Лявото и дясното в социалистическата партия (предконгресни позиции)

В политиката, както и в правото, много често хората (политици, държавници, общественици, ръководители, мениджъри и т.н.) са оглеждани и преценявани не само какви са в сегашния момент, а какви са техните постъпки и действия в миналото. Хората внимателно се вглеждат и в техните политически позиции и действия. И това е съвсем естествено – без минало няма настояще, а без на настояще няма бъдеще. Тази истина едничка всеки знае и разбира. Въпросът за миналото на партиите, държавите и най-вече на публичните фигури особено често се поставя пред погледа на общественото внимание в навечерието на избори за държавни и общински органи, за политически и държавни постове, за партийни лидери на различните равнища. В обществената практика чистото съдебно минало е важен факт при разследването на произшествие от органите на реда, при произнасянето на присъди. Чистото съдебно минало влияе върху размера на наказанията на виновните. Така е в системата на сигурността и съдебната система. За да си държавен служител също в повечето случаи се изисква чисто съдебно минало.

И в съвременната политиката нещата трябва да стоят по подобен начин. Това особено се отнася за политическите партии и за политическите лидери и висшите държавни ръководители. Ако в близкото минало се фетишизираше класово-партийния подход в подбора на кадрите, сега се премина в обратната крайност – пълен нихилизъм по отношение на миналото на политическите и държавните дейци и техните политико-идейни позиции. Политическото хамелеонство и политическото номадство не са измислени в съвременни условия. Те са продукт на дълго политическо развитие и имат своята дълголетна история. Но в съвременни български условия тези явления избуяха с пълна сила и получиха невиждан размах. Те исторически са свързани с такива политически явления като ренегатство, идейна и политическа колаборация, политическа демагогия и политическа манипулация.

За редица български политически партия сега е време разделно. Те трябва идеологически, исторически, политически, икономически и социално да се определят в политическото пространство. Сега това е с особена актуалност за БСП, поради навечерието на провеждането на нейния конгрес. Това е актуално и важно за всички политически партии, стига техните ръководства и дейци да осъзнаят важността на тяхното позициониране в българското политическо пространство. 

Поради прекаленото и натрапеното от телевизиите, пресата и другите средства за масова информация, внимание към предстоящия избор на нов лидер на БСП ще разгледам предимно ситуацията в тази партия. Главното в лидерската надпревара на всяка партия, включително и БСП, е идейната позиция на лидерите, разработваната, отстоявана, прокламирана и провеждана на нейна основа политика.

В зависимост от главния критерий (политиката) членовете на партията и делегатите на конгреса трябва да могат да отсеят зърното от плявата. А в ролята на плявата са политическите манипулации и лъжливите телевизионни образи и представи за политическите дейци. Съвременното българско политическо войнство до голяма степен е продукт на телевизионния пиар и телевизионните образи налагани на зрителите. В годините на прехода от социализъм към капитализъм в БСП се разми реалната представа за това коя  е лявата и коя е дясната политика, коя е лявата социална и социалистическа политика. Много често се използваше лява социалистическа фразеология, а като политически действия в Народното събрание и в правителството (когато БСП участваше в изпълнителната власт), се подкрепяха неолиберални и социаллиберални политически решения и действия. Така правеха всички политически партии, независимо от техните имена и афиширани предварително политически послания и позиции. Най-лошото бе, когато в опозиция се използват леви послания, а на власт се провежда противоположната им политика.

Провалът на неолибералният, господстващ в цяла Европа, политически и икономически, антисоциален модел, формира нова политическа обстановка на отвращение на огромни маси от хора от този неолиберален модел, особено в страните от Източна Европа и в България. В нашата страна този модел е най-кратко казано мутроолигархическа демокрация, основаваща се на неолиберална политика. В страната има разпад на политическата система, безкрайно ниско доверие на Народното събрание, на съдебната власт и прокуратурата, на МВР и държавните институции, разбира се  и на политическите партии. Върхът бе на Трети март, когато на Шипка около 100 000 души освиркваха полагането на венци на паметника от името на всички парламентарни партии, като се почне от ГЕРБ и се завърши с БСП. И това не е случайно. Огромната маса от хора в страната се отвратиха от неолиберализма и мутроолигархията.

Има реална потребност от нова социалистически ориентирана по съдържание и дух политика. Ръководството на БСП след 1997 г. (Първанов, Станишев, Овчаров, Петков и др.) си служеха с лява фразеология, а в коалиционните управления колаборираха с десните и провеждаха неолиберална по своята същност икономическа и социална политика. Те действаха по образеца на Блеър, Шрьодер и др. западни политически образи.             

И сега БСП е пред дилемата да продължи ли по този конформистки неолиберален социаллиберален модел, да се поучи ли от провала на други подобни леви партии или да продължи с неолибералния слугинаж. Да си припомним, че под влияние на ПЕС, при провеждане на такава политическа линия в Полша изчезна лявото политическо влияние, че в съседна Гърция ПАСОК е пред изчезване, лявото загуби своите позиции в Унгария, България и др. страни.  Не е случайно, че това стана. То се дължи на отстъплението от социалистическите идейни позиции и колаборацията – външна и вътрешна с десните политики. Тази идейна колаборация се изразява във възприемането на чужди политически идеи и дейност за тяхната реализация от левите партии. Колаборацията е възприемане на възгледи и политически идеи несъответстващи, чужди на дадена политическа партия и нейната основна легитимираща я пред обществото идеология. Третият път на Блеър, социал-либерализма на Първанов и Станишев, на Митеран и др. не даде добри плодове. По думите на Георгиос Папандреу „третият път към социализма се провали“.

И сега на БСП и предстои да се определи дали да продължава по същия провален път или да се върне към автентичното ляво политическо поведение. Изборът на посоката на пътя зависи от действията на конгреса и на избора на ново политическо ръководство на партията. Има очертали се две идейни направления със своите представители в сегашния Национален съвет на БСП. През последните две години леко доминират представителите на левия курс на промяната на политиката на БСП на основата на по-автентична социалистическа политическа идеология. За конгреса представителите на колаборацията с десните и поддържане на неолибералния и социаллиберален курс се готвят да сменят ръководството на партията и да върнат стария политически курс.  

            В тази партийно-организационна и политическа ситуация е важно да се оценят не само и не толкова лявата фразеология в изявите на кандидатите за лидери, а да се вникне в същността на техните идеи и действията им в близкото минало. Политическата чистота на оценката за миналото е първата и важната предпоставка за ориентиране в действителните позиции на кандидатите за лидери на БСП. Тази политическа чистота на миналото има различни измерения. Основни нейни параметри са идейните и организационните позиции и прояви на ренегатството, както и на колаборацията с чуждите идеологии.

            Политическото ренегатство, като особена проява на ренегатството, е понятие с латински корен (лат. Renegare – отричам се; renegatus – отказан). То се използвало в миналото за християните, които се отказвали се от своята религия и преминавали към ислямското вероизповедание. От XIX насам това понятие по-широко се използва в политиката. Ренегат е политически деец, който е изменил на своите убеждения, изменил на своята партия и преминал на страната на политическия противник или опонент. Понятието е синоним на отстъпник, изменник, предател. В българското общество има ренегатство от всички партии. Но с особен мащаб и проявление е ренегатството в БСП. В социалистическата партия има процес главно на напускане на политически ренегати от БСП, колкото и на някои хора да не им се харесва тази дума. Това са хора, които са изповядвали политическата идеология на социализма, членували са и активно са участвали в дейността на БКП и БСП, в Комсомола, но при смяната на посоката на политическия вятър, панически или постепенно, се отказват по политическите леви идеи и преминават в противоположното политическо пространство на десните. Типични примери в това отношение са предимно ръководните дейци на ГЕРБ. Бойко Борисов напуска МВР за да остане уж верен на БСП, но след това участва в НДСВ, а по-късно и създава нова популистка дясна лидерска партия – ГЕРБ. От подобен калъп е и Цецка Цачева – бивш активист на БКП в Плевен и т.н. Такива политически персонажи („прелетни птици“) има и в други политически формации в България. Това по своята същност е идейно-политическо и организационно ренегатство – смяна на идеите и на членството в политическа партия. Но има и ренегати от други партии в БСП. Типичен пример на високо равнище е Корнелия Нинова. В младежки години тя е активен привърженик на СДС и вярно е оценена от Иван Костов и кариеристично издигната за стопански ръководител в две крупни външнотърговски организация. И през 2005 г., след победата на БСП в изборите, е внезапно издигната на възлово място в държавата като зам. министър на икономиката и енергетиката (под крилото на Румен Овчаров).

Разновидност или по-скоро нова форма на политическото ренегатство е напускането на БСП и създаването на нови политически формации, обявяващи се за леви, но в същност са участници в прокарването на дясна политика, т.е. идейно-политическо, а не организационно ренегатство. В тази група са поредицата от отцепници-ренегати от рода на Александър Томов, Николай Камов, Татяна Дончева, Георги Първанов, Румен Петков, Георги Близнашки, Георги Кадиев. Една част от тях явно прокламират отстъплението си от левите идеи и лявото политическо пространство чрез идеята, че няма ляво и дясно (Дончева и Кадиев). Другите пък от типа на Георги Първанов и Румен Петков са просто ренегати-демагози. Говорят, че са леви, но участват в реализацията на крайно десни политически, икономически и социални действия на дясно правителство, начело с авторитарен лидер. Трети като Герги Близнашки са просто ренегати-кариеристи. Само напусналите БСП и създали „Българската левица“ запазват леви идейни позиции и неслучайно те членуват в международните организации на новите леви.

Особено вид ренегатство е политическото номадство. Това е конюнктурно преминаване от една партия в друга политическа партия. Типичен пример е Георги Гергов (ръководител на Пловдивската организация на БСП, преминал от БКП и БСП в СДС и отново в БСП, с мераци дори за лидер на партията). Такъв е и Ивайло Калфин, който напуска БСП, когато тя пада от власт и става социалдемократ от Камовото крило. След това напуска и Камов, но отново се присламчва към БСП (чрез опеката и подкрепата на Първанов) и достига до зам.председател на Министерския съвет и кандидат за Президент на страната от БСП. И сега е в новопръкналата се псевдосоциалистическа партия АБВ. Политически номад по същество е и Бойко Борисов, преминал през БСП, НДСВ и сега ГЕРБ. На по-ниско политическо равнище има множество други подобни политически ренегати и политически номади.

Най-опасни за всяка политическа партия, включително и за БСП, са идейните ренегати. Това са хора, които организационно не са преминали в лагера на противника, но вътре в партията стоят на други, често пъти противоположни политически позиции, които по същество са вътрешната колаборация на леви с десни идеи и поведение. В лагера на БСП това са поддръжниците на провалилия се „трети път на развитие“, на социаллиберализация на лявата партия БСП. В сегашното ръководство на БСП, съдейки по публичните им изяви, интервюта, речи, изказвания, статии  т.н., са хората от кръга на Станишев, явни или скрити поддръжници на колаборацията с дясното. Това са К. Вигенин, А. Найденов, К. Добрев, Д. Стойнев, Ю. Асланов, Д. Дъбов, А. Кутев, както и уж разграничените от тях Румен Овчаров и К.Паскалев. Те в по-явна или в по-скрита форма стоят в различна степен на неолибералните позиции. Това са хора в по-голямата си част стоящи на колаборационистки позиции. А това ще рече, че те са за участие във властта на позициите на дясната политика. Това означава да се продължава курса на БСП до 2014 г. на сътрудничество с десните за поддържане на провалилата се неолиберална политика.

Някои от идейните ренегати и колаборационисти, действащи вътре в БСП, си служат с лява фразеология, особено Нинова, предлагат леви социални решения. Но това са решения за фризиране на неолибералния модел на управление на страната, за придаването му на по-възприемчив от левите хора и по-приемлив за хиляди бедни хора в България политически вид. Социалистическият ляв подход е не на фризиране, а смяна на неолибералния със социално ориентиран модел на развитие на страната. Явно никой, с изключение на Ангел Найденов, от привържениците на третия път, не декларира, че е на колаборационистични политически позиции.    

На конгреса на БСП трябва да има предимно дискусия върху политическия курс и приоритетните леви политики и по-малко върху личностните качества. Обаче без личностите не може да има политическа партия, да има ръководство и управление на политическите процеси и вътрешно-партийния живот. Но за лидерите трябва да има освен ясно определени и публично огласени партийно-идейни позиции и оценка за реални политически действия и техните последици. Освен това за лидерите на всяка партия, включително и за БСП, са много важни и моралните критерии. За една лява партия особено важни са критериите за оценка на начина на придобиване на личното и семейно богатство, за произхода на това богатство, както и за начина на живот. В БСП има вътрешен негативизъм към незаконни придобитите богатства. Но той е много по-силно изразен сред поддръжниците и симпатизантите на БСП. Хората трудно възприемат богаташи-милионери в ръководните органи на БСП, каквито са безспорно мераклиите за лидерство Г. Гергов и К.Добрев.  

Много често в предизборна (за Президент, Народно събрание, местни органи на властта и за политически ръководства на партиите и др.) обстановка се развява политическата информационна манипулация да не се използват компромати. И това е правилна по принцип позиция. Но най-често тя се облича в неприемлива форма. Изнасянето на данни и факти за някоя партия, държавна институция или личност не е компромат на институцията или личността. Компромат са само тиражираните неверни, лъжливи, изфабрикувани факти, данни и обстоятелства за определена партия или личност. Истината е мощно политическо оръжие за влияние върху обществените нагласи на хората в страната. В България най-често обект на такива целенасочени компромати е БСП като политическа партия. Твърде често компроматната война се води от десните срещу левите лидери и представители във властта. Но за съжаление понякога и вътре в партиите се води междуличностна компроматна война. Особен силни в това са отношение са партиите от бившия СДС. Макар и като изключение такива прояви има и в БСП. По-паметливите си спомнят „членската книжка“ в БКП на Стефан Софиянски, изфабрикувана с участието или поне със съгласието и одобрението на Н. Добрев и К. Николова. Сега Бригадир Аспарухов гласно изрази опасения, че може да има компромати срещу неговите хора, кандидатстващи за лидери в БСП. Това навярно той прави с оглед прикриването на истината за неговите кандидати за лидери. А истината трябва да се каже, не да се премълчава. Хората обичат и предпочитат истината. Но когато се мълчи, хората реагират само по телевизионния пиар образ. Прикритата истина и лъжите не помагат на БСП и отделните лидери. В сегашния политически момент трябва открито да се каже истината за провежданата политика, за позицията на БСП спрямо нея и истината за кандидатите за политически лидери, нови кандидати за слава.         

            Наличието в националното ръководство на БСП на хора на десни политически позиции, отслабва това ръководство, изкуствено поддържа идейно и междуличностно напрежение. Членовете на БСП, техните поддръжници, симпатизанти и избиратели трябва да знаят истината за близкото минало на партията. А истината е нелицеприятна. Но тя е горчиво лекарство, което трябва да се преглътне, защото социалната практика отрече свързването на ляво и дясно в една провеждана неолиберална политика довела страната до демографски, социален, икономически и образователен погром. Истината за близкото минало навежда на уроци какво и как да се промени, как да се укрепи очерталият се ляв курс на БСП и как той да се развитие, така че БСП да стане мощен фактор за решаването на острите социално-икономически, демографски, политически и образователни проблеми. Именно това очакват повечето хора в бедна и изстрадала България. В крайна сметка хората припознават партиите не само и не толкова по лицата на ръководителите, а предимно по провежданите политики, които се отразяват пряко на жизненото им равнище. Красивите и умни лица могат да заблуждават само известно време. Резултатите от провежданата политика се отразяват на всеки човек и държат „влага“ на обществото в много продължителен период от време.  

автор: Анко Иванов

24.03.2016 г.