Украинската криза - нови възможности за Китай

Украинската криза – нови

възможности за Китай

                                                           Автор: Ван Хайюн

Пекин запазва неутралитет, тогава, когато Москва и Вашингтон вече преминават към стратегическо противоборство.

След разпускането на Организацията на Варшавския договор и разпада на Съветския съюз Европа започна да се развива по посока на мирното съвместно съществуване. През последните няколко години, в резултата на реализацията на „стратегията за пребалансиране” на САЩ в Тихоокеанския в Азиатско-Тихоокеанския регион, противопоставянето се премести в Азия. Но кризата в Украйна за пореден път превърна Европа в авангард на борбата на Русия със Запада.

Може да се предположи, че кризата в Украйна вече стана преломен момент в отношенията между Изтока и Запада след студената война. Русия и САЩ в много по-голяма степен станаха стратегически съперници, двете страни от стратегическо търпение преминаха към стратегическо противоборство. Без да се пренебрегва възможното постигане на някакъв тактически компромис, стратигическата безизходица може да се запази още дълго време.

Европа отново може да стане арена на противостоенето на Русия и Запада. А това означава, че на САЩ ще им се наложи да засилят своето военно и полотическо присъствие в Европа.

Европа също така призовава САЩ да се върнат. Първоначално САЩ са планирали да насочат главните си военни сили в АТР, защото при „връщането в Азия” е необходимо на първо място да се създават военни съюзи, да отдават предпочитание на военното дело, за заздравяват военното си присъствие. Сега, съдейки по всичко, положението на Америка поради събитията в Европа неизбежно се усложнява.

Американците се боят да не загубят доверието на съюзниците си и на потенциалните съюзници в АТР. Поради това те незабавно заговориха за това, че американската стратегия в АТР остава непроменена. Но по мнението на някои чуждестранни анализатори, на САЩ ще им бъде трудно за следят за едното и за другото, тъй като „връщането в Азия” може да се превърне в „незавършен проект”.

В тези условия зоната на намеса на НАТО в целия свят не може да не се свие до мащаба на Европа, позициите на този блок в Централна и Източна Азия значително да отслабнат. С други думи, способността на САЩ за стратегическо обкръжаване на Китай може да се понижи, деспотичният натиск, с който се сблъсква Китай, също може да бъде отслабен.

Москва е дискредитирана на Запад, западния блок се опитва да изолира Русия. Международната обстановка, особено ситуацията в сферата на безопасност в западната част, става за нея все по-неблагоприятна. На фона на подобен натиск и принуда Русия, за да уравновеси силите със Запада, е необходимо да протегне ръка на бурно развиващите се страни.

Освен това, в тази криза се включиха почти всички големи страни в света, но Китай запазва неутралитет. По такъв начин, всички (двете –б.м.) страни гледат на това как ще постъпи Китай, надявайки се да го привлекат на своя страна. Това поставя много високи изисквания към китайската дипломация. Ако Китай успее да направи всичко добре, то неговият международен статус ще се повиши, ще се усили неговият глас в международната общност. Поради това може да се каже, че отношението към тази криза е за страната не е лесна дипломатическа задача.

В заключение, може да се отбележи, че е възможно украинската криза да донесе на Китай още един десетгодишен „период на стратегическа разслабване”. Ще може ли той да стане „период на стратегически възможности”? Това зависи от възможностите ни правилно да го разберем и ефективно да го използваме. 

 Авторът: Ван Хайюн е генерал-майор, консултант на Китайската научна асоциация за международни стратегии.

Източник: статия във вестник „Женмин жибао”

Прочетено в: http://www.km.ru/economics/2014/04/25/protivostoyanie-na-ukraine-2013-14/738439-chto-dlya-ukrainy-krizis-dlya-kitaya-

Политкомент:

Авторът Ван Хайюн поставя акцент на дипломацията, на нейните потенциалните стратегически възможности. Но тези възможности вече са не само потенциални, а и подкрепени с конкретни практически китайски действия. Става дума за три неща.

Първото е, че бързо развиващият се Китай се нуждае от пазари за нарастващата си продукция и изчерпване на възможностите на вътрешния си пазар. Още преди пика на кризата Китай сключи договор с Украйна за инвестиции в размер на 10 млрд долара. В договорката с Янукович влизаше и реализацията на идеята за създаване на ново крупно пристанище в Черно море на Кримския полуостров, в района на град Евпатория. Целта – по евтин воден път да бъдат доставяни, разтоварвани и пренатоварвани китайските стоки за страните от Европа, Русия и Турция. Сега Евпатория е в Русия и най-вероятно тази идея ще се реализира.

Второто важно нещо е че Китай изпитва недостиг на природен газ и електроенергия. Много важно тактическо действие е посещението през май месец тази година на Путин в Китай. Подготвен е договор за увеличаване на доставките на руски природен газ за Китай. Е, Западна Европа и дори да успее да намали ресурсната си енергийна зависимост от Русия, то последната няма да има съществени загуби, тъй като новия потребител Китай в момента е най-редовния платец на поръчките в света. Ето как кризата в Украйна помага на Китай и на Русия, а е във вреда на самата Украйна и на Европейския съюз. Нещо повече, договарят се нови инвестиции и производство на електроенергия и нейното доставяне в Китай, предимно на основата на разработката на находищата на кафяви въглища в Амурска област на Далечния Изток (нав гарничните с Китай район) и създаването на нов ТЕЦ.  

Третото китайско практическо действие не е в сферата на висшата дипломация.  То е насочено към решаване на китайски етнически проблем. Той е в Западен Китай (Източен Туркестан), където живее голяма група от етноси с ислямска религиозна ориентация.  Китай успя по време на кризата да се договори с Казахстан да бъдат преселени около 300 000 казахи от Синцзян-Уйгурийския район на Китай в Казахстан. Идеята  на Назарбаев е те да бъдат заселени в северните части на Казахстан, т.е на границата с Русия и в територии населени досега предимно с руснаци. По този начин ще се промени етническата карта на Казахстан и частично ще се намали етническото напрежение в западните райони на Китай. Съвсем не е случайно избраната позиция на неутралитет на Китай. Към тази позиция при гласуването на резолюцията за Крим  в Общото събрание на ООН се присъедини и Казахстан, участникът в Таможения (митническия) съюз между Русия, Беларус и Казахстан.  

26.04.2014 г.