Изборният резултат разкрива дефектите на неолибералната демокрация

 

Автор: Анко Иванов

 

Мантрата за „демокрацията“ като висша европейска и англо-саксонска ценност отново се сгромоляса. В проведените избори за местни органи на властта и псевдореферендума за електронното гласуване за пореден път разкриха политическата несъстоятелността на фасадната западноевропейска демокрация, насилствено имплантирана в български условия. Формално погледното всичко е наред. Имаме Избирателен кодекс, много приличащ на избирателните кодекси на западноевропеийските страни. Има „независима“ Централна избирателна комисия. Има правила, а демокрация без правила няма. Имаме свобода на словото и печата, свобода на организирането и политически плурализъм. Формално погледнато има всичко за да има свободни демократични избори. Почти всички анализатори и коментатори признават, че току що приключилия първи тур на изборите възпроизвежда досегашното политическо статукво. И с изключение на скритата коалиция ГЕРБ, ДПС и АБВ, всички останали политически сили, макар и в различна степен са недоволни. Недоволни останаха и гражданите, които гласуваха, както и гражданите, които не гласуваха. В какво се крият корените на тези масови недоволства?

Недоволствата са породени от дефектите на неолибералната демокрация. Сега всички, предимно под влияние на емоцията от разминаването между очаквано и резултат, търсят оправдания, причини и недоволства.  И много лесно ги намират, дори до 15 тезиса. И мнозинството анализатори и коментатори забравят, коя е главната ценност на демократичността на изборите – свободата на волеизлиянието на суверена. И аз започвам да си задавам въпроса и да търся отговора на въпроса „Има ли свобода на волеизлиянието на суверена“?

            Първото измерение на свободата на волеизлиянието е информираността за действителните проблеми и реалните перспективи за развитие. А информацията в съвременни условия е пари, страшно много големи пари. Тези пари се дават за да бъдат информирани хората за „положителните“ резултати от дейността на определни политически субекти. И ГЕРБ успешно работеха в това направление. Изборът бе в двете посоки – видимост на извършеното и пропагандиране на стореното. И това се прави не пряко, а чрез органите на държавната власт, т.е. с парите на данъкоплатците, т.е. неявно с парите на самия суверен. Около месец преди местните избори по всички възможни телевизии непрекъснато се върти клипа за магистралите до „селото на баба“.  Само за един месец бяха открити редица инфраструктурни обекти, дори да са само по няколко нови километра магистрали, дори да е само един медицински апарат, независимо колко той е модерен и полезен. Важното бе да бъде информиран избирателя, че ГЕРБ открива, всеки ден открива, а през последната седмица по три пъти на ден открива обекти със социално значение. Но обекти, които са видими. И второто, как по времено на ГЕРБ се усвоявали средствата от еврофондовете, а Орешарски преди това бил „провалил“ работата. И всички послушни телевизии и радиостанции, вестници и списания, интернет-сайтове мълчат, че спирането на еврофондовете по времето на Орешарски бе поради грешки в подготвителния период, допуснати от Дончев и Павлова, от предишното управление на ГЕРБ. По такъв начин в предизбирния период се използва методът на дезинформация. Този подход бе нацелен към политическото внушение, че само ГЕРБ прави успешните неща. А това е подходът на пряката политическа манипулация.  

            Втория подход, успешно реализиран от ГЕРБ, при подготовката и произвеждането на изборите за местни органи на властта, е прикриване от послушните медии на неудобната за политическа партия ГЕРБ и за държаваната власт на дискредитираща информация, прикриване на грабежи, далавери, рекет, подкуп и т.н. Установена бе почти пълна неявна, но много ефективна цензура в средствата за масова информация (по-точно за масова дезинформация). Бойко дори да кихне сутринта, тава става политическо събитие и моментално се отразява от Нова телевиза и БТВ, следвани от БНТ и Канал 3. Имаше наличие на тенденциозно съгласувано поведение от собствeниците на телевизиите, донякъде с изключение на ТВ 7 и Нюз 7 и разбира се Алфа. Дори се подиграха с Миков, като го държаха в БТВ над 40 минути за да свърши по Нова телевизия безкрайното интервю с ББ. Имаше огромен целенасочен подбор на информация. Например, на стадион Българска армия, почти два месеца 15 000 зрители мощно скандират и обиждат ББ, но нито една телевизия не показва това масово явление. В същото време неразчетените действия на Сидеров при клекшопа са повод цялата информационна система в страната да си мълчи за пропуските на управляващите, за крещящата бедност и незначителните доходи на населението, и да съсредоточава само негативна информация към избирателя за неадкватните действия на двама депутати. Избирателно се показваше дискредитираща информация само за кметове, които не са на ГЕРБ (например Пазарджик, Хасково, Монтана и др.), а в същото време се мълчеше за кражбите от обществените поръчки в градовете София, Бургас, Варна, Стара Загора и редица други, управлявани от ГЕРБ. Срещу тази информационна плътна герберска завеса БСП и другите партии не можаха да намерят противодействие, тъй като собствеността на тези СМИ е прикрита зад маската на офшорките. В ерата на най-силното влияние на телевизията върху политическите настроения, българската политическа опозиция бе оставена по същество без екран.

            Информираното решение за индивидуално самостоятелно определяне на политическо предпочитание на изборите на местните органи на властта бе силно повлияно и от наложеният под влияние на ГЕРБ от продажната българска журналистика подход, за съревнование уж на платформи и идеи само за местните проблеми. По същество в навечерието на тези избори, както и във всички други, в които участва ГЕРБ, нямаше състезание на идеи, програми и концепции за развитие. Развитието на общините и населените места в решаваща степен зависи от общата политическа обстановка в страната и действията на централната власт. Общините работят по законите и разпоредбите на централната власт, според отпусканите средства от централната власт, под прекия контрол на централноназначаваните областни управители, а само в незначителна степен и според местните възможности и специфика на развитие на общината. Прехвърлянето на дискусията и съсредоточаването на журналистическите въпроси само за местните проблеми води до две деформации. Първата е, че решаването на местните проблеми зависи само от местните ръководства. Истината е, че през последните 6 години развитието на общините почти изцяло е зависело от инвестиции, които идват от центъра и с прякото участие на управляващите от ГЕРБ. Успехите в развитието на София и Бургас се дължат не толкова и  не само на управленските способности на Николов и Фандъкова, а предимно на огромните средства давани от централната власт за тези два града. Ако подобни по размер средства бяха налети в областите от Северозападния район – Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч, то това нямаше да е най-изостаналия район в целия Европейски съюз. Втората е, че успешните кметове на ГЕРБ трябва да бъдат преизбирани, понеже добре са си вършили работата, но се пропуска, че това е предимно от парите от еврофондовете и от централната власт. И тази манипулация сработи на тези избори. Няма демокритични и свободни избори, когато няма състезание на национално  равнище на политическите лидери за проблемите, перспективите и възможностите за развитие на страната и националната територия, част от която са общинските територии. Дискусия между кандидатите по същество нямаше, понеже телевизиите избраха подхода в тях да участват голям брой кандидати за едно предаване. При наличието на 8 кандидати в едно предаване от 60 минути няма как да се изложат концепции и възгледи, няма как да се спори и разсъждава по концептуални проблеми.

            Равнопоставена информираност на избирателите може да има само при почти еднакви условия и възможности за политическа реклама. При неолибералната демокрация това е невъзможно. В тези избори, подобно на последните парламентарни избори, а и на доста от предишните избори, има явна неравнопоставеност в телевизионните изяви и пропаганада. И тя е в полза на определена политическа сила. Навярно неслучайно телевизиите поставиха нереално висока цена за политическите предизборни клипове и изяви. От тази висока цена се възползваха само богатите партии като ГЕРБ, ДПС, АБВ и РБ. ГЕРБ и ДПС имат висок дял от парите за парламентарните партии. На БСП Станишев им остави дълг от около 2 млн. лева и те са оказаха безпарични, Атака си изхарчи парите за вестника и собствената телевизия. В политическата пропаганда и реклама предимно на ГЕРБ и РБ бяха задкулисно привлечени огромни финансови ресурси. Публична тайна е, че ГЕРБ се опира не само и не толкова на собствени финанси, колкото на група кръгове от бизнесмени, от които в публичното пространство твърде често се появяват имената на фирми, свързани с ГЕРБ, РБ и  ДПС. По същество на изборите с финансовото участие на тези и други кръгове се разпределя политическото влияние в страната. По това подражаваме на американската неолиберална демокрация, при която се набират огромни финансови средства за провеждане на мащабни избирателни компании. Разликата е, че у нас това най-често става задкулисно. ГЕРБ направи най-мащабната масова пропагандна кампания, с масови мероприятия, концерти, плакати, листовки и т.н. Малките партии и т.нар. граждански обединения „участваха“ в изборната надпревара без никакви средства и възможности. Изводът е, че само който има пари, просто има много пари, той може да успее в политиката в условията на неолиберализъм. 

            При неолибералния модел на „демокрация“ парите играят и като пряк подкуп, паричен рекет на фирми и срастване на политика, власт и пари (т.е. олигархия). Както се изразява Цветан Василев, в България има много политици, които са срамно богати и неудобството им е в това, че не могат да си покажат богатството. Те не смеят да си кажат кои са и че са неприлично богати, но вероятно сред тях са лица като бивш шеф на СДС от Драгалевци, един обитател на Боянски сараи, един бивш президент, един сегашен много популярен политик от софийско предградие и т.н. Парите на политическите партии и на подобни олигарси влияят не само върху политическата пропаганда и агитация, но и върху пряката организация на произвеждането на изборите. Обществена тайна е купуването на гласовете на българските роми от ДПС и ГЕРБ, които имат финансовите ресурси. При голямата безработица, бедното население, ниското равнище на трудовите възнагражднения 50 до 100 лева са си добри пари. Всеки гладен жаден, бос, гол и болен човек лесно преодоляваа моралните задръжки и приема подкупа като надежден източник на малки временни, но понякога спасителни доходи. Формално полицията и прокуратурата се борят с това явление, но само за да показват, когато има купуване от други  партии, но не и от ГЕРБ и ДПС. Премълчава се дори когато известен депутат от ДПС е заловен в организация за купуване на гласове. Новото в българската политическа практика вече е купуването на цели избирателни комисии, практика масово въведена в последните парламентарни, президентски и местни избори. Още по-голяма новост е „купуването“ в прекия или в преносния смисъл, както и чрез политически рекет, от ГЕРБ на успешни досегашни кметове, които смениха своя политическия байрак. И най-вероятно пак парите са основнто средство за промяна на „идейните и политически убеждения“ на кметовете. Който си има парици си купува кметове. Подобен подход възприе и „лявото“ АБВ, ръководено от известни манипулатори като Първанов и Петков. А заблуденият суверен на властта си гласува уж мажоритарно като за кметски „личности“. Подобен аспект има и във влиянието върху изборните резултати на местните велможи, които купуват, използвайки различни форми, цели селища. Типичен в това отношение е примерът с кмета на с. Галиче, примерите на местни бизнесмени-кметове от Пазарджишка област и  др. Налице е задкулисно управление на цели села и общини от крупни икономически кръгове на цели райони, подобно на това, което става във Варна и Варненско.

            При неолибералния модел парите са всичко. Чрез тях може да се постигне всичко. Само едно не може да се постигне – социална справедливост и високо жизнено равнище за всички в обществото. Многото пари, като главна неолиберална ценност, вече се използват и за пряко вътрешнопартийно поразяване на политическия противник. Този подход някога бе възприет в политиката на хитлеристите, но само във външната политика. Той бе наречен формиране и използване на „петата колона“, която предава отвътре политическия външен противник. Така Германия, с помощта на „петата колона“, завладя например Норвегия. Сега този подход се усъвършенства и използва за завладяване отвътре на вътрешнонационалните политически опоненти. Такава своебразна „пета колона“ навремето в БСП създадоха Георги Първанов, Румен Петков и техните съратници, сега изяваващи се под мотото АБВ като слуги в подкрепа на ГЕРБ. Така бяха имплантирани в БСП хора на олигарсите като сътрудницитге на Мултигруп Георги Кадиев и Татяна Дончева, на СИК – Сергей Узунов и Димитър Дъбов. В по-ново време такива станаха Страхил Ангелов и Кирил Добрев. Тези хора бяха поетапно използвани за промяна на политическата линия на БСП в угода на неолибералите, за рушене на БСП отвътре и удар върху нейните поддръжници отвън. Кадиев, Дончева и Ангелов се включиха в тези последни избори без никакъв шанс за самостоятелен успех, но с цел откъсване на гласове от БСП и намаляване на влиянието на социалната идея в обществото. Тези техни действията значително повлияха за по-малкия изборен резултат на БСП. Но те не постигнаха главната цел, най-явно прокламирана от Ангелов, „БСП да приключат окончателно след тези избори“. За тяхно огорчение те създаха само поредната трудност пред БСП, но не успяха след тези избори да я приключат. Призивите за обратно обединение на левите са само начин да се заблуди общественото мнение, че те са леви политици (АБВ, „Движение 21“, „Напред България“ и др.) и ако БСП клъвне, отново да я поведат по неолибералния курс.

            Има и още един паричен неолиберален подход на манипулиране на избори и изборни резултати – това е социално-икономическа принуда на работниците в държавни  и частни фирми, държавни и общински структури да гласуват по определен начин, да подкрепят ГЕРБ. Това е т.нар „корпоративен вот“, който на последните избори придоби невиждан размер. В условията на висока и масова безработица, в условията на огромна бедност, почти всеки работник, специалист и служител се страхува за работното си място и е готов на огромен компромис със съвестта и си с личния си избор. И съвсем естествено много голяма група от хора се поддават на политическия рекет на собственика или на  началника, на централната или на местната общинска власт. Предпоставка за това явление е и липсата на работещи синдикати в частните фирми и формалния синдикализъм в централните ведомства и общинските структури. Най-видимо така действат политическите партии на Борисов и на Ковачки.

            Предстоящиат втори тур на изборите за местни органи на властта няма да промени политическата ситуация в страната. Тя е под контрола на неолибералния модел на парична демокрация. Безпаричните партии изпаднаха в ситуацията, блестящо обрисувана от дядо Петко Славейков – „нямаш ли парици ти си просто диване и си още какво ли още не“. Ако някой иска да промени тази парична неолиберална „демокрация“, трябва да намери път към ума и съвестта на огромната част от хората. Парите са в ГЕРБ, ДПС, РБ и АБВ. При пазарна икономика трябва да се търсят други подходи извън неолиберализма за да се промени политическата ситуация.

 

28.10.2015 г.