неделя, 16 март 2025 г.

БСП - избягване на катастрофата или плъзгане по нанадолнището?

 

БСП – избягване на катастрофата или плъзгане по нанадолнището?

 

            Измина достатъчно време след 51-вия конгрес на БСП за да може да се направи, макар и  предварителна, оценка какво става  и трябва да стане в лявото политическо пространство. Отстраняването на Нинова и нейният най-близък кръг, помиряването на БСП с президента, формирането на лява коалиция бяха положителни стъпки. Но след това се продължи по правилото – „още от същото“, а то е подкрепяне чрез лява фразеология на социаллиберален и откровено неолиберален политически курс. В България този курс има най-извратената политическа форма – мутроолигархическа централна и общинска власт, използваща съдебната власт, полицията, силовите органи, МФ и НАП.

            В такава обстановка в ръководството на БСП се появи неадекватната концепция за подчиняване на „партийния интерес на общодържавния“ като смокинов лист за колаборация с властващите мутроолигархически структури с най-ярките нейни изразители Румен Петков (АБВ) и К. Добрев. Ако при приемането на Конституцията концепцията за съвпадение на партийния и общодържавния интерес имаше смисъл и съдържание, изразил се в определянето на България като социална държава. Сега политическата ситуация е коренно различна. Държавата не е социална, а е олигархична авторитарна власт на боричкащи се олигархични кръгове (обръчи от фирми), но винаги сътрудничещи си по главните въпроси – по-малко държава, повече свобода за бизнеса, примат на спекулата и забогатяването на богатите и обедняване на бедните. Като за наивници звучи твърдението, че чрез влизането в дясна коалиция „партията получавала най-добра възможност да реализира програмните си приоритети за провеждане на социална политика и развитие на социалната държавата“.

            Тази колаборация с олигархично десните е съпроводена с присъствието в Народното събрание на десни националистически организации. В крайно десен парламент БСП-ОЛ с 20 депутати не може да влияе практически почти на нищо. Това пролича чрез наложеното на БСП решение за държавен бюджет, осигуряващ пагубното прибързано решение за влизане в еврозоната. По същество с това ръководството на БСП поддържа на практика крайно дясна финансова и бюджетна политика. Преди изборите всички парламентарно представени прати хорово, едногласно заявяваха, че са десни с прокламираното желание на всяка цена да се запази пагубната за бедните данъчна система. Според тази система богатите в България плащат най-ниския корпоративен данък в Европа – 10%.  Повечето европейски държави са с корпоративен данък около 20% и до 30%, а в редица страни най-богатите плащат и над 30% данък. При това положение в структурата на приходите в държавния бюджет в България основен дял има непреките данъци, (ДДС и акцизи), плащани почти изцяло от бедните. По данните на проф. Вучева съотношението е  75% срещу 25% за приходите от косвените данъци, т.е. беден богат храни. Крайно дясно е подкрепяното от ръководството на БСП преразпределението на произведения БВП – само до 40% при средно около 49-50% в Европа. Тази крайно дясна политика е главната причина хората да търсят „нов месия“ който да промени нещо – ту Кобурга, ту Б. Борисов, ту Сл. Трифонов, ту К. Петков и Василев и т. н. Народът не вижда нова истинска политика, защитаваща интересите на мнозинството трудови българи, а вижда безкрайното обогатяване на богатите и обедняване на бедните, най-голямото в Европа и едно от най-големите в света неравенство. Вместо борба за социалистическите идеали и ценности  ръководството на БСП, съзнава или не съзнава това, подпомага бизнеса. И защитава неговите най-ниски данъци в Европа, доплащанията за него с милиарди и стотици милиони левове, събирани от данъците, предимно от работещите бедни и пенсионерите.

            Още в самото начало на новото правителство, както се изразява Г. Пирински, БСП претърпя „челен сблъсък с грубите реалности на неолибералния хомот, който ГЕРБ налага с новия държавен бюджет“ и прибързаното влизане в еврозоната за спасяване на Европейската банка за развитие (минус 8 млрд. евро за 2024 г.) и огромната задлъжнялост на Франция и с плана на ЕБР за нейното спасяване. Отказът да се подкрепи комисията за разследване на Пеевски с наивните обяснения на Стойнев, че Народното събрание не е разследващ орган, влияе отрицателно на общественото мнение за БСП.

            А сега накъде?

         Първо. Разработване и предлагане на обществото на нова лява социално-икономическа политика. Това да е политика, подплатена с програма, която е съобразена със социалистическите ценности и политически цели, адаптирани към новите информационно-комуникативни условия и навлизането на изкуствения интелект в различните сфери, настъпващите геополитически и геостратегически промени в света, преминаване от еднополярен глобален към многополюсен свят.  На Европа и България е необходимо разумно излизане от  мантрата на неолибералните, а в България и на олигархическите практики чрез социалистическите идеи, ценности и принципи, които отразяват и защитават интересите на членовете и поддръжниците на левите партии. Политиката на БСП трябва да изразява, отстоява и осъществява на власт с предимство потребностите и интересите на хората на наемния труд, повишаване на техните доходи и на жизненото равнище, намаляване на социалното разслоение. 

       Второ. Справедливостта трябва да бъде принцип, който пронизва всички и всякакви решения на БСП, независимо дали партията е в опозиция или е на власт. Тя се изразява в:  равнопоставеност; недопускане на привилегии и дискриминация; заплащане според количеството, интензивността и качеството на труда. Да вземем несправедливостта в данъчната система. Плоският данък е в ущърб на бедните и благо за богатите. В България средногодишно се изплащат годишно до около 10 млрд. лв. дивиденти. А те се облагат само с 5% данъчна ставка. В ЕС такава ставка има само в България и Румъния. В България това са общо до 500 млн. лева. Ако този данък е на равнището на плоския данък (10%) това ще бъде 1 млрд. лв. Притежателят на капитал, който не влага личен труд, а получава пари, плаща два пъти по-нисък данък от работещият човек. В повечето страни в ЕС този данък е около 20-25%. Ако в България той се приравни на данъка, плащан от ЕТ (15%), то в държавния бюджет биха влизали около 1.5 млрд. лв. Справедливо ли е Делян Пеевски за 2023 г. (по Интернет) да има начислени 18 млн. дивиденти и за тях да дължи 900 хил. лв. (5%), а шофьорът на автобус, учителят, професорът, лекарят и т.н. да плащат по 10%.  По 5% плащат и богаташите политици като Слави Трифонов, Рамадан Аталай,  Кирил Петков, Асен Василев, Лорер, Петър Кънев и множество други! Справедливо ли е в България свръхпечалбите да се облагат с най-ниско равнище на данъците в Европа? От неплащането или от ниското плащане на данъци от богаташите в България не достигат парите и поради това се увеличава задлъжнялостта на държавата, а не поради „прекомерните разходи“ за пенсии, образование, здравеопазване, майчински и т.н. Дългът на България може да бъде намален, ако се увеличи корпоративния данък и данъкът върху дивидентите.  

Трето. Равенството е ключов принцип и критерии за справедливо общество. България е на върха на пирамидата по социално неравенство не само в Европа, но и в света. Това формира огромна бедност за огромната част от обществото, по някои данни над 80% бедняци и 5% богаташи в едно съотношение над 8.1 пъти. Това неравенство е не само във финансови измерения на доходите и равнището на живот, то е и в здравеопазването, образованието  и др. В приетите на 51-я конгрес Насоки пише, че изкореняването на бедността ще стане чрез „целеви социални програми и мерки за повишаване на доходите“. Главното обаче е справедливото преразпределение на създаденото в процеса на производството на материални блага и услуги ново богатство. В условията на пазарни икономически отношения това може да стане чрез развитие на държавния сектор в стопанството, в който да се повишават трудовите възнаграждения и това да принуждава т. нар. частни „работодатели“ също да повишават заплатите на своите работници. Държавният сектор в икономиката може да влияе за понижаването на цените на стоките и услугите чрез по-ниските цени в държавния сектор, което да принуди частния сектор да намалява своите цени. Ненормално е олигархическата структура „Ново начало“ да взема идеята за държавни магазини за хранителни стоки с минимална надценка, а „МЕЧ“ да се сърди, че е преписана от тях. Това е истинска социалистическа идея за използването на държавната собственост, много добре забравена и пренебрегвана в близкото минало, но и от сегашното ръководство. БСП трябва да отстоява равенство на държавната, общинската и кооперативната собственост с частната.         

Четвърто. Солидарността е традиционна социалистическа и общохуманна ценност. Обществото се гради на основата на правата на личността, но и на нейните солидарни задължения към обществото, към другите хора. Солидарността е основен принцип на възприетата в България пенсионна система. Но този принцип е деформиран поради егоистичните цели и интереси на депутатите, на бизнеса, на отделни високоплатени експерти, чиновници в държавния апарат и тарикати от нископлатените работници, които предпочитат да са в сивата икономика и да вземат някои друг лев повече без да се осигуряват. Не е нормално лекари, медицински сестри, медицински лаборанти, учители, шофьори, миньори, шлосери, строители и т.н. да се осигуряват за здраве и пенсия, а това да не правят най-високоплатените държавни служители в министерства, централни ведомства, регулаторни органи и т.н., народни представители, полицаи, военни, съдии и прокурори. Не е нормално и справедливо техните осигуровки изцяло да се плащат от държавния бюджет, т.е. от данъците на бедните.  Полицаите и военните са важни, но не по-малко важни са професорите, доцентите, учителите, лекарите, медицинските сестри, които отделят от своите заплати пари за осигуровки. Всички животни са равни, но някои са по-равни, беше написал един европейски мислител. Особено място има преодоляването на мрънкането на бизнесмените от ИТ-сектора. Тези хора забравят, че техните програмисти са продукт на българската образователна система, че тях българската държава чрез данъците предимно на трудовите хора, са издържани и подпомагани, заедно със семействата им от раждането до завършването на висшето им образование и че те солидарно дължат на обществото пари за издръжка на своите родители и за запас за своето собствено бъдеще. Не само солидарно, но и напълно справедливо е хората да се осигуряват на високите си доходи, а не на някакъв си измислен долен праг, от който са заинтересовани предимно бизнесмените, а не толкова наемните работници. Измисленият сега праг от над 4000 лв. е крайно недостатъчен при високите повишени средни заплати. Всички високоплатени държавни чиновници, гласоподаватели предимно на ГЕРБ и „Ново начало“, би следвало да плащат по-високи осигуровки.      

            Пето. В съвременния свят на рушене на глобалния неолиберализъм и бързо нарастване на националистическо-консервативните идеи и движения се налага промяна на отношението на БСП към патриотизма и национализма. БСП не може да остане без усилия и политики за съхраняване и развитие на българската нация, на опазване на националната памет и традиции, националната чест и достойнство, излизане от демографската катастрофа. Не е нормално да се допуска нихилистично отношение към социалистическия период. Как хората да гласуват за БСП, когато самата партия има негативно отношение към социализма като социална система и пасивна позиция към пренаписването на националната история през последните 100 години и обезличаване на народната историческа памет? Потребна е нова социално-икономическа политика, която да изведе България от демографския колапс, да ограничи до минимум емиграцията, да позволи връщането на част от българите-емигранти, да съхрани и развие обичта към Родината, българския език, българските традиции и култура

            Шесто. Екологизмът трябва да се върне в логичното си естествено русло, не като „декарбонизация“ и „търговията с квоти на емисии на парникови газове“. Главното е използването на богатата и разнообразна българска естествена природна среда целесъобразно, за българските национални социални, икономически потребности и интереси. Не е нормално депутатите от „БСП-ОЛ“ да гласуват против повишаването на таксите за концесиите на компаниите, използващи безогледно българските природни блага. Битката за чиста енергия преминава през усъвършенстването на хидроенергията и най-вече чрез бързото изграждане на АЕЦ „Белене“, за която „БСП-ОЛ“ и лично Румен Петков, К. Добрев, Гуцанов, Зафиров, Стойнев и Вигенин подведоха българските избиратели. Как искате да вярват хората на БСП и нейните предизборни платформи? По-червена от линията за изграждането на АЕЦ „Белене“ е само линията за въвеждането на прогресивно-подоходното облагане от което ръководството на БСП мълчаливо се отказа. За подобряване на условията на живот в политиката на БСП трябва да има значимо място на подобряване на екологичните условия на жизнената селищна среда – достатъчно по количество и качество чиста вода, по-чист въздух, по-безшумна и по-благоустроена жизнена среда. 

            Всички тези социалистически и общохуманни идеи, ценности и принципи са нравствените основи и жалони на социалистическата политика и се реализират чрез политическите действия на БСП на власт и в опозиция.

Главната  цел на новата социално-икономическа политика на БСП  е повишаване на жизненото равнище на огромната част от хората чрез развитието на икономиката, справедливото разпределение на произведеното богатство, намаляване на неравенството и експлоатацията на труда на наетите лица, действени социални грижи за децата, хората с увреждания и пенсионерите, защита на трудовите права, осигуряване на безплатно образование и безплатно здравно обслужване. Тази главна цел може да се реализира постепенно и чрез различни подходи, средства  и методи.

           Политиката за повишаване на жизненото равнище преминава през разработването и реализацията на  икономическата политика. Това предполага: промяната на икономическата ефективност чрез повишаване на обществената производителност на труда, развитие на нови прогресивни стопански отрасли с нови и най-нови технологии. Те трябва да се развият с държавни средства и да са държавна собственост. Приоритетно място в икономическата политика следва да бъде развитието на надеждна енергетика, деприватизиране на електроразпределителните дружества, придобиването в държавна собственост на „Лукойл“, стимулиране не производството на земеделски продукти и качествени хранителни продукти, осигуряващи националната хранителна сигурност. Увеличаване на делът на държавната собственост в промишлеността при процес на реиндустриализация, трябва да бъде най-вече във високотехнологичното, включително и военното машиностроене. Увеличената държавна собственост ще позволи отделянето в държавния бюджет не само 10% от печалбата, както от частния бизнес, но над 70% от печалбата на държавните фирми.  Следва да се промени отношението към кооперативното движение, и то да се развива. За постигане на главната цел БСП следва да представи на обществеността позиция за по-справедливо разпределение на новосъздаваното обществено богатство. 

            Особено място в политиката на БСП на власт и в опозиция е потребността от целенасочена и активна младежка политика, която да е в основата на развитието на българската икономика, решаването на проблемите на демографския срив и разширяване на привържениците и поддръжниците на БСП сред младите хора. Главното в този аспект са решаването на образователните, социалните и трудовите проблеми на младежта. Необяснимо за широката маса от избиратели, за членовете, поддръжниците и симпатизантите на БСП е отказът от записаното в предизборната програма: достигане на 5% от БВП за образование; увеличаване на еднократната помощ за учениците до 7 клас, повишаване на средната работна заплата в обществения сектор; безплатни лекарства за децата до 16 годишна възраст с рецепта, подкрепата на майчинството, подкрепата на семействата с две и повече деца (с непрекъсната трудов стаж последните 2 години) и т.н. В образователната политика на БСП следва приоритетно място да има преминаването на всички ученици до V клас към безплатно едносменно целодневно обучение; намаляване на броя на децата в паралелките в селските училища и в малките градове; приоритетно място в учебните планове на общообразователните предмети за формиране на знания и мислене, творчество чрез междупредметни връзки по фундаменталните научни дисциплини като предпоставка за подготовка за бъдещото общество на изкуствения интелект; отказ от дуалното обучение, предназначено в Германия предимно за децата на емигрантите и т.н. Необходимо е най-после да бъде премахнат принципа „парите следват ученика“, „парите следват студента“, което води до срив на качеството на образованието. Трябва конкретна партийно-организационна работа за привличане на младите хора към идеите на социализма чрез различни способи и най-вече чрез съвременните ИКТ, изучаване на опита на левите в Берлин, които спечелиха изборите благодарение на гласовете предимно на младите хора, използвайки интернет и дигитални средства.

Главният социален проблем в България в момента са крайно ниските доходи и примитивното жизнено равнище. Те се отразяват пряко върху здравеопазването, здравносъобразния начин на живот и възможностите за лечение. Необходим е пълен отказ от търговския подход в здравеопазването и осигуряването за всеки български граждани, независимо от неговите финансови възможности, на равен достъп до качествени здравеопазни услуги, изследвания, лечения и безплатни консумативи. Социалистическата политика в пенсионното дело следва да се базира на извеждане от ДОО на т.нар. „социални пенсии“; актуализация на всички пенсии, отпуснати до 1 януари 2024 г. на основата на равенството – един и същ по количество и качество и продължителност труд да осигурява еднаква пенсия, независимо от годината на нейното отпускане. отстраняване на нарушенията при т. нар. „инвалидните пенсии“; изсветляване на сивия сектор и т.н.

           Реализирането на силна нова лява социално-икономическа политика изисква подобряване на качеството и ефективността на работа на държавните и общински органи и власти, дейността на органите на сигурността и на правораздавателните органи, от взаимодействието между властите.

            Важен фактор за формиране и реализация на истинска лява политика, за развитие на социалните аспекти на държавата и държавността е вътрешното организационно състояние на БСП. Главното следва да бъде привличането на голяма маса от хора с леви убеждения, привличане чрез убедителна, силна лява социалистическа политика. Потребно е силно развитие на вътрешнопартийната демокрация, като НС на БСП формира практическата си политика на базата на мненията на социалистите и симпатизантите чрез вътрешнопартийни референдуми и допитвания (чл. 33, т. 1 и чл. 43, ал. 3 и ал. 5 от Устава на БСП). Влизането в дясна олигархическа коалиция, дори с благи, а не личностно кариеристични намерения, следваше да стане след допитването до членовете на БСП.  Във вътрешнопартийния живот на БСП е крайно потребна вътрешна кадрова промяна, процес на истинско обновление на кадровия състав, не само и не толкова количествено включване на млади хора в състава, а предимно подбиране на хора с качества и възможности, хора, които не са част от наложения от Нинова вътрешнопартиен клиентелизъм. Политиката на БСП следва да се формира чрез предложения отдолу и обобщение и решения отгоре.

Участието на БСП в дясната коалиция на богаташите е контрапродуктивно, носи огромни щети, които може да прераснат в политическа катастрофа. Тази партийна щета не води пряко до ползи за обществото. Излизането от тази ненужна коалиция ще бъде с множество поражения, с редица имиджови, избирателни и организационни щети. Въпросът е сега да се минимализират очакваните политически, идеологически и организационни щети, да не се допусне изпадането на БСП извън парламента. Това е в интерес не толкова и не само на самата БСП, а предимно на България. На нашата страна е безкрайното необходима силна лява партия.  За да е силна тя трябва да има на първо място адекватна силна лява идеология и политическа стратегия и политическа тактика, влияние върху работещите бедни, върху социално бедните и онеправданите. На второ място трябва да има организационна и пропагандна сила за влияние с използването на най-съвременните дигитални средства, умело съчетани с личния контакт и живото слово.  

В динамичната политическа обстановка, в която живеем следва да се свика извънредно заседание на конгреса на БСП, който да приеме:

1/. Нова кратка и ясна, разкриваща към какво действително се стреми за какво и как се бори БСП за защита на интересите и потребностите на огромната маса от бедните (работещи и неработещи).

2/. Приемане на поправки в Устава на БСП с цел подобряване на вътрешната демокрация и повишаване на колективността в работата на партийните организации и органи, формиране на партийната политика отдолу-нагоре.

3/. Текущ отчет и критичен анализ на дейността на ръководството на БСП в новата многостранна дясна коалиция. Този отчет и анализ да бъде съпроводен с допитване до членовете на партията за тяхната оценка за дейността на ръководството и участието в коалицията с ГЕРБ, ИТН и ДПС-ДПС.  

       При истинска лява идейна програма и разработена и следвана лява политика, отговаряща на потребностите и интересите на огромната маса от хората на труда, бедните и онеправданите може да се постигне засилено влияние на БСП в обществото.

 

12.03.2025.                                                    Анко Иванов – д-р по философия

 

събота, 8 март 2025 г.

И пак за лешоядите в политиката

 

И пак за лешоядите

https://zemya.bg/i-pak-za-leshoyadite-v-politikata/

В тези къснозимни дни в политическото ловно поле се появиха, макар и метафорично, прекрасните птици лешояди. Повод бе едно интервю в една герберска телевизия на един постоянен мераклия за голям държавен пост – последният „император“ в България, който сам еднолично унищожил своята „империя“. Става дума за небезизвестният доц. д-р Росен Карадимов. „Лешоядите – изрекъл той, видяха кръв и наскачаха.“ От множеството интернет произволни преразказвания на това интервю се разбира, че става дума за дейците на ПП и най-вече за Кирчо и К…… Те са оприличени на лешояди поради простичкия факт, че са против неговата кандидатура за Председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Да, той не е техният човек (на „лешоядите“ от ПП) и съвсем естествено е да са против. Те са против, понеже искат там да бъде техният човек, който да им изпълнява поръчките. Не само не съм поддръжник на ПП, но и считам, че са голямо зло. Но и аз като тях съм против, но от съвсем други позиции. И вероятно и аз ще бъда обвинен, че съм „лешояд“, и че на мен ми „мирише на кръв“, макар че не съм пил „мазно турско“,  „банкерско“ или „министерско“ кафе. А защо ли аз, обикновеният български пенсионер, съм против?

            Първо. Поради пренебрежителното му отношение към социалистическия период в развитието на България и особено към Комсомола. В интервюто има израз: „какво означава в онези години да закриеш Комсомола 90-та година, който беше империя, при цялата власт, която БКП имаше в страната“. Той беше последният Първи секретар на ЦК на ДКМС, а след това и Председател на Българска демократична младеж (БДМ). Ами щом Комсомола е бил империя защо младият Росен (член на БКП) не е осъзнал, че това е „империя“ и се е кандидатирал и станал „император“. Толкова много е мразил Комсомола, че е станал „император“ за да го ликвидира. Комсомолът е не само негово лично минало и съдба, но и минало на стотици, дори милиони българи, от сегашното зряло и възрастно поколение. Хора, огромната маса от обикновени трудови хора, работиха безплатно за Родината си и построиха Димитровград, Хаинбоаз (Прохода на Републиката), ж.п. линиите „Перник-Волуяк“ и „Ловеч-Троян“, Азотноторовия завод край Стара Загора, язовирите „Копринка“ и „Ал. Стамболийски“, както и стотици други национални и местни обекти, извършваха масова сезонна помощ на селското стопанство, строителството и някои промишлени предприятия. Работеха с усмивка и с веселие. Това бяха патриоти, които работиха безплатно за своята държава. Да, Карадимов  е мразил БКП и поради това е станал Първи секретар на ЦК на ДКМС. Толкова е мразил Комсомола, че при закриването на ДКМС забравил да съхрани счетоводната архива с трудовия стаж на комсомолските работници, които след това останаха с намален трудов стаж и намалени пенсии. Това има ли морално измерение? И какво би било то?

            Второ,  Членът на БКП и БСП отстъпи от идеологическите принципи на партията си и на поредица от избори „играеше“ срещу нея. Става дума за това, че първоначално в БСП бе от т.н. „Обединение за социална-демокрация“, на което бе зам. председател, а от 1997 г. преминава в Евролевицата, член на ръководството и неин говорител, където е заедно с други отцепници от БСП като Александър Томов и Николай Камов. Това не му пречи да стане съветник на Сергей Станишев. В идеен план той стана част от поддръжниците на концепцията на лорд Гидънс, Тони Блеър и Герхард Шрьодер за т.нар. „Трети път“, т.е. социал-либерализъм, за пръв път в България прогласен от Г. Първанов. Този „Трети път“ бе признат години по-късно от Тони Блеър като грешка, но в България продължава да се подкрепя. У нас „третият път“, т.е. колаборацията на левите с десните, бе наложен като политическа практика по време на президентството на Г. Първанов, правителството на Сергей Станишев, министерстването на Р. Овчаров и Р. Петков. Именно този несоциалистически и несоциалдемократически курс на лидерите на БСП доведе до огромния избирателен спад на БСП. „Успешното управление“ доведе до загуба на властта и възвеличаването на нов „месия“. И отново ни се пробутва неолибералната теза, че „управлението на Тройната коалиция е едно от най-успешните“, управлението, когато Карадимов е съветник на Станишев. Това управление на левите с десните и догановци е най-успешно за богатите, за бизнеса. Въведена бе най-отвратителната от социалистическа гледна точка финансова практика на най-ниски данъци за богатите, най-ниско равнище на преразпределение на произведеното обществено богатство и подкрепена крайно дясната осигурителна система, въведена от Костов. Това бе и все още е най-грабителската данъчна система за бедните, които освен основната част от данъците (75% по проф. Вучева) подпомага бизнеса чрез преки финансови помощи чрез държавния бюджет. При публичните изяви на г-н Карадимов никога не съм чул дори да се използва лява терминология. Неговата загриженост е за едрия и средния бизнес, за тяхното изгодно финансиране и подкрепяне, а не за хората на труда. Това е крайно десен подход. 

            Трето,  в обществото има негативна оценка за неговата банкова дейност и неговото министерстване. Можем да приемем, че има някакви по-значими промени в ББР, но те не са само дело на Председателя на надзорния съвет, а и на управителния съвет и стотиците добросъвестни служители на банката. По друг начин стоят нещата с неговото министерстване. На обществото не стана ясно кой го предложи за министър. Официално на книга това бе Главчев, а дали зад него не стоят тези олигархически кръгове и олигарси, които задкулисно управляваха цялото служебно правителство. Това не бяха ли представителите на двата олигархически клана, от общо трите клана, борещи се в Народното събрание, двата клана, обикновено свързвани с имената на „Ново начало“ и ГЕРБ. За своята работа като министър г-н Карадимов сам се похвали, че бил „вдигнал ролята на реиндустриализацията като ключов критерии за развитието на България.“ Красиви думи зад които човек нищо не разбира и най-важното - нищо практично няма. Реиндустриализацията не се прави за шест месеца за да я оценим и да преценим дали избраният критерий съответства на обществените потребности. Много по-зле стоят нещата с организацията по провеждането на изборите за 51-во Народно събрание, за която главен отговорник в Министерския съвет бе именно доц. д-р Карадимов. Това бяха най-масово опорочените избори за Народно събрание с масови безобразия, разкрити от средствата за масова информация и потвърдени от Конституционния съд. И си спомняме отчета на г-н Карадимов след изборите, че всичко било добре организирано. Да, добре бе организирано за „Новото начало“ и ГЕРБ и в ущърб на БСП-ОЛ, ПП „Съгласие“ и други партии. Такова е доминиращото обществено мнение, а с него не може и не бива да се спори. И точно в тази обстановка Ал. Томов, Р. Петков и К. Добрев,  може би неслучайно, издигат и подкрепят кандидатура от името на лява партия на десен кандидат. А дали не за благодарност към коалиционните партньори, че е прикрил (искал или неискал това) машинациите на „Ново начало“ и ГЕРБ? И все пак е добре, че в парламентарната група на БСП-ОЛ има и депутати, които са били против.    

            Пето, у нас българите, когато стане дума за власт и персонални назначения в структурите на властта остава съмнението за лична изгода, за използване на властта за лични облаги. Както и за всички други университетски преподаватели, на доц. д-р Карадимов след две години му предстои задължително пенсиониране по закона Панев, а в КЗК му се осигурява място за 7 години със заплата 90% от заплатата на председателя на Народното събрание.

            Шесто, време е в политиката да се въведе нова мъдрост, полупародия на народната мъдрост: „Кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажа какъв си?“ А тя би звучала така: „Кажи ми кой те подкрепя, за да ти кажа какъв си?“.  Доц. Карадимов упорито се хвали, че бил имал широка обществена подкрепа. Кой го е подкрепил и защо? Това са трите работодателски организации, които защитават общия бизнес-интерес за по-високи печалби. Действителната икономическа конкуренция води до понижаване на печалбите. Нима бизнес организациите са заинтересовани техните фирми да имат по-ниски печалби? Едва ли. Остава съмнението, че подкрепят този, който най-малко ще им пречи. А двата синдиката подкрепят по принцип. Те нямат организации в сферата на частния бизнес, където може да има конкуренция между бизнесите. За тях е все едно кой е начело на тази КЗК. Нито една работническа организация, нито една обществена организация за защита на потребителите на подкрепи кандидатурата на доц. Карадимов. Иначе много добре звучи – синдикатите подкрепиха кандидатурата на Росен Карадимов. 

            Може и да го назначат доц. Карадимов на силно желания от него държавен високоплатен пост. Формално няма пречки. Той и досега защитава интересите на капитала (бизнеса, работодателите), т.е. на десните, а лявата БСП-ОЛ го предлага. Борисов иска те да се мотивират, К. Добрев казва, че няма да се откажат от неговата кандидатура, Пеевски не е против. Доц. Карадимов отговаря на всички бюрократични изисквания – компетентен юрист с необходимата юридическа практика, с продължителна политическа биография. Честито на наивните леви избиратели.

                2.03.2025 г.