Много приятно съм изненадан. От 271
статии, поместени в моя личен блог и
много голяма част от тях препечатани в редици сайтове с кликвания от 3000 до 77 000,
най-после се намери някой публично да критикува написаното от мен – „За
пространната статия „Кризата в БСП“ – минусите на анализа“, поместена на 28.07.2020
г. Тая е в отговор на моята статия „Кризата в БСП от 26.07.20202 г. в Поглед.инфо
(https://pogled.info/politicheski/krizata-v-bsp.118706).
Първоначално се зарадвах, а после радостта ми се сломи. Внимателно, няколко
пъти прочетох критиката на моята статия. След това отново внимателно прочетох
моята собствена статия. Критичната статия на В. Георгиева (или псевдоним) я
определям като критика, най-вероятно с добри намерения. В нея се прави почти
изцяло негативен разбор на моето съчинение. Достойнството на критиката е в главното,
че тя не отрича, че БСП е в криза в един
кризисен за страната период в сегашната политическа ситуация. Безгрешна статия
няма. И моята има някои свои слабости, които сега при препрочитането си открих.
Но тези слабости намирам, че са в детайлите. Сега нямам намерение да правя „критика
на критиката“, а да изложа някои допълнителни мои съждения.
А сега да си дойдем на думата за
кризата в БСП. Явно на В. Георгиева (или
лицето, което се крие зад тези имена) плюсовете на статията не ѝ правят впечатление
или са априорно отречени. Самото заглавие
показва това: „За пространната статия
„Кризата в БСП“ - минусите на анализа“. Да, статията е „пространна“
понеже считам, че проблемът с кризата в БСП е пространен, не се изчерпва с една
страна, с едно действие или едно лице. Толкова за заглавието. Няма да се спирам
на редица неверни и необосновани критични съждения и упреци. Авторката (или
авторът) има право на това. В живата си съм преживял толкова упреци, критики и
т.н., че вече почти не ми правят впечатление. Обаче има някои неща, на които в
интерес на читателите си заслужава да изразя моя допълнителна позиция.
Първо, за упрека на авторката (или
автора) към родителите и
прародителите за възпитанието на сегашното младо поколение. Цитирам критиката: „Дали само средствата за масова комуникация са
виновни за израстването на едно ново младо поколение, което сякаш няма баби,
дядовци, майки, бащи и всякакви кръвни роднини, които да полагат усилия в
противоположната посока на този смрад?!“. Вярно е, че не са само средствата за
масова комуникация са виновни за апатичното отношение към социалистическите идеи.
Без да влизам в дебрите на теорията на възпитанието, ще посоча, че факторите са
основно три: семейната среда, училището и обществената научна и информационна
среда. И ако степенуваме по сила и степен на влияние тези фактори подреждането
е обратното.
Най-силно влияние в съвременния свят върху младите
поколения имат ИКТ и най-вече телевизиите. И може би е уместно да цитирам
Дейвид Рокфелер: „В Двадесет и първият век не е нужно да бъдат убивани стотици
граждани, за да се получи желаната власт над масите, достатъчно е да се купят телеканалите и с тяхна помощ да се възпитат бъдещите
поколения управляеми роби (к.м).“ Каквото и колкото да говорят дядо и баба,
телевизията влияе по-силно. Да не говорим за Интернет. Уважаемата авторка нека
си направи труда и да влезе в историческите постове в най-посещаваната от ученици,
студенти и младежи Уикипедия. В нея всички исторически и политически публикации
са антикомунистически, антисоциалистически, русофобски и т.н. Ама пустите му дядо
и баба не я пишат те тази Уикипедия. Друг е въпросът защо научните кръгове в около
БСП, младежите от младежкото обединение, не коригират обосновано тези
антисоциалистически писания в самата Уикипедия.
Вторият много силен фактор за възпитанието на
младите е образованието, т.е. формирането на образа на бъдещото поколение в
определена посока. А формираната у нас посока на съдържанието на учебните
програми и учебниците е от дясното МОН. Татковци и майки, дядовци и баби не
пишат учебниците. А децата и студентите ги изпитват по съдържанието на
учебниците, а не по казаното от дядо и баба.
Второ, за антиисторичността в ръководствата на БСП. Трябвало да посоча имена.
Ето един пример за да разберем дали трябват имена. Преди три години на Девети
септември на митинга пред Братската могила не само не взе думата, но и не присъства
нито един член на Изпълнителното бюро на БСП. Е, трябва ли поименно да ги
изброявам, цялото изпълнително бюро. Нали трябва да посоча и някои от тези, на които
авторката държи много или е под тяхно попечителство. След Ал. Лилов всички
ръководители на БСП, председатели, зам. председатели т.н. не споменават за Г.
Димитров и В. Коларов. На упрека, че ние (т.е.
социалистите) ги избираме ръководителите си може да се отговори по друг
начин. Не членовете на БСП ги избираме ръководителите.
Нито аз, нито авторката избираме Гуцанов
за лидер на БСП във Варна, не аз и тя го предлагаме и избираме за член на НС и
дори предлагаме за Председател на БСП. Подобни примери мога да дам още много, и
от двете страни на вътрешноорганизационната барикада в БСП. Останах с впечатлението,
че авторката май че харесва израза за „вътрешнопартийната демагогия“. А не е ли
тя главното средство подобни хора да бъдат избирани в ръководните органи на
социалистическата партия?
Третото, това е
най-важният въпрос, който стои пред БСП и цялото българско общество. А именно –
пътищата за промяната на системата. Всяка политическа система се променя чрез предлагани
и провеждани в живота политики. Не приемам упрека, че „Не става ясно кои са пътищата за промяна
на системата…“. Те са посочени в моето писание. И заради читателите на Поглед.инфо
ще ги повторя в съкратен вид, понеже не всеки, както и аз, не чете всички
материали във всички сайтове. Става дума за следните пътища за промяна на
системата:
1/. Решителни промени в съдебната система, прекратяване
на зависимостите на прокурори и съдии от олигархията, мутрите и задкулисните
партийно-политическите зависимости, приемане на нов Закон за съдебната система,
отстраняващ съществуващите слабости в нейното функциониране.
2/. Решително подобряване на здравеопазването.
3/. Преструктуриране на данъчната система и бюджетното
разпределение.
4/. Развитие на икономиката.
5/. Осигуряване на достоен живот на всеки български гражданин, живеещ и трудещ се в страната. Спиране на раздалечаването в
доходите между богати и бедни.
6. Осигуряване на равен старт в живота чрез образованието на
децата.
7. Преструктуриране на държавната и общинската администрация и
полицията. Разширяване на самостоятелността на местните
органи на управление (децентрализация на права и отговорности).
Това са мои
лични предложения, мои лични виждания без външни внушения и влияния. Всеки може
да има и други виждания как да се действа в сегашния политически момент и чрез
каква политика да се смени системата. И да ги предлага. Само в сравнението между
вижданията и дискусията по тях може да се постигне значим напредък на
социалистическата партия. В системата са важни институциите, но преди всичко са
важни в тези институции провежданите политики.
Четвърто, упрекът
към мен е, че не посочвам имена на политици и мутри. Дали лошо
чета, ама не прочетох в „минусите на анализа“ на моята статия нито едно име. Аз
съм посочил само 20 имена. Чета, че „Всички мутри и политици си имат лични имена.
Когато се наемаш с анализ, трябва да е ясен обектът“. И ми вменяват в задължение
да правя едва ли не списък с имената на мутри. Установяването на имената на
мутрите е задължение на полицията и на прокуратурата. Цяла България знае кои са
мутрите, кои са олигарсите, догановите обръчи от фирми. Само моята критичка ги
не знае. Мутра е събирателен образ. И не случайно нито един от протестиращите стотици
хиляди в България не използва паспортното име на нито една мутра. Не ги споменават
и депутати от БСП в Народното събрание, не само ръководството на парламентарната
група, но и тези от т.нар. „вътрешна опозиция“. Не мога да разбера, навярно
малко съм ходил на училище, твърдението за противоречията в БСП: „Не става ясно кой, кога, защо е предложил, наложил и използва
(к.м.) тези противоречия?!“ Обществените и вътрешнопартийните
противоречия са резултат от обективно протичащи процеси, вследствие на разнопосочност
на интересите. Те не са формално-логически, а са диалектически противоречия
вътре в партията като система. Тяхното разрешаване води до промяна на партията.
Противоречията не са и не могат да бъдат лична приумица. Противоречията няма
как да бъдат предложени от някого,
наложени от някого и само могат да бъдат използвани от някого. Представете си само изказът: „Аз предлагам следното
противоречие …“
Бих могъл
да изложа и други съображения, но отново бих могъл да стана „пространен“.
В
заключение, благодаря на критичката (критика) за публикацията. Тя ми даде повод
да разясня някои – по трудно разбираеми неща от моето съчинение. Нека авторката
на „критичния анализ“ да предложи и напише това, което аз не съм написал и ми е
посочено като пропуск, както и това
което съм „сгрешил“ да се замести с вярното. Благодаря най-вече на редакцията
на Поглед.инфо, че публикува критичния материал. С това дава повод за по-нататъшна
и по-задълбочена дискусия предимно върху ролята и мястото на БСП в промяната на
системата в България. Реално в страната има дълбока криза, в социалистическата
партия също има криза. Трябва бързо да се намери верен изход от тази криза. А публичната
дискусия е едно от средствата за изхода от кризата.
28.07.2020
г.
Анко Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар