Промените в света, социализмът и новата програма на БСП

 

През есента на 2020 г. се проведе 50 конгрес на БСП, който взе решение да се изготви нова Програма, която да бъде приета на следващо заседание на Конгреса на БСП. Подготовката на Програмата е предвидено да стане чрез широка обществена дискусия. Инициатори на провеждането на такава дискусия станаха сп. „Ново време“ със статията на главния редактор Георги Пирински в кн. 11/12 от 2020 г. и статията на проф. Янаки Стоилов във в-к „Дума“ в началото на януари 2021 г. В двете статии се поставиха актуални въпроси, които могат и би трябвало да бъдат в центъра на дискусията.  В зададените 10 въпроса от сп. „Ново време“ личен отговор давам на три от тях.

*          *          *

БСП е политическа партия и като такава действа в определена политическа и социално-икономическа обстановка не само в страната, а и в света и Европа. Това е продиктувано от процеса на глобализация, в който пряко е вплетена България. Програмата следва да се основава на социалистическите идеи и ценности в съвременната политическа ситуация, а при  разработката ѝ да се използва адекватната ѝ методология.    

Какви са новите реалности на съвременния свят – отношенията човек-човек, индивид-общество, човек-природа, материално-виртуално, аналогово-дигитално?

За съвременния свят, за Европа и дори за България е характерно  използването на нови средства за производство, нови технологии, които са коренно различни от тези при развитието на капитализма от XIX до края на XX век. Светът се намира в преход към мащабно използване на новите достижения на науката и техниката, на въвеждането на съвършено нови технологии и изкуствен интелект в производството, обслужването и бита на хората. Автоматизираните и роботизирани системи на производство в индустрията рязко променят функциите и характера на труда на работника. Преминава се към използване на нови материали, автоматизиране и дигитализирано управление на  производството. Това води до значимо изместване на класическият фабричен работник от автоматизирани системи и дигитализация. Все повече нараства използването на нови биотехнологии и генно инженерство. 

Световната икономика и светът са изправени пред няколко сравнително нови предизвикателства. Първото е намаляването на естествените природни ресурси, за повечето от които няма реални синтетични заместители, особено рудните минерални суровини и дървесината в материалното производство. Значим е недостигът на обработваеми земи за производството на храни за нарастващото по брой население в света и суровини за промишлеността. Започва да има огромен недостиг на пресни чисти води за потребление от хората, за земеделието и промишлеността. Продължава изсичането на горите в цели райони от света, което води до намаляване на растителните и животински ресурси, но и до влошаване на биоравновесието в природата, промени в климата, в естественото прочистване на въздуха и намаляване дебита на пресните води.

Второто предизвикателство е замърсяването на природната среда (въздух, вода, почва) чрез промишлените и битови отходи и климатичните промени.  Това значимо влошава природната среда и жизнените условия за живот на хората.

Третото предизвикателство са промените в характера на труда. Промените,  новото равнище на науката и технологиите променят из основи труда. Макар и сериозно променен, трудът на наемните работници си остава основа на стопанството. Трите основни стълба на икономиката, както е добре известно, са: труд, капитал и земя (природни ресурси). Трудът е първоисточникът и основата на развитието на човешкото общество. Без труда капиталът е мъртъв, непроизводителен. Природните ресурси се превръщат в ново богатство за обществото посредством труда и технологиите.  Промененият характер и производителност на труда променят и самият негов носител – работническата класа, наетите лица, специалистите (инженери, техници, агрономи и т.н.). В новите условия фабричният работник не е пролетарият от XIX век и XX век, който използва ръчен труд и машини. В края на XX и началото на XXI век той започва да използва електронни системи за производство, контрол и управление на автоматизиран и роботизиран производствения процес. Постепенно селянинът използващ предимно физически труд и коня се превръща в селскостопански работник, използващ вече не коня, а конските сили на машините, а през XXI век и нови електронни системи и биотехнологии. Новите технологии превръщат и занаятчията в работник. Служащите са също наемни работници, извършващи предимно умствен труд, но в съвременните условия такъв труд и дигитални умения и способности се използват и от другите наети лица.  

Съвременните информационно-комуникационни системи, процесът на дигитализация обединяват работници, селяни, служащи и интелигенция в една голяма доминираща в обществото група от хора,  в обществената група, определена в демографията като наети лица. Това са хората, които не използват в трудовата си дейност лична собственост, а предлагат и продават труда си и трудовите си умения и способности на работодател срещу заплащане. При тях трудът е своеобразна стока, предмет на търсене, предлагане и купуване.  Общото между хората на труда е мястото им в производствения процес като наети лица, които за своя труд получават възнаграждение, което е по-ниско от справедливото разпределение на новосъздаденото богатство (БВП, печалба), т.е. те са поставени в неравностойно социално-икономическо положение, а по старата терминология – са експлоатирани. Развитието през последните тридесет години на глобалното неолиберално общество ясно доказа привилегированото положение на бизнеса спрямо наетите работници, водещо до огромно и нарастващо социално-икономическо неравенство.

Четвъртото предизвикателство е промяната в обществените отношения. Масовото внедряване на ИКТ в живота на съвременните хора ги променя в няколко аспекта. Първото е масовото моделиране на поведението на хората, доминиращо насаждане на определени стереотипи на мислене, на предпочитания и развлечения, силно отдалечени от разрешаването на социалните проблеми. И още нещо – информационното следене на хората, ограничаване на тяхната лична свобода, на тяхното лично жизнено пространство, на ограничаване и електронно-комуникативна цензура на тяхно лично мнение и обществено значимо изявление.

Масовото внедряване на ИКТ в съвременното общество е дълбоката промяна на отношенията между хората. Мобилните телефонни и интернет връзки скъсиха пространството и времето за непряко общуване човек-човек. Формираха се нови обществени отношения на т.нар. интернет групи от хора с различен обществен статус, както и явлението интернет-последователи на определени лица. Силно се разрасна групирането на принципа приятелство и симпатия. В интернет системите е заложено предимството на развлекателните елементи и най-вече на криминалното, жълтото и спортно направление. Това отклонява вниманието на масата хора на труда от същностните, най-важните социални проблеми и потребности от промени в политиката. Всичко това намали силата и влиянието на масовите политически и синдикални прояви и действия, но създаде условия и за спонтанното им възникване и организиране.      

Масовото влияние на интернет-системите дава възможност за използване на богата научна информация и разпространяване на знания. Това силно разширява възможностите за т.нар. дигитално обучение в средните и висшите училища, за дигитално хоум офис изпълнение на трудовите задължения, за по-бързото информиране за научни и технологични постижения, за самообразование и саморазвитие на личността.

Развитието и внедряването на ИКТ води до възможността за все по-обхватно използване на  дигитализацията във всички сфери на обществото. Светът в научно, технологично, производствено и битово отношение навлиза в нова дигитална реалност.

            Тези същностни промени в технологиите и настъпващият процес на роботизация и дигитализация не отменят кардинално мястото на наемният труд и на наемният работник в сферата на материалното производство и услугите, на отношенията спрямо собствеността. Има дихотомия: наемен работник – собственик на фирма (работодател). Тези отношения, в условията на масова безработица, поставят наемният работник в крайно неблагоприятно положение при разпределението на произведеното ново богатство. И това е в основата на нарастването на неравенството между работник-работодател, на икономическото неравенство в света и в България.  И тук следва да се припомни, че социализмът се основава на икономическото равенство, а капитализмът (либералната демокрация, пазарната икономика) – на икономическото неравенство.   

            В съвременният свят има нови политически реалности, функционират различни обществени системи. Най-разпространената и с най-силно влияние политическа система е на неолибералния глобален капитализъм, основан на интересите на капитала и на егоистичния личностен  интерес. Това е система, в която „богатите хора … искат всичко за себе си“ (Д. Тръмп, интервю март 1990). Това е политическа система на почти пълното господство на транснационалния (ТНК), предимно финансов и цифрово-информационен капитал. Това е система, основана на идеологията на либерализма – доминиране на личностните егоистични интереси под маската на свобода, демокрация и предприемчивост, силно доминиране на пазарните отношения и на частната собственост, всеобхватно развитие на спекулата във финансите и в търговията на стоки и услуги. В условията на неолиберализма корпоративно-олигархическият капитал формира своя, заемаща възловите места, част в държавния апарат (дълбоката държава, задкулисието), особeно силно проявявана в съвременните български условия.

Същностен белег на неолибералния капитализъм е и унификацията на всичко в обществото (без цените на стоките и услугите), дори премахване (и забрана за споменаване) на расовите белези, половите белези,  семейството и брака, налагането на нова джендърски тип култура. Това е и система, ерозираща съществуването и функционирането на  националната държава, националните интереси, на самобитната национална култура и дори език, система на подчинено функциониране на държави с ограничен национален суверенитет, каквито са държавите в Европейския съюз. Принизяването на националната държава върви и по втора линия – глокализацията (предаване на функции на държавата от национални на местни структури), която още не се е развила в България, но има предпоставки за нея с налагането на т.нар. „райони за планиране“. Неолибералната система е доминираща в България. Тя има своята особеност – доминиращо влияние на олигархическото задкулисие, превърнало държавата в инструмент за експлоатиране на хората чрез мизерни трудови възнаграждения и мафиотско разпределение на произведеното ново национално богатство. Това е съпроводено с масова емиграция на млади хора и обезбългаряване на България.

На основата на либерализма в света и в Европа има развити и политическите системи на: 1/. Консерватизъм, основаващ се на интересите на националния капитал, на два вида егоизъм (личностен и национален) и съхраняване на традиционните ценности като семейство, брак, религия, местна култура и др.; 2/. Фашизъм, основаващ се на  изключителното предимство на ултранационалните  интереси, ксенофобията, терора и насилието и че личността няма значение, значение има расата, народностната общност (нацията); 3/. Ислямски фундаментализъм, основаващ се на примат на религията (исляма) в развитието на обществото и управлението на държавата.

Противоположна на либерализма политическа идеология и практика е социалистическата. Тя се основава на провеждане на политика, отстояваща интересите на хората на труда, на солидарността между хората, на колективизма, на справедливостта, на икономическото равенство, на държавна собственост на средствата за производство и планово стопанство, на равенство в политическите и социалните права. След разпадането на Съветския съюз и промяната в източноевропейските страни, този тип политическа система съществува в няколко държави – Китай, Виетнам, Лаос, КНДР и Куба. Правят се опити в няколко южноамерикански държави да се създаде някакъв нов вид социалистическа политическа система. Разновидност на социалистическата система е смесената икономика (съчетание на планова и пазарна икономика) при политическа власт на лява (комунистическа или социалистическа) партия, най-характерни за Китай и Виетнам. Това съчетание на планова и пазарна икономика осигурява бързо икономическо развитие и най-важното – значително повишаване на жизненото равнище на стотици милиони хора. 

Между тези основни политически идеологии и системи има различни съчетания и модификации, формиране на нови политически движения и партии. В Европа има господстващо положение на глобалния неолиберализъм (капитализъм), но и има редица прояви на леви социалистически, социалдемократически, както и на социаллиберални, консервативни, неофашистки, ислямско-фундаменталистки и екологични идеи. Колкото и европейските политици да не признават това – в Европа, включително и в България,  има борба на политически идеи, присъщи на различни политически системи.

През последните десетилетия в Европа се засилва консерватизма. Има и редица прояви на възвръщане в нови условия на някои фашистки идеи и профашистки движения. Съвременният неофашизъм, за разлика от класическия, възниква и се развива в неолиберална политическа среда. През 1975 г. Роналд Рейгън заявява в интервю: „Ако фашизмът някога се появи в Америка, това ще бъде в името на либерализма.“ Последните събития в САЩ позволиха на някои политически наблюдатели да развиват тезата за настъпването на т.нар. „цифров фашизъм“. Все по-засилено в Европа и САЩ става влиянието на ислямския фундаментализъм.

Доминиращият в света неолиберализъм, включително и в България, се бори упорито, особено настървено срещу социалистическите и социалдемократическите идеи и партии, прави всичко възможно за тяхното недопускане на власт чрез: пряко и непряко подкупване, политически натиск, нежни, цветни и др. революции  и т.н.  Адаптирайки се към тази обстановка редица социалдемократически партии отстъпиха от идейните си позиции и застанаха на позициите на социаллиберализма (няма ляво, няма дясно) на лорд Гидънс, Тони Блеър, Шрьодер и др. уж леви политици.

Най-общо казано съвременният свят от неолиберално-глобалистичен еднополярен започва да преминава към многополярен световен ред, към икономическо, политическо и културно-цивилизационно противоборство между различните центрове на политиката. Общочовешката цивилизация става многоцентрична. Властовите функции се очаква да се променят в посока на укрепване на наднационалната финансово-информационна власт, ограничаване свободата на личностите и техните права, налагане на бюрократично-медиен режим на управление – бюрократичен по подобие на Брюкселската администрация и медиен от типа на информационно-комуникационните системи на САЩ.   

            Програмата на БСП трябва да отчита неолибералното направление на развитие на Европа, с наличието в нея и на неоконсерватизъм, формиращ се неофашизъм, на засилено присъствие сред емигрантите в Западна Европа на ислямски  фундаментализъм. При такива политически условия, БСП трябва на основата на социалистическите ценности, на тяхното съвременно приложение и отстояване и да очертае перспективите за развитие пред България и мястото на социалистическите партия в тях.

            Какво представлява марксисткият мироглед – „наивен исторически

            материализъм“ или обективно обоснован подход“?

Колкото и в последните три десетилетия в света марксизмът да е неолиберално обругаван и премълчаван, той си остава наука, която не само обяснява същността на капиталистическото общество, но и разкрива пътищата за изменението на капитализма и неговото заместване с нов тип общество. Марксизмът си остава научна методология за анализ, оценка и прогноза за развитието на  обществото. Той възниква в епохата на развитие и утвърждаване на капитализма през XIX век на основата на анализ на западноевропейския капитализъм. Добре известно е, че  марксизмът е система от възгледи и учения. Актуални и за съвременността са философският материализъм, законите на марксистката диалектика, учението за стойността, учението за класовата борба и др.. Марксизмът в началото на XXI век продължава да е актуално политическо учение и методология за изучаване на състоянието и развитието на обществото.

В последните десетилетия на XX и в началото на XXI век левите европейски партии по същество се отказаха от марксовото учение за класовата борба, за защита с предимство на интересите на хората на наемния труд. Те дори избягват използването на понятието „класа“ за наетите работници, а го ползват само за истеблишмънта (политическата класа) и за т.нар. средна класа. В същото време финансовите акули и ТНК компании не се свенят да признават, че в света има класова борба. Показателно е казаното от мултимилиардера Уорън Бъфет: „Има класова борба, наистина, но моята класа, класата на богатите, води тази война и ние побеждаваме“. Прикриването на наличието на класови интереси и класова борба не снема от дневния ред на обществата политическите противостояния и дори конфликти, напротив в последните десетилетия те се засилват. Западноевропейската социалдемокрация се отказа дори от самото понятие „класа“. Стана актуално „класовото сътрудничество“, а то е форма на подкрепа на интересите на бизнеса. Източноевропейските нови леви партии, както и БСП, по същество копираха западноевропейската социалдемокрация.

Главното в класовата борба в съвременни условия е преодоляването на огромното неравенство. Сега предимно то само се регистрира от икономистите и официализира от левите партии в Европа и в България. Това не променя ситуацията. Огромното неравенство все повече се увеличава и разделя хората.

Интересите на хората на наемния труд сега имат няколко измерения: реално повишаване на доходите; преодоляване на бедността и на неравенството; борба за защитата на природата и най-вече на жизнената среда на обитаване, особено в градски условия – чист въздух, чиста вода, безшумен и не замърсяващ транспорт; здравеопазване и здравословен начин на живот и т.н.. Тези класови интереси следва да са ядрото на политиката на левите партии и БСП. Класовото разделение в съвременните общества най-силно личи в равнището на потребление и в условията за живот в селищните местообитания. Неравенството ярко личи при сравняване на условията за живот между градските гета (фавели и т.н.) и кварталите и предградията за богатите. В съвременното общество всеки човек има право на достоен и на високо равнище живот, не само богатите. Това трябва да бъде и водещото при изготвянето на новата Програма на БСП.

            В ПЕС, в западноевропейските социалдемократически партии и в БСП има неразбиране на това коя е тяхната социална база, чии интереси те изразяват, защитават и на власт реализират. Колаборацията на левите с десните неолиберално-глобалистки, либерално-консервативни и центристки партии доведе до решителен спад на влиянието на тези партии, предимно поради участието им в провеждането на десни политики. Това стана и в България. Сега е необходима съпротива, в рамките на закона, на агресията на бизнеса спрямо наетите лица, разглежданото им само като ресурс за увеличаване на печалбата и богатството, съпротива срещу отказът на бизнеса да се повишават пропорционално техните доходи и равнище на живот и увеличаването на работното време на наетите работници и служители. В същото време в света има тенденция на намаляване на работното време и въвеждане на гарантиран базов доход.

Отстояването на интересите на хората на наемния труд (класата на труда) се затруднява в съвременни условия от налагането на масите на определени политически внушения и поведения, политическа демагогия с понятията „демокрация“ и „свобода“. Безработният не е свободен да избира, той зависи от бизнесмените-работодатели. И т.нар. свободно договаряне е по същество икономическа принуда от бизнеса към хората на труда.

Сега в света, а и в България, доминира промиването на мозъците на хората чрез ИКТ и особено телевизията и интернет системите в духа на господстващата неолиберална идеология. Те се използват и за формирането и идването на власт на неолиберални партии, дори прикрити под името демократични или национално отговорни. Пример за това е масовото целенасочено използване на интернет  във Франция, което доведе Макрон до победа в президентските избори. За политическото влияние на тези системи е показателно публично изразеното мнение на Дейвид Рокфелер: „В Двадесет и първият век не е нужно да бъдат убивани стотици граждани, за да се получи желаната власт над масите, достатъчно е да се купят телеканалите и с тяхна помощ да се възпитат бъдещите управляеми роби“. И да добавим, че „тази желана власт над масите“ има политически характер чрез налагането в явна или в скрита форма на образи и представи. Но тя има и пряк икономически характер чрез налагането на потребителството като масово поведение, чрез фаворитизирането на определени фирми, стоки и услуги, особено тези на ТНК. С все по-нарастващо влияние са интернет-системите  и социалните мрежи. След събитията в САЩ през 2020 г. по повод президентските избори, вече някои специалисти и политолози  заговориха за цифров тоталитаризъм, либерално-цифров фашизъм и дори за цифров концлагер, т.е. човек е подвластен на цифровите системи. А цифровите системи са във владението на крупния транснационален бизнес, съчетан с политическия истеблишмънт на САЩ.

            Оттласкването от марксизма доведе левите партии и движения в Европейския съюз от отказ от представителството на хората на наемния труд, макар, че някои от тях се наричат работнически (Великобритания, Нидерландия и др.). Нещо повече, този въпрос целенасочено се избягва в политическата лексика на множество леви партии, включително и БСП. Избягването на въпроса за социалната база на левите партии става чрез формулировката им и определянето им (както при БСП) като „Лява народна партия“ (Програма на БСП; Устав на БСП). Използването на епитета „народна“ е характерно за редица западноевропейски десни партии. То е демагогско-популистко определение. С това те искат да прикрият капиталистическата (либерално-демократичната) същност на провежданата от тях политика, политика в защита най-вече на бизнеса.

Самото понятие „партия“ (от фр. „parte“) означава част, част от обществото, голяма група от хора с общи политически интереси. Партиите изразяват, представляват и защитават интересите на част от народа. Партия на целия народ е несъотносимо към понятието „партия“. Народна партия може да се разглежда и като явен популизъм или прикрит ултранационализъм. Подценяването на интересите на хората на наемния труд от левите партии доведе до значим упадък на социалдемократическите и лейбъристките партии. Колкото и да не им се иска на ръководните дейци на ПЕС и левите партии в Европа ще им се наложи да се върнат към истинската функция на политическите партии – изразяване, отстояване и реализиране на власт на дейности, съответстващи предимно на интересите на хората на наемния труд, на „робите на труда“. В противен случай те ще продължават да губят влияние в обществото. 

Марксовото учение за класовата борба продължава да е актуално. Само че при новите социално-икономически и политически условия левите партии трябва да използват легални конституционно допустими стари традиционни форми, но и нови форми, включително информационно-комуникационните и дигитални подходи и системи за информация, пропаганда и за защитата на интересите на наемния труд. В либералното (капиталистическо) общество след Втората световна война бе възприето фашисткото разбиране за недопускане на класовата борба в обществото. За разлика от фашизма, това в следвоенните условия става не чрез пряко насилие и грубата намеса на фашистка държава, а чрез демагогски популизъм и използване на възможностите на ИКТ. Чрез тях бизнесът се представя като благодетел на работника, като създаващ работни места и доходи за работника, като дарител на средства за хуманни цели, а не като печалбар, използващ труда на наетите лица за натрупване на богатство. Това от една страна, а от друга – налице е формиране чрез СМИ и ИКТ на негативно обществено отношение към традиционните форми на класовата борба като стачки, манифестации, протести, публични митинги и шествия и т.н., които били пречили на обикновените граждани да реализират своите права.   

Според марксовата диалектика има единство и борба на противоположностите – между труд и капитал, между бедни и богати. Нарастването на богатството на богатите и обедняването на бедните (особено по време на кризи и пандемии) изострят обществените противоречия. Тяхното преодоляване не става само с „класово сътрудничество“, а и с борба и отстояване на интересите на хората на наемния труд.   Преодоляването на всяка криза в капиталистическото (либерално-демократичното, пазарното) общество е за сметка на бедните и частично на средната класа. Разрешаването на крещящото противоречие между нарастването на притежателите на капитала (бизнеса, бизнесмените) и хората на наемния труд става чрез революция или чрез масови протести и парламентарни решения. В сегашният момент на глобализация и всеобхватно масирано военно присъствие на САЩ и НАТО в ключовите точки на света няма социално-икономически и политически условия и възможности за революция на бедните. Това обаче не изключва стихийни, неорганизирани протестни движения и метежи в отделни страни и региони. Това изисква от левите партии (най-вече социалистическите и социалдемократическите), изразяващи интересите на бедните, на хората на труда да водят политическа борба за решително намаляване на общественото неравенство, за преодоляване на бедността, за повишаване на доходите и формирането на условия за достоен живот на хората на наемния труд.     

             Социалистическият проект у нас … демократичен социализъм

           или държавен социализъм?

            Понятието „социализъм“ има множество и най-различни тълкувания и определения, обособяване на десетки видове социализъм. Най-често срещаното е, че социализмът е: 1/. Обществена политическа система, отличаваща се с държавен и обществен контрол на икономиката, средствата за производство и разпределение и на базата на ценностите за равенство, справедливост и солидарност; 2/. Политическа теория, партии  и движения за  социализъм.

Програмата на БСП е целенасочена към демократичен социализъм. Това е разновидност на социализма, подчертаваща демократичността,  въвличане на хората в обществена дейност на национално и местно равнище под различна форма и противостояща на авторитаризма и диктатурата.  Среща се и понятието „Държавен социализъм“ с две трактовки: 1/. Държавен социализъм от съветски тип, т.е. държавна собственост на средствата за производство, планова система на функциониране на икономиката под ръководството на социалистическа (или комунистическа) партия; 2/.  Държавен социализъм (в капиталистическите, либерално-демократичните страни) е политика на засилена намесата на държавата (чрез регулиране) в стопанския живот с цел намаляване на неравенствата в обществото. Държавният социализъм във вторият му аспект е характерен за Швеция и няколко други европейски страни  (засилване намесата на държавата в стопанския живот) е противоположност на неолибералната позиция за ненамеса на държавата, за по-малко държава във всичко. Той е построен на основата на смесена (пазарна и планова) и със социална насоченост икономика.

            В съвременни условия в ЕС и в България е невъзможно рестартирането на съветският тип социализъм, независимо от редицата негови достойнства, най-вече в сферата на социалните и икономическите му аспекти, независимо от носталгията по него на по-възрастните поколения. Но това не значи, че в новите обществени условия не може да се използва и понятието „държавен социализъм“ в смисъла на намеса на държавата, регулиране на икономическите и социалните процеси за намаляване на неравенствата, за регулиране на бизнеса в интерес на социалната сфера и доходите на работещите.

            Новата програма на БСП може и трябва да бъде с посланието за демократичен социализъм, основан на развитието и осъществяването на демокрацията като обществен инструмент, но и на засилено регулиращо влияние на държавата върху икономиката, доходите, жизненото равнище и решително намаляване на неравенствата в българското общество. Заложената в действащата програма на БСП  максима „Пазарна икономика – да! Пазарно общество – не!“? води до заблуждаване на обикновените хора за същността на БСП, за нейното място в обществото. Понятието „Пазарна икономика“ е всеобщо признат синоним на капитализъм, на доминиране на пазара като основен регулатор в общественото развитие. От една страна искаме капитализъм (пазарна икономика), но от друга страна го отричаме чрез отказ от „пазарно общество“. Няма капиталистическо общество без пазарни отношения.

            Социализъм, включително и демократичен социализъм, без държавна собственост на средства за производство и без държавно социално-регулиране и целенасочване на икономиката е невъзможен. От тук в Програмата на БСП следва да се посочи, че партията е за увеличаване на делът на държавната собственост в българската икономика. При средно около 35-45% държавна собственост върху средствата за производство в редица бивши социалистически страни, а и в Западна Европа (Франция, Швеция и т.н.) в България делът на държавната собственост е около 8-9%. Държавната собственост в сферата на материалното производство дава като приход в държавния бюджет на около три четвърти от печалбата, а частният бизнес – само 10% от нескритата печалба. Колкото е по-голям делят на държавната собственост, толкова повече средства ще има за реализация на по-мащабна социална политика. Държавата чрез регулирането може да се намалява спекулата в цените, да се повишава делът в приходите от бизнеса в бюджета и с това да се осигуряват необходимите повече средства за по-високо равнище на социалните системи, за намаляване на неравенствата в обществото. В България основната данъчната тежест е за сметка на потреблението от огромната маса трудови хора и пенсионери.  Българският бизнес плаща от два до три пъти по-малък корпоративен данък от този в бившите социалистически страни и от тези в Западна Европа.  

            Налагането на постулатите на демократичния социализъм и формирането на истинска социална държава трябва тясно да се обвържат с развитието на образованието и науката, без които няма възможности за прилагане на най-новите съвременни технологии и дигитализацията на цялото общество.

  

         *         *          *

Своеобразието на епохата, развитието на света, политическата и икономическа ситуация в страната предопределят формирането на далечните и на близките цели, на стратегиите и тактиките в политическата дейност. Тези стратегически идеи и цели следва да се разработят и впишат в Програмата на БСП. Но само това не стига. Програмите сами не работят. На тяхна основа трябва да се строи политическата платформа и тактика на социалистическата партия, а не от личните облаги от идването и оставането на власт. За реализирането на Програмата на БСП е необходима организирана партийна сила за влияние в обществото. В преамбюла или в заключението на Програмата трябва да има кратко и ясно за всички в България определение към какво се стреми и за какво се бори БСП.

Забележка: Материалът е публикуван в  Списание „Ново време“, Бр. 1-2, януари - февруари 2021 под формата на отговори на предварително поставени въпроси от редакцията.

 

Анко Иванов – д-р по философия