За основите на лявата политика
(част 4: социална политика)
Автор: Анко Иванов
Основополагащи
принципи на лявата политика са не само социалната справедливост и социалното
равенство, но и социалната солидарност и социалната помощ и взаимопомощ. Те се
реализират чрез т.нар. социална политика, т.е. от системата от политически
стратегии, програми, планове и най-важното - действия за развитие на социалната
сфера (образование; здравеопазване; социално осигуряване и помощ, защита на
трудовите права и охрана на труда; грижа за децата; грижа за културата и т.н.). В основата на социалната политика са
социалните отношения, т.е. отношенията на хората един към друг. Но тези
отношения са винаги конкретни, в конкретни обществено-исторически условия.
Тяхното регулиране от обществото се осъществява чрез социалната политика,
разработвана от политическите партии и реализирана от чрез инструментите на
държавната власт.
Главният принцип, на който се основава лявата социална
политика е солидарността. Основа на социалната
солидарност е взаимодействието и взаимопомощта между хората в стремежа им
всички да живеят по-добре. Тя е единство на убеждения, мотиви и действия за
взаимопомощ и подкрепа и се основава на общността на целите и общността на
интересите на голяма група от хора. Социалната солидарност се реализира на
всички обществени нива – от личностно, семейно, групово, местно, национално, до
интернационално и глобално.
Социалната политика в съвременна
България е призвана да решава острите социални проблеми на обществото на
основата на обществената солидарност. А основните социални проблеми на
българското общество са следствие от политическите и икономическите проблеми.
Всеки социален проблем в българското
общество може да се оценява и се оценява от различна социална гледна точка. В
зависимост от избраната гледна точка се дефинират, прогнозират и решават
социалните проблеми. Индивидуалистичната гледна точка е характерна за дясната,
за неолибералната социална гледна точка. Лявата социална гледна точка се
основава не на някаква аморфна, абстрактно-философска гледна точка, а на
гледната точка на националния интерес от всеобщото развитие на всички в обществото, в
защита на социално онеправданите. Лявата социална гледна точка е за
преодоляване и максимално съкращаване на социалното неравенство в българското
общество чрез механизмите на социалната солидарност и взаимопомощ.
Основните направления, цели и дейности
за реализиране на лявата политика са:
Първо. Високо равнище на
образованието на хората в обществото, което да им позволява
по-високо качествено равнище на професионална и трудова реализация в
обществото, на възможност за динамични промени в професонално-трудовия статус,
смяна на професията и работното място. На динамичните промени в обществото
трябва да съответства образователна база за бърза личностна адаптация и промяна
в социалния статус и роля в обществото. Това се постига чрез високо равнище на общото образование, до
създаване възможностите на всеки млад човек да придобива качествени общи и
специализирани знания и умения. В България сега няма реални възможности за
образователно и културно развитие на всички деца. На практика се формират две
образователни писти: първата – на елитарното образование за децата на богатите
и средно заможните родители, за подготвяне на кадри за западноевропейските
университети и на втората - т.нар. общо задължително образование за децата на
бедните родители и безработните, образование което да дава само елементарни
знания и умения, дава възможности за професионална дуална подготовка.
Елитарната подготовка дава възможности за развитие само и предимно на децата на
богатите родители. За да се избегне тази социална несправедливост в образователната
действителност в България трябва промяна в нея чрез провеждането на лява
образователна политика. А тя включва:
1/. Цялостно издигане на качеството на
обучението в българските училища, а не само в т.нар. елитни. Това може и трябва
да стане чрез комплексни мерки, включващи доминиране на общообразователната
подготовка, намаляване делът на профилираната подготовка и най-вече на ранното
профилиране, решително подобряване на учебното съдържание и качеството на
учебниците, на материалната база, на значимото повишаване на заплатите на
българските учители и привличане към учителската професия на талантливи млади
хора и т.н.;
2/. По-нататъшно развитие на
целодневната подготовка в училище, обхват в нея постепенно на всички деца от
началното образование (1-4 клас), сериозни мерки за прекратяване на отпадането от училище, особено на
децата от малцинствените групи. Необходими са законови и др. мерки за
прекратяване на вредната традиция сред част от българското население за ранно
встъпване в брак предимно на момичетата, за това деца да раждат деца. Мястото
на тези деца е в училище, а не в родилните домове.
3/. Облекчаване издръжката на децата,
които ходят постоянно на училище в държавните и общинските училища чрез
безплатни учебници, премахване на ДДС върху учебниците и учебните помагала,
върху училищните униформи и спортни екипи и т.н. Намаляването на издръжката на
децата, които ходят на училище, ще намали неравенството във възможностите за
по-качествено обучение и възпитание.
4/. Пълна държавна и качествена издръжка
на държавните и общинските училища. Богатите, които искат децата им да се учат
при лукс условия и образователни екстри да си плащат всичко, без държавата да
финансира луксозно и елитарно образование.
5/.
Особено място трябва да има лявата политика за постепенно намаляване на
таксите за висше образование и в перспектива за тяхното отменяне. Това ще
позволи голяма част от младите българи да повишават образованието се не в
чужбина, а в България, да не емигрират от страната по повод на образованието.
Второ. Лявата политика изисква и решителни
промени в здравеопазването. Сегашният неолиберален индивидуалистичен
модел на здравеопазване в България се превърна в средство за източване на
огромни обществени средства към малка група производители на лекарства, към
малка група на висококвалифицирани лекари за сметка на принизяване на общото
равнище на здравни грижи за населението на страната. На лице е огромно
неравенство във възможностите за лечение на хората. За богатите няма държавни,
финансови и социални граници за лечение. За бедните има бюрократични правила и
изисквания за лечение, за лимити на посещение при специалисти, на заплащане на
скъпи консумативи, които на практика са недостъпни за тях, за плащане на много
висока ставка на данъка ДДС върху лекарствата, с които се лекуват бедните хора.
Главен принцип на индивидуалистичния неолиберален здравен модел е
остойностяването на всяка лечебна дейност. За лявата политика основен принцип
трябва да бъде и е създаването на реална възможност при потребност всеки да има
право да получава висококачествено лечение. Костовата такса за
посещение при лекар и медицинска лаборатория за изследване е по същество
бариера за получаване на медицинска помощ. За богатия 3 лева са нищо, за бедния
безработен или пенсионер те са значими разходи. Крайно време е левите политици
да поставят на преосмисляне на цялата здравна система. На първо време поне да
се опитат да смекчат егоистичната същност на здравните грижи: отпадане на
безумните изисквания за избор на лекар-специалист; отпадане на направленията за
лекар-специалист, всеки да може да има свободен достъп до специалист, а не по
правила на бюрократите от здравната каса; решително осъвременяване и повишаване
на ефективността и качеството на спешната (помощ); повишаване на ролята на ДКЦ като място за
лекарска помощ и консултация и за спешни (неотложни) случаи чрез денонощен спешен кабинет, а не
разкарване на болните до различни, понякога твърде отдалечени болници и излишно
търсене на спешната (бързата) помощ; осигурявана на денонощна медицинска помощ във всички населени места
с над 2000 души население; осигуряване на денонощни аптеки във всички общински
центрове и т.н.
Трето. Решителна промяна в социалната
помощ, оказване на финансова и материална помощ на действително нуждаещите се.
Това става по два пътя – чрез несимволично повишаване на доходите на работещите
и на пенсиите, както и чрез увеличаване на социалните помощи за някои
специфични случаи. Тук най-напред трябва да се предвидят много по-високи размери
на помощите за отглеждане на второ и на трето дете и прекратяване на помощите
за четвърто и следващите деца. Този подход ще позволи да се преодолее
демографската катастрофа, в която е изпаднала страната. От решителна промяна се
нуждае социалната помощ за издръжката на болните с голяма загуба на
работоспособност, за болните от тежки неизлечими болести, т.е. за социални
пенсии и пенсии по болест. Размерът на тези помощи трябва да се увеличава за
сметка на прекратяване на неправилно и недобросъвестно отпуснатите пенсии по
болест на здрави хора. Водещото трябва да бъде постепенното увеличаване на
доходите на работещите и размера на пенсиите, а не прекомерно увеличаване на социалните
помощи. Постепенно трябва да се премине от по-високи размери на помощите към
по-високи размери на доходите.
Четвърто. Няма лява политика без защита на трудовите права и охрана на труда. Сега формално
има изградена обществена система за защита на трудовите права. Има Кодекс на
труда, има Държавна инспекция по охрана на труда, има държавни органи по
спазване санитарните изисквания за полагането на труд. Формално има система, но
в действително има системно нарушаване на всички възможни права на работещите и
на първо място на правото на труд. Вече четвърт век по законодателен път, а и
противозаконно, непрекъснато се отнемат и нарушават трудовите права на заетите
лица, предимно на заетите в частния сектор. Сега на практика извън държавния сектор
в България няма професионални организации. А там, където ги има са свръх формални
и пригласят на работодателите.
Действащата тристранна комисия е административно-бюрократична форма за прикриване
на провеждането на неолибералния подход за намаляване и премахване на трудовата
защита на работещите. В момента в
България, с изключение на държавния сектор, на практика няма защита на труда.
Многобройната администрация на държавната инспекция по труда е неработеща,
формално изпълняваща някакви неефективни трудовозащитни функции. Чрез
механизмите на законодателство и контрол над държавната администрация следва да
се промени обстановката на полагане на труд над установеното работно време, с
продължителност на работния ден до 12-13 часа, работа в празнични дни без
заплащане на този труд по удвоената тарифа.
Лявата политика в сферата на защитата на
труда е пряко свързана и със защитата на труда и особено защита на младите
майки, болните и инвалидите. Чрез лявата политика следва да се въведе
наказателна отговорност за работодателите, които наемат работници без трудов
договор, не осигуряват безопасни условия на труд, които не плащат осигуровки на
работещите и ги оставят в бъдеще време без пенсии.
Лявата социална политика е пряко
свързана и с борбата със сивата икономика. Във финансов план сивата икономика
води до огромни дефицити в бюджета на страната и възможностите за провеждане на
значима и ефективна социална политика. В социален план тя обрича на мизерия
хиляди хора, които получавайки пари на ръка за извършената работа, остават
без социални осигуровки или им се лимитира
бъдеще с мизерно равнище на социалната пенсия.
Чрез лявата социална политика трябва да
се отстоява защита на бременните и майките с малки деца срещу уволнение и отказ
да бъдат назначавани на работа. Същото, не с не по-малка сила, се отнася и за защита
на трудовите права на болните от някои значими и опасни социални заболявания.
Има още множество аспекти на провеждането
на лявата социална политика. Но това не са само отделните мероприятия и
действия за защита на бедните, на хората на труда, а преди всичко критерии за оценка
на действията на политическата партия с лява ориентация. Всяка една политика,
всеки един закон и т.н. трябва да преминат през филтъра на лявата политика и да
бъдат въведени в действие или спрени от действие след вярна оценка на влиянието
върху социалната справедливост, социалната солидарност, социалната защита и социалната
взаимопомощ между хората в обществото. Само при такъв подход може да има
действена лява социална политика в действие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар