събота, 8 декември 2018 г.

Национален аналфабетизъм по герберски

Архиви под кофа с вода

(Дереджето на Националната библиотека показва що е то аналфабетизъм по герберски)

На 10 декември (27 ноември стар стил) се навършват 140 години от основаването на Националната библиотека. Тези 140 години са много значим период на дейност за развитието на знанието, науката и културата в България. И громен принос на работещите в тази институция. В нея се съхранява националната памет – стари архивни документи, старопечатни книги, печатно богатство от векове, съвременни национални издания. Огромна е литературата на български, руски, немски, английски и други езици.  И независимо от това сегашният празник е без настроение и патос. Няма я празничната атмосфера, има го притеснението за настоящето и за бъдещето на този изключително важен национален институт – просветен, научен и културен център на България. Църковният ритуал в приемното фоайе на библиотеката не може да разсее тревогата, не може да прикрие намаляването на читателите. 

Българските читалища и библиотеките изиграха огромна роля за възраждането на българския народ, за борбите за Освобождение, за просвета и култура. Националната библиотека стана силен продължител на това дело в нови условия. И близо 110 от тези 140 г. тя се развиваше по възходящ път, с изключение на Втората световна война. Но от почти 30 години спада ролята и мястото на Националната библиотека в живота на българите. И това е не само и не толкова поради появата на ИКТ и развитието и използването на Интернет.

Последните 30 години библиотеката работи в условията на неолиберален пазарен егоизъм. Девизът по-малко държава почти унищожи това национално светилище на знание, патриотизъм и култура. А по-малко държава значи и по-малко пари за всички библиотеки, включително и за Националната.  Кризата се задълбочава и Националната библиотека съществено изостава от потребностите на съвременното българско общество. Свиването на дейността и безпаричието пораждат огромни материално-финансови, стопански, информационни и типични библиотечни проблеми. Кои са главните проблеми?

Първо. Овехтяла, изхабена и неремонтирана сграда и сградни инсталации. Това са падащи парчета от корнизите и сградата е ограден с жълти ленти да предпазва минаващите, нищо че пред нея се снимат политиците и министрите. И така вече почти цяла година тя е просто опасна за минаващите софийски пешеходци. И на никой от министерството на културата не му прави дори външно впечатление. Водопроводът е износен и често има течове и аварии. Миналата зима падналият покрив една не уби читател. Първият сняг тази зима направи четвърта читалня мокро помещение с течаща в кофи вода и падащи отвисоко капки като в затвор на средновековната инквизиция. Крайно износена са електрическата система и осветлението. Поне половината лампи не работят или са нарочно отвити за да се пести електричество. Често пъти читателите не могат в каталога да видят избледнелите номера на книгите. В Националната библиотека са ликвидирани някогашните бюфет и стол. Сега те са превърнати в пиянско нощно заведение под името „Библиотеката“. И това вероятно е направено за някакъв скромен по размер наем на помещението. Ползваните от читателите маси и столове вероятно не са обновявани в по-голямата си част от времето на откриването на библиотеката (1953 г.). Читателите и ползвателите на книжния фонд, служителите на библиотеката няма къде културно да изпият по едно кафе, да побеседват, да обменят свободно мисли и позиция по научни въпроси и т.н.

Второ, финансово паричните проблеми са огромни. Отвсякъде личи недоимъка. Но това не са само мизерните заплати на персонала, не толкова битовите условия за читателите и за работещите, а се отразява предимно на съдържателната дейност на библиотеката. Насаденият в България чужд на възрожденските традиции неолиберален паричен егоизъм преобърна ценностите. Сега библиотеките, включително и Националната са сериозни недофинансирани, зависят от „вътрешни икономии“ на вода, електричество, топлина, светлина, ниски трудови възнаграждения, отлагани ремонти, както и на милостинята на т.нар. „спомоществуватели“ и дарители.  Ненормално е държавата да може да отделя по 80 млн. годишно за издръжка на окупационните ни войски в Афганистан, а да не може да отдели поне допълнително 8 милиона лева за хранилището на националната памет и история. Ненормално е да се отделят по 2 млрд. лева за приближени до ГЕРБ фирми за т.нар. „саниране“, а да няма пари за националната памет, история и култура. А може би си е твърде нормално при наложената у нас вълча система на финансиране на културата, историческите паметници, архитектурното наследство и т.н. А може би си е напълно нормално за хората, които вероятно никога не са посещавали Националната библиотека като читатели – Министър-Председател,     министър на финансите, министър на просветата, министър на културата, председател на комисията по култура в Народното събрание и т.н.

Трето, влошаващо се състояние на книжния фонд. От една страна той не се съхранява добре. Голяма част от книжния фонд се пази в помещения извън централната сграда, в редица отдалечени селски читалища и училища, при мизерни условия, наводнявания, мухъл, плъхове и т.н. Има, разбира се и някои недобросъвестни читатели, които режат, късат и драскат по книгите. От друга страна книжният фонд не се попълва пълноценно с излизащите нови издания на български език. Сегашната практика е да се разчита на добросъвестността на бизнесмените, които владеят издателствата. Издадена бе наредба те да предоставят определен брой книги безплатно на Националната библиотека, с най-малък брой от 6 екземпляра, както и за излизащите вестници и списания ( не по-малко от три броя). Но огромната маса новопръкнали се след Десети ноември книгоиздатели и собственици (едри, средни и дребни бизнесмени) на вестници и списания пренебрегват това изискване. Тях не ги интересува съхраняване и обогатяване чрез фондовете на Национална библиотека на националната памет и знание. Тях ги интересуват само единствено и безкрайно парите, по-голямото количество пари и по-значимата печалба. Те не се съобразяват с наредбите, правилата и морала в обществото. Тази либерална деформация се проявява дори при университетските издателства. Практика е изданията на издателствата на СУ “Св. Кл. Охридски“ и на УНСС да не предоставят предвидените от Наредбата екземпляри на Националната библиотека, да не говорим на библиотеката на БАН. И то заради  едни три лева за ползване на всяка потърсена чрез взаимообмена книга, която те да прибират в крайна сметка да изскубват от читателите. А кои са тези обирани читатели – докторанти, асистенти, доценти, журналисти, учители, публицисти, любознателни граждани и т.н., т.е. дейци на науката, просветата и културата. А нали тези университети са държавно дотирани?

От трета страна е силно влошеното попълването на книжния фонд чрез абониране и закупуване на чуждестранни издания – книги, списания и вестници. В последните 10 години Националната библиотека поради недостиг на пари крайно ограничи абонамента си за чуждестранни научни, популярни, политически и икономически, културологични  вестници и списания, за закупуването на научни издания във всички научни направления от основните езици – английски, немски, руски и др.. В Националната библиотека липсват дори елементарни чуждестранни справочни издания като например, енциклопедиите на Сърбия (Югославия), Македония, които поради близостта на езиците могат свободно да се ползват от значителен брой читатели.

Четвърто, решително изоставане на използването на съвременните информационно-комуникационни технологии. Правят се редица полезни неща като електронен каталог, като: обща информационна справочно-библиотечна система с други библиотеки като тези на БАН, СУ, УНСС и т.н., дигитализиране на малка част от вестници и списания, издавани до 1945 г., възможности за ползване на безплатен интернет в сградата на библиотеката и др. Но внедрената система за дигитализация е твърде тромава и пригодна за ползване предимно от компютърни специалисти и специално обучени хора. Поради забавената дигитализация и повредените стари издания по същество не могат да се ползват някои от тях. Направеното преди години фотокопиране е мъчителен и труден фонд за ползване от читателите. Примитивна е възможността в читалните да се ползват лаптопите. Хората се спъват в многобройните удължители за ползване на необходимото електричество за захранване. Като цяло липсва съвременна ИКТ среда за ползване на богатството на Националната библиотека.

Тези, а и някои други проблеми не са по вината на миналите и настоящото ръководство на Националната библиотека. Хората правят всичко възможно в условията на прекалено безпаричие да осигуряват поне елементарни възможности на читателите да се ползват от националната памет и съвременното знание, съхранени в богат книжен фонд. Проблемите са в политическия, образователно-културен и национално-патриотичен аналфабетизъм на управляващите. Аналфабетизъм разбиран не като липса на някаква обща култура, а аналфабетизъм  като разбиране и подход за опазване, обогатяване и развитие на националната българска памет, развитието на знанието и културата на българите, подпомагане на научното израстване, развитие и изява на научния потенциал на България. Този аналфабетизъм на сега управляващите се дължи не само и не толкова на тяхното базово образование и минала професионална дейност, а предимно на възприетите от тях неоколониални либерални подходи на провеждане на българската политика, включително и в сферата на културата, историята, образованието и науката. А има от кого и откъде да се поучат.

В тези дни по телевизиите ни показаха, как в страната с най-добро образование в ЕС (Финландия) пускат в действие в центъра на Хелзинки нова съвременна, нетрадиционна библиотека, построена с някакви си 100 млн. евро. Нима националното достойнство и грижа за националния интелект на България не струва поне някакви си 100 или повече млн. евро при многомилиарден държавен бюджет?

8 декември 2018 г.
Анко Иванов – д-р по философия

В-к  "Дума"

четвъртък, 29 ноември 2018 г.

Визионерството като политическа мания




            Един призрак броди над мутроолигархическа неолиберална България. Това  е манията за Визия за общественото развитие. Не разбираемите от всички термини като програма, идеи, схващания, възгледи, стратегии и т.н., а непременно „Визия“.

Почти всички, с изключение на крайно десните (бесните) малоформатни партийки и изперкали техни вождове, вече разбират, че преходът е сбъркан, че са нанесени огромни щети на България, че просто вече не може да продължава така. Да, ако развитието на България върви по този път, просто след няколко десетилетия страната ни ще стане демографската пустиня България, територия за населяване на ислямисти. Но почти никой не разкрива главната причина – възприемането и налагането от българските политици на крайния фундаменталистки неолиберален англосаксонски модел на развитие на икономиката. В България има крещяща потребност от същностна промяна, от нов социално-икономически модел на развитие. Не само призиви за борба с т.нар. „Паралелна държава“.

            И през 2018 г. като се започна едно визионерство, та свят да ти се завие. Като се почне от БАН, премине се през Визията на БСП (огласена на 21 юли), обединението на Ал. Томов, поредица от идеи, възгледи, предложения на поредица от малки партии, включително и Отечествения съюз и т.н. Те имат различна форма  и различно съдържание, различен обем и различна степен на радикалност на идеите за промяна. Появи се от печат и книгата на чл. кор. Иван Ангелов „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2040 г.“. готви се Визия и на АБВ. В общественото пространство се предлагат множество нови идеи за промяна. Общото във всички тях е неудовлетворението от сегашното състояние на българската икономика, от провежданата социална политика, довели до сигурна и трайна бедност и нищета на огромната част от българския народ, довели в най-голяма степен до продължаващата масова емиграция от страната и обезбългаряване на България. Но незначителна част от тези визии предлагат действителна радикална промяна за излизане от неолибералното статукво.  

Липсва обаче добре оформена в съдържателно отношение истинска лява социалистическа визия. В предложеният от името на НС на БСП проекта на документ има редица твърде добри неща, особено в социален прочит.  Липсва обаче комплексното виждане, основано на утвърдените в световната политическа практика ценности и принципи. Визията в сегашния и вид не е пронизана всеобхватно от социалистическите ценности и принципи. Предлаганите идеи и виждания не са единен цялостен комплекс. Има необвръзка на предлаганите социални мерки с адекватни промени на икономиката и финансите на страната. В същото време редица членове на БСП, партийни общински и районни организации правят рационални предложения за лява социално-икономическа политика. Такива идеи има в районите организации на БСП в София – „Красна поляна“, „Лозенец“ и др. , в някои общински организации в страната, в редица партийни организации и от множество редови социалисти.  

            Ако политиката е израз на интересите на определена голяма група от хора, то логично е тя да се формира отдолу-нагоре, т.е. в нея да се отразяват мненията и предложенията на низовите организации и членовете и симпатизантите на партията. Това с най-голяма сила се отнася за левите партии. Би трябвало да важи и за БСП, като единствената значима в България партия с ляво мислеща членска маса и симпатизанти.  Много преди огласяването на „Визията за България“ в редица организации на БСП имаше множество идеи предложения. Но те не бяха събрани, обобщени, обсъдени от комисията по идеологическите въпроси и положени в основата на Визията. Сега отново се повтаря ситуацията. И отново идеите най-вероятно ще бъдат заметени под килима в кабинета на Др. Стойнев.

            Заслужава внимание идеята на Общинската конференция на БСП – „Красна поляна“ Визията да бъде преработена основно и развита под мотото: „Всеки българин заслужава сигурен и достоен живот“. Всички разбират, че подобен документ (визия) е крайно необходим. Главното е в промяната на социално-икономическата ситуация в страната. Не просто стремеж на власт на всяка цена, а власт за решително подобряване на жизненото равнище на хората и чрез него да се минимизират щетите от емиграцията на българи. 

            Решаването на социалните въпроси и издигането на жизненото равнище не могат да станат без промяна на икономическата политика, без пряк отказа от неолибералното икономическо и социално статукво в България. Много добра е идеята на чл. кор. И. Ангелов за догонващо развитие. Колкото и редица кабинетни икономисти да твърдят, че догонването е невъзможно, поради развитите и на най-развитите, то тя има място. За съжаление България няма ресурси за изпреварващо развитие. Анализът на статистическите данни за социалното положение на хората и за икономическото развитие за равнището на преразпределение на произведеният обществен продукт показват, че в България нищетата и бедността се дължат на деформираната икономическа политика на страната. От една страна работодателите масово и поголовно се стремят да държат трудовите възнаграждения на почти долна мъртва точка, дори ако има как наетите да им работят без пари. От друга страна преразпределението на произведеният БВП е също на долна мъртва точка около 37%, при мераци на финансовия министър да спадне до рекордните за ЕС 32%, при средно преразпределение за страните от ЕС между 45-50%. В същото време данъчната система на България е безкрайно колониално деформирана. Около 75% от данъците са от групата на косвените данъци и такси.  И тази част на данъците през последните години под различни форми непрекъснато се увеличава, дори през местните данъци и такси, дори за старите коли на бедните работещи българи и пенсионери. По някои данни от Интернет в държавният бюджет приходът от корпоративните данъци (т.е. данъци на българския „бизнес“) е само 2.5 млрд лева, на наетите работници (данък на физическите лица) е 8.5 млрд лева. Къде е справедливостта? Къде е равенството? Къде е солидарността? А ако прибавим и плащаните предимно от наетите работници ДДС и акцизи, съотношението става драстично. В този ред могат да посочват и други несъответствия с принципите на социалистическата партия. А сегашното най-висше четирилицево ръководство (квадриум: Нинова, Стойнев, Добрев, Гаджева) се правят, че не виждат огромната несправедливост в социално-икономическото развитие на страната. И съвсем естествено тези проблеми липсват в проекта на „Визия за България“. Но за тези диспропорции се говори открито в множество организации на БСП.

            За да се излезе от тази ситуация НС на БСП, включително и квадриумът, трябва коренно да промени подхода и методите си на работа. Телевизионните и парламентарни изяви не са достатъчни. То си трябва политика, истинска социалистическа лява политика, а не само и не толкова фризиране на статуквото на неолибералната политика. Във в-к „Дума“ бе публикувано съкратеното становище на социалистите от „Красна поляна“. И там ясно е подчертана необходимостта да се приложат при преработката на визията три главни принципа:
1) Пълно съответствие със принципите, на които се основава социалистическата партия: свобода, равенство, справедливост, солидарност и демокрация; 
2) Отпадане на нови идеи и отказ от внедрени неолиберални идеи и практики като: насърчаване на по-дългото оставане на пазара на труда на хората в пенсионна възраст; поемане от държавата на осигурителните вноски (вместо бизнеса) при наемането на работа на родители с малки деца; въвеждане на преференциално ниски или нулеви ставки на данък печалба за икономическите дейности, които са приоритет; махането на тавана на пенсиите; делегираните бюджети в образованието. 
3) Реализацията на идеите във Визията да води до постигане на средното европейско равнище в социалната и финансово-бюджетната политика за период до 2025 г.
Към тези три принципа може и следва да се добави и четвърти:
4) В основата на преработката на „Визия за България“ да бъдат предложенията на социалистите и симпатизантите за истинска лява социално-икономическа политика, основаваща се на потребностите и на интересите на хората на наемния труд и на дребния бизнес, т.е. на хората които с личен труд изработват своите доходи, а не печелят от собственост. 

            Във „Визия за България“ следва кратко и ясно да се разработят няколко групи идеи: 
На първо място – идеи и предложения за решаване на главния проблем на българското общество – огромната бедност, ниските доходи и жизнено равнище и като следствие от тях - голяма емиграция, намалена раждаемост и демографска катастрофа.

На второ място за излизането от демографската катастрофа са предложенията за: значимо повишаване на доходите и равнището на живот в България; провеждането на политика, включваща решаването на социалните проблеми на децата, младежите и младите семейства. Значително увеличаване на детските надбавки за второ и трето дете на младите семейства, когато и двамата родители или поне единият е с висше образование; безплатно семейно общежитие за студентките-майки (редовно обучение) с деца до 5 г.; създаване на Национален фонд за строителство и поддържане на жилища за млади семейства с две и три деца; отпускане на нисколихвени, а при трето дете и безлихвени кредити на млади семейства за жилище; Мерки за прекратяване на ранното (под 18 г.) встъпване в брак и "раждане от деца на деца".  
       
На трето място са идеите за съществена промяна в пенсионната система като: повишаване на минималната пенсия за осигурителен стаж до равнището на 30% от средната работна заплата; максималният праг на осигуряването да се определя като 10 пъти размера на средната заплата, а максималната пенсия да е до равнището на средната работна заплата за предходната година.  


На четвърто място са идеите за осигуряване на достъпна, своевременна и качествена медицинска помощ и медицински грижа за всеки. В доболничната помощ: да се преоцени положението на личните лекари и прекрати използването им като администратори; да се възстанови статута на бившите поликлиники; да има пряк достъп до лекари-специалисти (без направления); електронни рецепти за лекарствата за хронично болните; премахване на здравните книжки; увеличаване капацитета, качеството и бързината на спешната медицинска помощ; премахването на спекулата и корупцията в търговията с лекарства и лекарствени средства.

На пето място са идеите в сферата на образованието, културата и науката. В средното образование основен акцент се поставя върху повишаване на достъпа и равенството в обучението и за културата на децата и младите хора, намаляване на огромното неравенство във възможностите за обучение и за култура между децата на: богати и на бедни родители; от т.нар. елитни училища и обикновените училища. В учебното съдържание приоритетни да са дейностите за развитието на: паметта, мисълта; адаптивност към променящия се живот; съхраняване на националната памет и т.н.

На шесто място са идеите за съществените промени в икономиката и финансите на държавата като основа за решаване на главните социални и демографски проблеми. Става дума за:
 1). Увеличаване дела на държавната собственост в произведения БВП от под 9% до средното 30 и 40% в ЕС, което ще позволи вливане в държавния бюджет не 10%, а 75% от печалбата на фирмите;
2). Повишаване на ставката на корпоративните данъци от 10% до средното равнище на ЕС на две стъпки: първа на 15%, колкото сега е за ЕТ в България и колкото е в Латвия и Литва и втора - 19-21%, както е в Унгария, Полша, Чехия и Естония (21%), с което ще се намали износът на национален доход и ще се подобри социалната политика;
3). Засилване солидарността и намаляване на неравенството в страната чрез: промяна в облагането на физическите лица чрез необлагаем миниум на доходите на равнището на минималната работна заплата, а максималните ставки да нарастват стръмно и достигнат 30%. Въвеждане на данък богатство (25-30% ДДС за някои луксозни стоки) и повишен годишен данък за дворци, яхти, самолети и др.. 
4). Непримирима борба: със спекулата в цените на лекарствата, хранителните продукти; намаляване на сивата икономика от 33% на ок. 11% (средното за ЕС), както и на контрабандата, корупцията и измамите с ДДС и криенето на данъци чрез промени в законите.
5). Въвеждане на мораториум върху приватизацията и концесиите на държавна и общинска собственост, природни ресурси и инфраструктурни обекти. 
6). Постигане на икономически растеж от 8-9% чрез по-висока производителност на труда, нови технологии и техника, по-високо качеството на труда, дигитализация, по-рационално използване на българските суровини; развитие на кооперативното движение (нов закон); защита на българското производство; засилен митнически, санитарен и др. контрол по границите.
7). Главното за земеделската политика е производство на повече и по-качествена селскостопанска продукция и храни, възобновяване отглеждането на традиционни за България култури, особено на екологично чисти плодове и зеленчуци чрез държавно стимулиране за качествена продукция и засилен контрол; 
8). Промяна в изготвянето на бюджета на страната. Прекратяване на заниженото планиране на приходите и раздаване в края на годината средства, по партийно или лично авторитарно решение на "свои" фирми, "свои" общини и свързани политически и икономически лица. В разходите дяловете от БВП да са за: образование и наука  6.0%, култура (1.5-2.0%); здравеопазване (5%), отбрана и сигурност (4.5%).
На седмо място е решителната промяна във функционирането на държавната власт и институциите: премахване на обвързаността на държавни органи и отделни служители със сенчестия бизнес, политическата обвързаност на служителите със партийни структури и лобизъм; активна защита на националните интереси пред структурите и органите на ЕС и международните организаци; Оптимизиране на администрацията, съкращаване на раздутия щат; засилване на правата и активността на държавните контролни органи и органите на сигурността, осигуряване на действена защита на живота, здравето, труда, дома; прекратяване на практиката на "раздаване" на обществени поръчки на фирми, свързани с политически партии, забрана за участие в търговете на офшорни фирми; осигуряване на по-високи и справедливи трудови възнаграждения и по-добри условия на труд на служителите на полицията, охраната на затворите и съдебните експерти, както и прекратяване на нерегламентираните връзки на служители на МВР с наркопласьори, крадци на автомобили и др., преатестация на всички дознатели, следователи и прокурори; повишаване на качеството на законодателната дейност на Народното събрание, повишаване на качеството и независимостта в работата на следствието, прокуратурата и съда; по-голяма равномерност в развитието на регионите, на свързаността на националната територия чрез държавни инвестиции в инфраструктура. По-голяма самостоятелност на общините чрез повишаване дела на средствата от бюджета за общините от 5-6% от БВП до 10-12% и премахване или намаляване на редица такси.

Преобладаващата част от обсъжданията в БСП вече приключват. Сега на ход е НС на БСП (не квадриума). Ако и този път се повтори ситуацията с предизборната платформа за парламентарните избори (платформата Стойнев), т. идеи за средния и едрия бизнес, вместо идеи и предложения в интерес на хората на наемния труд и дребния бизнес, БСП отново, може би за последен път ще профука своя исторически шанс да направи решителна промяна в развитието на България.  Визията трябва да стане кратък и ясен документ, разбираем от всички – за какво и за кого се бори БСП.

29.11.2018 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия
Източник: Политкомент



вторник, 27 ноември 2018 г.

Всеки българин заслужава сигурен и достоен живот





Всеки българин заслужава сигурен и достоен живот

Проектът "Визия за България" бе предмет на оживена дискусия на районната конференция на БСП-Красна поляна. В приетото на нея Становище се подчертава необходимостта на подобен документ. Подчертано бе наличието на множество положителни и навременни идеи свързани с: формирането и развитието на дигиталната икономика и живот в дигиталното общество, идеите за раздвижване на българския капитал, подобряване на бизнес средата; новите идеи за социална политика и излизането от демографската катастрофа, реформиране на здравеопазването, образованието, вътрешната сигурност и обществени ред и др.  
Бяха предложени за обсъждане нови идеи и необходимостта да се използват три главни принципа: 
1) По-пълно съответствие със принципите, на които се основава социалистическата партия: свобода, равенство, справедливост, солидарност и демокрация; 
2) Отпадане на нови предложения и отказ от неолиберални идеи и практики като: насърчаване на по-дългото оставане на пазара на труда на хората в пенсионна възраст; поемане от държавата на осигурителните вноски (вместо бизнеса) при наемането на работа на родители с малки деца; въвеждане на преференциално ниски или нулеви ставки на данък печалба за икономическите дейности, които са приоритет; махането на тавана на пенсиите; делегираните бюджети в образованието. 
3) Реализацията на идеите във Визията да води до постигане на средното европейско равнище в социалната и финансово-бюджетната политика за период до 2025 г. 
Предложенията и новите идеи са:
На първо място - за решаване на главния проблем на българското общество, свързан с огромната бедност, ниските доходи и жизнено равнище и като следствие от тях - голяма емиграция, намалена раждаемост и демографска катастрофа. Главното внимание бе насочено към социалната политика. Предлага се по-решително повишаване минималната работна заплата до 65% от средната работна заплата, което ще позволи да се повишат заплатите на шивачки, горски работници, медицински сестри, акушерки, библиотекари и др., но и ще доведе до увеличаване на заплатите във всички сектори, ще принуди бизнеса да внедрява по-производителни технологии.
На второ място за излизането от демографската катастрофа са предложенията за: значимо повишаване на доходите и равнището на живот в България; провеждането на политика, включваща решаването на социалните проблеми на децата, младежите и младите семейства. 
Главното е: 
1) Здравни грижи за децата и майките, връщане на лекарите в училище, създаване на държавни модерни детски болници, възстановяване на женските и детските консултации; модернизиране на материалната база и апаратурата за родилна помощ. 
2) Повишаване на качеството на образованието чрез: нов закон за образованието, едносменно целодневно обучение до четвърти клас; безплатна закуска и обяд всеки ден на редовно посещаващите училище до 4 клас; намаляване броя на децата в паралелките в селските райони и малките градове; съвременно техническо преоборудване на учебния процес и масово въвеждане на ИКТ. 
3) Значително увеличаване на детските надбавки за второ и трето дете на младите семейства, когато и двамата родители или поне единият е с висше образование; безплатно семейно общежитие за студентките-майки (редовно обучение) с деца до 5 г.; създаване на Национален фонд за строителство и поддържане на жилища за млади семейства с две и три деца; отпускане на нисколихвени, а при трето дете и безлихвени кредити на млади семейства за жилище. 
4) Мерки за прекратяване на ранното (под 18 г.) встъпване в брак и "раждане от деца на деца".         
На трето място са предложенията за промяна в пенсионната система на основата на принципите солидарност, справедливост и равенство като: преодоляване неравенството между работещите и неработещите пенсионери; работещите в армия, полиция и държавните служители да плащат осигуровки, както това правят учители и лекари; повишаване на минималната пенсия за осигурителен стаж до равнището на 30% от средната работна заплата; на основата на принципа за солидарност максималният праг на осигуряването да се определя като 10 пъти размера на средната заплата, а максималната пенсия да е до равнището на средната работна заплата за предходната година.  
На четвърто място са идеите за осигуряване на достъпна, своевременна и качествена медицинска помощ и медицински грижа за всеки. В доболничната помощ: да се преоцени положението на личните лекари и прекрати използването им като администратори; да се възстанови статута на бившите поликлиники; да има пряк достъп до лекари-специалисти (без направления); електронни рецепти за лекарствата за хронично болните; премахване на здравните книжки; увеличаване капацитета, качеството и бързината на спешната медицинска помощ. Премахването на спекулата и корупцията в търговията с лекарства и лекарствени средства, като се създаде държавна търговска организация за внос и износ за лекарства и мрежа от държавни аптеки, централизирано снабдяване с лекарства на държавните и общински болници, еднакви цени във всички държавни аптеки, осигуряване на денонощни аптеки в градовете с над 6000 души. При болничната помощ да има пълно разграничение между държавните (и общинските) и частните болници, клиники и здравни центрове, премахване на плащането за избор на лекуващ лекар. В частните болници лечението изцяло да е за сметка за желаещите или чрез въвеждане на втора допълнителна и по желание здравна вноска. Поддържано бе прякото финансиране от МНЗ (без здравна каса), прекратяване на доплащането от пациентите за лечение и поетапното му намаляването от 55% до ок. 30% (ср. за ЕС), както и премахне на ДДС за медицинските импланти и консумативи, по-малък дял на доплащане от хронично болните на изписваните им лекарства. 
На пето място бяха поставени идеите в сферата на образованието, културата и науката. В средното образование основен акцент се поставя върху повишаване на достъпа и равенството в обучението и за културата на децата и младите хора, намаляване на огромното неравенство във възможностите за обучение и за култура между децата на: богати и на бедни родители; от т.нар. елитни училища и обикновените училища. В учебното съдържание приоритетни да са дейностите за развитието на: паметта, мисълта; адаптивност към променящия се живот; 
съхраняване на националната памет
Да се осигурят условия и предпоставки за намаляване на детската агресия. В малките селища и в кварталите, в училищата с деца от бедни семейства и с небългарски майчин език, класовете да са от по 10-12 деца. Повишаване на свободата и творчеството на учителите, решително съкращаване на документацията, водена от тях. 
За висшето образование акцентите да са: осигуряване на връзка в обучението между училище и университет; финансиране според потребностите на обучението; повишаване на равнището на знания и умения; безплатно обучение по педагогическите специалности за учители при условие за 7-8 години работа в България, както и за обучението на медицински сестри, лаборанти и рехабилитатори; увеличаване размера и броя на стипендиите за отличен успех; дигитализацията на учебния процес и значимо увеличение на заплатите на преподавателите.  
Главното за науката да бъде ново качество и ново равнище на развитие на фундаменталните и научно-приложните изследвания, осигуряващи съвременно технологично развитие на България, връзката наука-бизнес в приоритетните за икономиката направления, поетапно значимо увеличаване на средствата за БАН и СА, решително повишаване на възнагражденията на докторанти и научни сътрудници. 
На шесто място бяха поставени предложенията за съществените промени в икономиката и финансите на държавата като основа за решаване на главните социални и демографски проблеми. Предлагат се мерки за приравняване на условията за функциониране на 
българската икономика със средните показатели за ЕС:
 1) Увеличаване дела на държавната собственост в произведения БВП от под 9% до средното 30 и 40% в ЕС, което ще позволи вливане в държавния бюджет не 10%, а 75% от печалбата на фирмите.
2) Повишаване на ставката на корпоративните данъци от 10% до средното равнище на ЕС на две стъпки: първа на 15%, колкото сега е за ЕТ в България и колкото е в Латвия и Литва и втора - 19-21%, както е в Унгария, Полша и Чехия (19%), Естония (21%), с което ще се намали износът на национален доход и ще се подобри социалната политика. Не е справедливо бизнесът у нас да плаща най-ниския корпоративен данък в Европа и в същото време да плащат най-ниските работни заплати.     
3) Засилване солидарността и намаляване на неравенството в страната чрез: промяна в облагането на физическите лица чрез необлагаем миниум на доходите на равнището на минималната работна заплата, а максималните ставки да нарастват стръмно и достигнат 30%. Въвеждане на данък богатство (25-30% ДДС за някои луксозни стоки) и повишен годишен данък за дворци, яхти, самолети и др.. 
4) Непримирима борба: със спекулата в цените на лекарствата, хранителните продукти; намаляване на сивата икономика от 33% на ок. 11% (средното за ЕС), както и на контрабандата, корупцията и измамите с ДДС и криенето на данъци чрез промени в законите, Наказателния кодекс и засилване на контрола.
5) Въвеждане на мораториум върху приватизацията и концесиите на държавна и общинска собственост, природни ресурси и инфраструктурни обекти. 
6) Постигане на икономически растеж от 8-9% чрез по-висока производителност на труда, нови технологии и техника, по-високо качеството на труда, дигитализация, по-рационално използване на българските суровини; развитие на кооперативното движение (нов закон); защита на българското производство; засилен митнически, санитарен и др. контрол по границите.
7) Главното за земеделската политика е производство на повече и по-качествена селскостопанска продукция и храни, възобновяване отглеждането на традиционни за България култури, особено на екологично чисти плодове и зеленчуци чрез държавно стимулиране за качествена продукция и засилен контрол; по-високи държавни стандарти за земеделска продукция и храни, контрол за спазването им. 
8) Промяна в изготвянето на бюджета на страната. Прекратяване на заниженото планиране на приходите и раздаване в края на годината средства, по партийно или лично авторитарно решение на "свои" фирми, "свои" общини и свързани политически и икономически лица. В разходите дяловете от БВП да са за: образование и наука  6.0%, култура (1.5-2.0%); здравеопазване (5%), отбрана и сигурност (4.5%).
Шесто. Решителна промяна във функционирането на държавната власт и институциите
Главните приоритети и цели да са: 
1) Премахване на обвързаността на държавни органи и отделни служители със сенчестия бизнес, политическата обвързаност на служителите със партийни структури и лобизъм; 
2) Активна защита на националните интереси пред структурите и органите на ЕС,  международните организации и в двустранните връзки с отделните държави, недопускане на предаване на национални интереси под мотото за "евроатлантическата солидарност"; 
3) Оптимизиране на администрацията, съкращаване на раздутия щат, премахване на дублиранията чрез  съкращаване на отделни звена и поделения на министерства, централни ведомства; електронизация; 
4) Засилване на правата и активността на държавните контролни органи и органите на сигурността, осигуряване на действена защита на живота, здравето, труда, дома. 
5) Прекратяване на практиката на "раздаване" на обществени поръчки на фирми, свързани с политическите партии, забрана за участие в търговете на офшорни и нови фирми. 
6) Осигуряване на по-високи и справедливи трудови възнаграждения и по-добри условия на труд на служителите на полицията, охраната на затворите и съдебните експерти, както и прекратяване на нерегламентираните връзки на служители на МВР с наркопласьори, крадци на автомобили и др. Преатестация на всички дознатели, следователи и прокурори. 
7) Повишаване на качеството на законодателната дейност на Народното събрание, на подзаконовите нормативни актове на Министерския съвет и министерствата. Преструктуриране на звената и щата на съдебната система с цел: намаляване различията и натоварването на работещите в нея; повишаване на качеството и независимостта в работата на следствието, прокуратурата и съда. 
8) Осигуряване на по-голяма равномерност в развитието на регионите, на областите и общините, селищата, както и свързаността на националната територия чрез държавни инвестиции в инфраструктура. По-голяма самостоятелност на общините чрез повишаване дела на средствата от бюджета за общините от 5-6% от БВП до 10-12% и премахване или намаляване на редица такси.
"Визия за България" следва да промени своето съдържание и структура, като се направи много по-ясна, по-структурирана и значително по-кратка, с разбираем за обществеността език, с еднотипен стил на изложение. Във Визията следва ясно да личи към какво БСП се стреми. В края на документа следва кратко и ясно да се формулира каква България може да има след реализиране на Визията.
        Послеслов: Материалът в по-голямата си част е съкратен вариант на приетото от конференцията на БКП в Красна полана" на 10.11.2018 г.  Публикуван евъв в-к "Дума" на 27.11.2018 г. Изготвен е с участието на Анко Иванов.

17.11.2018 г. 

събота, 17 ноември 2018 г.

Дясната стабилност на някои леви лидери



            От близо половин година ръководството на БСП непрекъснато говори за предсрочни парламентарни избори. И те тропат на политическите двери на нашето общество. Има множество мнения, множество десно-бесни загрижености за опазване на стабилността. Голяма част от лумпените (т.е. лидерите) на ГЕРБ и патриотарите разбират стабилността като стоене продължително време на власт и облизване с пооглозгания държавен кокал. Властта е сладко нещо, а пък да си министър си е лукс. По израза на Големанов – „над тебе небе“. Да, в България в последните двадесет години има огромна стабилност в бедността и отчаянието на хората, стабилност която прокуди около два милиона българи в чужбина и започва да превръща територията на страната ни в демографска пустиня. Огромната част от българите не харесват тази стабилност. Не я харесват и лидерите на БСП. И толкова.

            Бедняжката стабилност много бързо следва да се преодолее. И това може да стане чрез значително по-радикална лява политика, основаваща се на социалистическите ценности: свобода, демокрация, равенство, справедливост, солидарност и патриотизъм. Подобна радикална лява икономическа и социална политика е присъща на истинските леви партии, а не на тези, които са леви по състав, лозунги и фразеология на изказванията и речите, а провеждат дясна политика и отстояват десни (в своите документи) социално-либерални политики на Третия път (Блеър, Шрьодер, Оланд, Макрон).    

            Чета в един сайт какво Нинова е казала в предаването „Плюс-минус“ по Нова телевизия.  Красиви думи: „Етикетът „стабилност“ на това управление вече не върви. Нищо не е стабилно, нито една система не е стабилна…“ Да, в страната има безкрайна политическа стабилност, но не в смисъл на сменящите се на власт партии и коалиции. Това е стабилност на неолибералната икономическа и антисоциална политика. Към тази политика ръководството на БСП подхожда от социално-либералните позиции, внедрени в партията от Първанов, Калфин, Р. Петков и Р. Овчаров. И оттогава насам следващите партийни ръководства (може би с някакво изключение на Миков и Стоилов) на БСП, служейки си с лява фразеология, предлагат само отделни леви идеи. 

След блестящата победа на Р. Радев на президентски избори Стойнев наложи на БСП предизборна платформа за парламентарните избори в защита предимно на бизнеса. И последва шамара от избирателите. Пропиляна изборна победа. Миналата година Стойнев отново предложи „алтернативен бюджет“ с няколко едва променени цифри, без да се предлага коренна промяна на основата на българската икономическа и социална политика. Тя за него си остана същата социално-либерална (оландовско-макроновска) политика. И колкото и да се зъби на ГЕРБ лявата партия БСП, с политика като тяхната (т.е. на ГЕРБ), няма как да спечели гласоподавателите.

Ето тази мисъл трябваше да влезе в главите на ръководителите на БСП. Но не би. Те си знаят старата неолиберална и социално-либерална политическа дъвка. Казаното от Нинова, която в цитираното предаване припомня, че миналата година БСП е представила алтернативен бюджет, за който управляващите са им казали, че не могат да правят бюджет, но са изпълнили алтернативния бюджет на БСП.  И веднага се натрапва извода, че ако ГЕРБ са изпълнявали бюджета на БСП, то то от него няма никакъв резултат. Истината е, че Горанов създаде и прокара в Народното събрание един безкрайно десен либерален фундаменталистки бюджет, непознат никъде в Европа. И реализацията на този бюджет води до многоликите, все по-чести,  все по-масови, макар и все още разнопосочни протести в цялата страна. В тези протести все още няма „визия“ за какво искат оставката на властта. Но при пасивността на ръководството на БСП, ще се роди някаква нова „визия“, дано да не е подобна на „Алтернатива за Германия“.

            Очакваше се във „Визия за България“ на БСП да има предложения за радикални промени на обществото. Но не би. Отново само отделни социално значими идеи, но без засягане на интересите на бизнеса, напротив почти пълна подкрепа и пренебрегване на интересите на наемните работници, специалисти, земеделци, интелигенти. Във Визията бяха предложени редица десни неолиберални идеи, както дори се достигна до предложения бизнеса въобще да не плаща данъци за дейности в приоритетни области. Или да вземем смешното предложение за отмяна на плоския данък върху доходите на физическите лица. И какво ни предлага апологетът на оландовската провалила се политика? Продължаваме без необлагаем минимум. Запазват се десетте процента до 3900 лева и нагоре по 2.5% увеличение за границата над 3900 лв. И както един икономически зевзек казва: „Те си защитиха запазването на собствените заплати на депутати в Народното събрание“! Май, че е вярно. Месечната заплата на депутат е около 3500 лв и с доплащане за работа в една комисия – около 4000 лв.  Общо казано – нищо, особено като се има предвид мизерната минимална работна заплата (малко над 500 лв), която се облага с относителен дял с размер, както и заплатата на депутата, министъра и т.н. държавни служители.   

            Нинова непрекъснато говори за избори, но с подобни социаллиберални идеи мисията на тези избори става много съмнителна. Само атака срещу Борисов и ГЕРБ, колкото и да вярна и правилна,  само правилна позиция по Истанбулската конвенция не е достатъчна. Трябва истинска лява политика, която да се предложи на гласоподавателите и която да се отстоява непрекъснато в Народното събрание и средствата за масова информация.  Във всяка политическа партия, и най-вече в левите партии, първото и основното е собствената политическа платформа и отстояване на присъщите на партията ценности.

            В българската мутроолигархическа и псевдодемократична действителност, за да спечелиш изборите трябва и честна изборна борба. Сега ГЕРБ държи кранчето на гласовете за бъдещите избори. На цяла България е ясно, че ГЕРБ и ДПС си служат с недемократичните средства:

Първо, използване на съдебната система и полицията като бухалка срещу инакомислието и протестното действие. Справка натиска от полицията и отказът на водещите протестните действия в Бургас и Перник, провокациите срещу политическа партия „Възраждане“, полицейското посещение на младеж (на 19 г.) в Самоков за препращане през Интернет на призив за протести,  съсредоточието на огромно, неадекватно на потребностите,  количество полиция и жандармерия в местата на протестите; отказ на полиция, ДАНС, прокуратура и съд да разследват действителните нарушения на избирателния закон и най-вече на купуването на гласове.    

Второ, използване на отработени и добре усвоени манипулации на гласуването от актива на ГЕРБ и ДПС. Става дума за: корпоративен вот на получаващите чрез ГЕРБ обществени поръчки фирми; бюрократичен натиск и обвързване на чиновниците в министерствата, централните ведомства, областните управи и общините за работа и гласуване в полза на ГЕРБ, патриотарите и ДПС; купуване на членове и на цели избирателни комисии за фалшификация на изборните резултати и т.н..    

Трето, почти стопроцентовото владеене от десните: ГЕРБ (БНТ, БТВ, Нова телевизия, Радио „Хоризонт“, Дарик радио и т.н.), ДПС (чрез медиите на Пеевски) и патриотарите (чрез телевизиите „Атака“, „Скат“ и „България 24“) на медийното пространство и възможностите за манипулиране на избирателите. За сега на БСП си остана само с ограничено разпространените вестници „Дума“ и „Земя“.

Четвърто, изчистване на избирателните списъци от мъртвите души, позволяващо огромно манипулиране на действителните изборни резултати. 

       Странно е , че в тази неблагоприятна за левите и за извънпарламентарните политически сили, ситуация ръководството на БСП си мълчи. До сега трябваше да се вдигне огромна врява и да се предложи нов избирателен закон, с който в голяма степен да се преодолеят негативните практики на ГЕРБ и ДПС и се осигури значително по-демократична обществена обстановка и правила за провеждане на избори.

           Така като БСП не предлага радикални леви идеи за промяна на неолибералното статуквото и „стабилността“, има реална опасност да се постигне формирането на ново правителство – Борисов 4. А това ще бъде крайно пагубно не за БСП, а за бъдещето на България. А дали някои отделни „леви“ лидери (съзнават или не съзнават това) не работят за дясна политическа и най-вече социално-икономическа стабилност и обезбългаряване на България?

            16.11.2018 г.
            Анко Иванов – д-р по философия

вторник, 13 ноември 2018 г.

Има едни специалисти антикомунисти ...


Гледам си една петъчна вечер, в която няма футболни мачове, едно вече повтръснало предаване, водено от един журналист, пообиколил четири телевизии. В неговото предаване често се огласяват факти, които други телевизии премълчават. И това е добре. Сегашното му амплоа е антибойковист. Нищо лошо, дори много добре. Но антикомунистическото му озлобление и седесарското му минало няма как да не избуят пред екрана. Но сам да си проявява комунистофобията му е неудобно. И затова си е поканил три известни на екранната публика лица, които ми заприличаха, волно или неволно, на тримата глупаци (по Д. Донев). А дали са такива или не са? Кой да ти каже?
И словесните им изяви от екрана, уж по предварително неопределена от водещия тема, показаха, че са подготвени за... неофашизма. А тази работа си е много актуална. На 25 октомври 2018 г. Европейският парламент прие резолюция за нарастването на неофашисткото насилие в Европа. В нея се подчертава, че "познаването на историята е едно от необходимите условия за предотвратяването на такива престъпления в бъдеще и играе важна роля за възпитанието на по-младите поколения." 
Вместо обаче разговорът да бъде за това, се започна една яростна проповед против комунизма и едно усърдно приравняване с фашизма. И това - от един юрист, продължено от един журналист и довършено от един професор. Все хора, които трябва да са начетени, образовани, но явно силно повлияни от някого... Под маската на критика на неофашизма те се заеха да изливат комунистофобските си чувства. И се посипаха клетви към кафяво-червената мъгла, към комунизма, който бил надминал националсоциализма на германците, че съветските лагери били надминали германските и т.н..  
Не допускам, че тези тримата - образовани и интелектуално добре стоящи лица, не знаят историята и фактите. А фактите, както е добре известно, са упорито нещо. Те са едни и същи, но с тях може и да се манипулира, произволно, само и само да се направи впечатление на водещия и зрителите, така че да се постигне "рейтинг". Фактите например може да се сочат поединично - да се използва само един факт, и на тази основа да се правят тенденциозни заключения, произволни твърдения, общи разсъждения и внушения. Кой да ти прави анализ и оценки по цялата съвкупност от факти, свързани с дадено събитие или процес, които разкриват историческата истина. 
Ето, да вземем факта, че в Германия е имало концентрационни лагери, в които са затваряни, измъчвани и унищожавани стотици хиляди хора. Само че младото поколение не учи и не знае, че концентрационните лагери не са немско и не са съветско изобретение. Тримата корифеи не казват, че концлагерите са англосаксонска политическа иновация като идея и като практика. Има различни виждания кои са първите концентрационни лагери и кой ги е измислил. Някои смятат, че това са лагерите по време на Гражданската война в САЩ през XIX век. Повечето автори са склонни да приемат за такива английските лагери по време на Втората англо-бурска война (1899-1902), когато се е разгърнала масова партизанска война. В борбата срещу партизаните англичаните прилагат тактиката на "изгорената земя" - унищожаване на ферми, посеви и домашни животни, изгаряне на домове, отравяне на кладенци, осоляване на нивите и насилствено вкарване в концентрационни лагери, оградени с бодлива тел, на много голям брой жени и деца. Имало е 45 лагера за бури, 64 лагера за чернокожи африканци. В тези лагери загиват над 26 000 жени и деца. За изобретател на лагерите е смятан английският генерал Хорейшо Хърбърт Кичънър (англ. Horatio Herbert Kitchener) - 1850-1916 г. По някои публикации първият концентрационен лагер в Европа е създаден в Гърция през 1913 г. на о. Трикери, в него са били затворени българи от Егейска Македония и български военнопленници. Следващите последователи на англичаните са австрийците, които по време на Първата световна война създават няколко концентрационни лагера. В Талерхоф (Щирия) от 1914 до 1917 г. са били затворени над 20 000 души. Подобен лагер имало и в Терезин. Първият концентрационен лагер в Русия е създаден от англичаните при военната им интервенция в Русия (в Архангелска област) - Мудюгският концентрационен лагер. Така че комунистите и фашистите ряпа да ядат. Англичаните са башмайсторите на концентрационните лагери. 
Челният опит на англичаните е добре овладян от националсоциалистите. Те вземат на въоръжение техния модел и практика. Хитлер им го казва в прав текст. В речта му в Райхстага на 28 април 1939 г. той заявява, че англобурската война "не е нищо друго, освен една война... срещу жените и децата. Тогава биде изнамерен концентрационният лагер. Тази идея е родена от английския мозък. Ние само видяхме в речника какво значи това и по-късно започнахме да им подражаваме." А на 30 януари 1940 г. в берлинския Спортпалас Фюрера отново заявява: "Концентрационните лагерите не са изнамерени в Германия. Англичаните ги изнамериха, за да могат с такива средства да превият постепенно гръбнака на други народи..."
В България английската "иновация" се налага в периода 1941-1944 г. с концлагерите ("Селища за държавна сигурност") "Рибарица" (Тетевенско), "Гонда вода", "Свети Никола" и "Св. Кирик" (Асеновградско), "Св. Анастасия" (о. Болшевик, Бургаско), "Еникьой" и с. Тодоровци (Ксантийско), еврейските концентрационни лагери в с. Сомовит (Никополско) и "Кайлъка" (Плевенско), лагерите за донаборници и наборници - ученици и студенти с лява ориентация, край с. Гиген и край Белене (Плевенско). Не само комунистите са имали концентрационни лагери (Белене, Ловеч, Скравена). Доста преди тях монархофашистите са овладели англосаксонското изобретение. 
И за какво равенство между фашизъм (националсоциализъм) и комунизъм може да става дума, когато икономическата и идейната база са коренно различни. Фашизмът е против класовата борба, против борбата между работниците и капитала, той е за запазване и развиване на частната собственост. Тази основна теза е развита от Мусолини и Хитлер. Комунистическата теза и цялостната социалистическа политика са против частната собственост върху средствата за производство, те са за класова борба и на власт - за силно доминиране на работническата класа в съюз с трудовото селячество и интелигенцията. Другата основна разлика е липсата на расова омраза при комунизма, липсата на антисемитизъм, на цел за етническа и расова чистота и т.н. Комунистите и социалистите са за това държавата да е собственик и стопанин на производителни сили. Националсоциалистическата позиция е, че "държавата няма и не иска да бъде работодател. Тя само ще урегулира използването на работните сили на нацията дотолкова, доколкото това е необходимо за общото благо." (Хитлер, 30 януари 1937 г.). Но главното различие, което премълчават "тримата" и други като тях, е, че фашизмът е свръх национализъм, а комунизмът е израз на интернационализъм. А има и още много същностни различия между двата исторически периода.  
Не допускам тримата господа да не са чели и да не разбират тези различия. Те просто ги игнорираха и в интерес на антикомунизма приравниха комунизма с фашизма. Дали изпълняват нечия безплатна или платена поръчка? Само те си знаят, но ефектът е ясен. Младото поколение след поредица от подобни изяви - и особено след новите училищни програми, вече няма да може правилно да се ориентира в историята. Просто ще му бъдат натрапени деформирани "истини". И дали това не истинската цел на подобни телевизионни изяви?
забележка: Статията  е публикувана във в-к "Дума" на 13.11.2018 г. 
Анко Иванов