От социализъм към капитализъм

От социализъм към капитализъм – преход

или погром

            Вече повече от четвърт век България се тресе от т.нар. „преходен период“, т.е. преход от социалистическо общество към капиталистическо, но прикривано под маската на преход към пазарна икономика. Това бе по същество изключително дълбока по своята същност промяна на обществените отношения в България, подобно на тези в източноевропейските бивши социалистически страни. Това не бе преход, а по същество бе капиталистическа контрареволюция. Тя използва нови технологии и механизми на осъществяване, без барикади и се реализира чрез безкръвна рязка смяна на политическата власт и разграбване на общонародната собственост.  

            Научното и емпиричното обществено-политическото осмисляне на този „преходен период“ има важно обществено и научно значение. В България има вече множество, огромно множество от публикации (монографии, студии, сборници, статии, интервюта), посветени на прехода. Огромната част от тях имат свой принос в разкриване на същността, методологията и последствията от прехода. На тази тема бяха посветени значими книги (с различни заглавия) на член-кор. проф. Александър Лилов, проф. Владимир Топенчаров, член-кор. Васил Проданов, проф. Искра Баева и редица други уважавани български учени и някои политици. В множеството студии и статии бяха анализирани отделни страни на прехода. В края на миналата година излезе от печат капиталният труд на видният български философ проф. д.ф.н. Митрю Янков – „Българският преход от социализъм към капитализъм. Генезис и характерни черти на постсоциалистическия капитализъм.“   Този труд от 525 страници е структуриран в увод, шест глави и резюме на български и английски език. Централно място в него имат проблемите на: приватизацията като „основа на основите“ на прехода; сравнителният анализ на китайският пазарен социализъм и постсоциалистическият еврокапитализъм; гибелта на „реалния социализъм“; постсоциалистическата реставрация на капитализма чрез „нежни“ и „цветни“ революции; социално-класовата трансформация и кризата на пост социалистическия капитализъм.

            Този труд бе обществено представен и обсъден на форум, организиран от Българския антифашистки съюз, на 9 март 2016 г. Водещ на обсъждането бе член-кор. проф. д.ф.н. Васил Проданов. Той направи обширно аналитично изложение, в което бяха посочени значимите теоретични приноси на труда на проф. д.ф.н. Митрю Янков. Почти всички изказвания подчертаха достойнствата на книгата. Имаше и няколко дискусионни момента, свързани с китайския пазарен социализъм и възможностите за неговото приложение в българските обществен условия по време на прехода; за подържаната от ръководството на БСП неолиберална политика и разминаването между лявото говорене и участието в провеждането на дясна политика; за същността на обществения строй у нас преди началото на прехода. На автора на тези редове бе отказано от водещия да вземе отношение по повод на книгата на проф. Янков. Поради това се чувствам морално задължен да изразя накратко своята позиция, както по книгата, така и по дискусионните въпроси.

            Без да повтарям верните оценки за приносите и значимостта на теоретичните разработки на проф. Янков, умело посочени от множеството изказали се професори и доценти по философия, намирам, че трудът има не само и не толкова научен принос, колкото и научно-приложно значение, понеже на много места в книгата се препоръчват подходи за решаване на съществуващите в българското общество проблеми.  Освен това книгата има изключително богат, широк и комплексен обхват на изследване и обобщение. В съдържателно отношение тя е задълбочено философско-методологическо изследване на основните сфери на обществото: икономическа, политическа, социална и демографска. В исторически план това е обхватно изследване на политически, идеологически и социално-икономически процеси от XIX до XXI век. Изследването на прехода се прави на различно териториално равнище – национално (България), регионално (Източна Европа) и глобално (световно). Ядрото на изследването, разработката и изводите са с предмет налагането в България и в страните от Източна Европа на неолибералната идеология и практика. Главният аспект са проблемите на собствеността и по-точно ограбването на националното богатство на страната. Разкрити и анализиране са механизмите и технологиите на ограбването, наречени приватизация. Това е една от много малкото на брой в България публикации, в които открито се поставя проблема за структурата на данъчната тежест, така направена, че да ограбва населението и да облекчава бизнеса в стремежа му за неимоверно забогатяване.

            Сериозна дискусия се получи за същността на прехода. Почти всички участници в обсъждането възприеха оригиналната идея на проф. Янков, че преходът в България е не просто реставрация на стария преддеветосептемврийски капитализъм, че това не е просто преход от тоталитаризъм към демокрация и от планова към пазарна икономика, а реален преход от социализъм към постсоциалистически капитализъм. Единственото несъгласие с тази теза бе на член-кор. проф. д.ф.н. Стоян Михайлов, който твърди, че в България не е имало социализъм, а някакво си сталинистко общество, без той да дефинира неговите същностни характеристики. Тогава излиза, че щом не е имало социализъм, няма и преход към капитализъм! Тази теза на проф. Михайлов бе успешно оспорена с аргументи от няколко от изказващите се, предимно бивши стопански дейци. Тази теза на проф. Михайлов според мен, е израз на морално-политическа деградация на достоен в миналото учен и партиен ръководител. Като секретар на ЦК на БКП, проф. Михайлов проповядваше тезата за развитото социалистическо общество. През 1985 г. в Москва, на руски език излезе книгата: „Социалистические проблемы развитого социализма: Пер. с болг. С Михайлов, АВ Федотов, ИС Нарский“ на изд. „Прогресс“. Изграждането на развитото социалистическо общество бе поставено от Десетия конгрес на БКП 1971 г. като „непосредствена историческа задача“. Това бе продиктувано от неразвитостта на социализма и от амбицията той да се доразвива. В това отношение върл пропагандатор на тази политика бе именно секретарят на ЦК на БКП – проф. Стоян Михайлов. Ако в България не е имало някакъв, макар и неразвит социализъм, откъде се е взело напълно безплатното образование, напълно безплатното здравеопазване, откъде са се взели хилядите нови фабрики и заводи, хилядите нови работни места с нови професии, нов труд при нови технологии и липсата на безработица, липсата на просяци и т.н.

            Налага се припомним, че социализмът като обществен строй теоретично се определя от К. Маркс и Ф. Енгелс в Комунистическия манифест още преди 168 г. Почти цялата програма на Маркс и Енгелс (от 10 точки) за прехода към социализма в България бе реализирана: обществено и безплатно възпитание на всички деца; съединение на земеделието с индустрията; увеличаване на броя на държавните фабрики и средствата за производство; еднаква задължителност на труда за всички; централизация на целия транспорт в ръцете на държавата; централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една централна банка; висок прогресивен данък; експроприация на поземлената собственост. Последното, под решаващото влияние на Георги Димитров, бе реализирано като колективна форма на поземлено владеене на земята. Не бяха реализирани от програмата на Комунистическия манифест премахването на правото на наследство и конфискацията на имуществото на всички емигранти, макар че в България, подобно на другите социалистически страни, имаше почти тотална национализация на средствата за производство. Следователно в България е имало социализъм. Но това общество не се развиваше на основата на мощна индустриална и технологична база. А Маркс бе предвидил то да се осъществява в „най-напредналите страни“, имайки предвид тогава най-развитите в света западноевропейски страни. В Българското общество бяха успешно решени главните социални проблеми на социалната справедливост, социалната солидарност, социалната подкрепа, реализацията на правото на труд и т.н. Главното мерило за оценката на хората не бе богатството, а количеството и качеството на труда за почти всички хора. Следователно, тезата на проф. Янков е истинската, вярната, т.е. има преход от социализъм към капитализъм защото е имало социализъм. Не е вярна тезата на проф. Стоян Михайлов, че в България не е имало социализъм, а сталинистко общество. А може би Михайлов е сталинист, понеже по това време, ако не ме лъже паметта, бе 12 г. секретар на ЦК на БКП и главен адепт на изграждането на развитото социалистическо общество?             

             Другата дискусионна теза бе за придържането на елита на БСП към неолибералната икономическа политика през периода на прехода. Тази теза бе защитена в книгата на проф. Янков. Но при обсъждането, в две от изказванията, се прояви несъгласие, че това не било вярно. Но цялата политическа практика на ръководствата на БСП след 1997 г. до преди две години бе именно тази. Аргументите в тази насока са множество. Едната от тях, а именно въвеждането на плоския данък, е добре аргументирана в книгата. Но има още една дълбоко погрешна неолиберална политика в сферата на образованието, а именно въвеждането на делегираните бюджети, които допринасят в училища и университети да се следи само бройката ученици или студенти, понеже тя носи парите за заплатите, а не качеството, което осигурява успешна реализация в живота на младите хора и развитието на българската икономика. А тя бе реализирана с участието на БСП по време на управлението на Тройната коалиция. Тези две антисоциални мерки, а и редица други, бяха проведени с участието на видни ръководители на БСП по това време като Георги Първанов, Румен Петков, Сергей Станишев, Румен Овчаров, Петър Димитров, Корнелия Нинова и присъединилият се към БСП ренегат – Ивайло Калфин.   

            Главният резултат от прехода е преминаването от социализъм по израза на проф. Янков, към „неоколониален олигархически капитализъм“ и в резултат на това „ултралиберална социално-икономическа деградация“ на обществото. Към този верен извод само бих добавил, че има българска национална специфика, т.е. не само и не толкова „неоколониален олигархически капитализъм“, а по-скоро мутроолигархически капитализъм. Класическият олигархически капитализъм се разви през XX век във Великобритания (задкулистно срастване на богатство на частни лица и държава, особено от кръга на Ротшилдите) и САЩ (задкулисно срастване на богаташите, особено от кръга на Рокфелеровци, с държавните институции). При олигархията правителството и дори парламента са в ролята на „кукла на конци“, дърпани от задкулисните интереси на олигарсите. В Източна Европа тази практика придоби нов профил – задкулисно срастване на държавните институции (парламент, правителство, прокуратура, съд) с групировка на нов натрупан реституционен, приватизационен и бандитско-мафиотски капитал, но със своите специфики. В Украйна това са олигарси със собствена армия и въоръжени отряди (Коломойски, Ахметов и др.), редуващи се в управлението на държавата. В България това са групировки от олигарси (СИК, ВИС, Мултигруп, Котараците, кръгът Сариите и т.н.), водещи твърде често яростна битка помежду си главно чрез бандитски престъпни групи (мутри). Те не просто натрупват капитали, но и овладяват цели партии и неправителствени организации и чрез тях участват във властта и чрез властта реализират своите олигархически интереси. Като краен резултат от неолибералния олигархичен преход в България е отслабването на държавата, както на обикновен език хората се изразяват – „няма държава“. А това от своя страна води в крайна сметка до развитие на български национален нихилизъм.

             В заключението на своята книга, съвсем правилно проф. Янков определя, че главната опасност за българската държава е демографската катастрофа. Той разкрива наличието на реална опасност „от исторически неповторима национална катастрофа: „скоротечно“ „стопяване“ и “изчезване“ на българската нация и българската национална държавност в не чак толкова далечно бъдеще“ (501).  Бих се осмелил само да добавя, че освен „изчезване“, дори при „съхранение“ на българската народност има реална опасност от снижаване на националния интелектуален потенциал чрез принизяването на равнището на образованието на българските деца, емигрирането на най-подготвените и най-образованите, лавинообразното нарастване на броя на децата, които не ходят на училище. Преходът от социализъм към капитализъм доведе България до погром, сравним само със погрома от завладяването на страната от Османска Турция. 

            В заключение, всяка философска книга има своите научни и други достойнства. Най-важното е не просто книгата да се прочете, да се установи в каква степен собствените виждания съвпадат с тези на автора, в какво те се различават. Най-важното е книгата да е повод за размисъл и на основата на този размисъл да се формира позиция за бъдещите отношения и действия. За мен, освен приносните теоретични моменти, главното достойнство на книгата „Българският преход от социализъм към капитализъм“ е, че тя води читателя към размисъл. Към такъв размисъл тази книга би следвало да подтикне и членовете на Националния съвет и Изпълнителното бюро на БСП, да ги подтикне да направят реалистична оценка на достойнствата и недостатъците на социалистическия период. В България вече има ново младо поколение, което не знае почти нищо реално за социализма. То е дълбоко манипулирано само с негативните оценки и съждения. Тепърва това младо поколение ще се сблъсква с реалностите на „неоколониалния олигархичен (мутренски) капитализъм“. А как да стигне истината за това какво е било и какво е сега, когато дори членовете на Националния съвет на БСП не проявяват интерес към една от най-значимите политико-философски книги, излизали в България, когато „левите издания“ страшно мълчат за тази книга.

Автор: Анко Иванов – доктор по философия

10.03.2016 г.