Влиянието на политическите и социални системи върху мащаба на пандемията на КВ-19

Влиянието на политическите и социални системи върху мащаба на пандемията на КВ-19   

              Коронавирусът (КВ-19) върлува свободно. В Европа той масово бе посрещнат със различни по-степен на строгост предпазни мерки и здравни действия. От средата на месец март 2020, за 45 дни той масово овладя територията на почти всички държави в света. Към 29 април 2020 г. по данни на СЗО само в 19 страни няма информация за регистрирани случаи на КВ-19. Това са предимно малки островни държави в Тихия океан и Карибско море. От континенталните държави няма данни за наличие на КВ-19 в Северна Корея, Таджикистан, Туркменистан и Лесото.

            Разпространението и пораженията от КВ-19 са твърде различни по време, страни и  мащаб. Средната смъртност в света  в края на април е 7.1% от регистрираните случаи на заболяване. Предполага се, че нерегистрираните са многократно над установените и обявяваните бройки.   Прави впечатление че след първоначалното регистриране в Китай в края на 2019 г. до края на януари  (31.01.20202) са регистрирани първите случаи в близки и далечни на Китай страни. Сред тях са 8 държави в Западно-Тихоокеанския регион (Япония, Южна Корея, Виетнам, Сингапур, Австралия, Филипините, Малайзия, Камбоджа). През януари е регистриран първият случай в САЩ  (Тихоокеанското крайбрежие). От Югоизточна Азия са   Тайланд (12.01.2020), Непал, Шри Ланка и Индия. Между 25 и 31 януари 2020 г. започва шествието на КВ-19 в Европа: Франция на 25, Германия на 28, , Финландия на 29, Великобритания, Испания, Швеция и Русия на 31 януари. До 29 февруари са регистрирани случаи на КВ-19 и в още 20 европейски държави: Белгия на 4.02.2020 и от 21 до 29 февруари останалите 19 страни. Бедствието е дошло, но Европейската комисия и правителствата на европейските държави се занимават с всичко друго, но не и с грозяща страните им опасност.  Реакцията в различните страни е с различна степен на строгост, с въвеждане на масови карантини, забрана за масови мероприятия, въвеждане на т.нар. „самоизолация“ и т.н. – до извънредно положение.

            Към края на април (29.04.2020) ситуацията в Европа и в света е твърде различна по географски региони, по страни. Непрекъснато са актуализират данните за заболелите и починалите от КВ-19.  Има хиляди публикации, коментари и фейкове. Сравнително рядко се прави анализ и обобщение по групи страни в зависимост от тяхното политическо и социално-икономическо развитие. Освен специфичните биомедицински аспекти и политически манипулации, рядко се правят, поне в българската журналистика, опити за политикогеографско и геополитическо анализиране на ситуацията.  Има десетки класификации на страните в Европа и света. Без да се стремим към изчерпателност заслужава внимание анализа на данните по групи страни.

            Първата група страни в Европа са западноевропейските страни с т.нар. развита „демокрация“ и икономика, с висок Индекс на човешкото развитие. Това са 11 страни от които 10 са страни членки на ЕС и Швейцария. В тези страни има най-големи здравномедицински и социално-икономически проблеми, закъсняла политико-държавна реакция на новата ситуация и неадекватни политически решения. Повечето правителства в тези страни възприеха т.нар. подход за постигане на „стаден имунитет на населението“ и не предприеха решителни карантинни мерки и самоизолация на хората. И като следствие резултатите им са най-лошите в света. В тези държави има най-голям процент на смъртност сред регистрираните заразени – средно 11.42% и най-висока смъртност средно на 1 млн. жители – средно  331.2 –ма на 1 млн.

Заразени и починали от covid-19 по страни

(към 29.04.2020 г.)

	показатели	население	Заразени	смъртност
№	държава	Брой   млн.	брой	брой	% от зараз.		на 1 млн.
Страни от Западна Европа
1.	Германия	83.0	161221	6467	4.0	77.9
2.	Франция	67.1	166420	24087	14.5	359.0
3.	Великобритания	66.7	165221	26097	15.8	391.2
4.	Италия	60.4	203591	27682	13.6	458.3
5.	Испания	46.9	236899	24275	10.2	517.6
6.	Нидерландия	17.3	38802	4711	12.1	272.3
7.	Белгия	11.5	47859	7501	15.7	652.3
8.	Австрия	8.8	15402	580	3.8	65.9
9.	Ирландия	4.9	20253	1190	5.9	242.8
10.	Люксембург	0.6	3769	89	2.4	148.3
11.	Швейцария	8.4	29407	1716	5.8	204.3
	Общо	375.6	1088844	124385	11.42	331.2

            Най-тежка е ситуацията в Белгия, където има най-висока смъртност сред заразените (15.7%) и абсолютно най-високата смъртност на 1 млн. ж. (652.3). С много високо равнище на смъртност на 1 млн са Испания (517.6), Италия (458.3), Великобритания (391.2) и Франция (359.0). Те са над средната смъртност за ЕС – 250 души на 1 млн. Само Германия и Австрия са изключение. Това се дължи на съхранените в тези две страни в някаква степен останки от т.нар. социална държава, на политика с по-засилено развитие на средната класа и повече грижа за решаване на социалните проблеми на хората, както и на по-високото равнище на дисциплина и организираност на народа.   

Общо в западноевропейските страни се оказа, че независимо от високото жизнено равнище по доходи на населението, икономическата им развитост, здравните им системи почиват на основополагащите тези на неолиберализма за по-малко държава (или въобще без държава) в здравеопазването. Болничните легла са малко, болниците не са подготвени за масови епидемии  и пандемии. Здравната помощ е почти недостъпна за широката част от населението, цената на здравните  услуги и лекарства е висока. Например, във Великобритания за да посетиш личния си лекар, или не дай боже да ти трябва хирургическа операция, чакаш с месеци, дори често над 3 месеца. Там здравната система работи за богатите.  Има редица институции за създаване и производство на лекарствени средства, но те са подчинени само на пазарния принцип и разбира се, на голямата печалба. Застрахователните компании, правещи здравни застраховки, не са заинтересовани здравето на застрахованите (интересуват се само преди сключване на застраховката), а не за поддържането на високо равнище на здравето, особено на възрастните хора.

Несъстоятелно е оправданието с голямата възраст на населението, особено за Италия, Франция, Испания и Великобритания.  Тя безспорно негативно влияе, както и наличието на други сериозни хронични заболявания. Но главното е недостигът на здравна помощ. Това особено важи за профилактичните имунизации. Колкото и някои лекари да отричат положителното влияние върху имунитета на БЦЖ ваксините при КВ-19, статистическите данни показват друго. Повечето от най-засегнатите и най-развити страни (САЩ, Великобритания, Испания, Италия, Нидерландия и др.) са препоръчвали тези ваксини само за ограничен кръг от лица или въобще са се отказали от тях. Прави впечатление високото равнище на заразяване с КВ-19 в алпийските страни (Италия, Франция, Швейцария), в които през зимата са посещавани масово за ски-туризъм от хора от цял свят. А посетилите техните курорти в най-значима степен разнасят заразата в собствените си страни. А границите между тези алпийски страни са условни. Мнозина италианци, французи и др.  работят във Швейцария. Зимният ски-туризъм силно повлия за развитието на пандемията. Това важи и за Великобритания, чиито туристи, заедно с китайските и руските туристи са сред най-масово посещаващите зимните курорти на Европа.

Особено силно повлия на разпространяването на КВ-19 в западноевропейските страни и САЩ наличието на огромните прекалено гъсто населени мегаполиси, наличието на гета, общежития за емигранти и гастарбайтери от други страни, които са настанени в специални общежития с до 12-15 души в стая и такива условия хигиената е  на много ниско равнище. Подобен негативен оттенък имат незадоволителните грижи за старческите домове, стопанисвани от алчни частници, особено в Северна Италия. Високото жизнено равнище е предпоставка за наличието на повече възможности на повече хора за масови развлечения в най-развитите страни, най-вече футболни мачове, посещавани от десетки хиляди хора, ръгби мачовете и конните надбягвания, особено във Великобритания.  А всичкото това подпомага разпространение на КВ-19.

            Втората група страни са северноевропейските. Това са четири държави, трите от които са членки на ЕС. В тези страни в продължения на десетилетия освен високото жизнено равнище има и високо ниво на социалните дейности, осъществявани при управлението на социалдемократическите партии в тези страни. Социалните дейности, в това число и високото равнище на здравеопазването почти винаги са били еталон за социална политика в Европа.

  Заразени и починали от covid-19 по страни

(към 29.04.2020 г.)

	показатели	население	Заразени	смъртност
№	държава	Брой   млн.	брой	брой	% от зараз.		на 1 млн.
Страни от Северна Европа
1.	Швеция	10.2	20302	2462	12.1	241.4
2.	Дания	5.8	9008	443	4.9	76.4
3.	Финландия	5.5	4906	206	4.2	37.4
4.	Норвегия	5.4	7710	207	2.7	38.3
	Общо	26.9	41926	3318	7.9	123.3

            Северноевропейските страни са с най-висок Индекс на човешкото развитие именно благодарение на провежданата в тях социална политика. В тази група страни, при провеждане на политика на ограничаването на контактите между хората и карантинните мерки смъртността е под 5% (Дания 4.9%, Финландия, 4.2% и Норвегия 2.7%), а на 1 млн. ж. под 100 души (Дания 76.4, Финландия 37.4 и Норвегия 38.2). Изключение прави само Швеция, в която не бяха предприети необходимите мерки и се разчиташе на естествения ход на развитието на заболяването и формирането на „стаден имунитет“.  Вероятно за по-ниските стойности на смъртността има влияние и значително по-малката гъстота на населението в тези страни и липсата на гъсто населени големи мегаполиси.

            Третата група страни  са бившите социалистически държави от Централна и Източна Европа. Това са 25 страни с общ брой на населението 327.8 млн. В нея целево не са включени бившите съветски средноазиатски страни – Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Туркменистан и Таджикистан. От тази група 11 страни членуват в ЕС.

Заразени и починали от covid-19 по страни

(към 29.04.2020 г.)

	показатели	население	Заразени	смъртност
№	държава	Брой   млн.	брой	брой	% от зараз.		на 1 млн.
Страни от Източна Европа
1.	Полша	38.0	12640	624	4.9	16.4
2.	Румъния	19.4	11978	693	5.8	35.7
3.	Чехия	10.6	7579	227	3.0	21.4
4.	Унгария	9.7	2727	300	11.0	30.9
5.	България	7.0	1447	64	4.4	9.1
6.	Словакия	5.4	1391	22	1.6	4.1
8.	Литва	2.8	1375	45	3.3	16.1
10.	Латвия	1.9	849	15	1.8	7.9
11.	Естония	1.3	1666	50	3.0	38.5
12.	Русия	144.5	99399	972	1.0	6.7
13.	Беларус	9.5	13181	84	0.6	8.8
14.	Украйна	42.0	9866	250	2.5	6.0
15.	Молдова	2.9	3771	111	2.9	38.3
16.	Грузия	3.7	517	6	1.2	1.6
17.	Армения	3.0	1932	30	1.6	10.2
18.	Азербайджан	10.0	1766	23	1.3	2.3
19.	Хърватия	4.1	2062	67	3.2	16.3
20.	Словения	2.1	1418	89	6.3	42.4
21.	Сърбия	8.6	8724	173	2.0	20.1
22.	Сев. Македония	2.1	1442	73	5.1	34.8
23.	Босна и Херц.	3.8	1677	65	3.9	17.1
24.	Албания	2.9	776	30	3.0	10.3
25.	Монголия	3.2	38	0	0.0	0.0
	Общо	327.8	188221	4013	2.3	12.2

            Тези страни се отличават с най-ниска смъртност от заразените с КВ-19 – 2.3%, а на 1 млн. жители – 12.2 души. Само в бившите социалистически страни членове на ЕС с най-ниска смъртност на 1 млн. жители са Словакия 4.1 души, Латвия 7.9, България 9.1 души, Литва 16.1 и др. Подобно е положението и в бившите съветски републики: Грузия 1.6, Азербайджан 2.3, Украйна 6.0, Русия 6.7, Беларус 8.8 души и др. Практически в Монголия няма починали от КВ-19. Това се дължи на само и не толкова на мерките, а на обективното обстоятелство, че това е страната с най-малка гъстота на населението, липса но големи градове и незначителният брой пътуващи зад граница. Поради това контактите между хората са ограничени.

Главните причини за значително по-ниската смъртност в бившите социалистически страни са три. Първата от тях е , че във всички тези страни има съхранени и запазени държавни здравни заведения с висококачествен медицински персонал, традиции и опит , наследената по-голяма грижа за здравето на хората от времето на социализма. Не е случайно, че в България център на битката с КВ-19 са трите големи държавни болници – ВМА, Пирогов, Медицинска академия и университетските болници на държавните медицински университети извън София. В същото време многобройните части болници са със символично участие. Втората причина за по-ниската смъртност са провежданите задължителни имунизации на населението, включително и тази за БЦЖ. Третата е по-късното откриване на първите случаи със заразяване са КВ-19 – Хърватия на 25.02.2020, Грузия и Румъния на 26.02.2020 и други, а повечето от тях са през началото на март, което даде възможност на тези страни на основата на чужд опит много по-бързо да се преориентират и създадат по-добра система за намаляване вредите от пандемията. Особен е опитът на Белорусия, където имаше незначителни ограничения за контакти, и то предимно с лица идващи от други страни. В Русия независимо от ранното откриване на първия заразен (31.01.2020) епидемията са разгърна по-късно и се прояви, подобно на западноевропейските страни в големите мегаполиси (Москва и Санкт-Петербург). В бившите социалистически страни, поради масовата емиграция на младо население към Западна Европа и САЩ също има застаряло население с множество хронични болести. Но независимо от това смъртността е по-ниска. Следователно не е решаващо застаряването на населението, а социално-икономическите практики в близкото минало в тези страни.

            Четвъртата група страни, която почти всички анализатори „пропускат“ са малкото на брой страни с комунистическо управление – Китай, Виетнам, Лаос, Куба. Това са страни, в които характерен белег за държавно управление е организираността, дисциплината и стриктно спазване на мерките за борбата с КВ-19. За Китай е написано достатъчно, с множество манипулаци и дословни политически внушения и лъжи. Макар че за тази страна коронавирусът бе ново непознато явление, китайците първи се срещнаха с него и успешно се пребориха с него. В Китай има много ниска смъртност сред заразените 5.5% и само 3.3 души на 1 млн. население. Добрите резултати на Куба се дължат не само на организацията и дисциплината, но и на много високото равнище на здравеопазването в тази латиноамериканска страна.  Във Виетнам и Лаос има малко регистрирани случаи (съответно 270 и 19) на заразяване с коранавирус и няма починали от това заразяване.   

            Заслужава внимание опитът на Виетнам. В тази страна първият открит носител на коронавирусът е официално регистриран на 23.01.2020 г.  От 23 до 29 януари е китайската Нова година и в страната има голям брой туристи от други страни. В страната още през януари се прави оценка на риска. Създадена е национална комисия за превенция и контрол на разпространението на КВ-19, която незабавно е предложила национален план. Въведена е много бързо и решително общонационална карантина, т.е. предприема мерки за да предотврати кризата, а не да се бори с нея. Още от 30 януари се взема решение за прекратяване на учебните занятия след ваканцията около Нова година. От 1 февруари се прекратяват полетите до и от Китай. Населението е обединено чрез изключителна дисциплина и солидарност. Въведена е мярката за всеки който напуска столицата Ханой и отива в друга провинция да бъде поставен задължително под карантина. Въведено е проследяването на контактните лица, както и изолация и болнично лечение на хора  с потвърден вирус или със симптоми на този вирус. Поставени са под карантина улици, сгради и места с наличие на КВ-19. В гр. Хошимин е въведено положението, че всеки който не носи маска и се установи, че е заразил  друго лице, може да бъде осъден на до 12 години затвор.  

            Има и други страни с различна специфика на социално-политическите условия и начин на реакция в условията на пандемия. Сред тях се отнасят и САЩ. В началото те подцениха епидемията и пандемията, бяха сигурни, че няма да бъдат поразени от КВ-19 в значими мащаби. Но през април месец в тях пандемията се ускори. Независимо от големия брой на заразените от КВ-19 и големия рекорден брой починали, като относителен дял САЩ все още на средно равнище на развитие на пандемията. Смъртността сред регистрираните към 29 април 2020 е 5.8%,  а на 1 млн. жители е 188 души. Причините за нарастващата смъртност се подобни на тези за Западна Европа. Независимо от бързото нарастване на заразените и смъртноста все още и Турция е около средното равнище за света. В тази съседна на България държава към 29 април е 2.6% от регистрираните заразени и 24.2 души на 1 млн. население. От развитите икономически държави добре се справиха с пандемията Южна Корея с 2.3% смъртност и 4.8 души на 1 млн. население. Това се дължи на навременни много строги мерки, бързото ликвидиране на голямото огнище, формирано от провеждането на религиозен събор, голяма дисциплина и самодисциплина на населението.  Подобно е положението и в Израел. В Европа своя специфика имат малките островни туристически държави. В Кипър смъртността е много малка – 1.8%, а на 1 млн. население е 18.7 души. Още по-ниска е тя в Малта, 0.9% от регистрираните заразени и 8 души на 1 млн. население. При Кипър и Малта и има и по-благоприятни външни  обстоятелства като това, че туристическия сезон в тях не е започнал и ограничените връзки с другите страни предимно чрез въздушен транспорт. В тях, за разлика от другите европейски страни е по-малко развито ежедневното движение на хора от съседни страни.

            Най-общо казано, главният фактор за превръщането на КВ-19 в епидемия и пандемия е неограничената по същество свобода на движението на хора, стоки и услуги между страните и особено между най-развитите и най-вече в ЕС. Това позволи разнасянето на КВ-19 от световната фабрика (Китай) в целия свят, особено чрез въздушния транспорт. Чрез него вирусът дойде в Европа. Чрез непрекъсната прекалено свободно движение през границите на емигранти, гурбетчии, бизнесмени от всякакъв ранг, огромната маса туристи предопредели до голяма степен невъзможността за национална изолация и недопускане на масовото заразяване с КВ-19.

            Предстои развитие на пандемията, стойностите на заразени, преболедували и починали ще се променят непрекъснато. Но вече могат да се определят и основните обществено политически фактори, формиращи спецификата на разпространението и развитието на пандемията в отделните географски региони и групи страни. Пандемията разкри, че капитализмът и особено неолибералният капитализъм е в дълбока криза и светът трябва да се развива на нова социално-икономическа база. На този етап е ясно, че глобализацията и огромното движение на хора и стоки трябва да се приведе в някакви разумни стойности и граници, че трябва решително да се издигне ролята на националните държави за сметка на глобалните световни и регионални институции, че страните трябва да се откажат от търговския принцип на развитието на здравеопазването, да разширят броя на болниците и осъвременят медицинското оборудване в тях, да увеличат техния капацитет не според моментните потребности и печалбата, а според необходимостта при екстремални състояния.  Ако политическите дейци не променят подхода на управление и издигане ролята на националните държава тази пандемия може да се мултиплицира в гигантски размери при следващи пандемии.

            1.05.2020 г.

              Автор: Анко Иванов – д-р по философия

            Източник: Политкомент