Цената на нефта - геополитически и геоикономически измерения

Цената на нефта – геополитически и геоикономически измерения

Автор: Анко Иванов

            В света се чувстват първите последствия от рязкото понижаване на цените на петрола на международните пазари. Това се превърна в един много сериозен фактор за бъдещото развитие на световната икономика и за развитието на икономиките на множество страни. Цената на петрола влияе върху цените на всички или на почти всички произвеждани продукти и услуги, влияе пряко и косвено върху жизненото равнище на твърде много хора. Това влияние е не само чрез стойността на горивата, но и чрез цените на природния газ и електричеството. Цените на петрола пряко влияят и върху финансовото състояние на икономиката на страните, добиващи и продаващи нефт.  В условията на свободен пазар и засилен международен обмен, търсенето на нефт и на природен газ по правило определя неговата цена. Но в света се появи ново производство на горива, т.нар. „шистова революция“, т.е. добива на шистов газ и вече и на шистов нефт. Това понижи търсенето на междунароните пазари. И САЩ, като най-големия консуматор и купувач на нефтопродукти на световния пазар, започна да намалява търсенето. А от тук и естествения процес на намаляването на цените. Само че този естествен процес бе силно деформиран и повлиян от политическите цели, стремежи и влияние върху крупните производители на нефт – САЩ и Саудитска Арабия. 

            В началото на кризата с цените на петрола бе политиката. Рязкото понижаване на цените на нефта на межуднародните пазари силно влияе на икономиките на страните износители и вносители на този продукт. Загубите ог търговията с нефт и нефтопродукти силно ще влоши финаносовата и икономическата обстановка в страните големи износители на петрол, с изключение на Саудитска Арабия, която разполага с огромни финасови резерви и добива най-евтиния нефт. САЩ, решени за запазят свотвната си политическа, военна и икономическа хегемония решиха да превърнат цените на петрола в политическо оръжие и да взривят икономическата и политическата стабилност в надигащата глава Русия. Политическите интереси на САЩ съпаднаха с икономическите интерис на страните от Персийския залив като най-големи производители на нефт.

Понижаването на цените на нефта на межуднародния пазар ще доведе до спирането на добива на нефт в множество страни и от множество компании, поради естествени природни причини - по-голямата себестойност поради по-сложни геоложки условия и по-скъп добив. Сега в света се добиват около 4.1 млрд. т. нефт. Над една трета от него се добиват в три страни с най-голямо производство – Саудитска Арабия (542 млн.т.), Русия (523 млн.т.) и САЩ (523 млн.т.). Още 10 страни добиват над 100 млн.т. нефт – Китай, Канада, Иран, ОАЕ, Ирак, Мексико, Кувейт, Бразилия, Нигерия и Венецуела. Тези 13 страни имат дял от световното производство над 70%. Но условията за добив на нефт в тях са много различни.  Саудитска Арабия и страните от Персийския залив (Кувейт, ОАЕ, Катар, Бахрейн, Оман, Иран) добиват естествено фонтаниращ нефт и не правят значими разходи за неговото изпомпване от земните недра. В този район нефтът е на по-малка дълбочина и по-лесно се добива. Цената на добива е 4-5 долара за барел. В същото време себестойността на добива на нефт средно за Русия може да спадне максимум до 30-40 долара за барел.

В голяма част от находищата в света добиваният нефт е от голяма дълбочина и най-добрите находища и пластове вече са отработени. Редица находища се използват, макар че цената на добива е около 60-80 долара за барел. При понижаването на цените под равнището на 80 долара за барел те стават нерентабилни. Това предизвиква големите компании да намаляват и прекратяват добива. Вече има индикации че Бритиш петролеум и Шел ще понижат инвестициите си в редица мегапроекти. При тази цена нерентабилни стават повечето отдавна използвани (старите) находища, в които са отработени пластовете с най-малка дълбочина, както и находищата в Арктика, в които добива се извършва при много сурови климатични условия. Това ще засегне в Русия повечето находища в Баренцево и Карско морета, в Тюменска област, арктическите проекти на Шел в Баренцево море, на Шеврон и ОМV в Северно море. Понижаването на цените ще засегне и добива в находищата в блока „Кашган“ в Казахстан, на Бритиш петролеум в Мексиканския залив, в шелфа край Бразилия и др.

Тази ситуация навярно е подтикнала съветниците на Обама и самият американски президент да предприемат атаката срещу цените на нефта, разбира се с най-активната помощ на Саудитска Арабия и верните им страни-съюзници от Персийския залив. Това е геополитическа маневра чрез икономически и финансови лостове да бъде ударен основен полотически и военен съперник на хегемонията на САЩ в света. Вече има първите резултати – настъпиха сериозни икономически последици за Русия. В същото време ръководството на САЩ не си дадоха сметка, че самите те ще бъдат от губещата страна, а от печелившата страна ще останат Саудитска Арабия, страните от Персийския залив и някои отделни други държави. В оценката за поддържане на ниския курс на продажбите министърът на нефта на Саудитска Арабия Али ал Нуайми защити позицията на своята страна. „Ако Саудитска Арабия понижи производството, цените ще тръгнат нагоре, и руснаците, бразилците и разработчиците на шистите в САЩ ще вземат моя дял на пазара. … А ако цените се понижат, от пазара могат да бъдат отстранени конкурентите. … Рано или късно, колкото и те да протакат, в края на карищата, техните финансови възможности ще ги заставят да съкратят добива… Ние искаме да кажем на света, че само страни с висока ефективност на добива на нефта заслужават пазарен дял“.   

По същество Саудитска Арабия атакува основните си съперници на пазара на нефта и горивата – САЩ, Русия, Бразилия, страните край Северно море (Великобритания, Норвегия, Нидерландия). САЩ макар че вече не са толкова зависими от вноса на нефт ще пострадат в перспективите за развитието на добива на шистов нефт и шистов газ, които са по-скъпи и много по-вредни за околната среда. Тази заплаха за САЩ от понижеването на цените на нефта е пропусната от американските управници. Поради това известният американски политолог Уилям Енгдал твърди не без основание, че американската приказка за очакваните рекордни добиви на шистов нефт в САЩ е достигнала до своя край. По оценката на канадския експерт по нефтодобива Дейвид Хюз през последните три години обемът на добивания в САЩ шистов нефт спада средно с около 60%, а най-благоприятните находища са изчерпани. Следователно ще трябва да се увеличават разходите за добив на шистов нефт, а това ще повиши неговата себестойност. В края на тази година бяха прекратени силно рекламираните проекти за добив на шистов газ в Полша и в Западна Украйна. А губернаторът на Ню Йорк забрани поручавнето и добива на шистов газ в Ню Йорк.

            Реално понижаването на цените на нефта на межуднародните пазари може временно да е от полза за страните, които разчитат на голям внос на нефт и нефтопродукти като Япония, Германия, Франция и Италия. Вероятно понижаването на цените ще даде допълнителен стимул за икономическо развитие на Китай и Индия, които разчитат на голям внос на нефт и нефтопродукти. Кризата, породена от падането на цените на петрола в икономически план засегна най-силно икономиката на Русия, понеже държавният бюджет на тази страна се формира на основата на 60% приходи от продажбата на нефта и природния газ. Двойното намаляване на цените, независимо от резервите, които има руската икономика, силно намалява възможностите за финансиране на основни дейности в руското общество.

            Понижаването на цените на петрола бе съпроводено с другата голяма геополитичска маневра – играта на борсите за понижаване цената на руската рубла. Според сценаристите тези две обединени действия трябваше да доведат да финансов крах Русия. Това не се получи. Руската икономика е силно разклатена, но устоя на геополитическото и геоикономическото цунами. Естествено възниква въпросът: „ Можеше ли Русия да се предпази от тази нова икономическа криза?“. Отговорите са множество. Всеки специалист от своята камбанария си дава своя отговор. Но не може да се търси отговора в детайлите, в отделинте фактори и причини за кризата. Голямата беда на съвременното развитие на Русия е погрешно избраният и наложен на Гробачов и Елцин икономически модел на развитие – неолибералния модел. Прокламираните свободи на движението на хора и на капитал доведоха до изтичането от Русия на над 10 млн. научни дейци и висококвалифицирани специалисти, до огромен износ на капитали. Засега свободата на движението е еднопосочна – от Русия на запад. Обратното официално или тихомълком се забранява и препятства. Например, в края на тази година Великобритания, един от финасовите центърве на света, реши да не връща изнесените от Русия капитали. След кризата в края на XX руските ръководства пропуснаха възможността за ограничаване движението на капитали и за стриктното държавно регулиране на финансовите пазари. Играта на срива на руската рубла на борсата в Москва бе извършена от двама „играчи“, които направиха оборот от 70% от дневния в най-лошия ден на кризата. И едва ли е случайно, че единият от тях е с двойно гражданство – украинско и на САЩ. Свободно плаващият курс на рублата спрямо световните валути е винаги в полза на САЩ. Едва ли е случайно, че САЩ бяха изпреварени само от Китай, който е единствената от големите икономически сили в света, който поддържа регулиран курс на своята национална валута (юана) спрямо долара? Добрата идея за разплащане за руските стоки и изделия на световния пазар да става само в рубли бе много забавено и това силно негативно повлия на сегашната криза.

Тази нова криза на рублата и на цените на петрола може и навярно ще е огромен стимул за преструктуриране на руското стопанство, неговото технологично и продуктово обновление. В Русия това може да стане много по-лесно от други страни, понеже в тази голяма страна има огромни собствени природни ресурси и опит в развитието на промишлените производства. И тук на преден план идва аналогията с миналото. След Втората световна война Съветският съюз и европейските социалистически страни се развиваха бързо и намаляваха непрекъснато дистанцията със западните страни. И тогава стана първата значима петролна криза, предизвикана пак от ОПЕК и предимно от Саудитска Арабия. Тогава играта бе на рязко повишаване на цените на петрола. Това доведе почти до формална блокада на редица западноевропейски страни – дори спиране на автомилите от движение по улиците. Този финансов удар принуди развитите западни страни да преструктурират цялата си икономика, технологично да обновят почти всички производства, силно да намалят енергоемкостта на изделията. Това повиши икономическа ефективност на производството и осигури значим икономически ръст. В същото време ръководството на Съветския съюз проспа това обновление, водейки се от измамното правило, че си имат достатъчно нефт и за тях такива кризи не са страшни. В резултат на бездействието на Източния блок и бързото технологично обновление на страните от Западния блок, Запада спечили икономичсокто съревнование със Съветския съюз. Сега ситуацията може и да не се повтори с обратен знак, но поне може да доведе до съществено нарастване на икономиката на засегнатите от кризата страни. Всичко е въпрос на правилна оценка и разумни действия на ръководствата на тези страни.     

            В същото време, макар и със зигзази световната икономика нараства и това неминуемо поражда нови потребности от нефт и природен газ. Най-значим е очакваният ръст в Китай, Индия, Виетнам и страните от Югоизточва Азия. Независимо от сътресенията в цените на нефта, ще продължи и възходящото икономическо развитие на Бразилия. Самите САЩ също започват да се отлепват от дъното, от времето на икономичесака криза. Всичко тава изисква нови, големи количества въглеводороди (нефт и природен газ), а това неминуемо ще повиши цената и ще доведе до повишаване на добива.

27.12.2014 г.