Отново за лидерската надпревара в БСП

Отново за лидерската надпревара в БСП

                                                                     автор: Анко Иванов

В лидерската битка за председателският пост в БСП се включват (по данни от медиите) само 17 номинирани социалисти. Не е изключено на самия конгрес да се появят нови кандидатури. В известния досега списък по азбучен ред са:  Атанас Мерджанов, Борислав Гуцанов, Бриго Аспарухов, Георги Гергов, Георги Кадиев, Дора Янкова, Драгомир Стойнев, Корнелия Нинова, Костадин Паскалев, Красимир Премянов, Красимир Янков, Мая Манолова, Милко Багдасаров, Михаил Миков, Сергей Станишев, Стефан Данаилов, Янаки Стоилов.

От тази лидерска кохорта най-вероятно ще се излъчи бъдещият председател на БСП. От личните изявления на повечето от кандидатите е трудно да се определи политическата линия, която те ще следват като лидери на БСП, към какво бъдеще ще водят социалистическата партия. Това не личи ясно и от обявените в и чрез  Интернет платформи на някои от кандидатите. По-голямата част от тези кандидати са редовни или почти редовни посетители на телевизионните предавания и радиоизлъчвания. Почти всички на първо място поставят желанието за промяна. Но повечето то тях не казват към каква промяна ще водят партията си. Появиха се и визитьори като Румен Овчаров, които пряко не участват, но с участието си в безброй предавания се опитват елегантно да внушават кой да бъде избран за Председател на БСП и кой не бива на да бъде избиран. Някои от кандидатите като Мая Манолова добри публикуваха „неудобните“ въпроси, които да се обсъждат на конгреса.

Най-тревожното е при избра на нов лидер на партията е, че повечето кандидати за славата в БСП не предлагат идейна концепция и ясни основополагащи политически цели, към които да се стреми партията. Това подсказва, че повечето от тях, макар и да са много добри партийни дейци, нямат достатъчно ясна визия за бъдещето. Една част от тях с премълчаването на основните идейни и политически основи и цели прикриват желанието да се провежда досегашната политическа линия на идейна колаборация с неолиберализма, или с дясната социал-демокрация от немски тип. Част от кандидатите прикриват тази си поддръжка за досегашната линия на подкрепяне на неолиберализма, представляван в България от Иван Костов, Орешарски, Милен Велчев, Симеон Дянков, Румен Овчаров, Георги Първанов и др. Към тази линия се придържат предимно Гуцанов, Гергов, Кадиев, Нинова, а в последните дни се забелязва и уклон в тази позиция и на Манолова (неслучайно вече подкрепяна и от Овчаров). Към втората линия, линията на подкрепа на сегашната колаборационалистка линия на съюзяване с десните партии, провеждана от ПЕС, се очертават кандидатите Драгомир Стойнев, Красимир Янков, Михаил Миков, Атанас Мерджанов. Третата група от кандидати е с истинската, с по-лявата нагласа за политиката на БСП. Тя е представена най-вече от Янаки Стоилов и с известни отклонения в линията от Красимир Премянов. Може само да се предполага, че към подобен политически подход би могъл да се придържа и Костадин Паскалев, но с уговорката за съчетаването му с голяма доза управленски технократизъм.

Една голяма част от кандидатите са с недостатъчно ясна идейна и политическа ориентация, но с много силна местническа подкрепа на кандидатурите им, формирана може би с тяхно лично участие. Местническият подход не дава реални възможности за общонационална политическа изява. Резултат на този подход са кандидатурите на Гуцанов, Гергов, Янкова, Манолова, Багдасаров. Вероятно те се ласкаят от обществената им подкрепа в собствените им  организации, но изглежда им липсва достатъчно реалистична самооценка на собствените качества и възможности. Ако я имаше, те би трябвало да се откажат от подобни номинации. Засега като че ли само Желю Бойчев по-реално прецени възможностите си да стане Председател на БСП и не се включи в този списък.

Особено внимание заслужават две от кандидатурите, тези на Стефан Данаилов и на Бриго Аспарухов. Те са израз на носталгията към миналото на партията на българските социалисти. Уважавам идеята на Румен Петков (не става дума за ренегата от Плевен,  а за главния редактор на сайта Поглед.инфо) начело на БСП да застане Стефан Данилов като безспорно авторитетна за социалистите фигура. Но не ми се иска такава уважавана фигура да бъде подложена на масово оплюване и обругаване от присъдружните на ГЕРБ средства за масова дезинформация като ефирните телевизии, вестници, злобарски сайтове и т.н. Стефан Данилов е значима фигура в българската култура, но той не е политик с ясната политическа визия за развитие на обществото. По-добре е той да бъде предпазен от целенасочената срещу социалистите злостна платена журналистическа кампания. Бриго Аспарухов вече му е минало времето за лидерство. Той има верен поглед върху протичането на обществените процеси, ясно изразява и отстоява своя собствена позиция, не е нараним от злостните клеветнически кампании, но винаги ще носи петното на човека дал път в политиката на Бойко Борисов.

Пред делегатите на конгреса на БСП стои трудната задача  да преценят кой от кандидатите да е лидерът на партията. Главният критерии за лидерството в една политическа партия трябва да бъдат: първо, политическата идеология и визия за обществото; второ, политическите цели, които се поставят за реализиране при условия, че се спечели необходимото обществено одобрение; трето, начина на формиране на политиката на партията на основата на доминиращите интереси на членовете, симпатизантите и подкрепящите партията; четвърто, личностни делови и високи морални качества. Главното си остава политиката – политическата идеология и политическите цели и стратегии. Каквато е политиката, каквито са избраните лидери, такъв ще бъде и резултатът от дейността на партията и нейното влияние в обществото. Сега на бедна България и е необходима лява социална политика. Досегашните ръководства на БСП и особено Първанов, Овчаров и Калфин провеждаха крайно дясна икономическа и политическа линия от името на лява политическа партия. Станишев и компания бяха привърженици на омекотената либерална политика. Стойностните  политици се разпознават по резултатите от тяхната политика, а не по обещанията и задкулисните договорки и колаборации. Примерът на Унгария е показателен, че може да се провежда и в Европейския съюз по-лява политика, макар че там това се прави от дясна националистическа партия.  

Делегатите на конгреса могат да се ориентират правилно, ако всички кандидати ясно прокламират своята политическа идеология, политически цели, средства и методи за тяхното постигане. Това е първото условие. Второто не по-малко важно условие е изразяване на тяхната собстна позиция на делегат на конгреса, а не на местнически напъни или пък „организация на гласуването“ под диригентската палка на Дъбов, Узунов, Найденов, Николова, Кутев, Янков и партийния апарат. Конгресът първо трябва да определи посоката на промяната, ако има такава, и след това да определи кой от кандидатите има подходящата политическа визия и личностни качества и ресурси да я реализира.   

25.07.2014 г.