъм, терор и насилие, милитаризъм, демагогия.

Типичен признак на фашизма е ксенофобията, която при различните видове фашизъм има различни характеристики като расизъм, омраза, преследването и терор над други народности. В Германия, Хърватия и България има антисемитизъм, В Германия има и антиславянизъм, но него в България и Хърватия го няма, понеже това са славянски народи и държави. Но в България и Хърватия има антисърбизъм.

В България ксенофобията се проявява, както и в Германия предимно във формата на антисемитизъм. Той се разгаря след приемането на ЗЗН. И в България, както и в Германия, той е пряко свързан с радикалния национализъм. В дискусията по приемането на ЗЗН в 25 Обикновено Народно събрание (от 15 до 20 ноември 1940 г.) се приемат множество мерки срещу евреите и масоните. Мотивировката е свръхнационалистическа. Ето например, в мотивировката на вносителите (Дочо Христов, Д. Андреев, Дени Костов и Ат. Попов) се пропагандира отстраняването на „всякакви елементи, които са чужди на неговата националност, когато той народът, престане да се въодушевява от всякакви интернационални (т.е. комунистически – б.м) и космополитни (т.е. либерално-демократични – б.м.) идеологии“, да се наложи „великия и свещен лозунг на националния егоизъм“, както и отричане правата на евреите, а права имат само българите (Д. Христов, Стен. днев. На 25 ОНС, II РС, 15 ноември 1940 г., с. 208). В изказването си Крум Митаков – създателят и ръководителят на крайнодясната фашистка организация Съюз на българските фашисти разкрива целта на неговата партия „постигането на величието на България“, „за осъществяване на абсолютната Сан-Стефанска Велика България“. както и „ограничение до минимум гражданските и политическите права на еврейската раса в България“. Той определя евреите като  „съзаклятници“, „паразити“ и „всяка сган от еврейската раса“(Стен. днев. На 25 ОНС, II РС, 19 ноември 1940 г., с. 228).

Върхът на разкриването на фашисткия характер на ЗЗН е постигнат в речта на Петър Габровски – министър на вътрешните работи и народното здраве. След това тя е издадена като самостоятелна брошура и разпространявана в страната.  В нея централно място има нацията, национализма, българското националното съзнание, което е „в кръвта на българина, то е силата на българщината“. В тази реч се защитава и фашисткия признак за етатизъм, държавата е не само политическа организация, но и стопанска, културна и социална организация. Добре известно е, че държавната намеса във всички дейности е проява на тоталитаризма (белег на фашизма), поставянето на общия интерес над личния, само чрез който „може да има развитие, да има напредък“. В нея реч има и антисемитизъм, чрез който се обосновава приемането на ЗЗН. Габровски твърди, че евреите имат „един национален фанатизъм“.

Като министър той се обявява против интернационализма и космополитизма и твърди, че „евреинът не може да се отърси“ от тях. А това са два основни признака на фашизма – антилиберализъм и антидемократичност, както и антикомунизъм. Той твърди, че „либерализмът … е националното верую на евреина …, това е негова национална черта“.

В речта ясно личи и фашистката демагогия, демагогия не само и не толкова по политически подбуди, а предимно на расова основа. В ЗЗН са записани драконовски антиеврейски мерки и санкции, но от трибуната на Народното събрание Габровски твърди, че „може да има, и има, и аз зная това, добри и почтени хора евреи. Може би това е много вероятно, това е може би сигурно, болшинството от тях да са такива“ (Стен. днев. На 25 ОНС, II РС, 20 ноември 1940 г., с. 256-259). Евреите са „добри и почтени хора“, но фашистите ги преследват всички. Фашизъм без демагогия и пропаганда няма.  

След приемането на ЗЗН са приети още 7 антиеврейски закони, създадено е специално Комисарство по еврейските въпроси, има масово интерниране на евреи от големите градове и най-вече е от София (около 20 000) в провинцията, дори масово преселване и забрана на евреи да живеят в централните части на някои градове, дори да влизат в тези централни части, да извършват принудително трудови дейност под шапката на трудови войски, да носят жълтите значки, на вратите в домовете им да има надпис, че в тях живеят евреи, изземване на еврейско имущество, изпращане на евреите от Беломорска Тракия и Македония в лагерите на смъртта в Полша и т.н..

                За милионите обикновени хора, живели в България през периода на гражданската война 1923-1944 г. (по акад. Г. Марков), е имало фашизъм и фашисти. Има продължителна антифашистка борба и победа на антифашисткия Отечествен фронт. Сега се премълчава участието на България във Втората световна война, бомбардировките на българските градове, партизанското антифашистки движение, масовия фашистки терор. В Париж при сключването на мирните договори (1947 г.) България е разглеждана като фашистка държава-сателит на нацистка Германия.  В страната е имало множество убийства на партизани комунисти и ремсисти, убийства на стотици невръстни деца и малолетни младежи и девойки, на отрязани и разнасяни партизански глави и т.н.

Отричането на фашизма говори само за възраждане на фашизма под нова форма – неофашизъм, често прикриван под булото на краен национализъм.

                   17 ноември 2020 г.

                    Автор Анко Иванов – д-р по философия

                    Източник: Политкомент

БСП и държавния бюджет: фризиране на статуквото или истинско реформиране

 

(За алтернативата на бюджета на ГЕРБ)

Предстои второто четене на проекта за държавен бюджет на Република България за 2021 г. Предлагат се промени в него. По проекта се изказаха и изказват безброй, предимно отрицателни мнения. Ръководството на БСП подготвя някакъв Алтернативен бюджет. За сега никой не знае неговите параметри, неговите приоритети. И ако се водим от досегашната практика на стойневите алтернативни бюджети на БСП, това ще бъдат промени в общата рамка по отделни пера нагоре (повече) или надолу (по-малко), т.е. фризиране на статуквото. И по същество се запазва крайно неолибералната (мутренски побългарена) същност на функциониране на държавата. Алтернативният бюджет на БСП ще подкрепи ли олигархично-мутренския неолиберален бюджет на ГЕРБ (Грабят ежедневно Република България), чрез социално фризиране с няколко изменения по пера нагоре или надолу, за отделните обществени сектори и дейности?

            Не е ли време БСП да промени подхода на модифициране на неолибералните бюджети и да се обърне към реформиране, към предложения, свързани с основните социалистически ценности на партията, записани н нейната Програма и Устав. Да припомним, кои са те. Ето как завършва преамбюла на Устава на БСП: „Най-ценното … е отстояването на интересите на широките народни маси, на принципите на социална справедливост и солидарност, равенство, републиканизъм, патриотизъм и интернационализъм“.

            Да разгледаме само някои от възможните предложения на „алтернативния бюджет“ през призмата на тези ценности и политики. И то в условията на жестока криза в здравеопазването, икономиката, функционирането на държавната власт, мащабната корупция, държавния рекет над фирми и лица и т.н.

            Първо, това са интересите на широките народни маси в кризисни условия.  А кои са тези най-жизнени интереси на обикновените хора, не на хайлайфа, не на бизнесмените (богаташите, т. нар. работодатели), не на политическата класа (истеблишмънта), не на новата номенклатура от калинки?

            А това е осигуряване на човешкото здраве и живот. Те са най-приоритетните, най-важните, първостепенни човешки права. Парите за здраве и спасяване на животите в бюджета да са предназначени за: решително увеличаване на заплатите на лекари, медицински сестри, фелдшери, лаборанти, санитари в държавните и общинските болници (с централно определени високи минимални равнища и стимули за поощряване при качествена работа); закупуване на съвременна медицинска техника, апаратура и необходимите им консумативи; осигуряване на необходимите висококачествени лекарствени средства в болниците и в аптечната мрежа; бърза реконструкция на държавни и общински болници и бързо създаване на специализирани нови болници за интензивно лечение на инфекциозни болни; опростяване на достъпа на гражданите до бърза и надеждна здравна помощ, въвеждане на електронните рецепти и свободен достъп до специалисти, без филтъра на личните лекари. Необходимо е решително повишаване на мащаба и ресурсите на спешната помощ чрез предвидени средства за техника (линейки, санитарни хеликоптери, и др.), оборудване и специалисти.

На обикновените хора сега не са им необходими военни кораби, с производството на които да се подпомогне немската икономика, както и военни самолети, с които не се решават отбранителните способности на страната, а се усилва НАТО и се подпомага американската икономика за сметка на малка и бедна България. Бюджетът за отбрана да стане на най-ниското равнище в ЕС, но достатъчно с него да се издържа българската армия – вероятно около 1%. 

В условията на криза, богатите се обогатяват, а бедните (широките народни маси) значимо обедняват поради: увеличаване на плащанията за лекарства, повишените цени на стоките от първа необходимост, дезинфекционни средства, доплащания в болници и за изследвания,   поддръжка на дома (топлофикация, електроснабдяване, водоснабдяване и т.н.). Това налага значимо да се увеличат доходите на: работещите бедни като се увеличи значимо размера на минималната работна заплата, а не само и не толкова на заплатите на чиновниците от централните ведомства и министерствата (калинковите гласоподаватели на ГЕРБ); изсветляване на сивата икономика; преизчисляване (индексиране) на пенсиите на принципа на приноса към пенсионното осигуряване, а не на принципа на социалното подпомагане, като за база се вземе най-малко 2016 г.;  повишаване на размера на плащанията за безработните и размера на детските добавки.

            В интерес на широките народни маси (обикновените хора) е държавната помощ да е с предимство към материалното производство, а не за „индустрията на кефа“: ресторантьорство, хотелиерство, ваканционен туризъм, екскурзии, барове, дискотеки, нощни клубове, игрални зали, фитнес-центрове, модни ревюта и т.н., т.е. местата и дейностите за удоволствия на богатите и на средната класа. Особено място би могло да  има осигуряването на държавни средства за значимо дотирането на земеделските дейности (зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство, животновъдство), подпомагащи изхранването на населението с пресни екологично чисти храни и осигуряващи  суровини за националното производство на храни и хранителни продукти. Значимо внимание следва да има чрез бюджета и помощта  на индустрията, която създава новото богатство и особено на тази свързана с ИКТ, с производството на хранителни продукти, лекарства, препарати за дезинфекция и битова химия и т.н., електронизация на административните и правни услуги на гражданите. Държавните инвестиции в условията на здравната и икономическа криза в сферата на строителството да се насочат не толкова и не само към крупните инфраструктурни проекти, а предимно към ремонт, изграждане и развитие на здравната и социалната инфраструктура.    

            Второ, принципът на равенството има реални бюджетно-данъчни измерения, а не само и не толкова осигуряването на равни политически права. Политическа смелост и принципност се изисква сега от групата на Коалиция за България в Народното събрание. Крайно необходимо е въвеждане в условията на криза не само на прогресивното данъчно облагане и на семейното облагане, към които се придържа вече много години ръководството на БСП. Необходими са и предложения за равенство в данъчните ставки на печалбата и доходите от стопанска дейност.  Сега има крещящо неравенство не само в доходите. Корпоративният данък за едрия и средния бизнес (АД, ООД, ЕООД и т.н.) е 10%. В същото време ЕТ (едноличните търговци), предимно в семейния, дребен бизнес, адвокати, лекари, дейци на културата, работещи в сферата на услугите и др. се облагат с 15% данък печалба. А едрите финансови акули много често притежават многомилионни дялове и акции, доходът от които им се облага (данък дивидент) само с 5%. Е, къде е равенството в плащаните данъци от Божков и подобните му притежатели на акции и дялове с тези на безкрайно многото дребни бизнеси? Няма равенство. А трябва да има. Ако ръководството на БСП е за равенството, то би предложило увеличението на данъка върху доходите от дивиденти от 5% на 15% (при средно около 20% в Европа). Сега над 7 млрд. лева приходи от дивиденти годишно в България се облагат с данък 5%, т.е. над 350 млн. лева, но при 15% данък това са  над 1 млрд. лева или с около 700 млн. повече. Това са пари, с които може да се увеличават доходите на пенсионерите и социалните помощи за безработни, инвалиди и т.н.  

            Вече посочихме, че в България, както и в целия свят, при кризата богатите се обогатяват.  За да се намали или поне частично да се ограничи неравенството е необходимо да се увеличи структурата на преразпределението на произведения БВП. Сега в държавния бюджет през годината от него постъпват между 35 и 37%. Това е най-ниското равнище в ЕС (до над 50% в някои страни) и по същество поради това сме най-бедните. В ЕС няма по-ниска или същата ставка на корпоративен данък. Най-близко до нас е Румъния с 13%. В повечето бивши социалистически страни корпоративният данък е между 19 и 21%, а в западноевропейските – около 30%. И много вероятно всички тези страни да са с по-високо жизнено равнище от нас поради по-високите корпоративни данъци. Крайно време е този данък да бъде приравнен към този на ЕТ – поне 15%. С това ще се увеличи делът на преките данъци (корпоративния данък).

            Трето, това е принципът на солидарност. В България този принцип е в основата само на дарителството. Ако му хрумне на богаташа, който може и да не си знае парите, може да дари нещо на бедни, болни, сакати, на болници, училища, църкви и т.н.  Но това в над 90% от случаите се прави с рекламна цел (пиар), а не толкова от съпричастност. Опитът с намаляване на ДДС за ресторантьорите, показа, че те са груби егоисти. Вместо да намалят цените, те прибраха десетки милиони и увеличиха своите депозити в банките. В момент на криза намаляването на отделни ставки на ДДС е повече популистко измерение. Българските бизнесмени си знаят, а и техният интерес е такъв – да извличат безбожно максимална печалба от всичко. На това не може да се разчита в тази кризисна ситуация в България. Пазарът не може да регулира и потиска цените надолу. Те само растат като тенденция нагоре. Поради това е крайно време солидарността на богатите с  бедните да получи  конкретно данъчно измерение. По подобие на почти всички страни в ЕС трябва да се предложи и да се въведе ставка в ДДС за т. нар. луксозни стоки и имоти. Това предполага социалистите да предложат повишена ставка при купуването на луксозни стоки на 25% или на 30% ДДС за бижута, златни украшения, луксозни автомобили и най-вече джипове, апартаменти и вили над 200 кв. м. полезна жилищна площ, семейни басейни, голф игрища, яхти, лични самолети,  вертолети и т.н. предмети на лукса.

            И още един аспект на солидарността – пенсионното осигуряване. Цялата система на пенсионното осигуряване е изградена на принципа на солидарността. В условията на сегашната криза този принцип става все по-актуален. Доколкото от СМИ се разбира, в парламентарната група на Коалиция за България има нагласа да се предложи увеличаване незначително на горния осигурителен праг. Сега ГЕРБ и патриотарите са за увеличаване на максималния размер на пенсиите, но за запазване на  за 3000 лева за максимален праг за осигуряване. Увеличаването над 3000 лева е израз на солидарност от страна на най-богатите и най-високоплатените държавни служители, експерти, мениджъри и т.н.  Не е нормално депутатите в Народното събрание да са за солидарност в обществото и пенсионната система, но да не им се увеличават пенсионните вноски, да не плащат осигуровки на равнището на основната си работна заплата.  Би било напълно нормално и естествено горният праг на осигуряването да стане 4800 лева, колкото е основната заплата на народен представител. По тази заплата се изчисляват заплатите на министрите, зам. министрите и други отговорни държавни експерти и служители в министерствата, централните ведомства, агенциите, комисиите и т.н., т.е. на безбройните държавни калинки. Подобно предложение ще засегне и мениджърите на редица държавни и частни фирми, кметове, ръководители на престижни големи частни болници, собственици на различен бизнес. Спекулации има по това, че редица програмисти в сферата на информационните технологии ще „избягат“. И без тази мярка една значима част от тях вече „избяга“ в полза на гръцкия бизнес, понеже гръцкото правителство има прогресивни виждания и намерения за развитие на дигиталните технологии и предлага високи възнаграждения, за разлика от българското герберско примитивно правителство.  Тази идея няма да се хареса на почти всички народни представители, понеже пряко ги засяга. Но тя ще се хареса на широките народни маси, ще разшири обществената поддръжка на БСП. Нормално е богатият да плаща повече за солидарното пенсионно осигуряване. Ако иска лично индивидуално да получава пенсия според осигуряването, нека да плаща повече в частните пенсионни фондове и/или да се застрахова.

            Разбира се, има и други мерки, които ако се предложат и реализират, в държавния бюджет ще се появят повече от социалистическите принципи. Само предлаганото до сега спиране на краденето на 10 млрд. лева, незнайно как изчислени, няма да има финансов и социален резултат в този исторически кризисен момент. Справедливо е да се иска премахването на корупцията и увеличаване на постъпленията в държания бюджета на повече пари чрез изсветляване на икономиката и намаляването на спекулата с обществените поръчки. Но дори и БСП да дойде на власт, то през 2021 г. от това няма да има значим принос към бюджета, тъй като държавния апарат е в ръцете на калинки на ГЕРБ и патриотарите със статут на държавни служители, които трудно могат да бъдат уволнени, тъй като прокуратура и част от съда са в ръцете на олигархията.

            Подобни предложения, на основата на социалистическите ценности, не са по силите и възможностите само на Данчев и Ваташки. За тях трябва не само и не толкова обсъждане в специализираните съвети на НС на БСП, а политическо решение от ръководството на БСП. Подобни мерки са в интерес на широките народни маси (обикновените хора), в интерес на равенството, солидарността и справедливостта, но не са по вкуса на редица членове на НС на БСП и на парламентарната група като бизнесмените Б. Гуцанов, А. Гагаузов, П. Кънев, В. Антонов, В. Лечева, Ив. Иванов, на неолиберала Р. Овчаров и други, както и на техните поддръжници неолиберали в ръководството на БСП и в парламентарната група.

            Политиката е за смелите, за тези, които в кризисна ситуация могат да предложат решителни мерки за излизането от кризата, но само и не толкова с измислената ставка 60:40, с раздаваните пари от прозорчето на джипката, с леките фризури на отделни пера на бюджета в плюс или в минус. Тези социалистически по своята същност мерки са непопулярни сред бизнеса, защото, засягат неговия печалбарски интерес. Бизнесмените, чрез своите „работодателски организации“ ще вдигнат вой до небесата. Соросоидни и жълтурковски икономисти ще вадят вода от десет кладенеца за да доказват как при криза не трябвало да се пипат, да се увеличават данъците и по същество искат да се съхрани значимото, непрекъснато и безконтролно обогатяване на богатите и обедняване на бедните. Подобно предложение би имало и сериозен отпор  и от други политически партии, но ще има подкрепата на синдикатите, които вече се произнесоха с предложения за повишаване на корпоративния данък на 15%. И най-важното – ще спечели симпатията и подкрепата на широките народни маси (обикновените хора), а не само на твърдия електорат на БСП.

            Ако БСП иска да спечели предстоящите парламентарни избори, то трябва да предложи на обикновените хора кратка и ясна програма, основана на социалистическите принципи на защита на интересите на хората на труда, а не на капитала (бизнеса, богаташите, работодателите и т.н.), трябва да се опре на ценностите за справедливост, солидарност, равенство. Сега излизането от кризата е патриотично задължение на всяка лява партия, задължение за оцеляване на бедните и болните, в крайна сметка за оцеляването на България. 

            15.11.2020 г.

            Анко Иванов – д-р по философия.  

Министър Ангелов, помогнете на личните лекари

 

Последните седмици, претоварената  здравна система на болничната помощ крайно се нуждае от помощта на личните лекари. И министерството на народното здраве (МНЗ) ги натовари с нови допълнителни задължения. В криза, като в криза, с повече товар за здравните работници. При хилавата здравна система, обезкървена от трите правителства на ГЕРБ, с емигриралите          по някои данни от интернет) около 30 000 лекари и сестри в Западна Европа поради мизерните заплати на здравните работници в България, натовариха с допълнителни задължения личните лекари.

А в България и личните лекари недостигат, крайно ограничени са и са също в по-голяма възраст. А в някои села ходят по веднъж в седмицата. В сегашната система те са претоварени не само с обслужването на много пациенти, но и с огромната бумащина, въведена от Здравната каса. Не само, че е много книжнината, но и тя непрекъснато се променя и предизвиква обърквания в правилата за лечение и за отчет на дейността.  В момента пред кабинетите на личните лекари се създава струпване на пациенти за Ковид-19, за оплаквания от други болежки, за направления за специалисти  и за издаване на рецепти на хронично болните. Писане, ама голямо писане. И в повечето случаи – излишно писане. А повечето лични лекари нямат медицински сестри и сами попълват всички данни.

В същото време Правителството и МНЗ просто лъжат обществото, че ще въведат електронизация на здравното обслужване. За една здравна книжка и нейното заверяване пациентите трябва да бият път до личния лекар, до районните поделения на здравната каса и обратно при личния лекар. А и тя е с много малко страници и често трябва да се презаверява. Не само това, но всеки месец или най-малко веднъж на три месеца хронично болните пациенти се редят на опашка  пред кабинета на личния лекар за издаване на рецепти със същите лекарства. В Гърция преди десетилетия въведоха електроните здравни рецепти. Но у нас МНЗ и Здравната каса явно са против улеснението на лекарите и на пациентите. Дори бившият министър (счетоводител) на МНЗ обеща в началото на пандемията че за няколко месеца ще бъде въведена нова електронната система. Явно той никога в живота си не е чакал пред кабинет на личен лекар.

            Вятър и  мъгла. Изминаха 8 месеца от обещанието, но експертите в МНЗ и в Здравната каса нищо не правят, т.е. няма резултат. И сега незаразените от Ковид-19 най-застрашени хронично болни с възраст над 60 години ще се наредят на опашката заедно с обикновените болни и тези с Ковид-19. Е, няма ли да се наруши рекламираната дистанция като изискване за профилактика. И пак ли пациентите ще са виновни, че не спазват дистанция. Каква полза от т.нар. безсмислени зелени коридори, които никой не спазва, когато дистанцията не може да бъде спазена не по причина на хронично болните в ДКЦ. 

Подобна е и картината с направленията, давани от личния лекар за консултации при специалисти.  Това е безкрайна мъка и за личните лекари и за бедните, каквито са повечето хронично болни пенсионери. Най-често чуваната дума е – няма. С „няма направление“ няма и ефективно лечение.

            Нещата са безпределно прости. Направете за два дни две неотложни административни мерки. Първата, дайте свободен достъп до лекарите специалисти на пациентите. Ако пациента го болят очите той няма да отиде при кардиолога, а ще отиде сам при офталмолога. Хората са достатъчно грамотни за да ориентират при кой специалист да отидат. Лекарите-специалисти няма да се претоварят, поне в условията на пандемична криза, когато намаляват желаещите да си обръщат внимание към някои по-маловажни болежки. Но ще се спести време на личните лекари и ще се избягнат безсмислените рискови контакти пред кабинетите им.  

Втората административна мярка е всеки хронично болен само с рецептурната книжка да си купува лекарствата и то за продължителен период от време (напр. година). Той да посещава личния лекар, само когато се нуждае от ново лечение и промяна на лекарствата в тази книжка. А и тя може да се премахне. Здравната каса има информация за хроничните болести на всеки пациент със здравна книжа. Защо тогава тя се заверява? Аптеката винаги контактува със здравната каса по електронен път. Отчитането на купените лекарства може и трябва да става не с рецептурни книжни бланки, а с влизания и регистриране в масива на информационните данни за болежките на пациентите.

            Сутринта г-н Министър Ангелов призова за разум. Сега и той трябва да прояви разум, който предшествениците му от ГЕРБ не искаха да проявяват вече цели 11 години. Този разум ще помогне да се опазят рисковите възрастни и хронично болни пациенти (в условията на пандемия) и да се облекчат личните лекари. При това условие личните лекари ще могат по-активно и надеждно да се включат в битката срещу Ковед-19. Дано се справите и преодолеете чиновническият бюрократичен манталитет на служителите в МНЗ и в Здравната каса.

            10.11. 2020 г.

Къде са най-много заразените само за денонощие?

 

               Прочетох днес в уважавания сайт Fakti.bg, че близо 20 000 са заразените в Русия само за ден. И тази информация подавана от Д.Д.  е закръглена към по-високото. На 3 ноември 2020 по данните на Роспотребнадзор, използващ като източник данните на Световната здравна организация поставя Русия на 8 (осмо) място след САЩ (95 329), Индия (38310), Франция (36 330), Италия (28 241), Великобритания (20 078), Полша (19 364), Испания (18 669) и Русия (18 648), следвана от Полша (19 364), Германия (16 542) и др. Абсолютният брой на заразените с Ковид-19 в тези страни е много тревожен. Но за единица би следвало да се вземат не само броят на заразените, но и броят на населението за да може да се прецени каква част от него е заразено за денонощие. И тогава тревогата става много по-различна, както и внушението коя страна е с най-много заразявания.    

                Русия е с население 146 748 590 души. В сравнение с  Полша тя е с 3.8 пъти повече по брой население, но има със 716 души по-малко заразени за едно денонощие.  При почти равен брой на заразените за едно денонощие между Русия и Испания (18 648 и 18 669) Русия има 3.1 пъти повече население. Спрямо Италия Русия има с 9 593 души по-малко заразени, при 2.4 пъти повече население. Спрямо САЩ Русия има 2.25 пъти по-малко население, но има 5.1 пъти по-малко заразени. Подобна е картината и при общия брой на заразените  лица през целия период на пандемията. По този абсолютни цифри Русия е на четвърто място след САЩ, Индия и Бразилия. Спрямо Испания Русия има  1.3 пъти повече заразени, но 3.12 пъти повече население.  Подобни съотношения има и спрямо Великобритания, Франция, Испания – малко повее заразени, но при много по-голям брой на населението. Следователно спрямо най-развитите евроатлантически държави русия е с по-малък мащаб на общо заразените и на заразените през последното денонощие.   

               И така, абсолютните цифри са факт, но те не разкриват мащаба ва ковидовото бедствие. Броят на заразените през последното денонощие е факт – 48 648 в Русия. Но този верен сам по себе си факт не разкрива действителния мащаб на бедствието истинската картина. И у мнозина читатели възниква въпросът: „Този материал не е ли поредната русофобия и манипулиране на общественото отношение към Русия?“ Най-вероятно авторът (Д.Д.) не имал такава цел. Но понякога и без да искаш чрез благи намерения можеш да достигнеш до противоположен и неверен извод. Мащабите на пандемията в Русия, подобно на много други страни в света, са големи. Но те не са толкова много големи, както могат да изглеждат от единствен факт, без съпоставка с други верни факти.  

               Автор: Анко Иванов

               Politcoment.blogspot.com