вторник, 2 октомври 2018 г.

Ура за спекулантите!



През последния месец българското общество се вълнува от покачването на цените. От екрана непрекъснато ни убеждават, че това е следствие от покачването на цените на нефта и газа. Но едва ли е само това и едва ли то е най-значимото. Инфлацията изяде увеличението на пенсиите от 1 юли 2018 г.. Хората останаха с пръст в устата. А от екрана обилно тече водопад от славословия на евроатлантическите ценности, които бай Иван и бай Хасан от село Гол Тупан не чувстват и не разбират. Те виждат, че магазинера, с право или и без право, е вдигнал цената на хляба, на доматите, че им изкупуват млякото със загуба за тях и т.н. Те не усещат на своя гръб „грамадните“ успехи на Борисов 3 и т.н. глупави славословия. Има и нещо друго. Нещо за което политици, икономисти и особено журналисти старателно избягват – спекулата на цените. Спекула отдолу до горе и обратно – отгоре до долу, спекула от производството и чрез разпределението до потребелнието, спекула в износа и във вноса и т.н.  

Четенето на различни исторически (в прекия смисъл на думата) текстове понякога е твърде полезно. Ето например един много дълъг цитат: „Но какво нещо е спекулата? Спекулант е всеки, който живее, който купува стоки възможно най-евтино, а продава възможно най-скъпо, т.е. с най-голяма печалба за себе си. Спекулантът дебне моментите, когато може да закупи стоки най-евтино и да ги продаде най-скъпо за себе си, било на вътрешния пазар, било с износ за външни пазари… Днес например в България всички, които са натрупали известен паричен капитал, … цялата наша капиталистическа класа (пардон, бизнес, работодатели, предприемачи и т.н. – б. м.), нейните банки и акционерни дружества не влага парите си в производството, а в спекулацията предимно с предмети от първа необходимост. От тука между другото и увеличаването на скъпотията изобщо и поскъпването на хляба (к. м. – А. И.)…“

Това е написано преди 97 години (20 октомври 1921 г.) в статията „Ура за спекулантите! Долу комунистите!“ от Димитър Благоев в „Работнически вестник“. Както за всички статии на Благоев, и за тази има значима причина. В началото на октомври 1921 г. е прекратен консорциумът върху храните и до средата на месеца спекулативно цените на стоките от първа необходимост много бързо се повишават. Вместо към истинските спекуланти, в тогавашния буржоазен (сега би бил наречен „свободен“, „демократичен“, т.е. соросоиден и/или евроатлантически) печат се подема медийна атака срещу създадената от тесните социалисти кооперация „Освобождение“. В страната нямало спекуланти, а само поради „Освобождение“ се покачвали цените! А тази кооперация се грижела в нейните магазини да има редовна доставка на по-евтини стоки за 80 000 работници кооператори. Тя обхващала почти цялата страна. И, разбира се, тя пречела на масовизирането на спекулата на едрите и дребните търговци. За да я дискредитират, създават тогавашна фалшива новина, че „Освобождение“ купувала много храни и ги изнасяла за Цариград. Нито грам истина, но се използва като повод за охулване на „комунистите“ от „Освобождение“. И поради това, в интерес на спекулата се издига лозунгът „Долу комунистите“. И не е случайно, че по-късно, през януари 1924 г. тази работническа кооперация е ликвидирана от фашистите на Ал. Цанков чрез ЗЗД и съответния указ на монархофашиста Цар Борис III.   

Четвърт век по-късно спекулата в социалистическа България бе определена като престъпление. И цялата държавна машина, както и Комитетът за държавен и народен контрол, отечественофронтовските комитети се впрегнаха да се борят с корупцията. И тя бе натикана в ъгъла и остана само в сферата на занаятчийските услуги. След Десети ноември 1989 г. отново бе лозунгът „Долу комунистите“. Само че „забравиха“ открито да кажат на хората, че това е синонимът на лозунга „Ура за спекулантите“. В България под маската на демокрацията и „долу комунизма“ нахлу времето на масовата спекула.

Сега, стотина години след статията на Дядо Благоев, спекулата не е същата. Тя се превърна в основен механизъм на съвременния либерализъм – глобален, европейски и български. И ако преди 100 години спекулата в България е предимно национален проблем, тя сега вече има и множество монополни изяви и черти и става общоевропейски проблем. Няма либерална икономика, няма либерална демокрация (тип държавност), няма евроатлантически ценности без мащабна спекула. Спекулата, накъдето и да се обърнете, е сърцето на либерализма, тя е навсякъде в България. Тя е видимият израз на егоизма, алчността и безчовечието, маскиран като „търсене и предлагане“.

И не става дума за спекулацията като философски умозрителни твърдения, а за икономическите, финансовите и социални лостове, механизми и последствия. Дълбоката същност на спекулата е личната корист, изгода, независимо от негативните за други лица и за обществото резултати. Главното в нея е, че се генерира печалба без да се произвеждат материални блага. Чрез нея се прави несправедливо преразпределение на произведеното ново богатство. Чрез спекулата няма производство на блага, а само присвояване на богатство, чрез преразпределение с механизма на либералния пазар – чрез „търсенето и предлагането“. Спекулата се проявява при различни конкретни обстоятелства и условия. Главното  в нея е формиране на голяма разлика (марж, от англ. Margin) между покупната и продажната цена, т.е. правилото „купувай най-евтино, продавай най-скъпо“. Спекулативните механизми са твърде често сложни, твърде често неразбираеми за обикновения човек, особено при борсовата търговия.

Спекулата след първобитно-общинното общество е съществувала винаги. Проблемът е в нейните размери. В сегашния исторически момент спекулата е основополагаща ценност на бизнеса – от най-дребния до най-едрия. Поради това чрез спекулативните цени на продаваните стоки се повишава значимо печалбата на богатите (т.е. собствениците на продаваната стока) и силно се намаляват разполагаемите средства за живот на обикновените хора (т.е. масовите потребители). И това става предимно чрез спекулата със стоките от първа необходимост.
При спекулата няма значение от къде и от кого е закупена стоката – важното е да евтина (за беден народ дори и лошокачествена), както и няма значение на кого ще се продаде – важното е да е на по-голяма, възможно на най-голямата цена. Дори за лекарствата. Теренът на спекулацията е пространството между производител на стоката и нейният потребител.

Причините, които в съвременна България, по време на т.нар. „преход“, водят до засилване на спекулата са:
1/. Разрушаването на националното стопанство, нарушаване на балансите между производство и потребление;
2/. Огромен наплив на чуждестранни стоки, особено на китайски и турски, с ниска ценова и потребителска стойност, но продавани на висока спекулативна цена;
3/. Галопиращата инфлация, особено в края на XX век, когато богатите купуват стоки с обезценяваните пари, за да ги продадат след това на новите по-високи цени. Това става едновременно с презапасяването с по-евтини стоки, а това увеличава инфлацията и следователно печалбата на най-богатите;
4/. Лобистко законотворчество, което създава условия и предпоставки за спекулативно забогатяване на определени групи производители и търговци, като например облагането на домашната ракия, горивата, данъка върху хазарта и т.н.
5/. Слабо държавно управление, слаб държавен и обществен контрол върху търговията със стоки (предимно от първа необходимост), фокусиран само отчасти върху някои потребителски качества, а не и за тяхната спекулативна цена. 

Живеем във силно спекулативно общество. На спекулация се подлага всичко. Дори политиката е спекулативна. И поради това цената на лекарствата в България е по-висока  в сравнение с повече от половина страни-членки на ЕС. И ако ги слушаш Методи Андреев, Спас Гърневски, Антон Тодоров, Калин Биков и подбрана подобна компания, виновни са комунистите. Винаги, те, навсякъде, във всичко и за всичко!

Специалисти и експерти различават различни видове спекула. Най-много в т.нар. „свободен печат“, „свободни телевизии“ и интернет внимание се обръща на борсовата търговия и борсовата спекула, по-рядко на валутните спекулации, спекулата с ценни метали, предимно злато, с имоти (купуване без жилищна потребност с цел продажба по-висока цена). Въобще никой от държавници, политици, политолози, социолози, журналисти, партийни дейци) не споменават най-масовата – търговската спекула със стоки от първа необходимост. Но именно тя пряко засяга жизненото равнище на населението, засяга най-вече бедните, почти две трети от хората в страната, бедните, които след спекулата стават още по-бедни, а богатите все по-богати, а някои от тях и безкрайно богати. Жизненото равнище като правило най-пряко зависи от равнището на доходите, но в много голяма степен и от търговската спекула и то предимно спекулата със стоките от първа необходимост като хранителни продукти (хляб, мляко, сирене, яйца, месо и т.н.), енергия и горива, облекла, перилни препарати и миещи средства и т.н..
По същество в условията на доминиращ неолиберализъм в България спекулата не е ограничена от нищо, развихря се произволно и твърде често в гигантски мащаби, тя е безгранична. Пълна спекулантска лъжа и измама е дейността на Комисията за регулиране на цените на горивата и водата. А извън тези масово потребявани стоки, да вземем няколко най-елементарни примери. Първият е на равнището на дребната търговия – т.нар. „улично“ кафе, продавано в будки, павилиони, малки магазинчета и дори такива на денонощна работа. Само в София, в идеалния център (около пл. „Св. неделя“), „уличното“ кафе (без сервиране и в пластмасова или картонена чаша, с или без захар) се продава от 0.30 до 1.20 лева, а ако е с мляко до 1.60, т.е. пет пъти разлика. Подобна е картината с продажбата на закуски, сладкарски и тестени изделия и безалкохолни напитки в или покрай повечето училища. Понякога тяхната цена е почти два пъти по-висока от тази в търговските вериги. Не са пощадени дори децата.

Но спекулата е присъща и за едрите търговци и за прекупвачите. Например спекулацията с цените на прясното мляко. Изкупуват го обикновено за 40 ст., но докато стигне до потребителя цената му достига 2.40 лв., т.е. 6 пъти повече, а производствените разходи имат малък относителен дял. Подобна е картината на множеството пазари в големите градове за плодове и зеленчуци, особено при купуване от борсите.  Например през септември 2018 г. доматите са предимно вносни с цена от 0.70 лв./кг, преминавайки през зеленчуковата борса и достигайки до кварталния пазар цената им нараства 3.5 пъти и достига средната продажна цена от 2.50 лв./кг. Тази висока цена е повод българските производители също рязко да повишат цената на доматите и да я изравнят, а за някои сортове и да надминат средната спекулативна цена.     

Добре известно е, че спекулата е законна, когато се използват празнотите или нарочно направените „дупки“ в законови положения за определени дейности (лобизъм), т.е. тя е легална спекула. В нашия парламент напоследък тя ясно пролича при няколко гласувания, включително за домашните казани за варенето на ракия. За България много характерна е нелегалната спекула, при която има директно определяне на цената без етикет и цена върху опаковката на продукта. Има редица разновидности на незаконната спекула. Най-често срещаната за масовите стоки е поставянето на етикет или емблема на чужда престижна марка, което е предпоставка за по-висока цена. Не по-малко лъжовна е и практиката при обявената цена да се продава по-малък грамаж, брой и т.н. от стоката. Дори в продажбите на лекарства се достигна до същата по вид опаковка, същата цена, но с по-малко хапчета. Тези два вида спекула са равнозначни на измама на клиента под маската на утвърдена марка на производството.  

В България няма спекула ли? Ако все пак някои я видят, пак „комунистите“, пак онези 45 години и правителството на Орешарски, са виновни за спекулата с цената на кафето, на доматите, на хляба, на млякото, на горивата и т.н.. Ах тези гадни комуняги, които в миналото бяха спрели „предприемчивите“ хора да спекулират на гърба на масовите потребители! И сега, както преди почти сто години, виновни са комунистите, нищо, че от последните 10 години 9 управляват герберастите (мутроолигарси от върхушката на ГЕРБ). Само че преди 100 години комунистите бяха обвинявани от тогавашните комунистофобски и протофашистки политици и журналисти за ниските цени на стоките от първа необходимост за семействата на кооперация „Освобождение“, а сега „комунистите“ са „виновни“ не само за спекулата, а и за всеобщата бедност, т.е. за всичко. Лозунгът „Долу комунистите!“ е основен лозунг на бивши комунисти (Б.Б., Ц.Ц и др.), наследници на комунисти (И.М., Л.П., Р.П. и др.), твърде много навели се политолози, философи, журналисти. За тях не е важно жизненото равнище на хората да е по-високо, важното е „комунистите“ да са виновни. Техният актуален прикрит (задкулисен)лозунг е: „Да живее неограничената спекула“, реализирана чрез т.н. „търсене и предлагане“.

Изглежда, че си остана актуален и за днешните неолиберали призива на техните предшественици от времето на Дядо Благоев: „Да живее спекулата! Долу, комунистите!“.

2.10.2018 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия
            Вестник „Дума“ http://www.duma.bg/node/176233

Няма коментари:

Публикуване на коментар