Прав,
пред Националния съвет на БСП, Кирил
Добрев в събота на 18 ноември е изнесъл доклад за организационното състояние на
БСП. Прав стои, но криво ли съди? Преди няколко дни в-к „Дума“ в два броя публикува доклада. И добре, че
„Дума“ набра кураж. Не стана известно какви изказвания е имало по него и какви
решения НС на БСП е приел. Внимателният му прочит, обаче разкрива някои важни
за развитието на БСП, а и на други партии неща. Ако той се анализира от строга партийно-политическа,
партийно-идеологическа и партийно-организационна гледна точка не може да не
направят впечатление няколко основни неща.
Първо. За формиране и
реализиране на политиката на
социалистическата партия.
При внимателния прочит се набиват в очи
няколко твърдения за това как се формира и реализира политиката на БСП. Ето
някои и от тях. На национално равнище „…политиката на
партията се формулира (к.м.) от
националните й органи – ИБ, НС, конгрес. Парламентарната група изпълнява тази
политика. Народните представители се явяват изразители на политическа воля,
определяна от партията.“ А кой я определя, как тя се формира, преди да се формулира?
Елементарната истина е, че политиката на всяка партия изразява определени
интереси на някаква част от обществото. Кои интереси са заложени в политиката
на партията? Какви цели си поставя тази политика? Главната политическа линия на
всяка партия се определя от нейната програма. Може ли предизборната платформа,
която е послание към хората извън партията да не съответства на основните
положения на Програмата на партията и на основополагащите решения на нейните
конгреси? Може и това нагледно го показа ръководното трио на БСП на последните
парламентарни избори. На 49 конгрес бе приета лява по насоченост политическа
платформа. След това бе съставена от тясна група лица в БСП предизборна
продясна предизборна платформа, обвита със социалистическа фразеология. И главният играч на този терен (Лобиста) успешно
имплантира в нея някои продесни Оландовско-Макроновски идеи. И никой не се
допита преди това до членовете и особено до симпатизантите на партията. Просто
предизборната платформа им бе спусната за мнение. Но след редицата мнения дали
някой ги отрази? За да е ефективна една политика и да печели тя избиратели, а
не само членовете на партията, тя трябва да изразява и отстоява техните
потребности и интереси, а не просто да е един добре формулиран и добре фризиран
документ.
Все във връзка с определянето на политиката на БСП е и твърдението
Добрево, че има в общинските структури „неспособност да се формулира (к.м.) силна местна
политика, която да печели доверието на гражданите. Много често наши общински съветници действат съобразно свои
собствени разбирания… Да казвам ли, че групата на общинските съветници трябва
да изразява ясно позицията на партийната организация?“ и „Партийната
организация трябва да бъде основен източник на формулиране на политиката на
партията в местната власт.“ Следователно общинските
съветници трябва да изразяват интересите на членовете и симпатизантите на
партията. Ама защо същото това правило не важи за Националния съвет и Изпълнителното
бюро, за ръководното трио? Защо за тях не се поставя изискването партийните
организации да бъдат „основен източник“ за определяне, за формиране (не само за формулиране) на политиката на
партията в национален мащаб? Да, явно не се разбира, че няма и не може да има
местна политика, различна от политиката на цялата партия. В т.нар. „местна
политика“ трябва да се отчитат само регионалните и местните специфики на
реализацията на общата политика. В противен случай партията ще се превръща във
федералистки съюз на местни структури. Най-важните регионални и местни проблеми
трябва да намират място в общата политическа платформа на партията. Политиката на
партията, при демократичен подход, трябва да се формира предимно отдолу-нагоре,
от интересите и потребности на членовете и симпатизантите, гласоподавателите на
партията. Навярно ще има и непремерени и недобре подредени идеи и предложения,
остарели възгледи и т.н., но партийните форуми отдолу-нагоре ще отделят зърното
от плявата.
Частично верен е извода, че „…за изминалите президентски
и парламентарни избори част от ръста на гласовете за БСП се дължи именно на
патриотичната линия в защита на българското. БСП трябва да запази и разшири
тази тенденция“. Тази патриотична линия е израз на въжделенията на огромната
маса млади българи, все още не емигрирали от страната. Национално-патриотичното
направление на политика трябва да се свърже не с голия национализъм, а предимно
с укрепването на българската държава, самостоятелността в политиката на българската
държава, с развитието на българската икономиката, образованието и културата на
българите, съхраняване и опазване на българските национална памет и национални
традиции. Но без силна икономическа и социална младежка политика и патриотизмът
може да остане гол и непотребен.
Второ. За тезата, че „БСП е все по-малко местна и все
по-национална
партия“.
Този извод се прави на
основата на сравняване на изборните резултати от национално и местно равнище.
Но ако сравним резултатите от изборите за Народно събрание и за Европейски
парламент може да се направи обратният извод – БСП е все по-вече местна и по-малко
национална партия, тъй като на евроизборите резултатите са национални. Това,
разбира се, са изкуствени определения, които не разкриват действителната
картина на електоралното влияние на социалистическата партия при различните
видове избори.
Няколко са причините за незадоволителното равнище на
представянето на БСП на местните избори. На общинско и кметско равнище
(община и кметство) върху резултатите влияят набор от фактори. Сред тях на
първо място е разочарованието от обявяваната и провежданата на власт от БСП
политика за ролята и мястото на местната власт при решаването на най-важните за
хората проблеми. На второ място е срастването на местните структури на повечето
партии, и особено на ГЕРБ и ДПС, с мутроолигархически кръгове. Местните
политически ръководства са пряко или скрито обвързани с определени кръгове („обръчи“
по образното определение на Доган) от фирми, които по същество приватизират
обществените поръчки и осигуряват значим корпоративен вот за ГЕРБ и ДПС.
Реално, значимото намаляване на резултатите на местните избори на БСП, дойде
след като ГЕРБ майсторски овладяха и доразвиха опита на ДПС и масово внедриха в
общинското управление „обръчите от фирми“ не само и не толкова като източници
за обогатяване, а и като средство за влияние на работещите в тези фирми
(корпоративен вот). Добрев си затваря очите за този проблем, понеже има макар и
отделни по –скоро изолирани случаи в БСП. Да си спомним обвързването на БСП с
милионерите. Показателни са обратните резултатите в Пловдив при местните избори
и класирането на Гергов за кмет на града. Или да вземе знаменитата фраза на милионера
Бенчев от Бургас: „Аз мога без БСП, но БСП не може без мен“. А има и други отделни
подобни примери на общинско равнище. Сега, ако не си от ГЕРБ не можеш да
получиш работа в общински или държавни структури на територията на общината,
работа в училищата, в детските градини и т.н.. От ГЕРБ ти зависят социалните
помощи, дори количеството на дървата за огрев. ГЕРБ в редица случаи купуват
цели избирателни секции, дори кметове, зам. кметове и областни управители от
БСП. На трето място, особено в кметствата и малките общини, освен политика и
политическите партии, силно влияние имат родовите връзки и зависимости. Партии
и политика остават на по-заден план, независимо от индивидуалните качества на
кандидатите за общински съветници и кметове, особено в кметствата. И на
четвърто място това е почти пълното владеене на средствата за масова информация
от кръга ГЕРБ и олигархията. Това с изключителна сила се отнася до областното и
общинско равнище. На национално равнище БСП е ограничена в изявите си, но все
пак от международна гледна точка, и от кумова срама, се дава време, място и
екран на избрани представители на социалистическата партия. И съвсем естествено,
макар и в ограниченото време и нарочно предизвикваните провокации от типа
Цолова, Николаев, Ризова и т.н., социалистическите лидери могат да изложат
някои от своите възгледи и те да достигнат до широка аудитория. На местно
равнище това е изключено. Явно К. Добрев прикрива знанието, че нашето общество
функционира в т.нар. „телевизионна демокрация“, че телевизионните образи и
реакции в значима степен влияят на резултатите от изборите. Не в общинските
ръководства, не толкова продължителността на мандатите на ръководители общински
длъжности на БСП е причината за
по-ниските резултати от местните избори.
Трето. За „бягството на
младите“ от БСП.
Явно е нежеланието на редица млади хора да
членуват в БСП. А една част от тях, т.е. „…новоприетият член напуска партията през следващите няколко години. Т.е. ние не сме
успели да му създадем перспектива, че от участието му в БСП има някакъв смисъл“.
Именно тук е разковничето на неуспеха на БСП да привлича млади хора в своите
редове и да ги задържа, да разширява
своето електорално влияние върху младежката група избиратели. Стремежът
към обвързването на млади хора с БСП може да става и обикновено става на три
основания: идеи и идеология за развитието на обществото; предлагана
икономическа, социална и младежка политика; стремежът към кариера или някакво
съчетание между трите. Сега една част от младите нови членове на
партията влизат в нейните редове под влиянието на идеологията на своите
родители и близки хора, които могат да им обяснят същността на социализма, на
социалистическите идеи и пътищата за тяхното реализиране и една по-голяма група
– от стремеж за политическа кариера. Но огромната маса от младите хора извън
БСП са обгърнати от негативната атмосфера на отрицанието на всичко свързано със
социализъм, социалистическо, на целия
социалистически период на развитие, на злостен антикомунизъм, на отрицание на
борбите срещу фашизма и т.н. Това е чуждоземски възглед за политическата оценка
на миналото. Нещо повече, дори ръководители на БСП мълчат за активната роля на
партията в борбата срещу фашизма, за героите антифашисти, за успехите в
социално-икономическата и културната сфера на българското общество през
социалистическия период. Премълчават се дори международно признатите ръководители
на партията като Димитров (знаме в борбата против фашизма) и В. Коларов
съдействали за спасяване на България от катастрофа при подписването на мирния
договор в Париж 1947 г., тогава, когато гърците, подкрепяни от Великобритания,
САЩ, и др. страни, искаха целите Родопи
и границата да минава близко до Пловдив.
Премълчават се имената на загиналите в борбата с фашизма ремсисти, дори
на петимата от РМС. В предлаганите от
БСП (и реализирани, когато тя е на власт) предизборни и управленски програми
огромната част от младите хора не виждат своите интереси и потребности. Те не различават
политиката на социалистическата партия от политиката на десните и центристите. Съвсем
естествено е да твърдят, че всички политици са „маскари“ и да се поддават на популистки
идеи на новопръкнали се вождове, „оправящи страната“ било то за 800 дни или някакъв друг срок. А за
кариеристите е безсмислено да се пише. Тях ги има във всички партии и във
всички управления и органи на държавната власт. Проблемът е те да не са голяма
или доминираща част от младите хора, влизащи в редовете на БСП. За да
има повече млади хора в БСП трябва нова социално-икономическа и културна политика
насочена предимно към младежките потребности и интереси. Това в някаква
успешна степен направиха лейбъристите на последните избори и спечелиха 43%
влияние сред младите гласоподаватели във Великобритания.
Четвърто. За организационното състояние на социалистическата
партия.
Това е много голяма тема,
която по-приляга да бъде обсъждана на закрит вътрешно-партиен форум. Но понеже
Добрев ѝ дава гласност можем да посочим някои други, различни от неговата
гледни точки. Общият извод е верен, че БСП не е в добра организационна
кондиция. Да, основата на всяка политическа партията (независимо от нейния
характер) са основните партийни
организации (ОПО). Главното е не те да бъдат превърнати в „информационна точка“,
която да получава информация отгоре на долу и да връща обратна информация отдолу
нагоре. Главното е те да обсъждат и предлагат идеи и решения, предизборни
платформи, програмни и уставни решения на по-горестоящите партийни органи, да
правят своя оценка на дейността на тези органи и на общопартийните мероприятия
и събития. Не само чрез допитвания,
чиито резултати след това да се манипулират и представят в определена изгодна
на някого гледна точка. От доклада в неявна форма се подразбира, че на ОПО, общинските
съвети и на областните координатори и съвети се гледа предимно като на обекти,
на които да се спускат решения „от страна на ръководството“. Сега Организационния
секретар на БСП, ИБ и ръководството често пъти пренебрегват ролята на ОПО. Например,
след избори никой не пита ОПО и членовете на партията каква е тяхната оценка за
резултатите и за работата на централните, областните и общинските партийни
ръководства. И винаги е налице дъбовото (на Д. Дъбов и на последователите му) оправдание,
че сега главното е друго, че трябва да съсредоточим усилията си към следващите
избори т.н.
Интересна е идеята да се направи допитване до партията за бъдещото
функциониране на БСП. Но по-важните въпроси са за дискусия в самата
партия и на тази основа решение какъв да бъде характера на партията (лява социалистическа,
лявоцентристка социалдемократическа или социаллиберално със социалистическо
лого), каква да бъде политиката на партията и програмата за управление, към
кого да е ориентирана: към интересите на наемните работници и за повече
социална справедливост; към интересите на дребния и средния бизнес; към интересите
на едрия чуждестранен и национален капитал, създаващи работни места. И
не на последно място, това за което почти не става дума в доклада е за превръщането на голяма част от партийните
органи от представителни в работещи. Крайно време е в Националния съвет да няма
делегирани представители на областите и на младежите. Той трябва да е в силно намален
състав (не повече от 101 членове) и да обсъжда и решава предимно най-важните идеологически
и политически проблеми на партията, а не бюджети за текущата година. Изпълнителното бюро трябва да бъде избирано не
само по предложение на председателя, а и на всеки пълноправен член на
Националния съвет. Иначе се превръща в котерия и форма за упражняване на
еднолична политическа власт в партията.
Има и множество други аспекти, които да бъдат разгледани
от организационния живот и състояние на всяка партия, включително и на БСП. Общият
дух на доклада е, че видите ли, ние в
Националния съвет вършим своята работа, но не можем да извършим работата на общинските
партийни организации, не могат Нинова, Зарков и Йончева да спечелят местните
избори. А пък в общините дори не могат да си намерят кандидати с авторитет за
изборите за кметове и съветници. Ама и те в общините са и с много продължителни
мандати и това води до срив на влиянието на партията. По-друго си е национално
равнище, там няма проблеми, там има реки от мед и масло. Дори Желю Бойчев сам е
изкарал повече гласове от другите леви партии вкупом. Вярното е обаче, че гласове
не са за Бойчев, а за листата на „Коалиция за България“. Опитът на Кадиев вън от
БСП (в същия избирателен район) показва,
че тук нищо не значи някаква си самостоятелна личност. В едно по-далечно минало
дори човек като Гиньо Ганев не можа
мажоритарно да спечели избори.
И
човек като се замисли за аналозите от миналото може лесно да си спомни периода
преди 30 г. Тогава течеше перестройката (катастройката). И силният човек в Политбюро
Милко Балев твърдеше, че местните ръководства са пречката. Ние от Политбюро сме
за преустройството, народът също е за преустройството, но местните ръководства
не отговарят на очакванията на ръководството и на народа. И сега на Кирчо Добрев общинските ръководства
са му пречката. Иначе Националния съвет е окей, партията няма „електорален
таван“, т.е. хората я харесват, но има там едни общински ръководства, които
пречат на пълната победа на БСП. Горкичкият Кирчо, той не е разбрал, че с продесни
избирателни платформи, с милионери в листите, и с милионери в ръководството на
БСП (твърдят, че и той е от тях) партията му има нисък „избирателен таван“.
БСП
следва да се промени, но да поеме истински ляв икономически и социален курс на
политика, политика в който приоритет имат интересите на трудовите хора, на младежта,
политика, която защитава българските национални интереси.
22.11.2017
г.
Автор:
Анко Иванов – д-р по философия
Източник:
Политкомент
Няма коментари:
Публикуване на коментар