Появи се на бял свят Национален план
за ваксинирането срещу Ковид-19. Прочетох го внимателно и си спомних за
известната книга на Хемингуей. Този път овладяването на пандемията и
формирането на общ имунитет зависи най-вече от ваксинирането. Тази дейност,
както и всяка друга дейност се нуждае от предварително планиране и добра
организация. На грамотните хора им е известно, че всяка дейност в обществото се
провежда с определена цел. А тя в случая е създаване на навременна организация
по ваксинирането, след като е възприето че този процес е най-важен в
структурата на мерките за борба с пандемията на Ковид-19. Съставянето на
оперативен план за ваксинирането е обществена и управленска необходимост. Във
всеки качествено направен план има приоритети и последователност (алгоритъм) на
действията по реализация на планираната дейност.
В навечерието на изготвянето на плана в
публичното пространство бе масово тиражирано виждането за приоритетите за
поредността във ваксинирането. И съвсем естествено на първо място бяха посочени
лекарите и медицинския персонал. Много често на второ място бяха поставяни
учители и/или пенсионери над 65 год. възраст и т.н. Министър-Председател,
Министър на здравеопазването, видни специалисти в здравеопазването и т.н.
повтаряха почти едно и също нещо. Но в утвърдения и публикуван Национален план
за ваксинирането нещата се оказаха не
такива, каквито бяха предлагани и почти напълно обществено възприемани и
одобрявани. За какво става дума?
Става дума за морално-етични, медицински и
управленски ценности и приоритети. В приетият план е записано:
„Приоритизирането на целевите групи се
основава на епидемиологични и етични критерии (к.м.)“. До тук
много добре. Но след това май нещо е твърде несъответстващо на тези критерии.
Епидемиологичните критерии са твърде ясни.
Първата група са предпазните: значително ограничаване на контактите; избягване
работа и престой в затворени помещения (хоум-офис); носенето на маски; лична и
обществена дезинфекция и хигиена. Това са мерките за предпазване на
разширяването на епидемията (пандемията) досега. Те дават резултат при значимо
ограничаване на контакти чрез различни видове дейности, пътувания и т.н. У нас
правителството се провали чрез мерките за ограничаване на епидемията от
Ковид-19 и разрушаваната от трите правителства на Борисов здравна система,
която е крайно претоварена и всеки момент ще изпадне в кома. Интересите на
развлекателния бизнес („индустрията на кефа“), неясно защо наричана от Борисов с
общото понятие „бизнес“ и развлеченията на богатите здравите хора, надделяха
над грижата за опазване на здравето и живота на населението на страната.
Най-мощната и най-сигурната предпазна
мярка от заразяване и боледуване е ваксината срещу Ковид-19. В други страни
като Австралия, Финландия, Дания, Куба и т.н. дори без ваксина се справяха и
справят твърде успешно. У нас остана, благодарение на едноличната власт на Борисов
да се надяваме предимно на ваксината. При недостига на ваксина в настоящия
момент на огромна за мащабите на България официална и най-вече неофициална
заразяемост, както и последващата много висока смъртност редът, последователността във
ваксинирането има най-важна роля за спасяване на повече човешки животи.
Анализът на приоритетите, разкрива, че в Националния
план правилно на първо място е поставена групата на медицинския персонал от
доболничната и болничната помощ. Въпрос буди само огромният брой на помощният
персонал. В Статистическия справочник на НСИ 2020 на стр. 45, в таблицата за
пазара на труда пише, че в системата на хуманното здравеопазване са заети 105 658
лица по трудово и служебно правоотношение. По данните от НВЩ са 243 600
лица. Откъде се появи таза разлика от почти 140 000 души? Дори със всички
служители на МНЗ, неговите чиновнически поделения, Държавната здравна инспекция
и т.н. тази бройка едва ли може да бъде достигната. Кой лъже – НСИ, работещ по
първичните данни от здравната система или МНЗ и НВЩ?
Във втората група не е ясно защо е включен
персонала на отглеждащите норки. Вероятно това е най-важният за страната
бизнес, от който зависи размера на БВП, осигуряването държавния бюджет с
максимални приходи и т.н. В тази група е нормално да бъдат записани учителите в
детските ясли, градини, начални, прогимназиални и средни училища в България,
както и 23 000 домуващи и персонал в старческите и други социални домове.
В трета група е необосновано дадено
предимство на „Служители, участващи в поддържането на функционирането на
основни за обществения живот дейности“. В плана не се прави разбивка, подобно
на първите две групи, за техния състав. Какво се има предвид и строга държавна
тайна – „класифицирана информация“ е това? Фразата „основни за обществения
живот дейности“ е възможно най-мъглявата и неясната формулировка. Основни за
обществения живот дейности са повечето от дейностите в обществото, дейности без
които то не може да функционира или функционира твърде трудно. Вероятно в тази
група са включени служителите на МВР (ок. 50 000 души), ДАНС, Българската
армия (ок. 25 000) души, служителите на Министерския съвет, Народното
събрание и др. Основни са и работещите в министерствата, централните ведомства
(ок. 120 комисии, агенции т.н.),
общините и т.н. Основни са и тези които снабдяват хората и стопанството с вода,
електричество и работят в сметоизхвърлянето и т.н. А не са ли „основни за обществения живот“ и хората,
които произвеждат пресни и преработени храни? Може да се изброяват като
„основни“, т.е. такива без които не може и редица други стопански
производствени и обслужващи дейности. Подходът с формирането на тази трета
група е предпоставка за създаване на
анархия, за привилегии за всички, които не са в четвърта група.
В четвъртата група са поставени, по
същество на последно място, възрастните хора над 65 г. възраст, т.е.
пенсионерите по новата калфинова пенсионна система. Това е групата с
най-ниската съпротивляемост на организма (най-нисък имунитет) към Ковид-19
въобще и в частност в България. Това се дължи предимно на най-масовото
боледуване от т.нар. „придружаващи заболявания“ и понижения по възрастови
причини имунитет, които увеличават смъртността от Ковид-19.
По думите на доц. Кунчев високата
смъртност в България се дължи на високият дял на болните от сърдечно-съдови
заболявания. Те са в групата на статистиката (НСИ) отнесени към болестите на кръвообращението.
България е на челно място в Европа по сърдечно-съдови заболявания и смъртност. Към
тази група може и е справедливо да се отнесат и болните от хипертония (високо
кръвно налягане). За 2019 г. от общо починали в България 108 083 души
най-много са хората от групата „болести на кръвообращението“ (със силно
доминиращ дял на сърдечно-съдовите заболявания) – 69 932 (64.4%). Умиращите
от тази група болести е средно 998.2 души на 100 000 население (по НСИ),
но възрастните над 65 г. имат решаващ дял – възраст 65-69 г. – 1290.6 души,
70-74 г. – 3 556.4 души, 75-79 г. – 3 556.4 души на 100 000 население
и т.н. Подобна е картината при умиранията заради заболяване от рак
(новообразувания) – средно за всички възрасти 262.3 души на 100 000
население, както и тези от болести на дихателната система и от диабет. По същество
най-уязвимата от летален изход при заразяване с Ковед-19 група от хора
(възрастните над 65 г.), с най-голяма смъртност от сърдечно-съдови заболявания,
болести на дихателната система и диабет, е поставена на последно място. Това е
продължение на мангъровата стратегия по естествен път да отпаднат „сухите
съчки“ (възрастните хора и хронично болните) и да останат преболедувалите
здрави и по-млади хора.
И последната пета група е наречена
„Уязвими групи от населението поради високия епидемиологичен риск от
инфектиране, свързани с условията и начина на живот“. И възниква въпросът има
ли по-уязвима група от тази на пенсионерите поради висок епидемиологичен риск,
които в повечето случай и преживяват с мизерни средства и при мизерни условия и
възможности за хранене, лечение и въобще на живот. Само скитниците са с
по-нисък жизнен стандарт от пенсионерите. По същество тази пета група е
измислена, за да не остане обществото с впечатлението, че възрастните хора
(„сухите съчки“) са оставени на последно място при ваксинирането, противно на
практиката на плановете за ваксиниране в страните от Западна Европа.
Така приетият Национален план е най-ярката
проява на мангъровщината – да умират болните и възрастните („сухите съчки“), за
да се формира по естествен път стаден имунитет. А може би и да
се облекчи държавния бюджет от икономисване на парите за пенсии? Кой знае?
Ако българското правителство се грижеше за
живата и здравето на българите, за ограничаване на последиците от пандемията би
могло да възприеме друг подход. Става дума за приоритетно ваксиниране на здравните работници (предимно
лекари, сестри, фелдшери, лаборанти, шофьори от спешна помощ), които поддържат
здравната система в условията на криза на здравеопазването, както и хронично
болните от рисковите заболявания, което ще доведе до намаляване на натиска
върху капацитета на здравната система. А само при хронично-болните да се дава
предимство на тези, които са болни от две или повече от „рисковите придружаващи
заболявания“. На трето място да бъдат поставени пенсионерите, които не попадат
в групата на хронично болните от съпътстващи заболявания. Такъв вариант е
вероятно най-справедливият.
И да се
върнем към критериите, към т.нар. етични критерии. Кое е етичното? Здравият,
който ще понесе леко (може и да не знае че е заразен) вируса ли трябва да има
предимство или застрашеният от смърт? Отговорът навежда на въпроса дали
има липса на морален имунитет, на хуманни здравни и обществени ценности у някои
дейци на МНЗ, НВЩ и МС?
Справедлив
откъм приоритети при ваксиниране ли е предложеният от специалистите на МНЗ и
утвърден от МС Национален план за ваксиниране? Нека всеки читател сам да си
отговори, но не само от камбанарията на своя личен егоистичен приоритет, а от
камбанарията на обществения хуманен (човешки) приоритет. От Националния
план ми се струва, че камбаната много скоро ускорено и вече
по-често ще бие за повечето възрастни хора и с хората с придружаващи
заболявания от по-млада възраст.
Управляващи, ако не искате да спасите
болните възрастни хора, то поне се смилете над младите (от 20 до 65 г.),
работещи и трудоспособни хронично болни хора. Не претоварвайте още претоварената
здравна система с умиращи хронично болни млади и възрастни хора. Ваксината може
да ги спаси.
5.12.2020 г.
Анко Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар