Антидемократът Местан

Антидемократът Местан

Автор: Анко Иванов

            На 4 юни 2015 г. в Народното събрание Лютви Местан по повод обсъждане на предложените промени в закона за референдумите в страната изрече поредица от политически цинизми, които в крайна сметка го характеризират като антидемократ. Думата „цинизъм“ много често се употребява, но в политиката тя има съвсем друго значение. Тя е антоним на демагогия.

            Известно е, че цинизмът е нихилистично отношение към общоприети ценности и достижения на човешката култура, към официалните правила на господстващата идеология чрез формата на издевателско надсмиване над другите хора. Във всяка човешка сфера на дейност има специфична форма на цинизма. В сферата на политиката и политическата дейност има ясно изразено поле проявата на политически цинизъм. Това е нихилистично отношение към общоприетите политически ценности и достижения на държавното развитие, към официалните постулати на демокрацията, проявявано под формата на нихилистично отношение, надсмиване над суверена на политическата воля за управление на държавата – народа. Най-същественото в политическия цинизъм е провъзгласяването и мнимо поддържане на основополагащите принципи на демокрацията и практически действия в друга и дори в обратна посока. Политическият цинизъм има две форми: действие за постигане на недемократични цели, прикрити зад манипулативни, демагогски изявления и откровения постфактум за това какви сме ги свършили.

            Основен принцип на демократизма е народовластието – цялата власт принадлежи на народа и тя се осъществява в съответствие с неговата суверенна воля и интереси. При демократично управление властта в държавата произтича от народа, осъществява се чрез народа и неговите представители и е в съответствие с неговите интереси. Следователно народните  представители и политическите лидери следва да се съобразяват със суверена на властта – народа, техните решения да се в съответствие с интересите и политическите въжделения на народа. Най-демократичното е самият народ да се произнася, а не неговите избрани представители. Допитването (референдумът) до народа е най-пряката форма за изразявана от народа на неговите интереси и мнения. Най-значимите въпроси от развитието на държавата следва да се решават пряко от народа. Второстепенните въпроси следва да се решават от избраните представители на народа.

            Преходът от социализъм към капитализъм в България бе осъществяван под лозунгите за повече демокрация, за премахване на тоталитарните прояви на властване. И ако тези, които осъществяваха прехода бяха истински демократи, щяха поне веднъж на две-три години да се допитат до народа за главните проблеми на развитието на България. И щяха да проведат поредица от смислени  и значими референдуми.

Кои най-важни проблеми, въпроси и държавни действия за допитване до народа бяха пропуснати от преходниците (управляващия елит на нацията през безкрайни „преход“)?

            Първо. Унищожаването и разграбването на държавната собственост, създадена, построена и използвана от народа като извор за прехрана. Под давление на чужди на българския народ институции като МВФ и Световната банка бяха унищожени българското селско стопанство, българската промишленост, българският морски флот и т.н.. От около 3000 предприятия (фабрики и заводи), сега функционират не повече от 300. Огромната част са ограбени и разрушени, а други изцяло изнасят печалбата в чужди страни. И никой не поиска народа да се произнесе по такъв важен въпрос – в кои ръце да бъде общонародната, държавната  и общинската собственост. Главната политическа вина за това носят лъжедемократите: Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, Иван Костов, Симеон Сакскобурготски. Те трябваше, ако са истински демократи, да организират и проведат референдум по този въпрос сред народа. Унищожаването на българската промишленост и селско стопанство изгони от страната близо два милиона българи, които станаха слуги на чужди господари, предимно безправни миячи, гледачи, берачи, мазачи и т.н. в чужди страни.

            Второ. Може би най-същественият въпрос е проблемът за националния суверенитет. Отказът от национален суверенитет не е право на политиците, а на народа. България се отказа от национален суверенитет и предостави на чиновниците от Брюксел значими по размер права да управляват индиректно България. Повечето европейски държави преди да се присъединят към Европейския съюз проведоха национални референдуми. В Норвегия и Дания те бяха по два. Дори Норвегия бе официално приета, но норвежците като народ решиха да си запазят националния суверенитет. Датчаните се огънаха и при втория референдум взеха решение за влизане в ЕС. В България нито един от водещите политици дори не спомена, че би трябвало да бъде питан българския народ дали да се откаже от самостоятелното управление на своята държава. Отговорност за това безхаберие носят всички политици, но предимно тези от водещите партии – Петър Стоянов, Иван Костов, Георги Първанов, Миглена Кунева, Сергей Станишев, Ахмед Доган, Симеон Сакскобурготски и много други. Нещо повече в преговорите за челнство в ЕС Кунева дори не се вслушваше в мненията не само на хората, но и на Народното събрание и Правителството.

            Трето. Много съществен въпрос е членуването на България в НАТО. Това членство за сега носи само негативи на страната. Нещо повече, в изострянето на обстановката в Украйна, България, без волята на българския народ, бе въвлечена в подготовка за война срещу своите освободители, въвлечена в дрънкането на оръжие по българското Черноморие и в Черно море. Нещо повече, в България бяха създадени чужди военни бази. С това по същество започна американската окупация на България пряко чрез – американски войски на територията на страната и косвено – чрез американски частни военизирани организации, трениращи се в с. Анево и вероятно в Челопечене. Главният радетел за това да бъде пренебрегнат българският народ в решението за членството в НАТО и създаването на американски военни база в България е Георги Първанов. Този лъжедемократ непрекъснато се гордее с това, че по време на неговото президентстване България, против волята на българския народ, е станала член на ЕС, на НАТО и в България има чужди военни бази.

            Четвърто. Изключително важен проблем за българския народ е облагането с данъци. Никой от политиците в България не попита българския народ по коя данъчна система да се облагат доходите. В страната бе наложена и отстоявана противонародната неолиберална система в нейния най-отрицателен и античовешки вид – мизерно ниско равнище на плосък корпоративен данък, плосък данък на личните доходи, облагодетелстващ само богатите, изключително висока данъчна тежест на данъците върху потреблението (около 75% от общата данъчна тежест). Тази данъчна система позволява ежегодно от България да бъде изнасян огромен размер на национален доход – над 6 млрд лева и обричан на мизерно съществуване на жизненоважните социални системи като пенсионното дело, здравеопазването, образованието, науката и културата. Не става дума чрез референдум да се определя равнището на конкретните данъци, акцизи, мита и т.н., а за това къде да бъде данъчната тежест – върху корпоративните данъци или върху данъците върху потреблението, дали да има плосък или подоходен данък.

           Пето. Изключително важен въпрос за българския народ е използването на националното териториално богатство. Става дума за безогледното отдаване под концесия на чужди фирми добива на природни суровини и безогледния износ на тези суровини в други страни за благото на други държави и частни капитали. И по този въпрос никой от политиците не попитат българския народ, а той уж бил суверенът на властта. Иван Костов безогледно прецака България с договорите за концесията за златото в Челопеч, с даване възможност на американските ТЕЦ – ове на безценица да използват български въглища и да произвеждат безкрайно скъпа, задължително изкупувана на космически цени, електрическа енергия. Така стои въпросът и с концесиите за перспективните участъци за търсене на нефт и природен газ и т.н.

            От трибуната на Народното събрание Лютви Местан твърди, че "С принципа "народът казва, а ние се съобразяваме" са се реализирали недотам демократични идеи и напъни. Не бива да се преиграва с референдумите, защото много често резултатът от тях следва конюнктурата на доминиращите настроения в обществото. Не винаги тези настроения на деня и емоцията на деня са в съответствие със стратегическите цели на българската държава и националния интерес". Това е явна политическа демагогия и политически цинизъм. Цинизъм и демагогия са с различни корени на думите, но в политически смисъл имат пряка връзка. При демагогията има манипулиране на масите хора чрез обещания, политически призиви и лозунги за постигане на неща, които реално не могат да се случат. Още в първото изречение личи демагогията. В България през последните 25 години няма реализирана нито една идея, казана от народа, която да може да бъде оценена като „недотам демократична“ идея. От къде идва изводът на Местан, че резултатът от референдумите „следва конюнктурата на доминиращите настроения в обществото“, когато не са проведени референдуми и по важното – от тях не са произлезли никакви решения и практически действия. Нещо повече Местан и  неговата протурска националистическа партия (в съюз с ГЕРБ) събориха решението за изграждането на АЕЦ „Белене“, в интерес на чужди на България държави. По същество политическият цинизъм на Местан най-силно личи в нихилистичното отношение към българския народ. Видите ли българският народ не може да си определи стратегическите цели, той се води по елементарни настроения определени като „настроения на деня и емоцията на деня“! Но видите ли стратегически мислещият, оперираният от настроенията и емоциите, Местан ще се произнася по важните въпроси, а народът да си кротува. Много е вероятно тази позиция на Местан да е породена от обстоятелството, че етническият турчин да не може или не иска добре да разбере демократично настроеният етнически българин.

         Тезата за простият народ и умните управници, разбиращи и отстояващи „стратегическите цели“ отдавна се провали. Тезата на Местан, че народът не е достатъчно умен и просветен и може да вземе „недотам демократични“ решения се родее с тезата на Б.Б. че нашият народ  е „лош матриал“. Освен финансово-паричните интереси и тази теза обединява ГЕРБ и ДПС, свързва Борисов и Местан и формира негласната коалиция „БОСТАН“. Политическият цинизъм на Местан и подобните му български политици може да бъде определен и чрез синонимите на цинизма като политическо нахалство и безсрамие да бъде поучаван българския народ, че не може да взема решения по важни въпроси, а те трябва да са в субектното право на Местан и подобните нему лъжедемократи.

7.06.2015 г.