За Манифеста „Социализмът на нашия век“.
В БСП продължават срещите на ръководството и разговорите за предложения от председателя на партията Манифест "Социализмът на нашия век". В публикувания проектодокумент акцентът е поставен върху ценностите на левите. Ценностите на лявото не се покриват с тези на БСП. Има леви неолиберали, леви консерватори, анархисти и т.н. Автентичните ценности на БСП трябва да служат за превръщане на партията във водеща сила в лявото политическо пространство. В следващите редове става дума за ценностите на БСП като водеща лява партия.
Развитието на БСП след 1989 г. в условията на смяна на един обществен строй
с друг и установяване в страната на неолибералния глобалистки модел на
капитализма формира нови условия за функциониране и дейност. В стремежа за
преустройство на самата партия се допусна отклоняване от истинския
социалистически курс и поддръжка на крайно десни либерални идеи на политика и икономика, колаборация с олигархически политически формации.
Влиянието сред обществото на БСП намаля значително. Сега е правилно намерението
на новото ръководство на БСП да се върне към основните социалистически
ценности, но в новите условия. Израз на това виждане е предложеният проект за
Манифест.
В този проект има изразени множество верни съждения, становища и възгледи за сегашното и бъдещето развитие на БСП. Този проект може и трябва да бъден надграден, прецизиран и решително съкратен, не само да придобие по-добър теоретичен облик, а да придобие и характер на отговор на реалната политическа ситуация в страната и в Европа. В нашия континент има нарастващ негативизъм спрямо неолибералната идеология и общоевропейска практика, нарастване на вълната на десни националистически и проконсервативни възгледи и движения, и решително изоставане на социалдемократическите идеи и практики в Европа и в България.
Политическата практика в последните 20-30 г. разкри несъстоятелността
на социал-реформистките възгледи на лорд Гидънс, Тони Блеър и Герхард Шрьодер –
те се оказаха ляво течение в крайнодесния политически спектър в Европа и
България. Лявото политическо пространство бе силно раздробено и разединено.
Опитът за неговото обединение в последните години се оказа неуспешен. За това има
много причини, но водещата е опитът да се съвместяват десни социаллиберални,
социалдемократически, социалистически, комунистически и т.н. идеи. Изходът за
нас като социалистическа партия е нейното развитие и формиране като силен водещ
център в лявото пространство и чрез нея налагане в обществото на доминиращите
социалистически ценности и политики. На България са и необходими не въобще лява
политика на консерватори, неолиберали, центристи, социаллиберали, либерали,
демократи. Необходими са истински социалистически ценности, въплътени в силна
социалистически ориентирана политика в съвременни условия. В страната няма
друга реална политическа сила, освен БСП, която да е моторът на формиране на
нови социалистически идеи, на нова практически насочена социалистическа, а не
въобще лява политика.
В новите обществено-политически
условия, при бързото развитие на дигитализацията и изкуствения интелект, е
много амбициозно да се прави своеобразна нова програма (от типа на сега действащата)
за цял един век. Правилно в предлагания текст на Манифеста се поставя акцент
върху ценностите (принципите). Те са почти всички в една или друга степен вярно
разработени, макар и на отделни места непрецизно.
По ясно следва да се определи главната
цел, която ще се постигне на основата на неотклонното следване на
социалистическите ценности при формиране и осъществяване на практическата социалистическа политика.
Хората разпознават политическите партии по резултатите от тяхната политика.
Главната цел на
социалистическата партия е да изразява и защитава чрез своята дейност и
провеждана политика интересите на хората на наемния труд и предимно на бедните,
социално слабите, онеправданите, да променя обществото и функционирането на
държавата за постигане на: по-високо жизнено равнище за всички трудещи се,
осигуряващо им достоен живот и перспектива за техните деца и внуци.
Ценностите, на основата на които трябва да се
реализира действена социалистическа политика са:
Първо. Социалната, а не само политическата свобода
(свобода на словото, печата, организирането, сдружаването, всеки да може да
избира и да бъде избиран) за хората на наемния труд. Само социално сигурният за
своите доходи, за местоработата, за настоящето и бъдещето на своето семейство
може да бъде свободен. Свободата за капиталистите (бизнесмените), свободата на
пазара и ценообразуването не бива да са пречка за свободата и високото жизнено
равнище на хората на труда. Свободата предполага и изисква свободен достъп до
разнообразна политическа, социална и икономическа информация, недопускане под
никаква форма на цензура на словото.
Второ. Справедливост в управлението на държавата, областта,
общината, равен жизнен шанс и възможност за развитие на всеки член на
обществото, справедливо разпределение на новосъздаденото богатство между
капитал и труд, недопускане на привилегии за бизнеса, капитала и неговото
облекчаване от данъчни тежести, недопускане на възможност за експлоатация на
труда на наемните работници. Постигането на справедливост изисква непрекъсната
борба на бедните и трудови хора за защита на техните права, борба в рамките на
закона и Конституцията.
Трето. Солидарността е съчетаване на обществения (общия,
колективния) с личния интерес, осигуряване на естествената приемственост между
трите основни поколения в обществото, общият, общественият интерес да е над
личния егоистичен печалбарски интерес. Осигуряването на правата на личността не
означава пренебрегване на обществения интерес. Солидарността е израз на
хуманизма, на грижата за децата и възрастните, за немощните, болните и бедните
хора от страна на работоспособните и здравите.
Четвърто. Равенството в политическата, социално-икономическата и духовно-културната сфера е не уеднаквяване на всички, а осигуряване на равни политически права и възможности, и равни възможности за: труд, стабилни доходи заплащане на труда според качеството, количеството и интензивността; жилище и екологична жизнена среда; равен достъп до качествено образование; равен достъп до качествено здравеопазване; равен достъп до култура, изкуство, спорт и т.н. Огромното икономическо и социално неравенство поражда бедност, мизерия и дълбоко чувство за несправедливост.
Пето. Демокрацията е равнопоставеност на всички в
управлението на държавата, в обществените дейности, участие на хората на труда
в решаване на социалните и икономическите проблеми на фирми, предприятия,
общини, области и държавата. Демокрацията предполага и възможности за развитие
на инициативата на гражданите и най-вече на хората на наемния труд за
развитието на кооперативното начало, на производителните, търговски и финансови
кооперации, кооперативни борси и други колективни образувания на наемните
работници. Демокрацията предполага изтласкване на олигархията от Народното
събрание, изпълнителната и съдебната власт, от регулаторните органи и
обществените организации и движения.
Шесто. Миролюбието е световна хуманна ценност. Тя предполага недопускането в пряка, косвена или прикрита форма участието на България в каквито и да са военни конфликти, кризи и въоръжени сблъсъци. Българската армия трябва да се готви за отбрана, а не пряко или косвено да участва в операции на чужди територии.
Седмо. Опазването на природната среда и екологичното
подобряване на жизнената среда, разумното използване на българските природни
ресурси трябва да бъде в общонационален, местен и личен интерес на всеки
български гражданин. Опазването на природата и съхраняването за следващите
поколения на природните ресурси предполага значителна намеса на държавата и
почти пълно прекратяване на чуждестранните и български концесии за използване на
природни ресурси, включително и унищожаване на обработваеми земи, гори и дори
природни защитени територии за развитието на „зелената енергетика“. Екологичната
политика, предлагана от БСП, трябва да се преустрои от абстрактно-теоретичните
съждения за глобалното затопляне и „зелената сделка“ към практико-приложното и
опазващо здравето и живота на хората действие, екологичните мерки да не
противоречат на трудовата заетост и жизненото равнище на хората.
Осмо. Патриотизмът трябва да се разкрива в дейностите за
съхраняване и развитие на българската нация, на опазване на националната памет
и традиции, националната чест и достойнство, националната идентичност българин.
Патриотизмът не е ултранационализъм и шовинизъм, етническа ксенофобия. Той е
продължение на Българското възраждане в съвременни условия. Обичта към България
не означава омраза съм други страни и народи. Тя е противопоказна само на
българския национален нихилизъм. Патриотизмът е част от борбата за преодоляване
на последиците от българската демографска национална катастрофа.
Девето. Подкрепа и стабилно развитие на обществената собственост,
общественото богатство и обществените блага в противовест на
либералната догма, за по-малко държава, повече частна собственост и
предприемачество. Най-важната предпоставка за повишаване на жизнения стандарт
на огромната част от населението на България, за излизане от бедността е
увеличаване на обема и качеството на произвежданата продукция в ключовите
отрасли на икономиката, съвременното технологично развитие на производства и
услуги за задоволяване на нарастващите потребности на населението на страната. Освен
приоритетно насочване на усилия към развитие на ключовите отрасли следва да се
развива и делът на държавната и общинска собственост особено в изоставащите
региони, области и общини чрез предимно целеви държавни вложения и създаване на
държавни фирми, чрез изкупуване на действащи форми и дялове от фирми и
модернизиране и увеличаване на тяхното производство. Това ще реши социалните
проблеми в тези региони, но ще създаде конкурентна среда с частния бизнес.
Държавната и общинска икономика изпълнява не само икономически функции и
реализиране на печалба, а предимно решава социални проблеми. Прекратяване на
отдаването на стопански държавни предприятия на концесия, прекратяване на т.н.
публично-частно партньорство, което е нова форма на доприватизация на
националната собственост – това е наш обществен дълг. Делът на държавната собственост в БВП следва да
достигне средноевропейското равнище. Всички социални инфраструктурни дейности и
предприятията, които ги извършват да бъдат реприватизирани, да останат в
собственост и разпореждане на местните общински власти – водоснабдяване,
канализация, топлофикация, градски пътнически и междуселищен общински
транспорт, сметоизхвърляне и преработване на битовите отпадъци и др.
