Вчера
(23.04.2018 г.) един от бойкопослушните ежедневници публикува статията „Ревът
за Иванчева и провалът на криптосоциалистите.“ Хартията (както и интернет)
търпи всичко, дори да са написани явни неистини (дали не е по-точно лъжи?) и зюмбюлеви
съновидения. Поводът е зрелищният арест на Иванчева и нейната заместничка. Той
бе повод за журналистическо и медийно зрелище. Още по време на задържането редица
общественици, прависти и други разкритикуваха подхода на МВР и Прокуратурата.
Последваха декларации, особено от поддръжниците на Иванчева от „Младост“.
Появиха се и политиците. Политическият „баща“ на Иванчева Георги Кадиев, шеф на
партия „Нормална държава“, се разграничи от нея, но не пропусна да каже, че
„арестът беше извършен с излишна показност, която ни връща назад във времената
на Цветан Цветанов и ГЕРБ през 2009-а и 2010-а година“. Остра критична бе и
позицията на бившия вътрешен министър Румен Петков (партия АБВ), който посни, че такъв начин на
задържане води до това, че „дамата беше героизирана“.
И разбира се самият Цв. Цветанов, който с присъщия му менторски тон поиска
незабавно БСП да се разграничи от Иванчева. Огромната част от коментарите в
обществото бе не за това дали и колко е виновна Иванчева, а за начина на
задържане.
И в отговор на цветановото неистово желание да свърже Иванчева и
корупцията с опозиционната БСП се появи един журналист, който като че ли Цветанов
му бе плюл в устата, пардон му „държеше“ клавиатурата. И той се подлюти на
множеството неодобрения за начина на задържане на двете дами и обществения
въпрос „Защо по този начин?“. И моментално обяви поставянето на този обществен
въпрос като провал на БСП и криптосоциалистите. В духа на отродяване от българската
словесност, той използва чуждоземското
понятие „криптосоциалисти“. За хората, които не знаят този „купешки“
звучащ термин, кратко пояснявам, че „крипто“ (от грц. Kryptos) е част от
сложна дума, означаваща „таен“ или „скрит“, т.е. „тайните социалисти“ или
„скритите социалисти“.
Само, че ние, за разлика от четенето и разбирането на Цв. Цв.,
който „по-трудно осмисля това, което чете“ по-лесно и прецизно четем написаното. В БСП не са „тъпунгери“ за да ги
баламосва кой както си иска. А осмислянето на написаното, анализът
разкри няколко тенденциозни неистини на автора, респективно и на неговия
вдъхновител Цв. Цв.
Първата неистина на автора: „БСП трябваше по всякакъв
начин да се разграничи от Иванчева“. В какво качество трябва да се разграничи
БСП от Иванчева? От нея се е разграничил този, който я е предложил и издигнал
за този пост (Георги Кадиев и неговата партия). Иванчева не е член на БСП, тя е
издигната от граждански инициативен комитет с участието на Кадиев. Нещо повече Иванчева победи
на първи тур на изборите кандидата на БСП ген. Стефанов. Със същата логика
авторът трябва да поиска ГЕРБ да се разграничи от Иванчева, да оплюе ГЕРБ, понеже
Иванчева е победила техния кандидат на изборите. Разграничаването на политическа
партия от някого е политически акт. Но в случая няма политическа връзка за да
има такъм политически акт. А като гражданин никой не може и не бива да
вменява деяния преди да се произнесе съда.
Втората неистина е, че „Иванчева
е символ на БСП с човешко лице. Тя печели „Младост“ с антикапиталистическа
риторика и бе надеждата на БСП да се върне отново на власт след Тройната
коалиция и Жан Виденов“. В БСП никой, нито един член на партията, не е символ. Още
повече пък и нечлен на партията. В тази партия само Д. Благоев е на всеобща
почит и уважение. БСП има за символ розата, а не Иванчева, ако не му е известно
на автора това обстоятелство. Иванчева, доколко си спомням, не е имала никога
антикапиталистическа риторика. Тя беше по-скоро изразител на идеите на зелените.
И никой никога и по никакъв повод не е разглеждал избирането на Иванчева за
кмет като „връщане“ на БСП на власт. Явно авторови съновидения.
Третата неистина е, че БСП „защитава
Иванчева“ и че въпросите за правилността на действията на МВР при ареста „поставят БСП в лицемерна позиция“. Няма как
БСП да е в лицемерна позиция, тъй като по никакъв повод не е защитавала
Иванчева. Авторът не се позовава на изявления на лидери на БСП, на декларация
на БСП и т.н., а просто си прави журналистическа импровизация. Свобода, всеки
може да прави и да пише всичко, което си поиска! А истината – кучетата я яли.
Четвъртата неистина е, че „…сега
основните опорни точки на БСП и
криптосоциалистите са да се оспорват действията на прокуратурата и МВР по
задържането и.“ Няма нито един политически или юридически акт, с който БСП като
партия да оспорва действията на прокуратурата и МВР по задържането на Иванчева
и заместничката ѝ. Оспорваха действията по задържането предимно юристи и
най-вече адвокатите на задържаните. Но на тях това им е професионално
задължение. Не знам кои криптосоциалисти автора има предвид. Дали това не са
някои от дейците на ГЕРБ? Оспорват начина на ареста предимно видни български
юристи, журналисти и бивши министри. Това, че има въпроси по задържането на
двете дами не означава, че обществото трябва само до слуша и да се подчинява на
идеологемите на ГЕРБ и Цв. Цв. Но явно някои журналисти така разбират
демокрацията и се изявяват като верни криптогерберисти (т.е. тайни гербаджии).
Поради подобни писания България вече е на едно от последните
места в света по свободата на словото. Масовото тиражиране на неистини, в подкрепа
на определена управляваща партия, срещу основния политически опонент, е във
всякакво противоречие с истинската демокрация и истинската свобода на словото.
Само Цветанов, а вече и някои журналисти издават предварителни присъди, преди
следствието да е завършило и преди съда да се е поизнесъл. Свободата на словото не е свобода
на брътвежите, на тиражиране на неистините, не е свобода да се изкривява
истината безогледно, както това се прави преди война и след лов.
24.04.2018
г.
Автор: Анко
Иванов
Източник:
Политкомент
Няма коментари:
Публикуване на коментар