Коалиция с АБВ = провал за БСП

Коалиция с АБВ = провал за БСП
 автор: Анко Иванов

            Чета в един от сайтовете в Интернет информацията за казаното от Председателя на БСП Михаил Миков пред Радио К2 по повод изявленията на Гоце Първанов. Чета и не ми се вярва. Дано сайтът неправилно да е интерпретирал думите на Миков. Ренегатите от БСП Гоце Първанов, Ивайло Калфин и Румен Петков вече разбират, че спасяването, което направиха на Бойко Борисов, както и ударът им в гръб срещу БСП започват да ги дискредитират. Те вече започват да разбират, че на изборите за местни органи на властта имат почти нула шансове за успех. И търсят спасение. И няма как да не го виждат единствено в коалиция с БСП, която да ги измъкне от тресавището, в което сами се набутаха за да угодят на Борисов и да разбият БСП.
             Засега ренегатите от АБВ успяха да постигнат и двете си цели – и да ударят БСП и да ударят рамо на Борисов. Но с течение на времето Борисов започна да им бие шутовете най-вече чрез решенията за отнемане на социални права на гражданите на Република България с бюджет 2015 г.. А за уж „левите“ от АБВ това е удар по тяхната същност. Ренегатите търсят подводницата, която да ги изтегли на спасителния за тях бряг и да спаси личностната им политическа кариера. Това е разбираемо.
            Неразбираема е само позицията на Миков. Каквато и да е коалиция с АБВ само ще донесе допълнителни негативи на БСП. Засега очакванията към Миков бяха големи, но те вече много се смаляват. Отказът на Миков, под диктовката на Дъбов, Узунов и Николова, да се проведат пълни отчети и избори, да се изберат нови ръководства, да се чуят мненията на членовете на партията за двата последователни провала и най-важното, за бъдещата дейност, за формирането на бъдещата партийна политика, смали неговият рейтинг сред ляво мислещите хора в страната. Вероятно хората около него се подмазват и го заблуждават или пък той сам не може или не иска да схване ситуацията.
            Всякаква коалиция с АБВ, на каквото и да е равнище (национално, областно, общинско, селско) е пагубно, тъй като негативите от подкрепата за дясната политика на Борисов от АБВ ще се принесат механично предимно върху БСП като по-голямата политическа партия. Така стана и с коалицията с ДПС – негативите пое изцяло БСП и получи удар в гърба от Доган (разбирай ДПС и АБВ). Същото ще стане и при бъдеща коалиция с АБВ. Не бива да се забравя, че двамата играчи Гоце Първанов и Ахмед Доган са близки дружки и съратници в налагането в България на антинародния неолиберален модел в политиката и в икономиката.
             На Миков му бе необходима решителна позиция за силен завой на ляво. Но отново слушаме от него само смътни идеи за лява политика и мерки за прикриване на неолибералната същност на българското държавно управление. Пак ни говори за „търсене на изход“ от бедността и демографската криза. Изходът е ясен и няма какво толкова дълго да го търси като Диоген с фенера. Изходът е ясен: лява социално ориентирана политика, отказ от неолибералните подходи в управлението на страната, бързо намаляване неравенството в обществото. Но за такъв изход се иска ясна политическа позиция за отказ от досегашния пагубен държавен курс. Това, което Миков предлага е бягане по тъча, а не е в центъра на терена на лявата политика.
        Какво ни предлага Миков като приоритети на лявата политика според въпросния сайт?
           Първо. Право на достъп до образование, където държавата трябва да се грижи за държавното образование. Вярно е, че образованието трябва да бъде приоритет на лявата политика. Не с общите фрази, а с конкретни предложения и идеи за повишаване обхвата на децата в задължителните форми на образование, за повишаване на качеството на образованието, за значимо увеличаване на делът от БВП за образование. Не сегашните 3.8%, а значително повече, не по-малко от 5.0%, а по Лисабонската концепция до 7%. Средно в ЕС отделяните средства за образование са 5.25% от БВП. В Литва тези средства са 5.17%, в Естония 5.16%, в Латвия 4.96%, в Полша 4.94%, в Кипър 7.87% и т.н. В България те са с най-малък дял.
             Нима Миков забравя, че с гласовете на АБВ в бюджет 2015 г. средствата за образование бяха намалени от 3.9 на 3.8%, а за средното образование отделените средства са само 3.1%, с 0.1% по-малко от 2014 г. Средно в ЕС парите за средно образование са 4.0% от бюджетите на страните. Намалението на бюджета за образование е за сметка на средното образование. Е, и какво от това, че формално АБВ може да се откаже от подкрепата за дясната политика на Б.Борисов, когато вече са гласували за намаляване парите за образование за да има пари безбройно държавни излишни харчове и след местните избори отново да гласуват за намаляване на парите за образование.Миков не поставя и големия въпрос за достъпа до висше образование. Лявата политика изисква силно намаляване на таксите във университетите, а за някои специалности и безплатно висше образование срещу задължението да се работи определен период от време в съответната сфера и то предимно за подготовката на кадрите за образованието, науката, здравеопазването и националната сигурност.                         Второ. Защита на българските производители от монополното присъствие и на търговски вериги, които изсмукват жизнените им сили и възможността им за развитие. Това е вярно, но търговските вериги изсмукват с помощта на държавата и малките доходи на почти цялото население на страната. Това става чрез прекалено високият костовски определен размер на ДДС върху хранителните стоки и стоките от първа необходимост за бита. Лява политика е, когато за основните хранителни продукти, най-масово купувани от най-бедните хора, за продуктите, които осигуряват живота на бедните, Миков да поиска не само и не толкова защита на българските дребни фирми, а на най-бедните българи като постави въпроса за намаляване на ДДС за основни хранителни продукти, както е практиката в редица европейски страни. И защо уж „левите“ от АБВ не поставят този проблем за решаване в Народното събрание от позицията на управляваща политическа партия?
          Трето. България да се включи в групата европейски страни, която търси пътища за нормализиране на отношенията с Русия. Търговско-икономическите отношения с Русия не са въпрос на лява или дясна политика, те са геополитически въпрос. Над три четвърти от българския народ е за нормални отношения с Русия. Но Миков би трябвало да си зададе въпроса, какво правят в ръководството на БСП хора, провеждали антируска политика като Вигенин, Найденов и Стойнев? Стойнев елиминира руските предложения и подписа договор с Уестингхауз без обществено обсъждане на толкова важен въпрос. Вигенин легитимира профашисткия антируски преврат в Украйна. Защо БСП не се разграничи от тях и не ги отстрани от всички заемани от тях партийни постове? Защо БСП и Миков не осъдиха остро и публично действията на Пламен Орешарски, който напълни гащите пред няколко американски сенатори и спомогна да се провали „Южен поток“? Голяма политика само с общи приказки и съображения не се прави.
           Четвърто. Решаване на проблемите с достъпа до здравеопазването с активната роля на държавата. Здравеопазването винаги трябва да бъде социален приоритет. Но засега вече 17-18 години никой не променя костовия модел на източване на парите за здраве за сметка на здравето предимно на най-бедните. Отказът от дясна политика, който иска Миков, включва и решителна промяна на модела на здравеопазване. Само със приказки за здравни карти и т.н. няма как да стане. Отказът от дясна политика е отказ от финансиране на частните здравни заведения, но АБВ не поставя този въпрос пред Правителството, в което участва. Частните болници и големите предимно университетски болници източват огромни средства. А е необходима коренна промяна, която БСП не предлага, не се предлагат решителни мерки за достъп до спешна медицинска помощ, за безбожното изискване на закона за ДДС осигурените пациенти да си плащат консумативите при хирургическите, ортопедични, офталмологични и др. операции. И не само сега ги плащат, но върху тях им се начислява и данък ДДС от 20%. Това се нарича геноцид над болните българи. Именно тук БСП и Миков трябва да атакуват досегашната практика наложена от покровителствания години наред от БСП неолиберал Пламен Орешарски. Лявата политика изисква облекчения и здравни грижи за най-бедните, които сега не могат да си направят операция заради безумните ДДС правила и въведената такса за избор на лекар. Според сайта това са посочените от Миков приоритети на БСП.
              Но хайде сега Миков да предизвика обсъждания във всички организации на БСП по тези въпроси и тогава да формулира приоритетите на БСП. Лявата политика трябва да се строи отдолу нагоре, т.е. от партийните членове, симпатизанти и привърженици към ръководството на БСП, а не по отделни хрумвания на отделни дейци пък били те и от най-висшия ешалон пред телевизионния екран и пред микрофоните на Бойкопослушната радиостанция К2.
          По моя оценка главният приоритет, който биха поставили членовете на БСП пред своите ръководители е борбата за повишаване на доходите на работещите и на пенсионерите, рязка промяна в данъчното законодателство, промяна на преките данъци и данъчни облекчения от ДДС за особено важни неща за бедните хора и за образованието. Публична тайна е, че в България данъчното съотношение между преки и косвени данъци е в съотношение 25:75, най-високото и неразумното в света. По такъв начин данъчната тежест се поема от най-бедните хора в страната и частично от средната класа. Формира се огромно социално неравенство. Но Миков отново си мълчи за тези неща. Пред К2 трябва остро и рязко да се критикува противонародната политика на ГЕРБ и АБВ. АБВ по същество подкрепиха ГЕРБ и ДПС за запазване на плоския данък, за запазване на срамния нисък размер на корпоративния данък. С подобно равнище на този данък в света са само Монголия и Узбекистан. Сега трябва да се воюва пред средствата за масова дезинформация, а не да се кроят планове как да се съставят коалиции с АБВ. 17.01.2015 г.