През последния месец българското общество
се вълнува от покачването на цените. От екрана непрекъснато ни убеждават, че
това е следствие от покачването на цените на нефта и газа. Но едва ли е само
това и едва ли то е най-значимото. Инфлацията изяде увеличението на пенсиите от
1 юли 2018 г.. Хората останаха с пръст в устата. А от екрана обилно тече
водопад от славословия на евроатлантическите ценности, които бай Иван и бай
Хасан от село Гол Тупан не чувстват и не разбират. Те виждат, че магазинера, с
право или и без право, е вдигнал цената на хляба, на доматите, че им изкупуват
млякото със загуба за тях и т.н. Те не усещат на своя гръб „грамадните“ успехи
на Борисов 3 и т.н. глупави славословия. Има и нещо друго. Нещо за което
политици, икономисти и особено журналисти старателно избягват – спекулата
на цените. Спекула отдолу до горе и обратно – отгоре до долу, спекула
от производството и чрез разпределението до потребелнието, спекула в износа и
във вноса и т.н.
Четенето на различни исторически (в прекия
смисъл на думата) текстове понякога е твърде полезно. Ето например един много
дълъг цитат: „Но какво нещо е спекулата? Спекулант е всеки, който живее, който
купува стоки възможно най-евтино, а продава възможно най-скъпо, т.е. с най-голяма
печалба за себе си. Спекулантът дебне моментите, когато може да закупи стоки
най-евтино и да ги продаде най-скъпо за себе си, било на вътрешния пазар, било
с износ за външни пазари… Днес например в България всички, които са натрупали
известен паричен капитал, … цялата наша капиталистическа класа (пардон, бизнес,
работодатели, предприемачи и т.н. – б. м.), нейните банки и акционерни
дружества не влага парите си в производството, а в спекулацията предимно
с предмети от първа необходимост. От тука между другото и увеличаването на
скъпотията изобщо и поскъпването на хляба (к. м. – А. И.)…“
Това е написано преди 97 години (20
октомври 1921 г.) в статията „Ура за спекулантите! Долу комунистите!“ от
Димитър Благоев в „Работнически вестник“. Както за всички статии на Благоев, и
за тази има значима причина. В началото на октомври 1921 г. е прекратен
консорциумът върху храните и до средата на месеца спекулативно цените на
стоките от първа необходимост много бързо се повишават. Вместо към истинските
спекуланти, в тогавашния буржоазен (сега би бил наречен „свободен“,
„демократичен“, т.е. соросоиден и/или евроатлантически) печат се подема медийна
атака срещу създадената от тесните социалисти кооперация „Освобождение“. В
страната нямало спекуланти, а само поради
„Освобождение“ се покачвали цените! А тази кооперация се грижела в нейните
магазини да има редовна доставка на по-евтини стоки за 80 000 работници кооператори.
Тя обхващала почти цялата страна. И, разбира се, тя пречела на масовизирането
на спекулата на едрите и дребните търговци. За да я дискредитират, създават
тогавашна фалшива новина, че „Освобождение“ купувала много храни и ги изнасяла
за Цариград. Нито грам истина, но се използва като повод за охулване на
„комунистите“ от „Освобождение“. И поради това, в интерес на спекулата се издига
лозунгът „Долу комунистите“. И не е случайно, че по-късно, през януари
1924 г. тази работническа кооперация е ликвидирана от фашистите на Ал. Цанков чрез
ЗЗД и съответния указ на монархофашиста Цар Борис III.
Четвърт век по-късно спекулата в
социалистическа България бе определена като престъпление. И цялата държавна
машина, както и Комитетът за държавен и народен контрол, отечественофронтовските
комитети се впрегнаха да се борят с корупцията. И тя бе натикана в ъгъла и
остана само в сферата на занаятчийските услуги. След Десети ноември 1989 г. отново
бе лозунгът „Долу комунистите“. Само че „забравиха“ открито да кажат на хората,
че това е синонимът на лозунга „Ура за спекулантите“. В България под маската на
демокрацията и „долу комунизма“ нахлу времето на масовата спекула.
Сега, стотина години след статията на Дядо
Благоев, спекулата не е същата. Тя се превърна в основен
механизъм на съвременния либерализъм – глобален, европейски и български.
И ако преди 100 години спекулата в България е предимно национален проблем, тя
сега вече има и множество монополни изяви и черти и става общоевропейски
проблем. Няма либерална икономика, няма либерална демокрация (тип държавност),
няма евроатлантически ценности без мащабна спекула. Спекулата, накъдето и да
се обърнете, е сърцето на либерализма, тя е навсякъде в България. Тя е
видимият израз на егоизма, алчността и безчовечието, маскиран като „търсене и
предлагане“.
И не става дума за спекулацията като
философски умозрителни твърдения, а за икономическите, финансовите и социални
лостове, механизми и последствия. Дълбоката същност на спекулата е личната
корист, изгода, независимо от негативните за други лица и за обществото
резултати. Главното в нея е, че се генерира печалба без да се произвеждат материални
блага. Чрез нея се прави несправедливо преразпределение на произведеното ново
богатство. Чрез спекулата няма производство на блага, а само присвояване на
богатство, чрез преразпределение с механизма на либералния пазар – чрез
„търсенето и предлагането“. Спекулата се проявява при различни
конкретни обстоятелства и условия. Главното в нея е формиране на голяма разлика (марж, от
англ. Margin) между покупната и
продажната цена, т.е. правилото „купувай най-евтино, продавай най-скъпо“. Спекулативните
механизми са твърде често сложни, твърде често неразбираеми за обикновения
човек, особено при борсовата търговия.
Спекулата след първобитно-общинното
общество е съществувала винаги. Проблемът е в нейните размери. В
сегашния исторически момент спекулата е основополагаща ценност на бизнеса – от
най-дребния до най-едрия. Поради това чрез спекулативните цени на
продаваните стоки се повишава значимо печалбата на богатите (т.е. собствениците
на продаваната стока) и силно се намаляват разполагаемите средства за живот на
обикновените хора (т.е. масовите потребители). И това става предимно чрез
спекулата със стоките от първа необходимост.
При спекулата няма значение от къде и от
кого е закупена стоката – важното е да евтина (за беден народ дори и
лошокачествена), както и няма значение на кого ще се продаде – важното е да е на
по-голяма, възможно на най-голямата цена. Дори за лекарствата. Теренът
на спекулацията е пространството между производител на стоката и нейният
потребител.
Причините,
които в съвременна България, по време на т.нар. „преход“, водят до засилване
на спекулата са:
1/.
Разрушаването на националното стопанство, нарушаване на балансите между
производство и потребление;
2/.
Огромен наплив на чуждестранни стоки, особено на китайски и турски, с ниска ценова
и потребителска стойност, но продавани на висока спекулативна цена;
3/.
Галопиращата инфлация, особено в края на XX век, когато богатите купуват стоки с
обезценяваните пари, за да ги продадат след това на новите по-високи цени. Това
става едновременно с презапасяването с по-евтини стоки, а това увеличава
инфлацията и следователно печалбата на най-богатите;
4/.
Лобистко законотворчество, което създава условия и предпоставки за спекулативно
забогатяване на определени групи производители и търговци, като например облагането
на домашната ракия, горивата, данъка върху хазарта и т.н.
5/.
Слабо държавно управление, слаб държавен и обществен контрол върху търговията
със стоки (предимно от първа необходимост), фокусиран само отчасти върху някои
потребителски качества, а не и за тяхната спекулативна цена.
Живеем във силно спекулативно
общество. На спекулация се подлага всичко. Дори политиката е спекулативна. И
поради това цената на лекарствата в България е по-висока в сравнение с повече от половина
страни-членки на ЕС. И ако ги слушаш Методи Андреев, Спас Гърневски, Антон
Тодоров, Калин Биков и подбрана подобна компания, виновни са комунистите.
Винаги, те, навсякъде, във всичко и за всичко!
Специалисти и експерти различават различни
видове спекула. Най-много в т.нар. „свободен печат“, „свободни телевизии“ и
интернет внимание се обръща на борсовата търговия и борсовата спекула, по-рядко
на валутните спекулации, спекулата с ценни метали, предимно злато, с имоти
(купуване без жилищна потребност с цел продажба по-висока цена). Въобще никой
от държавници, политици, политолози, социолози, журналисти, партийни дейци) не
споменават най-масовата – търговската спекула със стоки от първа необходимост. Но
именно тя пряко засяга жизненото равнище на населението, засяга най-вече
бедните, почти две трети от хората в страната, бедните, които след спекулата
стават още по-бедни, а богатите все по-богати, а някои от тях и безкрайно
богати. Жизненото равнище като правило най-пряко зависи от равнището на
доходите, но в много голяма степен и от търговската спекула и то предимно
спекулата със стоките от първа необходимост като хранителни продукти (хляб,
мляко, сирене, яйца, месо и т.н.), енергия и горива, облекла, перилни препарати
и миещи средства и т.н..
По същество в условията на доминиращ
неолиберализъм в България спекулата не е ограничена от нищо, развихря се произволно и
твърде често в гигантски мащаби, тя е безгранична. Пълна спекулантска
лъжа и измама е дейността на Комисията за регулиране на цените на горивата и
водата. А извън тези масово потребявани стоки, да вземем няколко
най-елементарни примери. Първият е на равнището на дребната търговия – т.нар.
„улично“ кафе, продавано в будки, павилиони, малки магазинчета и дори такива на
денонощна работа. Само в София, в идеалния център (около пл. „Св. неделя“),
„уличното“ кафе (без сервиране и в пластмасова или картонена чаша, с или без захар)
се продава от 0.30 до 1.20 лева, а ако е с мляко до 1.60, т.е. пет пъти разлика.
Подобна е картината с продажбата на закуски, сладкарски и тестени изделия и
безалкохолни напитки в или покрай повечето училища. Понякога тяхната цена е
почти два пъти по-висока от тази в търговските вериги. Не са пощадени дори
децата.
Но спекулата е присъща и за едрите търговци и за
прекупвачите. Например спекулацията с цените на прясното мляко.
Изкупуват го обикновено за 40 ст., но докато стигне до потребителя цената му
достига 2.40 лв., т.е. 6 пъти повече, а производствените разходи имат малък
относителен дял. Подобна е картината на множеството пазари в големите градове
за плодове и зеленчуци, особено при купуване от борсите. Например през септември 2018 г. доматите са
предимно вносни с цена от 0.70 лв./кг, преминавайки през зеленчуковата борса и
достигайки до кварталния пазар цената им нараства 3.5 пъти и достига средната
продажна цена от 2.50 лв./кг. Тази висока цена е повод българските
производители също рязко да повишат цената на доматите и да я изравнят, а за
някои сортове и да надминат средната спекулативна цена.
Добре известно е, че спекулата е законна, когато се
използват празнотите или нарочно направените „дупки“ в законови положения за
определени дейности (лобизъм), т.е. тя е легална спекула. В нашия
парламент напоследък тя ясно пролича при няколко гласувания, включително за
домашните казани за варенето на ракия. За България много характерна е нелегалната
спекула, при която има директно определяне на цената без етикет и цена върху
опаковката на продукта. Има редица разновидности на незаконната спекула.
Най-често срещаната за масовите стоки е поставянето на етикет или емблема на
чужда престижна марка, което е предпоставка за по-висока цена. Не по-малко
лъжовна е и практиката при обявената цена да се продава по-малък грамаж, брой и
т.н. от стоката. Дори в продажбите на лекарства се достигна до същата по вид
опаковка, същата цена, но с по-малко хапчета. Тези два вида спекула са
равнозначни на измама на клиента под маската на утвърдена марка на производството.
В България няма спекула ли? Ако все
пак някои я видят, пак „комунистите“, пак онези 45 години и правителството на
Орешарски, са виновни за спекулата с цената на кафето, на
доматите, на хляба, на млякото, на горивата и т.н.. Ах тези гадни комуняги,
които в миналото бяха спрели „предприемчивите“ хора да спекулират на гърба на масовите
потребители! И сега, както преди почти сто години, виновни са комунистите,
нищо, че от последните 10 години 9 управляват герберастите (мутроолигарси от
върхушката на ГЕРБ). Само че преди 100 години комунистите бяха обвинявани от
тогавашните комунистофобски и протофашистки политици и журналисти за ниските
цени на стоките от първа необходимост за семействата на кооперация
„Освобождение“, а сега „комунистите“ са „виновни“ не само за спекулата, а и за
всеобщата бедност, т.е. за всичко. Лозунгът „Долу комунистите!“ е основен
лозунг на бивши комунисти (Б.Б., Ц.Ц и др.), наследници на комунисти
(И.М., Л.П., Р.П. и др.), твърде много навели се политолози, философи,
журналисти. За тях не е важно жизненото равнище на хората да е
по-високо, важното е „комунистите“ да са виновни. Техният актуален прикрит (задкулисен)лозунг
е: „Да живее неограничената спекула“, реализирана чрез т.н. „търсене и
предлагане“.
Изглежда, че си остана актуален и за
днешните неолиберали призива на техните предшественици от времето на Дядо Благоев:
„Да живее спекулата! Долу, комунистите!“.
2.10.2018
г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия
Вестник „Дума“ http://www.duma.bg/node/176233
Няма коментари:
Публикуване на коментар