Недъзите на българската здравна система

 

Недъзите на българската

здравна система

(мнение на редови пациент)

Ковид пандемията разкри недъзите на българската здравна система и най-вече на нейното управление. Особено в условията на пандемията, независимо от неимоверните усилия и всеотдайност на действащите лекари и медицински сестри. Грешното управление на здравната криза доведе до рекордно високи равнища на смъртността от Ковид-19, но и на общата смъртност. Съвкупно по двата показателя по данни от пресата България зае много „престижното“ второ място в света след Перу. 

Само по показателя смъртност от Ковид-19,  на 100 000 население (към 2 юни 2021 г.) България през 2021 г. е постоянно в челната десетка на света и заема трайно трето място в ЕС с 255.30 починали на 100 000 население, след Унгария (304.76) и Чехия (281.71). Тази висока смъртност у нас често бе обяснявана с това , че „така е в света“, така е в Европа“, „налегна ни английския по-заразен щам“ и т.н. Но истината се познава чрез сравнението. Английският вариант на Ковид-19 върлува в цяла Европа и във всички наши съседни страни.  Но заболеваемостта и смъртността в тях са твърде различни. Тези различия се дължат предимно на начина на управление на кризата.

В България от регистрирано заболяване от Ковид-19 са починали 17 745 души, близо до броя на загиналите по време на Втората световна война българи (1941-1945 г.). Сравнено със съседите ни, с изключение на Северна Македония, тя е безбожно висока. При сходно по брой население, сходен бит и култура, религия, начин на живот и т.н. огромна е разликата със Сърбия. В нашата западна съседка от Ковид-19 са починали 9 128 души, около два пъти по-малко от България и при два пъти повече заболели в Сърбия (820 028)  при 419  010 в България. Това е не само от разликата в тестирането. А в броя на регистрираните чрез него заболели и по-адекватните грижи за болните в здравните заведения. Смъртността в България е значително по-висока. Ако страната ни бе копирала дословно или в сходни линии подхода на борбата с Ковид-19 в Сърбия биха починали 7-8 хил. души по-малко. Това 17 745 е твърде много.  

Подобно е сравнението с Гърция, в която населението също е православно и има сходни черти на начина на живот на българското население. При по-многобройно население в Гърция броят на заразените е почти еднакъв с този в нашата страна – 419 010 в България при 405 542 в Гърция. Починалите в Гърция са 12 145. Ако бяха приложени в България сходни мерки, като тези в Гърция, вероятно броят на починалите би бил с около 5-6 хил. души по-малко. Оправданието, че разхлабените и липсващи в България мерки спасяват туризма са неоснователни. Туризмът в България има дял от около 12% в БВП, а в Гърция неговият дял е 24%.

Съседите в Румъния, също православни християни и със сходен начин на живот, в определен период имаха по-големи проблеми от нашите, но предприетите допълнителни мерки намалиха смъртността. При тях починалите са 30 415 души при смъртност  156.76 или в България спрямо Румъния смъртността е по-висока 1.63 пъти. Най-неблагоприятно за България е сравнението с Турция, където починалите са 47 768 души при смъртност от 57.44 души или 4.44 пъти по-малко от тази в България. Недостатъчно е обяснението, че Турция има по-младо население от България. Истината, че в Турция животът на хората бе поставен на по-високо равнище, на първо място, пред  интереса на индустрията на кефа (туризъм, ресторантьорство, кафеджийство и т.н.). В огромния мегаполис на Истанбул (над 14 млн. души население) бяха въведени много стриктни, дори жестоки мерки.

А да вземем една от страните с най-либерални мерки в Европа, държавата на проклинатия от ЕС Лукашенко – Беларус. Там са починали от Ковид-19 само 2 871 души при смъртност 30.52 души или  8.36 пъти повече починали в България спрямо Беларус. Колкото и някои мисирски журналисти да се съмняват в данните от Беларус, истината е, че в тази страна бе съхранена почти изцяло старата социалистическа държавна система на здравеопазване, че там все още демокрацията не е направила здравето търговска стока с нарастваща печалба от нейната продажба.

В последните седмици нашумя ситуацията в Индия и се нагнетява страха в цял свят. Да, починалите са огромен брой хора – 335 102 души, но почти два пъти по-малко от САЩ, а смъртността  на 100 000 е 24.24 души.  Колкото и да са неточни данните, да се съмняваме в тях, в тази огромна по население страна смъртността от Ковид-19 е значително по-ниска от тази в цяла Европа и ЕС.

Съмнения в данните има за всички страни. Погледнете българската здравна статистика от дните в понеделник и вторник и си направете сметка каква информация ни подават чиновниците от МНЗ. Данните за смъртността на НСИ за 2020 г. показват, че има скрита, неотчетена смъртност от Ковид-19. Иначе няма как да се обясни прекалено високата – с над около 30 000 по-висока смъртност през 2020 г. Остава съмнението, че редица починали не са  изследвани и не са отчетени като умрели от Ковид-19. У нас високата обща смъртност се дължи и на пренебрегване лечението на другите заболявания, особено тези на инфаркт и инсулт. Не е нормално в общински, областни и национални болници да бъдат закривани  по време на пандемията  множество отделения, дори сърдечно-съдовите както това стана в голямата софийска болница „Св. Ана“.

Главните недъзи, разкрити от пандемията са:

Първо, ограничен достъп на българските граждани до здравеопазване. Той има различни измерения. Превръщането на здравеопазването в търговска дейност, остойностяването на всички и всякакви здравни грижи, въвеждането на принципа на търсенето на здравни грижи и тяхното предлагане, доведе до деформации в здравната мрежа. Тя се изразява предимно в отдалечаването на болничната помощ в големи географски райони от населението чрез закриване на множество общински болници, закриване на жизненоважни отделения в други. Това принуждава нуждаещите се от здравни грижи да търсят помощ на множество десетки и стотици километри разстояния. Като се добави и липсата на достатъчно лични лекари в тези райони, на аптеки в множество селища и липсата дори в областни центрове на денонощни аптеки, става ясно, че болният е оставен на произвола на съдбата.  Вярно, в София не е така, но София не е цяла България.

Това, което засяга и София е огромния размер на доплащането на лечението от пациентите, най-високият в ЕС. Огромната част от бедните хора – над две трети от населението на страната, не могат да си позволят качествено лечение, дори не могат да си купят всички предписани лекарства. Това лесно може да се установи от здравната каса чрез анализиране на неизпълнените по месеци предписани лекарства на хронично болните хора. В България пациентите доплащат най-много за здраве от всички европейски страни – над 80%. Ама се плаща за всичко, дори да почукаш на вратата на личния лекар, на лекаря-специалист, болничното отделение, лабораторията и т.н. Плащаш си 2.90 лева известната Иванкостова „потребителска“ такса като поп. Нямаш възможност за  друго, освен да платиш. А и те гледат накриво, ако парите са в стотинки.

Няма свободен достъп до лекар специалист. Здравната каса малтретира личните лекари с измислени лимити за направления за специалисти. Болните получават ограничен достъп до висококачествено специализирано лечение. И какво се получава? Личният лекар, който не може да те изпрати при специалист, започва да те лекува и понякога това лечение излиза прекалено скъпо като здравен проблем, но и като пари. Защо човек с болни очи трябва да посети личния си лекар, той да отчете преглед и след това да му даде направление за офталмолог? Получават се две плащани от здравната каса за преглед за едно и също оплакване, едно, от които е от неспециалист. Трябва да има свободен достъп до лекарите-специалисти.

Огромна е неравнопоставеността между пациентите. Богаташите, бизнесмените, високоплатените държавни чиновници могат да си платят по 900 лева за избор на специалист при оперативна намеса, но обикновеният работяга, обикновеният „работещ беден“, мизерстващият пенсионер, безработният на може да си позволи добро, качествено лечение, няма право на избор като богатия. Явно трябва друг подход на заплащане на труда на хирурзите, без да има дискриминация по доходи на болните.

Дано служебния здравен министър набере смелост и отмени глупавата наредба на известния лидер на КОД и бивш министър и партньор на карти на Борисов – д-р Москов. Чрез тази наредба значителен брой хронично болни бяха с отнета диспансеризация при лекари-специалисти и бяха прехвърлени на отчет при личните лекари, които имат ограничени възможности им издават направления за специалисти. Това е една от причините за повишаване на смъртността предимно на тези със сърдечно-съдови заболявания, с диабет и т.н.  

За много от доплащанията през здравната каса реимбурсацията е смешна, тя е най-често в размера на стойността на ДДС, т. е. мизерни левчета и стотинки от струващи десетачки и стотачки лекарства. Да, но за тази реимубрсация се изписват купища ненужни документи. В държава, в която има грижа за пациента, поне лекарствата на сърдечно болните, на болните от редките и тежки заболявания следва да са безплатни или поне с много голяма реимбурсация.

Второ, много значим недъг на българската здравна система е хроничният вече недостиг на кадри. Нашата страна все още има много качествени лекари и медицински персонал. Недостигът се формира от преднамерената, целенасочената емиграция на лекари и медицински сестри към Западна Европа, където има недостиг на медицински персонал. Механизмът е прост. България подготвя лекари и медицински сестри, във университетите си. Това обучение струва между 80 и 120 хил. евро на човек, считано от първи клас до придобиване на медицинска специалност. И имаме износ не само на трудови високо специализирани кадри, но и на българско национално богатство в множество милиони евро. Това от една страна. А от друга – нарочно се поддържа мизерно заплащане на труда на лекари и медицински сестри в националните, областните и най-вече в общинските болници. Най-значим принос в това отношение имат Борисов, Москов, Ананиев и дори Ангелов.  Когато един лекар в България (извън най-големите градове) получава по-малко от ватманката на тролейбуса и от чистачката в Министерския съвет, няма как той да остане да работи в България.  И се заформя масово бягство от България на млади медицински специалисти. Поради това лекарският състав в страната вече е застарял. Сега, при кризата от Ковид-19 се видя как болниците в Шумен, Свищов, Видин и т.н. нямат дори по един лекар в отделение. А болницата в Раднево дори я продават. Това е резултат от „бляскавата“ непрекъсната изборна победа на ГЕРБ и Борисов. Който не се грижи за лекарите в сраната, той не се грижи за своя народ, а подпомага лечението на други народи. А дали не е национален предател?

Трето, значим недостиг е хипертрофирането на здравната мрежа. На първо място това е пространствена хипертрофия на здравните заведения. Обезлюдяването на определени географски райони не е основание да се ликвидират болници, да остане населението без бърз и своевременен достъп до лечение. Вероятно България е страната с най-много на брой болници в ЕС. Но тяхното географско разположение е крайно неравномерно. Те са локализирани най-вече в София и по-малко в няколко по-големи града. На второ място се видя, че големият брой болници не осигурява лечение в пандемична обстановка. Главният удар понесоха държавните национални, университетски, областни, военни и общински болници. С малки изключения частните болници, центрове и клиники се изтарикатиха и не се включиха надеждно в лечението на  не само на Ковид-19, но и на останалите болни. И то поради високата цена на техните услуги, цена недостъпна за всеки болен. Подценяването от държавата на държавните, областни и общински болници води до рязко влошаване на здравните грижи в страната. Огромният проблем е източването на здравната каса към частните болници. У нас трябва да има разграничение между държавни и частни здравни заведения. Всеки, който иска по-лукс условия да си плаща в частните заведения, а не да му плаща здравната каса. Крайно време е да се укрепят финансово, материално-технически и кадрово общинските и областните и да се прелицензират частните болници.  Пандемията разкри, че неправилно и прибързано са закрити редица белодробни болници в страната като тези в Пловдив, Шумен и др. Въпросът за болниците е въпрос на национална сигурност. Правителството пропусна за възстанови за кратък период от време част от тях в специализирани болници за лечение на Ковид-19, както и да приспособи като Ковид болници няколко санаториума и да съхрани комплексната болнична помощ в повечето национални, университетски, областни и общински болници.

Четвърто, значима слабост на българското здравеопазване е бързината на реакция на медицинските специалисти. Става дума за т.нар. „спешна помощ“, а в близкото минало – „бърза помощ“. Тя сега нито е бърза, нито е спешна, нито е своевременна и качествена. Не достигат съвременна медицинска техника и високо проходими линейки, в много от тях оборудването е примитивно. Лекарите и сестрите в тях работят на предела на физическите си възможности. Главната слабост е ниското, мизерното заплащане на труда на лекарите и персонала на спешната помощ, които извършват животоспасяващи действия понякога в примитивни условия. Крайно време е в България да има десетки медицински хеликоптери с най-съвременно оборудване. Това ще спаси много животи. За редица спешни случаи бързината на транспортиране до квалифицирана помощ е решаваща. Има пари за военни самолети на хартия, за бойни кораби, а няма пари за медицински хеликоптери!?   

Пето, крещяща слабост на здравната ни система са корупцията и спекулата в търговията с лекарства, лекарствени препарати, импланти и др. Търговският принцип в здравната система най-силно се проявява в търговията и снабдяването с лекарства, препарати и консумативи на болниците. В страната има гигантска спекула в цените на лекарствата и изследванията. Чрез тях в значима степен се източват финансовите средства от държавните и общинските болници. Много често, под различни предлози в аптечната мрежа се предизвикват изкуствени дефицити. Това води до рязко повишаване на цените. В условията на пандемията значимо се повиши цената на лекарства, необходими за лечението на Ковид-19. За някои се появи дефицит, но за други просто се покачиха спекулативно цените. Особено цинично бе положението с цените на писиар тестовете. При нормална цена на консуматива от 17 евро, в редица страни цените бяха регулирани и понижени, а в други тестовете станаха безплатни за гражданите. В Гърция правителството сложи пределна цена от 40 евро за лабораториите. А у нас проф. Ангелов стана радетел на спекулата, като не поиска подобна мярка и цената им скочи до 100 евро в някои случаи  и в някои лаборатории.  Подобно бе положението с антигенните тестове – при първоначална цена от 25 лева, след утвърждаването им тя скочи до 50 лева при същия разход на консуматив и труд. Всички разбират, че бедните, безработните, пенсионерите трудно могат да си позволят подобни средства за изследване, и то по няколко пъти. И не случайно отчитаме два пъти по-малко заболели от съседна Сърбия. Просто хората не се изследват, боледуват и умират от Ковид-19 без да са регистрирани като болни. Да не говорим за спекулата и реекспорта на жизнено важни лекарства с едничката цел богатите търговски фирми да забогатяват безпределно. За търговците на лекарства хуманизмът е непознато нещо. Хора умират без лекарства заради лакомията на търговците! А държавата е само страничен наблюдател, макар, че в конституцията пише, че е социална държава.  

Шесто, неефективна е организацията и управлението на здравната система като цяло и на здравната каса. Това особено пролича по време на пандемията. Пред кабинетите на личните лекари имаше опашки от хронично болни хора за изписване на лекарства, попълване и заверяване на здравни книжки, за издаване на рецепти. Електронните рецепти бяха въведени много късно, с огромен разнобой между програмните продукти, използвани от хиляди лекари, хиляди аптеки, всички болници и здравната каса. А трябваше просто единно програмно  осигуряване за всички с еднакви програмни продукти. Въведоха електронните рецепти, но оставиха здравните книжки. А те са направени с малък брой страници, така че болните често да си купуват и заверяват в здравната каса тези книжки. Издателят им печели огромни пари. А дали някой от здравната каса нарочно не ги отменя? И сега горкият „електронизиран“ пациент с книжката в ръка ходи при личния лекар и при аптекаря. Нищо, че всички данни ги има електронния регистър на рецептите в здравната каса.

В управлението на процесите има множество грешни преценки на ръководните дейци. Да вземем планирането и доставката на ваксините.  Беше сбъркана, намалена заявката на ваксините срещу грипа. След това бе сбъркана и заявката на ваксините за Ковид-19 и се наложи австрийците да ни помагат пред ЕС да се реши проблема. Това доведе до продължително забавяне на ваксинацията, а като следствие от това и повишена смъртност от Ковид-19. Политически целево бе съставен плана за ваксиниране. Вместо хронично болните и възрастните над 65 години да се ваксинират веднага след медицинските работници, както това стана в цяла цивилизована Европа, в България те бяха оставена на четвърто място, изпреварени от гласоподавателите на ГЕРБ от министерствата и централните ведомства, от полицията (където служат само здрави хора под 55 г.), от желаещите студенти, гледачите на норки от фермите на приятеля на Борисов, собственика на известната старозагорска фирма  и т.н. Нещо повече в началото на третата вълна на Ковид-19 вместо да се затягат мерките Борисов, Ангелов и Кунчев ги разхлабваха. У мнозина остана обоснованото съмнение, че нарочно се създават условия да се увеличи заболеваемостта и пикът на третата вълна да достигне седмицата на провеждане на парламентарните избори, така че избирателите на БСП, които са предимно възрастни хора, да не отидат да гласуват. Дали е така? Има ли кой да проучи и анализира това? Върхът на третата вълна бе постигнат в седмицата преди изборите. И какво от това? БСП остана трета политическа сила, но и ГЕРБ не прокопсаха.  А хиляди хора загубиха преждевременно живота си.

Непостоянството в решенията, тяхното непрекъсната променяне, почти ежедневно, тяхното постоянно дописване и т.н. внесоха в българското общество усещането за неорганизираност, която повлия на спазване на мерките за дистанция, за носене на маски и т.н.

Има и много други аспекти на здравната криза. Но провалът в управлението на Ковид-кризата помогна преждевременно хиляди хора повече предсрочно да напусната този свят. За управляващите по-важно бе ресторантьорите на Дългокоско, собствениците на игрални зали, на барове, нощни клубове, фитнеси, дискотеки, хотели и т.н. да спечелят нови пари, а хиляди други да си загубят живота. Безработните бяха частично подпомагани чрез държавата. Бизнес се възстановява, но загубен живот не може да бъде върнат.  Кой носи отговорност за грешните здравни решения? Управляващите държавата или здравните ръководители, или и двете? И каква отговорност трябва да има? Само морална и политическа или и наказателна? На тези въпроси може би следва да отговори новия служебен здравен министър, както и служебния министър-председател?

Анко Иванов

4.06.2021 г.