За предателството в политиката и проблемите в ръководството на БСП

 

В топлия съботен ноемврийски ден (27.11.2021) в една от телевизиите в едно крайно антисоциалистическо, антикомунистическо, американофилско и русофобско предаване е давала интервю лидерката на БСП – Нинова. Това предаване отдавна не го гледам. В него Нинова развила, по препредаването от редица интернет сайтове, една нова морална тема за разговор в БСП – темата за предателството.   Ето цитатът от един от преразказващите сайтове: „За толкова години откакто съм председател, преживях доста предателства. И то от хора, на които съм помагала и стимулирала в политиката. Но няма значение. Предателите нямат значение. Имат значение последователите, а те са много”. И още един цитат от друг сайт: "Доста предателства преживях от хора, които съм стимулирала в политиката. Гърбът ми е като дъска за дартс – пълен със стрелички". От сайтовете проличава, че тези думи са казани по повод на Крум Зарков.

Та думата е за предателството. Терминът предателство има множество значения и определения. Най-често негов синоним е измяна. Предателство е често употребявано в живия живот по повод и без повод, по причина или без причина, а и напълно обосновано. Предателят е човек, който предава някого, изменя на някого, действа против приетите от група хора (партия, организация, съюз, фирма, служба, приятелски кръг, роднини, семейство) идеи, ценности и норми на дейност и поведение.

Следователно има два типа предателство в политическите партии. Първият е на личностна основа, когато една личност (обикновено по-високостояща в партийната йерархия) не получава очакваната политическа, изборна или друга подкрепа от друга личност. Особено, когато водещата личност счита, че другите са ѝ длъжни заради някаква подкрепа към тях в миналото, т.е. връщането на дълг. Вторият тип предателство е действието против общоприетите в партията (организация и т.н.) идеи, ценности и норми. Първият тип предателство е личностно, а вторият тип – колективно предателство на политическа партия или организация. Всяко политическо предателство от втория тип може да бъде разглеждано като е съзнателно нарушаване на поетите задължения към партията, нарушаване на уставните норми и програмни идеи, ценности и постановки.  

В политическата дейност има множество идейни и организационни предателства.  Най-често срещаното през последните над 30 години е преминаване от БСП към други партии – социалдемократически, либерални, консервативни, националистически, етнически, популистко-кариеристични и т.н. В България най-ярък пример е Бойко Борисов, който напусна МВР за да остане член на БСП, но след това се отказа от БСП и премина на десни позиции, създаде нова популистко-либерално-кариеристично-мафиотска партия, най-върл противник на бившата му партия. По същество е ренегат от социалистическата партия.

В личностно-семеен план най-гнусно е предателството на идеите на родителите и дедите. Това е същинска измяна и по същество отцеругателство, т.е. когато публично се отричаш от техните идеи и ги обявяваш за пагубни. Сред най-драстичните примери в това отношение са пак Бойко Борисов, но и неговите бивши министри Московски и Павлова и най-вече неговият президент – Плевналиев, чийто баща бе зав. отдел в окръжен комитет на БКП. Политическо предателство има и при напускане на партията от кариеристични подбуди – желания за по-високо длъжностно равнище и кариерно развитие. Така постъпиха ренегатите от БСП Близнашки, Ал. Томов, И. Калфин, Н. Камов, Г. Първанов, Р. Петков, Т. Дончева и т.н.

Най-позорно е политическото предателство на националните интереси. Към него могат да се отнесат отказите от важните за страната инфраструктурни проекти – Бургас-Александруполис, Южен поток, АЕЦ „Козлодуй“ под диктата на САЩ, извършено от Б. Борисов в съучастие с човекът на ДПС – Орешарски. Към този тип предателство може да се включи и сключеният от Калфин договор за предоставяне на САЩ на вече множество военни бази без да са защитени българските икономически и национални интереси. Към този тип можем да отнесем и гласуването от групата на БСП в Народното събрание на закона, внесен от ГЕРБ за АЕЦ „Белене“, закон който по същество прекрати изграждането на крайно необходимата сега централа. А за нея бе проведен успешен референдум, на който гласуваха всички социалисти и огромната маса от техни поддръжници и симпатизанти. Това не е ли своеобразно предателство на интересите на социалистите, но и на България?

 Множество действия и бездействия в БСП могат в реален или метафоричен план да бъдат определяни като предателство в личностен план. Да започнем логично да разглеждаме ситуациите от края на 2015 г. и днес. В края на 2015 г. Сивият кардинал на БСП (Дългият инкасатор), недоволен от по-левия партиен курс на Миков, Стоилов, Мерджанов и др. започна активна дейност за набиране на симпатизанти за сваляне на Миков от Председател на БСП. Той дори се обърна към Миков с това, че няма нищо лично срещу него, следователно има нещо против провежданата под негово ръководство политическа линия. Започна агитация за смяната на Миков с избрано от Сивия кардинал лице. В подкрепа на идеята на инициатора се оформи влиятелна група от социалисти (противници на Миков) на втория тур на избира на Председател, включваща Р. Овчаров, Г. Гергов, К. Добрев, К. Янков, Ю. Асланов, А. Кутев, К. Паргов, К. Паскалев, Б. Аспарухов и други, морално подкрепени от С. Станишев. Благодарение на тези хора и най-вече на тяхната агитация през май 2016 г. Нинова бе избрана за Председател на БСП, т.е. те ѝ направиха добро. И те очакваха вероятно, че Нинова няма да ги предаде.

Сегашната ситуация, разказана от Нинова за Зарков напомня онази от 2016 г.  И да цитираме, какво казва тя: „Напротив, винаги съм помагала на Крум. Предложих го за депутат няколко пъти. Предложих го за член на Изпълнителното бюро на партията. Даже когато ми поиска оставката през юли, след предишната загуба, го предложих да бъде зам.-председател на парламентарната група и той прие“. Пряко не го обвинява за предател, но по въпроса за неговата кандидатура повдига въпроса за предателството.

В подтекста на цитираното подразбирам, а вероятно и множество зрители и читатели подразбират, че според нея той ѝ е длъжник за своето развитие. А дали самоиздигането му за кандидат за председател на партията е някакво лично предателство? А ако се върнем към първата ситуация, би ли трябвало тези, които организираха и проведоха избора на Нинова и бяха отстранени и обявявани за агенти на Борисов и ГЕРБ да я разглеждат като предател? Та нали благодарение на тях тя бе избрана! Има ли двоен аршин? Моят извод е, че в междуличностните отношения думата предателство е твърде тежка и най-често не отговоря на разглежданите деяния. Всеки в БСП има право на свое мнение. И когато то не е в съответствие с това на лидерите, няма как той да е предател. Обвиняването на множество дейци на БСП в предателство дали не е израз на налагане на авторитарен режим в БСП?    

Много по-важен и кардинален е въпросът за втория тип предателство – предателството на идеи, ценности, уставни и програмни норми. При сегашното ръководство на БСП в политически план почти напълно изчезват от политиката левите идеи, възприемат се и се налагат крайно десни неолиберални и либерално-консервативни идеи, политики и действия.  И ето някои лични размишления и въпроси на които всеки читател би могъл да си зададе и да си отговори.

Първо. По време на 46 –тото Народно събрание, в преговорите с ИТН, ДБ и ИБГНИ ръководството на БСП твърдеше, че е постигнало 90% покритие с партиите от „другия бряг на реката“ (по израза на Сл. Трифонов), т.е. на десните неолиберални партии. Ако БСП е на левия бряг, то на десния са неолибералните и либерално-консервативните партии. Щом политиката на БСП съвпада с тази на дясната партия на старата градска буржоазия (ДБ), на дясната популистко-либерална партия (ИТН) възниква естественият въпрос: „Каква партия е БСП, лява или дясна“? В Сегашното 47 Народно събрание пак същата ситуация. Ръководителите на БСП твърдят, че  „имат над 90% покритие“ с идеите и политиките на десните популисти от ИТН, от силно десните и с бизнес-партията на Петков-Василев (БП „Продължаваме промяната“), незнайно защо носеща това име. Та тя е за запазване на неолибералното социално-икономическо статукво, а да отпадне само мафиотски-клиентелисткия образ на статуквото (утвърдено от ГЕРБ и ДПС) чрез съдебна реформа и промяна на лицата. По същество промяна няма на социално-икономическите условия в държавата, а само смяна на лицата в съдебната система, неолибералното статукво се запазва. И отново обединение с три десни партии (от „другия бряг“ на политическата река) на основата на десни политики, популистки социално „оцветени“. Преминаването на ръководството на БСП към провеждането на десни политики не е ли идейно-политическо предателство?

Второ. Това са обявените от Нинова червени разграничителни линии. Преди изборите една от червените линии бе построяването на АЕЦ „Белене“. Сега в преговорите с БП „Продължаваме промяната“, под влияние на техните американофилски и русофобски възгледи, БСП се отказва с половин уста от тази червена линия. Трябвало било да се постигне по-късно „съгласие и за построяване на нова ядрена мощност“. Къде е червената линия? Изчезна. Изчезна не само енергийното бъдеще на България, но и икономическото развитие на значителна територия от Плевенска, Ловешка и Великотърновска област.

Чета в друг сайт, че в ефира на Nova News Председателят на БСП е казал: „Има две червени линии, които БСП няма да премине. Едната е въпросът за членството на Македония в ЕС. Другата – Истанбулската конвенция.“ И ето по този повод възниква у мен, а не само у мен, а и в десетки и стотици и хиляди членове, поддръжници и симпатизанти на БСП въпросът: „Каква партия е БСП щом за ръководството ѝ червените, непреодолимите линии в политиката, най-големите ценности са отрицанието на Истанбулската конвенция и приемането на Северна Македония в ЕС?“. Тези две позиции са приоритетни ценности на дясно-консервативните и националистически партии, в България като ВМРО, Атака, НФСБ и Възраждане, но и на неофашистите от Български национален съюз на Боян Расате. Огромната маса от членове и поддръжници на БСП (сред тях и автора на тези редове) са за твърдата позиция спрямо историческите кражби на северномакедонците, за запазване на традиционните семейни ценности, но не само това, а и за същностните ценности на социалистическата партия, това, което я прави лява партия. Членовете на БСП приравняват ли се на членовете на Атака и ВМРО?

В Устава на БСП са посочени други приоритетни типични социалистически ценности, записани във финалната част на преамбюла: „отстояване на принципите на социална справедливост и солидарност, равенство, републиканизъм, патриотизъм и интернационализъм“. Основополагащите социалистически принципи от възникването на БСП и до днес са социална справедливост, солидарност и равенство.   Има ли в непреодолимите червени линии, прогласени от ръководството на БСП, някой или някои от тези основополагащи принципи, чието спазване е червена непреодолима линия? Май че няма.

Да вземем липсата на една от възможните червени линии – равенството. На цяла Европа е известно, че България е с най-високото равнище на бедност и най-високото равнище на неравенството в обществото, но е едно от на-високите в света. В България през последните 20 години, след идването на власт на СДС и Иван Костов, богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни. През 2000 г. 5% от населението на България (най-богатите хора) има дял от БВП на България 12%, а през 2018 г. той вече е 21.5% (по данни от World Income Database). Това е безусловно първо място в Европа. Нашите богаташи са изсмукали най-много пари от бедните от всички европейски богаташи, два пъти повече от словашките богаташи и с десетина процента повече от Словакия (10.9%), Словения, Естония, Белгия (12.1%), Австрия (13.1%), Дания (15.1). Да, това е капитализъм, неолиберален, но най-грабителски е той в България.

На какво се дължи това огромно неравенство в българското общество? Разбира се, на експлоатацията на труда от бизнеса пряко чрез ниските трудови възнаграждения и косвено чрез паразитната данъчна система, изцяло облагодетелстваща бизнеса и предимно едрия бизнес. Има ли равенство в данъчното облагане? Няма. Едноличният търговец плаща данък 15%, капиталистът (бизнесмен, работодател, чорбаджия и т.н.) плаща 10% корпоративен данък и срамно ниският данък дивидент от 5%. Това данъчно неравенство стимулира обогатяването на богатите и обедняването на бедните. В света върви процес на внедряване на минимална данъчна ставка за корпоративните данъци от 15%. В България и двата синдиката препоръчаха внедряването на подобна 15% ставка за корпоративния данък. А всички партии на „промяната“, включително и ръководството на БСП, са за запазване на това неравенство

Равенството е ценност социалистическа, неравенството е ценност капиталистическа. В България е реализирана капиталистическата ценност – огромно неравенство, водещо до обогатяване на богатите и прогресиращо обедняване на бедните.  И не е случайно, че дори по време на пандемията през 2020 г. всеки ден се раждаше по един нов милионер от средата на ония 5% от населението на България, т.е. на богатите. Преодоляването на неравенството не може да стане с незначителните увеличения на минималните работни заплати, социалните помощи, пенсиите и средствата за подпомагане на семействата и на учащите се. Тези повишения на плащанията към тях се изяждат авансово от галопираща инфлация и цени. Сега данъчната тежест в България е върху гърба на потребителите, т.е. на огромната маса от народа, онези 95% от населението, които не са богати, онези които си броят стотинките за храна, лекарства, облекло, светлина, топлина, тетрадки и т.н..  Става дума за това, че в държавния бюджет само 25% от приходите са от корпоративните данъци на богатите, а 75% от онези 95% небогати, бедни хора.  

За да има равенство в данъчното облагане социалистическата ценност като червена линия би трябвало да бъде изравняване на корпоративните данъци и данък дивидент към данъка на едноличните търговци – 15%. Иначе се запазва неолибералното капиталистическо статукво в социално-икономическата сфера. Преустройството на съдебната система трябва да бъде съпътстващ, а не главен процес. Когато ръководството на социалистическата партия предлага и се съгласява с крайно десните от БП „Продължаваме промяната“ да не се „пипат данъците“, по същество, според моето лично мнение то идеологически ме предава като социалист и ляв човек. В моите очи и според моите разсъждения то би могло да бъде обявено за идейно-политическо предателство на БСП. С такова чувство са стотици хиляди леви хора в България. Една значителна част от тях не отидоха да гласуват, понеже не виждат истински ляв избор. Ръководството на партията не е разбрало, че само чрез баланс на интересите на хората на труда да живеят по-добре и на богатите да развиват бизнес, може да се постигне значим икономически растеж и повишаване на раждаемостта и излизане на България от демографската катастрофа. С мизерни заплати не може да има икономически прогрес, нормален човешки живот, стабилни семейства и повече български деца.

Внимателният прочит на бизнес преговорите в Мола, избран от БП „Продължаваме промяната“ (А защо не в Народното събрание?),  по моя скромна лична оценка разкриват наличието на един див популизъм, яростно наддаване на социални мерки и предложения, непрекъснато постигане на т.нар. „петминутна телевизионна слава“ на преговарящите. И в същото време няма достатъчно ресурси за реализация на предлаганите социални мерки. Петков и Василев разказват басни как само чрез прекратяване на корупцията ще преборят бедността, как с десни неолиберални капиталистически мерки ще постигнат значими социални цели. Никой в света не е преборил корупцията. Ограничаването на корупцията не може да даде значим финансов ресурс за социалните политики. Ръководните социалисти забравят, че си имат работа с вълка (капитала, бизнеса). Той, както е добре известно, козината си мени, но нравът – не, той никога няма да се откаже от по-големи печалби и от по-ниски корпоративни данъци, че Петков и Василев са милионери, които милеят на първо място за своите милиони.

Желанието на най-тясното ръководство на БСП да се включи във властта е явен признак за министерската мечта на героя Големанов. Да, България се нуждае от правителство. И БСП може да подкрепи едно такова правителство на десните партии с оглед по-бързо решаване на здравната, енергийната и частично на социалната криза, както и намаляване на темповете на инфлацията и нарастване на цените. И до тук. БСП не трябва да участва в дясно-бясна коалиция, заместваща също дясно-бясната, но мафиотизирана и мутризирана коалиция на ГЕРБ-СДС, ДПС, ВМРО. Такъв извод може да се направи от опита от близкото минало. Социалистическата партия загуби огромен обществен престиж с участието в две коалиционни управления, когото под натиска на НДСВ и ДПС, Овчаров, П. Димитров и др. ръководни дейци на социалистическата партия се поддадоха на натиска и участваха в приемането на най-грабливата данъчна система в Европейския съюз.

Вероятно благи са намеренията на ръководството на БСП да се прокарат редица социални мерки, които най-вероятно няма да се осъществят, а богатите ще продължават да си увеличават богатствата. Не бива да се забравя, че понякога пътят към ада е постлан от благи намерения. След участието чрез коалиция във властта негативите ще останат изцяло за социалистическата партия и тя просто може да изчезне след следващите редовни избори от политическия хоризонт. Това ли е целта на ръководството на БСП? Не бива с леви на думи депутати да се постигат десни цели и да не бъдеш наказан за това. Тази истина едничка кой би смял да отрече? Не бива лицето на БСП да бъде използвано като смокинов лист за затвърждаване на неолибералното социално-икономическо статукво чрез нови телевизионни бизнес-образи.

В заключение, има и друг прочит на мисълта на Нинова, че „предателите нямат значение“. Историята, а и съвременността показват, че предателите винаги имат значение. Те променят съдбите на големи или малки групи от хора, на цели държави? Да спомним само кой пусна турците във Велико Търново? А да погледнем кой и как предаде Съветския съюз и от мощна държава сега на картата има по–слаба Русия и редица незначителни държавички? Идейното предателство, подмяната на социалистическите ценности с неолибералните ценности е своеобразно предателство. На въдицата, хвърлена от БП „Продължаваме промяната“ за социални мерки чрез десни политики могат да се хванат само наивници от социалистическата партия. В личностен план предателите може и наистина да нямат значение. Вероятно  просто са ги зачеркнали. А дали предателството на идеите може да бъде забравено от десетки хиляди убедени социалисти, които сега живеят тревожно и сънят им е неспокоен? Не, те са идейни хора и няма да съдят юридически никого. Но и няма дълго да се примиряват. Вярно е, че имат значение последователите, но не толкова на личностите, а тези на социалистическата идея и на социалистическата партия. Те стават повече, когато партията провежда истинска лява политика, а не се нагажда към десни партии и не поддържа дясна политика.

Забележка: В критиката към ръководството на БСП, а и на други лица,  няма

нищо лично. Критиката е за политика от политически дейци в миналото и сега.

29.11.2021 г.

Автор: Анко Иванов

             Източник: Политкомент

https://pogled.info/bulgarski/za-predatelstvoto-v-politikata-i-problemite-v-rakovodstvoto-na-bsp.136742