Народният театър - шоуто чрез Шоу е отчуждение от реалността

 

В тези ноемврийски дни на 2024 г. около 7 ноември се развихри една словесна буря затъмнила в информационното пространство важните исторически дати: Октомврйската революция в Русия (7 ноември 1917 г.), падането на Берлинската стена (1989 г.), смяната не политическата система в България (10 ноември 1989 г.) и съвпаднало съвсем не случайно с годишнината от героичната битка на младата българска армия при Сливница (1885 г.). Оформиха се четири главни позиции към поставянето в Народния театър на пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“, написана в края на XIX век.

Първата позиция е на т. нар. „културен елит“ на страната – актьори, сценаристи, журналисти, музиканти, писатели и т.н. В тях има разнопосочни гласове – от „осанна“ до „разпни го“. Една значима част от актьорското съсловие премина всякакви културни и разумни граници в отношението си към протестиращите. Те бяха определяни като „комплексари“ и „цензори“ (В. Василев), „българският народ търси поводи за конфронтация“ и това е „аутодафе“ (един от министрите), „уроди“ и „говеда“ (Захари Бахаров), дивашка реакция на театрална постановка, „войнстваща простащина“ (за неназована партия). Оплюване на Нешка Робева за нейната позиция за недопустимостта на станалото („личностни комплекси на Нешка“  от Д. Ценова) и редица други. Като комплексари, диваци, говеда и т.н. бяха определени огромната част от протестиращите – все хора са високо образование, лична култура, знания и отношение към ставащото в страната, активни пълноправни граждани на България. И то заради няколко вмъкнали се в културен протест провокатори, необезвредени навреме от полицията, а може би и някои хора с психични отклонения. Такава ли е културата на културния театрален елит – да обругава свободни граждани, протестиращи според своите идеи и виждания за ставащото на сцената на Народния театър. Той уж е народен, но отразява ли тежненията на народа български? За радост на българското общество, независимо от премълчаването от най-големите телевизии с най-скъпо платените журналисти, имаше и множество хора на изкуството и културата, които бяха против поставянето на пиесата на Шоу. Става дума за позицията на Съюза на българските писатели, на други писатели и творци, на поетесата Маргарита Петкова, на акад. Гранитски, на Нешка Робева, на арх. Мирянов и много други, които застанаха на страната  на истината, а именно, че чрез поставянето  на тази пиеса се всява напрежение в българското общество и се принизяват честта и достойнството на българския народ.

Втората позиция е на спонтанно протестиращите, присъединили се към инициативата на Ивайло Шопски за протест срещу поставянето на сцената на НАРОДНИЯ театър на една по същество антинародна, антибългарска пиеса. Техният протест е естествено продължение на протеста на българските студенти при поставянето на пиесата във Виена и Берлин, на българите в началото на XX век при опита за поставянето ѝ в Народния театър.  Огромната маса от българите възприемат отрицателно поругаването на българските национални ценности и особено почитта към знанието, просветата и книгата. Написаното в пиесата и звучащо на сцената поругаване на българската просвета се разкрива от самопризнанието на Бърнард Шоу: „аз съм абсолютен невежа по отношение на историята и географията“. Това невежество на Бърнард Шоу за българската история и география е схванато блестящо от Мерсия Макдермот, която предупреждава в книгата си „Имало едно време в България. Спомени и описания“, че ако пиесата се играе в България „би предизвикала национално възмущение“ и че Бърнард Шоу е „жертва на собственото си незнание“. Историческите факти показват, че Шоу не познава българската действителност и си служи с отрицателни определения на народностни български черти, служи си с неистина, с пълен отказ от познаване на реалността. Още от 11 май 1851 г. в епархийското училище в Пловдив по предложение на Найден Геров се провежда празник на Кирил и Методий – създатели на българската писменост, който се разпространява във всички български земи. Да не говорим за мрежата от читалища с библиотеки от дарени книги, която във времето, в което пише Шоу, обхваща огромно множество от селища в страната. Да, Шоу не може да знае всичко, но когато сцената на неговата пиеса е България той би могъл да събере и необходимата достоверна информация, а не да обижда цяла нация. А защо ли не е избрал в пространствен аспект мястото на действието да е в родната му Ирландия или познатите му Англия и Шотландия? Дали за да не обиди националните ирландски, английски и шотландски чувства?  Българските – може.

Третата позиция e на някои партии, които търсят поводи на гърба на естественият протест да разширят своето влияние в обществото и да използват за това националното възмущение. Това се отнася предимно за телевизионно видимите представителни политически лица на протестите в четвъртък и в петък вечерта. Става дума за представителите на националистическите партии ВМРО и „Възраждане“, които не успяха  да удържат свои отделни представители или външни провокатори от застрашителни действия. От своя страна ПП/ДБ се възползваха от естествения национален протест на оскърбеното достойнство на българите. Много показателни за това са два факта. Първия е т.н. „пострадал“ Теодор Ушев – активист/симпатизант на ПП/ДБ, за който в интернет-мрежата ни напомниха, че е автор на известната „инструкция до протестиращите срещу властта“ как да се нападат полицаите в гръб, написана по време на масовите протести преди няколко години. Вторият факт е петъчната вечер, когато ПП/ДБ мобилизираха своите вечно платени (от чуждестранни НПО) жълтопаветни протестъри за защита на антибългарската насоченост на постановката на Малкович.

Четвъртата позиция е на огромната част от журналистите и техните ментори и собственици от централните и най-големите телевизии, които успешно манипулираха общественото мнение с налагане на няколко тези, противоречащи на други тези, изразяващи много по-масовите мнения. Една от първите тези е тази за аналогията с творчеството на Алеко Константинов и неговия герой Бай Ганю, чрез който Алеко се бил подигравал на целия народ. Справедливо Маргарита Петкова отбеляза, че „Сцената на Народния театър не е банята във Виена“. Алеко осмива чрез комедия един следосвобожденски манталитет на простак-новобогаташ като тип на бързо забогателите хора, а не на целия народ. Докато при Шоу това е пряко посочено за българите, т.е. за целия народ. Другата невярна теза е за това, че има цензура чрез протест. Цензура има само тогава, когато определен държавен или друг специализиран орган спира определени постановки, филми, изложби, текстове. В дадения случай няма никаква забрана от никого. Всичко зависи от способностите на директора да съобразява тематиката и съдържанието на постановките с обществения (народния) интерес, а не с личния интерес на Малкович за пари и слава.

Другата невярна теза, е че Шоу не искал да обижда българския народ. Ами тогава да е написал пиесата с основа на множеството английски и германски войни, а не със справедливата война на българите срещу агресора – Сърбия. Не по-малко манипулативна е тезата, че това е изкуство и на него му е разрешено да прави всичко, което му хрумне, че изкуството е едва ли не изкуство заради самото изкуство. Никой не забранява на който и да е творец да прави изкуство, каквото той намери за добре. Тезата, че изкуството е изкуство чрез отдалечаване от реалността (Гърдев) е неприложима за Народния театър. Той е народен, всеобщобългарски театър и поради това с обществени средства от данъците се издържа. Но се издържа не за да задоволява личното его на Малкович и/или на Василев, а да изразява, разпространява българските национални културни ценности и интереси. В частния театър е позволено всичко – до секс и голи сцени, пробългарска и антибългарска пропаганда и т.н.. Нека Василев като толкова много обича Малкович да си плати от джоба и да постави тази пиеса на своя частна сцена в някои от множество софийски квартали. И защо никоя от телевизиите не поиска Василев да публикува разходите по подготовката, поставянето на пиесата и хонорарите на участниците в нея? Както написа една малко известна българска артистка: „нашето оръжие са думите“. Да, думите са оръжие, колкото и да се представят (в случая) за комедия и смях. И за какво се използва това оръжие на думите във въпросната пиеса? Изкуството, дори театралното, не е изкуство заради самото изкуство. То трябва в някаква степен с художествени средства да отразява някаква реалност в живота на хората. В противен случай на театър трябва да ходят само артисти, сценаристи, автори на сценарии, декоратори и т.н.

Следващата невярна теза, разпространявана усърдно от телевизионните екрани е, че протестиращите не били чели пиесата на Шоу и не разбирали нейната същност и за какво става дума. Аз, скромният бивш театроман, ги питам: Всички ли артисти са чели всички пиеси на Шоу? А къде да я прочетат тази пиеса, когато не е издавана на български език? И всички ли артисти, сценаристи, журналисти и т.н. културни дейци и интелектуалци винаги си купуват книга, след като са я прочели? Дали не правят предимно обратното – купуват си книга за да я прочетат? И имат мнение за нея преди да са прочели книгата и и на основата на това мнение избират да я купят ли ида не я купят.

Аз, както и повечето хора, се доверявам на историческия опит и на мнението на безспорни авторитети. За мен авторитет е Иван Вазов, макар че не е историк, но е забележителен творец – поет и прозаик, свидетел на събитията от Сръбско-българската война. За мен са авторитети и историците, правдиво описали тази битка, както и са направели подробни изследванията на духовното Българско Възраждане. Безспорен авторитет е чуждестранния българовед – Мерсия Макдермот и множество други автори. И аз не съм чел най-слабата пиеса на нобеловия лауреат Шоу. Но понякога, дори и като изключение, и най-великите творци могат да грешат. Обикновено те са лауреати за най-значимите си произведения. Народният усет не можеш да го излъжеш с нарцистични венцехваления.  

Има и една друга манипулативна теза, а тя е, че тази пиеса е била поставяна и преди (през 1995 г.) но не била предизвикала отрицателни реакции. Вярно е, дори постановчикът ѝ тогава (Николай Поляков), сега определи протестите като „нелепа инсинуация“. Прав е, че това е „нелепа инсинуация“, но от страна на ръководството на Народния театър. Още древните са казали, че Всичко се променя и нищо не остава същото и ти не можеш да стъпиш два пъти в едни и същи поток“ (Хераклит), те. не можеш в една съща река да влезеш два пъти, водата се е сменила.  Едно и също действие (в случая пиеса) в различна епоха не може да има един и същи отзвук. През 1995 г. в света доминира крайният либерален глобализъм, налаган от американската администрация и соросоидните действия в почти цяла Европа, включително и в България. Модно бе да се отрича националната държава, националния интерес, националната идентичност, националното достойнство, в скрита форма да се налага тезата, че човек е дърво без корен и накъдето го повее вятърът натам отива. Времето се промени, светът се променя. Старият либерализъм се съпротивява ожесточено. Ако през 1989-1990 г. се събаряха стени между държавите, сега се издигат нови по-мощни бариери. Хората разбраха, че човек не може да живее без национална идентичност, без родина и интереси на родината. И започна един всесветски процес на конфронтация между неолибералния американски тип глобализъм и умерения национализъм. Противостоенето е в цял свят, създава се нов световен многополюсен свят. Този световен духовен разлом тресе не само целия свят, но и преминава в България и засяга всички обществени групи, класи, съсловия и браншове. Засяга дори отделни хора и близки роднини в семействата. Да вземем един баща – поетът Недялко Йорданов, който е върл защитник на пиесата и неговият син Недялко Недялков, който е върл противник на пиесата. Именно тази обстановка не са преценили от ръководството на Народния театър, самият Малкович и техните поддръжници от ПП/ДБ и т.н.

В отзвука в СМИ за протестите се изгуби хронологията на събитията, която може да даде отговор на въпроса: „Защо се случи това противоборство за една премира на една над 100 годишна пиеса?“ Още през април се появиха първите  бегли съобщения за подготвяната постановка на пиесата на Б. Шоу в Народния театър. След това през м. май 2024 г. в Поглед.инфо известният български изследовател на близкото българско минало, публицист и книгоиздател Хр. Георгиев публикува откъс от книгата на Мерсия Макдермот и нейното предупреждение, че една такава постановка ще предизвика „национално възмущение“. Вероятно ръководството на театъра не е обърнало внимание на тази публикация. Последваха няколко предавания по една от т.нар. „малки“ телевизии, в които се коментираше антибългарската насоченост на подготвяната за премиера пиеса на Шоу. С наближаването на премиерата все повече се появяваха, макар и отделни публикации и отзиви в интернет. Тези, макар и откъслечни, публикации подготвяха хората за възмущение и  протест.  Появи се инициативата на Ивайло Шопски и организацията на културен протест. В четвъртък той бе опорочен от незначителна група хора и поради неадекватното поведение на полицията. Масло в огъня наля и излизането пред протестиращите на главния виновник за постановката на пиесата Васил Василев, както и неубедителните реакции на част от артистите и част от зрителите, които имат формалното право да влязат в театъра. Но хилядите около театъра също имаха моралното право да протестират. Пресечната точка не бе намерена от директора на театъра и полицията.                  

    В публичното пространство битува мнението, че сблъсъкът е предварително планиран и режисиран отдавна. Още пред около две години Василев назначи в театъра човек, свързан с ДПС, човек срещу който „въстана“ част от творческия колектив. В резултат бе уволнен „анонимния“ режисьор – един от най-качествените хора в професията и с това победи линията на ДПС. Мнозина останаха с впечатлението, че директорът е човекът на ДПС. Дали е така? Кой да ти каже? Тогава артистите не застанаха на амбразурата да бранят българският качествен режисьор, но сега са на амбразурата да бранят Малкович. Остава дълбокото съмнение у множество хора в българското общество, че това е така, особено в условията на борбите вътре в ДПС. Логически не се връзва подхода първо да се избере и привлече чуждестранен режисьор, който сам да избере пиесата, която да постави. Театърът би следвало да има своя тематична политика, сам да избира пиесите, а след това да привлича режисьори и актьори, ако е необходимо. Остава неясен въпросът защо Малкович от близо двеста произведения на Шоу, избира точно това, което е с антибългарски мирис. Навярно е разчитал на българския национален нихилизъм или е изпълнявал поръчка на някого. Случайността е практически невъзможна. В дните преди, по време и след премиерата Малкович допусна маса грешни подходи. Първо охули българския писателски съюз, без да знае, че сега в писателския съюз са предимно нови и млади хора, които нямат никаква вина или заслуга за миналото. Навярно неволно той застана на позициите на неразбиране и несъобразяване с моментната ситуация в света, Европа и в България, време, когато националното става все по-ценно, а глобалното отстъпва. 

В резултат от обществената врява по отношение на премиерата на пиесата се извърши гигантска политическа манипулация – отклоняване на вниманието на българската общественост от главните проблеми на българското общество и по-нататъшно разделение и противоборство на множеството различни групи и възгледи. Отклонено бе вниманието от следните главни проблеми на обществото, интересуващи най-много хора: бедността на огромна част от населението; безводието в големи части от страната; манипулацията на проведените парламентарни избори; войната в Украйна и последвалите социално-икономически проблеми в Европа и в България; недостъпността до качествено здравеопазване и качествено образование на огромна част от хората в страната и др. Задоволено бе само любопитството на софийския жълтопаветен хайлайф. Това ли е най-висшият израз на демокрацията – манипулиране на обществото. 

И да завършим като дадем вазовия отговор на лъжливото твърдение на Шоу, че българските войници са били страшно пияни и подивели. „Към вечността е маршът ви последни“. Те са във вечността. Вечно в българската история ще остане народният подвиг на българските войници в славната битка при Сливница. Това, че Василев не знае за Сливница, си е негов проблем.

 

10.11.2024 г.                    Анко Иванов – д-р по философия

https://pogled.info/bulgarski/narodniyat-teatar-shouto-chrez-shou-e-otchuzhdenie-ot-realnostta.175580 

https://www.big5.bg/2024/11/11/народният-театър-шоуто-чрез-шоу-е-от/

Вестник "Нова зора" от 19 ноември 2024 г. 

Време е за следизборни промени в дейността на "БСП - обединена левица"

            Няколко дни след изборите за Народно събрание (27.10.2024 г.) продължават множеството коментари, анализи, телевизионни и интернет внушения за станалото и не станалото преди и по време на изборите. Мераклии за победители няма много, а победителят е само с една четвърт от подадените гласове. Във всички анализи и коментари доминира аритметиката за това кой с кого ще се коалира за да отърка у властта. В политиката главното е не аритметиката, а изразяване и отстояване на интересите на избирателите. 

И на тези избори реално победи масовият отказ да се гласува за дясна политика. Масово хората, без най-твърдите партийни ядра и купените гласоподаватели, възприемат изборите и формирането на новия 51 парламент като победа на уродливото дясно либерално статукво, умело ръководено от олигархическите кръгове, свързвани пряко с ГЕРБ-СДС, двете ДПС и кръга „Капитал“. Всички те са запазване сегашната грабителска система на управление. Към тях се присламчват различни тарикати, стремящи се към настаняване на обилната ясла на властта. Партийните поддръжници на това олигархическо статукво са: либерални центристи (ДПС), либерални мутроолигархисти (ДПС ново начало), либерални-популисти (ИТН), национални консерватори (Възраждане), либерални консерватори (МЕЧ) и социални консерватори (бившето ръководство на БСП). В очите на масата избиратели всички тези партии са възприемани като статукво, което не може и не иска да реши същностните проблеми на огромната маса хора.

Хората очакват дълбока социална промяна и отказ от олигархическата същност на властта през последните години. И търсят своя „нов спасител“ и/или водач за дълбоката промяна на обществото – ту „Командира“, ту „Царя“, ту „Пожарникаря“, ту „Чалгарите“, ту „Харвардците“ и т.н. И всеки път остават излъгани, понеже главното не се променя – олигархическата неолиберална власт. А същността на тази власт е огромното несправедливо разпределение на богатството, като лъвският огромен пай се пада на олигарсите, които разпределят порциите така, че за хората на труда да не остава почти нищо. И поради това България е на последните места по равнище на живот, доходи, здравеопазване и т.н.

Обществото ни се раздели на конфронтационно разположени социални страти. Има малка група от свръхбогати, които задкулисно, чрез подставените си политически лица в държавната машина (министерства, регулаторни органи и общини), присвояват огромната част от произвежданото в страната богатство и близката до нея група от богаташи, които неистово се стремят да станат членове на групата на най-богатите. Те са представени от работодателските организации – привърженици на неограниченото присвояване на богатство под каквато и да е форма, против каквото и да било увеличаване на доходите на работещите. Втората социална страта е от хора с достатъчни доходи за да могат по няколко пъти да почиват и да се развличат в гръцките и турски курорти, да шофират маркови коли и джипове, да имат вили и да водят по-охолен живот по ресторанти и заведения, да издържат обучението на децата си в престижни учебни заведения, школи и курсове. В тази група условно определяна като средна класа попадат високоплатените държавни чиновници (народни представители, висшите ръководни длъжности в министерства, централни ведомства, регулаторни органи, съд и прокуратура и др., както и работещите (наети лица) като специалисти и експерти в информационно-технологичния сектор, частните болници и т.н. Тях до голяма степен ги устройва неолибералното статукво. Много малка е групата хора в тази средна класа, формирана от средни и дребни бизнесмени. Огромната част от българския народ са хора се недостатъчни доходи за воденето на сносен, на приличен начин на живот. Това са хората с мизерни пенсии, работещите бедни, както и маргинализирани лица без стремежи и амбиции, потиснати от бедняшкия  живот и преминаващи лесно към криминални действия.

Отличителна черта на българската действителност е и стратификацията на данъчните задължения и плащания. Въведената  под натиска на юпитата на НДСВ и на кръга от обръчи на ДПС данъчна система е с крайно нисък дял на преразпределение на произведеният БВП (36-37%), докато при другите европейски държави е между 45 и 50%. Огромната част от народа чрез косвените данъци изхарчват най-значимата част от своите доходи за потребление, където данъкът е двойно по-висок от корпоративния данък за бизнеса. Най-богатите плащат най-ниски данъци – едва 5% (данък дивидент) и 10% корпоративен данък, при 15% за ЕТ и средно за ЕС около 20%. А финансовите транзакции на богаташите са освободени от данъци! Това е израз на ярка несправедливост и неравенство в българското общество. Чрез най-ниските заплати българският и чуждестранният бизнес трупа огромни печалби и живее в лукс, а няколко милиона българи – в нищета. Една от основните причини Румъния решително да изпревари България е и по-високият корпоративен данък (13%). ЕС и МВФ, както и българските професионални съюзи препоръчват корпоративният данък да е поне 15%, но всички партии в народното събрание преди изборите най-твърдо се обявиха, че няма да допуснат повишаване на данъците, а и осигурителните вноски. Депутатите не искат техните високи трудови възнаграждения (10-12 хил. лв.) да се облагат с високо равнище на осигуровките, а само на скромното 3750 лв. По това се познава дясната политика – ниски данъци за богатите, облагане на всички бедни, независимо от равнището им на бедност, недопускане на солидарни осигуровки върху целия доход и запазване на плоския данък. Във Великобритания левите (лейбъристите) увеличават данъците на богатите, а у нас левите са за запазване на крайно ниските данъци за бизнеса, осигуряващи огромната бедност на населението. У нас бизнесът плаща едва 10% данък, когато от държавните предприятия се изземва 75-80% от печалбата, а понякога и 100%.  Държавната собственост по зял в националното стопанство почти изчезва.   

Огромната социална диференциация в България се дължи и на срамно ниското равнище на здравните и пенсионни осигуровки, които не могат да покрият потребностите на двете системи. Непрекъснато се увеличават заплатите на работещите в централните ведомства, МВР, съда и прокуратурата, армията, Народното събрание, но те неясно защо не плащат осигурителни вноски. Това осигурява мизерен живот за пенсионерите.

Коалицията „БСП-обединена левица“ можеше да постигне много по-висок резултат. Пропуснат бе шанс. Недостатъчно точно бе оценена политическата ситуация. Бе съставена разширена и трудно разбираема от избирателите предизборна платформа, в която няма ясни приоритети. На обществото непрекъснато се правеха неверни послания за равноотдалечен министър-председател (идеята на ПП/ДБ), някакво неполитическо експертно правителство и т.н. Правилно в листите бяха вкарани повече млади хора, но недостатъчно бяха кандидатите за народни представители с висока и много висока експертиза и значима популярност. Само доц. Киселова не стига. Областните съвети на БСП в много случаи подходиха от местнически партийни критерии и утвърдиха листи от активисти, а не от специалисти, които да могат да формират, представят и отстояват лява социалистическа политика. Нямаше баланс между млади, експерти и политически дейци и активисти

А след изборите стои вечният славянски въпрос: „Какво да се прави?“.

Първо. Всяка колаборация с десните (либерали, неолиберали, консерватори, националисти) трябва да се избегне напълно. Тези дни в публичното пространство се огласи позицията на Сергей Станишев: „БСП трябва да се захване със своите вътрешни проблеми … По-полезно е да остане в опозиция, защото ако влезе в каквато и да е форма на управление, ще бъде в слаба позиция”. Главното трябва да бъдат не „вътрешните проблеми“. Те са важни, но не са определящи. Главното е кратка и ясна програма, насочена към избирателите към какво се стреми и за какво се бори БСП. Вътрешните проблеми следва да се решават с оглед на политическата програма и цели, с оглед на интересите на трудовите хора, а не самоцелно за формиране на голяма група от хора, които да участват във властта и „държавнически“ да се подходи като най-после се създаде редовно правителство.   

В избрания нов парламент българската левица няма идейна близост с нито една парламентарно представена партия. БСП се опари два път от колаборация с ДПС. Освен това, всеки, който се коалирал с ГЕРБ-СДС бял свят не е видял. Корнелия Нинова направи кардинална грешка да се коалира с харвардците и жълтопаветната буржоазия. БСП трябва да избягва каквито и да било коалиции, сглобки, споразумения и съглашения, трябва да прави свои аргументирани предложения и да подкрепя разумни социални и национално отговорни предложения от други партии. В някои дейци от коалицията  „БСП – обединена левица“ в неявна форма се прокрадва твърдението от края на XIX век (Байганьовското), че активът на партиите е изгладнял и трябва да се закачи за властта за да се нахрани.

Второ. Коалицията „БСП – обединена левица“ трябва идейно да се обедини около основните социалистически ценности: справедливост, солидарност, равенство, демократизъм, хуманизъм, патриотизъм и миролюбие. Всяко едно решение на парламентарната група трябва задължително да преминава през филтъра на тези ценности и ако нещо не отговаря на тях – да се отхвърля и да се гласува против, когато се предлага от други партии и групи. Корнелиански компромиси с идейните ценности не може да има.

Трето.  Централният въпрос, който стои пред БСП е кои интереси изразява и защитава. В годините на злополучния преход от социализъм към див неолиберален тип капитализъм БСП и другите леви партии се отклониха от изявяване и защитаване с предимство на интересите на хората на труда, на тези които са наемни работници, специалисти, земеделски работници и стопани и т.н., както и хората в пенсионна възраст. Защитата на интересите на трудовите хора предполага БСП, партиите от лявата коалиция, както и най-вече парламентарната група да поставят на преден план решаването на проблемът за трудовите доходи на работещите, чрез което да се повишава жизненото равнище, да се решава демографската криза, да се намалява крайното неравенство в обществото.

Четвърто, вниманието на ръководството на БСП, на Коалиционния съвет на БСП трябва да е съсредоточено към трансформиране на здравеопазването и образованието на солидарна основа, на разграничаване на частния от държавния сектор, засилено внимание към осигуряване на равен достъп до качествени здравни грижи и лекарства, както и равен достъп до качествено образование, т.е. те да не зависят от равнището на доходите, от личното и семейно богатство, от териториалното местоположение на селището, в което живеят.

Пето. Лявата политика в народното събрание може да се реализира чрез решения за използването на държавни инвестиции не само и не толкова в инфраструктура, но и в модерни електронно-информационни производства, развитие на социално значими стопански дейности, особено на селското стопанство и производството на висококачествени и екологично чисти храни и хранителни продукти. Трябват идеи и предложение как да се увеличи делът на държавната собственост в стопанството, така че чрез дейността на държавните предприятия да се осигурява повече отчисления за държавния бюджет, чрез  който пък да се реализира значима социална политика и България наистина да стане „социална държава“, така както пише в Конституцията.

Шесто. Преоценка и практически действия за промяна на екологичната политика в България. Настоятелни искания за пред ЕС за дерогация на т. нар. „зелена сделка“, унищожаваща препитанието на десетки хиляди хора в България. Запазване на въгледобива и работата на ТЕЦ, както и изграждане на новите ядрени мощности в АЕЦ „Белене“. Главното в зелената политика да стане подобряването на жизнената среда – намаляване за запрашеността на въздуха, шума, замърсяването на водите и почвите.

В заключение, ако „БСП-обединена левица“ влезе в някаква форма и способ в управлението, тя ще изпадне не в слаба позиция по твърдението на Станишев, а има реална опасност да изпадне в политическа кома, да престане да бъде парламентарна партия. И да остави политическото пространство в България без какъвто и да е изразител на интересите на трудовите хора.

          

Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент

В-к „Дума“ от 5 ноември 2024 г.

https://pogled.info/bulgarski/vreme-e-za-sledizborni-promeni-v-deinostta-na-bsp-obedinena-levitsa.175369

Дясната приватизаторка громи ли лявата партия?

               Тези дни разбрах, че човек дори да не е член на някоя партия може да бъде неин лидер. Става дума за Корнелия Нинова, изключена от БСП. Тя още не може да осъзнае, че е „извън играта“ и че остава извън политиката. Нейните действия са против интересите и потребностите на социалистическата партия. Пропагандно се развиват няколко по същество демагогски и погрешни тези.

Първата теза е, че Нинова, дори след изключването ѝ от БСП  е председател на партията, понеже в актуалното състояние на БСП в съда пишело, че Нинова е председател на Партията. Зафиров не бил председател, а само временно изпълняващ функциите. И тук опираме до всеобщото неразбиране от „котерията Нинова“ що е  то функция и как тя се разбира. Терминът „функция“ (от лат. funcio) означава: изпълнение, извършване, работа, дейност, служебни задължения, роля. В Българския тълковен речник (съставител проф. Андрейчин) са посочени три значения, като само първото е съотносимо със случая в БСП (дейност, работа, служба, предназначение). Във философията функцията се разбира като задължения и кръг от дейности. В социологията и лингвистиката функцията се разглежда предимно като роля, която изпълнява някой.  В речника на чуждите думи в българския език (С., 1970 г.) терминът „функция“ е определен като: дейност, работа, служба, значение роля, като математически термин и т.н. В синонимния речник функцията е определена и със синонима роля.  Така че, изпълняващият функциите председател на БСП изпълнява ролята на председател, но действа като такъв до избора на нов председател. Старият председател поради личен провал е дал оставка, а нов не е избран.

            Втората теза е, че временно изпълняващият функциите на БСП не може да изпълнява представителните функции. Кои функции може да изпълнява временно избраният на мястото на стария (досегашния) председател? В Устава на БСП няма ограничение, няма забрана за изпълнение на която и да е функция на председателя, т.е. той може да изпълнява всички дейности на бившия председател. А те са определени в Устава на БСП в чл.34, ал. 2 като: 1/.Осъществява политическите взаимоотношения на партията с другите органи и структурите на гражданското общество или възлага такива функции на зам. председателите на НС или на други членове на Изпълнителното бюро; 2/. Предлага за избор състава на Изпълнителното бюро на НС; 3/. Представлява БСП“. Следователно изпълняващият функциите на председател на БСП може и е длъжен да „представлява БСП“.

Неясно е защо Върховният касационен съд на България протака елементарно решение за да признае Зафиров като представляващ БСП. Дали защото изпълнява политическа поръчка на олигархията? Дали поради професионална некомпетентност? Дали поради мързел или някаква друга причина? Защо се допуска дело на лице (изключеният Крум Дончев) без правен интерес, а след това се събират документи, връща се делото на Градския съд и отново се връща във Върховния съд? Съзнателно или без да иска Върховният касационен съд обслужва политически интереси на противостоящи на БСП партии?

Друг е въпросът защо „Жената зад щанда“ (икономист по образование, но не философ, социолог, политолог, юрист, а „свой човек“ на Овчаров и Нинова), пишейки измененията в Устава на БСП допуска във функциите (работата, задълженията, ролята и т.н.) на председателя да липсват основополагащи негови задължения като: 1/. Аналитична – изучаване и оценка на политическата ситуация в страната, ролята и мястото на партията в обществените процеси; 2/. Политическа – разработва основите на политическата линия на БСП, изразява и отстоява в обществото социалистическите ценности и интереси; 3/. Разработваща – изготвяне на основополагащи партийни документи за политическата стратегия и тактика, за вътрешнопартийната дейност в документи (стратегии, програми, планове и др.);  5/. Организиращо-мобилизираща – дейности по организацията на изпълнението на партийната програма, спазването на устава, програмите, плановете и мобилизиране на членовете на партията, партийните органи, партийните  поддръжници и симпатизанти за различни дейности и действия. 6/. Откриване и поддържане на нови идеи и практики в организационния живот на партията; 7/ Координираща и интегративна – при осъществяване на цялостната дейност на партията и организационно-кадровите взаимоотношения вътре в нея; Представителна – при осъществяване на връзките и отношенията с държавните органи, организации, ведомства, други политически и обществени субекти.    

Третата теза е, че изключването на Нинова било „незаконно, то е взето в абсолютен разрез с устава и правилата на партията“. Освен това тя била избрана от партията и само конгрес можел да я освободи. Без да се спираме на неистината, че 70 членове на НС били гласували за нейното изключване, следва да посочим някои положения на Устава, които разкриват истината. В чл. 12 ясно е посочено че „Партийният статус на социалист … се обсъжда и решава от основната партийна организация или от партийния орган, на който е член.“  В чл. 13 , ал. 3 е посочено, че „изключването се извършва с решение на ОПО, ОбС (РС), или НС на БСП“. А председателят, в случая К. Нинова, според чл. 32, т. е по право, без да се избира от конгреса, член на НС на БСП. Като такъв той подлежи на партийно въздействие от две институции – основната партийна организация (ОПО) и НС на БСП. В устава не е предвидено изключване на председателя от цялата партия. Всичко е в съответствие с устава на БСП, другото е неистина.  

Четвъртата погрешна теза, че само конгрес може да освободи председателя на партията. В раздел VII Национални органи на партията, чл. 31, ал. 13, т. 7 пише, че конгреса: „констатира прекратяването на пълномощията на председателя на БСП“. Тази теза е отречена в предишния раздел III Изборност и мандатност на партийните органи, в чл. 17, ал. 1 се определя, че „правомощията на председателя на БСП се прекратяват предсрочно: 1. По негово искане …“ В йерархията на уставните положения раздел III има примат над раздел VII или поне е равностоен. Вероятно на тази основа Софийският градски съд е прекратил правомощията на К. Нинова. Друг е въпросът защо „Жената зад щанда“ е допълнила тази точка в раздeл VII. Дали не за да угоди на действащата председателка, която наложи в Устава прекият избор?

Петата теза, е  за връщането на „милионерите и олигархията в БСП“. И това го казва една действителна приватизаторка. Тя не само лично приватизира „Техноимпекс“ и купи преобладаващата част от акциите, които след това продаде. Дали фиктивно или не? Като зам. министър на икономиката отговаряше за приватизацията. В Интернет, особено пловдивчани, се питат кой като председател на надзорния съвет на „Пловдивски панаир“ подписа продажбата на държавната до това време фирма на Георги Гергов? Твърдят, че там стоял подписа на Нинова. Дали е вярно? Всеки сам може да провери чрез интернет. Пловдивчани се питат: „Вярно ли е, че по това време Нинова и Гергов са семейни приятели? Хората се питат дали по това време, намираща се под сигурното крило на Овчаров, Нинова е съпричастна към приватизацията на десетки други държавни фирми? Сама Нинова крепеше милионери в листите на БСП (напр. Петър Кънев, а и др.), а сега да е против милионерите и олигарсите ми идва твърде много.  

Шестата теза е за социалистическия морал. Пред телевизията тя каза, а и в корнелианския епицентрален сайт пише, че   Нинова „се била борила да върне морала в социалистическата партия“. Кой морал – Колоянметодиевия, дясноконсервативния морал, Орбановия морал? Кой морал – този да си уж против Бойко Борисов и да накараш 23 депутати от БСП за гласуват за Цацаров, и всички депутати от БСП да гласуват за Вежди Рашидов от ГЕРБ? За кой морал – за приоритет на интересите на бизнеса и подаряването му на 8 милиарда лева, когато няма пари за здраве? За нея социалистическия морал явно е непознат. Социалистическата партия има лява идеология, леви ценности, своя история с безспорни достижения и т.н.  

В заключение, през последните 7 години от председателството на Нинова БСП се срина с над 800 000 гласа и се класира в 50 -тото народно събрание на „почетно“ пето място. И няма задълбочен анализ на причините за това. Голямо постижение – от второ на пето място и превръщането на БСП от първостепенна политическа сила на треторазрядна партия! Нинова превърна партията от колективна в еднолична организация, управлявана авторитарно от една котерия, определяна напоследък като „Котерията на Нинова“, т.нар. „тясно ръководство“. След огромното поражение на 9 юни 2024 г. тази котерия би следвало да се навре в миша дупка и да не се показва, поне известно време на светло, пред телевизионните екрани. С последните, навярно от някого добре платени, демонстрации в нейна подкрепа и телевизионни изяви тя стреми ли се (макар и в прикрита форма) да ликвидира окончателно БСП?  Нека всеки сам да си отговори.  

3.09.2024 г.   

Гр. София                                      Автор: Анко Иванов                       

Открито писмо до ръководството на БСП относно необходимостта от промени в политическия курс

 

До

                                                                      Атанас Зафиров – временно изпълняващ

                                                                                   длъжността Председател на БСП;

                                                                      Борислав Гуцанов – председател на

                                                                               парламентарната група               

                                                                      Драгомир Стойнев – зам. председател на

                                                                                 Народното събрание;

                                                                      Иван Таков – председател на ГС на БСП

 

Открито писмо

от Анко Иванов – член на БСП

 

Относно: необходимостта от промени в политическия курс на БСП в навечерието

                     на предстоящите предсрочни парламентарни избори

 

Уважаеми другари,

Намираме се в един от най-тежките периоди в историята на БСП, във време, в което се решава съдбата на нашата партия. Катастрофалните изборни резултати след 2017 г. разкриват откъсването на ръководството на БСП от действителните жизнени потребности на населението на страната, от потребностите и интересите на хората на труда, трудещи се в миналото и сега. След изборите на 9 юни бе пропуснат най-добрият момент за информиране на партията и на левите хора за причините за изборната катастрофа и необходимите промени в бъдещата дейност. Без това няма как да постигнем значим политически резултат на новите избори. Само ляво обединение няма да донесе очакваното разширяване влиянието на БСП в българското общество.

В дейността през следващите два месеца хората трябва да чуят, прочетат и разберат за какво се бори БСП в новите обществени условия. Със стария подход няма как да се формира истинска лява политика, която да отразява левите политически интереси на трудовите хора. Моето лично мнение за новата лява политика на БСП ви предлагам като скромна лична разработка. Тя би могла, ако вие прецените, да стане повод за дискусия.

Изключително важен въпрос пред БСП е за състава на листите по избирателни райони. В народните събрания в мнозинството случаи редица депутати от БСП работеха за реализация на десни политики, прокарвани с леви послания от другите парламентарно представени партии. С наложената и прокарвана неолиберална дясна политика в Народното събрание се обезличиха всички партии. На хората им омръзна дясната политика и образите на политиците, не защитаващи интересите на хората на труда. В листите на БСП (заедно с другите леви партии) хората очакват да видят предимно нови, млади и експертно ( предимно юристи, икономисти и др.) подготвени лица.

Идеята за формиране, отстояване и реализиране на власт и в опозиция на нова лява социалистическа политика се очаква да бъде посрещната недоброжелателно не само от десните, но и от някои дейци на БСП, свикнали с досегашния неолиберален и социаллиберален курс, провеждан от дейци на досегашното „тясно ръководство“ на БСП. Членският състав на БСП и нейните привърженици и симпатизанти са предимно хора на труда и ще възприемат такъв по-ляв политически курс на нашата партия.             

                                                 С уважение:  Анко Иванов

                                                                                                                        Приложение

                                                                                                                        Проект на:

Основни положения и цели за нова лява социално-икономическа политика

1.    Необходимост от промяна на политически курс и политическата дейност на БСП

Развитието на България след политическите промени след 1989 г. доведе в социално-икономически план до разрушаване на българската икономика, до принизяване на ролята и мястото  на държавата в икономическите, финансовите, социалните и други процеси на развитие и функциониране на българското общество. Налице е формиране в обществото на нови социални групи – „работещи бедни“; мизерстващи пенсионери; неграмотни и полуграмотни млади хора; улични просяци, клошари ровещи в кофите за боклук и т.н. В същото време под егидата на закона има нехуманна търговия със здравето, образованието, науката, културата, изкуството, разминаване с традиционните български ценности, деформиране и пренаписване на българската история, подценяване на българския език и култура, национални традиции и т.н. В българското общество се формира: крещяща липса на справедливост, на социална солидарност и човешка съпричастност; огромно неравенство; налагане на личния егоизъм като основа на развитие обществото и отношенията между хората, огромен дисбаланс между личните и обществените интереси; липсата на действителна свобода на словото; купени и манипулирани местни и парламентарни избори; купени и манипулирани от местни олигарси и представители на чужди държави протести, манифестации, митинги, събори и т.н. масови прояви; повсеместна корупция и рекет, срастване на олигархията с държавата, с държавни и общински органи и институции; липса на сигурност за здравето, живота и имота на гражданите; липса на действени органи на сигурността (полиция, следствие и др.), на истинска борба с контрабандата, спекулата, наркоманията; правосъдие (наказателно, гражданско и административно) често действащо не по закона,  а по „личното убеждение“ на съдиите, привнесено им от техните кадровици и външни стимулатори и т.н. В резултат България се превърна в най-бързо изчезващата нация в света, най-бедната държава в Европа, държавата с най-високото в света неравенство в доходите, със най-висока смъртност и крайно недостатъчна раждаемост. България е в социално-икономическа, демографска, духовно-културна и политическа криза и дори потенциална катастрофа.

В Европа има масов отлив от неолибералната идеология и практика и много бързо нарастване на десните консервативни политически движения и консервативно-радикални партии. Започва да се забелязват и някои събуждания на лявото в редица западноевропейски страни.  В почти цяла Европа започват да текат, макар и бавни, процеси на възвръщане към същностните социалистически идеи и ценности и стремеж към тяхното политическо реализиране в практиката, отказ от колаборацията с десните политики и партии, постепенен отказ от социаллибералните постулати на лорд Гидънс, Тони Блеър и Герхард Шрьодер. Колаборацията на левите с десните неолиберални фундаменталисти и социаллибералния курс на левите партии още не е преодолян. Развитието води неумолимо към преодоляване на неолиберализма в неговата изродена соросоидна форма и на социаллиберализма като младши помощник на неолиберализма. Това трябва да стане и в БСП.

След 2005 г. централното ръководство на БСП се привърза към неолиберализма и застана (под натиска на ДПС и НДСВ) зад крайно десни икономически промени в България, които след това станаха един от най-мощните фактори за обедняването на България, и които и досега властват и не могат да бъдат променени. А и редица дейци на БСП не искат и продължават да не искат отмяна на поне част от тази крайнодясна грабителска за трудовите хора политика. Сега, след огромната изборна катастрофа в годините след 2017 г. (загуба за 7 години на над 800 000 избиратели), българското общество очаква дълбока промяна на политическия курс, излизане от  неолибералното статукво и отказ от социалния либерализъм и социалния консерватизъм на някои бивши и настоящи ръководни дейци. Това може да стане не само и не толкова чрез обединяване на партии и движения за обща изборна борба. По-важна е основата на обединението – социаллиберална или социалистическа. Сега промяната може да стане чрез нова истинска лява социалистическа социално-икономическа политика, разработена от БСП и предложена на обществото, която да отразява, изразява и отстоява интересите и потребностите предимно на хората на труда, и която да се придържа към основните постулати на Програмата на БСП и на нейния Устав. Не просто лява политика на неолиберали и консерватори, а истинска социалистическа. В страната в момента няма друга реална политическа сила, освен БСП, която да е моторът на подобна радикална, но необходима партийно-политическа промяна, възвръщане в нови политически условия към дълбоките социалистически корени на БСП.

Тази същностна идейна (ценностна) и политическа промяна е по същество формиране на по-ляв политически курс, отказ от следването на други ценности и идеи. Ето и някои идеи за съдържанието на този по нов политически курс.    

2. Основни начала за формирането на новата политика на БСП

Идеите, ценностите и принципите са тези, които отразяват и изразяват потребностите и интересите на членовете и поддръжниците на истинските леви партии и са това, за което членовете и симпатизантите се обединяват и се борят.

На първо място политиката на БСП трябва да изразява, отстоява и осъществява на власт и в опозиция с предимство потребностите и интересите на хората на труда, повишаване на техните доходи и жизнено равнище, на значимо намаляване на социалното разслоение и огромното неравенство на доходите и разполагаемите финансови средства за издръжка на семействата. Необходимо е преодоляване на дефицита на икономическата и социалната свобода за хората на наемния труд, стабилност и сигурност на малкия и семейния бизнес. Сега човекът, който се бори за насъщния хляб на своето семейство и на своите деца е социално-икономически несвободен. Само политическите свободи като тези за равенството на избори, свободата на движение, преселване и заселване и т.н. са крайно недостатъчни за свободното развитие на хората. Свободата за предприемачество трябва да се съчетава и със свободата за физическото и духовното развитие на наемните работници. В България икономическата зависимост на наемния работник от бизнесмена собственик се превръща и в политическа зависимост на работещите от работодателите, а в крайна сметка и от олигархията, завзела десните партии ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ.

На второ място е справедливостта. Тя се изразява чрез: равнопоставеност във всички сфери на живота, не само в политиката, правото на гласуване и на избор, свободата на мнението и словото; недопускането на привилегии и дискриминация; справедливо разпределение на новосъздаденото богатство в производството на стоки и услуги между работодатели и наемни работници; справедливо разпределение на данъчните тежести; борба срещу спекулативно високите цени, облагодетелстващи отделни продавачи и производители.

На трето място е солидарността. Чрез нея се: съчетава обществения с личностния интерес и се осигурява приемствеността между поколенията; преодолява се личния егоизъм; развива  се колективистичното начало; проявява се човешкият хуманизъм и се установява баланс на интересите. Обществото се гради на основата на правата на личността, но и на нейните солидарни задължения към обществото, към другите хора. Солидарността трябва да се проявява и осъществява най-пълно в сферата на социалните помощи, разделени от пенсиите и в здравното и пенсионно осигуряване, чрез по-високо заплащане на здравни и пенсионни вноски от по-богатите хора.   

На четвърто място е борбата за равенство на хората в обществото. Това означава заплащане на труда според неговото качество, количество и интензивност, а не според капризите на работодателите; намаляване на големите неравенства в доходите и жизненото равнище; осигуряване на достъп до качествено образование, до качествени здравни грижи и равен достъп до качествени лекарства, премахване на предимствата чрез по-високо заплащане на по-качествени здравни услуги в държавните и общински болници. Равенството се измерва не само политически и юридически. В съвременни условия е много актуално и важно преразпределението на новопроизведеното богатство (печалбата от произведената продукция). Огромното икономическо и социално неравенство поражда дълбоко чувство за несправедливост.

На пето място е патриотизмът, изразен в дейностите за съхраняване и развитие на българската нация, на опазване на националната памет и традиции, националната чест и достойнство, излизане от демографската катастрофа, грижа за майчинството и децата. Това налага в страната да се провежда нова социално-икономическа политика за преодоляване на бедността. Това ще помогне България да излезе от демографския колапс, да се ограничи до минимум емиграцията, да подпомогне връщането на част от емигрантите, да се съхрани и развие обичта към Родината, към българския език, българската литература, история, етнография, към българските традиции и култура, към българската природа.

На шесто място е опазването на природата като национална ценност и като среда за живот и дейност на българите, екологизация на жизнената среда на хората в градовете, както и разумното използване на българските природни ресурси и богатства, в интерес на българските граждани и на развитието на България. Екологическата политика на страната, и съответно на БСП,  трябва да се преустрои от абстрактно-теоретичната ѝ основа на борба с глобалното затопляне към практико-приложното и опазващо здравето и живота на хората значение, екологичните мерки да не противоречат на трудовата заетост и жизненото равнище на хората.

На седмо място е истинската демокрация с усъвършенстването на парламентаризма, плурализма, свободата на събранията, съюзяването, свободата на индивидуалното и груповото мнение, свободата на словото, преодоляване на политическите манипулации чрез средствата за масова информация, намаляване ролята на заплатената журналистическа автоцензура (конформизъм с интересите на богатия собственик). Особено място има ликвидирането на влиянието на олигархията в политиката в Народното събрание, в съдебната система, в полицията и в регулаторните органи на държавната власт. 

На осмо място е недопускането на участие на България в пряка, прикрита или косвена форма във военни стълкновения, кризи и сражения извън територията на страната. Животът на българските войници, въоръжеността и боеспособността за защита на териториалната цялост на България е недопустимо да се пренебрегват за сметка на чужди военни и икономически интереси.

Така посочените идеи, ценности и принципи са нравствено-политическите основи и жалони за политиката на БСП на власт и в опозиция. Те се реализират чрез цялата дейност.

 

3. Цели на новата социално-икономическа политика

Главната цел на политиката на БСП е повишаване на жизненото равнище, на благоденствието на огромната част от хората. Това да става чрез развитие на икономиката, справедливо разпределение на новопроизведеното богатство, намаляване на неравенството в доходите и жизненото равнище, както и експлоатацията на труда на наетите лица, действени социални грижи за хората с увреждания, болните и пенсионерите, защита на трудовите права, осигуряване на действително безплатно висококачествено образование и равен достъп до качествено безплатно здравно обслужване. За да се постигне тази главна цел има две условия. Първото е създаването на материалните предпоставки хората да бъдат без икономически окови, а това означава увеличаване на размера на националното богатство, икономиката да е в основата на повишаване на жизненото равнище и общественото благоденствие и на тази основа по-пълно да се  задоволяват нарастващите потребности на индивидите. Второто е справедливото и солидарно преразпределение на новосъздаденото национално богатство от равнище фирма до държавата като цяло и по този начин намаляване на социално-икономическите неравенства. Тази главна цел се структурира и реализира постепенно чрез подцели и различни механизми. В стратегически план това следва да бъде период за реализация до 2032 г., когато да се достигнат почти всички средни равнища на страните от ЕС към актуалните за тогава (2032 г.) параметри: произведен БВП, производителност на труда, развитие на социално осигуряващите отрасли на стопанството (земеделие, енергетика и др.) и особено стопанските отрасли, свързани с преработване на местните минерални  и земеделски суровини.

Първа подцел. Повишаване на ефективността на българската икономика и промяна на структурата на собствеността. На първо място е повишаване на стопанската ефективност чрез: а) значим и икономически стабилен растеж, основан на висока производителност, конкурентноспособност на изделията, високо качество на труда като основа за развитие и обогатяване на социалните дейности; б) приоритетно развитие на съвременни високотехнологични производства не само и не толкова на възли  и детайли, а на крайни изделия и социално необходими осигуряващи дейности; в) добив на качествена селскостопанска продукция, производство на качествени суровини за промишлеността и храни за населението; г) повишаване ролята на държавата не само като регулатор на икономиката, но и като собственик и стопанин; д) стимулиране на развитието на кооперативното движение предимно в селското стопанство, търговията, комунално-битовите и занаятчийските услуги; е) създаване и използване на държавни механизма за защита на българските производители и производство, особено на растителна и животинска продукция и хранителни продукти.

На второ място е промяната в структурата на собствеността, повишаване на делът и ролята на държавната, общинската и кооперативната собственост и държавната регулация на труда. Бавно и постепенно делът на държавната собственост от около 9% да достигне средното европейско равнище от около 30-40%. Това да става чрез: 1/. Целеви държавни инвестиции за създаване на нови производствени предприятия и мощности с предимство в най-изостаналите райони на страната; в производство, разпределение и пренос на енергия; информационно-комуникационни и компютърни (хардуерни и софтуерни) технологии (ИКТ); цветна металургия, машиностроене; производство на хранителни продукти и масово използвани лекарства; създаване на Държавен инвестиционен фонд с размер поне от 1.5 млрд. лв. годишно инвестиране; изграждане на АЕЦ „Белене“, нови реактори в АЕЦ „Козлодуй“. 2/. Изкупуване на фирми и дялове от фирми със социално значение за населението (напр. ЕРП –тата), летища, пристанища; развитие на държавните банки, изкупуване на чужди банки и др. 3/. Десетгодишен мораториум върху по-нататъшната приватизация и отдаването на чуждестранни лица и офшорни фирми  на концесии за ползване на българските богатства и изградени инфраструктурни обекти, ревизия на концесионните договори, приемане на нов закон за концесиите. 3/. Промяна в закона за кооперациите и стимулиране кооперирането на производителните на земеделска и хранителна продукция. 4/. Модернизиране на производството в държавните предприятия (ж.п. транспорт, въздушен транспорт, пощенски съобщения и услуги и т.н.). 5/. Възвръщане обратно в собственост и управление от общините на обслужващите населението фирми като водоснабдяване и канализация, транспорт, социални грижи и т.н.

 Като цяло нарастването на дела на държавната собственост ще доведе до: по-значими приходи в бюджета, тъй като над две трети от печалбата ще отива в държавата, а не само 10% от данъци, както е от частния сектор; възможност да се повишават трудовите доходи на работещите в държавните предприятия; намаляване на износа на национален доход чрез износа на печалбата от чуждестранните и българските частни фирми. Чрез държавните предприятия и фирми на конкурентна основа с фирмите от частния сектор се понижават цените.

 Втората подцел е промяната в съотношението при разпределението на новосъздадената стойност в полза на наемния труд чрез: намаляване на делът на печалбата на собственика на фирмата; повишаване на делът на възнаграждението на труда на наетите лица, който да достигне средноевропейското равнище; преструктуриране на данъчната система чрез намаляване на данъците и таксите за бедните и увеличаване на облагането на богатите и най-вече на най-богатите, въвеждане на необлагаем минимум за нископлатените наемни работници и служители, прогресивно данъчно облагане на доходите на останалите физически лица. Въвеждане на: по-високи ставки на корпоративните данъци (от 15% по препоръките на МВФ и ЕС, а за финансовия сектор и особено за банките и застрахователните компании и на над 20%); въвеждане на целеви данък върху луксозните стоки. Това ще позволи по-справедливо разпределение на новосъздаденото богатство, по-значимо повишаване на доходите, по-голямо потребление и повече постъпления в държавния бюджет и следователно повече средства за социални, образователни, здравни, научни и културни дейности, национална сигурност и за нормалното функционирането на общините.  В ръста на доходите на трудещите първостепенно място да има ръстът на заплатите за лицата с високо образование и квалификация.      

Третата подцел. Провеждане на целева и резултатна социална младежка политика, пряко насочена към издигане равнището на работата с децата, учениците, студентите, младите наемни работници и младите семейства с деца и водеща до излизане от демографската катастрофа. Основните направления на тази политика са: 1/. Социални дейности: задължително и безплатно за родителите посещаване на целодневна детска градина, ускорено изграждане в големите градове на нови и модернизиране на съществуващите детски заведения; създаване на няколко държавни високоспециализирани детски болници; модернизиране на материалната база, апаратурата и лекарската квалификация в родилните заведения с цел намаляване на детската смъртност и повишаване на качеството на обслужване.  Предимство при назначаване на работа в държавни и общински структури на млади майки с три деца до 14 годишна възраст, но при наличие на необходимото образование и квалификация и т.н.; значими стипендии на младите майки-студентки и предимства на студентските семейства с деца при наставяне в студентски общежития. 2/. Финансови стимули чрез значително увеличаване на детските надбавки за второ и трето дете на младите семейства, когато родителите са с висше и средно образование и/или имат най-малко двегодишен трудов стаж на едно и също работно място. Освобождаване или намаляване на корпоративния данък на фирмите, отпуснали целеви стипендии и сключили договори за работа в тях за най-малко четиригодишен период. 3/. Подобряване на материалните условия за отглеждане на децата в семействата чрез създаване на национален фонд за строителство и поддържане на жилища, в които да се настаняват срещу минимални наеми млади семейства с две и три деца, отпускане на нисколихвени, а при трето дете и безлихвени кредити на млади семейства (със сключен граждански брак) за покупка или изграждане на жилище. Всичко това, в единен комплекс,  ще позволи излизане на страната от демографската катастрофа. 

Четвъртата подцел. Повишаване на качеството на образованието и науката. Нейното постигане става чрез комплексни действия за: 1/. Съществени промени в средното образование: актуализиране на съдържанието и формите на образование, осъществяването на взаимна връзка между съдържанието на учебните предмети по класове, разширяване и задълбочаване на знанията по фундаменталните учебни предмети, осигуряващо  базова общообразователна подготовка (до 16-годишна възраст), способстващи формирането на самостоятелно мислене и интелект и създаване на предпоставка за бъдеща успешна адаптация на младата личност в обществото;  повсеместно въвеждане на едносменно образование до четвърти клас; безплатна закуска и обяд на ден за редовно посещаващите занятия до 4 клас; безплатни учебници и учебни пособия до 8 клас; намаляване на броя на децата в паралелките в селските райони и малките градове (с население под 1500 жители); прекратяване практиката на закриване на училища по финансови съображения; отмяна на делегираните бюджети; по-високи стартови заплати за младите учители;   развитие на професионалното образование след навършване на 15-16 год. възраст; съвременно техническо и спортно преоборудване на училищата и масово въвеждане на нови ИКТ. 2/. В сферата на  висшето образование да се въведе напълно безплатно обучение в държавните университети за медицински и учителски специалности (лекари, медицински сестри, лаборанти, фармацевти, рехабилитатори, фелдшери; учители, педагози, психолози), премахване на системата на делегираните бюджети. За дефицитните специалности (за лекари, медицински сестри и стипендии (в размер 80-90% от минималната работна заплата)  за подписалите договор за работа (5 до 10 г.), обучавани в български държавни университети. Създаване на законови и подзаконови нормативни предпоставки и допълнително финансиране на бързото израстване на младите научно-преподавателски кадри. 3/. В науката въвеждане на целево стимулиране за научна дейност в приоритетите за българската държава научни и производствени области, по-високи размери на стипендиите за докторантите.

 Пета подцел. Повишаване на здравния статус на населението, реализиране на съществени промени в модела и във финансирането на здравеопазването и снабдяването с лекарства и медицински препарати и услуги за населението. Отказ от търговския подход в здравеопазването,  разграничаване на държавната и частната здравна помощ, спазване на конституционното положение за безплатна медицинска помощ, прекратяване на доплащанията в държавните и общински здравни заведения и центрове, стабилизиране и възвръщане на ролята и мястото на общинските и областните болници в системата на здравеопазването, които да не са търговски дружества. Създаване и развитие на единна държавна структура за производство, внос и износ на лекарства и аптечна мрежа, осигуряваща надеждност и достъпност на потребителите на здравна помощ и услуги по цялата територия на страната, снабдяване на областните и общинските болници с лекарства с единни цени, независимо от разстоянията. Здравната каса да финансира здравните дейности само в университетските държавни, национални, областни и общински болници, центрове, санаториуми и др. Осигуряване на доболничната помощ с необходимите подготвени профилирани специалисти и лични лекари срещу повишено трудово възнаграждение. Главна грижа на държавата да стане: доближаване на качественото здравеопазване до хората; повишаване на качеството на оборудването и на битовите условия за лечение в областните и общинските болници и санаториумите; висококачествена и действително спешна помощ с необходимите и съвременни транспортни средства, съвременна апаратура и подготвени медицински лица; пряк и неограничен достъп на пациентите до лекари-специалисти; значително увеличаване заплатите на лекарите, сестрите, фелдшерите, лаборантите и рехабилитаторите в националните държавни, областни и общински болници и здравни центрове и санаториуми, както и в спешната помощ, значимо стимулиране на най-често търсените лекари-специалисти; създаване на мрежа от държавни аптеки и такива с денонощен режим на обслужване на гражданите във всички общински центрове  и населени места с над 10 000 жители. Отмяна на таксите за избор на лекар и на потребителската такса при лекарите, в болниците и в медицинските лаборатории.

Шеста подцел. По-хармонично развитие на регионите, на общините и населените места, на свързаността на националната територия. Реализацията трябва да става чрез държавни инвестиции в инфраструктура, предприятия, социални дейности, повишаване делът на средствата от бюджета за общините, развитие на общинската социална и инженерна инфраструктура и социални дейности предимно чрез общинска собственост и общинско управление и отговорност. Необходимо е ускорено развитие на пътнотранспортните комуникации чрез: модернизиране и ускоряване на ж. п. транспорта; доизграждане на автомагистралите („Хемус, „Струма“, „София-Калотина“, „Русе-В. Търново“), реновиране на първокласните автомобилни пътища с предимство в най-изостаналите райони; изграждане на хидровъзел „Никопол-Турну Мъгуреле“ с автомагистрала и ж.п. линия  на язовирната стена и осъществяване на скоростна транспортна връзка Букурещ-Никопол-София-Солун-Атина, автомагистрала „Черно море“, проучване, проектиране и поетапно изграждане на автомобилни и железопътни тунели през Стара планина при Шипка, Беклемето и Петрохан, изграждане на скоростна ж.п. връзка и автомагистрала по пътя София-Скопие.

Седма подцел. Опазване и защита на естествената природна среда и подобряване жизнената среда за населението. Отстояване пред европейските институции за коригиране на т. нар. „зелена сделка“, „декарбонизация“ и т.н. дейности в интерес на социалните и трудовите права на гражданите на Република България, искания за дерогация на заплащането на въглеродните емисии за парното отопление и производството на въглища за поне 15-20 години напред. В условията на глобално затопляне главен приоритет да стане адаптацията на страната към този закономерен природен процес и адекватни промени в жизнената среда на населението. Следва ускорено да се възстанови и разшири системата за напояване на земеделските площи, така че да се преодолеят климатичните прояви на засушаването и отрицателното им влияния върху произведената селскостопанска продукция. Опазването на почвените ресурси на страната чрез забрана за изграждане на фотоволтаични паркове и ветрогенератори върху обработваеми земи, самоцелно изграждане на промишлени и други обекти върху плодородните земи в цялата страна. Значими рестрикции за замърсяването на почвата, водите и въздуха. Да се рекултивират всички язовири и микроязовири и изградят нови с цел осигуряване на достатъчни и надеждни водни ресурси за питейни води, за промишлени и земеделски потребности. Създаване на едни за България собственост и система за осигуряване, съхраняване и управление на водните ресурси . Ограничаване и спиране (извън периодите на пълноводие на реките) дейността на малките ВЕЦ. Решително подобряване на водоснабдяването и реновиране на почти цялата водопреносна и канализационна система на селищата в цялата страна. Засилване охраната на защитените територии от неправомерно застрояване и дейности, както и от бракониерство на диви животни, неразрешено билкосъбиране и от пожари. Създаване и поддържане на нова по-надеждна пожарозащитна система в страната. Трябва да се осигурят условия за по-нататъшно опазване на естественото биоразнообразие и биологично богатство на територията на България. 

Осма подцел. Действителна охрана и защита на труда чрез ограничаване на: възможностите без повод или с измислен повод и незначителен повод да бъдат уволнявани от работа работници и служители чрез съответните промени в Кодекса на труда и засилен контрол от инспекциите по труда; недопускане на работа над законовата продължителност на работното време и в почивните дни; намаляването на физическия труд чрез механизация, автоматизация, електронизация и дигитализация на трудови операции; недопускане на актове на насилие и психологически тормоз на работното място. Промяна в закона за стачките.

Девета подцел. Значими промени в пенсионното дело чрез: постепенно увеличаване на размера на осигурителните вноски и увеличаване делът на солидарния стълб; увеличаване на максималния осигурителен доход до размера на най-високите трудови възнаграждения в държавния сектор – на около 20 000 лева и на максималната пенсия до над два пъти размера на средната работна заплата; изваждане от ДОО на т.нар. „социални пенсии“ в отделен фонд в Министерството на труда и социалните грижи, оставане в НОИ в пенсионния фонд само на лицата с осигурителен индивидуален принос в съответствие с кодекса за социално осигуряване; актуализация на всички пенсии, отпуснати до 1 януари 2023 г. с еднаква формула за преизчисляване, актуализиране на старите пенсии; оптимизиране на инвалидните пенсии; заплащане на пенсионни осигурителни вноски  на равнището на действително получаваните трудови възнаграждения, а не чрез осигурителни прагове; криминализиране на неплащането от работодателите на пенсионни здравни осигуровки и плащането „на ръка“ на трудови възнаграждения; плащане на пенсионни и здравни осигуровки от всички финансирани чрез бюджета лица (армия, полиция, държавни служители и т.н.). Всички работещи в България и всички работодатели да имат правото и задължението да плащат пенсионни и здравни осигуровки.

 

4. Средства и начини за реализация на новата лява политика

Първо. Преструктуриране на данъчната система и осигуряване на повече средства за социални, образователни, научни, здравни, културни и спортни дейности. А/. Корпоративни данъци. Поетапно до 2028 г. да се увеличава размерът на корпоративните данъци до 15%, а до 2032 г. до 18-20% (Полша и Чехия по 19%, Словакия, Естония, Хърватия и др. – 19-21/22%). Увеличаване на данъка до 2028 г. върху получавания дивидент на над 15%, а до 2032 г. и до 20%, а на хазарта, търговията с луксозни стоки и луксозни превозни средства (автомобили, самолети, вертолети, яхти), съответно на 20 и на 25%.  Б/. Косвените данъци да бъдат върнати на ставките преди ковид-пандемията. В/. При облагането на доходите на физическите лица да се въведе прогресивно данъчно облагане с необлагаем минимум до размера на минималната заплата и прогресивно увеличаваща се ставка за доходите до десетократния размер на минималната работна заплата, а над него – 35% данък. С това най-високите равнища на данъка ще достигнат поне частично средните за Европа (Словакия 32%, Словения 50%, Германия 45%, Румъния 45%, Кипър 35% и др.). Чрез тези промени ще се увеличат приходите в държавния бюджет, ще се постигне по-голяма обществена справедливост и солидарност, ще се намали неравенството. Г/. Значимо повишаване на ставките за данъците (данък сгради) на луксозните имоти и тези жилищни сгради, които са използвани за търговски цели: неосновните жилища (необитаеми и отдавани под наем) и основните жилища с площ над 160 кв. м., луксозни вили, дворци и палати, извънградски къщи с голяма площ (над 160 кв. м. застроена), частни самолети, вертолети, яхти и луксозен клас автомобили. Д/. Еднократно увеличаване на здравните и пенсионните осигуровки с 2% за сметка на работодателите, с което ще се повиши тяхната солидарност към настоящите им наемни работници за осигуряване на тяхното бъдеще. Е/. Значимо увеличаване на бюджетите на общините чрез преки субсидии от държавния бюджет с цел значимо подобряване на инженерната, пътна, водно-канализационната и социалната инфраструктура в населените места. Ж/. Въвеждане на задължителен държавен контрол и надзор върху таксите, определяни, въвеждани и събирани от банковите и информационно-комуникационни оператори с цел недопускане на ощетяване на масовите потребители.    

Второ. Промяна в начина на изготвяне и реализация на бюджета на страната. Прекратяване на практиката на занижено планиране на приходите, за да остават в края на годината средства, които се раздават по партийно или лично олигархично-авторитарно решение на „свои фирми“, „свои обръчи от фирми“, „свои общини“ и свързани  политически и икономически лица. Увеличаване на приходите чрез изсветляване на сивата икономика във всички сфери на стопанството, но с особено внимание към социалната сфера – здравни медицински центрове, частни старчески домове и хосписи, вносно-износни дейности с лекарства, аптеки, учебни курсове и школи  и т.н. Значително намаляване на контрабандата, особено недопускане на частни олигархически свързани фирми в дейностите за държавен контрол; по-голяма събираемост на данъците; значително намаляване на злоупотребите с ДДС; намаляване на корупцията и др. Преструктуриране на разходите, като в тях към 2028 г. от БВП да се отделят не по-малко от 5.5% за образование, 1% за наука, 2% за култура, 6-7% за здравеопазване и т.н.

Трето. Повишаване на качеството и ефективността на работа, преодоляване на институционалната безпомощност на държавните и общинските органи. Това да се реализира чрез: 1/. Активна защита на националните интереси пред ЕС и международните организации, както и чрез двустранните връзки и договори; 2/. Оптимизиране на структурата и броя на работещите в държавната и общинската администрация; 3/. Въвеждане на електронни системи на управление и административно обслужване; 4/. Увеличаване на правата и активизиране на държавните контролни органи  с цел: осигуряване на действена защита на живота, здравето и труда; качеството на предлаганите на населението местни и вносни хранителни продукти и лекарства; защита на личната и семейната собственост; 5/. Борба с проявите на корупция, измами и кражби от гражданите; 6/. Промяна на олигархическата практика на „раздаване“ на обществени поръчки и използването на контрабандни канали и корупционни практики. 

  Четвърто. Повишаване на ефективността на работата на органите на сигурността и правораздаването. За намаляване на общественото недоверие към полицията, следствието, прокуратурата и съда е потребно: 1/. Да се преатестират, при най-малко съмнение за нелоялност към службата и некачествена работа, дознатели, следователи, прокурори и съдии, като уличените във връзки с криминалния контингент и външни лобистки и други влияния, в корупция, присвояване и др. негативни прояви да бъдат отстранявани; 2/. Осигуряване на по-справедливи трудови възнаграждения на служителите на полицията, охраната на затворите и на съдебните експерти; 3/. Преструктуриране на звената и щата в съдебната система, така че да се намалят съществено различията в натоварването на работещите в нея, увеличаване на качеството и на скоростта на разглеждане на делата в съдилищата; 3/. Преструктуриране и оптимизиране на броя и състава на звената за борбата с организираната престъпност и корупцията, осъществяване на действен контрол върху криминалния контингент и разпространителите на наркотици; 4/. Приемане на нови закони и/или промени в съществуващите закони за защита на имуществото и живота на обикновените граждани, на собствеността на гражданите и фирмите, така че да има наказания „за кражбата за милиони“, а не само за кокошкарство.

 Забележка: Подобна разработка бе направена от РС на БСП-Красна поляна, приета на разширено заседание на 15 март 2018 г. и изпратена на НС на БСП и ГС на БСП-София и лично на Председателя на БСП. За тази идея нямаше абсолютно никаква обратна реакция, дори че е получена и прочетена.

Автор на текста: Анко Иванов - д-р по философия

27.08.20224 г. 

гр. София