В началото
на декември (2025 г.) политическото време стана безпределно разделно и
безпределно неясно, силно напрегнато. В тази обстановка правителството подаде
оставка. Огромната маса протестиращи искаха „оставка“ на „мафията“, на
правителството и бързо я получиха. Стои открит вечният славянски въпрос: „Какво
да се прави?“ след това. Същността не я виждат не само политическите слепци,
прислугата на управляващата открито и прикрито мутренска олигархия, но и
набедените политически анализатори. Площадите и улиците на големите градове
кънтяха от гръмките скандирания и подигравателните плакати на спонтанно
протестиращи граждани от всички поколения на страната. Единици протестираха
срещу някои показатели на проектобюджета, а мнозинството – срещу негодността на
управлението на страната. Още от февруари започна, след заявката за прибързано
членство в еврозоната, да се надига лека, а след това и по-голяма вълна на
общественото недоволство. Скритото напрежение обхващаше все повече хора от
различни поколения и се изля в огромни протестни митинги. От телевизора ни обясняваха колко е важна държавността
(Борисов, Зафиров, Румен Петков и множество други), че „стабилността в
управлението е гаранция за развитието“ (Росен Желязков 11.10.2025), че партиите
влезли в управлението са оставили на заден план „тяснопартийните си
интереси“. Толкова са ги оставили на заден план, че
запълниха регулаторните органи със свои хора. Падна правителството с трима
премиери, над които се извисява корпулентната фигура на Голямото „Д“.
През тези 11 месеца приспивната песен на големите
телевизии приспа само управляващите, намиращи се във властовия нагон към
нови все повече и по-добре платени
държавни постове. В началото на лятото някой успешно подлъга (може би нареди)
прокуратурата да започне показна наказателна акция срещу варненския кмет. Появи
се и нова искрица на младежки протест – дейността на младите студенти по
медицина, младите лекари и медицински сестри. Общественото недоволство от
прибързаното приемане на България в Еврозоната, действията на правителството против
доминиращото обществено мнение, подигравателното отношение към референдума
предложен от „Възраждане“ и от Президента, разкриха пред мислещите хора, че има
арогантност и циничност на управляващите, защитаващи интересите на капиталистите
(т. нар. работодатели). Цените на храни, лекарства и на всичко бързо
нарастваха. Това наля масло в разгарящия се протестен
огън. И като се заредиха протест след протест Политическата
неприязън се разгаряше, борбата за власт стана арогантна и цинична, в нея централно
място заеха двама бизнесмени – лидери на десни олигархически партии. Във
властовата партийно-политическа битка успешно бяха въвлечени прокуратура и съд,
корумпираната и дясноориентирана върхушка на полицията и ДАНС, част от т.нар.
„регулаторни органи“.
Управляващите вместо да
решават насъщните проблеми на масата бедните хора се заеха да решава въпросите
на бизнеса – влизане в Еврозоната. С редица действия се подпомагаше корупцията чрез
баснословни заплащания за строителни дейности: 1 млрд. вместо 100 млн. лв. за
детска болница; над 2 млрд. лв. за 8 км от околовръстното шосе на
София; по 50 млн. лв. за 1 км автомагистрала от Бяла до В. Търново, подаряване
на държавното тотото на уж чуждестранен оператор чрез концесия, въвличането на България в „Групата на желаещите“
военнолюбци и др. Това неимоверно влоши социално-икономическата обстановка
в България, Всичко това формира у огромната маса от хора на чувството за
несправедливост, за неравенство пред закона и властта. Циничната самоувереност на
лидерите ДПС-НН и ГЕРБ-СДС за „единствено верните решения“ доведе до
обединяване на множество протести под едно единствено мото – „оставка“ на
„мафията“ от властта.
Митингът на 10, подадената
на 11 и нейното приемане на 12 декември 2025 г. оставка на правителството създадоха
нова политическа ситуация в страната. Протестът завърши без мисия за бъдещата
политика и за бъдещата промяна на българското общество. Влизането в „групата на
богатите“, разкри отчетливо, че сме най бедните Европа. Провалът е на
управляващата неясна тройно-четворна коалиция. Протестът бе персонално насечен
към две партии и две лица, но в основата си има дълбоки социални корени. Към вътрешната социално-икономическа криза се
нареди и избуя и дълбоката нравствена криза в обществото – доминиране на личностите
олигархически интереси на част от едрия български капитал (КРИБ и другите
работодателски организации). Освен масовият натиск на протестиращите от всички
поколения има и силен външен геополитически оцветен натиск. Не случайна
дипломатическата активност в България с посещенията на висши дипломати от САЩ,
совалките на български политици до Европа, особено тези на Желязков. Оказа се,
че българското правителство стои разкрачено в новата геополитическа реалност в
новия многополюсен свят. Желязков и Борисов традиционно скланят глава пред
западните (брюкселските) „началници“ и активно участват в „Групата на желаещите за война“ с Русия, а от
друга страна – подмазване на задокеанския „Голям бял брат“. Правителството „от
два стола – на земята“. В същото време българският жаден за огромни печалби
български бизнес подложи на огромен, за пръв път в последните 36 г., толкова
видим печалбарски натиск спрямо правителство – и то послушно отстъпи от предлаганите
незначителните нови данъчни тежести за богатите. И на това непослушно на
Задокеанския брат правителство бе използвана отдавна разработената от Джин Шарп
политическа технология за смяна на властта без въоръжено насилие – т.нар. мирна
(„нежна“) революция, обогатена с по-съвременни дигитални, визуални, звукови и
речеви компоненти. От всичко това може да се направи обоснован извод, че народът
може да бъде заблуждаван само за известно време с използване на телевизионни,
интернет и други манипулации, спекулации, фалшификации, заблуди, представяни за
истина и т.н., т.е. една заблуда на управляващата четворна коалиция.
Има много причини за
падането на правителството, за провала на четворната коалиция. Главната от тях
е, че в България от 1997 до края на 2025 г., се провежда само една
дясна либерална политика, която в света доказа своята несъстоятелност. При нея в
България се достигна до: обезбългаряване (огромна емиграция); значим спад в промишлеността;
почти пълен срив на земеделието; огромен износ на национален доход; лоша пътна
инфраструктура; влошаващи се образование и здравеопазване; огромна бедност и
неравенство в доходите, последните места в социалните показатели за ЕС.
В тази политическа
обстановка хората не виждат в никоя от партиите не само на досегашната власт, но
и на останалите парламентарно представени партии възможност за значима промяна,
за нещо различно от провежданата дясна политика, провеждана чрез депутати,
избрани с голям дял корпоративно-купен вот. Масовите протести, свикани от дясна
партия в защита на данъчните интереси на бизнеса (без увеличаване на осигуровките
и данък дивидент), огромната маса от протестиращите се превърна в протест за
оставка на мафията от властта, за нова политика, осигуряваща надежда за
бъдещото на младите в родината. Досегашното управление може да бъде заменено с
ново, вървящо по един от трите възможни пътя: запазване на сегашната
дяснолиберална мафиотизирана политика чрез смяна на лицата; националистическо-консервативна
власт или социалистическото управление. Сега в Народното събрание има три уж
националистически партии – „Възраждане“, „МЕЧ“ и „Величие“. Те са без оформен
облик и последователност на поведението, воюват една против друга, вместо с властта.
Нереално е да се очаква адекватно политическо действие от тясното ръководство
на БСП-ОЛ, в което водеща роля имат подбраните от К. Нинова властогонци. То
защитава интересите на бизнеса и предлага незначими социални решения. Вътре в
БСП има огромно противоречие за политиката между голямата част от членовете,
симпатизантите и поддръжниците на партията с тези на тясното ръководство. Както
признава К. Добрев 90% от членовете на БСП са против в Еврозоната, но
ръководството работи за обратното.
В политически и икономически
план правителството използваше значим комплекс от опасни идеологически и
политически заблуди. А дали са само заблуди или пък са целева демагогия,
прикриваща истинските цели??? Ето някои от тях.
Първата заблуда
и/или демагогия – България се нуждае от стабилност. След участието на
БСП в „съвместното управление“ единствено стабилни останаха високите заплати на
народните представители, индексирани на всеки три месеца, а не като на
пенсионерите – по веднъж в годината. Това е стабилност в интерес на 5 министри,
11 зам. министри, 19 депутати и над 30 членове на различни държавни регулаторни органи.
„Съвместното управление“ оставя огромната маса от българския народ стабилно
бедна и с „надежда“ за още по-голямо обедняване през 2026 г. Стабилни останаха:
ниските данъци на богатите и най-богатите; кражбите от обществените поръчки; печалбите
на сивата икономика; голямото доплащане за здраве; увеличаване на цените и бързо
обедняване на бедните; увеличаване на функционалната неграмотност на много
ученици; стабилно обогатяване на богатите.
Втората заблуда и/или
демагогия – „безвремието“ на изборите. Честите избори били порок,
хората били уморени от избори, а властта не могла да функционира, понеже
страната била управлявана от служебни правителства – припев на всички десни и
олигархически партии и на тясното
ръководство на БСП. През тези 4-5 години с чести парламентарни избори хората не
са спрели да живеят, да се трудят, да се грижат за децата си. Общинските и
държавни власти са изпълнявали своите задължения, дори са събирани не по-лошо данъците.
Държавата е поддържала всички свои системи, само някои представители на
ГЕРБ-СДС, ДПС-НН и ПП-ДБ саботират
служебните правителства. Служебните правителства, както и другите, водят борба
с природни и техногенни бедствия – пожари, наводнения, свлачища, срутвания и
т.н. Държавата (в „безвремието“) ускорено доизгради газовата връзка на България
с Александруполис, вкара България в Шенген и т.н. „Безвремието“ не попречи на
военнолюбците от ГЕРБ-СДС, ДПС-НН, ПП-ДБ да сипят български пари в любимата им Украйна.
Третата заблуда и/или
демагогия – единодушната подкрепа в БСП за участието в управлението. Става
дума за възприемане на желаното за действително. Събрали се група дейци на БСП
(НС и ИБ) и решили да колаборират под мотото „съвместно управление“. В това
дясно управление десните (ГЕРБ-СДС и ИТН) предрешават с два срещу един гласа всякаква
възможност за истинско ляво решение. Има ли „единодушна подкрепа“ от членовете
на БСП за участието в падналото правителство? Наскоро председателят на БСП, че
в партията било имало „единодушна подкрепа за участие на БСП в управлението“. А истината е, че над
90% от членовете на БСП, нейните поддръжници и симпатизанти, левите хора искат
истинска нова лява политика.
Четвъртата заблуда и/или
демагогия – предлаганият от правигелството на Желязков бюджет бил не само
„единствено възможният“, но и „най-социалния бюджет“. Последвалите
събития опровергаха Зафиров, Гуцанов, Иванов, Генов, Пешев. Оказа се, че има
други алтернативи и че под натиска на капиталистите (бизнесмените) и техните
подставени лица бе изготвен и още по-крайно десен проект за бюджет. Политиците по
бюджета им ще ги познаете, а не по лафовете им от телевизионните екрани и пред микрофоните
на Народното събрание. Например, данъкът върху дивидента. В Германия този данък
е пет пъти по-висок (25%), в Русия е (15%), а в България (5%). Значи ли, че
властващите в Германия и Русия десни партии са по-леви от лявата БСП или от
дясната ГЕРБ? Ляв бюджет и лява данъчна
политика има само когато има прогресивно данъчно облагане с необлагаем минимум,
без плосък данък. Крайно десният МВФ препоръча на България корпоративният данък
да е 15%, но тясното ръководство на БСП, с отказа си от повишаване на
корпоративния данък, стана по-дясно от най-десните. Лява социалистическа
политика има когато се облагат с повишени данъчни ставки свръхпечалбите,
особено тези на банките. Ниският корпоративен данък (10%) и крайно ниския данък
дивидент (5%) водят до обедняване на бедните и обогатяване на богатите.
Петата заблуда и/или
демагогия – чухме гласа на протестиращите хора и това намери отражение в
актуализирания бюджет. Така заяви в Плевен председателят на НС на БСП. Хората
не скандираха за по-ниски данъци на богатите, а ясно и категорично – „оставка“
и „мафия“. Разбирам го г-н Зафиров – не му се иска да напусне топлото място на
зам. председател на Министерския съвет, нито пък да се припознае като „мафия“
или като помощник на „мафията“. Протестиращите млади хора искат да живеят в
България, но не тази на мафията и олигарсите, а на справедливата социална
държава. На протестите никой не скандираше „Искаме по-нисък данък дивидент“.
Шестата заблуда и/или
демагогия – швейцарското правило за индексиране на пенсиите е в защита на
интересите на трудовите хора. Пенсията е заместване на доход, който
по-рано си получавал като работещ. Многогодишното спазване на швейцарското
правило води неминуемо да намаляване на равнището на заместващия доход на
пенсионерите, при положение, че техните разходи нарастват неимоверно поради
нарастване на доплащането за здраве и галопиращите цени на основни хранителни
стоки и лекарства. В България заместващият доход средно е около 40% при средно
за западноевропейските страни („клуба на богатите“) – около 70%. Ако един
пенсиониран преди 15 г. е бил със брутна заплата около 600-650 лева, сега
пенсиониращият от същата професия и на същата длъжност е със заплата 2600-2650
лв. Ако се преизчислят пенсиите на по-рано пенсионираните със съвременното
равнище на заплатата ще има справедливост и солидарност. Социално
справедливо и социално солидарно е пенсиите ежегодно да се преизчисляват към
предната година (31.12.), а не по швейцарското правило. Вярно е, че е по-добре
да има швейцарското правило, ако няма друго индексиране. БСП като партия на труда
трябва да се погрижи трудовите хора да получават справедлив и достатъчен
заместващ доход.
Изглежда, че българските политици и част от ръководните
дейци на БСП са забравили, че българската пенсионна система се базира на два
основни принципа: а/. Всеобща задължителност на пенсионното осигуряване; б/.
Солидарност между поколенията и между работещите чрез пенсионните вноски. Солидарността
е основна общочовешка ценност. Тя изисква върху всички трудови доходи,
формирани от трудови отношения между работодател и работник, да се плащат
осигуровки, независимо от размера на тези доходи. Сега основната маса от
приходи в ДОО се осигурява от нископлатените работници, включително и от
работещите бедни. Това е несолидарно и дълбоко несправедливо.
Този кратък преглед на комплекса от
заблуди, както и анализа на формираната нова политическа, по същество кризисна
и предизборна ситуация показва, че има три най-общи и възможни изхода: а)
промяна на политическия курс на развитие на страната от фундаменталистки
либерално-пазарен модел към дясноконсервативен или пък към модел
на социалната държава, записан като постановка в Конституцията и в Програмата и
Устава на БСП; б) смяна на политическия елит в държавата, включително и в
управляващите партии, включително и в БСП; в) едновременна смяна на политиката
и на елита. Вторият и третият изход изискват високи морални добродетели от
ръководните дейци на управляващите и опозиционните партии, представени в
Народното събрание – сами да подадат оставка и да освободят пътя за нов партиен
елит с нови виждания и ясна програма развитие на българската държава. Този
подход е възможен само при БСП, в която по традиция има развито колективистично
начало. Ако тясното ръководство на БСП се окопае във властта на сегашните позиции
ще предстои трудна вътрешна партийно-идеологическа и организационно-кадрова
борба, отслабваща като цяло партията.
В предстоящата политическа битка най-вероятно ще загуби,
но не ще изчезне, досегашният мутроолигархически модел на функциониране на
държавната власт. Срещу него ще са и третите налични в Европа, света и в
България модели. Главната битка ще между неолибералният пазарен и дясноконсервативният политически модел. Но
в полето на политическата битка може да бъде програмно доразвит и наложен
социално-пазарният модел чрез отказ от тясното ръководство на БСП от
колаборацията с десните неолиберали и неоконсерватори, както и с десните
популисти от ИТН, МЕЧ и националистите от Възраждане. За коалиция на левите с
десните може да се говори само след продължително време и при друга политическа
ситуация в света, в Европа и в България.
Досегашните три коалиции с ДПС, и с по една с ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС се оказаха
не само непродуктивни, но и силно отрицателни за интересите на хората на
труда. Формирането на силна социална
държава и провеждането на силна социалистическа и социална политика е в
национален интерес, това е въпрос и на патриотизъм, а не само на защита на
класовите интереси на трудовите хора.
11.12.2025 г.
Анко Иванов – д-р по философия
