Нарцисизмът и разминаването със социалистическата идея

Нарцисизмът и разминаването със

социалистическа идея

автор: Анко Иванов

            Много добре известно е, че нарцисизмът е общочовешко заболяване без увреждане на човешката анатомия и физиология. То е болест на духа, на начина на мисленето и на личностната самооценка за мястото в обществото. Нарцисизмът е самовлюбеност в своя образ, в своите постъпки, действия и желание всички останали да те възприемат като нещо повече от другите, по възможност непрекъснато да си център на внимание. На всеки нормален човек не е безразлично как го възприемат останалите хора и всеки нормален човек се старае пред тях да се представи в добра светлина, да получи тяхното одобрение. А когато си политик, това желание да се харесваш на останалите, да те забелязват, да те поддържат се усилва. И това е напълно естествено. В съвременните условия желанието за известност в най-голяма сила се осъществява чрез телевизионното показване и внушение за значимостта на ролята на политика, на неговите действия, неговото мислене и обществена позиция.

     Поради тази особеност на политиката у редица политици има прекомерен стремеж да бъдат показвани на телевизионните екрани, да изразяват своята „уникална“ позиция по всички политически въпроси. За да  бъдат включени в телевизионното излъчване на техния „уникален“ образ и позиция те са готови да изразяват мнения и позиции, които граничат със скандали, които съществено се отличават от общата доминираща политическа линия в обществото или в собствената партия. А всяка телевизия отразява в неявен вид някаква политическа позиция и подкрепя неофициално някаква политическа партия или съюз от партии. Всяка телевизия в условията на неолиберална икономика се стреми да привлече повече зрители с нещо различно, нещо скандално, нещо жълто. 

         Много често нарцисизмът в политиката не е в чиста форма, а е замърсен от прокарването на други цели и стремежи. Когато в общественото поле се пресекат линията на нарцисизма със скритата политическа линия на собственика на телевизията, радиото, вестника, се раждат „герои“ от типа на Георги Кадиев, Михаил Константинов и т.н. В същото това време средствата за масова информация са и най-силните инструменти за формиране на обществено мнение  и обществени нагласи, за формиране на политически предпочитания у мнозина от хората. Този инструмент за масово въздействие в България, подобно на почти всички страни в света умело се използва от задкулисието в политиката за решаване на определени политически цели. И по същество в явленията „Кадиев“, „Константинов“ и т.н. се преплитат трите съставки: нарцисизъм на отделната личност; нагон за печалба на собствениците; политическа стратегия на задкулисието. Типичен е случаят „Кадиев“.

     В последните десетина години Георги Кадиев стана типичен представител на болестта политически нарцисизъм, съчетана с политически кариеризъм и нагон за лично богатство. Той влезе в политиката като един от тръгващите да печелят пари и слава млади бизнесмени. Въведен бе в БСП чрез ракетата носител – Румен Овчаров. Образно казано Овчаров „го натресе“ на Станишев като трън в петата. Най-вероятният личен мотив на Кадиев да навлезе в политиката е неудържимото му лично его за самоизява, самоизтъкване пред другите чрез своето „уникално“ различие и „уникална позиция“, т.е. поради своя личностен нарцисизъм.  

          Кадиев непрекъснато се самоизтъква като декламира, че е правоверен социалист, че е идейно свързан с БСП и че за БСП е готов на всичко. Но по същество у Кадиев няма почти нищо социалистическо в идейно отношение. Има общо само по членство и ползване на политически облаги за своя и на съпругата си бизнес. По своите икономически и политически възгледи, по същество, Георги Кадиев е неолиберал, а не социалист. Социалистическата идея се основава на социалната справедливост и социалната солидарност, които са най-висшите ценности за социалистите. Като зам-министър на финансите той участва заедно с Пламен Орешарски в утвърждаването и доразвиването на неолибералния модел на българска почва, модел който се основава на ограбването на милионите българи за сметка на малкото богаташи, от чиито среди е и самият той.

            Често може да го чуете, как той бил успешен бизнесмен и загрижен за своите работници. В това отношение в предаването с Диана Надейнова той премина всякакви граници.  Цитирам по един от Интернет сайтовете неговото изявление: "Бий този, който печели! А кой ще плаща заплати, пенсии? Нали с моите данъци се плаща това. Една от причините да съм независим - като мнение и позиция е това, че не завися финансово от никого. В този смисъл приветствам това нещо - в политиката да са хора, които са финансово независими". Ето това е истинското икономическо и политическо верую на Кадиев. Да се опитаме да го анализираме по същество.

            Първото невярно твърдение, е че с неговите (на Кадиев) данъци се плащат заплати  и пенсии. Известна азбучна истина е, че данъкът е облагане на новосъздадено и новопридобито богатство. В съвременни условия богатството не може да бъде създадено еднолично, а само чрез обществено производство на материални и духовни блага и обществени услуги. Служителите в неговата и на жена му фирми създават новото богатство, добавената (принадената) стойност. Той и съпругата му само създават условията като използват своите политически, икономически и приятелски (т.е задкулисни) връзки и контакти. Продуктът от производството се създава от работниците. Проблемът е не толкова в създаването, а в разпределението според приноса на всеки в това производство. А разпределението явно е несправедливо, когато лъвската част от новосъздаденото богатство се присвоява от собственика, доминиращата част от времето на когото не е в помощ на това производство, а в изявления по телевизии, радиостанции, вестници, участие в  партийни и политически мероприятия. Цинизъм е да се твърди, че той плаща заплата от лични средства. Заплатата на всеки негов служител е част от резултата от неговата лична производствена трудова дейност. Ако собственик е друг, работникът пак ще си получава заплатата. От Кадиев зависи само размерът на заплатата. Но той (размерът на заплатата) винаги е по-нисък от реалния принос на работника в създаването на новия продукт.  

            Не по-малко цинично е твърдението, че с неговите данъци се плащат пенсиите. Само че той забравя, че с данъците на сегашните пенсионери е заплащано неговото образование, неговото лечение, неговото формиране като специалист с висше образование и т.н. А това е проява на социална солидарност между поколенията. Изниква естественият въпрос: „Дали Кадиев до 18 г. възраст сам си е заработвал и плащал разходи по израстване, хранене, образование и т.н.?“ Той помпозно и нереалистично твърди, че за неговото образование „сигурно са инвестирани 1 млн. долара?“. Кой ги е платили тези 1 млн. долара? Всеки нормален човек знае, че родителите, обществото и държавата се грижат за израстването и образованието на младото поколение. Всяко поколение се грижи за предходните поколения и полага грижи за израстването на следващите поколения. Неговото твърдение е част от неговата безкрайно егоистична личностна философия, която се родее с неолибералния егоцентризъм и няма нищо общо със социалистическата ценност за социална солидарност.

         Явно Кадиев, дори и да приемем, че получаваната печалба от неговата фирма е пропорционална на неговия личен принос, не плаща пенсиите на възрастните хора. Явно паметта му е късичка. В България, с негово лично участие като политически деец на БСП и като държавен служител, се утвърди порочната данъчна система 75% от данъците да се формират от облагането на потреблението, т.е. пенсионерите получават реално, поради високото равнище на ДДС, с 20% по-ниски пенсии. Така, че пенсионерите са обложени с по високо данъчно равнище от това на Кадиевата фирма и фирмата на жена му (10%) е неоспорим факт. Това е така, понеже цялата пенсия на бедния пенсионер се изразходва за потребление, а на Кадиев вероятно му стигат 3000 за лично потребление от депутатската заплата. Останалите му 20 000 се облагат с тези 10%.

            Второто невярно твърдение е, че Кадиев е финансово независим от никого. В съвременното общество всеки е свързан пряко или най-често косвено с всички. Опосредстваното въздействие е най-често чрез законите и особено тези за икономиката, финансите, данъците и енергетиката. Но финансовата зависимост се проявява и чрез качеството на работата на неговите служители. Ако те работят калпаво, ако те не изработват поръчките навреме, бизнесът се проваля и няма очакваните доходи. Мнозина са уверени в предположението си, че ако Кадиев не без зам. министър на финансите и не бе народен представител бизнесът му и този на жена му нямаше да се развиват толкова успешно. Една от причините за успеха на бизнеса на семейство Кадиеви е в голямата публичност на неговото име. Забележете. Към подобна публичност се стремят много бизнесмени. В съвременните български условия редица бизнесмени се втурнаха в политиката и футбола с цел по-голяма публичност и като следствие получаване на допълнителен обществен стимул за развитие на личния бизнес. 

            Третото невярно твърдение на Кадиев е, че в политиката трябва да са хора финансово независими. Ако това  твърдение на Кадиев бе вярно, той самият би се отказал от заплатата в Народното събрание и ще си живее нормално без тези 3000 лева. Самото влизане в състава на Народното събрание вече те прави финансово зависим. Защо две трети от народните представители не искат нови избори, независимо че не могат да управляват? Защото при нови избори ще изпуснат не само тлъстичката за българските условия заплата, но ще изгубят и необходимите контакти за личния им бизнес. Вторият аспект е решително по-важен. А той е, че с това твърдение Кадиев подсказва, че в политиката трябва да са само богатите, че по следосвобожденския израз „голтаците“ нямат място в политиката. Тя е запазено място за „чорбаджийте“ (по сегашному - безнесмените). Това, за което ратува по същество Кадиев е огромната част от българския народ да бъде елиминирана от активна позиция в политиката и неговата роля да се сведе само до послушно гласуване на изборите в зависимост от това кой богаташ ще даде повече пари неговият човек да влезе в Народното събрание. Съвсем не е случайно, че в страните с господстващ неолиберален модел на политиката и икономиката почти няма във висшите органи на властта хора от работниците, селяните и т.н., а са предимно богаташи или техни наети адвокати и служители. Това твърдение на Кадиев по своята същност е чисто неолиберално. Социалистическата ценност е, че всеки трябва да може да бъде избиран и да участва във всички органи на властта, независимо от неговото богатство.

            В цялата история с внесения законопроект за официалния български език няма нищо случайно. Всеки разумен човек ще може да направи връзката между поредицата от политически действия: 1/. Отказ на Ангелов от БСП и твърдението, че цели организации напускат партията и няколкодневна целева антисоциалистическа  кампания в почти всички средства за масова информация и за масова дезинформация и особено от ефирните телевизии; 2/. Внасяне от Г. Кадиев на законопроект за признаване на други езици освен официалния български език за участие в изборните кампании и почти двуседмична антисоциалистическа журналистически целево подклаждана истерия ще  бъде ли изключен от парламентарната група Кадиев; 3/. Поредните безсмислени изявления на Ангел Найденов, че БСП е трябвало да влезе в Правителството под ръководството на Борисов, и в неявния подтекст, той отново да е министър на отбраната. 4/. Изцепката на генерал Бригадир Аспарухов (поддръжник на известен служител на мафиотско-олигархическата групировка СИК) за някакъв предлаган подкуп на Миков да се откаже от състезанието за лидер на БСП, но без да каже името на предлагащия подкупа и по този начин да подложи БСП и Миков на огромен медиен натиск с нелицеприятния въпрос „Кой?“; 5/. Непремереното изявление на Стойнев, че било имало подобен разговор в квартет от ръководството (Станишев, Миков, Стойнев, Стоилов) и по същество злепоставяне на Станишев, на Миков и на Стоилов и без Стойнев да се каже кой е предлагал мнимия подкуп. Всеки може да предлага всичко, но подкуп няма, а медийна антисоциалистическа врява до небесата има; 6/. Възобновяването на делото срещу Сергей Станишев за „изгубени“ поверителни документи, които „съвсем случайно“ се оказват в ръцете на отговорен служител на ДАНС, който пък е близък приятел на действащия Министър-председател; 7/. Телевизионните изяви на Румен Овчаров и Татяна Дончева срещу Станишев в различни дни през последните седмици, 

           Обрисуваната хронология на събитията става в период, предшестващ избора на Станишев за лидер на ПЕС за следващия тригодишен период. Тези събития трябваше да подскажат на европейските социалисти, че Станишев е в сърцевината на неприятните неща, които се случват в БСП. Няма случайни съвпадения в тази хронология от медийни събития. Но имаше и друга цел – отклоняване на вниманието от засилването на военното присъствие на САЩ и НАТО в България, от загубата на национален суверенитет. На грамотните хора им е ясно кой дирижираше събитията задкулисно. Вероятно голяма част от лицата от БСП, редовно появяващи се на телевизонните екрани, са участници в този дирижиран политически спектакъл поради политическа наивност и неграмотност. Но друга част от тях целево са използвани от политическото задкулисие и напълно съзнателно са участници в този процес. Това задкулисие не успя да реализира политическата постановка „с един куршум - два заека“. Станишев бе преизбран с огромно мнозинство, а взривът в Анево разкри нарастването на военно-политическата зависимост на България от САЩ и НАТО.

            Остава въпросът дали нарцисизмът на Кадиев бе умело използван от кукловодите и той поради това стана жертва на чужди интереси или съзнателно участваше в тази поредна кампания срещу някакви обещания за бъдещи политически реализации или/и икономически и бизнес интереси. Всеки може сам да си направи изводите. За мен най-важният извод е, че в идеен план Кадиев няма нищо общо със социалистическата идея за социална справедливост и социална солидарност, че той по идейни виждания  е неолиберал. А дали е част от петата колона на неолибералите в БСП предстои да се разбере. Първият неолиберал (Страхил Ангелов) напусна БСП. Напуснаха БСП и социал-либералите Първанов, Петков, Калфин и Дончева. Останаха в ръководните органи на БСП неолибералите Румен Овчаров и Драгомир Стойнев, социал-либералът Кирил Добрев, русофобите социал-либерали Ангел Найденов и Кристиян Вигенин.

            Кадиев не успя да разбере, че членството в политическа партия, и по-важното - дейността в нея, не е позиция на дейност от типа на вълк-единак, а трябва да е в съответствие с партийната идея и стратегия за постигане на социалната справедливост и социалната солидарност. Социалистическата идея по своята същност е колективистична. Тя е противоположна на неолибералната идея, която по своята пък същност е егоистична. Да си член на социалистическата партия означава със своите съпартийци да обсъждаш важните проблеми на развитието, а не да ги уведомяваш от екрана на поредната телевизия за промяната на твоите идеи. В БСП има множество идеи. В нея има свобода на мнението. За тази партия обаче е важно не само свободата на мненията и предложенията,  но не по-маловажно е единството на действията. Най-чуждото нещо на Кадиев е единството на действията. То е несъвместимо с неговия нарцисизъм и кариеризъм. Без действието като вълк-единак публиката няма да види неговата „значимост“. В заключение, мястото на Кадиев не е в БСП. Ако той сам това не го разбере, трябва своевременно да му се помогне най-после да го разбере.

14.06.2015 г.