Огромната част от хората,
независимо от внушенията на доц. Сухосъчков и подобните му ежедневни телевизионни
коментатори, сериозно са застрашени от здравните, икономическите, социалните и
културните кризи и последствия от пандемията. Мнозинството хора в България на
висока и средна възраст са силно разтревожени. Независимо от словесната
пандемична вакханалия около Ковид 19,
при внимателен прочит на ситуацията в света и в България, могат да се направят и някои моментни
изводи.
Първо. Пандемията на
Ковид-19 е биологична война, масово и коварно заболяване, нанасящо щети на
всички сфери в обществото и застрашаваща всички индивиди. Война
е защото умират хора, които без тази болест биха живели още продължително
време. В света са починали над 1 150 000 души (към 27.10.20202 г.).
Война е защото жертвите в САЩ са над два пъти повече отколкото във Виетнамската
война. По данните (от 27.10.20202 г.) в САЩ от Ковид-19 за 8 месеца са починали
225 697 души. По време на Втората световна война за 40 месеца военни
действия САЩ са дали 417 000
жертви. Средномесечно през Втората световна война САЩ са давали по ок.
10 500 жертви на месец. Сега средномесечно от Ковид-19 умират над 28 200 души. Това не е ли война? Да,
това е война, в която врагът е невидим и поразява в различна степен всички
държави в света. Тук няма фронт, няма воюващи блокове и използване на
огнестрелно оръжие, унищожаване на инфраструктура и материални богатства. Но
има значими човешки поражения, възникват значими икономически, социални,
политически и културни кризи в отделните страни и в света.
Жестока е здравната криза. В
огромна част от страните в света здравните заведения нямат капацитет да лекуват
тежките случаи на Ковид-19. Най-драстичен вид придоби невъзможността и отказът
от лечение на възрастни и хронично болни хора, през пролетта на 2020 г. в
Северна Италия. В Швеция се стигна до административен антихуманизъм. От публикация
в Интернет: „Здравните власти в Швеция издадоха директива, според която
определени групи пациенти трябва да бъдат оставени извън
интензивното лечение. Те включват тези над 80-годишна възраст, тези над
70-годишна възраст с поне едно значително заболяване и тези между 60 и
70-годишна възраст с най-малко две органни заболявания, включително сърцето,
белите дробове и бъбреците“.
Здравната криза е не само
професионално медицинска, биологична и т.н. Тя е значима кадрова медицинска
криза. Социална дейност като здравеопазването бе превърната от либералните
западни демокрации в търговия. И последва намаляване на капацитета на
болниците, на броя на лекарите и медицинските сестри. А в Източна Европа бе проведено за 30 години целево обезкървяване
на здравните системи. Стотици хиляди лекари и медицински сестри отиваха в
Западна Европа за големи заплати. А националните колониални правителства
нарочно задържаха ниски трудови възнаграждения в здравините системи за да могат
квалифицираните лекари и сестри да избягат към колективната западна европейска
метрополия. Това с най-голяма сила важи за въведената от Иванкостовото
правителство нова здравна система, активно провеждана и от трите правителства
на Борисов.
Здравната кризата и
пораженията от Ковид-19 са най-значими в най-богатите икономически страни. Към
тях се присъединиха и значителна част от бившите социалистически страни. Това се
дължи на множество фактори, но решаващите са няколко.
Първият фактор е възприетият
неолиберален търговски модел на функционирането на здравните системи, при който
водещи са парите, а не живота и здравето на хората. Такава е ситуацията в САЩ,
Франция, Великобритания, Италия, Испания, Белгия, Нидерландия и др. Страните с
по-развита и надеждна здравна система като Япония, Китай, Ю. Корея, Куба,
Виетнам и др. имат много по-малки
поражения от кризата с Ковид-19.
Вторият фактор за здравната криза са
политическата некадърност на повечето неолиберални държави да управляват кризата,
без паника, и без преминаване от едни към други крайности, в повечето случай с
неадекватни здравни мерки за спазване от населението на дисциплина, дистанция и
дезинфекция, каквито са препоръките на СЗО. Главната причина за това действие е
влиянието на две неолиберални ценности – приоритет на интересите на бизнеса
пред здравето и живота на хората (парите изяждат хората) и безкрайното
неограничена свобода на придвижването (глобализъм), която стана средство за
предизвикването на световната пандемия. Пораженията от Ковид-19 са незначителни
в страните със силна политическа власт и доминираща социална или по-социална политика
(Китай, Япония, Южна Корея, Австралия, Куба, Нова Зеландия, Сингапур, Виетнам,
Норвегия, Финландия и др.).
Третият фактор за здравната криза в
повечето страни е ниското равнище на дисциплина и самодисциплина в обществото.
Немците, датчаните, финландците и др. са известни със своята дисциплина и
отговорност, а французите, италианците и испанците със своето безгрижие и
безотговорност. И разбира се резултатите са твърде влошени във Франция, Италия
и Испания спрямо Германия, Дания и Финландия.
Четвъртият фактор за здравната криза е
огромното и често пъти приоритетно развитие в обществото на т.нар. „индустрия
на кефа“, т.е. бизнес-дейности в сферата на развлеченията, отдиха,
удоволствията и т.н., в които не няма достатъчна дистанция между потребителите
на услугата. Туризмът е със значи дял в икономиката на Франция, Италия,
Испания, Гърция (25%), България (12%) и др. В редица страни, включително и в България,
опазването на бизнеса обхваща предимно: стопанския туризъм; хотелиерство и
ресторантьорство; дискотеки, барове и нощни заведения, игрални зали, платени
посещения на спортни игри и фитнес и т.н. Мерките за подкрепа на въздушния
транспорт, туризма и развлеченията са правителствени мерки за подкрепа на съответния
бизнес, но и на богатите, които предимно ползват тези услуги.
Второ.
Задълбочаване
на огромното неравенство в обществото.
Жертвите на Ковид-19 и пандемията са предимно най-бедните и най-зле живеещите
хора, включително и възрастните и пенсионерите. Пандемията предизвика
огромна безработица, значимо намаляване на доходите в условията на повишаване
на цените на стоките и лекарствата, на търговията със здраве, на влошените
грижи в социалните домове. Проф. Нино Драгано (Дюселдорф) в свое изследване
разкри, че жителите на бедните квартали и хората с нископлатени професии,
по-често се заразяват с новия коронавирус, по-често ги уволняват от работа.
Това са хора, които не могат да работят дистанционно. В повечето случаи това са
хора, обитаващи бедни квартали, много често гета с различно по раса, етнос,
религия и социално положение хора. Общото при тях е огромната бедност, лоши
битови условия при пренаселеност, по-ниска обща култура. Най-големи поражения
пандемията в Бразилия нанася във фавелите (бедняшщките гета), в САЩ в гетата,
населени предимно с афроамериканци и латиноси, в Швеция и Сингапур в
общежитията за чуждестранни работници, във Великобритания гетата с африканци,
индуси и пакистанци, в Германия предимно в общежитията с наети на работа
емигранти от Източна Европа, Близкия Изток, Северна Африка и Южна Азия и т.н.
Пандемията
доведе огромна корупция и спекула в повечето страни в света. Това породи допълнително обогатяване предимно на
най-богатите хора, особено милиардери и милионери. Това от една страна, а от
друга – богаташите поради своите дворци, разкошни къщи и вили могат да се
дистанцират от струпването на хора, водещо до заразяване с корона вирус. Те
могат да си позволят и висококачествено хранене за повишаване на имунитета и
най-вече висококвалифицирано лечение, не ползват градски транспорт за придвижване
и т.н. Почти всички финансови капиталисти се обогатяват дистационно (онлайн)
предимно чрез игрите на борсите.
Но и някои по-дребни бизнеси
използват Ковид-19 и извличат необичайни печалби за сметка на бедните.
Например, заплащането на изследването с PCR тестовете в България. Препаратът струва
на лабораториите 40 лв. Здравната каса плаща на болниците изследването на цена
от 60 лв, в която са включени и производствените разходи и печалбата. В същото
време в частните лаборатории пациентът заплаща за същото нещо 120 лв.
Оправданието на министър Ангелов, е че цените се определят от либералната
мантра – според търсенето на пазара е несъстоятелно. Държавата не е само на и
за богатите и спекулантите, не е политическа организация за обогатяване на
богатите. Подобни примери за спекулация има и в множество други дейности.
Неравенството се задълбочава
в различните страни и със своеобразни правителствени мерки. Да вземем
българският случай с намаляването на ДДС за храната и виното в ресторантите.
Резултатът е намаляване на приходите от ДДС в държавната хазна от
ресторантьорския бизнес и увеличаване на нетните печалби на ресторантьорите. Но
обикновеният българин, който не може да си позволи посещение в ресторант,
заплаща ДДС върху хранителните продукти с 11% повече от бизнесмените, собственици
на ресторанти и заведения. Подобни са примерите с множество други мерки,
насочени уж предимно към „спасяване на работните места“, а в същност водещи до допълнително
обогатяване на богатите. В резултат на всичко това вътре в отделните държави и
общо по региони в света се засилва диференциацията в обществото и формиране на коренно различни
групи – малка елитарна част с притежаване на значимо богатство и ресурси за
живот и от друга страна – огромна бедна част на обществото в трудност и дори в
невъзможност да се бори с Ковид-19. А пита ли ги някой богаташите откъде са им
парите за депозитите в банките (около 40-50 млрд. лв. в България) и защо не ги
използват за да си спасят бизнеса, а искат пари от бедните чрез данъците?
Трето.
Ковид 19 доведе до коренна промяна на начина на живот на хората.
Пандемията предизвика ограничаване на индивидуалните права на хората – правото
на свободно движение, достъпно здравеопазване, свободата на събирания и
посещаване на масови мероприятия на закрито и на открито, задължения за носене
на маски, мерене на температурата, ползване на дезинфектанти и т.н. Карантината
и принудителната изолация значително намаляват човешките обществени и дори
семейни контакти и водят до личностни напрежения и притеснения, на психични
нарушения и отклонения. Всичко това води
до ограничаване на личното, семейното и груповото поле на свободи и права. Но
общество с абсолютна свобода, без ограничения не може да съществува. В моменти
на криза ограниченията на свободите са за запазване на живота на много хора.
Пандемията промени нагласите
за солидарност и разкъсва естествени връзки между поколенията в обществото. С
развитието на дигиталното обучение намаляват значително възможностите за
социализация на децата и личностното влияние на преподавателите. Поне засега
дистанционното обучение e с
по-ниско качество и прякото обучение в клас и аудиторията, където освен
преподавател-ученик/студент има и множество междуличностни преки връзки и
отношения между ученици и студенти. Пандемията наруши връзките и отношенията
между поколенията. На младите хора им се „живее“ и те в мнозинството случаи не
спазват правилата за предпазване, дистанция и дезинфекция. А с това те стават потенциални
преносители на опасния Ковид-19 към по-старите застрашени (за фатален изход) поколения.
Има и множество други
параметри на световната Ковид война и криза.
28.10.2020 г.
Анко-Иванов – д-р по
философия
Няма коментари:
Публикуване на коментар