Пенсионната реформа като смъртна присъда за възрастните хора

Пенсионната реформа

като смъртна присъда за възрастните хора

автор: Анко Иванов

            Българското общество още е под силата на емоциите  и медийното затъмнение на истинската същност на приетата от Народното събрание „пенсионна реформа“. Сега личат само общите тенденции. След публикуването на промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) ще станат ясни детайлите. Вече два дни Калфин с тържествуваща усмивка обикаля що има телевизия и обира прикритите или явни овации на прислужната журналистика. Тиражират се голи обещания за „сияйното бъдеще“ на бъдещите пенсионери от поколението на псевдолевия политик-ренегат Ивайло Калфин.

            Да си припомним главните проблеми на действащата пенсионна система в България. Първият много сериозен проблем е изключително ниското равнище на размера на пенсиите. Той се дължи не само и не толкова на недостатъчните размери на вноските, а на въведената от костовистите ниска база на размера на пенсиите – 30/35% от получаваното трудово възнаграждение. Този изключително нисък размер на пенсиите се дължи и на проведената под ръководството на Калфин (Заместник-председател на Министерския съвет, отговарящ за икономическата и социалната политика 2005-2009 години) по време на Тройната коалиция курс на безкрайно намаляване на размера на пенсионните осигуровки. В резултат на това България стана страната с най-нисък размер на пенсионните осигуровки от всички европейски страни. А Калфин мълчи за това, че почти всички страни в Европа този процент е значително по-висок. В Испания той е 81%, в Италия е 65%, в Естония 80%, Австрия 77%, Португалия и Чехия с 50% и т.н. По инициатива на Ивайло Калфин, Орешарски и компания по време на Тройната коалиция бе заложено и неприложимото към българските условия швейцарско правило за повишаване размера на пенсиите. В тъй наречената „пенсионна реформа“ Калфин наложи повишаване на размера на пенсиите чрез увеличаване на тежестта на трудовия стаж с увеличаване на коефициента от 1.1 до 1.5 но с начало след две години и достигане след 7-8 години, т.е. времето през което ще измрат поне една четвърт от сегашните пенсионери. При среден размер на пенсиите около 300 лева това означава незначителна сума за продължителен период.

            Вторият много сериозен проблем на функционирането на пенсионната система е неравенството в изискуемата възраст и изискуемия стаж за пенсиониране. То е следствие предимно от онаследената система на групирането на труда и трудовата дейност на три групи. В нито една друга европейска страна няма подобно групиране. В някои от страните има въведено правилото за ранно пенсиониране, но в граници много близки до основните възрастови граници за всички останали. Нима полските, белгийски и др. миньори работят при по-малко трудни и опасни условия? А при тях възрастта за пенсиониране е 60 години. Нима трудът на катаджията на пътя е по-тежка и напрегната от тази на лекаря хирург, който по всяко време на денонощието е готов да оперира и оперира болни? Или пък дежурният лекар в Спешна помощ? За по-високата опасност и трудност при изпълнение на задълженията миньорите, полицаите, военните, следователите, прокурорите и т.н. привилегировани в пенсионно отношение хора не получават трудови възнаграждения над два пъти по-големи от тези на учителите, медицинските сестри и т.н. И какво се получава? Тези с „по-трудна“ работа, получават по-високо трудово възнаграждение за тази си работа, по-рано се пенсионират и получават два-три пъти по-високи пенсии от останалите български трудещи се.  А някой да си спомни дали има пенсиониран полицай, който да не работи на друго място и да не получава и заплата и висока пенсия?

Увеличаването на пенсионната възраст за трета категория труд, т.е т.нар. масови професии, се превърна в логически абсурд. По реформата на Калфин хората трябва да работят до 65-67 г. и 40 години трудов стаж при средна продължителност на живота от 71-72 години! Да, в Европа има страни с такава възраст за пенсиониране, но там продължителността на живота е над 80 г. Например, в Испания средната продължителност на живота е 84.5 г., т.е. пенсионирият на 65 години може да получава средно пенсия 20 години. А в България това са около 6-7 години.  

Целта на тази „пенсионна реформа“ е голямата маса от населението ако може да не доживее до пенсията, за която много години си е плащало пенсионни вноски. По такъв начин се вижда, че промените, които под давление на Калфин прие Народното събрание са монетаристки, т.е. съкращаване на разходите на пенсионните фондове за плащания на пенсиите.

Не по-малко драстично изглежда и въведената норма за изискуем 40 години осигурителен стаж. Калфин навярно не знае или се прави, че не знае, че огромни маси от българите през периода на прехода бяха продължително време безработни. Това им съкращава възможностите за набиране на необходимия стаж до приетата 65 годишна възраст. А в редица европейски страни, в които действа правилото за 65 –годишната възраст изискванията за осигурителен стаж са значително по-ниски. Например, в Италия 36 г., в Испания 35 г. и др.   

Тези промени в пенсионната система влошават нейното социално качество и повишават монетарните и характеристики. А уж Калфин бил „ляв политик“ и „ляв икономист“?  Промените във възрастта за пенсиониране на първа и втора категория труд по същество са псевдопромени. Те не намаляват дискриминационното отношение към голямата маса работещи (трета) в България за сметка на привилегиите за ранното пенсиониране на полицаи, пожарникари, военнослужащи, балерини и т.н.

Освен, че е десен неолиберален икономист, Калфин е политически циник. Днес пред БТВ той дословно заяви: „Тези, които са трета категория труд, всъщност работят по-дълго от необходимото (к.м. – А.И.)“. Щом работят по-дълго от необходимото, защо им се увеличава още веднъж възрастта за пенсиониране! Дали това е социален подход?

Третият проблем е неравенството в осигуряването на различните категории работници и служители. Това неравенство се отнася за нежеланието на държавата както тя, така и служителите на бюджетна издръжка, да плащат осигуровки. Става дума за заплащането на осигуровките на държавните служители, военнослужащите, служителите на органите на реда и сигурността и т.н. Ако имаше равнопоставеност, то би следвало и учителите в държавните и общинските училища, преподавателите и асистентите в държавните университети, лекарите в общинските, държавните и университетските болници също да не плащат пенсионни и здравни осигуровки. Държавата поставя в привилегировано положение служителите в органите реда и сигурността, министерствата и ведомствата, т.е. в силовите ведомства и централния държавен апарат. Това е с цел те да не създават „проблеми“ на осъществяването на държавната власт. „Борецът“ за социална справедливост Калфин си затвори очите за това крещящо нарушение на всякакви норми на равнопоставеност на гражданите в гражданското общество. Той дори официално отказа за дискутира този проблем. А това е източник за финансиране на пенсионните фондове и реална възможност за повишаване на размера на получаваните пенсии. Освободените от плащане на индивидуални осигуровки държавни служители и лица на бюджетна издръжка са най-облагодетелстваните при получаването на пенсия и като възраст и като размер. С примиряването към този анахронизъм Калфин нарушава главния принцип на пенсионната система – пенсия се получава в зависимост от направените вноски от работодателя и от работника.

Четвъртият много сериозен проблем на пенсионната система е дисбаланса между приходи и разходи в пенсионната система. Неолибералът монетарист Ивайло Калфин се съсредоточи почти единствено върху намаляване на разходите, предимно чрез намаляване на бройката пенсионери като резултат от повишаване на възрастта за пенсиониране. Предвижданото увеличаване на пенсионните вноски е твърде срамежливо и незначително. То реално не води до значими приходи в пенсионната система. Необходимо бе това равнище на вноските да се изравни със средното в Европейския съюз, т.е. увеличение с 5-6%.

Неолибералът Клафин съвсем съзнателно пропусна два други големи източника на приходи: повишаване на равнището на доходи на работещите чрез повишаване на минималното трудово възнаграждение в несимволични размери, които сега използват управляващите (с 20 лева); повишаване на осигурителните прагове в размер близък до действително получаваната работна заплата. Десните управляващи в момента България, включително и крайнодесния Калфин си мълчат за изсветляването на сивата икономика. Обществена тайна, че тя е в гигантски размери в сферата на туризма, строителството и ремонта, ремонта на автомобили и битова техника, търговията на дребно в малките и средни магазини и много други сфери. Налице и е двойния стандарт на работодателите, които осигуряват своите работещи на минималната или близка по размер до нея работна заплата, а не по действителния и размер. Формално извършват осигурителни действия, но реално осигуряват на някакъв минимален размер, а не по действителния размер на работната заплата.  Решителни действия в това направление биха довели да увеличаване на броя на осигуряваните и размера на осигурителните вноски без да се увеличава възрастта за пенсиониране.

            Напоследък Калфин има единомишленик и поддръжник в лицето на един политпапагал (М.Д. от РФ), който непрекъснато яростно защитава калфиновата пенсионната реформа, още по-яростно критикува лявата политика навсякъде в света, където му се привиди такава. И който непрекъснато дава пример как в Естония при провеждането на дясна политика е постигнат висок жизнен стандарт, за разлика от България. 

Но баналната истина е, че нещата се познават в тяхното сравнение. Да вземем един показател, сигурен белег за дясна политика – плоският данък. Той е въведен и в двете страни, в Естония е въведен от дясно правителство, а в България от псевдолевите икономисти от типа на Калфин като зам. председател на МС. В България плоският данък е на равнището на 10%. В света само в Черна гора той е по-нисък  (9%) от нашия. Еднакъв с нахия е размерът на плоския данък в страните България, Киргизстан, Монголия и Македония. Това са все  все „напреднали“ икономически страни, в които е настанал „раят“ на чуждестранните инвестиции. В същото време плоският данък в Естония е 22%, в Латвия 25% и в Литва 27%. Следователно в Естония има над два пъти по-голям размер на приходите в държавния бюджет. В България минималната работна заплата е 184 евро, а в Естония е 390 евро, т.е. над два пъти по-висока. Това позволява в Естония да се набират много повече средства в пенсионните фондове. Сравнението по-нататък показва, че и в двете страни пенсионното осигуряване е в три стълба. Но разликата е съществена. Първият стълб в България осигурява приходи от вноски на работодателите и от осигуряваните. В Естония това го има, но и в първия стълб има вноска и от държавата. Разликата е в приходите. Именно това не можа или по-точно не поиска да разбере Калфин.

            В заключение, т.нар. „реформа“ е само съвкупност от мерки за увеличаване на приходите във фондовете на държавното обществено осигуряване, по същество замразяване на размера на пенсиите на сегашните пенсионери до тяхната кончина – близкото „щастливо бъдеще“ за наборите на Калфин. Това е фризиране и напудряне на старта неолиберална по совята същност костовистка пенсионна система. Нейното прилагане недвусмислено показа, че хората измират като пилци от липса на средства за храна, за лекарства, за отопление, за избор на лекар, за заплащане на консумативи за лечение, като например лещи за  очите при оперативно лечение на катаракта, при ортопедични операции, при кардиологични инвазивни намеси и т.н.

Сега е времето за повишаване на пенсиите, а не след две години да започне този процес. А пари има. Естонците, които преди 1989 г. бяха по-зле от нас, са ги намерили. И те послушковци на американците като нас, но плоският им данък е 22%, а и бизнесмените им не вдигат стачки срещу този висок плосък данък, не вдигат стачки срещу по-високата минимална работна заплата. А у нас слугите на новобогаташите  Калфин и М.Д. дават мило за драго да опазят мутрите от по-висок данък и осигуровки. Как в Естония на работодателите не им пречат „високите“ данъци от 22%, а на нашите пишман бизнесмени все им пречат ниските данъци от 10%, все им се  привиждат само луксозни коли и джипове, частни самолети, луксозни вили в чужбина и т.н.

Социалната политика е предимно грижа за производителя, когато работи и след като се пенсионира. Високото трудово възнаграждение му осигурява и висок размер на пенсията.  Увеличаването на доходите на работещите е скачен съд с производителността на труда и размера на пенсиите. Липсата на реално увеличаване на размера на получаваните пенсии в сегашния кризисен момент за страната е равносилно на смъртна присъда за сегашните пенсионери, особено за тези, които са навършили 70 годишна възраст. Отказът от повишаване на размера на пенсиите на тези хора е най-прекият път към отвъдното за тях. Но за неолибералите от типа на Калфин и неолибералните политпапагали от десницата е важен не човекът, а са важни парите, които остават у богатите работодатели.  

Увеличаването на пенсионната възраст за трета категория труд е не само социален геноцид, но е и демографски геноцид. Поради увеличаването на възрастта за пенсиониране намаляват възможностите на младите хора да си намерят работа и като резултата се засилва и без това прекомерно високата емиграция и обезбългаряване на страната.

30.07.2015 г