Изминаха почти
30 години от промяната в развитието на българското общество (10.11.1989 г.). Тя
започна отгоре и продължени отгоре и
отдолу. Промените бяха масово и широко прокламирани по телевизиите,
радиото, вестниците и митингите пред „Ал. Невски“ и на Орлов мост като преход
към демокрация. Демокрацията бе извадена на преден план. Никой от т.нар.
десиденти не смееше да каже че иска замяна на социализъм с капитализъм. И
огромната маса от хората се подведоха по идеологемата „демокрация“. И се
започна под мотото на борба за демокрация на фактическо унищожаване на
България. А всъщност демокрацията била използвана като синоним на либерален
капитализъм. Но така беше и е не само в нашата страна, но и в целия
постсоциалистически лагер, независимо от отделните специфики. И сега мнозина се
питаме: „Това което постигнахме, демокрация ли е?“, и „При тази наша демокрация
по-добре ли живеем?“.
Наскоро излезе от печат капитален философски труд под
авторството на проф. М. Янков: „Демокрация или „демагогска олигархия“ (Изд.
къща „Тип-топ прес“, 503 стр., 2019 г.) като продължение или по-скоро като същностна
част от предишния му значим труд „Българският преход от социализъм към
капитализъм“ (2015 г.). Новият труд е по същество критичен анализ на
либералната демокрация и нейните постсоциалистически версии, труд, който
теоретично дава отговор на множество философски, политологически и социологически
въпроси за развитието на страните от бившия Източен блок и най-вече на
България. В него не само и не толкова в исторически план се изследва
демокрацията (гл. 1, 2 и 3), но и се изследва развитието и съвременните
проявления и недъзи на пряката и особено на представителната демокрация,
демагогската същност на партийно-политическия плурализъм. Особено място е
отделено на новите олигархически трансформации на либералната демокрация, на
морално-ценностните предпоставки на демокрацията като „демагогска олигархия“.
Целият този критичен анализ е направен през призмата на
социалистическите ценности свобода, равенство, справедливост, солидарност.
Особено внимание заслужава тезата му за социалното равенство като базова
същност на народовластието. Авторът сполучливо посочва, че в установената у нас
по западен модел неолиберална демокрация по същество „понятието социално
равенство се заменя с понятието социална справедливост“, което маскира
„непрекъснато растящото количественото различие между доходите на богатите и
бедните под формата на социална справедливост“ и че без „социално равенство
няма оптимална социална справедливост“ (с. 15). Бичът на социалното неравенство
е, че то се премълчава или се подменя с биологическо, биосоциално,
интелектуално и др. неравенства в отношенията между хората. А социалното
неравенство се обуславя от социално-класовите различия. Огромните социални
напрежения в Европа и Северна Америка в настоящия момент се базират предимно на
бързо разширяващото се социално-икономическо неравенство.
Наскоро в Интернет препрочетох едно малко по-старо
изявление (ноември 2006 г.) на един от най-богатите хора в света – Уорън Бъфет
(четвърто място в листата на богаташите в света; 84.3 млрд. долара). А то
гласи, че в съвременното западно общество „Има класова война, наистина, но
моята класа, класата на богатите, води тази война и ние побеждаваме“. Според самият него данъкът, който плаща (37%) е нисък. А нашите
псевдобизнесмени се оплакват непрекъснато, че много им били високи данъците от
10%! В своята книга Проф. Янков много вярно се позовава на разбирането на
Платон, че пропорциалното равенство в обществото на „идеалната държава“ трябва
да е в съотношение 1:4.
А в съвременните постсоциалистически общества индексът на неравенството на
Джини (съотношението на доходите на 20% от най-богатите и 20% от най-бедните) то
много високо, през 2017 г. за България е 8.2.
В постсоциалистическите общества понятието „демокрация“
се превръща в „демагогска олигархия“ под влиянието на идеологическата
манипулация, осъществявана предимно чрез електронните масмедии и интернет
мрежите, чрез пряка пропаганда и чрез налаганата комерсиална масмедийна масова
култура. В резултат на масово-психологическата операция чрез СМИ, чрез демагогско
представяне на политически идеи и програми се внушава на хората на наемния труд
(работници, инженери, техници, строители и т.н.) дори „осъзнато и по
вътрешно-субективни убеждения да поддържат на избори … много често
политическите партии, защитаващи … интересите на богатото капиталистическо малцинство“
(стр. 493).
Когато се прочете тази книга на проф. Янков може да се
разбере, че „либералната демокрация като правно-политическа технология“ (стр.
409) не е независима от социално-икономическата същност на политическата
система. Демокрацията не е самоцел на обществото, а средство за постигане на
политически цели, отразяващи истинските интереси на отделните големи групи хора
в обществото. Чрез демокрацията се отразяват в управлението на обществото
доминиращите интереси, а не единствено интересите на богатото малцинство.
Демокрацията в България и другите постсоциалистически
страни, подражаваща на западната либерална демокрация, е средство за защита на
интересите на транснационалния капитал. И твърде често в пресата и телевизиите журналисти
непрекъснато агитират за игнориране на „съдържателните социално-класови,
социално-икономически, социално-културни … и др. различия и противоречия“ (стр.
419) с цел осигуряване на „единството“ в държавата, единството и солидарността
с т.нар. „евроатлантически ценности“. Забравя се, че всяко „общонародно
единство“ е измамно, че демокрацията е управление на мнозинството, изразяващо
коренните интереси на множество хора, а не на малкия брой богати (олигархията).
Има и множество други същности идеи в този забележителен
философски труд. Но тяхното разбиране изисква внимателен прочит от всички
политици, политолози, социолози и държавници, доколкото в България има такива.
Анко Иванов – д-р по философия
Статията е публикувана във в-к „Дума“
на 1.04.2019 г.
Брой 62 (8161)
Няма коментари:
Публикуване на коментар