Тези
дни българското информационно пространство се залива от някаква информационна течност
по повод Български морски флот (БМФ). А дали е чиста вода ненапита подаваната
ни информация? А дали е помията от измитите чинии? Или пък е някаква друга
течност, с някакви неизвестни химически характеристики? Кой ли да ти каже?
Всички говорят с апломб от амвона на крайната истина, на непоклатимата и единствената
истина, на истината от последна инстанция. А си мирише, и то много силно мирише
на далавера. А щом си мирише, значи има нещо дълбоко гнило. Но гнилото не се
вижда. Подхранват ни с избрана от тяхната си камбанария информация.
Вицепремиерът
Симеонов се опита да повдигне някакъв актуален въпрос за Български морски флот.
И стана дума за някакви си там около 50 млн. лева загуби на държавата. И дори
приятелят на Домусчиев, самият премиер на България, дори предложи и МС отпусна
2.5 млн. лева за българския съд, пардон за съдебна такса. Появиха се множество
декларации, изявления, фейсбуци и т.н. Самата фирма БМФ твърди че са
инвестирали над 567 млн. лева, че са
спасили БМФ от фалит, че са придобили 18 кораба и че в момента оперират с 35
морски кораба, че не било вярно, симеоновото твърдение, че са останали на
работа 124 моряци. Дори утре (07.07.2017
г) ще има нов кораб „Рила“.
Най-после
в България стана дума за фирма със 125 годишна история, фирмата която, когато
бе държавна осигуряваше превоза над 50% от необходимите на България суровини за
развитие на българската промишленост, за осъществяване на българското производство.
А освен това изнасяше за други страни голяма част от българската продукция. Е,
тази огромна за мащабите на България фирма, с огромно значение за развитието на
българското стопанство, бе приватизирана от Братя Домусчиеви, с активното участие
на правителството на Станишев, министър Петър Димитров и председателя на
комисията в Народното събрание Румен Овчаров. И почти никаква информация след това
за това как работи главната транспортна фирма на България. Тук-там в интернет
се повяваха от неизвестен читателски източник (информагенцията ЕЖК), че нещо с
корабите става, че нещо не е наред. И толкова.
И
понеже в България е пълно с томаневерници, с хора разбрали че с всяка приватизационна
сделка се нанасят щети на държавата, е добре да се позоваваме на проверени
държавни данни. А те са само количествени и то непълни. Като обикновени хора
нямаме достъп до приватизационните договори, отчети и справки. И се обръщаме
към данните на Националния статистически институт (НСИ). Това е институцията,
която събира статистическите отчети на фирмите в България. И на тази основа обобщава
по произволно определени от нея показатели данните. НСИ преди десетина години
промени формата на показателите за извършената работа по видовете транспорт. И
сега от техните данни не можеш да разбереш колко работа е извършена от железопътния,
от автомобилния, от морски воден и речния воден транспорт. Но наличните данни
все пак са интересни. Не ми е известно да има друга българска фирма, притежаваща
морски товарни кораби и предназначена за морски товарен превоз, освен БМФ.
Обобщените в таблицата данни ни разкриват
необяснима картина. В годината
Таблица
за морските товарни кораби на България
(по години, брой и пълна товароподемност)
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
2013
|
2014
|
2015
|
2016
|
Брой
|
74
|
66
|
28
|
23
|
12
|
7
|
1
|
2
|
3
|
3
|
хил.т.
|
1426
|
1402
|
579
|
545
|
322
|
195
|
2
|
9
|
14
|
12
|
Източник:
НСИ. Статистически справочници по години
преди приватизацията (2007
г.) България разполага със 74 морски товарни кораба с обща товароподемност 1426
хил.т. Още в годината на приватизацията (до края на 2008 г.) броят на корабите
е намалял с 8. През следващата 2009 г. корабите намаляват с 46 спрямо 2007 г.,
а пълната товароподемност с 847 хил.т. Къде са отишли тези 46 кораба? Дали са
се превърнали в скраб и са донесли множество десетки или стотици милиони печалба?
Или пък са продадени на други чуждестранни фирми? Този процес на намаляване на
корабите продължава до 2013 г., когато остава само 1 (един) морски товарен
кораб в България. И в края на 2016 г. корабите са станали цели 3 (три) с крупната товароподемност 12
(дванадесет) хил.т.! И как ли пък към 5
юли 2017 г. БМФ оперира с 34 кораба?
Изглежда
нещо не е наред. В този случай трябва пълно и подробно журналистическо и прокурорско
разследване. Но у нас, в много случаи, прокурорите вървят със силните на деня,
а силните разследващи журналисти са недолюбвани от главните редактори. Да,
фразата на Бетина Жотева е важно да се разчепка, но за българския народ е хилядократно
по-важно да се знае истината за БМФ, за фирмата на чиито превози в близкото
минало разчиташе мощната за мащабите на страната промишленост. Изглежда си е
далавера да ги няма 71 кораба. А дали ги няма? А дали по-голямата част от тях
не плават под чужд флаг (либерийски, панамски, гръцки, кипърски), само и само
да не се плащат данъци в България). А ако НСИ даваше информация за заетите лица
в БМФ и извършената работа по превози на товари, картината можеше да много
по-ясна.
А в този момент с огромна, със страшна сила, си виси въпросът: „Кой и в какъв размер ощетява държавата, т.е. българския народ?“ Кой и колко лъже? Симеонов ли? БМФ ли? Домусчиев ли? Моряшкият синдикат ли? НСИ ли? Или пък всички лъжат, а истината е жестока едромащабна кражба, прикривана от лъжи?
06.07.2017
г.
Автор:
Анко Иванов
Източник:
Политкомент
Няма коментари:
Публикуване на коментар