Някак си неусетно започването на
преговорите за приемането на Република Северна Македония в Европейския съюз се
превърна в междудържавен исторически спор за историческата истина. Повечето
по-възрастни македонски учени от Северомакедонската академия (МАНУ) и Скопския
универеситет са учили в Белград, израстнали са под влияние на сърбския
македонизъм, станали хабилитирани лица чрез антибългарската риторика, чрез
безкрайно деформиране на историческата истина. Те са израстнали в едно фалшиво
националистическо общество. Вече няколко поколения в Северна Македония растат в
една яростна антибългарска среда, със силно доминиране на омразата и
самовъзвеличаване на фалшивите идеологеми на македонизма и сърбизма. Ако се
откажат от просръбските македонистки тези, те трябва да се откажат от своите
„научни“ трудове, своето обществено положение на професори и академици и да
признаят несъстоятелността на целия си научен живот и авторитет. Това няма как
да стане. И българо-македонската историческа комисия само ще буксува. Северномакедонските
политици са по-податливи на някакъв, макар и ограничен компромис. За тях на
везната стоят от една страна далаверата от приемането в ЕС и от сруга – страхът
от общественото националистическо недоволство на част от партиите, предимно
опозицията и националистическите организации. Те са в положението „хем сърби,
хем боли“. И от това положение могат да
излязат само след време.
От българска страна в отказът от
подкрепа на започването на преговорния процес за приемане на Северна Македония
в ЕС, акцентът е поставен почти изключително върху оценката на общото историческо
минало и историческите личности. Но проблемът има освен историческа и
политическа, така и геостратегическа, геоикономическа съдържателна страна, както
и културно-духовно измерение.
Геополитически и
геостратегически аспекти
на ситуацията на
Балканите
Спорът на кого да принадлежи Македония
е геостратегически. И като такъв той е предимно политически и
военно-стратегически. Централното местоположение е сред най-благоприятните за
влияние в съседните земи. Влияние политическо, военно и икономическо. В геостратегически и военно-политически план
Северна Македония има изключително важно геостратегическо положение. Тя, заедно
с Косово, има централно географско местоположение в Балканския полуостров и в
Югоизточна Европа. Не случайно Македония е определяна от известинят български
географ проф. Ж. Радев като „Средецъ на Балканския полуостров“. И неслучайто
Великите сили, както и балканските
държави са се стремили и се стремят да имат силно военно-политическо и
икономичиско влияние в този „средецъ“. А Македония като историко-географска
област е исконна българска земя, не случайно включена в границите на
Санстефанска България. И тази част от
исконните български земи след Балканската война и особено след
Междусъюзническата война е по същество, поради тъпата антибългарска и
прогерманска политика на Фердинад и ген. Жеков, отнета от България и предоставена
по-голяма ѝ част на Гърция (Егейска Македония) и на Сърбия (Вардарска
Македония). Малка част от българските земи в Македония по международните
договори е включена в България (Пиринска Македония) и една малка част в Албания
(югозападно от Охридското езеро).
Приемането на Северна Македония и
Албания в Европейския съюз трябва да се разглежда и оценява, не само и не
толкова двустранно между България и Северна Македония, не само спрямо интересите
на ЕС и най-вече на Меркел. В миналото това е борба за влияние между т.нар.
Велики сили. С особен интерес към централното място в Балканския полуостров в
края на XIX и първата половина на XX
век имат Русия, Австро-Унгария, Германия и Великобритания. След Втората световна
война доминиращ в района е военно-политическия интерес на СССР и на САЩ. След
1991 г. и разпадането на европейската социалистическа система остана доминиращ
интереса само на САЩ, пряко или чрез НАТО, и в по-малка степен чрез ЕС.
В края на XIX и в началото на XXI век
започна реализацията ва стратегията за доминиране на САЩ на Балканите чрез
овладяване на централните стратегически места – Косово и Македония. Войната в
Югославия и разпада на федерацията бе предимно с желанието на дянма силна
славянска държава, но и с оглед на по-лесната възможност за овладяване на
центъра на Балакнския полуостров (Косово) от американците и създаването там на
мощна вовенна база на САЩ. Приемането в НАТО на Северна Македония е продължение
на тази стратегия. Вероятно след приемането на Северна Македония в ЕС ще
последва изграждане на военни бази на НАТО или на САЩ, които да контролират
много важния международен път Атина/Солун-Скопие-Белград-Будапеща. Това е
вероятно поради засилената инвазия на китайски капитали в пристанищата Пирея и
Солун в Гърция и идеята за изграждане на модорнизирана железопътна линия от
Солун до Будапеща, предмет на разговорите между Китай и Унгария. Разглежда се и
идеен проект за речен воден транспорт (в по-далечно бъдеще) по течението на реките
Дунав, Морава, Вардар до Солун, чрез допълнитело изграждане на речен канал през
ниския вододел между Морава и Вардар, корекцията на речните легла и редица
шлюзове.
В геостратегически, геокономически и
военно-стратегически план вече има редица реални действия. Едно от най-важните
е транспортното осигуряване на американската база в Косово. Освен летищата, ускорено
се изгражда автомагистралата от Дуръс през Тирана и Прищина до Ниш. Освен военностратегчески
и икономически цели тя е в интерес на реализацията на политическите цели на
Албания.
Включването на Северна Македония в ЕС е
силно и сигурно средство за намаляване и премахване на руското влияние в тази
централна по местоположение държава на Балканския полуостров. Освен това се
цели отслабване и почти пълното ликвидиране на руското влияние и в Сърбия, първоначално
изолиране, а след това и привличане на Сърбия в зоната американското влияние.
Включването на Северна Македония и Албания
в ЕС е продължение на политиката на Великите сили някога, а сега на САЩ и НАТО
на недоспускане на стремеж у балканските народи към „Балканите – за балканските
народи“. В миналото това се правеше чрез секуларизация и националностическо
обособяване, стремеж към създаване на силни националистически държави, които да
бъдат „под крилото“ на някои от великите сили: „Велика Гърция“ (Великобритания);
„Велика Сърбия“ (под мотото Югославия и със силно британско и/или руско
влияние); „Велика България“ (Австро-Унгария и Германия при съдействието на немците
Фердинанд и Борис III), „Велика Румъния“.
Последна на политическта сцена на Балканите е идеята за Велика Албания (подкрепяна
и „под крилото“ от Турция). Създаването и развитието на тази великоалбанска
идея става чрез неоценимата помощ на Западна Европа и САЩ, а в последните
десетилетия и Турция. Тя получи мошен импулс след отделянето (секуларизацията)
на Косово от Сърбия.
Като цяло
Балканите след Берлинския конгрес (1878 г.) се превръщат в „Балкански
възел“ от междуетнически и междудържавни напрежения и конфликти, и се прочуват
като „барутен погреб“. Първоначално в
поддържането на „горивото“ в „барутния погреб“ имат старите традиционни
балкански нации – сръбска, хърватска, словенска, гръцка, румънска и българска.
В края на XIX и началото на XX
век, под егидата на Австро-Унгария и с активното участие на Великобритания и
Италия се форма нова нация – албанската. По време на Втората световна война и малко
сред нея под давлението на Титова Югославия се формира и най-новата нация на
Балканите – т.нар. „македонци“.
Дебългаризацията
на Македония
През втората половина на XIX век в историко-географската област Македония, в пространството
между Албанските планини и Епир от запад и Рила планина и Западни Родопи от
изток, както и между Шар планина и Осогово на север до Егейско море и р.
Бистрица (сега Алиакмон) на юг е населена с преобладаващо славянско население
от българската група. Сред това българско море от хора живеят и турци,
незначителен брой гърци, евреи (предимно в Солун и някои други по-големи
градове), власи (арумъни, цинцари), роми (цигани), албанци (шкиптари, арбанаси,
арнаути), каракачани (предимно в най-югозападните планински части на
историко-географската област Македония). Доминиращата част от това несление са
източноправославни по религия – българи, власи, каракачани, част от албанците.
Само турците, евреите, част от албанците (мюсюлмани и католици) не са
православни християни.
От втората половина на XIX век и особено в началото на XX
започвата процесите на засилване влиянието сред славянобългарското море от
страна на сърбите и гърците. Стига се до организцирането на множество гръцки
чети (андарти), сръбски и български чети, които се сражават на македонска
територия не само и не толкова за освобождаването на османското владичество
(предимно българските чети и организации), колкото за погърчване и посръбчване
на големи части от българското население.
След неуспешните за България
Междусъюзническа и Първа световна война започва решителното обезбългаряване на
историко-географската област Македония, с изключение на малка част – Пиринска
Македония. Егейска Македония е почти напълно дебългаризирана от гръцките националисти
и правителства чрез масово прогонване към България на стотици хиляди българи и
чрез етнически геноцид – забрана за използавне на български език, забрана за
използване на българската именна система и дори масово преименуване на
природните обекти и селищата. Постепенно българското малцинство в Албания се
топи по количество и потомците на старите българи стават албанци и/или македонци.
Във Вардарска Македония сръбските политици
още от края на XIX развиват и осъществяват политическата идея за
отделяне на жителите на Повардарието и край Охридското езеро от България чрез
създававне на нов етнос (народност) – македонски. Те са наясно, че не могат да
посръбчат цялото население на Македония, както това правят успешно чрез
етническа асимилация в Поморавието. Създаването от българите на нов небългарски
(македонски) етнос е основата на концепцията на македонизма. През първата
половина на XX век се правят първите литературни опити (Мисирков и
др.) да се пише на македонски диалект с българска азбука. И някой съвременни северномакедонски
историци-сърбомани и литератори, наричат това създаване на македонски език!
Сърбия се опитва между двете световни войни да колонизара части от сегашна
Северна Македония чрез по-значително оземляване във Вардарска Македноия на сръбски
заселници и преселване на македонски българи във Войводина. Решителни за
обезбългаряването на Вардарска Македония и превръщането на българите в
„македонци“ стават края на лятото и есента на 1944 и началото на 1945 г.,
когато България е победена страна като верен съюзник на фашистко-нацистка
Германия и при почти паническото изтегляне на българските войски от Вардарска
Македония.
През август 1944 г. в манастира Прохор
Пчински група българи от Вардарска Македония, под диктовката на дейци на
Югославската комунистическа партия, както и в присъствието на представител на
Главния щаб на Сърбия (Живоин Николич), представителят на Тито (Светозар
Вукманович-Темпо) във Вардарска Македония и представители на американската и
британската военни мисии, вземат решенията за създаване на Република Македония
в състава на Югославия, за създаването на македонски език, азбука и граматика и
т.н. . Събранието е манипулирано. То не е избрано от населението на Вардарска
Македония, а от представители само на въоръжената югославска просръбска
антифашистка съпротива. Активна роля в неговата работа имат просръбските
политически и партизански дейци като Светозар Вукманович-Темпо, Киро Глигоров и
др.
В
края на 1944 г., на второто заседание на АСНОМ водеща роля имат просръбските
дейци, насърчавани от Едвард Кардел – председателят на Националния комитет за
освобождение на Югославия, Димитър Влахов –инициатор на решението на Коминтерна
за Македония, Светлозар-Вукманович-Темпо и Лазар Колишевски. Последният е с
баща българин, но като сирак е отрасъл, учи и работи в Сърбия, в Крагуевац.
Сменя няколко пъти истинското си българско име Лазар Пантев Колишев със сръбско
звучащото Лазар Пандевич Колишевич и „македонски“ звучащото – Лазар Колишевски.
Под това име е министър-председател на Република Македония и висш югославски
функционер в Белград. Съден е и е осъден на смърт от българските власти в
Македония. Подава молби до българския военен министър Тедоси Даскалов и до цар
Борис III за помилване. В молбите той пише, че е израстнал в
българско семейство и има българско самосъзнание. Смъртната му присъда е
заменена с доживотен затвор и до 7 септември 1944 г. е в Плевенския затвор.
Връща се в Македония и вече е „македонец“, вече не е българин. Участва активно
във второто заседание на АСНОМ и е избран на ръководни длъжности.
Силно просръбски действа и Димитар Влахов (по македонски, но по
рождение Димитър; 1878-1953). Той се
отрича от българския си произход и се самоопределя като македонски
революционер, политически деец и държавник и т.н. Работи в Турция (дори депутат
в Меджлиса), в България (на редица
държавни длъжности), Съветския съюз, Република Македония и Югославия. През 1924
г. като близък на Т. Александров (ВМРО) по повод решаването на „Македонския
въпрос“ посещава Съветския съюз. Участва във формирането на ВМРО (о) през 1925
г.. Представител е за Македония в изданието на Балканската комунистическа
федерация. Привлича поляците Максимилиан Хорвиц и Бохумил Шмерал за съавтори на
известната резолюция за македонска нация, приета от Балканския секретариат на
Коминтерна, доста време преди Георги Димитров да бъде избран за Генерален
секретар на Коминтерна. По същество Влахов е главният съставител на тази
резолюция, прокламираща македонизма.
Става близък на Тито. На второто заседание на АВНОЮ (Антифашистко
събрание за народно освобождение) в Яйце ноември 1943 г. е избран за негов
заместник. Участва в дейността за реализирането на решението на АВНОЮ за
създаването на бъдеща Югославия като федеративна република и с участието в нея
на Македония. Делегат на АСНОМ, съветник на югославската делегация на Парижката
мирна конференция, умира в Белград.
За македонизирането на българите от
Вардарска Македония много значим „принос“ има известният и много тачен от
съвременните вардарски македонисти акад. Блаже Конески - най-титулованият
създател на „македонската граматика“. Той е един от групата млади просветни дейци-сърбомани.
Определен е в македонската енциклопедия като „ наjистакнатата
фигура на македонистиката во периодот от ослободуването на Македониjа“. Младият Конески е учил в училището за военни
майстори в Крагуевац (Сърбия), в Белград
и известно време в София. Той е известен с три различни имена: Благой Коневич (в Сърбия); Благой Конев (в България)
и Блаже Конески (в Скопие). Известна е неговата мисъл: „Српската азбука е наjсовершена во светот“. И той реализира поръката на
Джилас за въвеждането в „македонската“
азбука на сръбски букви, както и в словника множество сръбски думи.
Албанският
„македонизъм“, „Велика Албания“
и
съдбата на Северна Македония
Развитието на идеята и реализацията на
политиката за „Велика Албания“ неотдавна бе анализирана от Анна Филимонова (www.regnum.ru/12.11.2020) през призмата на интересите
на Русия и Сърбия. Но процесът на „великоалбанизиране“ засяга пряко Северна
Македония, но и всички съседни на Албания страни, макар и в по-малка степен. Водещ
е струмежът за реализация на концепцията за т.нар „Велика Албания“, включваща
земите освен на днешна Албания и на Косово, Западна Македония, части от Черна
гора, части от Южна Сърбия и по възможност от Северозападна Гърция. Това е възраждане
на някогашната основна идея на фашистката организация в Албания „Бали-Комбетар“
по време на италианската окупация (1941-1943 г.).
Като главни фактори за реализицията на
тази уж локална политическа и типично националистическа цел за „Велика Албания“
са: 1/. Етническата, религиозната и езиковата общност на населението в тези
земи; 2/. Високата раждаемост сред албанското насление и неговото разселване в
съседните земи и изгонване от там на досега живялото в тези райони население,
предимно славянско, т.е. цялостна промяна на етническата структура. Третата цел
е в скрита форма – създаване на мощна ислямска държава, която да членува в ЕС, а
чрез нея да се променя езиковата и особено религиозна структура и
междуетнически отношения в ЕС. Създаването на Велика Албания ще създаде нова
предпоставка за засилване на ислямизма в ЕС, а в редица случаи на свързания с
него ислямски фундаментализъм. Всичко това може да доведе до отслабване на
вътрешноинтеграционните процеси на ЕС, което е в пряк интерес на САЩ, на които
не им е удобен силен ЕС, силен конкурент на международното поле.
В съвременни условия идеята за „Велика
Албания“ е развита в редица държавни документи, но и в „Платформата за решаване
на албанския национален въпрос“ на Албанската академия на науките (1998 г.) и
„Меморандум“ на косовските интелектуалци (1996 г.). В тях прозира
главната идея – свързването (включването) на всички територии, на които
мнозинството от населението са албанци в едно общо държавно обединение.
В Северна Македония в последните десетилетия
се наблюдава непрекъснато нарастване на броя на албанското население и особено
на неговият относителен дял в етническата и релгиозната структура. По данните за
броя на населението в тази страна (https://countrymeters.info/bg/North_Macedonia) през 1951 г. то
е 1 272 429 души, а на 1
януари 2020 г. е 2 093 184 души при среден темп на нарастване от 0.16% през последните
десет години. Този ръст се дължи най-вече на по-голямата раждаемост сред
албанското население. През 2020 г. ражданията са с около 4000 повече от
умиранията.
Значителен дял сред населението на Северна
Македония имат албанците. Но в Северна Македония има и други малцинства с ислямско
вероизповедание. От цялото население в края на 2020 г. 823 855 души са мюсюлмани
или 39.9%. Привържениците и последователите на исляма при тези темпове на
нарастване след десетина години ще се изравнят с християните. В Северна Македония
върви усилен процес на промяна на религиозния състав на населението и от
православна християнска държава тя ще се превъране в ислямска и албанска. Това
е главната демографска опасност за Северна Македония. Но тя не се вижда и
оценява правилно от местните политически дейци. Опасността е не само
демографско-религиозна, но и политическа и геоикономическа. А за съжаление,
поради протурската политика на ГЕРБ, Борисов и ДПС за ислямизацията на Северна
Македония в България почти не се споменава. Тази ислямизация е безразлична за
част от ръководителите на големите западноевропейски страни и най-вече
Германия. Ислямизираното македонско население може да стане източник на
допълнителна работна ръка за недостигащите трудови ресурси за германската
икономика.
В Северна Македония протича ускорен процес
на албанизация на страната. В северозападните части на Северна Македония албанският
етнически елемент достига до около 90%, а в някои селища и 100%. Албанският
език стана официален държавен език. Открит е частен албански университет в
Тетово (1994 г.). През 1997 г. със закон е легализирано обучението на албански
език. През 2000 г. ръководители на албанска партия в Северна Македония си
постават за цел създаването на „шиптарско-македонска федерация“. Следва
създаване (по подбие на Косово) и въоръжена албанска Освободителна национална
армия (ОНА). Тя, според албанските
лидери в Северна Македония, е за въоръжена борба за освобождаване от
славянското население на техните територии. Вследствие на сблъсъците има убити
македонски полицаи и е разселено около 70 000 души македонско население.
През 2008 г. в Северна Македония е приет Закон за езика, според който материалите
на Народното им събрание трябва да се превеждат на албански език, държавната
кореспонденция в страната да бъде двуезична (македонски и албански език), а при
арест на албанци полицията е длъжна да използва албански език.
Последва масова албанизация в
северозападните райони на Северна Македония чрез смяна на работещите в местните
административни структури македонци с албанци, смяна на имената на природни
обекти, на улици, изкупуване на къщите на местните неалбански жители от албанци
и т.н. Комуникацията с гражданите в тези райони вече се провежда само на
албански език. Сайтовете на местните общински структури, предназначени за
ползване от гражданите са само на албански език. Започва засилване на влиянието
на албанските партии в политическия живот на Северна Македония, дори участието
им пряко във властта чрез различни коалиции, заемане на висши държавни
дължности, включително в Народдното им събрание, министър на външните работи на
Северна Македония и т.н.. Разширяването и засилването на албанизация в Северна
Македония по същество е пряка заплаха за съществуването на държавата през
следващите десетилетия. По същество това е главният политико-обществен проблем
на Северна Македония, а не влизането ѝ в ЕС и историческите спорове в близкото
минало с Гърция, а сега с България.
Геоикономически
аспекти на приемането на
Северна
Македония в ЕС
Важен проблем за приема в ЕС е
социално-икономическият. В Република Северна Македония бедността е много
голяма, дори по-голяма и по-значима от тази в България, Гърция и Сърбия. Илюзия
е, че приемането в ЕС ще доведе значими инвестиции от Западна Европа и
модернизиране на тяхната икономика. При ниското равнище на доходите ще се формира
по-значима изселническа вълна на млади и по-образовани хора към Западна Европа, предимно към Германия.
Това ще доведе индиректно към влошаване на възможностите за развитие на
социални дейности в Северна Македония.
Икономичиската интеграция в ЕС формално ще
бъде ускорена, но реално ще има множество трудности поради географската
отдалеченост от ядрото на икономиката на ЕС (Германия, Франция, Нидерландия,
Белгия), отдалечено и от полупериферията (Австрия, Унгария, Чехия, Словакия,
Полша, Дания, Швеция). Македония, подобно на България, Румъния, Литва и др.) ще
остане в периферията на икономическото развитие в Европа. Това може да бъде
компенсирано частично чрез по-интензивни връзки с досегашните членове на ЕС от
периферията и най-вече със съседните страни – Гърция и България. Сега със съседите
си Северна Македония има най-значими икономически и транспротни връзки със
Сръбия поради миналата обвързаност на икономиките в рамките на бивша Югославия.
Най-слаби са инфраструктурните връзки
(предпоставка за икономическо сътрудничестово) на Северна Македония с България.
Разчита се предимно на автомобилния път София-Кюстендил-Скопие и няколко
незначителни пътя през другите гранични пунктове. Тенденциозно, антибългарски, първоначално
от сръбска, а по-късно от югославска, а в най-новото врме и от северномакедонска
страна, вече цял век не се строи железопътната линия от Скопие до Гюешево. Сега
с влак за отиде българин до Скопие трябва да мине през Ниш в Сърбия. От
българска страна следва да се използва като искане за интензифиране на
трансграничните връзки: газопреносни, автомобилни, железопътни, електропроводни.
На първо място да се постави изграждането на железопътната връзка Скопие-София
на македонска територия и модернизиране на българския участък от София до
Гюешево. На второ място трябва да бъде изграждането на автомагистралата по
трасето на европейски транспортен коридор № 8 и най-вече участъка Скопие-Кюстендил-Дупница-Самоков-Ихтиман
и свързавено на тази автомагистрала с магистралите „Струма“ и „Тракия“ в
България, с улеснен трафик от Скопие до Черно
море – Бургас/Варна. За ускоряване на реализацията на инфраструктурните връзки между
Северна-Македония и България следва българската страна да иска допълнително
финансиране (и за България и за Македония) на тези проекти от ЕС и най-вече за европейски
транспортен коридор № 8.
Отношенията
между България и Северна Македония.
През последните над 70 години има
прекъсване на духовно-културните връзки и отношения между Северна Македония и
България, първоначално под прякото влияние на сърбизма на жители от Северна
Македония, а по-късно и от формирания
антибългарски македонизъм. За какво приемане в ЕС може да се говори, когато в
Република Северна Македония е забранена продажбата на български книги, вестници
и списания, няма канали на български телевизии, а в същото време има масово
такива на Албания, Сърбия и Гърция. В Северна Македония е установена своеобразна
антибългарска цензура. В Македонската телевизия, в македонските
радиостанции, вестници и списания има масово публикуване и излъчване на
българофобски материали, но няма такива с обратно (българофилско) съдържание. В Северна Македония е формирана
обществено тиражирана от политици, власти, учени, журналисти омраза към
България, към българското. Това е нова неевроейска обществена среда. Целенасочено
към България не се допуска и македонска научна литература, вестници и списания.
Дори в Националана ни библиотека „Кирил и Методий“ я няма Македонската
енциклопедия. Тази негативна обществена и духовна среда се формира централно от
властващи политици и се налага на масовото съзнание. Огромната маса от
гражданите в Северна Македония не са хора злобари. Но отделни хора, предимно
малдежи, израстнали в тази озлобена сръбско-македонистка среда вече преминават
към агресия срущу гражданите на Северна Македония с българско национално
самосъзнание.
Във формално приличните връзки и отношения
между двете православни църкви има множество нерешени проблеми и спорове. Без
тяхното внимателно и търпеливо разрешаване не може да се постигне духовно
единство между вярващите от двете страна.
В Българската политика към македонските
българи, а и към днешните „македонци“ е непоследователна. Особено вредна и
непоследователна е политиката на ВМРО, лутаща се между присъединяване на
Македния към България, автономия на Македония и самостоятелна Македония – нито
на гърци, нито на сърби, нито на българи. Основният продължител на делото на
Новакович за създаването на македонизма, на т.нар. „македонско прашане“ е
активният деец на ВМРО Димитър Влахов. Напълно неприемлива е фашистката дейност
в Македония на ВМРО на Ванче Михайлов, който дори в края на август и началото
на септември 1944 г. е за създаването на Македония като протекторат на Третия
Райх.
Следването на изготвеното от Влахов
решение на Коминтерна е друга същностна грешка в българо-северомакедонските
отношения. Тази грешка не доведе до дълбоки същностни проблеми за България. В
българското политическо пространство непрекъснато се пише със злоба за
решението на Балканската секция на Коминтерна за македонската нация, но
услужливо за сърбите и ноовъзникналите „македноци“ се подминава факта, че Коминтерна
не съществува след 1943 г., а македонска азбика, граматика и въобще македонски език
се създават в края на 1944 и началото на 1945 г. Интерес от самостоятелна
македонска нация имат само Сърбия (сърцевината на Югославия) и отделни
властогонци от Вардарска Македония. Упрекват Георги Димитров (географски
македонец) за македонизирането, но премълчават великосръбската политика,
прокарвана под егидата на Тито.
След разпада на идеята за Балканска
федерация или конфедерация между Югославия и България, между двете страни се установиха
не дружески, а напрегнати дипломатични хладни отношения. А сегашната Северна
Македония бе със статут на автономна република в Югославия. След разпадането на
Югославия българските политици не оцениха добре създадената във Вардарска Македония
нова обстановка, в това, че там за 50 години държавнно-политически наложен
просърбски македонизъм са израстнали нови поколения, голяма част от които не знаят
или не осъзнават своето българско минало. Политиците ни продължаваха да гледат
на Северна Македония като на братска страна, на която трябва да се помага. Дори
им подарихме голяма част от танковете, които притежавахме. Засилиха се туристическите пътувания предимно
на български граждани до Северна Македония, даване на българско гражданство на
жители на Македония и т.н. Но продължи обучението по антибългарска история в
учебните заведения в Република Македония, продължиха антибългарските писания в
северномакедонската преса.
Главното обаче бе пропуснато още 1991 г.,
след разпада на Югославия – прекратяване на антибългаризма в Северна Македония,
установяване на активен икономически, научен, културен и образователен обмен и
т.н. Целево бе пропусната от Борисов и Каракачанов възможността нашите претенции
към Северна Македония да бъдат поставени преди приемането ѝ в НАТО. Пропусната бе
и възможността България да протестира срещу въвеждането на името Северна
Македония. Такова понятие в историко-географската област Македония никога не е
имало. Дали географското, а и полотическо понятие „Северна Македония“ не
включва и Пиринска Македония? За гърците има две Македонии – Южна (Егейска) и
Северна. Българското правителство си
траеше за да угоди на американците и гърците. Направено бе от ГЕРБ и
патриотарите нещо недопустимо – подписване на договор за дружба и приятелство с
Република Македония, в който не бяха защитени българските национални интереси.
И нещо повече – признаване на македонски език, чрез подписване на договора на
два езика – български и македонски. И сега Каракачанов като просяк се моли за
анекс към договора!
В сегашната позиция на България за отказ
от подкрепа на започване на процедурата за приемане на Северна Македония в ЕС
се поставя акцент предимно на кражбата на българска история и за прекратяване
на македонистката злоба срещу българите. Пропускат се социално-икономическите
аспекти на връзките между двете страни, предимно ускореното изграждане на
Европейски транспортен коридор № 8, както и духовно-културните връзки между
двете страни.
Без нормализиране на всички тези аспекти
на отношенията, България трябва да заеме твързда позиция, да не отстъпва,
независимо от американския и германския натиск. И това, което българската
дипломация следва да обясни на другите страни от ЕС е какви са опасностите от
разгаряне вътре в ЕС на един вътрешен македоно-албански конфликт поради
албанизацията на Северна Македония, а не само антибългаризма в Северна
Македония.
Само подписването на анекс към договора е
крайно недостатъчно. В историята има милиони случай на договори и на анекси към
тях и на тяхното неспазване. Трябва да се видят реалните промени във политиката
на Северна Македония, а не само заканите и обещанията как ще се променят
северомакедонските управници и чак след това да се приема Северна Македония в
ЕС.
12.01.2021 г.
Анко Иванов – д-р по философия
Няма коментари:
Публикуване на коментар