В тези ноемврийски дни на 2024 г.
около 7 ноември се развихри една словесна буря затъмнила в информационното
пространство важните исторически дати: Октомврйската революция в Русия (7
ноември 1917 г.), падането на Берлинската стена (1989 г.), смяната не политическата
система в България (10 ноември 1989 г.) и съвпаднало съвсем не случайно с
годишнината от героичната битка на младата българска армия при Сливница (1885
г.). Оформиха се четири главни позиции към поставянето в Народния театър на
пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“, написана в края на XIX век.
Първата позиция е на т. нар. „културен елит“ на страната – актьори, сценаристи,
журналисти, музиканти, писатели и т.н. В тях има разнопосочни гласове – от
„осанна“ до „разпни го“. Една значима част от актьорското съсловие премина
всякакви културни и разумни граници в отношението си към протестиращите. Те
бяха определяни като „комплексари“ и „цензори“ (В. Василев), „българският народ
търси поводи за конфронтация“ и това е „аутодафе“ (един от министрите), „уроди“
и „говеда“ (Захари Бахаров), дивашка реакция на театрална постановка,
„войнстваща простащина“ (за неназована партия). Оплюване на Нешка Робева за
нейната позиция за недопустимостта на станалото („личностни комплекси на
Нешка“ от Д. Ценова) и редица други. Като
комплексари, диваци, говеда и т.н. бяха определени огромната част от
протестиращите – все хора са високо образование, лична култура, знания и
отношение към ставащото в страната, активни пълноправни граждани на България. И
то заради няколко вмъкнали се в културен протест провокатори, необезвредени
навреме от полицията, а може би и някои хора с психични отклонения. Такава ли е
културата на културния театрален елит – да обругава свободни граждани,
протестиращи според своите идеи и виждания за ставащото на сцената на Народния
театър. Той уж е народен, но отразява ли тежненията на народа български? За
радост на българското общество, независимо от премълчаването от най-големите
телевизии с най-скъпо платените журналисти, имаше и множество хора на
изкуството и културата, които бяха против поставянето на пиесата на Шоу. Става
дума за позицията на Съюза на българските писатели, на други писатели и творци,
на поетесата Маргарита Петкова, на акад. Гранитски, на Нешка Робева, на арх.
Мирянов и много други, които застанаха на страната на истината, а именно, че чрез
поставянето на тази пиеса се всява
напрежение в българското общество и се принизяват честта и достойнството на
българския народ.
Втората позиция е на спонтанно протестиращите, присъединили се към инициативата на Ивайло
Шопски за протест срещу поставянето на сцената на НАРОДНИЯ театър на една по
същество антинародна, антибългарска пиеса. Техният протест е естествено
продължение на протеста на българските студенти при поставянето на пиесата във
Виена и Берлин, на българите в началото на XX век при опита
за поставянето ѝ в Народния театър. Огромната
маса от българите възприемат отрицателно поругаването на българските национални
ценности и особено почитта към знанието, просветата и книгата. Написаното в
пиесата и звучащо на сцената поругаване на българската просвета се разкрива от
самопризнанието на Бърнард Шоу: „аз съм абсолютен невежа по отношение на
историята и географията“. Това невежество на Бърнард Шоу за българската история
и география е схванато блестящо от Мерсия Макдермот, която предупреждава в
книгата си „Имало едно време в България. Спомени и описания“, че ако пиесата се
играе в България „би предизвикала национално възмущение“ и че Бърнард Шоу е
„жертва на собственото си незнание“. Историческите факти показват, че Шоу не познава
българската действителност и си служи с отрицателни определения на народностни
български черти, служи си с неистина, с пълен отказ от познаване на реалността.
Още от 11 май 1851 г. в епархийското училище в Пловдив по предложение на Найден
Геров се провежда празник на Кирил и Методий – създатели на българската
писменост, който се разпространява във всички български земи. Да не говорим за
мрежата от читалища с библиотеки от дарени книги, която във времето, в което
пише Шоу, обхваща огромно множество от селища в страната. Да, Шоу не може да
знае всичко, но когато сцената на неговата пиеса е България той би могъл да
събере и необходимата достоверна информация, а не да обижда цяла нация. А защо
ли не е избрал в пространствен аспект мястото на действието да е в родната му
Ирландия или познатите му Англия и Шотландия? Дали за да не обиди националните
ирландски, английски и шотландски чувства?
Българските – може.
Третата позиция e на някои партии, които търсят поводи на гърба на естественият протест да
разширят своето влияние в обществото и да използват за това националното
възмущение. Това се отнася предимно за телевизионно видимите представителни
политически лица на протестите в четвъртък и в петък вечерта. Става дума за
представителите на националистическите партии ВМРО и „Възраждане“, които не
успяха да удържат свои отделни
представители или външни провокатори от застрашителни действия. От своя страна
ПП/ДБ се възползваха от естествения национален протест на оскърбеното
достойнство на българите. Много показателни за това са два факта. Първия е т.н.
„пострадал“ Теодор Ушев – активист/симпатизант на ПП/ДБ, за който в
интернет-мрежата ни напомниха, че е автор на известната „инструкция до
протестиращите срещу властта“ как да се нападат полицаите в гръб, написана по
време на масовите протести преди няколко години. Вторият факт е петъчната
вечер, когато ПП/ДБ мобилизираха своите вечно платени (от чуждестранни НПО)
жълтопаветни протестъри за защита на антибългарската насоченост на постановката
на Малкович.
Четвъртата позиция е на огромната част от журналистите и техните ментори и собственици от
централните и най-големите телевизии, които успешно манипулираха общественото
мнение с налагане на няколко тези, противоречащи на други тези, изразяващи
много по-масовите мнения. Една от първите тези е тази за аналогията с
творчеството на Алеко Константинов и неговия герой Бай Ганю, чрез който Алеко
се бил подигравал на целия народ. Справедливо Маргарита Петкова отбеляза, че „Сцената
на Народния театър не е банята във Виена“. Алеко осмива чрез комедия един
следосвобожденски манталитет на простак-новобогаташ като тип на бързо
забогателите хора, а не на целия народ. Докато при Шоу това е пряко посочено за
българите, т.е. за целия народ. Другата невярна теза е за това, че има цензура
чрез протест. Цензура има само тогава, когато определен държавен или друг
специализиран орган спира определени постановки, филми, изложби, текстове. В
дадения случай няма никаква забрана от никого. Всичко зависи от способностите
на директора да съобразява тематиката и съдържанието на постановките с
обществения (народния) интерес, а не с личния интерес на Малкович за пари и
слава.
Другата невярна теза, е че Шоу не
искал да обижда българския народ. Ами тогава да е написал пиесата с основа на
множеството английски и германски войни, а не със справедливата война на
българите срещу агресора – Сърбия. Не по-малко манипулативна е тезата, че това
е изкуство и на него му е разрешено да прави всичко, което му хрумне, че
изкуството е едва ли не изкуство заради самото изкуство. Никой не забранява на
който и да е творец да прави изкуство, каквото той намери за добре. Тезата, че
изкуството е изкуство чрез отдалечаване от реалността (Гърдев) е неприложима за
Народния театър. Той е народен, всеобщобългарски театър и поради това с
обществени средства от данъците се издържа. Но се издържа не за да задоволява
личното его на Малкович и/или на Василев, а да изразява, разпространява
българските национални културни ценности и интереси. В частния театър е
позволено всичко – до секс и голи сцени, пробългарска и антибългарска
пропаганда и т.н.. Нека Василев като толкова много обича Малкович да си плати
от джоба и да постави тази пиеса на своя частна сцена в някои от множество
софийски квартали. И защо никоя от телевизиите не поиска Василев да публикува
разходите по подготовката, поставянето на пиесата и хонорарите на участниците в
нея? Както написа една малко известна българска артистка: „нашето оръжие са
думите“. Да, думите са оръжие, колкото и да се представят (в случая) за комедия
и смях. И за какво се използва това оръжие на думите във въпросната пиеса?
Изкуството, дори театралното, не е изкуство заради самото изкуство. То трябва в
някаква степен с художествени средства да отразява някаква реалност в живота на
хората. В противен случай на театър трябва да ходят само артисти, сценаристи,
автори на сценарии, декоратори и т.н.
Следващата невярна теза,
разпространявана усърдно от телевизионните екрани е, че протестиращите не били
чели пиесата на Шоу и не разбирали нейната същност и за какво става дума. Аз,
скромният бивш театроман, ги питам: Всички ли артисти са чели всички пиеси на
Шоу? А къде да я прочетат тази пиеса, когато не е издавана на български език? И
всички ли артисти, сценаристи, журналисти и т.н. културни дейци и интелектуалци
винаги си купуват книга, след като са я прочели? Дали не правят предимно
обратното – купуват си книга за да я прочетат? И имат мнение за нея преди да са
прочели книгата и и на основата на това мнение избират да я купят ли ида не я
купят.
Аз, както и повечето хора, се
доверявам на историческия опит и на мнението на безспорни авторитети. За мен
авторитет е Иван Вазов, макар че не е историк, но е забележителен творец – поет
и прозаик, свидетел на събитията от Сръбско-българската война. За мен са
авторитети и историците, правдиво описали тази битка, както и са направели
подробни изследванията на духовното Българско Възраждане. Безспорен авторитет е
чуждестранния българовед – Мерсия Макдермот и множество други автори. И аз не
съм чел най-слабата пиеса на нобеловия лауреат Шоу. Но понякога, дори и като
изключение, и най-великите творци могат да грешат. Обикновено те са лауреати за
най-значимите си произведения. Народният усет не можеш да го излъжеш с
нарцистични венцехваления.
Има и една друга манипулативна
теза, а тя е, че тази пиеса е била поставяна и преди (през 1995 г.) но не била
предизвикала отрицателни реакции. Вярно е, дори постановчикът ѝ тогава (Николай
Поляков), сега определи протестите като „нелепа инсинуация“. Прав е, че това е
„нелепа инсинуация“, но от страна на ръководството на Народния театър. Още
древните са казали, че Всичко се променя и нищо не остава същото и ти не можеш
да стъпиш два пъти в едни и същи поток“ (Хераклит), те. не можеш в една съща
река да влезеш два пъти, водата се е сменила.
Едно и също действие (в случая пиеса) в различна епоха не може да има
един и същи отзвук. През 1995 г. в света доминира крайният либерален глобализъм,
налаган от американската администрация и соросоидните действия в почти цяла
Европа, включително и в България. Модно бе да се отрича националната държава,
националния интерес, националната идентичност, националното достойнство, в
скрита форма да се налага тезата, че човек е дърво без корен и накъдето го
повее вятърът натам отива. Времето се промени, светът се променя. Старият
либерализъм се съпротивява ожесточено. Ако през 1989-1990 г. се събаряха стени
между държавите, сега се издигат нови по-мощни бариери. Хората разбраха, че
човек не може да живее без национална идентичност, без родина и интереси на
родината. И започна един всесветски процес на конфронтация между неолибералния
американски тип глобализъм и умерения национализъм. Противостоенето е в цял
свят, създава се нов световен многополюсен свят. Този световен духовен разлом
тресе не само целия свят, но и преминава в България и засяга всички обществени
групи, класи, съсловия и браншове. Засяга дори отделни хора и близки роднини в
семействата. Да вземем един баща – поетът Недялко Йорданов, който е върл
защитник на пиесата и неговият син Недялко Недялков, който е върл противник на
пиесата. Именно тази обстановка не са преценили от ръководството на Народния
театър, самият Малкович и техните поддръжници от ПП/ДБ и т.н.
В отзвука в СМИ за протестите се
изгуби хронологията на събитията, която може да даде отговор на въпроса: „Защо
се случи това противоборство за една премира на една над 100 годишна пиеса?“
Още през април се появиха първите бегли
съобщения за подготвяната постановка на пиесата на Б. Шоу в Народния театър.
След това през м. май 2024 г. в Поглед.инфо известният български изследовател
на близкото българско минало, публицист и книгоиздател Хр. Георгиев публикува откъс
от книгата на Мерсия Макдермот и нейното предупреждение, че една такава
постановка ще предизвика „национално възмущение“. Вероятно ръководството на
театъра не е обърнало внимание на тази публикация. Последваха няколко
предавания по една от т.нар. „малки“ телевизии, в които се коментираше
антибългарската насоченост на подготвяната за премиера пиеса на Шоу. С
наближаването на премиерата все повече се появяваха, макар и отделни публикации
и отзиви в интернет. Тези, макар и откъслечни, публикации подготвяха хората за
възмущение и протест. Появи се инициативата на Ивайло Шопски и
организацията на културен протест. В четвъртък той бе опорочен от незначителна
група хора и поради неадекватното поведение на полицията. Масло в огъня наля и
излизането пред протестиращите на главния виновник за постановката на пиесата
Васил Василев, както и неубедителните реакции на част от артистите и част от
зрителите, които имат формалното право да влязат в театъра. Но хилядите около
театъра също имаха моралното право да протестират. Пресечната точка не бе
намерена от директора на театъра и полицията.
В публичното пространство битува
мнението, че сблъсъкът е предварително планиран и режисиран отдавна. Още пред
около две години Василев назначи в театъра човек, свързан с ДПС, човек срещу
който „въстана“ част от творческия колектив. В резултат бе уволнен „анонимния“
режисьор – един от най-качествените хора в професията и с това победи линията
на ДПС. Мнозина останаха с впечатлението, че директорът е човекът на ДПС. Дали
е така? Кой да ти каже? Тогава артистите не застанаха на амбразурата да бранят
българският качествен режисьор, но сега са на амбразурата да бранят Малкович. Остава
дълбокото съмнение у множество хора в българското общество, че това е така,
особено в условията на борбите вътре в ДПС. Логически не се връзва подхода
първо да се избере и привлече чуждестранен режисьор, който сам да избере
пиесата, която да постави. Театърът би следвало да има своя тематична политика,
сам да избира пиесите, а след това да привлича режисьори и актьори, ако е
необходимо. Остава неясен въпросът защо Малкович от близо двеста произведения
на Шоу, избира точно това, което е с антибългарски мирис. Навярно е разчитал на
българския национален нихилизъм или е изпълнявал поръчка на някого. Случайността
е практически невъзможна. В дните преди, по време и след премиерата Малкович допусна
маса грешни подходи. Първо охули българския писателски съюз, без да знае, че
сега в писателския съюз са предимно нови и млади хора, които нямат никаква вина
или заслуга за миналото. Навярно неволно той застана на позициите на
неразбиране и несъобразяване с моментната ситуация в света, Европа и в
България, време, когато националното става все по-ценно, а глобалното отстъпва.
В резултат от обществената врява
по отношение на премиерата на пиесата се извърши гигантска политическа
манипулация – отклоняване на вниманието на българската общественост от главните
проблеми на българското общество и по-нататъшно разделение и противоборство на
множеството различни групи и възгледи. Отклонено бе вниманието от следните
главни проблеми на обществото, интересуващи най-много хора: бедността на
огромна част от населението; безводието в големи части от страната;
манипулацията на проведените парламентарни избори; войната в Украйна и
последвалите социално-икономически проблеми в Европа и в България;
недостъпността до качествено здравеопазване и качествено образование на огромна
част от хората в страната и др. Задоволено бе само любопитството на софийския
жълтопаветен хайлайф. Това ли е най-висшият израз на демокрацията –
манипулиране на обществото.
И да завършим като дадем вазовия
отговор на лъжливото твърдение на Шоу, че българските войници са били страшно
пияни и подивели. „Към вечността е маршът ви последни“. Те са във вечността. Вечно в българската история ще
остане народният подвиг на българските войници в славната битка при Сливница.
Това, че Василев не знае за Сливница, си е негов проблем.
10.11.2024 г. Анко Иванов – д-р по
философия
https://www.big5.bg/2024/11/11/народният-театър-шоуто-чрез-шоу-е-от/
Вестник "Нова зора" от 19 ноември 2024 г.
