Тези дни всички
политици, политолози, социолози и политически наблюдатели са се втренчили в
резултатите от изборите в Германия. И това не е случайно. Германия е
най-мощната икономически страна в Европа, страна, която след Втората световна война
разви мощна производствена база и постигна високо жизнено равнище на населението,
с водеща роля в Европейския съюз. Но като че ли почти всички се вглеждат и
оценяват само изборните резултати, т.е. – следствието от политическите процеси
през последните години.
Оценките
и твърденията за резултатите от изборите в Германия са твърде разнопосочни – от „изключителността
на Меркел“, която бие рекорди с четвъртия си последователен мандат, до катастрофата на ГСДП, неочаквано
високият резултат на Алтернатива за Германия и
Свободните демократи, до разпределението на местата и възможната коалиция
„Ямайка“. Да, това е следствието от проведените избори. Тук-там някой
политически експерт си спомня, че това са най-ниските резултати на двете
основни политически субекта в следвоенна Германия – ГЕСП и ХДС/ХСС. По важният
въпрос в политическите анализи и обобщения е защо се стигна до този провал на
двете основни партии и предимно на ГСДП
и на политическата сцена излезе „Алтернатива за Германия“.
Смяната
на политическите цели, ценности и ориентири
е
главната причина за провала на германските социалдемократи, партия основана още
през 1875 г. и с най-дългата политическа история в Германия. ГСДП под
влиянието на Герхард Шрьодер и групата около него премина от традиционната си
политическа ориентация за изразяване и защита на интересите на работещите и
експлоатираните тя към към политическата платформа на „Третия път“. А
тази политическа концепция е разработена във Великобритания от барон Гидънс (Anthony Giddens). Той критикува
разделението „ляво“ и „дясно“ в своите
две книги: „Извън левите и десните“ (1994 г.) и „Третият път: обновление на
социалдемокрацията“ (1998 г.). Неговите идеи залягат в основата на
реформирането на Лейбъристката партия във Великобритания и формирането на
„новия лейбъризъм“. Като теоретик на тези идеи Гидънс става съветник на Тони
Блеър и Гордън Браун. Идеите на „Третия път“ залягат в манифеста на лейбъристите
от 1996 г. („Новият лейбъризъм, новият живот за Британия“). Той е насочен
предимно към средната класа, а не към сътрудничеството с профсъюзите и
отстояване на интересите на трудещите се. Лейбъристите заемат позицията, че
държавната собственост е неефективна (тезата на Тачър) и в управлението ще
работят за партньорство на държавата и частния бизнес. „Новият лейбъризъм“ е центристка концепция и
е по същество синтез на капитализъм и социализъм. Променят се ценностите на партията.
Вече се призовава предимно за „социална справедливост“, а не за „социално
равенство“, а свободният пазар се разглежда като единствената възможност за
социална справедливост и за ефективност на икономиката. Скритата цел на
„новият лейбъризъм“ е привличането на избиратели от всички социални слоеве, а
не предимно от средите на хората на наемния труд. Тези идеи в ГСДП се
възприемат от групата около Герхард Шрьодер, която успява да отстрани старото
ръководство, стоящо на позициите на Демократическия социализъм.
Но в Германия тези идеи не се афишират
като „нов лейбъризъм“, а като собствени идеи и виждания. И по същество те са
продължение в движението надясно на ГСДП, заложено още през 1959 г. с
Бад-Годесбергската програма, чрез която ГСДП се отказва от класовата борба, обявяви
се за защита на частната собственост, отказа се от социалната си база и се
обяви за партия на целия народ, но запазва повечето социални искания.
На изборите през 1998 г. ГСДП печели почти 41% от гласовете и Шрьодер става
канцлер в коалиционното правителство с партията на Зелените. За политиката за
излизане от кризата Шрьодер избира либералната политика (съкращаване на
социалните придобивки на работещите и населението, стимулиране на бизнеса) и
отказ от повишаване на данъците на богатите. През 2003 г. Шрьодер разработва
„Програма 2010“ с ограничаване на разходите за здравеопазване, пенсионните и
социалните осигуровки, либерализация на трудовия пазар и др. По същество това е
една социаллиберална политическа програма. Благодарение на изпълнението на тази
програма безработните се увеличават до 5 млн. ГДСП е напусната от множество хиляди
членове. На предсрочните избори 2005 г. ХДС/ХСС и ГСДП получават почти равни
резултати и ГСДП става младши партньор в правителството на Меркел. През
следващите избори през 2009 г. резултатите на ГСДП още по-ниски (23%), а на
изборите през 2013 г. ГСДП постига малко по-висок резултат (25.7%) и отново
влиза в „голяма коалиция“ с ХДС/ХСС. През цялото това време се следва
политическата концепция на „Третия път“. Както справедливо посочват някои
политически наблюдатели, реализацията на „Програма 2010“ на Шрьодер осигури
успехите на икономическата и на политическата сцена на десницата в Германия. Но
това е за сметка на повишената експлоатация на работещите слоеве на обществото.
В
резултат на политиката на „Третия път“ съществено се промениха структурата на
избирателите и поддръжниците на ГСДП, а и самата структура на партията. По данни на немския институт за
икономически изследвания през 2000 г. сред избирателите на ГСДП
гласоподавателите с работнически професии са 44%, а през 2016 г. те са едва
17%. През същия период в състава на избирателите служителите са се увеличили от
49% на 68%. Нямам най-нови данни за състава на партията, но по-старите
посочват, че в нея доминиращи са пенсионерите, представителите на
администрацията и служащите.
Провалът
на политиката на „Третия път“
е
не само в Германия. Първият удар бе понесен от английските лейбъристи, където
тя първоначално бе реализирана. Правителството на Блеър падна от власт през
2007 г. И десетина години по-късно Блеър признава, че е допуснал грешка с
движението по този път. Политиката на „Третия път“ се прокарва и от редица
други лявоцентристки партии в Европа. Тази социаллиберална политика става
доминираща и в редица други лявоцентристки лейбъристки, социалдемократически и
социалистически партии и особено сред левите партии от бившите социалистически
страни. Подобна е политиката и
поведението на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) в началото на XXI век. Най-често движението по „Третия път“ се
маскира чрез социалистическа и социалдемократическа политическа фразеология
в документи, речи, изказвания, декларации и т.н.
Много типичен е примерът с Френската социалистическа партия
(ФКП). В миналото тя, особено при ръководството на Митеран, поддържаше и
отстояваше развитието на Франция на основата на социалната пазарна икономика,
висок дял на държавната собственост (около 50%), защита на правата на наемните
работници. След управлението на Ширак и Саркози във Франция
започна да се надига лява политическа вълна. Президент
стана Франсоа Оланд, който зад социалистическата реторика отстояваше в
скрита форма концепцията на „Третия път“. По същество имаше колаборация
на ляво говорене и провеждане на социаллиберална продясна политика. Тя се
диктуваше от икономистите в правителството на социалистическата партия,
включително и Макрон (тогава министър), образно наричан във Франция „копипейстът
на Блеър“. Правителството на Валс прокара антитрудово законодателство,
което окончателни срина рейтинга на ФСП. Спешно Макрон напусна
правителството и под маската на безпартиен формира ново национално движение на основата
на концепцията на „Третия път“ но с мотото „няма ляво, няма дясно“.
След мощна пропагандистка кампания по телевизиите и особено чрез Интернет той
бе избран за президент. Първите му действия във вътрешен план бяха в сферата на антитрудовото законодателство,
подобно на действията на Шрьодер. Французите се хванаха на въдицата на
приемливия телевизионен образ на Макрон и на постулата „.непартиен“ политик. Но
вече във Франция започва отрезвяването, спадането на доверието, загубата на частични
избори, масови протестни демонстрации.
В Нидерландия силно спадна влиянието на
Партията на труда след програмните изменения (2005 г.), утвърдили провеждането
на политиката на „Третия път“. На изборите през 2016 г. тази партия загуби 20
места в парламента – от 29 на 9 депутати. Прокарването на такава политика в
Унгария, управлявана от 2002 до 2010 г. от Унгарската социалистическа партия
доведе до огромни загуби на последвалите парламентарни избори (от 49 на 19%).
Подобна е ситуацията, колкото и на някои дейци на БСП да не им се иска да го
признат това, и в България. Приемането от икономическия екип на БСП по време на
Тройната коалиция на десните мерки плосък данък с изключително ниска ставка,
отпадане на необлагаемия минимум на доходите на наетите лица, значително
намаляване на осигурителните вноски, въвеждането на т. нар. делегирани бюджети в образованието и
др. са по същество десни политически мерки.
„Третият път“ доведе до сливането на ляво и
дясно и по същество до рестрикции на социалните придобивки и трудово
законодателство в полза на бизнеса. По същество лявоцентристките партии се
превърнаха в подгласници на десните партии, пренебрегвайки интереса на
работещите. Хората останаха с дълбокото убеждение, че няма значение кой
е на власт, че винаги и всички провеждат една и съща дясна политика. И като следствие:
отрицание на т.нар. „политическа класа“, желание за промяна (подмяна) на целия
политически елит и/или създаване на нови леви партии.
Отрицанието на политическия елит и желанието за
бърза промяна особено значимо се прояви в обществените настроения довели във
Франция нов президент – Макрон и в България – ген. Радев. Позицията, на
недоволните е, че всички управляващи, независимо от цвета и от позиционирането,
са едни и същи „маскари“. Силно съдейства за тези отрицателни обществени
нагласи и управляването на т.нар. „големи коалиции“. И при последните две
участия в големи коалиции между ГСДП и ХДС/ХСС социалдемократите излизат с
големи изборни дефицити. През 2005 г. те имат
резултат 38.5%, а през 2009 г. (след „голяма коалиция) само 23% или
15.5% по-малко. Пред 2013 социалдемократите имат 25.7%, и след „голямата
коалиция“ през 2017 г. – 20%. Негативите от двете съвместни управления се отразяват
и на двете партии. На изборите през 2017 г. те постигат исторически най-нисък
резултат за последните 60 години. Подобна е картината в Нидерландия, в Гърция
при управлението на Нова демокрация и ПАСОК и др.
Второто следствие от одесняването на
лявоцентристките партии доведе до възникване на нови леви партии и нарастване
на ролята на традиционните левите партии. В Гърция възникна и набра
огромна скорост „Сириза“, в Испания възникна и набра сили „Подемос“. Във
Франция възникна ново силно ляво движение („Неподчинената Франция“), оглавявано
от Меланшон (Jean-Luc Mélenchon). В Германия
макар и бавно се увеличава влиянието на „Левите“. Много силно нарасна влиянието
на „Зелените леви“ в Нидерландия. Лейбъристката партия във Великобритания на
последните парламентарни избори рязко увеличи влиянието и резултатите се
благодарение към връщането към старите лейбъристки ценности и отказа от „новия
лейбъризъм“ на Блеър и Браун, на „Третия път“ на Блеър и Шрьодер.
Другите
причини
също
се отразяват върху резултатите от парламентарните избори в Германия. Върху тях в
съвременното телевизионно-фейсбукарско общество силно влияят множество други
фактори. Водещият обаче си остава прогласяваната и провежданата на власт
политика. В съвременното общество е присъщо налагането на обществото на екранно
приемливи образи на политиците. Оланд навреме разбра, че образът,
авторитетът и влиянието му са непоправимо влошени и няма шанс за втори мандат. Но
той осигури продължаване на провежданата политика от друг политически играч, с
много по-възприемчив образ. И избра и подкрепи Макрон, а не кандидата на
собствената си партия. В Германия социалдемократите също разбраха, че с постовете
си в „голямата коалиция“ Габриел и Щайнмайер само отблъскват избирателите и
също потърсиха ново лице с по-добър политически образ. И се спряха на Мартин
Шулц. Но германските избиратели изглежда са по-рационални хора от емоционалните
французи и не се подведоха. Шулц постигна най-ниските резултати в следвоенната
история на своята партия.
Друг много силен фактор, който повлия
отрицателно и на ХДС/ХСС и ГСДП бе имигрантската вълна. Грешната
Меркелова политика се отрази отрицателно и на двете партии като управляващи заедно.
В Германия има една огромна дилема. А тя е противоречието между бързото и стабилно икономическо развитие и бързите негативни
промени в етническия състав на страната. След Втората световна война Германия е
почти изцяло еднонационална държава с един етнос (над 97%). Сега над 20% от
населението са преселници и потомци на преселници, предимно мюсюлмани. И то
преселници, които в огромното си мнозинство не се поддадоха на
мултикултурализма и не се вляха като естествена съставна част на обществото, не
приеха немската национална култура и начин на живот(т.е. не бяха асимилирани). В
същото време има незначителна раждаемост сред етническото немско население и
много висока раждаемост сред преселеното население от други етноси. Това чертае
неблагоприятни перспективи за етническата структура на страната. И именното на
тази основа се формира националистическата „Алтернатива за Германия“, която стана
трета политическа сила, а в редица райони и втора и дори първа. Тя формира
състава си и набра гласоподаватели предимно от средите на негласувалите на
минали избори и на членове на двете водещи политически сили, както и недоволните
от подценяването на национално-патриотичните елементи на провежданата от 4голямата
коалиция“ политика.
Третият фактор е отношението към Русия и Украйна.
И то предимно за ГСДП, чиито външни министри (Щайнмайер и Габриел) работиха за
разпалване на антируските настроения и провеждаха антируска външна политика,
подкрепяха профашисткия националистически режим в Украйна. И това в разрез с традиционната за ГСДП „нова източна политика“ на сътрудничество и
разбирателство с Русия и източноевропейските страни, разработена и провеждана
от Вили Бранд. Нещо повече, тези действия не се понравиха на огромната руска
диаспора в Германия, както и на преселелите се в Германия руски немци от
Поволжието, на всички хора уплашени от нарастване на военното противопоставяне
с Русия.
Вероятно в негативна за немските
социалдемократи посока повлия и позицията на тяхното ръководство да подкрепи Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP) и
създаването на зона за свободна търговия между ЕС и Канада (СЕТА).
В заключение, резултатите от изборите в Германия са повод за размисли и
изводи за бъдещата политическа дейност на левите и предимно лявоцентристките
партии. Но не като посланията, че
социалдемократите в Германия не били разбрани от избирателите. Истинските
изводи са свързани с необходимостта от връщане към исконните социалистически
ценности, връщане към традиционната за левите партии социална база, към
действителна лява политика, а не грижа за успеха на бизнеса. Успешният бизнес е
резултат предимно от голямата експлоатация на работещите. Успешната лява
политика е грижа за повишаване на жизненото равнище на хората на труда, за
повишаване на техните доходи, за свобода, справедливост, равенство и
солидарност.
27.09.2017 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия
Източник: Политкомент
Няма коментари:
Публикуване на коментар