В това мразовито януарски утро внимателно чета в един
сайт с големи претенции една целенасочена антисоциалистическа статия от един
или няколко анонимни автора. Разбирам, че тя е в интерес на една малка група
дейци от ръководството на БСП, против мнозинството от това ръководство и в
крайна сметка – антисоциалистическа. Дали е поръчкова или пък е журналистически
импулсивна не мога да преценя. Но има нещо прикрито. Това личи от
тенденциозното използване на части от мнения на ИСА. Не съм изследвал подробно
анализите на ИСА, но някои от внушенията не ми се струват вероятни.
По същество въпросната статия е против вътрешнопартийната
демокрация в БСП. Използва се новината за проведения пленум на НС на БСП за
насрочване на заседание на конгреса на тази партия. Явно личи че авторите са
подразнени от решението, което се предлага в дневния ред да има обсъждане и
евентуална смяна на председателя на партията, който политически се прояви като
удобен за Пеевски и Борисов през едногодишното участие в т.нар. „съвместно
управление“. Толкова съвместно, че ръководството на БСП не знаеше, че
правителството Желязков подава оставка и научи това от СМИ, че
ръководството на БСП не знаеше, че България е част от „Групата на желаещите“ да
воюват срещу Русия.
Свикването на конгреса на БСП е една нормална напълно
демократична практика. Недемократично е да не се свиква конгресът, който според
устава на БСП е постоянно действащ орган на партията, и който заседава не
по-малко от веднъж годишно. Последно той заседава през февруари миналата
година. И когато председателят и група дейци около него не искат конгреса да се
свика отново, друга група предлага той да се свика и колективният орган, който
ръководи партията между заседанията на конгреса, решава той да се свика отново
през февруари. През изминалата година имаше достатъчно много поводи конгреса да
бъде свикан на заседание, тъй като много от най-важните политически въпроси се
нуждаеха от най-колективното решение. Сред тези въпроси бяха проблемите с
натрапеното от ГЕРБ, ДПС – НН и ПП-ДБ прибързано и неподготвено,
неадекватно решение за влизане на България в Еврозоната от 1 януари 2026 г.
Еврозоната, както и проблемът за борбата със спекулата, която изяжда образно
казано „хляба на народа“ заслужаваше да се обсъдят от конгреса. Около 90% от
членовете на партията (по оценката на К. Добрев) бяха против прибързаното
влизане в неподходящ момент в тази зона с единна европейска валута. Зафиров,
министрите от БСП и парламентарната група подкрепиха олигархията, в чиито
интерес бе този акт. Това стана напук на членовете на партията и на нейните
симпатизанти. Явно Зафиров не иска конгрес, понеже трябва да отговаря на
неудобните въпроси защо вървеше против интересите на партията и много
по-важното – против интересите на хората наемния труд и на пенсионерите.
Властогонците, не само в БСП, но и във всяка друга
партия, може лесно да ги познаеш по поемането на отговорност. Това за тях е
почти непознато действие. Те се считат за единствено и винаги правите и
правилните. Пропуските и дори безобразията си те прикриват със самохвалебствия
как и колко много са постигнали и мълчат за пропуските, грешните решения и
ходове, за отрицателните резултати в партията и в обществото, постигнати
благодарение на техните грешки. Те почти всички се самовъзприемат като „света
вода ненапита“. Прочетете „успехите“ на министрите на БСП и сравнете с
цялостната оценка на масата хора за тези резултати. Страхливите властогонци
винаги не искат да подават оставка с фалшивата теза, че в предизборна
обстановка, във време когато партията трябва да е единна и организирана, да
действа силно не трябва да се прави никаква промяна, „не трябва да се сменя
впряга на колата посред реката“. Това щяло чрез вътрешнопартийни борби да
отслаби партията. Този подход е възприет от почит всички български партии,
включително и от БСП. Навремето с него излизаше и Сергей Станишев и групата
около него след загубата на изборите през 2009 г. и от Корнелия Нинова през
2021 г., а и след следващите.
В момента ситуацията в БСП следва да се гледа през
призмата не на самодоволното ръководство, не само от гледната точка на
критикуващите го и искащите неговата оставка членове на ръководството, но и от
гледната точка на общественото мнение, на обществените нагласи, оценки и
предпочитания. Визираната статия има манипулативен характер. В близкото минало сайтът
бе известен с безусловната подкрепа на Нинова, а от няколко месеца се зае да
пропагандира „успехите“ на Зафиров и компания. В самото заглавие може да се
прочете, че „партията се отнася канибалски с лидерите си“ показва поне дълбоко
непознаване и неразбиране на същността на БСП и нейните многогодишни
демократични традиции. В новите либерално-демократични
(неолиберално-глобалистки) условия БСП не е лидерска партия. Тя се ръководи от
председател, а не от лидер. БСП не е лидерска партия начело с „Велик
вожд“ като ГЕРБ, ДПС – НН, ПП „Възраждане“ и др. Нинова промени устава с цел да превърне БСП в
лидерска партия начело с нея, подбра си послушни и изпълнителни хора за нейни
заместници и изпълнители на партийно-политически поръки, но само частично успя.
Използването на политически метафори като „канибализъм“ е
от огорчени хора и непълноценни демократи, огорчени от провала на политическата
им кариера. Използването на демократична
процедура в очите на някои политици и на журналисти може да им изглежда като
„канибализъм“ (самоизяждане) имайки личните загуби на пост, длъжност, обществен
авторитет, разбира се и доходи. В демократична партия няма несменяеми
лица, и вечно заемане на висши постове. В БСП председател на партията и/или на
Националния съвет означава пръв сред равни. Това значи, че той е „пред“
заседаващите, пред тях, а не над тях. В БСП е невъзможно председателят
с ръце в джобовете да поучава другите, цялата партия и целия народ, както това
правят Б.Б. и Д.П.
Да, на конгреса на БСП ще трябва да се отговаря защо
„партията е влязла в управлението“, но с добавката защо е приела този грешен
курс, тъй като мнозинство българи са против прибързаното през 2026 г. влизане в
Еврозоната, влизане което е в интерес предимно на едрия бизнес, на богатите,
техните семейства и т.н., а не на обикновените трудови хора и пенсионерите.
Това, че НС на БСП е дал „положителна оценка“ на
министрите си, по същество нищо не значи. Оценката я дават на изборите хората
на труда, пенсионерите, членовете на партията и нейните симпатизанти. А тази
оценка е крайно негативна и се различава на 180 градуса обратно на твърденията
на Зафиров.
През цялата 2025 г. твърде много се спекулираше с
термините „държавност“ и стабилност“. Стабилна държавна власт
след една година властване означава, гледано през джоба на
огромната маса редови потребители, стабилна бедност, висока инфлация,
високи цени на основните хранителни продукти, на лекарствата и на битовите
услуги, както и социална безизходност. Твърдят, бе би било много по-зле,
ако не била БСП! Държавността се свързваше с предпочитането на общодържавните
пред партийните интереси. Тази спекулация използваха не само Зафиров, Румен
Петков и Стойнев, но и редица други ръководни дейци на БСП-ОЛ, дейци от други
партии, а и редица анализатори и журналисти. Принизяването, опростачването на
термина „партиен интерес“ поставя под съмнение самото съществуване на
политическите партии. Отказът от партиен интерес на практика означава
отказ от реализация на поставените политически цели на всяка отделна партия,
отказ от защита на интересите на голяма група от хора. Всяка
партия съществува за да изразява, отстоява и защитава интересите на голяма
група от хора. Коя е най-голямата група от хора в българското общество?
Това са наетите лица, тези които отдават срещу заплащане своя физически и
умствен труд, умения, сръчности и способности на държавата или на бизнеса (капиталистите) срещу заплащане, а размерът
на това заплащане се определя от бизнесмена, притежаващ капитала. През 2025 г.
от общо заетите в България 2 820 000 работодателите (капиталистите) са само 143
000 души или 5.1% от всички заети. Интересите на работодателите и наетите
лица (работници) са коренно противоположни. Работниците искат при
преразпределението на добавената стойност да получават размер, чрез който да
водят нормален човешки живот. Работодателите искат срещу своя капитал да
получават огромната част от добавената стойност за да станат много по-богати. По
този начин в България тече процес на обогатяване на богатите и обедняване на бедните
и в крайна сметка – огромно неравенство. В това невидимо противопоставяне
демагогски се прикрива като грижа за даване на работа на безработните, грижа за
трудовата заетост. По същество то води до най-голямото в България неравенство в
сравнение с всички европейски страни – 8.2. Чий интерес следва да защитава БСП
чрез своите депутати в Народното събрание?
Този на собствениците на капитала (бизнеса) или на наемния работник? Интересите
на капитала в 51 -то Народно събрание изразяват и защитават ГЕРБ, ДПС – НН,
ПП-ДБ, АПС и частично т. нар. националистически формации – „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“.
В Западна Европа има политическа
практика на създаването на политически коалиции. Когато са формирани от
доминиращи десни партии и слабо представени леви партии резултатът е ясен –
изчезва лявото. Дори в Германия има решителен спад на влиянието на ГСДП
поради няколко пъти коалиции с десните. Тяхното коалиране с десните не спаси
Германия от икономическата, социалната и емигрантската криза, от решителното
намаляване на средната класа, и по същество ликвидиране на т. нар. „социална
държава“. Вълкът и агнето не могат да бъдат едно семейство. Нека десните и
центристите да се коалират колкото си искат и както си искат. За левите
партии е противопоказно коалирането с десни, с ултранационалистически и
радикално-консервативни партии.
Ако в парламента има центристки и други леви партии те могат с по-малко
компромиси да създадат леви или лявоцентристки коалиции. В българския случай възниква естествения
въпрос: Защо БСП „съвместно управление“ да защитава държавността в държавата на
олигархията и беззаконията, без да има лостове и възможности да промени
обстановката? БСП трябва да защитава трудовия народ от сегашно, от миналото и
за бъдещото трудово поколение.
Спекулативно е твърдението, свързвано с ИСА, че Иван
Таков като зам. председател на БСП е опозиция. Спекулативна и премълчавана
истина е, че Таков е опозиция на олигархията, управляваща държавата, опозиция
на десния кмет на София. Спекулативно е, твърдението че той е опозиция във
вътрешнопартиен план. Като зам. председател на БСП той има право на лично
мнение, което свободно изразява в ръководните органи. То може на някои
собственици на сайтове и журналисти да не им се харесва, но то си е негово, а
това не значи, че той е опозиция на ръководството. Поради това в демократичните
партии има мнозинство и малцинство и гласуване за да се приеме решение с
мнозинство. Малцинството или мнозинството не може да е опозиция във
вътрешнопартиен план, ако то не е
организирано, оформено като постоянна група в партията и да е срещу
ръководството. От гласувалите на последния пленум на НС на БСП над 90 души са
били за свикване на конгреса, а малко
над 30 – против. Кой е опозицията? Този който е гласувал с мнозинството (Таков)
или този кой е гласувал с малцинството (Зафиров)?
Има и още една сайтовска манипулация. Било възложено на
Зафиров „спасението на партията след Нинова“. Вярно е, че Нинова водеше
партията към ликвидация и за малко да успее. Но спасението на партията чрез
избирането на нейния (на Нинова) пръв заместник не изглежда много убедително
като акция за „спасението“ на БСП. Спасението на БСП не е в едно лице,
независимо колко то тежи, дали е голямо колкото Голямото „Д“, дали се разхожда
сред актива с ръце в джобовете и т.н. Спасението чрез един авторитарен
лидер в съвременната обстановка е невъзможно, а и никой не очаквал
такова нещо от Зафиров. Той може и да счита, че „през тази една година сме били
на прав път и трябва да продължим със същите усилия (подкрепата на Пеевски и
Борисов – б.м.)“. Този зафировски „прав път“ е масово нехаресван от българския
народ и огромната маса от членовете на БСП, нейните поддръжници и симпатизанти.
В анонимната статия във въпросния сайт има един
справедлив въпрос: „Как партията ще се представи на предстоящия вот?“ Това
трябва да реши конгреса с обсъждане и приемане на програмна предизборна
декларация. Скромното авторово мнение е, че трябва значимо обновяване на
ръководството, но не само с представители на младежкото движение, а с
авторитетни хора и от другите поколения.
Но само кадровото обновление не стига. Трябва и съвършено нов тип
декларация (или платформа), която кратко и ясно да каже към какво се стреми и
за какво се бори БСП. Разбра се , че 100 -те точки на Вигенин и
компания от предишните избори не вършат работа.
Масата трудови хора (настоящи и бивши – т.е. сега пенсионери) и особено
младите хора трябва да се убедят, че БСП ще работи за реализация на
конституционното изискване България да е социална държава. БСП трябва
да изразява, отстоява, защита интересите на хората на наемния труд, бедните,
слабите и онеправданите, а не егоистичния чуждестранен и български
бизнес, да се бори за повече справедливост и солидарност, за решително
намаляване на неравенството. Това означава да се промени данъчната система в
полза на бедните и онеправданите като се въведе по препоръката на МВФ необлагаем
минимум за хората с най-ниските доходи и прогресивна данъчна скала за облагане
на физическите лица с нарастване, характерно за страните от „клуба на богатите“,
в който нас бедните ни натикаха Борисов, Пеевски, Василев, Божанов, Мирчев, с
активната подкрепа на Зафиров и Трифонов.
Солидарността изисква всеки да плаща пенсионни осигуровки до пълния размер на
трудовите възнаграждения. Същата тази солидарност налага корпоративния данък и
данък дивидент да се повишат поне до 15%, както препоръчват МВФ и ЕБВР. Партията
и нейните представители в Народното събрание трябва да отстояват прокарваването
във всики дейности утвърдените общохуманни и социалистически принципи –
свобода, демокрация, справедливост, солидарност, равенство, патриотизъм,
миролюбие, екологизъм и обществена сигурност и порядък в обществото. БСП
да работи както е записано в устава за „едно свободно, справедливо, солидарно
общество“, което да преодолява бедността и неравенството и съдейства за
воденето на един достоен живот от всички или поне от всички хора в
новите условия на дигитализиран свят и развитие на изкуствения интелект, в
условията на мирно сътрудничество с другите народи.
В БСП след конгреса времето разделно следва да се
трансформира във време съзидателно, време на пълна мобилизация, събиране,
обединяване и привличане най-вече на младите и трудовите хора. Време е
за активна и настъпателна предизборна борба срещу съществуващата в България
олигархическа видима и невидима диктатура.
12.01.2026 г. автор: Анко
Иванов
Гр. София
Източник: Политкомент
Няма коментари:
Публикуване на коментар