От НАТО до социален омбудсман

От НАТО до социален омбудсман

Автор: Анко Иванов

            Тези дни в лявото политическо пространство на България имаше много емоции. Главната бе Тържеството на Бузлуджа. Чета оптимистичните думи („Магията на Бузлуджа“) на главния редактор на Поглед.инфо Румен Петков и му се радвам на оптимизма. Много верни съждения и някои надежди допиращи се до наивността. На Бузлуджа бе изречено, че изборът на Мая Манолова за омбудсман е важна крачка на БСП към властта.

            Вярна е оценката на Петков за Найденов: „Да се изживяваш като неформален говорител на НАТО и първи русофоб на републиката - по никакъв начин не се вписва в социалистическите ценности.“ И продължавам размислите. Найденов бе един от факторите, които повлияха навремето на Станишев за подписване на договора за членство на България в НАТО зад гърба на народа. Още тогава бе се оформило пронатовско ядро от Първанов, Овчаров, Р. Петков, Найденов и др. вътре в БСП. В същото време почти цялата партия, почти всички партийни членове, симпатизанти и поддръжници на БСП бяха против. По същество тази група действаше не като лявото крило на ГЕРБ в БСП, а като петата колона на НАТО в БСП. Станишев бе поставен в преса и възприе тази антибългарска политика, поддаде се на натиска на Първанов и Шрьодер, на Кобурга и Доган и като резултата ренегатът Калфин подписа крайно неизгодния договор за присъединяване на България към НАТО. Петата колона на НАТО в БСП през годините от тогава, та дори до днес не допускаше вътрешнопартиен разговор по проблемите на асоциацията на България към НАТО. Пронатовската позиция особено силно пролича по време на преврата в Украйна. Поведението на Вигенин и на Найденов нанесе най-съкрушителния удар върху БСП, понесени по време на последните избори за Европарламент и Народно събрание. Найденов като военен министър мечтаеше, под пряко или косвено давление от САЩ, за увеличаване на парите за военна техника, за въоръжаване на българската армия и отстояване на натовските позиции. Неговата натовска ориентация пролича и след изборите, когато беше за коалиция с ГЕРБ само и само да остане военен министър.    

            Но Найденов не е сам. Той е в пряко семейно съдружие с Мая Манолова. И тя съвсем неслучайно се кандидатира за председател на БСП. На НАТО им бе необходим ръководител на БСП с много по-ясни твърди пронатовски и проамерикански позиции. Стойнев, независимо от много му кусури е по-мек почитател на НАТО и  е повече проевропейски ориентиран политик. В подобна позиция е оказаха и другите кандидати. Петата колана не успя – победи Миков, който никога не се бе славил като краен почитатели нито на НАТО, нито на ЕС. И дружката на Найденов изпадна в дурашко положение.

            Но задокеанските братя не забравят своите компрадорски почитатели. И вероятно не забравиха и стремежа на Найденов за плътно подчиняване на България към НАТО и бързо превъоръжаване на българската армия. Такъв яростен стремеж за превъоръжаване на армията в България имат само няколко души – Плевнелиев, Борисов, Найденов, Горанов, Ненчев. И си задавам много елементарния въпрос: Защо за омбудсман бе издигната Мая Манолова и другите парламентарни групи не издигаха свои кандидатури? Защо само на последната права РФ от кумова срама решиха да предложат яловата кандидатура на Пенчев? Трябваше да се създаде видимост за демократичен избор и състезание поне между двама кандидати. И как така такава ярко оцветена партийна кандидатура, като тази на Манолова, почти обедини всички политически представени партии в парламента, с изключение на Атака? Логически бе да си помисля, че зад действията на ГЕРБ, РФ, ПФ, АБВ и БДЦ стоеше някаква непреодолима сила. А реално в съвременния свят има само една сила, която може да обединява толкова разноречиви и противоречиви политически сили – САЩ. Дали посолството на САЩ в София е оказало влияние? Дали е така фактически могат, но едва ли ще посмеят, да си кажат ръководствата на тези 6 политически сили. Но логическите аргументи си остават. Бе направен несполучлив опит това „единодействие“ да се маскира с някакво мнимо задкулисно съгласие на БСП по други политически въпроси, за да бъде избрана Манолова. Гласуването на БСП за проекта за промяна на Конституцията доказа, че не е имало подобно съглашение – Манолова за Кноституцията.

            Битката в БСП срещу петата пронатовска колона ще продължи дълго. Толкова дълго, колко успеят да се задържат в ръководството милионерите Добрев и Кадиев, русофобите Найденов и Стойнев. А това, че Манолова е избрана за омбудсман няма практическо политическо значение за БСП.

4.08.2015 г.