За дупките в държавния бюджет и тяхното запълване

 

За дупките в държавния бюджет 

и тяхното запълване

         Почти непрекъснато в българското обществено пространство се чуват вопли за опасността от „пробиване на дупки“ в държавния бюджет. И това са воплите на жълтопаветната буржоазия на София, на олигархическите кръгове на ГЕРБ и ДПС, на стипендиантите на Сорос, на хранениците на „Америка за България“, на одъртелите юпита на Царот, на новопръкналите се „харвардци“, на учени-специлизанти в западни университети, на знайни и незнайни последователи на неолибералната икономическа и политическа концепция, дясно-бесни политически коментатори, антрополози, журналисти и т.н.  И всичко това в името на „бъдещите поколения“, които били ограбвани от сегашните.

            „Пробиваните дупки“ в бюджета станаха модни и през декември 2022 г., в навечерието на поредните извънредни парламентарни избори и то по повод на удължаването на стария бюджет. Повод за актуалното внимание към дупките станаха изявленията на служебния финансов министър г-жа Велкова на 9 декември 2022 г., че догодина бюджетът ще бъде на дефицит с 16 млрд. лева, че в Народното събрание има вкарани предложения за 6 млрд. нови разходи, а само за покриване на новата минимална работна заплата от 850 лева са необходими около 1 млрд. лева. В един от сайтовете това бе определено като „дупка в бюджета“. Апокалиптичната картина бе засилена следващия ден от служебния Министър-Председател г-н Гълъб Донев, че „увеличаването на минималната работна заплата по този начин е популизъм, както и че, с 1 млрд лева се „застрашава финансовата стабилност на страната“.   Брей, то било страшна тази работа да се увеличават доходите на бедните работещи, да се увеличават пенсиите! Ама те пенсионерите и бедните работещи „изяждат бъдещето на нацията“. Виж, богатите, олигарсите, измамниците и далавераджийте, народните представители само подпомагат държавата и наливат държавния бюджет и „осигуряват бъдещето на нацията ?!?!  

Това не е нова политика на служебното правителство, това е старата песен на десните-бесни неолиберали в България от времето на Ванчо Костов, Орешарски, Ахмед Доган, Румен Овчаров, царистките бивши юпита, Горанов, Дончев, Ананиев, комунистическите чеда Христо Иванов и Бойко Борисов. Това е непрекъсната двадесет и пет годишна обща антинационална политика, оставила българите в редовете на най-умиращата нация в света, на най-бедната нация не само в Европа. Това е онзи абсурден фундаменталистки неолиберален подход, водещ да убиването на България.

            И Донев и Велкова, както и всички грамотни хора, явно много добре разбират същността на антинародната неолиберална политика, но нямат сили и смелост да кажат на българския народ нещата ясно и в прав текст. На тази история с „дупките в бюджета“ може и е крайно време да се сложи край. За това си трябва нова икономическа и социална политика, опростен и действен държавен и общински апарат.

            Пробойните, големите дупки в държавния бюджет, не са в разходната част, а в приходната част, недостиг в приходите от преките корпоративни данъци.  В ЕС най-бедни са България и Румъния, в които има въведен смешен корпоративен данък, съответно от 10 и 13%, т.е. около три пъти по-малък от подобния данък във Великобритания и Германия и само за България около два пъти по-нисък от този в Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Литва, Латвия, Естония (в тях е между 19 и 21%). България е и с най-ниското равнище на трудовите възнаграждения. Има логика при високи трудови възнаграждения да има по-ниски корпоративни данъци. Обратното, това, което е в България е социално престъпление срещу народа. В България е въведена данъчна алогичност.  При най-ниските в Европа корпоративни данъци, българското производство е най-енергоемкото, с най-много разходи за енергия (електричество, природен газ, нефт и горива) и с най-ниски трудови възнаграждения. А цените ни са вече европейски. Следователно огромната печалба на българския бизнес отива за други цели, не за заплати, не за енергия, не за реконструкция и модернизация,  а за палати, самолети, вертолети, яхти, мерцедеси, предмети на лукса, вили у нас и в чужбина и т.н.

В условията на криза (пандемия и енергийна) българският бизнес получи милиарди левове преки и косвени помощи от държавата. А от къде идват тези пари? Разбира се, от държавния бюджет. А сега той се пълни на около 75% от косвените данъци, предимно от ДДС и акцизи. И какво правят българските правителства? Всички в хоро издигат лозунга: „Никакво увеличаване на данъците“, но виж намаление – може. И те целево безсмислено и популистки намаляват непрекъснато приходите в бюджета чрез понижаване на ставките от ДДС. Борисов подари на ресторантьорите на Дългокоско Алибегов ДДС от 20 на 9% и ресторантьорите лапнаха стотици милиони лева, без да намалят цените в заведенията и без да повишат заплатите на персонала.  По примера на Борисов и Нинова, с помощта на „харвардците“, подари на хората на Кукушева стотици милиони лева. Вместо цената на хляба да са понижи, тя се увеличи, но хлебари и брашнари глътнаха стотици милиони лева и съответно държавния бюджет обедня с тези пари. А някой да е констатирал, че цените на книгите и печатните изделия, дори учебниците са се понижили с намаляване на ДДС? Няма такова нещо. Българският бизнес няма ограничения в лапачката. То въобще за либералният бизнес далаверата и спекулата са на първо място, но при българския бизнес това е в най-едър световен рекорден мащаб. Следователно, ако се премахнат данъчните облекчения от ДДС за ресторантьори, хотелиери, хлебари, брашнари, издатели и т.н. в хазната ще се появят над 1 млрд. лева, които сега отиват в бездънния джоб на семейните богатства на редица бизнесмени, предимно на най-крупните.

По подобен начин стоят и въпросите с акциза. Растат цените на всичко, включително и на тютюневите изделия и спиртните напитки. И съответно производители и продавачи реализират печалби с и над 30% по-високи от преди пандемията и енергийната криза. Но акцизът у нас е замръзнал на равнището на отдавна миналото безкризисно време. Ако той се увеличи в разумни граници, поне с 15%, малко по-малко от официалната инфлация, в държавния бюджет ще се влеят по груби сметки не по-малко от триста-четиристотин милиона лева.

В България има огромна несправедливост, упорито невиждана от бизнес организациите, синдикатите и българските правителства. Тя е в размера на данъка върху доходите на физическите лица и едноличните търговци. Едноличният търговец плаща 15% данък върху доходите си от печалбата на фирмата. Толкова, колкото препоръчва Групата на 20 –те най-мощни икономики в света през 2021 г. В същото време обикновеният работник плаща данък 10%, колкото и е данъка върху печалбата на банките, изнасящи 75% от печалбата си в чужбина. А крупните акционери и собственици на дялови участия плащат най-смешният, най-ниският в ЕС данък дивидент от само 5%. В България ежегодно като дивиденти се раздават около 7-8 млрд. лева. При 7 млрд. лева това са 350 млн. От данъчните декларации на някои богаташи се вижда например, че бившият министър от партия „Продължаваме подмяната“ Събев е платил 1 млн. лева корпоративен данък. Ако неговият данък дивидент, подобно и на данъка на Делян Пеевски, П. Кънев и други богаташи е 15%, колкото е данъка на едноличния търговец и колкото е подобен данък в редица други европейски страни, тогава той би платил в държавната хазна 3 млн. лева, а общо за страната ще се влеят още около 700 млн. лева. Но богатите не искат да плащат по-високи данъци. Поради това в България нито една политическа партия не предлага въвеждане на данък лукс, такъв какъвто има в повечето страни от ЕС. Таково предложение най-подхожда на БСП, но Нинова упорито мълчи и отбягва този въпрос

От данъка, акциза и таксите на бедните държавата формира помощите за богатите, т.е. беден богат храни. И храни наред, без избор, без потребност и на юруш.  Например, прословутите 25 стотинки на литър заредено гориво в автомобила. Това е прахосване на пари от държавния бюджет за некрайно нуждаещи се потребители, а за полза (по думите на министър Стоянов) на Лукойл. И то е несправедливо. Когато уж даваш на шофьора 25 стотинки на литър, включително на шофьорите на луксозни джипове, охранители на олигарси, на високоплатени народни представители, в същото време се увеличават цените на пенсионерските карти за пътувания в градския транспорт в София с 20%. Нинова и компания от политици от всички партии се сети за богатите превозвачи, но забрави за бедните софийски пенсионери, огромната част от които нямат автомобили, а някои от тях имат само инвалидни колички и проходилки. Разбираемо е герберастката Фандъкова да е против възрастните пътници в градския транспорт, но това е недопустимо неравенство, подминавано от социалистката Нинова.   

Подпомага се бизнесът безразборно. От нужда или без нужда. Правителството ако иска да въведе ред и порядък в помощта за бизнеса, би трябвало да поставя ясни изисквания. Например, за енергийна ефективност. Вече три години на хиляди български фирми се наливат милиарди левове пари без те да са мръднали на йота в понижаването на енергоемкостта на тяхното производство и обслужване. Те безкрайно пилеят енергия и за това получават пари от бедните чрез държавния бюджет. Могат да се намалят разходите и чрез забрана за помощи на български и чуждестранни фирми, работещи в България, но регистрирани в офшорки или плащащи данъци в други страни (Лукойл, Български морски флот и др.) или изнасящи печалбата си в други страни (75% от банките и застрахователните компании).

В същото време се осъществява антинародна дейност с изземването на печалбата на държавните дружества и фирми. Това ги поставя в неравностойно положение спрямо частния бизнес, защото от общонародната собственост парите се прехвърлят в касите и джобовете на олигархически и крупни бизнес структури. В същото време държавните фирми остават без бъдеще – без средства за модернизация, реконструкция и развитие. И то вероятно е направено целево за да бъдат с лекота и на безценица приватизирани от правилните купувачи.  

Важното е в държавния бюджет да се увеличават приходите, така, че те чрез развитие на икономиката и най-вече справедливите данъци на средноевропейско равнище да осигурят достатъчно приходи в бюджета за да се подпомогнат дейностите в социалната сфера и се увеличат доходите на работещите и на пенсионерите. Крайно време е да се повиши размера на осигуровките за пенсия и здраве поне с 2%. Сегашният размер е безкрайно нисък и в новите финансови и икономически кризисни условия осигурявана безкрайно ниска парична маса за финансиране на пенсиите. Освен това следва да се повиши осигурителния таван от 3400 лева на поне 10 000 лева, колкото са възнагражденията на богатите депутати в Народното събрание и ръководните дейци в централните ведомства. Това би било напълно справедливо, не само на всеки три месеца да си самоувеличават заплатите, а в министерствата и ведомства да получават несъразмерни парични бонуси.

Трябва да има и намаляване на държавните разходи в някои сфери и пера.  Крайно време е най-мощният административен апарат (след Брюкселската администрация) в ЕС с над 20 министерства и над 120 централни ведомства и с около 240-250 хил. чиновници  в България да бъде съкратен с поне 40 000 души, значима част от които са високоплатени със заплати, а част от тях и с много високи пенсии възрастни хора. ГЕРБ чрез раздутия централен, областен и общински чиновнически апарат (а и ДПС в някои области и общини) си осигурява редовно изборните победи.  Разумното съкращаване на този бюрократичен апарат, усложняващ живота на хората и на бизнеса, би довело до намаляване и на ведомствено осигурения парламентарен вот за свързаните с олигархията ГЕРБ и ДПС. Но в това направление ДП, ПП „Продължаваме подмяната“, БСП, ПП „Български възход“ и „Възраждане“ чрез техните парламентарни групи страшно мълчат. Намаляването на държавния и общински чиновнически апарат би довело до икономия над 1 млрд. лева  само от заплати, но има и намаляване на административните разходи.  

Някой пак ще ни каже, че това не е работа на служебно правителство. Може би е прав. Но никой не пречи тези въпроси служебното правителство в прав текст да посочи на българското общество и да предложи в Народното събрание конкретни частични промени в отделни закони. Иначе разговорите за „дупките в държавния бюджет“ стават празноговорене и баламосване на несведущата българска общественост.

 

12.12.2022 г.

Гр. София                                           Анко Иванов

БСП ще копае ли дъното или ще се оттласква нагоре?

 

            Преминаха поредните извънредни парламентарни избори в България. Нарастват политическата нестабилност и политическото озлобление. Във властта и към властта са се вкопчили властогонци от всички партии и от всякакви мащаби. Това за десните партии е нещо нормално, но за БСП не би трябвало да бъде така. Не би трябвало, но е така. В годините на прехода от социализъм към див балканско-ориенталски капитализъм БСП се опари жестоко. В нея бе наложен отгоре процесът на социал-демократизиране, а след това и на социал-либерализиране и неолиберализиране под диктовката на САЩ, ЕС, ПЕС и вътрешни властогонци. И този процес протече и тече под маската на социалистическа словесност. В последните години в ръководството се формира, метафорично казано, котерия от властогонци. А сега равносметката е жестока.

            Началото за Нинова бе успешно. Бе издигната и подкрепена удачна кандидатура за президент. Но след успеха в президентските избори бяха допуснати груби вътрешно-партийни грешки: отстраняването на по-ляво мислещите партийни дейци от всички възможни ръководни органи и позиции в партията и недопускането им за участие като кандидати в следващите парламентарни избори; разработената бе  продясна предизборна платформа с ляв социалистически изказ. В пропагандните предизборни срещи и интервюта през 2017 г., а и след това, на първо място бе поставяна непрекъснато позицията на загриженост и за защита на бизнеса. В БСП се започна една самоцелна вътрешнопартийна дейност за установяване пълно господство на десни политици. Променен бе Уставът на БСП и под маската на „разширяване на демокрацията“ бе проведен самоцелен пряк избор на Председател на партията. Всичката пара на партията в отиде в свирката, без двигателната сила за локомотива. И при най-малък намек за несъгласие с провежданата от ръководството на БСП дясна политика следваше отстраняване и дори изключване от партията, водене съдебни дела срещу социалисти за „клевета“. Във възлови организационни места се вкараха послушни хора, които уж нямаха място в БСП (Гуцанов и др.) и др. Освен по-левите социалисти (Миков, Стоилов, Мерджанов, Жаблянов, Божинов, проф. Добрева и т.н.) бяха отстранени ръководните дейци на редица партийни организации като тези в София, Пловдив, Казанлък, Видин, Монтана и т.н. Създадена бе конфронтационна ситуация с известни фигури в БСП и най-вече жени – М. Манолова, Д. Златева, Ел. Йончева, В. Богданова, В. Лечева, В. Дърева, В. Христова, Шаренкова и т.н. Не бяха подминати и мъжете – Анжел Вагенщайн, Станишев, проф. Б. Чуков, Ст. Владимиров, Крум Зарков, К. Паргов и много други. Конфронтационният стил се пренесе и в битката срещу съюзниците на БСП в лявото пространство. Коалицията „БСП лява България“ бе дърводелски ремонтирана и променена на „БСП за България“. Това бе явен знак пред обществото, че ръководството на БСП се отказва от лявата идея.         

Особено впечатляваща бе „външната“ конфронтация. В Народното събрание в речите на Нинова, и другите дейци на БСП, звучеше безкрайно рефренът за борба срещу ГЕРБ и Борисов. Хората искат да видят и чуят реална лява политика, а не само колко лоши са ГЕРБ и Борисов. И като я няма лявата политика, няма и леви избиратели. Политическото лидерство е не само да се говори конфронтационно, но и да се отстояват интересите на представляваната чрез партията значима обществена група.  Говореното е едно, а гласуването е друго нещо. По ключови въпроси в Народното събрание парламентарните групи на ГЕРБ и БСП гласуват заедно: за АЕЦ „Белене“, така че да се провали проекта; за хартиените самолети от САЩ; за избиране кандидатът на ГЕРБ Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ; избора на председател на комисията за регулиране на цените на енергията Иван Иванов? Тази външно-партийна противоречивост (едно говорим, друго правим) бе прикривана чрез битката с външния враг, вътре в БСП. Кой ли от дейците на БСП, неудобен на ръководството, не бе набеждаван за човек на Борисов и обругаван без доказателства? Отличителна черта, която се забелязва от всички в обществото е непоследователността, разминаването между обявени позиции и последващи действия, т.е. прекрачването на т. нар. „червени линии“.

Разминаването между думи и дела е най-опасното нещо за една политическа партия. Поради това се сринаха СДС, НДСВ, НФСБ, ВМРО, ДБГ, АБВ и др. А сега да припомним анонсираните преди влизането на БСП в правителството на К. Петков на т. .нар. „червени линии“.

Първата червена и най-важна социалистическа червена линия е грижа за хората на труда, бедните и онеправданите. Ръководството на БСП публично непрекъснато анонсираше, че се грижи за бедните, но по същество участваше в политиките за подпомагане и защита на интересите на бизнеса. Едно обещаваше, друго правеше. Още в споразумението с десните БСП възприе крайно дясната политика, че данъците на богатите няма да се повишават, а само ще се намаляват и че няма да има необлагаем минимум за бедните. Премълчано бе, че богатите в България плащат най-ниските в Европа корпоративни данъци, в размер колкото плащат и най-бедните сиромаси в страната и как върху огромните доходи на бизнесмените като дивиденти се плащат мизерните 5%. В повечето европейски страни този данък е 15-20%. Средногодишно в България са раздават като дивиденти около 7 млрд. лева и върху тях се начислява около 360 млн. лева данъци. Ако този данък е 10% то това ще са 720 млн. лева, а ако той е 15%, колкото е данъкът на едноличните търговци, то тогава държавната хазна ще получи над 1 млрд. лева. Два конкретни примера. През 2018 г. депутатът Делян Пеевски получава като дивиденти 7 609 002 лева и плаща данък само 380 450.10 лева. Бившият министър Събев за 2021 г. е получил като дивиденти 21.08 млн. лева и е внесъл данък от 1 054 000 лева. Ако този данък бе колкото на работника с минимална работна заплата (10%) той би трябвало да плати два пъти повече, или на Събев му „спестяват“ над 1 млн. лева данък.

Първата социалистическа ценност бе и е справедливост. Но тя е забравена много добре от властогонците от БСП в Народното събрание. Безобразно ГЕРБ, а и четворната коалиция намаляват данъка ДДС върху някои стоки в полза на бизнеса и в ущърб на бедните. Намалена ставка, но парите отиват не в джоба на масовия беден потребител, а в джоба на богаташа – производител и търговец. Така направиха хората на Алибегов (ресторантьори и др. подобни) – гушнаха парите от намаленото ДДС и приходът на хазната намаля с много стотици милиони лева. Така става и с нулевата ставка ДДС за хляба. Хората на Кукушева (хлебари, брашнари и др.) масово лъжеха, че намаляват цените, а те се повишиха с 30% плюс още 11%, които прилапват от намаления данък. Ето как изчезват парите за здравеопазване, образование, наука и култура.

Когато десните и левите мислят  и действат еднакво, дали левите са десни или десните са леви? На 31 август 2022 г. четем в Интернет, че В. Горанов заявил: „не е добра идея да се вдигат данъците“. Същият ден изявление и на Нинова: „няма да позволим вдигане на данъци“. Кой кой е? Пак ли си плюха в устата? Но не само тези двамата, а и Хр. Иванов, генерал Гном, Йордан Цонев, Каримански, Ас. Василев, К.Петков, Лорер и Събев. Всички са десни и са против увеличаване на безбожно ниските данъци на богатите и са за ограбване на бедните чрез безкрайно ниските минимални работни заплати и безбожната спекула на цените. Характерно за социалистическата лява политика е повишаване на данъците на богатите и намаляване на данъците на бедните за да се преодолее огромното неравенство и бедността в българското общество. В повечето европейски страни освен по-високи данъчни ставки за богатите (прогресивен данък) има и висок данък лукс. В България няма. Никой не плаща допълнителен данък за скъпи яхти, самолети, хеликоптери, дворци, диамантени накити  и т.н. Не се ли оказаха десните Борисов, Горанов, Хр. Иванов, Й. Цонев, Каримански, Ас. Василев и К. Петков от едната страна и уж левите Нинова и Р. Гечев от другата страна, по същество еднакво десни? Европейска ориентация ли? Ами ако сте европейци въведете поне  средните стойности на данъците на страните в ЕС за българския бизнес. Е, няма как с дясна данъчна политика да печелиш леви гласове? Демагогията на левите фрази вече не работи.

Отстъплението на десните пред ръководството на БСП за помощите за майчинството и безплатните детски градини бе с явна популистка цел, а не с трайно решаване на въпросите на отглеждането на децата и образованието им. Това много добре пролича в предизборната кампания, на която харвардците по повод и без повод твърдяха, че тяхна е заслугата за решаване на тези социални въпроси.

Втората червена линия, широко анонсирана от председателят на БСП, бе за неотстъпна позиция за приемането на Северна Македония в ЕС. И какво стана? Всички вкупом  запяха песничката „полегнала е Тодора“ пред самовлюбения Макрон и нозете на Урсула. Антибългарската същност на повечето „народни избраници“ от ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, ДПС, „Продължаваме подмяната“,  на  Б. Борисов, Плевнелиев, А. Доган и К. Петков е нещо присъщо. БСП вместо да заеме прокламираната твърда позиция се огъна, вместо да напусне правителството започна да ругае ИТН. Защо 22 депутати от БСП начело с майдановеца не гласуваха против антибългарското решение? Само четирима депутати от БСП проявиха мъжество и достойнство. 

Третата червена линия, отчитана като някакъв си невероятен успех на БСП, е повишаването на пенсиите и социалните плащания. А хората, пенсионерите (над 2.1 млн. души) са недоволни. Вместо актуализация на база 2020 или 2021 година и увеличаване на коефициента за отработена година до 1.5 се използва остарялото „швейцарско правило“. И какво стана? Почти всеобщо недоволство. Обявеното 10% увеличение средно от 1 юли 2022 г. бе крайно мизерно. В същото време официалната инфлация нарасна над 17% и до 30% за хранителните продукти и лекарствата. В резултат най-значимо увеличение на пенсиите имат богатите пенсионери от типа на Иван Костов, Левон Хампарацумян, Кр. Каракачанов и няколко хиляди други бивши и настоящи политици и депутати, бивши министри и зам. министри, бивши банкери и т.н. И с колко им се увеличиха пенсиите – от 1400 на 3400 лева. Който може, да включи процентомера.

Увеличението бе изчислено чрез пренебрегване на трудовия стаж и съвременното равнище на доходите. Увеличаваха се пенсиите на най-богатите и на тези без трудов стаж. Гьоков бе забравил, че е социалист и първата основна ценност на социалистите и социалдемократите е справедливостта. И той се гънеше и през ден баламосваше обществеността с всякакви нови по-високи размери на пенсиите. Обещаваше и не изпълняваше. Бе му достатъчно само да види единият харвардец и да изпълнява послушно всичките нареждания на десния финансист. И това ли било червена линия от БСП? Нещо повече всички депутати бягаха от повишаване на тавана за заплащане на осигурителните вноски. Той бе повишен незначително. В полза на високоплатените бизнесмени, чиновници, депутати, министри и зам. министри останаха милиони левове, а бе ощетена пенсионната осигурителна система. Гьоков бе забравил, че основният принцип на нашата пенсионна система е солидарността, бе забравил, че солидарността е основна социалистическа ценност. Той защитаваше не солидарния принцип, а личният егоистичен интерес на депутати и министри. И всички депутати от БСП гласуваха в полза на богатите и най-вече в своя лична финансова изгода. 

Идеята за актуализация на пенсиите чрез осъвременяване на база 2020 г. бе много добра. През 2021 г. тя бе провалена в Народното събрание от буквоедското, антипенсионерско отношение на тогавашната председателка на Народното събрание Митева (ИТН), на д-р Адемов (ДПС), и от десните градски буржоа от „Демократична България“. След това ръководството на БСП заемаше една объркана непрекъснато меняща се позиция в зависимост от капризите на харвардците. Ръководството на БСП се отказа от правилната и справедлива идея в интерес на заемането на четири министерски кресла. От 1 октомври 2022 г. само един от трима пенсионери ще получи мизерно увеличение на пенсията, т.е.  само 715 000 души.    

Четвъртата червена линия на БСП – никакви санкции срещу Русия, бе прегазена безцеремонно от олигархическата триада на ПП „Продължаваме подмяната“ с активното участие на ГЕРБ-СДС, „Демократична България“ и протурските русофоби от ДПС. Канадецът сам призна в Народното събрание, че Министерският съвет е обсъждал въпроса за отказа да се открие втора сметка в рубли в Газпром и България да продължи да получава евтин руски газ и всички са се съгласили да не се открива такава сметка. И никой от министрите на БСП не изрази публичен протест. А на това заседание нарочно не е воден протокол за да се скрие политическата отговорност на партиите и министрите. Инфлацията в България рязко скочи (до 49% в промишлеността), народът масово обедня. Ако това бе действителна червена линия, би следвало четиримата министри на БСП да напуснат моментално правителството. След началото на военната операция на Русия в Украйна, уж нямаше да изнасяме оръжие за Украйна. Пак „да, ама не“ (по П. Бочаров). Изнасяме го за Полша или други страни, но то стреля в Украйна. Законово търговията с оръжие може и да е изрядна, но морално – едва ли? 

Петата червена линия бе за премахване на търговския статут на болниците. Това бе една много добра идея, но по същество нищо не се направи. А българското здравеопазване е в трагично състояние. И това се отразява в най-високата в България смъртност в света. Само от Ковид пандемията в България починаха 37 711 (към 29.09. 2022). Огромно е доплащането на болните за лечение, макар че в Конституцията пише друго – безплатно здравеопазване. Вероятно средностатистически България е страната в света с най-много частни болници, които безогледно изпомпват ограничените финанси на Здравната каса. Да не говорим за цените на лекарствата и направленията за специалист.

В т. нар. „червени линии“ липсваха множество важни неща. Първото и най-определящото за качеството на образованието е отмяна на финансирането на училищата на принципа „парите следват ученика“, въведен от МОН под егидата на проф. Д. В. Това води до: закриване на стотици училища и оставане на малките населени места без училища; влошаване на качеството на обучението. От няколко стотици училища абитуриентите явили се на матура по български език през 2022 г. са постигнали успех под 3.00. Това се дължи на факта, че учителите не пишат слаби оценки и пускат в по-горен клас всеки ученик, понеже ще се загуби финансовата субсидия и ще намалят учителските заплати.

Защо бяха прекрачени предварително обявените червени линии? Главната причина е властолюбието, обхванало почти цялото ръководство на БСП. Не интересите на хората на труда, не интересите на социално слабите и болните, не интересите на бедните, а личните властови интереси. Власт не за народа, а власт за лична употреба. Влизането в правителството бе груба политическа грешка. България се нуждаеше от редовно правителство. И нищо не пречеше БСП да подкрепи правителство на първата политическа сила, без да участва в него, а чрез гласуванията да принуждава това правителство да спазва обявените червени линии и приоритети в социалната политика. Участието на лява партия в десни митинги, участието в дясна и крайно дясна политика, колаборацията с крайно десни формации нанесе идейни, политически, социални и електорални щети на БСП, особено през последните две години.

Лявата колаборация с крайно десните стана под мотото на фиктивния лозунг: „Да запазим евроатлантическата ориентация“ и да спасим бизнеса и икономиката в условията множество кризи. Е, как да повярват избирателите, че БСП е лява партия, когато нейните министри са ортаци с десните, участват пряко в провеждането на дясна политика. Ако в ръководството на БСП е останала някаква, макар и  незначителен частица от ляво социалистическо мислене и обикновено човешко достойнство, моментално трябва да си подадат вкупом оставките, а не да си играят на ромската улична игра „тука има –тука нема“, т.е. подавам-оттеглям оставката си. 

Чрез политиката на последните правителства на България, както и на четворното коалиционно, се извършава масово преливане на пари от джоба на бедните в сметките на богатите. От 2020 г. насам на частните фирми, на богаташите бяха наляти безвъзмездно множество милиарди левове от държавния бюджет. Бърка се в кацата с пари на държавния бюджет и се раздава безогледно. Ама за да дадеш на някого пари, трябва някой преди това да ги внесъл в касата. И от внесените ок. 75% са от ДДС, акцизи, мита и такси, т.е. от потребление. Бедните харчат почти всичките си пари за потребление, за най-належащите нужди. От потребителите на топлоенергия в крайната цена включват още и т.нар. на екологичен данък в размер на 37% от цената. По такъв начин общо около 3/4 от приходите в хазната се събират от бедните 90% българи и значителна част от тях се дават на богатите бизнесмени, т.е. беден богат храни.

Нещо повече бизнесът е хранен и чрез унищожаване на възможната държавна конкуренция. В последните си дни четворното правителство закри държавната петролна кампания. Тя бе създадена за да може чрез множество държавни бензиностанции с по-ниски цени на продаваните горива да принудят частните бензиджии да свалят поне малко цените. Оставени без държавна конкуренция частниците се развихриха и покачиха до небесата цената на горивата. И инфлацията скочи допълнително. По подобен начин стои въпросът и с идеята да се създаде търговска държавна аптечна мрежа, която да снабдява с лекарства на по-ниски цени болници, медицински центрове и аптеки, включително и да се открият денонощни аптеки във всички по-големи градове. По същество продажбата на лекарства не е търговия, а е същностна социална грижа.

Подпомагането на частния бизнес от държавата доведе до появяването всеки ден по време кризата на поне трима нови български милионери. Подкрепяни бяха всички, които искаха, независимо че почти всички те не увеличиха заплатите на работниците си. Държавата, и най-вече Нинова, достигнаха до нови високи в ограбването на държавната собственост. Някога се възмущавахме, че „постната пица“ на Дянков водеше до изземване на 80% от печалбата на държавните предприятия и по такъв начин те бяха декапитализирани. Депесарът Орешарски (седесар по рождение) малко се засрами и намали изземването от 80% на 75%. А сега Нинова като министър на икономиката постави рекорда – иззема се 100% от печалбата на държавните предприятия и чрез помощта за частните бизнеси държавата (т.н. народът) подхранваше частния бизнес. И това, когато десните продължават да твърдят, че държавната собственост била губеща! Губеща, ама храни частния бизнес!? А какъв е българският частен бизнес, който ние отглеждаме? Той плаща най-ниските в Европа трудови възнаграждения. Неговите фирми са най-енергоемките и най-изостанали в технологично отношение, с най-ниска обществена производителност на труда. В същото време подхранваните бизнесмени купуват лични скъпи имоти в чужбина, самолети, мерцедеси, строят палати и дворци за семействата, крият парите си в офшорни фирми, не плащат застраховките на работниците и т.н.

Това е положението. Каквато и предизборна програма да напишат сегашните ръководни дейци на БСП, вече почти никой извън партийните редици, не им вярва. А и не си прави труда да я прочете. Загубеното обществено доверие не се връща с използване на социалистическа  реторика. Дори леви присъщи за социалистическа партия намерения се приемат с недоверие поради практиката почти винаги това партийно ръководство да преминава поставените от самото него червени линии. Обявеното и насаждано в предизборната кампания самодоволство в участието в управлението се оказа фалшиво. На 2 септември Нинова твърди “Свършихме добра работа“ и заканата, че „политиката, която вършихме досега да продължи“, т.е. продължаваме да следваме десният курс.  Няколко дни по-късно депутат от БСП твърди: „Показахме, че когато влезем във властта изпълняваме поръченията си“!!!, както и безсмислието изречено от бивш министър от БСП (5.09. 2022 г.): „показахме, че каквото предлагаме като опозиция, го реализираме в управлението“. Да, когато бяхте в опозиция твърдяхте, че на власт ще въведете необлагаем минимум на трудовите възнаграждения, ще се въведе прогресивен данък на физическите лица, че ще се премахне търговския принцип в здравеопазването и т.н. „Добрата работа“ я свършихте като кучето на нивата. И хората разбраха това.  И това го потвърди социологическото изследване на Сова-Харис, чиито резултати (16.09.2022 г.) показаха, че две трети от анкетираните считат, че четворната коалиция неуспешно се е справила с управлението на страната. И един друг елемент, който отблъсна редица избиратели от БСП, бе внушението, че БСП ще продължи сътрудничеството с десните партии, че досега БСП е била сигурен стълб в стабилността на държавното управление на крайната десница. Ръководните дейци на БСП забравиха максимата, че „когато те хвалят десните, знай че не си ляв“. 

Предварителните резултати от изборите нагледно показват и още нещо.  В предизборната борба главните участници в битката за повече депутати в Народното събрание водеха своите кампании, насочени срещу главните си опоненти (или врагове): ГЕРБ-СДС срещу „Продължаваме подмяната“, прекратиха атаките срещу президента и само отвреме-навреме се заяждаха с БСП и мълчаха напълно за ДПС; ПП „Продължаваме подмяната“ и „Демократична България“ не атакува лявата БСП, а насочиха удари си върху ИТН и ГЕРБ-СДС и срещу служебното правителство. БСП в кампанията не критикуваше крайно десните „Продължаваме подмяната“ и „Демократична България, намали тембъра на критика към ГЕРБ, но съсредоточи цялата си политическа мъст срещу президента и служебното правителство, като че ли им предстояха не парламентарни, а президентски избори. Разбираема е злобата на седесара Калоян Методиев и на Свиленски срещу президента Радев, но е неразбираема позицията на ръководството на БСП, да обругава българския президент, за който са гласували над 90% от членовете на БСП и огромната част от лявомислещите хора в България.

За БСП предстои най-трудното – коренна промяна и връщане съм истинските социалистически идеи и ценности, към традиционната политика на изразяване и защитаване на интересите на хората на труда срещу посегателствата на капитала. А това може да стане само чрез коренна програмна, уставна, организационна и кадрова промяна, пълно обновяване на ръководните и координационни органи на национално и областно равнище, формиране на единен фронт на истинските леви сили с цел преодоляване на демографската и социално-икономическата катастрофа на България. 

Сега дилемата е, след като БСП достигна дъното на политическото блато, в което я потопиха, да продължи да копае това дъно или мощно да се оттласне от него чрез силна лява социалистическа политика и нови истински социалистически (не социал-либерални и и/или неолиберални) ръководни кадри, така мощно да се оттласне от дъното, че да излети от блатото на чист нов простор на действие.   

 

            3.10.2022 г.

            Автор: Анко Иванов – д-р по философия

            Източник: Политкомент

Аспекти на съвременното властогонство

 

Много отдавна в българското политическо пространство тече процес на противопоставяне на доскорошни близки приятели и дейци в политиката, понякога прерастващо в безсмислена политическа и лична битка. Тази борба обикновено е свързана с властта. Властовият нагон се проявява в твърде различни форми. 

Първата форма е отцеругателството. В политиката то е не само и не просто отказ от идеологията на своите родители и прародители, а преминаване в лагера на  техните идеологически и политически „врагове“.  Да вземем небезизвестния Росен Плевнелиев. Баща му и майка му са комунисти. Баща му, както пише в Интернет, е бил зав. отдел в ОК на БКП в Благоевград, а майка му секретар на ППО – цял живот работили за социализма, за братството със Съветския съюз и руския народ. Сега Плевнелиев е сред най-върлите антикомунисти, русофоби и евроатлантици. И това заради полотичиска власт и влияние. Не знам как са възприели родителите му това синовно отрицание на техния живот и дейност. Но си спомням как бившият Първи секретар на Благоевски РK на БКП – бай Иван Филипов (до 1987 г.)  през 1990 г. след като синът му Владимир Филипов (дипломат) премина на позициите на СДС и започна да ругае БКП, започва до отбягва, не можеше да погледне в очите, бившите си съратници от партийния апарат, другарите си от АБПФК. Подобен ярък пример за отцеругателство на идеите и дейността на своите родители и прародители е небезизвестния сега крайнодесен евротлантик, антикомунист, русофоб и т.н. анти… – Христо Иванов.  Дядо му по майчина линия (Недялко Бойкикев) е комунист политемигрант. Баща му е инженер, член на БКП. Майка му също членува в БКП, изключвана за антипартийна дейност, но възстановена и членува в БСП, участва в партийни ръководни органи. Следователно Хр. Иванов произхожда от комунистическо семейство, работило за утвърждаване и развитие на социалистическата власт в България. Подобен отцеругател и е Бойко Борисов, чийто баща също е член на БКП, но сега синът е яростен комунистофоб, американофил и туркофил.

Понякога, макар и като изключение, има по-сложни ситуации. Известният марксистки философ, изкуствовед, културолог проф. Исак Паси (1928-2010) е баща на известният български военнолюбец Соломон Исак Паси (кандидат за Генерален секретар на НАТО, привърженик на ядреното оръжие), яростен евроатлантик (шеф на Атлантическия клуб в България) и просемит, член на СДС, бивш министър на външните работи от НДСВ, известен антикомунист, русофоб и др. Внукът на проф. Паси, по закона за отрицание на отрицанието, стана член на БСП. Има и хиляди други примери за отцеругателство.

   Втората отвратителна форма на властови нагон е идеологическото и  политическо ренегатство и номадство. В неговата основа е не толкова преосмисляне на идейната и политическа ориентация, а предимно властовият и паричен интерес, т.е. „интереса клати феса“ (байганьовска ценност и морал). Обикновено ренегатите и политическите номади са най-яростните борци срещу идеологиите, политиките и кадрите на партиите, от които произхождат. И в това отношение в България има хиляди примери. Цецка Цачева е била комунист и член на БКП, но след това става убеден антикомунист и борец срещу комунизма, подражавайки на Бойко Борисов. В последните години в БСП на преден план е целево изтикан Явор Божанков. В интернет пише, че през 2014 г. Радан Кънев представя публично във Велико Търново Явор Божанков (син на известен крупен богаташ от Горна Оряховица) за младото лице на роилата се от СДС дясна партия Демократи за силна България (ДСБ). И сега този млад десен кадър (в лявата партия) в Народното събрание и от телевизионните екрани безкрайно громи вътрешната „опозиция в БСП“, „громи“ президента Радев и всички онези, които са против взелата го под крилото си лидерка.

Номадството е преминаване през множество партии като винаги ориентира за това е коя партия е най-близо до властта, откъде може да се вземат повече облаги – властови, а разбира се и пари. Това преминаване е пряко организационно или само политически чрез листи за Народно събрание и общински съветници и т.н. Един от тях е Кук-ку сценаристът Любен Дилов-син. Той е включван в листите на най-различни партии. Той е един от основателите и Председател на политическото движение „Гергьовден“, депутат в Народното събрание с листите на СДС, а сега и на ГЕРБ   

Третата форма на реализация на властовия нагон е т.нар. лична преданост към и лично лоби за ръководните дейци на определена партия. В почти всички политически партии в съвременния свят има формален или неформален кръг от политици около определена личност, твърде често наричан приятелско обкръжение (приятелски кръг като триадата в ПП), а понякога трябва пряко да се нарича политически мафиотски кръг. Това се оказва действаща политико-партийна закономерност. Да вземем Германската социалдемократическа партия (ГСДП) в края деветдесетте години на XX век. В нея има вътрешно противоборство между две основни групи (лобита), ръководени от Оскар Лафонтен (за по-ляв социалдемократически курс) и Герхард Шрьодер (за десен курс под девиза „няма ляво, няма дясно – има само крайно неолиберално дясно“). Шрьодер победи, стана канцлер и след пет години ГСДП се срина. Понякога тези „лобита“ се създават на идейна и принципна основа като нормални политически течения вътре в определена партия (Лявото движение в БСП). В съвременната българска политическа обстановка най-често лобитата се формират само като личностни властови структури, т.е. обединяват хора с мисълта, как чрез силната партийна лидерска позиция на водача ще могат да се докопат до властови позиции и облаги – народни представители, министри, зам. министри, областни управители, зам. областни управители, кметове, зам. кметове и т.н. Тези лобита се отличават с личностна преданост и послушание пред лидера и най-често – с яростно отношение към другите, които не подкрепят избраният от тях властоносец (политически самолетоносач) и най-вече срещу указаните им вътрешно и външно партийни лица, органи и т.н. Съставът на тези лобита е динамично променящ се, в зависимост от изгряването на „нова политическа звезда“ в партията (типичен пример ИТН, но и преди това „Атака“ и ГЕРБ).

Личната преданост към „грешно“ предпочетения лидер твърде често се съпровожда с раздяла с партийната и политическата кариера (справка д-р Дариткова от ГЕРБ). Тази практика на противоборстващи си лобита почти винаги води до създаване на (след победата на едното от лобитата) на т.нар. „лидерски партии“, а по същество това е формиране на диктаторски и дори тоталиитарен тип вътрешнопартийно ръководство. Всичко зависи от лидера (независимо дали е явен или маскиран, прикрит като Ахмед Доган), дори от неговите прищявки, колкото и немислими да са те на пръв поглед. В момента почти всички политически партии в България са от лидерски тип, с еднолична вътрешнопартийна власт. В тях няма вътрешни различия не само по идейни, а по каквито да било други и предимно политически основи. Има еднолична авторитарна власт с цел овладяване и държане под контрол на държавната и общинска власт (когато са управляващи). ГЕРБ с Борисов е еднолична тоталитарна партия начело не само във вътрешнопартийните отношения, а предимно държането под контрол на съдебната система, държавни и общински структури.

Личният авторитаризъм в БСП се формира и се използва с цел отстраняване от ръководството на всички, които са за някаква по-лява политика и против провеждане на крайнодясна политика от името на лява партия. И това се прави чрез тоталния лобизъм в колективните ръководни органи като ИБ и НС на БСП. С това лидерската лява партия се превърна в инструмент за дясна политика. Рано или по-късно лидерските партии се сгромолясват от прекомерните амбиции на техните лидери за неограничена власт и от липсата на реална реалистична оценка на политическите процеси в обществото. Справка – СДС на Иван Костов (Командира), НДСВ на С. Сакскобурготски, „Атака“ на В. Сидеров.

Крайната форма на политическия лобизъм е прякото и непрякото купуване на депутати и общински съветници (необходими гласове), дори на кметове, които сменят партийната си окраска заради запазването на властовата си позиция. Майстори в купуването на кметове и общински съветници са ГЕРБ, а в купуването и „отвличането“ от партията-майка на депутати са новите десни властогонци от ПП.

Четвъртата форма на властовия нагон е премълчаване и отричане на собствените грешки и „разкриване“ на политически враг (вътрешнопартиен или външен; реален или измислен), който пречи на лидера да постигне обещаните резултати, да оправдае преминаването си от едни на други политически позиции. С този подход се отклонява общественото внимание от отказа от основни и главни политически ценности за определена партия, често наричани „червени линии“. В ГЕРБ, всеки дори с най-малък намек за някакво различие бива „отстрелван“ моментално, без обяснение. Във „Възраждане“ и ИТН – следва напускане на партията. В БСП по образните средства на журналистката Мадам В.В. (по А. Доган) с „вътрешната опозиция“ се бори „правоверният“ лидер на партията.

Партийният „враг“ е твърде често външен, извън партията. Той е обявяван за „враг“ на идейна основа, но твърде често и на лична основа. Но това не пречи да се преминава от позицията за „борба с врага“ с позицията „колаборация с врага“ с цел овладяване на определени властови позиции. На този основа най-често се строят и политическите коалиции между леви и десни партии – т.нар. „големи коалиции“ в западните страни. В подобни случаи всичко се прикрива под смокиновия лист на „интересите на народа“, „борбата за преодоляване на кризата“ и т.н. Пример за такава безпринципна коалиция  е не само свалената наскоро от власт четворна коалиция, а и на последните местни избори в София, когато десните гласуваха за „лявата“ Манолова, а левите гласуваха за десните районни кметове. Основен външен враг на свалената четворна коалиция бяха ГЕРБ и ДПС – символи на мутрите и мутроолигархизма.

Много често външният враг е и персонален. С него се води всякаква борба и дори „война“. Такива непримирими врагове за Христо Иванов са Б. Борисов, Ахмед Доган, Пеевски, Гешев. С битката за „реформа в съдебната система“ се целят не само и не толкова преки резултати, колкото прикриване на асоциалния облик на „Демократична България“ и защита на интересите на богаташите. Нинова шест години на яве, навярно и на сън, се бори срещу „врага“ – Бойко Борисов. От две години тя вече има нов „враг“ – Президента Радев. Защо ли за нея Доган и Гешев не са първостепенни „врагове“ като Борисов и Радев?  

Петата форма на властовия нагон е разграничаването от благодетелите, т.е. липсата на благодарност (по българската народна максима: „Няма ненаказано добро“). Става дума  за  разграничаването от тези, на които по презумпция лидерът или ръководителят на някакво йерархично ниво би следвало да дължи благодарност. Тези, които са го избрали и не са станали обикновени послушници, а си мислят, че може да му влияят, да определят негови действия като „първи партиен ръководител“, обикновено биват отстранявани. Липсата на благодарност и отърсване от лобито, което е съдействало да бъдат избрани, е всеобща политическа закономерност в неолибералните общества.

Отърсването е много видимо в повечето партии. Да си спомним ли масовото „отстрелване“  и „отлюспване“ на министри и дейци на СДС, съдействали на Иван Костов да бъде избран за ръководител на СДС? Да си припомним ли в една съвсем млада партия като ГЕРБ колко души са останали, освен Борисов, от нейните основатели в ръководния екип? Тук става дума за „война“ не срещу „другите“, а срещу „своите“, тези които са ти съдействали да се издигнеш. Да, никой нов ръководител не иска да бъде политическа маша в ръцете на другите, а държи сам да води партийните дела и да определя политическата линия. Повечето новоизбрани забравят правилото на вътрешнопартийната демокрацията, че първият ръководител е пръв сред равни, а не е едноличен авторитарен водач.    

Особени са отношенията между този, който пръв предлага и работи за издигането на нов водач и новоизбраният лидер. Предлагащият често се надява, че ще бъде опекун на новия лидер, а обратно – новият лидер се стреми да се отграничи и да няма чувството на длъжник за някого за поста. Постепенно се формират напрежения, които прерастват в борба един срещу друг и преминават границите на политическата коректност. Интересни са отношенията между „направилият го“ и „направеният“ нов деец. За тях подсказва и интервюто на г-жа Нинова пред една от телевизиите и публикувани извадки от него в един корнелиански сайт (4.08.2022). Г-жа Нинова в явна форма твърди, че тя е „направила“ Радев президент:  „Президентът Радев има комплекс към хората, които са го създали. Мъжки комплекс към жената, която го направи президент“. 

Това, че някой някого е „направил“ президент, министър, виден политик и т.н. означава ли, че „направеният“ няма право на собствено мнение и на собствено поведение? А ако това е човек на най-високото място в България и олицетворява българския народ? Той трябва ли да бъде послушник на шефа на една партия? И вярно ли е това, което информационната агенция ЕЖК (една жена каза), че лидерката на една партия се е опитала да управлява президента чрез предложеният му от нея и назначен от него доц. Калоян Методиев? А Методиев е политолог, виден деец на младежкото СДС със социално-консервативни ориентации. Тези негови ориентации възприети ли са от партийната лидерка? Той ли е и подсказал да подражава на унгареца Орбан и да налага десни консервативни идеи и ценности в лява партия и да измества традиционните социалистически ценности? Методиев е за кратко началник на кабинета на президента (19.08.2019-21.09.2020) и е уволнен. Вероятно президентът е бил недоволен от социално-консервативните и седесарски съвети на своя съветник. Друг е въпросът, че президентът, навярно в стремежа да не бъде асоцииран само с БСП, назначи на този пост друг неподходящ кандидат (проф. Ал. Маринов) – виден ренегат от БСП, който си позволи (по негово самопризнание), вероятно зад гърба на Президента, да работи за измислената и несъществуваща дясна партия – „Продължаваме подмяната“.

След уволняването на Методиев от Президентство мнозина останаха с впечатлението, че започва първоначално скрита, а по-късно и (преди президентските избори 2021 г.) и открита „война“ на г-жа Нинова с президента. Последвалото участие на Методиев в мероприятия на БСП редом до Нинова и особено неговото назначаване за началник на нейния кабинет в министерството на икономиката дали не е една от предпоставките или пък формите на „войната“ с Радев? Има ли някаква духовна или духовно-идеологическа връзка между политолога Методиев и партийният лидер Нинова? Само да припомним, че преди изборите за Народно събрание, неговата социологическа агенция (РЕГО, просъществувала само от 2020 до 2021 г.) съвсем безпочвено публикува резултат, че БСП ще е победител в предстоящите избори с 28.2% пред ГЕРБ, който пък ще е с 25.6% (по данните от News bisiness policy; nbp,bg). Действително РЕГО позна резултата само на ГЕРБ – 25.8%, но надцени БСП с нечуваното за социологическо проучване разминаване с цели 13.1.

Твърдението, че „Радев има комплекс, към жената която го направи президент“  е крайно прекалено за политик от национално равнище.  Тук има няколко аспекта. Първият е, че е съмнително, че тя го е „направила“. Идеята за това Радев да бъде предложен за президент от името на БСП или от комитет, иницииран от БСП, на обществото не е доказано ясно на кого е. В интернет се върти една снимка от едно кафене с трима души, ама дали това е вярно? „Признанието“ на Нинова не го прави вярно по няколко причини. Най-важната от всички е, че всеки в БСП, а и извън него, може да предложи на БСП всякаква кандидатура за всякакъв държавен пост. А дали тя ще се реализира в БСП зависи от ръководните органи – Изпълнително бюро и Национален съвет. Ако е вярно твърдението на г-жа Нинова, че е „направила“ Радев президент означава, че тя е абсолютен вътрешнопартиен диктатор. И второто – Президентът не е „направен“, а е избран от българския народ. Независимо, че под диригентската палка на г-жа Нинова, лично мразещите президента Методиев (по кариерни причини) и Свиленски (навярно по семейни причини) започнаха и проведаха антипрезидентска предизборна кампания за втория му мандат, той бе избран от българския народ. Над 95% от членовете и симпатизантите на БСП убедено гласуваха за Радев и Йотова.  И не само те. Това не показва ли, че образно казано – тези тримата, а и поддакващите им ръководни дейци от БСП и присъдружни корнелиански журналисти, се разминаха с доминиращите обществени настроения в БСП и в обществото? Дали това не е някакъв вид комплекс (да кажат психолозите), да организираш кампания против своя кандидат за президент?  

Разграничаването на „направилия“ от „направения“ или обратното, не е новост в политическата практика. То е от дълбока древност. В съвременни условия, на конгреса на БСП май 2016 г., група дейци на БСП (Овчаров, Г. Гергов, К. Добрев, К. Янков, Стойнев, Паскалев, Асланов, Кутев, Бр. Аспарухов  и т.н. „направиха“ Нинова Председател на БСП. И след изборите за Народно събрание 2017 г. започна постепенното разграничаване от тях. Най-напред Паскалев и Асланов, след това А. Кутев и Гергов, К. Янков и К. Добрев. Да, избра я конгреса, но под диригентската палка на Овчаров и Гергов, със значимия организиращ принос на К. Добрев. Разграничаването, обикновено има две цели – подчертаване всесилието на лидера и подбор на лично предани кадри, готови на всичко за получаване на парче от властовата баница.

Въпросът пред българските политици и особено пред БСП, е не „войната с лицата“, с външните и вътрешни „врагове“ и „предатели“. Сега въпросът е за съдържанието на политиката. Ако лява партия като БСП продължи с участието в десни митинги, с провеждането на дясна политика, с прекрачването на всички леви червени линии ще загуби съществено. Безсмисленото плонжиране пред Козяк и яростната и икономически безкрайно вредна русофобия  на Демократична България, „Продължаваме подмяната“ и ГЕРБ ще им донесат избирателни щети.  

 

05.08.2022 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Политическото слънчасване в БСП

 

 

И пак е лято. И пак слънцето пече. И пак плажовете гръцки и български се пълнят от млади, здрави, прави и с прилични доходи почиващи. Пандемията си върлува, но тя е страшна за възрастните и хронично болните. На останалите не им пука. Кой жив, жив? Коя умрял, умрял? Какво толкова? Какво тук значи някаква си личност? Такава е Простокирчовата философия, покрепяна от Каката. На  по-младите и по-доходни българи им се живее потребителски – в ресторантите и баровете, нощните клубове, механите, дискотеките, курортите и т.н. Ето тава е пресечната точка на простокирчовата философия и соросоидния новобогаташки софийски хайлаф. Същият жълтопаветен хайлаф, платено покрепящ проваленото правителство на несъществуващата партия „Продължаваме подмяната“. А пък слънчасалото българско правителство за болните и възрастните не мисли, то си се грижи за пълняемостта на болниците, заетостта на болничните легла и натовареността на интензивните отделения. Животът е нищо. Статистиката е всичко за управляващите десни. Старите и болните, заплашените от Ковид-19  се редят до припадък на опашки за ваксина пред Столичната РЗИ, но К. петков, проф. Аргирова и доц. Кунчев държат „умни“ приспивни речи пред телевизионните екрани, загрижени за присперитета на бизнеса, а не жа живота на простосмъртните българи. Какво ги интересува управляващите, че бедните не могат да си платят писиар-тест, понеже отнеха това право на личните лекари?

Всички в България вече разбраха, че правителството в оставка е слънчасало и продължава да взема неадекватни за интересите на българския народ решения. Чак толкова е слънчасало, че не разбира, че вече е бита карта, че само то и тези от Козяк не са разбрали (или се правят, че не знаят), че в България на власт е приятелски олигархически кръг (триада) със задокеанска закваска. Само неофашистката градска десница в София (незнайно защо наричаща се „Демократична България“) нямат умора в слагачеството си пред повелителите им от Козяк – евроатлантици, комунистофоби и русофоби. Колениченето пред Макрон и Урсула разкри антибългарската същност на повечето „народни избраници“. Вероятно те се мислят за по-умни от българския народ и свободно плюят върху българското национално достойнство. То за Б. Борисов, Плевнелиев, генералът Гном, А. Доган и Карадайъ е нещо присъщо. А нали БСП, ПП, ДБ и ИТН бяхте против Борисов, Герб, Доган и ДПС! Защо депутати от БСП гласуваха заедно с българопредателите от ГЕРБ, ДПС и ДБ?

Явно слънчасването удари силно и поразяващо и БСП. Нейното ръководство, незнайно защо неречено Национален съвет, преди дни се събра за да засвидетелства своята неизменна обич към своя пръв партиен ръководител и да потвърди всеобщият български принцип, издигнат през 1928 г. от някой си Ст. Л. Костов, чрез устатата на неговия главен герой Големанов: „Партията може да остане без членове, но без кандидати за министри – никога“. Министър – над тебе небе, всички ти се усмихват, кланят и ръкопляскат, дори карайнодесните политици, политолози и журналисти. Да не говорим за властовия и друг келепир.    

Ние, които седим повечко на сянка, се опитваме да си спомним какво стана с определените от ръководството на БСП т.нар. „червени линии“. Явно е, че поради лятното слънчасване (или поради нещо друго) те са напълно забравени от ръководството. Те са някакво досадно минало, сега проблемите на нацията, държавата и хората са други и ръководството ще спасява държавата, бизнеса, а не бедните и онеправданите.  Дали за това Вигенин бе на внезапна политическа закуска на Козяк?

Първата червена и най-важна социалистическа линия е грижа за хората на труда, бедните и онеправданите. Тя бе прекрачена още със споразумението с десните, че в България няма да се повишават данъците, а само ще се намаляват. България е най-бедна, но в нея (спрямо целия ЕС) българският бизнес, богаташите, чорбаджиите, буржоазията, капиталистите, предприемачите, работодателите или както искате наречете хората, които ползват наемен труд, плащат най-ниските, най-смешните в цяла Европа заплати на работещите и най-ниските от собствения джоб данъци – 10% корпоративен данък, колкото е и данъкът на получаващият минималната работна заплата, по-нисък от данъка на едноличния търговец (15%) и под равнището на препоръчаният  от Организацията на 20 –те най-големи държави в света от 15%. Тези собственици на фирми, притежатели на акции и т.н. получават дивидент, за който плащат само 5% данък.  Годишно в България се раздават под формата на дивиденти около 7-8 млрд. лева, който носи данъчен приход в държавния бюджет от около 400 млн. лева. Ако данъкът е 15%, какъвто е в повечето европейски държави, то в държавния бюджет ще влязат три пъти повече пари. Ето това ли НС на БСП приема като социална справедливост? Но нали социалната справедливост е основна ценност, без която не може да си социалист! И каква стана тя? Намаляват данък ДДС за някои стоки, но парите отиват не в джоба на масовия беден потребител, а в джоба на богаташа – производител и търговец. Така направиха хората на дългокоското Алибегов – гушнаха парите от ДДС и приходът на хазната намаля със стотици милиони лева. Така става сега и с хляба. Хората на Кукушева се облажват от отмяната на данък ДДС от 20% за хляба и брашното.  При тази данъчна система, независимо от масовите оплаквания на бизнесмените всеки ден милионерите в България се увеличават с двама-трима. Нали е криза? Откъде се взеха тези пари?

Господа от Националния съвет на БСП, какво стана с необлагаемия минимум? Нали това го имаше в последните предизборни обещания на ръководството на БСП! Или на избирателите социалисти, на привържениците на БСП може да се обещава едно, но на дело да се прави това което искат крайно десните българофоби от Харвард.

Втората червена линия бе Истанбулската конвенция. Три дни след избора на четиримата социалисти-министри, България в ООН гласува в подкрепа на Истанбулската конвенция в противоречие с решението на конституционния съд. След като си на власт и имаш Споразумение, за това решение отговоря правителството. Няма как да е виновно служебното правителство на Янев за гласуването в ООН. Ако някой самоволно е решил да гласува в ООН, в противоречие с политиката на правителството с министри от БСП, защо този някой не е уволнен моментално?

Третата червена линия е за неотстъпна позиция за Северна Македония. И какво стана? Всички вкупом „полегнаха като Тодора“ пред самовлюбения Макрон, който освен всичко друго се оказа и формен лъжец – отметна се дори от собствените си  думи и обещания. Направихме евалла на Макрон и на Урсула. Само четирима депутати от БСП гласуваха против. Ето това се нарича „червена линия“ – можеш да я погазиш по всякакъв начин и по всяко време, с най-благи намерения и оправдания. В случая трябваше да има незабавно оттегляне на БСП от правителството и никакви преговори с предателската олигархическа триада на ПП. Но да си министър? Над тебе е само небето и задокеанският повелител. А двадесет и двамата депутати от БСП с гласуването „въздържал се“ не изиграха ли ролята на българопредатели, на Кириакстефчовци? И НС на БСП одобрява тяхното предателско поведение!  Е, как хората да гласуват отново за  такива депутати, предлагани им от ръководството на БСП.

Четвъртата червена линия бе отдавна посочена от ръководството на БСП. Но тя си остана в предизборното минало. Много добрата идея за премахване на търговския статут на болниците и здравеопазването е много добре забравена от ръководството на БСП. Пак високото слънцето над хоризонта е виновно, нали то причинява слънчасването под дебелата министерска сянка. То замъглява и мозъка на избирателите. Е, ама някои, макар и на значителна надпенсионна възраст, си спомнят за това, когато застанат пред касата на болницата, ДКЦ, здравен център, лекарския кабинет или в аптеката и лабораторията, да не говорим за зъболекарския кабинет. А там тези хорица ходят почти всека седмица, а някои почти всеки ден. И трудно ще забравят обещаваното и премълчаваното от НС на БСП за здравеопазването.

Петата червена линия е повишаване на жизненото равнище на пенсионерите чрез актуализация на пенсиите. През 2021 г. БСП започна активно, но паради предателското и вредителско отношение на тогавашната председателка на Народното събрание Митева, на д-р Адемов от ДПС, и антисоциалните градски буржоа от Демократична България, решението не мина. След това започна една объркана непрекъснато меняща се позиция на  БСП в съответствие с променливото се дясно-бясно мнение на харвардският финансист от Хасково. По същество ръководството на БСП се отказа от правилната и справедлива идея. И се започнаха едни безкрайно измишльотини, в някои моменти просто много приличащи на неистина. Старозагорецът министър на труда и социалната политика напълно се обърка в социалните послания. Всички, и през януари 2022 г., и през юли 2022 г., бяха неприятно изненадани от приказките за предстоящата актуализация на пенсиите. От многото непремерени приказки стана ясно, че от социалната политика на уж „левия“ министър на труда и социалната политика се облажиха десните и богатите. Спряха значимото увеличаване на горния пенсионен праг за богатите, понеже щеше да удари бизнесмените, народните представители, министрите, зам. министрите и висшият персонал в държавните агенции и министерствата. В същото време твърде значително повишиха тавана на пенсиите за богаташите и за  бившите седесарски, депесарски и царистки политически дейци от 1 юли на 2000 лева и 1 октомври на 2400 лева. Става дума за пенсиите на  лица като Иван Костов, Левон Хампарцумян, Ахмед Доган, Рамадан Аталай, Румен Овчаров, Орешарски и т.н.  Всички десни в българското Народно събрание с „левите“ от БСП гласуваха през бюджета на България от 1 октомври да има дясното преизчисляване ( а не обещаната актуализация) на пенсиите по фалшивото „швейцарско“ правило. И като резултат незначително увеличаване на отпуснатите пенсии преди 2007 г. – около 700 000 души. Останалите около 1 500 000 пенсионери по любимия израз на Любчо Пенев (а не този на Асен Василев) – „да духат супата“.  А тлъстата супа ще я изсърбат само богатите пенсионери с 2000 и 2400 лева пенсии.  Гласувайки с десните, левите се отказаха от едни от най-основните ценности на социалистическата партия – принципите на солидарността и справедливостта.

Шестата червена линия също отдавна е прекрачена – никакви санкции срещу Русия. Тя бе прегазена безцеремонно от олигархическата триада на ПП „Продължаваме подмяната“ с активното участие на комунистът ренегат-Борисов и протурските русофоби от ДПС, независимо, че над две трети от българите са признателни на Русия за Освобождението от турско робство. Ако това бе действителна червена линия, би следвало четиримата министри на БСП да напуснат моментално правителството. Да, но в смисъл на не.  След началото на военната операция на Русия в Украйна, наподобяваща американската операция в Ирак („Шок и ужас“), уж нямаше да изнасяме оръжие за Украйна. Пак „да, ама не“ (по П. Бочаров). Изнасяме го за Полша или други страни, но то стреля в Украйна и стреля от ръцете на въоръжените сили на Украйна. И къде стреля? В Донецка, Запорожка, Херсонска, Николаевска и Одеска област. А там преди почти 200 години се заселва огромна маса българско население, което допреди 30 години бе запазило българското си национално самосъзнание (около 240 000 т. нар. „таврически българи“). Наш бивш консул в Одеса споменаваше за около 20 български села само в района около Мариупол. Огромната част от това българско население укрофашистите лишиха от нормално обучение по български език, а на мнозинството имената бяха „преведени“  от български на украински – Никола стана Микола, Владимир стана Володимир, Алексанадр – Олександр и т.н. И срещу това, в значимата си част останало българско население, украинската армия и нацистките батальони стрелят с български гранатомети, автомати, български снаряди, куршуми. На пленените сандъци с гранати, снаряди и патрони пише не „Made in Polska“, а „Made in Bulgaria“. Законово търговията с оръжие може и да е изрядна, но морално – с българско оръжие срещу българи – едва ли? 

И за капак. Президентът реши третият мандат за създаване на ново правителство в българското Народно събрание да бъде връчен на БСП. И от името на БСП, както ни убеждава ръководството на БСП, предстои да се формира ново правителство на „Продължаваме подмяната“, ново крайно дясно, комунистофобско и русофобско харвардско-евроантлантическо, соросоидно, национал-предателско правителство. Лявата колаборация с крайно десните е в пълен ход. Ако членовете на НС на БСП имат някакъв, макар и  незначителен остатък от ляво мислене и човешко достойнство, моментално трябва да си подадат вкупом оставките. Дори само да се опиташ да формираш крайно дясно правителство чрез лява партия е унижение за огромната маса леви избиратели. И пак трябва да повторим. Не хартиената бюлетина, а провежданата дясна и антинародна политика и безкрайната колаборация с десните е причината за изборния колапс на някогашната мощна лява социалистическа партия на България. От този Национален съвет на БСП не може да се очаква нищо разумно. Той вкара в политиката от името на БСП група властогонци, намерили приют в  политическото ръководство на лявата партия.  

 

17.07.2022 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент