В страната бушува политическа криза.
А БСП си провежда излишен и деструктивен пряк избор на председател. След
няколко дни БСП ще направи решителна крачка към своето окончателно разделение и
смаляване влиянието си в обществото. Зад демократичната фасада „Пряк избор на
председател“ са скрити дълбоки подмолни цели. Тези дни Нинова изрече няколко
неверни твърдения. Първото е, че „чрез прекия избор трябва да спрем опитите за
овладяване на партията“. Всъщност идеята за прекия избор бе прокарана от Нинова за може тя да овладее
партията и да се постави над Конгреса и над Националния съвет на БСП. И цитираното
ѝ изявление е по народното правило: „Крадецът вика дръжте крадеца“ – т.е.
другите искали да овладеят партията. А наивниците вярват. Партията може да се
опази от овладяване от чужди на нейната идеология и политическа стратегия сили
само чрез колективните партийни органи и техните решения, а не чрез самоцелни „демократични“
форми като пряк избор.
И второто е внушението, че досега
председателя не се избира, а се назначава от Конгреса. На среща с подбрани
активисти на БСП на 30 август в кино „Освобождение“ тя заявява: „На конгрес
председател не се избира, а се назначава от малка група хора …“. Вярно е, но не
съвсем. Тази „малка група“ е упълномощена от членовете на партията, които са
избрали над 700 делегати, а те не са се самоназначили за изборджии. Каква
ирония! Да, на 49 конгрес на БСП, малка група от хора (Р. Овч., Г. Гергов, К.
Янков, К. Добрев, А. Кутев, Д. Стойнев, Вигенин, Бригадир Аспарухов и др.) организираха комплот срещу М. Миков и
„назначиха“ К. Нинова за председател. Този избор през май 2016 г. стана „зад
кулисите“ с договорки за постове в Изпълнителното бюро.
И няколко месеца след това започнаха
„вътрешните войни“. Първоначално бяха „отстреляни“ левите от лявата
социалистическа партия (Миков, Стоилов, Пирински, Мерджанов и др.). Направен бе
несполучлив опит Станишев да бъде на неизбираемо място в листата за Европейски
парламент. Дори бяха уволнени от апарата
на НС на БСП десетина сътрудници с по-леви убеждения и работили с Миков,
Стоилов и т.н. Разчистването на терена продължи. То се основава на народната
мисъл – „няма ненаказано добро“. И потвърди неписаното правило, че пътят към
властта събира, обединява, а след това властта разделя и разединява. Започва
разчистването на „малката група от хора“, които организираха нейният избор на
49 конгрес. Първоначално бяха „отстреляни“ Паскалев, Асланов, последвани от
Кутев, Гергов, К. Янков и т.н. и се завършва с Калоян Паргов. „Разчистваше се
терена“ за налагане на еднолична власт в БСП и заобикаляне от подмазвачи и
послушковци, принизяване ролята на колективните ръководни органи (отказ за
свикване на НС, бягство от заседания, в които не може да наложи своето лично
решение и т.н.) на социалистическата партия. От „превратаджиите“ в отбора
останаха само председателя на партията и от задкулисното ръководство на БСП
само Сивия кардинал, който упорито и всеотдайно работи за авторитарната власт
на неговото протеже. Ето, такива ми ти работи, станаха в БСП за тези четири и
нещо години.
Сега чрез предстоящото гласуване на
социалистите може да се спре по-нататъшното „овладяване на партията“ от
властолюбците. БСП няма друг избор, освен чрез гласуването да приеме
нарастването на авторитаризма или да го отхвърли и да се върне към
колективизма. Сега в БСП има по устав пълен нонсенс – само председателят се избира
пряко, а делегатите на Конгреса, членовете на НС и членовете на други органи –
от представители. От авторитаризъм БСП върви към пълен тоталитаризъм. Дори Тодор
Живков не си позволяваше да не свиква на заседание Централния комитет или на Политбюро
и да не изслушва мненията на другите.
Сега предстои най-важното от
епопеята „Пряк избор за Председател на БСП“.
И се налага отново да цитираме Нинова, че в модерните европейски партии
„прекият избор е отдавна наложена практика“.
Не знам колко е модерна Лейбъристката партия във Великобритания
(следваща т.нар. Трети несоциалистически път), която след загубените парламентарни
избори, проведе за две седмици пряк избор на лидер. При българските социалисти
вече десети месец тече вътрешнопартийна битка за това „Кой до оглави партийната
дружина“. СДС нагледно показа как чрез
вътрешни избори може и бе разрушена голямата за нашите български мащаби партия
и превърната в ням подгласник на ГЕРБ.
Чуждият на почти 130 годишна практика на
БСП пряк избор е вече неотменим. Това е изискване на Устава и ще се проведе. И
мислещите социалисти си задават въпроса: „Какво избираме?“ Отговорът на този
елементарен на пръв поглед въпрос е малко повече от сложен. Избирателите
социалисти трябва не просто да изберат между пет кандидати едни, Те, при този
избор имат четири опции за избора и между пет кандидати. Един избор с четири възможности. От четири опции – един
избор чрез един глас.
Първата избирателна опция е да се определи
кой от петимата кандидати каква идеология и политика поддържа, как се отнася
към Програмата на БСП. И след това социалистът да избере политиката, която му
се иска да води БСП и Председателя, който да провежда тази политика която на
него му харесва. Доколкото познавам (по СМИ и през Интернет) в политическата
линия и поведение на петимата има различия, които не се заявяват винаги ясно и
открито. Първата политическа линия е поддържане на крайния и вече демодиран
неолиберализъм, т.е. предимство на бизнеса във всичко и навсякъде. Най-ярките
привърженици на тази линия в социалистическата партия са Председателят на
партията (Нинова и нейното обкръжение) и зам.председателят на БСП (К. Добрев и
верните му сътрудници и активисти). За да се убедят някои хора в това следва да
прочетат внасяните и отстоявани в Народното събрание „алтернативни бюджети“ на
БСП. За двамата най-важното е бизнеса, понеже и самите те са участници в
приватизацията и/или в бизнеса. Социалистическата партия има програмата, която е
разработена и одобрена на основата на социалистическите, а не на неолибералните
ценности. Най-близко до програмата на социалистическата партия се придържа Жаблянов. Тодоров е неясен. Всеки социалист-избирател
следва да си даде сметка чрез своя глас каква политика иска да провежда БСП. Разделителната
линия е между неолиберална политика (както и в нейната скрита форма –
социаллиберална) в интерес на бизнеса от една страна или социалистическа политика
в интерес предимно на хората на наемния труд – от друга страна.
Втората избирателна опция за социалистите е
изборът как да бъде управлявана партията им, кое начало да бъде определящо – единоначалието
(авторитаризма, лидерството) или колективизма и как кандидатите се
отнасят към и как спазват Устава на БСП. Почти 130 години в партията доминира
колективното начало и демокрацията, решенията се вземат след другарски обсъждане
и с мнозинство. Нинова установи единоначалието чрез многобройните отстранявания
на различно мислещите и даване път за развитие само на тези, които явно и
непрестанно я подкрепят във всичко и на всяка цена. За нея членовете на
партията не са другари, а „драги социалисти“. Няма как баба Стойна от Горно
Нанадолнище да е другарка на председателя на Националния съвет!? Тя е „драгата
социалистка“, а не другарката на лидера. Лесно е да се разбира разликата между „другарки
и другари“ и „скъпи социалисти“. Добрев много често не може да възприема чуждо
мнение и се опитва дори силово да налага своето, в противовес на разумните
аргументи. Останалите трима кандидати заявяват,
че ще се придържат към колективния стил на ръководство, с уважение и без
подценяване на колективните партийни органи.
Третата избирателна опция за социалистите е
изборът на образ. Огромната част от членовете на социалистическата партия знаят
и познават кандидатите от телевизионните екрани и от различни образни рубрики в
Интернет. Образът на ръководителя е важен, но не е и не бива да бъде определящ.
Петимата кандидати имат различен
телевизионен образ. И тези социалисти, които не си определят отношението към
главното – политиката и стилът на ръководство в партията, ще трябва да избират
само по телевизионен образ, т.е. по второстепенен критерий. В това отношение
Нинова е привилегирована. Тя има почти неограничен достъп до екрана предимно
чрез преките предавания на заседанията
на Народното събрание, позицията на председател и практиката пресцентърът на
БСП (под нейно пряко ръководство) да не допуска хора с различно от нейното
мнение в телевизионните предавания, монополно използване на БСТВ, т.е. БСТВ
„Нинова“. Като депутати Янков и Жаблянов имат многократно по-малка възможност
за телевизионна изява. Последните месеци Добрев е канен инцидентно в телевизиите, радиостанциите и
някои сайтове и то само когато ръководствата им искат да противопоставят някого
на председателя на Националния съвет.
Така че изборът по образ е неравностоен.
Последните години и особено в последните
месеци образът се дооформя и от отношението спрямо исканията на масивите
протести и публичното отношение към ГЕРБ и главния прокурор. Всички кандидати
за председател в БСП се обявяват в подкрепа на протестите. Основното в масовите
протести са исканията за оставките на Борисов и Гешев, борбата с мафията и
мутрите във властта. Прави впечатление че към искането за оставката на Гешев
няма присъединяване от Нинова и Добрев, както и това, че избягват израза
„мутра“. Дали има някакви техни връзки в миналото с Гешев? Дали е така? Липсата
на открит и ясен отговор на този въпрос внася съмнения. Акцентът в говоренето на Нинова и Добрев е
поставен само върху анти-ГЕРБ, която партия е определяна често в интернет и
като: ГЕРБ („Грабят Ежедневно Република България“). Но мафия и мутри има не
само в ГЕРБ, не само в съдебната система, но и в цялата държавна администрация,
а и в обръчите от фирми от партията на един известен философ-хидроинженер
известният на цяла България някой си Шиши.
Четвъртата избирателна опция за социалистите е да
не участват в гласуването. Неучастието във вот е също избор на отношение към
предложените други три възможности и пет кандидати. За редица социалисти, които
не могат да изберат една от посочените три опции няма да работи правилото – „избор
на най-малкото зло“. Правото на избор не е задължение. Може и да не се гласува,
когато не си сигурен в честността на избора, на равнопоставеността на
кандидатите.
Главното в една политическа партия е
политиката. На второ място е стилът на партийното ръководство. Телевизионния
образ най-често е форма на манипулация на общественото мнение. Има множество
сигнали в Интернет за подготвяните манипулации във вътрешнопартийния избор в
полза на един от кандидатите, владеещ партийния апарат. Седмица преди прекия
избор не се знае броят на членовете на БСП и има възможност той да бъде
манипулиран, така че да се отчетат повече от половината гласували. Има огромни съмнения за манипулации чрез
апарата на НС, Областни и Общински съвети на БСП. В такива условия с право
възниква отношението на част от социалистите: „В свирен мач не участвам“. Нали
главните претенденти са приватизатор и бизнесмен.
Проведеното наскоро социологическо
проучване на агенция „Сова Харис“ разкрива, че
незначителна част (15.5%) от анкетираните считат, че след прекия избор
на Председател на БСП ще се възстанови единството в социалистическата партия, а
41.3% са на обратното мнение, т.е. няма да се възстанови единството в партията.
Най-много са тези, които не могат за преценят (43.3%) дали ще се възстанови
единството в БСП. От участващите в избора за председател на БСП е оценявано доверието
само към Нинова. Обща е тенденция в България на негативна оценка на политиците
(нито един от 20) не получава доверие над 50%. По висотата на доверие към 20
–те политици Нинова е на 10 място с 16.9%
доверие. Този резултат е незначително по-висок от електоралния дял на БСП –
15.7%. При тази обща за страната ситуация негативна обща оценка за политиците по-меродавен
е резултатът за недоверието към тях. Особено показателно е равнището на
недоверие нахвърлящо две трети (66.66%).
С много близки стойности на недоверието към Нинова (69.5%) са Б.
Борисов (68.5%), Ив. Гешев (69.8) и Цв. Караянчева (71.2%). В обществен
план (извън партийния) равнището на неодобрение за Нинова е такова каквото е
това на Борисов и Гешев, срещу които огромното мнозинство в страната протестира
и им иска оставката. В социологическото проучване
разпределението на гласовете между петимата кандидати за председател на БСП в
низходящ ред е: К. Нинова, К. Добрев, В. Жаблянов, Кр. Янков и Г. Тодоров.
В заключение, важното е каква политика се провежда,
какъв е начинът на организация и ръководство в социалистическата партия, а не
телевизионният образ на кандидата за лидер. Борбата с манипулацията на избора
и с липсата на подходящ кандидат се провежда най-активно чрез неучастие в
„свирения мач“. Лидерът, който се избира е важен,
но политиката, която се провежда е много по-важна. Ако социалистите искат да избягнат съдбата на
СДС, да избягнат огромното разделение и свиване на своето влияние в обществото,
най-добре е да не гласуват. По този начин ще се обезсмисли излишният пряк избор,
вече повече от 10 месеца предизвикващ катаклизми в ръководните органи на
социалистическата партия.
7.09.2020 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по
философия
Източник: Politkoment.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар